Новите герои или как жените завладяха троновете и игрите

Огромен фен съм на актуалните книги и сериали, разказващи историята на утопични светове, в които се водят могъщи войни за величие, власт и вечност.

И няма как да скрия радостта си от посоката, в която зави съвременната фентъзи вълна, а тя е ясна: жените имат повече смелост да променят света и правилата, по които живеехме досега.

Макар и само на книги, впоследствие и на екран, героините като Катнис Евърдийн, Денерис Таргариен или Церсей Ланистър станаха по-любими персонажи (макар и не изцяло положителни) от Рамбо, Джеймс Бонд и Конан варварина взети заедно.

И аз си имам едно много простичко обяснение за това:

Сойката присмехулка или Халиси притежават силен характер, винаги имат едно наум, никога не се доверяват изцяло и не се страхуват да се забъркват в най-огромните неприятности, стига това да им помогне да изпълнят каузата си. Каквото и да им коства това. Защото си вярват. Понякога и повече от необходимото.

Те нямат скрупули да поставят безсрамно на масата исканията си и да се борят, за да ги постигнат – със стрели, цели армии, дракони дори…

Обожавам факта, че ако допреди 10-20 години гледахме малоумните екшъни, в които Арнолд Шварценегер, Скалата или Джейсън Стейтъм (нищо против тях, де) спасяваха света само с бой, малко огън, престрелки, патрони и пак бой, а сюжетът беше ясен без дори да си гледал трейлъра на филма, сега “новото поколение” завоевателки го правят с интелект, проницателност и класа! Има преговори, има тръпка и сексуално излъчване.

А най-сладкото е, че финалът няма как да бъде ясен. Дали защото мъжете са прекалено предсказуеми, а с жените винаги трябва да очакваш неочакваното?

Мотивът за жената-войн, която спасява своя народ от сигурна гибел, без помощта на особено значителен мъжки съпорт, усещам като онази крайно необходима глътка свеж въздух в киното и телевизията, от която се нуждаехме без дори да подозираме.

Някак окриляващо е да знаеш, че според новите висши закони на тези екранизации, не е нужно да бъдеш омъжена за крал, за да бъдеш кралица.

Кралица можеш да станеш, ако си го заслужиш.

Едва ли някой би оспорил вътрешното си задоволство, докато гледа как Церсей отпива бавно глътките червено вино, анализирайки следващите интриги, които ще забърка; или пък изражението на Денерис, когато подчинява дори и непокорните дракони; или пък Катнис, когато защитава независимостта на окръг 12…

Беше крайно време Ангелите на Чарли, Алис от “Заразно зло” или Жената-чудо да си имат достойни адекватни на времето си заместнички.

Вярвам, че тези жени наистина ще бъдат промяна. Ако не за филмите, в чиито сюжет се подвизават, то поне за средата, за всички онези дами, които си казват “Не мога”, за всички момичета, които въздишат по Зак Ефрон, Чанинг Тейтъм и Раян Гослинг, без да си дават сметка, че всъщност изброените имат повече причини да въздишат по тях…

Удовлетворяващо е, когато знаеш, че поне една жена точно днес е “разбила” нечий мъжки задник или нечие мъжко завишено его. И че е успяла да постигне своята мечта. Напук на извратеното зрелище, което я заобикаля…

Утре това можеш да бъдеш ти!

В крайна сметка “Игра на тронове” и “Игрите на глада” достатъчно ясно ни подсказват евентуалното развитие на игрите на жените – оставяйки ги живи докрай и давайки им силата и шанса на тяхна страна.

А пък ако сериалите и кино прожекциите следват конкретен сценарий, пределно ясно знаеш кой е режисьорът на твоя живот!

Няма как да не споменем и българската следа, която обаче не е нито фикция, нито фентъзи, а екранизирана истинска история – „Воевода“! Припомнете си какво писахме за филма за Румена Воевода ТУК.

Реклама