05 | май | 2017 | Vita Morena

Открай време родителите са тези, които дават на децата си, а после на свой ред порасналите вече деца дават на своите наследници…

И така нататък, и така нататък…

Такава е нормалната посока на даване и получаване, но много често тя се обръща.

„А вие чували ли сте крава да бозае от теле?“ – така гласи стара поговорка, но отнесена към човешката популация може би не звучи чак толкова невъзможно.

Макар основният закон в този йерархически модел да е: родителите дават, децата получават, ако децата се опитват да помагат на възрастните – било с грижа към по-малки братчета и сестричета, или директно с финансова подкрепа в семейния бюджет, то посоката се обръща – тогава родителите получават.

Този механизъм е известен като парентификация (от немски – Parentifizierung) или размяна на ролите.

Не са рядкост случаите, в които още 14-15 годишни младежи работят като бармани, сервитьори, продавачи и дори носят единствения доход в семействата си.

Родителите бързо възприемат ролята да се чувстват като деца – те не работят, нямат доходи и чакат непълнолетните им отрочета да се погрижат за прехраната и сметките в домакинството.

В по-късен етап, ако този процес се задълбочи, родителите не само че не са активни в търсенето на собствената си реализация, а дори напротив – започват да изискват от децата си да са още по-натоварени, да изкарват повече средства, така че да има и за цигарите и алкохола на мама и тате, а и за всички останали сметки.

Детето започва да се губи в собствената си лоялност и респект към тези, които трябва да носят отговорност за него.

Тук не повдигаме въпроса – в какво се превръща детството и има ли време детето за училищните си задължения въобще.

Първоначално младежите чувстват, че са надраснали родителите си в йерархическата стълбица и едва ли не – те са важни, те са големи, те са тези, които „поръчват музиката“, защото носят парите вкъщи. Но илюзията бързо свършва и се сменя с гневно поведение на подрастващите.

Дете, което е взело функцията на родител, често по задължение, по-късно в своите интимни връзки се поставя над своя партньор, вярвайки, че може да му помогне и че е длъжно да се грижи за него. Това преплитане на ролите няма как да не окаже своето отражение в зрелите години на твърде рано порасналия човек.

Причината за парентификацията може да се крие в детството на родителя – този, който не е бил обгрижван добре в детството си, изисква по-късно от децата си да се грижат за него като за малко дете, т.е. пренася детството си в по-късните си години, но отнемайки свободата на собственото си отроче.

А дали по-късно това дете няма да изисква същото от своите деца?

Тенденцията за тези крайни случаи на ранното възмъжаване не бива да се поощрява, но това не означава да не учим децата на отговорност и труд.

Все пак детето трябва да има своето неповторимо и интересно детство.

Споделете с нас какво мислите вие за парентификацията? Познавате ли семейства, в които се наблюдава това явление? А случвало ли се е на самите вас?

Аз съм от онези хора, за които телефонът е като продължение на ръката и не виждам нищо лошо в това. Смартфоните в наши дни предлагат толкова много и толкова полезни функции, че не искам дори да си представям живот без тях.

Съвсем сериозно, gps-навигацията буквално ме е спасявала, както и опцията да отговоря веднага на важен имейл или да изпратя такъв (което зависи и от мобилния интернет де), както и да снимам – фотографии, видеа и каквото душа ми поиска. За глезотийките като слушане на музика и всевъзможните приложения, които се стремят да направят живота ти по-лесен и цветен, да не говорим.

Реално в ръката си държа почти всичко, което ми е нужно и което едновременно може да ме свързва и отделя от целия останал свят. Велико!

От друга страна аз съм от хората, които едновременно обичат техниката, но никога няма да седнат да правя просторни проучвания дали този апарат е по-добър от другия. Разчитам на любовта от пръв поглед.

