Да хапваш в компания винаги е по-вкусно, Владимир Давчев от BGMENU го е казал!

Владимир Давчев е основател на BGmenu. Онлайн платформата за поръчка на храна си партнира с над 550 ресторанта и 30 вида кухня в цялата страна, като броят им се увеличава непрестанно.

Срещнахме се с него, за да му зададем няколко въпроса за храненето заедно и колко е важно то, а той да отговори специално за читателите на Вита Морена

Моля, представете се пред нашите читатели. Споделете повече за BGmenu.
Казвам се Владимир Давчев и съм съосновател и управител на BGmenu – най-голямата българска онлайн платформа за поръчка на храна за вкъщи или офиса, с огромно разнообразие от кухни.

На пазара сме от над 10 години и се гордеем, че наши партньори са над 550 ресторанта в цялата страна.

Непрекъснато инвестираме в развитието на нашата услуга, като едновременно с това се стремим да създаваме емоция и наслада от хапването с кампаниите, които организираме. Такава беше например Pizza Roulette, която направихме в началото на годината.

Владимир Давчев

Играта на „пица рулетка“ включваше доставка на специална пица Маргарита, в която едно от парчетата подлютявахме с най-най-най-огнения сос на Chilli Hills – пареща изненада за небцето. В нея участие взеха много известни лица, сред които Лео Бианки, група Скандау, Дивна, Venzy, Михаела Филева и др.

В момента сме в разгара на пролетно-лятната кампания Да хапнем заедно. Стартирахме я в началото на април, като резултат от желанието ни да насърчим повече хора да се хранят заедно – независимо дали са в офиса или в комфорта на дома си.

Залагаме на концепцията, че да хапваш в компания винаги е по-вкусно, по-забавно, а и по-полезно – за здравето и ума. Щастливи сме, че допринасяме за това хората да забавят темпото, да забравят поне малко за натовареното си ежедневие и да прекарат повече качествено време с близките си, което с годините се превърна и в наша мисия.

Хората открай време ознаменуват всяко важно събитие в живота си (сватба, раждане, рожден ден и т.н.) със съответната трапеза и събрани около нея семейство и приятели. Храната се явява като „спойката“ на толкова елементи в човешкия живот. На какво според вас се дължи това?
Предполагам най-вече на културата и традициите ни. Като че ли в последно време сме оставили на заден план храненето заедно, увлечени в работа и постоянно бързане през деня.

С кампанията Да хапнем заедно напомняме колко важно е да споделяме храната, надяваме се все повече хора да се включат. Връщаме един позабравен навик, който ни помага да се почувстваме част от общност.

Според различни проучвания, когато хората хапват заедно, преоткриват чувството си за принадлежност. Благодарение на съвместното хранене имаме възможност да формираме среда на доверие, да се почувстваме защитени и по-спокойни. Храната ни помага да създадем традиции – семейни, приятелски, дори офисни.

С какво ни помага – здравословно и ментално, храненето в компания?
Ако споделеното хранене се случва в позитивна обстановка, ефектът върху психологическото и физическото здраве е изключителен.

Когато семействата се хранят заедно, у децата се възпитават положителни хранителни навици – като това да ядат повече полезни храни, да имат по-добро тегло и по-малко проблеми с алкохол и наркотици.

Разговорите по време на вечеря пък им помагат да трупат житейски опит от родителите си. Така развиват уменията си за общуване и се създава истинска близост между членовете в семейството.

Храната, споделена с приятели, автоматично гарантира добре прекарано време и много забавни спомени. Съвместното хапване ни помага да се опознаем по-добре и да открием повече допирни точки.

Колкото до колегите, които обядват заедно – те успяват да намалят нивото на стрес в офиса, създават по-сплотени екипи и постигат по-високи резултати в работата си.

Според психотерапевта Детелина Стаменова, която е и съмишленик на кампанията Да хапнем заедно, споделянето на храната намалява риска от хранителни разстройства с до 35%, а опасността от наднормено тегло – с 12%. Оказва се, че често хората не са гладни за храна, а за общуване.

Какво бихте посъветвали нашите читатели по отношение на храненето?
Никога да не пропускат възможност да хапват заедно и да превръщат времето за обяд или вечеря в незабравим момент, прекаран с ценните за тях хора.

А ние в BGmenu ще се погрижим да открият удоволствието от разнообразната и споделена храна, без да влагат усилия в приготвянето ѝ.  

Реклама

Защото няма такова нещо като „мъжка работа“

Знаете ли, жените могат всичко. Буквално.

По никакъв начин не искам да обезсмислям или пък подценявам мъжете, но истината е, че в борбата си за равенство, жените настигнаха мъжете, че и ги задминаха.

Те доказаха, че могат да бъдат точно толкова добри (а понякога и повече) в типично „мъжките“ професии, докато мъжете все още не могат да извършват „женските“ работи.

Защото колко точно маникюристи-мъже познавате и колко жени инженери или най-обикновени работници?

Повярвайте ми, работила съм на строеж (не като майстор, но като брокер на място) и там имахме жена-кранистка, както и жена-оператор на хаспел (това са откритите подемни машини, които вдигат тежки товари до някой си етаж).

Интересното е, че паралелно с работата си, жените гледат деца, къща, мъж, а понякога и домашни любимци, а да не говорим колко често са и самотни майки (думата „самотно“ звучи ужасно, но разбирате идеята).

