Знаете ли, обичам пазаруването, но мразя мъкненето на торби. Особено когато става дума за хранителни продукти.
Отивам на пазара или влизам в голям супермаркет и се забравям. Чета етикети, разглеждам опаковки, обожавам промоции! Мога да си купя нещо напълно излишно, без значение дали става дума за зехтин или сандали, стига да ме убедят, че е изгодно, дори и да нямам абсолютно никаква нужда от него.
Когато пък са плодове и зеленчуци, изпадам в романтични блянове как с кръшна походка обикалям из китни сергии, поемам бавно домат в ръка и усещам слънчевия му аромат, а мустакатия продавач с препасана престилка ми се усмихва и ми подава две краставици и килограм череши.
И аз като една София Лорен (на много млади години) кипя от сексапил и понесла знойни къдрици се обръщам по посока градския фонтан с плетена кошница в ръка, от която стърчи връзка пресен лук.
Истината обаче е малко по-различна… дотътрям се до кварталната сергия, където лелки с космати бенки на носа се опитват да ми пробутат вкиснали ягоди за 6,50 килото, а спаружените камби тъжно ме поглеждат, затиснати от пластмасови краставиви без какъвто и да е аромат, но за сметка на това опаковани всяка в индивидуална прозрачна обвивка.
На мен обаче ми трябват картофи и леко накривена на една страна смело понасям кило и петстотин уж самоковски компир, докато в другата тътря по земята огромна пазарска торба, изпълнена с всичко от купешка лютеница, през задължителния хляб, сирене, връзка кервиз, спагети (щото са на промоция) и голям пакет мокри кърпи.
Най-трудното на това да си независима жена (и да искаш да се храниш разнообразно и здравословно) е, че трябва да ходиш на пазар и после сама да си мъкнеш покупките.
С две тежки торби във всяка ръка се чувствам като нещастна другарка, прибираща се от 12-часова смяна в завода за винкели, отколкото като сексапилната италианка с кошница за пазар на ръка.
В един момент се усетих как започвам да се ограничавам – ако взема краставици и домати, ще купя най-много два картофа. Ако пък съм помъкнала пъпеш (ех, къде си, лято…), то към него не добавям почти нищо допълнително.
За динята ми трябва или чанта на колелца, или карта за фитнес, но и двете не ме привличат.
В противен случай просто ми се „измъкват“ ръцете и едва се прибирам до дома.
Своеобразно спасение открих в един интересен сайт за плодове и зеленчуци собствено производство, които просто си поръчваш и ти се доставят до вратата.
Това беше абсолютно първото нещо, което ме привлече в Zelka.bg.
После дойде това, че продуктите всъщност са доста добри – отгледани без пестициди, подобрители, овкусители и ароматизатори, набрани на ръка (даже ако искаш, можеш да идеш на нивите им край Бяка черква и да си набереш сам), внимателно подбрани и подредени, за да се озоват (безплатно!) до твоята врата.
Пакетите, които се предлагат са различни и винаги със сезонни плодове и зеленчуци, но на мен лично ми харесва сама да си избирам съдържанието на кошницата. Това означава, че мога да преценя дали да имам повече тиквички, зрял боб, люти чушлета и бамя или да се отдам на плодове и пресни подправки.
Най-хубавото е, че своеобразната кошница-асорти от Зелката се доставя веднъж на 10 дни в рамките на 7 месеца.
Така спрях да мисля и „какво ще готвя таз вечер“, тъй като винаги имам опция за салата, печени картофи на фурна или щедра градинска салата.
Та, това ми е новата романтика – да ми доставят кошницата с плодовете и зеленчуците до дома, докато аз сексапилно се подавам по халат и рошава коса, за да кажа „мерсии!“
Обичам да си улеснявам живота винаги, щом мога, особено пък когато става дума за слугинаж.
Така че, съветвам ви да пробвате – еко, био, хендмейд плодове и зеленчуци по ваш ибор и вкус, които се материализират на прага ви и ви спестяват обикалянето по пазарите, опипването на доматите и разочарованието, че са от всички възможни краища на света, но не и от родната ни земя. Няма да съжалявате 😉
Вижте още във facebook страницата им тук!
Vita Morena 