Много са поводите, които ни карат да се чувстваме горди с българския си произход, да се обръщаме назад към историята си и да настръхваме при споменаването на святата дума България.
Още от детските ми години обаче най-свиден, най-празничен, най-обичан е бил денят, наречен на светите братя Кирил и Методий.
С приповдигнато настроение и непресторен патос към родния език и просвещението съм декламирала стихове, рисувала съм пъстри картини и съм участвала в шествията по улиците на родния ми град.
Защото съм горда, че съм българка!
Знам и вярвам, че нашият език е уникален и ни прави различни в многообразието на световната лингвистична карта.

Пешеходната пътека с буквите пред Софийския университет; Снимка: Етюд-и-те на София
Затова не мога да се примиря с намеренията на някои „сънародници” да впишат неофициалнo латинската азбука на родна земя и да облекат с нея българския език.
Експериментът да пренапишат „Под игото” на псевдо латиница, за да бъде разбираема за тийнейджърите, защото само така мнозинството подрастващи „могат” да я прочетат, е първата крачка, която грози нашата самобитност.
Хилядолетието, през което нашите предци са записвали спомени, песни, предания, ни е утвърдило като народ с корени, народ с памет и традиции.
Как тогава да се примирим с осакатяването на писмеността ни само заради нежеланието на някои да учат и пишат на български, прекарвайки деня си в социалните мрежи?
Безкнижни души са те, мислещи се за модерни като заменят ч с 4 или ш с 6 и изписвайки коментар под нечия снимка на несъществуваща азбука.
Не, това не ни приближава към западната култура, това само ни отдалечава от нашата и ни оставя да си висим на един пуст кръстопът.
Всеки греши понякога, грешим и ние, понесени от вълната на новото време. Грешен обаче е само пътят на този, който не търси и не иска знания. Лъжовно и безсмислено е битието на неукия и горко му на онзи, който остане такъв.

Пешеходната пътека с буквите пред Софийския университет; Снимка: Sofia in Details
Празнувайте днес Деня на Кирил и Методий, веселете се с приятели и не забравяйте да напишете следващото си послание на чист български език, правилно и на азбуката, която ни е завещана.
Останалото е измислица, която историята няма да ни прости.