Покажи си ги, онези, малките…

“Няма нищо по-важно за мен от това една жена да цени малките жестове, които правя към нея”, сподели ми наскоро един близък човек от противоположния пол.

Беше искрен и копнеещ. И за него точно тези мънички знаци на признателност, уважение и обич символизираха всичко, което иска да даде и получи от любовта.

Кратко, с няколко думи: държеше да показва чувствата си като показва онези, малките… малките неща.

Разбирах го и знаех гледната му точка…

Ако в работата са важни големите мащабни идеи, в любовта в крайна сметка значение имат малките неща.

Под онези, малките неща, имам предвид:

• да ти направи сантиментален подарък;
• да те завие, когато си заспала в съботния следобед;
• да ти сготви любимия десерт;
• да ти помогне за нещо, от което хич не разбира, но иска да ти бъде полезен;
• да ти държи ръката, докато пресичате улицата;
• да ти напише мило писмо с нещата, които обича в теб;

Тогава се в сърцето ми нахлуха едновременно разнопосочни вълнения – да, прекрасно е някой да те дарява с щастие, поднасяйки ти всеки ден усещане или емоция, на която не можеш да устоиш…

Но след като на любовта ѝ е писано да е нещо голямо и велико, имат ли място малките неща до нея… биха ли могли да изпълнят целия ѝ капацитет, да я обгърнат, да добавят пространство и материал за подхранването ѝ.

И така се замислих, че онези, малките неща, които правим към хората, които обичаме, които уж не изискват нищо друго освен нашето желание да дарим им дарим щастие… всъщност са огромни неща, гигантски неща, космически, безкрайни, неизмерими неща!

Любовта изисква големи неща от нас, големи жертви на характера, големи чувства и голяма смелост. И мънички… те се виждат само в очите на получаващия.

Защото той не е видял какво сме жертвали, за да ги случим. И да изкривим устните му в усмивка, а душата му в благодарност и обич…

Онези, малките неща, вярвам, оказват се най-големите!

Дори и най-големият пъзел не може да се нареди без хилядите малки частици, които сглобяват цялостта му. Язовирът не може да се напълни и да напои земята с живот, ако милиарди миниатюрни капчици не разтворят своята благодатна мощ във водите му.

Малките неща са важни, но те създават цялостта. Те са малките прашинки от света, които само заедно могат да достигнат съвършенството.

И пак ще се върна на думите на моя приятел… Да, всеки трябва да цени малките жестове, защото без тях никога няма да оцени любовта, в нейната пълнота и изящество.

Свикнали сме да показваме какво ли не пред познати и непознати… Да измерваме самочувствието си в социални мрежи, пари и материя.

Но ако трябва да си ги покажем, онези, малките… неща? Кой на какво би бил способен от любов, от желание, от обич? Кой би могъл да превърне малките жестове в нещо голямо и значимо…

Предизвикателство е. Понякога изглежда жалко, трудно и невъзможно. Сякаш не си струва. Но все пак малките неща си заслужават – да направиш някого щастлив с 0,00 лева, да дариш увереност или да вдъхнеш живот.

Малко е да симулираш любов, малко е да лъжеш, малко е да бъдеш груб и да не уважаваш половинката си. А онези, другите малки неща, са гигантски!

И всеки, който си ги показва, на правилния човек, в правилното време, на правилното място, е велик.

А ти кога и пред кого за последно си показа онези, малките…

Реклама

Sofia Restaurant Week: Очарования и разочарования

С голям интерес ние от Вита Морена посрещнахме новината, че и в София ще се проведе форматът Restaurant Week. Той е популярен в почти всички големи градове по света и концепцията му е за определен период от време на фиксирана и еднаква за всички заведения цена всички желеащи да опитат меню от първо, второ и трето. Целта е селектираните ресторанти да покажат най-доброто от себе си и да спечелят нови клиенти, а самите клиенти да посетят и опитат нови места и  да открият ново любимо заведение.

