Що е българска сватба и има ли почва у нас? Кратък наръчник

Ах, тези сватби…

Едни ги отричат, други ги желаят, трети и двете едновременно, но като цяло никой не е безразличен към темата. Личното ми мнение е, че щом като подписът нямал значение, значи няма нищо страшно да го сложих върху едно хвърчащо листче, нали?

Интересното е, че в цялата човешка култура, без значение кой точно етнос или раса ще погледнем, събирането на двама души заедно в някакъв съюз винаги е било отбелязвано по определен начин.

Постепенно обичаите се избистрят и налагат като традиции, а малко по-късно тези традиции биват полека-лека видоизменени от новите моди, по които хората обичат да се водят, за да се стигне в наши дни до абсолютна еклектика от стилове при организирането на една сватба.

Специално в България мога да кажа положението се е избистрило до следната картинка:

Двамата решават поради някаква причина да се оженят, всички изпадат в нервен възторг. Мисълта за парите тегне като проклятие над младоженци, родители и роднини, но всички правят безумни планове и всеки настоява за своето си. Най-често майките и татковците + няколко баби, стринки, вуйчовци и лели, писват на различни октави, че то така не можело, те искали другояче да го организират, за да се изперчат пред съседи и роднини, а и „какво ще кажат хората!“.

Общо взето се преминава през различни драматични ситуации, които водят до раздор и почти окончателна раздяла на двамата „влюбени“, но в крайна сметка положението утихва и се разминава само с тлееща неприязън между двата семейни рода, които ще си станат скоро „сватьове“.

Булката е твърдо убедена, че сватбата ѝ ще е напълно различна, запомняща се и „истински специален ден“, но в крайна сметка се опира до огромна рокля тип торта с излишни дантели, неудобно обувки, тежък грим и сложна прическа, която не успява да изкара цялата вечер. В ресторанта цветът на салфетките пасва с този на пердетата, мокета и балоните, подредени като венец около сватбената маса. Диджеят редува плейлиста на Радио 1 с вечни ретро класики, като “YMCA” и “All That She Wants” и тежки хора, на които неуморно се хващат всички бабушки с поли малко под коляното и широки блузи с цветни десени.
Шаферките са с приятен блясък в очите и почти са забравили как са се изпокарали една с друга, обсъждайки роклите си, и смело обръщат чаши вино, докато далечни роднини, с които младоженците са се виждали последно на абитуриентския си бал, нагъват пържоли върху канапе от картофено пюре и гъбен сос.
Сервитьорите измъкват чиниите с храна изпод носа на по-разсеяните гости и сноват бързо покрай масите с надеждата никой да не ги спре за нищо, за да могат по-лесно да отмъкнат бутилка от сватбената ракия за себе си.

„Пуцай куме!“, скъсани чорапогащи, влажни погледи, мокри ризи и боботкане по дансинга до малките часове на нощта, когато героите са уморени, а младоженците нямат търпение да се скрият от всички и да си преброят събраните пари.

Разбира се, всичко е започнало няколко часа по-рано с оркестър, хоро пред блока за радост на комшулъка, крадене на булката и поне една изкъртена врата, но всички вече са забравили за това, както и по-голямата част от вечерта. Ще си припомнят месец-два по-късно, когато излезе сватбеното видео.

Няма нищо лошо в този сюжет, стига това да е наистина сватбата, за която Тя и Той са мечтали. Много често обаче бъдещите младоженци се „загубват“ в собствените си мисли и очаквания, позволяват прекалено много вмешателство от страна на околните и накрая, когато денят отдавна е отминал, си казват „ех, това можеше и да си го спестим, а с онова допуснахме абсолютна грешка…“

Точно за да избегнем допускането на грешки, имаме нужда от малко помощ и тази помощ съвсем спокойно можем да си набавим от една полезна книга, написана от личен опит.

Самият Ники Митев

Става дума за „Нашата мечтана сватба (в лесни стъпки)“, написана от Ники Митев, който много благородно споделя собствения си опит, дава полезни съвсети и насоки, включително и кое колко струва (ориентирровъчно), какво ви е нужно и какво напълно излишно.

Ники отделя година за работа по книгата и всички съвети, описани в нея, като се старае те да са максимално актуални, систематизирани и приложими.

Изданието на книгата е луксозно и доста красиво смея да кажа.

Съвсем спокойно може да се чете както от Нея, така и от Него, който не следва да се чувства като гостенин, а да вземе също участие в организацията.

И най-важният съвет от Ники, който се припокрива и с моето мнение – направете сватбата такава, каквато вие искате, без значение какво ще кажат другите!

Важните сте вие и никой не трябва да ви разколебава в това, което искате.

Голямо браво и за СофтПрес, които са решили да издадат подобна книга на български автор. Това ми връща вярата, че има надежда и за родното книгоиздаване.

Реклама