Истанбул е изумителен град. Фантастичен. Градът, в който се влюбих моментално и към който винаги се завръщам с удоволствие.
Градът, по който изпитвам повече носталгия, отколкото към родния ми Пловдив.
Спокойно мога да заява обаче, че Истанбул не е за всеки. Мултикултурната му, пъстра и шумна атмосфера, наситена със специфични аромати и необчайни гледки могат да понесат на определени хора.
Други ще останат неприятно изненадани, стресирани и може би леко погнусени. Зависи кой какво търси в пътешествията си и колко широко скроен е към нови култури и различни хора.
Цариград, Константинопол, Византион, Станбул – част от имета, с който градът е известен и до днес. Разположил се на два континента, горд със своя Босфор и богатата си култура, Истанбул е като машина на времето, която има способността да те върне няколко века назад във времето или да те изстреля напред в модерното и лукса.
До момента съм посещавала града три пъти – през летата на 2014 и 2015, и сега – началото на май, 2017 година. За жалост, при последното ми гостуване, установих, че явно кризата в Турция се усеща по-сериозно. Но за това ще разкажа малко по-късно.
Не бих искала да разказвам за местните забележителности, тъй като по различни туристически сайтове (и уикипедия) за тях е разказано много по-добре, отколкото аз бих могла да ви кажа.
Мога само да ви заръчам задължително (ама наистина) да минете през Синята джамия, да посетите Долмабахче и да отидете до Принцовите острови. Както и да пиете много чай и смело да хапвате от местната кухня. Няма да съжалявате.
Всички снимки съм направила с телефона си Moto Z Play, за който специално ревю можете да прочетете тук!
В този текст по-скоро бих искала да дам някои други насоки и надявам се полезни съвети и информация.
Като началото отново ще ви насоча по отношение на нощувките към airbnb. Възможността да отседнете в дом на местни не е за изпускане. Ще изживеете града по много по-добър и красив начин, отколкото ако сте в хотел (които навсякъде по света са еднакви).
Също така горещо ви препоръчвам да се настаните някъде в старата част или още наричана „туристическа“, където са всички интересни са виждане неща, а и морето е близо.
В момента цените на нощувките в Истанбул са изключително ниски. При последното ми посещение бяхме отседнали (заедно с най-добрата ми приятелка) ето ТУК и трябва да ви кажа, че беше просто великолепно! Идеален център, изглед към морето, тихо, чисто и спокойно.
По отношение на транспорта – вече два пъти пътуваме с „Метро“ и определено мога да ги препоръчам. Автобусите са нови, седалките са изключително удобни и забележително широки, винаги има стюард, както и безплатни кафе/чай, вода, сладко и солено.
Тръгват по разписание и пристигат по такова, никакви проблеми не съм имала с тях.
Когато пристигнете в Истанбул, най-умно и изгодно е да си вземете Istanbulkart. Това са пластики, които получавате срещу 5 (или 10) лири от всяка една бутка за вестници, туристическо дюкянче или подобно. Можете да си заредите картата на автомати, разположение непосредствено преди входа на метрото или пристанището.
С Istanbulkart пътувате без проблем на всички видове транспорт в града (метро, влак, трамвай,ферибот, marmarey – което е подводно метро, свързващо европейската част с азиатската), както и да си плащате за обществена тоалетна.
Важно е само да има пропусквателен пункт, на който да чекирате картата и да видите колко ви струва входа, както и колко пари ви остават в картата. Когато приключите с нея, можете да я върнете отново в някое магазинче за вестници край гара или спирка, като ще ви върнат депозита.
Никога не съм ползвала такси в Истанбул, но съм чувала, че са същите копърки като нашите юнаци тук и без да им мигне окото ще ви прекарат по по-дълъг маршрут, за да ви вземат колкото могат повече пари.
Самият трафик в града е кошмарен, а пешеходци и шофьори подозрително добре са усвоили италианските привички – всеки да се движи както си иска, без значение светофари и знаци, а клаксони да се ползват свободно и шумно.
Задължително трябва да сте с удобни обувки, забравете за токчета и платформи. Също така е най-добре да носите дълги поли или панталони, не за друго, а защото в нито една джамия няма да ви пунста с голи крака (без значение дали сте мъж или жена), с голи рамена и деколте и непокрита глава (това вече се отнася само до жените).
На входа на туристическите джамии ще ви се даде голям шал тип покривало за краката и/или главата, а вие от своя страна бихте показали добра култура, ако си измиете краката преди да влезете в храма. Не за друго, но в джамиите е абсолютно задължително да влезеш бос.
Ще ви изненада чистота в джамиите, която е просто изумителна на фона на това, колко много хора минават оттам, особено през “Султан Aхмед”.
По време на молитва, големите джамии затварят за туристи и после отново отварят. Всички джамии са безплатни за посещение. Вход има за места като Айя София, която е със статут на музей (и си заслужава да бъде посетена, уникално място е!).
Почти навсякъде е разрешено да газите зелените площи, като много от местните се възползват, като си организират пикници на полянките, които пък са перфектно поддържани.