С добра компания приятели си направихме резервации за няколко различни места: Табиет, Егур Егур, Мома и Багри.

На пресконференцията преди началото на Sofia Restaurant Week организаторите споделиха, че вече има направени почти 2000 резервации за 25-те софийски ресторанта и се очакват още много.

Първо посетихме Табиет, като всички си бяхме избрали менюто с телешко месо, тъй като решихме, че бургерът, който беше втори вариант, не е удачен за вечеря.

В Табиет ни посрещна приятна обстановка, а управителката лично ни благодари, че сме избрали заведението и ми подари карта за -15% намаление (на мен, защото аз направих резервацията).

Избраното меню беше комбинирано за двама и ето какво представляваше на думи:

Салата Табиет за двама – микс от свежи салати, морков, червен лук, градински домат, препечен хляб с орехи и кашкавал, овкусена с дресинг от горчица.

Основно ‘Ла форка’ за двама – говеждо месо от ‘Блек Ангъс’ и хрупкав бекон, поднесени с ориз Басмати, финокио и препечен лук, медена горчица, соев сос и сос барбекю.

Десерт Италиански еклерчета – ръчно приготвени пълнени еклерчета с крем от маскарпоне и ганаш от шоколад и ядки. Френска сладоледена нуга – сметана, яйца, крокан с орехи и сладко от зелени смокини по стара домашна рецепта.

Най-впечатляващо от всичко беше основното, на което самият начин на поднасяне бе уникален.

Десертът също не ни разочарова, което обаче не мога да кажа за салатата… Всички на масата останахме разочаровани от нея – доматът почти липсваше в чинията, морковът също беше застрашен вид, за сметка на големите парчета маруля. Дресингът и препечената филийка хляб поне бяха ароматни и вкусни.

Големият плюс, който спокойно мога да дам на Табиет, е фактът, че сервират вода от заведението, която логично не заплащаш. В столицата са изключително малко ресторантите, които имат претенции да са класни и правят подобно нещо.

С доста голям интерес исках да посетя Багри, но обратната връзка за този ресторант не е положителна, за жалост… Ясно е, че заведението следва цялостната философия на бавния живот и съответно бавното хранене, но не знам кой ще е този човек с толкова свободно време и здрави нерви, който да си отдели 3 часа за обяд в работен ден. Дори и да не си на работа, а да искаш да хапнеш, пак ще се подразниш, че в празно заведение ти носят салатата и основното с час и половина разлика, а самата салата е пристигнала доста след като си се настанил.

Иначе големият плюс на Багри е, че сервират само и единствено сезонна храна и то осигурена от малки и средни производители. Това едновременно ти гарантира качество и спокойствие, че подкрепяш родния бизнес.

По-лошо от дългото чакане обаче, е неприятното отношение на сервитьорите и странното, неоправдано скъпо меню, което предлагат Мома. Много ми харесва цялата идея за ресторанта, начина на представяне, визиите и дори самото име, но заведението разочарова… Това е традиционен ресторант със заявено още в посланието желание да е „модерен“. Явно стремежът към модерност налага гарнитурите са сложени в отделно меню, с отделен ценоразпис…

По линия на Sofia Restaurant Week заведението предлагаше две менюта – едното вегетарианско с десерт и едно с месо без десерт (салата и основно), което единствено ми говори, че местото им оскъпява сметката. Личното ми мнение е, че това е проява на скъперничество, от което няма нужда, при положение, че тези менюта в този формат трябва да бъдат визитка на заведението. Но според мен вина тук имат и организаторите, които са позволили подобно „окастряне“.

