Един Париж, който не очаквах. Или как се сбъдват мечтите

„Мръсен!“, „Голямо разочарование“, „Нищо особено“, „Изобщо не оправда очакванията“ – това са само част от глупостите, които бях чула от кого ли не по отношение на Париж. Задължително се подчертаваше и че градът е пълен с „негри“, „араби“ и т.н. явно неприятни индивиди. И като за финал се заявява твърдо, че французите са изключително неучтиви към чужденци, дори и да разбират какво ги питаш на английски, ти отговарят на френски и т.н.

Аз пък имам огромна мечта да посетя Париж от години насам. Дори не съм сигурна кога точно се зароди това желание, но с времето само нарастваше. Не можех обаче да го изпълня и вече с тъга си мислех как най-вероятно Айфеловата кула ще я съборят в някой терористичен акт, преди аз да я видя на живо.

В един момент ми писна само да мечтая и взех твърдото решение, че трябва да се пристъпи към действие. Около Коледа 2016 казах сама на себе си, че искам 30-я си рожден ден да го посрещна в Париж, без значение дали ще имам с кого да отида, а нужните пари… ако трябва ще ги изгладувам.

За щастие аз имам изключително добра приятелка, която ми е повече и от сестра, която каза, че ще дойде с мен в Париж, въпреки че не изгаря от желание да посети точно това място. Така че имах вече компания, а за финансите – реших, че ще е най-добре да плащам всяко нещо поетапно, за да не претърпи банковата ми сметка голям шок.

Билетите

Насочих се първо към самолетните билети – започнах да следя активно промоциите и полетите на WizzAir (единствените, които летят до там на някаква адекватна цена). Харесах си дати – излитане на 23 май (вторник) рано сутринта и връщане на 27 (събота) по обяд.

Френската земя, погледната от високо

Някъде към средата на февруари видях, че за полетите в тези дни остават още 2-3 места на съответната цена и реших да действам. Близо 200лв (с предварително харесани и запазени места в самолета) ми струваше отиване и връщане от София към летище Бове в Париж и обратно (имам карта за намаление, което също помогна да се свали цената).

Airbnb

След което пристъпихме към разглеждането на места за отсядане в Airbnb. Лошото при квартирите в Париж беше, че почти навсякъде хазяите изискваха някаква много голяма сума като депозит – по 200 до 400 евро за стая в апартамент! Искаше ни се да не трябва да плащаме подобен депозит, нищо че след това щяха да и върнат парите.

И съдбата ни се усмихна някъде към края на март, когато попаднах на нереално добър апартамент, точно в центъра – до Парижката Света Богородица. Отделна стая в апартамент в стара, аристократична сграда с типичната за града архитектура. Огромен прозорец с изглед към съседната разкошна сграда, чисто нови баня и тоалетна, кокетна кухня, светъл хол и най-кроткият и отзивчив парижанин за хазяин.

Френският ни дом! Клик върху някоя снимка, за да я видите голяма

След като имахме вече самолетните билети и квартирата, започнахме по-ясно да осъзнаваме, че ще ходим в Париж.

Бяхме наясно, че за 4 дена няма как да видим кой знае какво, а и никак не ни се тичаше от забележителност на забележителност като най-големите туристи. Искаме лежерно, кротко и спокойно да обикаляме из града и да установим колко точно разочароващ е 😊

Изгледът от стаята в парижкото ни „вкъщи“

Решихме да отидем във Версай, да се качим на Айфеловата кула, да минем през Монмартър, да посетим катедралата Свято Сърце, галери Лафайет, гробищата и колкото се може повече паркове и градини, като започнем с Люксембургската.

Полезно е да спомена, че всяка една забележителност в Париж си има сайт, през който можете да си купите предварително билети и така да си спестите чакането по опашки.

Искрено благодаря на Густаф Айфел и на всички, които са съдействали тази кула да се случи!

За Айфеловата кула обаче е нужно да си купите билети (от тук) няколко седмици по-рано. Ние закъсняхме с купуването и така останахме без билети. Затова пък открихме небостъргача Монпарнас. Там има тераса на 59-я етаж с умопомрачителна гледка към цял Париж! Установихме, че небостъргачът е бил по-доброто решение, защото от него се вижда Айфеловата кула (която вечерно време е осветена), докато ако си на самата кула, няма да можеш да видиш красотата и величието ѝ отстрани.

