Дворжакова симфония

Текстът е написан от Петър Дончев и предоставен на Вита Морена за публикуване. Всяко следващо републикуване трябва да посочва него като автор и Вита Морена като източник.

Предполагам, че всеки човек има своето любимо музикално произведение. Затова, без всякакви предисловия, ще кажа, че моето любимо музикално произведение № 1 в областта на инструменталната музика (симфонии, рапсодии, сюити и много други) е Симфония № 9 „Из Новия свят” от Антонин Дворжак.

Вече шестдесет и пет години то е неизменен лидер в личната ми класация.

Незабравима ще остане първата ми среща с това невероятно произведение, някъде около 1950 година. Бил съм на 9-10 години.

Отворих радиоапарата и от него зазвуча музика, която буквално ме омагьоса. Не знаех какво слушам, бях пропуснал началото, когато са съобщавали какво ще бъде изпълнено, но повече от половин час не мръднах. Оказа се, че съм пропуснал съвсем малко от началото на първата част. Звучеше Симфония № 5 /№ 9 по новата номерация/ „Из Новия свят” от Дворжак.

Беше ми чудно как до този момент не съм попадал на нея, при положение, че у нас радиото работеше почти непрекъснато, а Радио София излъчваше огромно количество класическа музика. Разбира се, слушал съм и други радиостанции, например Люксембург, БиБиСи, следях с интерес предаването „Музикален радиоуниверситет” на Радио Скопие.

Както и да е. Но в онзи ден чух за първи път това велико произведение. Трябва да отбележа, че по онова време свирех на цигулка, вече бях доста напреднал, а две-три години по-късно спечелих конкурс и влязох в Пионерския симфоничен оркестър с диригент Влади Симеонов.

Имах доста познания в областта на музиката, което ми помогна да вникна в Дворжаковата симфония. Това е съвършената симфония, според мене.

Преди всичко няма такт, който да не е музика, мелодия и хармония, пълна липса на показна виртуозност. Дворжак е ненадминат майстор на полифонията, това е другото, което ме впечатли. Забележете – в последната част има моменти, в които всички теми звучат едновременно. И още – невероятната музикална драматургия.

Със средствата на музиката Дворжак успява да визуализира картини и образи, които буквално оживяват. В стотиците слушания през десетилетията, аз „виждам” музикалните образи и герои в действие – преди всичко Минехаха, чиято тема от втората част (погребението на Минехаха) поразява с образността си, бащата на Минехаха /индианския вожд/, майка ѝ – свирепата скалпьорка Яла, индианският агент Джон… Това са и литературни герои на Хенри Лонгфелоу (Песен за Хайауата), Емилио Салгари (Огнени гори) и др.

Няма да бъде справедливо, ако не отворя една малка скоба и не спомена, че като повечето уважаващи себе си момчета на моята възраст по онова време, бях прочел вече почти всичко от Фенимор Купър, Майн Рид, Емилио Салгари и особено Карл Май. Това допълнително ми помогна да заживея с музикалните образи в Дворжаковата симфония, да възприема по-лесно невероятния и интересен бит на индианците в Северна Америка, тяхната самобитна култура и обичаи, да видя безбрежните прерии, по които вятърът създава своеобразни вълни, по-красиви и от морските, да чуя копитата на препускащите стада бизони и диви мустанги, да почуствам копнежа по свободата и простора, сладката нега, присъща на свободните и волни хора.

И за мене няма никакво съмнение, че същото е виждал, чувал и усещал великият Антонин Дворжак, когато е създавал своя шедьовър, щом е успял да ми го внуши, като негов слушател.

Мисля, че ще е интересно да спомена и няколко думи за влиянието на Дворжак върху редица български композитори. Не много популярен е фактът, че при него е учил композиция известният наш композитор Добри Христов. От своя страна Добри Христов е преподавал композиция на Панчо Владигеров, в чието творчество, особено в Рапсодия „Вардар”, откривам редица сходства в музикалните похвати с Дворжак (това е лично мое мнение и с него не задължавам никого).

От своя страна Панчо Владигеров е преподавал музика и композиция на редица други български творци. Така или иначе у всекиго е останало по нещо от първоучителя Дворжак.

Предлагам ви Симфония №9 „Из Новия свят” от Антонин Дворжак в изпълнение на Виенската филхармония с диригент маестро Караян:

https://www.youtube.com/watch?v=WuqyfEyNXQo

Приятно слушане!

Прочетете още от Петър Дончев:
А Ш А
Как бях цар за една нощ
Париж – сърцето на света