И полека-лека стигаме до турската кухня. Лично аз съм ѝ голям почитател! Турският чай е най-хубавият и без значение къде го пиете – в заведение, ресторант или на улицата от улични търговци (такива обикалят с чашки и огромен парещ чайник на гръб), винаги е еднакво добър, ароматен и освежаващ.
Поглед от единия пешеходен мост
Турската закуска е разкошна. Тя представлява хляб (може да е плосък, арабски), масло, маслини (черни и зелени), домат, чушка (понякога е люта), твърдо сварено яйце, мерудия и ако сте много лакоми (като мен, когато става дума за турска кухня) – мед за десерт и дояждане на хляба.
Като основни ястия е задължително да опитате искендер кебап или адана кебап. От всичко, което съм яла, това са най-успешните и вкусни кебапи. Ще ви се прииска да имате още един стомах, защото много след като сте заситили глада, ще продължавате да ядете, понеже ви е вкусно.
Малка част от прекраската градина Гюлхан. Цветните лехи са оформени като паун!
За десерт (ако изобщо имате място за такъв) препоръчвам да опитате кьонефе. Това е сиропиран сладкиш, доста тежък, но омайващо вкусен. Веднъж опитате ли го, ще ви стане любим завинаги.
Иначе ако тествате тамошна баклава или кадаиф, ще установите колко по-малко сладки и захарни са от нашите тук.
Като тестени закуски можете да тествате гьозлеме, на което аз лично съм страстен почитател и пиде, представляващо лодка от тесто, пълна с различни неща – от масло и кашкавал, през сирене, доматки с кайма и т.н.
Не мога да се сдържа и да не похваля Moto Z с това какви разкошни снимки прави, включително и на тъмно.
Това, с което Истанбул ми направи непритяно лошо впечатление при последното ми посещение, беше непрестанното желание на всички ресторантьори и подобни да надписват сметки… Както и по-високите цени в заведенията.
При предходните ми две ходения всички се надпреварваха да те глезят! То не бяха баклавички for free със сметката, то не беше чай от заведението, рахат локум с кафето и още, и още, и още…
Да, в самото сърце на Истанбул сред закътаните сукаци се срещат и такива гледки
Всеки, когото си уважил с присъствието си в заведението му и с желанието си да му оставиш парите си, се чувстваше длъжен да се представи като невероятен домакин.
За жалост, от това вече няма и следа… Във всички заведения, в които седнахме, без значение в коя част на града се намират (туристическа, модерна, азиатска, европейска), усещахме как се опитват да ни „цакат“. И колкото да ми беше неприятно, трябваше да се разправям. Относно безплатните неща пък, такива вече изцяло липсваха.
Цените мога да кажа, че са като тук. Лирата е по-ниска, но реално стойността, която заплащаш, не е по-евтина. Кебапите започват от минимум 27 лири, като рязко тръгват нагоре, чаят варира между 3 и 6 лири, кафето е по същия начин, пидетата са между 16 и 26 лири средна цена. Гевреците, продавани на всеки ъгъл и площад на града също леко са си вдигнали цените – преди бяха по 1 лира, сега са по 1,25-50.
Много обикновено (и не особено чисто) улично заведение в азиатската част. Както се вижда, то е на няколко етажа. Сядаш на възглавничките и килимите, а сервитьорите ти носят всичко, от което имаш нужда. Единственото заведение, в което не се разправяхме за надписана сметка…
Разбира се, това поскъпване не е много и не е фатално, но ми беше единствено неприятно, когато трябва да обяснявам, че чай не съм пила, съответно не искам да го плащам.
Може би знаете, може би не, но аз все пак ще спомена – в Истанбул (и цяла Турция) алкохолът липсва. Реално такъв има, но вие няма да го видите. Само в баровете се предлага ракия, вино, бира и т.н., в ресторантите такива почти липсват, в магазините също. Цигари също има, но са скъпи и с много неприятни некролози на тях (картинките на умиращите от тумор хора).
Наргилета се пушат навсякъде, като специфичният им и омагьосващ аромат се носи из въздуха на града, допълвайки уникалната атмосфера.
Като изключим тарикатлъка за сметките, хората са изцяло приятелски настроени, навсякъде се радват, като чуят, че си от България и засмяно казват „комши!“.
На площада пред Айя София имаше огромен килим от лалета за радост на всички
Туризмът е един от основните отрасли в града, затова всеки се стреми на туристите да им е добре, за да си харчат с кеф парите.
Въпреки тези негативи, които споменах, препоръчвам да посетите Истанбул поне веднъж! Градът може да ви впечатли по много начини, предлага абсолютно за всеки по нещо и няма да ви остави безразлични.
Истанбул никога, ама никога не спи и дори само 2 или 3 дена да му отделите, той ще ви впечатли толкова силно, че дълго след това ще си спомняте за него (и най-вероятно ще желаете да го посетите отново).
Ако искате да ни споделите за ваш любим град, можете да го направите на редакционната ни поща editors@vitamorena.com
Vita Morena 