Изгледът на свечеряване от Монпарнас

За Монпарнас билетите са два вида – дневен и вечерен, както и комбиниран – в рамките на два дни можеш да посетиш кулата през деня и през нощта.

Така срещу 23 евро получихме две посещения и се насладихме на светлините на нощен Париж, като видяхме и емблематичните му покриви през деня. Забавното е, че асансьорът те качва за 38 секунди до 56-я етаж. Оттам имаш 3 етажа пеш, за да стигнеш до откритата тераса с гледката. Можете да си купите билет от тук.

Трябва да призная, че MotoZ на Lenovo прави фантастични снимки!

Нотр Дам и „Сакре Кьор“ (Свято Сърце) се посещават безплатно. Единствено за Свято Сърце се заплащат 6 евро на човек, ако искаш да се качиш до върха на базиликата и да погледнеш Париж оттам, което горещо ви препоръчвам! Това бе една от най-красивите гледки, на които съм била свидетел. Там опашки от чакащи няма, така че не е необходимо предварително да си купувате билети.

Свято Сърце е най-красивата базилика, които съм имала късмета да посетя

Интересното на базиликата Свято Сърце е, че по времето, когато е строена (1874 – 1914) е била пример за църква в романско-византийски стил.

Изгледът от Сакре Кьор определено си заслужава

Нотр Дам от своя страна полага основите на готическата архитектура, постепенно завладяла цяла Европа.

И двете места са невероятно красиви и горещо ги препоръчвам!

И моля ви, ако се окажете в храмовете, проявете уважение и пазете тишина, както и махнете светкавицата от фотоапарата/телефона си. Много е неприятно да виждаш туристи-идиоти, които смущават покоя на мястото и се налага разпоредителите да им шъткат, за да не обезпокояват молещите се (защото такива има!)

Повечето хора ми се изумяват, като им кажа, че съм посещавала гробищата в Париж и Копенхаген (припомнете си разказа ми за този разкошен град тук). Това е, защото не знаят, че въпросните гробища са истински впечатляващи и дори мога да кажа произведение на изкуството. Нямат почти нищо общо със стила на нашите гробищни паркове, всеки надгробен камък е интересен с нещо, а най-често това е скулптура или барелеф.

Ако сте в Париж, то задължително посетете старите гробища и ще разберете за какво говоря. Само трябва да знаете, че към 17-17:30 ч ги затварят (защото си имат охрана и високи дувари, които да предпазят от натрапници и вандали).

Не съм снимала много в гробищата, за да ви покажа красотата им, защото ми се струва неуважително към покойниците и роднините им…

Галери Лафайет е друго прекрасно място, което можете да посетите за няколко часа, да се потопите в лукса и красотата на предлаганите (доста скъпи стоки) там и задължително да се качите на последния етаж, където има разкошна открита тераса.

Изгледът от терасата на Лафайет

Можете спокойно да си носите храна и напитки, за да си направите пикник на терасата, никой няма да ви спре, даже напротив.

Това с хапването на открито много силно ме впечатли в Париж! Също като в Копенхаген, градът е наситен с добре поддържани паркове и градини, където е разрешено да се излегнеш на тревата, да ядеш, пиеш, спиш, ако искаш, стига след това да почистиш след себе си.

На площадката на Свято Сърце на 24 май

На моя рожден ден – 24 май, си спретнахме чудесен пикник в една от градините. На слизане от Монмартър, след като бяхме посетили Свято Сърце, минахме през супермаркет, напазарувахме сиренца, вино, хлебчета и други вкусотии, намерихме най-близкия парк и там спретнахме обяд за чудо и приказ! И в най-луксозния ресторант в Париж да бях, нямаше да ми е толкова хубаво както на тревата в този парк.

Цените

По отношение на цените на храната, трябва да ви споделя, че очаквах да е много по-скъпо. Сутрин закусвахме в близко до квартирата ни кафене, където се предлагаше френска закуска за 6-7 евро – капучино, плодов сок, половин франзела (доста големичка) щедро намазана с масло, купичка конфитюр и много маслен френски кроасан.

Закуска по парижки

Обедите ни се случваха в ливански, виетнамски, турски и подобни ресторанти с международна кухня. Не знам защо стана така, просто ни привличаха погледа и апетита с изкушаващите си менюта.

