Политиката не ми е сред любимите „ястия в менюто“ сред международните новини.
Но когато Хилари Клинтън и Доналд Тръмп правят първия си публичен дебат на живо пред 100 милиона американци срещу телевизионните екрани, няма как да остана равнодушна.
Особено щом една жена слага на място в ефир мъж сексист.
Абстрахирам се от политическите качества на двамата кандидати за президент на Щатите. Защото със сигурност нито тя, нито той не са изцяло бели или изцяло черни. Политическите анализатори пък казват, че и двамата имат пропуски в презентацията си пред гласоподавателите, но тук фокусът е друг. И той е една много специална дата.
Датата 26 септември 2016 година, денят дебата. Която завинаги ще запомня с едно-единствено ярко явление:
Как мъжете се „правят на пастет“!
Или иначе казано – как се запушват самоуверените, надути, многознаещи усти на женомразци със самочувствие без напълно оправдано покритие.
Начинът, по който бившата първа дама на САЩ, не оставаше длъжна на Тръмп по време на целия дебат, начинът, по който не се разконцентрираше, докато той се опитваше да саботира речта ѝ и начинът, по който тя не си даде думата, а защитаваше вярванията си докрай, ме накара да се гордея.
Че съм жена. Че мога. Че всичко е възможно. Аз бях Хилари, ти беше Хилари, всички бяхме Хилари.
Най-силната част от представянето ѝ със сигурност беше мигът, когато припомни как магнатът, тогава собственик на престижния конкурс за красота, обижда Алисия Мачадо по време на годината ѝ като кралица през 1996 г., наричайки я Мис прасе затова, че е качила килограми и Мис домакиня затова, че е испаноговоряща.
„Тя вече е американска гражданка. Бъди сигурен, че ще гласува през ноември „– ето така смело го затапи тя! И публиката избухна в аплодисменти. А Тръмп замълча, нямаше какво да каже или да се оправдае.
Понякога животът ни поставя в ситуации, когато женомразците отправят обидни и унизителни твърдения към нежната половина от човечеството. Обаче изразът „на пастет“ ясно илюстрира какво може да се случи с всеки един от тях, когато си намерят майстора или по-точно – попаднат на жена като Хилари.
Обещавам си следващия път, когато съдбата ме срещне с подобен самонадеян екземпляр, да използвам ума си като оръжие. Да не му оставам длъжна. Точно като Хилари. Ще бъда Хилари, ще бъда смела… Бъди и ти!
Ако някой се опита да ми отнеме мечтата, за която се боря, ще запазя самообладание и ще уцеля високомерника право в сърцето, и то с неговите слаби страни, които той счита за силни, но всъщност не е познал!
Все пак, пастетът никога няма да е излишен, нали?
P.S: Хилари, стискам ти палци. Нека и България да създаде жени политици като теб.