Ако обаче отидете като редови клиент в Мома, а не по линия на Sofia Restaurant Week, и случайно си поръчате пържола, ще я получите абсолютно гола в голяма чиния, без дори настърган морков за цвят или любимата украса на родните кръчми – спирала от обелка на краставица. Това се дължи именно на явлението, че има две менюта – за основни блюда, и отделно за гарнитури. Като цяло порциите са малки и не предлагат нищо по-различно, че да оправдаят високата си цена. От маниерите и отношението на персонала също има още какво да се желае.

За финал поставям Егур, Егур, за който с чиста съвест мога да напиша най-хубави впечатления.

Опитахме и двете предложени менюта и останахме очаровани. Персоналът беше любезен и отзивчив, мястото и фоновата музика много приятни. Всички блюда бяха направени с желание и без стремеж към спестовност откъм продукти, което автоматично те кара да пожелаеш да дойдеш пак. Много ми хареса и смелото ползване на чесън в салатите, както и поднасянето на люля кебапа (комбинация от телешко и агнешко мляно месо) – вурхи дървена дъска с вкусна гарнитура от сос и пресни зеленчуци.

С леко притеснение очаквах десерта, тъй като не очаквах много от ашуре и грис халва, приготвени в ресторант, но не бях права. Десертът беше точно какъвто трябва – вкусен и достатъчно сладък, за да ти стане приятно след основното и без да ти дотежи в края на вечерта.

Поздравявам организаторите за идеята и се надявам догодина събитието да бъде още по-мащабно, а включените ресторанти да покажат наистина най-доброто от себе си!

Малкото бижу на София

Честно казано, винаги съм си мислела, че първият мол в столицата е Mall of Sofia. Оказа се обаче, че съм се бъркала и тази „титла“ е на City Center Sofia, вече прекръстен на Park Center.

Не че има особено голямо значение кой точно е бил първи, но фактите са си факти.

Та, вече прекръстеният и ремонтиран Park Center Sofia се титулува и „Малкото бижу“ на столицата, което звучи доста posh, но пък има известна доза истина. Търговският център е малък, спретнат и след откриването на няколко нови магазина като Reserved и Scandal, плюс предстоящето отваряне на спортен център и премахване на някак странното Fancy, мястото става доста по-приятно и удобно за пазаруване и разходки. Лично за мен едно от най-хубавите нови неща е прекрасната тераса, която е със свободен достъп и е помислена така, че да се ползва и през зимата.

Силно се надявам и Пикадили да се възстанови от каквато криза страда и да почне да предлага по-адекватни продукти. Сега изглежда голямо и сякаш има всичко, но на практика рафтовете са запълнени с малко на брой марки, а от студената и топла витрина всичко, което съм си взела в последните месеци е било доста лошо.

Точно в Деня на София – 17 септември, в известната като „кучешката“ градинка до мола се проведе изненадващо добър концерт! Графа, Ъпсурт и Васил Найденов истински се раздадоха пред събралата се публика в парка.

На пръв поглед ми се струваше малко странно точно тези изпълнители в този ред да пеят на концерт за ребрандирането на мола, но реално всичко протече изключително приятно и забавно.

Силно впечатление обаче ми направи абсолютно всички – от подрастващи дечица до родителите им и дори пубертетните тинейджъри най-много се зарадваха на Васил Найденов! Всички пяха песните му дума по дума и екзалтирани му пляскаха с блясък в очите. Самият той пя с цяло гърло и щедро се раздаде с няколко биса, а отделно качин всички налични деца в парка на сцената да си потанцуват за радост на майки и баби.

С ръка на сърцето си признавам, че никога не съм се вълнувала кой знае колко точно от Васил Найденов, но песните, които изпълни на живо, бяха толкова красиви, мелодични и докосващи сърцето, че нямаше как да не му аплодирам искрено.

Като цяло Park Center Sofia отдавна се е превърнал в любимия магазин на хората от квартала, а аз като новозаселник в кв. Лозенец също оценявам качествата му, особено откакто има вече и Reserved. Минете да разгледате (и мола, и магазина), ако имате път и няма да сбъркате 🙂