Специално ливанският ресторант беше в селцето на Версай и трябва да ви кажа, че там опитах най-вкусното телешко и агнешко месо! Това са специфични и малко миризливи мръвки, но готвачът ги беше приготвил така, че да ти се топят в устата и изобщо да не ти мирише на агне.

Вечерите си ги правихме край Сена по добър пример на всички парижани.

 

Това е другото, което ме изненада, защото не бях чувала за него – целият парижки народ се изсипва край Сена, сяда където може (има и тревни площи) и се започват едни весели гуляй!

Кадри от градините на Версай

От тийнейджъри, през влюбени двойки, шумни тумби young adults до семейства с деца и пенсионери. Всички се наслаждават максимално на хубавото време, хапват и пият край Сена. Трябва да ви кажа, че изживяването си заслужава.

За последната ни вечер в града си бяхме взели суши и бутилка вино, заехме място от слънчевата страна на реката върху тревичката и се почувствахме като най-щастливите момичета на света.

Вечерята ни край Сена

Друго полезно и важно – думата „тирбушон“ е еднаква и на нашия, и на техния език, което много помага, когато помолиш в магазина да ти отворят бутилката, за да си я изпиеш край реката.

За по-софистикираните натури нека кажа, че всеки бар предлага happy hour между 18 и 22ч, като тогава бирата и коктейлите са по 5-6 евро.

Градски транспорт

Относно градският транспорт, то мога да споделя единствено за метрото и железницата или казано по тяхно му “RER”. С rer-a за около 45 минути се стига до Версай. Билети се купуват от автомати в метрото, като самият вход за rer-a също е свързан с метрото. Нужно е просто добре да четете указателните табели, които са доста ясни, тъй като всичко е разделено с букви, цифри и цветове.

Полезна информация можете да откриете тук, а схема на самото метро тук.

Площад и фонтан Свети Михаил

Единичен билет струва 1,90 и можете да си го купите от автоматите, намиращи се на всяка спирка на метрото. Те приемат карти, банкноти и монети. Има и т. нар. „корнет“, който е за 10 пътувания и е нещо като нашия талон, но ние не се възползвахме от услугите му, така че не мога да дам повече яснота.

Кадри от Версай, където чесно казано, не ми беше чак толкова интересно, затова и не съм снимала много.

Ще споделя обаче, че на първия ни сблъсък с парижкото метро, поради някаква причина дебитната карта не беше успяла да плати билетите и ни пусна не билет, а някаква хартийка с неясни обяснения. При което ние отнесохме въпроса до продава на билети на самото гише (защото има и такива), който се оказа сърбин и реши да ни обясни на сръбски какъв е проблемът и като цяло беше супер отзивчив и приятелски настроен не само към нас, а към десетките останали туристи, които го ползваха за гише информация. Той обясняваше на всички, даваше им туристически карти на града, даваше подробни указания и се стараеше да е максимално полезен.

Местните

Навсякъде срещнахме невероятно разбиране и отзивчивост от всички. Никъде никой не се е държал грубо с нас. Във Версай ми се беше размагнетизирал билета за rer-a и не можех да премина към перона. Незнаеща какво се случва се въртях на място безпомощно, когато към мен се приближиха от персонала, попитаха ме „как да ви помогнем, мадмоазел“, а мадмоазел на свой ред си обясни тегобите и съответно получих нов билет.

В Париж малка бутилка вино струва колко една кола-кола. Не обичам газираното, затова нямам против да пия розе в 11 ч по обед. Все пак съм на курорт 🙂

Друго полезно е, ако пътувате през Бове, да си купите предварително билети за шатъл автобуса. Цената е 14,50, купуват се лесно и важат не за конкретна дата и час, а за цяла година.

Можете да носите билетите разпечатани или свалени на телефон, приемат ги навсякъде и в двата варианта. За да ги купите, цъкнете тук.

Почти се влюбих в тази парижка порта

Това, което мога да ви дам като съвет е, ако ще ходите скоро в Париж, е да си вземете най-удобните обувки, добре зареден смартфон (мога да ви препоръчам този, с който бях аз, вижте тук), защото постоянно ще ви се налага да гледате карта и да се ориентирате, както и да правите снимки*, и да не си забравяте слънцезащитния лосион, че слънцето е силно.

По 40-50 евро на ден на човек са напълно достатъчни, за да се чувствате спокойни, да хапвате прилично, да пиете кафе и да се возите на метро. Ако сте по-пестеливи, ще успеете и с по-малко. Избягвайте туристическите капани или иначе казано – заведенията, тупнати до самите забележителности.