Минди Габриел – пожарникар в Охайо, САЩ

Докато при господата очакванията за битов мултитаскинг все още са крайно занижени.

В тази връзка бихме искали да ви покажем част от проекта на фотографа Крис Крисман, който е решил да снима жени, работещи типично „мъжка“ работа.

Хедър Томпсън – касапин и собственик на малка месарница във Филаделфия, Пенсилвания

Целта му е да покаже точно това – колко мултифункционални и успешни могат да бъдат дамите и как названието „нежен пол“ им отива на 100%, защото дори и в най-тежката и мръсна работа, те отново се открояват с женствеността си.

Разгледайте снимките, а ако искате да разкажете вашата история на жена в „мъжки“ свят, то можете да се свържете с нас на editors@vitamorena.com!

Сейди Самюел – професионален рибар на раци в Рокпорт, Мейн

Ковачите не са само мъже

Джуди Бауман – работник в кариера за злато в Невада

Мира Накашима – дизайнер и дърводелец в Пенсилвания

Крис Алварез – старши геолог към кариера за злато в Невада

Нанси Поли – животновъд с ферма в Пенсилвания

Бет Бевърли – препаратор на животни във Филаделфия, Пенсилвания

Кристина Бурис – оператор на парен котел във Филаделфия, Пенсилвания

Алисън Голдблум – строител на къщи във Филаделфия, Пенсилвания

Леан Джонсън – шофьор на камион в планинска кариера за злато в Невада

„Жило и мед“ – един необичаен роман, който да прочетете с удоволствие

„Страхотна книга! Една от най-добрите, които съм чела през последните години!“

„История, пропита от първия до последния ред с някаква магия.“

Това са само две от хилядите суперлативни  оценки на читатели за романа „Жило и мед“ в интернет, книга, задържала се седмици наред в най-престижната класация на Германия – тази на сп. „Шпигел“. А известният съвременен автор Бела Болтен казва:

       „Хани Мюнцер ни е поднесла произведение, което взривява жанровите граници. Исторически роман. Социален роман. Любовен роман. Шпионски роман. Използвайки с лекота възможностите на жанровете, авторката е сътворила една невероятно плътна история. Просто една прекрасна книга.“

Но какво се съдържа в тази необичайна книга с още по-необичайното и непреводимо заглавие „Honigtot“, съставено от думите „мед“ и „мъртъв“, което българските издатели се опитаха да претворят с един стих от самото произведение – „Жило и мед“.

Авторката ни пренася в Мюнхен на двайсетте и трийсетте години. В атмосферата на един богат и творчески град, възраждащ се с плам и размах след световна война. В тази атмосфера живее семейството на еврейския лекар Густав Берхингер и неговата немска съпруга, младата оперна прима Елизабет Малпран.

Ала над Германия облаците се сгъстяват и животът на хората с еврейска кръв става несигурен. Младото семейство замисля план за бягство, при който първо трябва да отпътува д-р Берхингер, а след него съпругата му с двете деца Дебора и Волферл.

Но след заминаването си Густав Берхингер изчезва. И Елизабет тръгва да го издирва в Берлин, използвайки славата си на певица. Минават години, през които тя среща щурмбанфюрера от СС Албрехт Брунман, красив и галантен млад мъж. След дълго ухажване той успява да я склони да се омъжи за него. За нея този брак е средство да опази живота на децата си Дебора и Волферл, които носят еврейска кръв. Но без да подозира, Елизабет сключва истински пакт с Дявола…

Осемдесет години по-късно младата американка Фелисити тръгва по следите на семейната история в Европа. Разследванията ù я повеждат назад в най-мрачната глава от летописа на миналия век, към драматичната съдба на нейната прабаба, прочутата оперна певица Елизабет Малпран, и дъщеря й Дебора… 

Любов, вина и изкупление са разрушили живота на двете жени и са хвърлили сянка през поколенията чак до личната съдба на Фелисити.

За автора:
Творческият път на Хани Мюнцер – наричана „Кралицата на самиздата“, „Тайната авторка на бестселъри“, също не е обичаен за една писателка. Родена през 1965 г., тя се отличавала с богата фантазия още като дете и на шест години вече поглъщала всяка попаднала ù книга.

Завършила гимназия в Сиатъл, живяла известно време в Щутгарт, после в Рим, основала собствен антиквариат, който просъществувал няколко години, работила дванайсет години в администрацията на голяма компания за коли под наем – с други думи, от момичето, заровено в света на книгите, не израснала писателка, както може да се очаква, а търговка. 

Но през 2013 г. с името Хани Мюнцер излиза в електронен вариант романът „Риболовци на души“. Авторката – на 48 години – е издала сама произведението си и го е пуснала в мрежата. Романът става бестселър и не слиза седем седмици от Киндъл-класацията. Следват втора и трета част – със същия успех.  И започва пътят на Хани Мюнцер към славата. Пред вратата ù „се нареждат на опашка“ най-големите издателства на Германия.

Първият роман, постъпил в класическо издателство и издаден на хартия, е „Жило и мед“, който я изстрелва в класацията на сп. „Шпигел“. На въпроса защо в крайна сметка е дала произведенията си в издателство, а не продължава да ги издава сама в електронен вариант, Хани Мюнцер отговаря:

„Защото искам книгите ми да стигнат до повече читатели. Електронни книги четат все пак доста под 10% от хората.“

И те стигнаха до милиони.

Днес авторката се е посветила изцяло на своето семейство – и на писането. Живее в Горна Бавария.