Когата става дума за смартфон, ме вълнуват само няколко неща:

Марката – защото има огромно значение от коя точно компания излиза тая машина
Физически параметри – голям екран, но не прекалено, тънък, лек, заоблени крайчета
Камерата – защото ми трябва телефон, който да снима като фотоапарат
Батерията – колкото по-дълго държи, толкова по-добре

За операционната система е ясно – Android. (тествала съм WP и iOS, това си остава най-доброто).

В този ред на мисли не мога да не споделя колко много харесвам новия продукт на Lenovo Moto Z Play Back!

Този телефон се появи в живота ми, когато имах отчайваща нужда от него. Lumia-та ми вече бе на преклонна възраст и издишаше тотално, а аз имах планирани пътувания по света и у нас и исках да снимам, да се тагвам, да откривам нови неща, а и не на последно място – да имам надежден помощник, ако взема, че се загубя някъде (примерно).

Добре, че милият Moto Z Play се озова при мен, защото без него нямаше да мога да се справя така добре с приготвените ми от съдбата изненади – от разкошните гледки в Копенхаген (вижте ТУК), през всичкото пътуване България –> Македония –> Дания + Истанбул, през закъснели полети, несъществуващи автобуси, недрожелюбни автогари, фантастични гледки, търчане по летища и още много, много приключения.

Без филтри. без обработка

Щрак морена на портрет

Батерията не ме изостави нито веднъж, колкото и да злоупотребявах с нея, камерата правеше разкошни снимки, гифчета и видеа, а самият телефон е толкова лек и удобен, че спокойно го прибирах в портфейла си и си го носех без проблем навсякъде с мен.

Кадри, заснети просто ей така, в движение, без особено старание или нагласяне. Цък върху снимката, за да я видите в пълния ѝ блясък

И понеже знам, че техническите хакартеристики са важни, а MotoZ може да се похвали с много добри такива, веднага споделям:

Дисплей	5.5″ FHD (1920×1080) Super AMOLED, Corning Gorilla Glass 3
Камера	Rear: 16MP dual LED, Laser auto focus, PDAF; Front: 5MP flash, 85° wide angle lens
Мрежи	GSM/GPRS/EDGE (850, 900, 1800, 1900 MHz); UMTS/HSPA+ (850, 900, 1900, 2100 MHz); 4G LTE
SIM карта	Single nano-SIM
Процесор	Qualcomm Snapdragon 625 2.0 GHz Octa-Core
RAM	3GB LPDDR3
Вътрешна памет	32GB
Свързаност	802.11 a/b/g/n 2.4 GHz + 5 GHz, Bluetooth v4.0 LE, NFC, A-GPS
Интерфейси	3.5mm audio jack, USB Type C, Moto Mods connector, micro SD up to 256GB
Батерия	3510 mAh with TurboPower for up to 9 hours of power in 15 minutes of charging
Операционна система	Pure Android 6.0.1, Marshmallow with Moto enhacements
Сензори	Fingerprint reader, Accelerometer, Ambient Light, Gyroscope, Hall Effect, Magnetometer, Proximity, Audio monitor
Размери	156.4 mm x 76.4 mm x 6.99 mm
Тегло	165g
Гаранция	2 години

Допълнително можете да надникнете ТУК и да разберете още много за смартфона.

Аз от своя страна съвсем скоро ще представя още малко снимки, направени с MotoZ, за да добиете още по-добра представа колко качествено снима и как нямате нужда от фотоапарат, за да имате фотографии с високо качество.

цък върху снимката, за да я видите в пълния ѝ блясък

Сега качвам малък „букет“ с любимите ми кадри от последните ми пътувания, направени с MotoZ (цък върху всяка снимка, за да я видите в пълния ѝ блясък)

цък върху всяка снимка, за да я видите в пълния ѝ блясък

Повярвайте ми, като активно пътуващ човек мога да ви кажа, че мъкнененто на допълнителна техника е адски досадно. Натоварва те както физически, така и психически.

Най-удобно е да имаш всичко, което искаш, в ръцете си и добре, че живеем в толкова активни времена, та техниката може да ни осигури това удобство.