И винаги преглеждайте менюто, което е изнесено отпред, за да се ориентирате. Така ще си спестите шока да получите огромна сметка след скромно хапване в ресторантче край Айфеловата кула.

И взимайте пример от местните 😊 Щом всички са се изсипали на тревичката в парка или са седнали край Сена на самата земя, значи нито е срамно, нито лошо, забранено, мръсно или страшно да го направите и вие.

Лувърът, в който нямах никакво желание да влизам. Оставих го за следващото ми посещение

Искрено очарована съм от Париж и се радвам, че имах шанса именно там да навляза в 30-тото десетилетие на веселия ми живот. Градът е невероятно красив и изумително спокоен! Няма орди тълпи по улиците, задръствания има само на най-големите кръстовища в града, масово хората са кротки (също така и много красиви и добре облечени), никой не ви гледа лошо или пък нещо подобно.

В Люксембургската градина има поствани столчета навсякъде, за да можеш спокойно да седнеш и да отмориш

Един от фонтаните в Люксембургската градина

Искрено се чудя какво точно са видели онези хора, които ми говориха толкова много колко разочароващ е градът.

Фонтанът Свети Михаил е нещо забележително!

С ръка на сърцето трябва да кажа, че това беше едно от най-прекрасните ми пътешествия до сега!

Препоръчвам на всеки, а ако имате някакви въпроси или искате да споделите своята пътешественическа история, то можете да го направите на editors@vitamorena.com

Ще се радвам да прочета и други истории 🙂

*За последните ми пътешествия ползвам MotoZ на Lenovo и съм искрено впечатлена и благодатна на този апарат! Буквално ме е спасявал, когато е трябвало спешно да купя билети или да представя такива, помагал ми е да си намеря пътя, прави фантастични снимки, видеа и гифчета, а батерията му е желязна! Ако си търсите смартфон, горещо ви препоръчвам този!

Още пътешествия на Вита Морена:

Писма на пътешественика: магнетичният Истанбул

Античната и романтична Матера

Писма на пътешественика: Бари, Италия

Новогодишни приключения в Прага. Част 2

Реклама

За оперното изкуство с любов!

Днес – 31 май, от 16:00 в къща-музей Борис Христов, Фондация „Орлин Анастасов“ ще проведе пресконференция, по време на която ще разкаже повече за предстоящия спектакъл на 22 юни, както и за многото амбициозни и важни предстоящи проекти, с които фондацията цели оперното изкуство да се върне на отреденото си място, да помогнем на младите хора в България, както и да се възвърне доверието на публиката.

На пресконференцията ще присъстват Орлин и Венцеслав Анастасови, тенорът Кристиан Бенедикт (специален гост на Фондацията), Борис Луков, диригентът Вилиана Вълчева, и младите Анита Огнянова и Яни Николов.

Чувстравйет се поканени да поговорите за предстоящия спектакъл и за бъдещия мащабен проект на фондацията, който би могъл да промени бъдещето на културата в страната ни!

***

Още при дебюта му започват да го наричат „новия Гяуров“, което всъщност не е нужно, защото той си е той и няма нужда да го сравняват с никого. Певец от едно ново поколение – ново, защото си е поставил за цел не само да дарява таланта си, но и да помага на младите оперни певци в България да израснат и на свой ред да раздават себе си.

Възможно е да не сте чували за него, защото рядко се появява в България заради ангажиментите си по световните сцени. Пее в Метрополитън, в Миланската скала, Гран Опера в Париж и на още много места по света.

Но днес е тук, за да представи работата си със създадената от него фондация, която има за цел да помогне на едно ново, младо поколение български оперни певци на свой ред да покори световните сцени.

Ако се чудите за кого става дума, то казваме веднага – Орлин Анастасов!

Орлин е роден през 1976 г. в град Русе. Родителите му, Мария Венциславова и Анастас Анастасов, са водещи оперни певци на театъра в родния му град. Орлин Анастасов започва рано обучението си по оперно пеене при Маестро Георги Делиганев. Дебютира на оперната сцена на 20-годишна възраст в операта „Аида”.

През април 1999 г. печели в Пуерто Рико големия конкурс на Пласидо Доминго „Опералия”. Голямата награда от конкурса в Пуерто Рико „отваря“ на младия бас вратите към световните сцени.

Дебютира в Миланската скала като Базилио в „Севилският бръснар” под диригенството на Рикардо Шайи. През юли 2000 г. продължават дебютите му в Арена ди Верона в „Аида”, в лондонския Ковънт Гардън в „Битката при Леняно” и във виенската Щатсопера като Рамфис в „Аида”.

Изнася концерти с Пласидо Доминго във Вашингтон; реализира записи за компактдиск.

През 2005г. е поканен от Mирела Френи за съвместен концерт в Модена – Италия. Репертоарът му вече включва широк диапазон балови партии от опери на Верди, Белини, Пучини, Гуно, Росини, Берлиоз, както и от кантатно-ораториални творби на Моцарт и Верди.

Оперният фестивал „Дионисия” е амбициозен проект на Фондация „Орлин Анастасов”.

Фестивалът ще се провежда по време на целия месец септември от 2017 до 2021 г., на фона на живописния пейзаж на старата крепост в Керкира (остров Корфу, Гърция).

В  земята на финикийците, възпята от Омир, в която има хилядолетна музикална традиция, ще бъдат представяни три трагични опери и една комична, като този формат ще бъде спазен през петте издания на фестивала.

Концепцията е вдъхновена от древните ритуалн игри, посветени на култа към Дионисий. През 2017 заглавията ще бъдат „Норма”, „Аида”,  „Кармен” и „Севилският бръснар”.

„Фалко“ – първа книга на български на испанския майстор на перото Артуро Перес-Реверте

 

„Светът на Фалко беше различен и в него опонентите бяха ясно определени: от едната страна се намираше той, а от другата – всички останали”
„Фалко”

„Артуро Перес-Реверте знае как да държи читателя в напрежение до последната страница”
Ню Йорк Таймс

„Фалко” е интелигентна игра между история и фикция.”
Таймс

„Фалко” е първата книга от най-новата поредица романи на испанския майстор на перото Артуро Перес-Реверте.

Едноименният главен герой е събирателен образ на безкомпромисен, суров, но и честен, понякога смел до безумие мъж – от онези мъже, които срещаме често по страниците на книгите на Реврете и чиито приключения следим със затаен дъх, без никога да сме сигурни в крайния изход.

Единак, циничен, изгубил вяра в благородните пориви на човешката душа, Фалко е наемник и предлага услугите си на онзи, който плаща най-добре. Помагат му хора, верни и предани на идеалите си, готови на всичко – но в мръсната игра на политиците нищо не е такова, каквото изглежда на пръв поглед…

През есента на 1936 г, когато границата между приятели и врагове е сведена до опасна и твърде тънка линия, на Фалко е възложено внедряване в противниковия лагер – сложна и опасна мисия, която би могла да промени хода на испанската история.

Няколко души са избрани за негови съучастници в това приключение – във възможно най-неподходящия момент мрачният скептик е споходен от мъчителна и невъзможна любов, а по всичко личи, че в тези времена, когато животът представлява низ от предателства, шансовете на Фалко и помощниците му да оцелеят са почти нулеви.

За автора:
Артуро Перес-Реверте, един от най-четените и превеждани испански писатели, е роден в Картахена през 1951 г. Завършва журналистика и политология, след дълга и успешна кариера на военен кореспондент в повечето горещи точки на планетата, се посвещава изцяло на литературата.

Книгите му са продадени в над 15 милиона тираж по целия свят. Голяма част от произведенията му са екранизирани – “Фламандският майстор”, “Морската карта”, “Учителят по фехтовка”, “Приключенията на капитан Алатристе”, “Деветата порта”, “Кралицата на Юга”.

Лауреат е на множество литературни награди – Голямата награда на Франция за литература; наградата “Жан Моне” за европейска литература; рицар на френския орден на литературата и изкуствата, италианската награда „Валомброза – Грегор фон Резори“ за най-добра чуждестранна литература, а през 2003 г за заслугите си към испанската литература е избран за член на Кралската академия на Испания.

Произведенията му са част от учебната програма в гимназиалния курс в училищата на Испания.

Непобедимият дух на българските ММА шампиони

ММА шампиони от цял свят ще щурмуват сцената на Paradise Center в София.

На 3 юни (събота) от 19 часа участниците в турнира SFC 5′ SOFIA „Unbeatable spirit“ ще демонстрират своите завидни спортни мерки пред посетителите на развлекателния център.

Това ще се случи ден преди същественото събитие – турнира на площад „Батенберг“, организиран от Combat Promotion – SFC 5′ SOFIA „Unbeatable spirit“ (4 юни от 20.00 часа).

Почитателите на смесените бойни изкуства ще могат да видят изключително атрактивната демонстрация на ММА състезатели, както от България в лицето на Анита Доганова, Даниел Илиев и Кристиан Андонов, така и от чужбина – машината за разрушения John „Demolition“ Demmel от Великобритания, представители на най-известния клуб по кик-бокс в света Mikes Gym (Холандия). Лично неговият собственик Mike Passanier, ще предвожда своите бойци. 

Същите тези бойци няколко дни по-рано дадоха пресконференция пред журналисти в Planet Club . Освен спортистите пред медиите в столичното заведение говориха  и всички, замесени в грандиозното мероприятие – собственикът на Combat Promotion – Георги Анадалов, Кристина Ръжданова (организатор на събитието), Стоян Кутийски (бага-тури ) Красимир Илиев (Боду сод ) Владимир Банчев (Бодиконструктор).

На подгряващото събитие в Paradise Center ще видим и любимката на публиката от Spartacus Fighting Championship 4 – гъркинята Christina „Charis“. От представителите на Балканите е и сърбина Borislav Nikolic.

Той спечели безапелационно още в първия рунд своята среща в SFC 4 и даде заявка да е едно от водещите имена в категорията до 61 кг.

Дотук обаче не се изчерпва списъка с ММА имена, които българската публика ще има възможност да види в двата дни на събитието. 

Специално за шоуто от Америка пристига и легендарния Mike Markham. Спортните фенове го познават като водещ на световни турнири по бокс, Олимпиадата в Рио и много ММА събития от световен мащаб.

Турнирът на площад „Батенберг“ на 4 юни от 20.00 часа е с вход свободен. Поради големият интерес, организаторите от Combat Promotion пуснаха още допълнителни билети за ВИП сектора. Повече информация за пропуските може да намерите на www.ticketportal.bg. 

Май, благодаря ти, че ми се случи!

Усещате ли прилив на енергия? Имате ли невероятен стимул за развлечения, хъс за работа и повик за нови изживявания?

Чувствате ли се преродени в очакване на дългите летни отпуски? Е, тогава всичко е ясно.

Месец май е виновникът.

Има само един отрязък от време, в който сутрините са прохладни и свежи след кроткия пролетен дъжд, а дните са дълги, слънчеви и приятно топли.

Месец май е чудото, което чакаме с нетърпение всяка година и което изпращаме с малко тъга, тъга по отминалите прекрасни дни.

Неописуемо е как бързо избуява тревата, как едва оформилата се пъпка след няколко дена вече е изящен цвят, а наоколо се носи нежно ухание на пролет. Само и единствено през май може да чуеш как расте тревата буквално, а издънките на младата фиданка израстват с леко пропукващ звук, за да се превърнат само за една нощ в разкошни и нежни клонки, обкичени със стотици бисерни топчета, готови на следващия ден да се превърнат в красиви листа.

Да, това го може само май.

Май събужда сетивата ни за най-красивите трепети – любов, доброта, приятелство. Той сякаш с магическа пръчка рисува върху лицата ни и върху нашите сърца. Обръща възприятията ни и ни прави по-добри.

Май ни намигва, за да ни напомни, че куфарите трябва да се извадят от прашните калъфи и че следващото приключение е много скоро и чака само нас. Навън и много близо до нас са морето с тюркоазените вълни и планината с дъхави билки и жужащи пчели.

Това е май с красивите абитуриенти и шарени балони, разпръснати по улиците.

Това е май с най-хубавите ни празници – един след друг се нижат денят на труда, на армията и на азбуката.

Това е май с първокласниците, току-що завършили първата си учебна година, които тичат с огромни букети към любимите си учителки.

Чудото май!

Трудно е да се опише с думи тази тайнствена благодат, която се изсипва щедро над всички нас.

Затова ще помълчим и ще го усетим…

Щастието не се нуждае от описание. Щастието просто трябва да се преживее.

Не чакайте някой друг да ви зарадва, направете вие деня си прекрасен!

Обичаме те, май! Довиждане и те чакаме отново след една година!

Благодаря ти, че ми се случи!