Любов, защо се прецака?

Има една кратичка притча за живота и човека. Вторият имал много трудности и попитал първия кога ще го дари с радост.

„Ще направя живота ти щастлив. Но първо ще направя теб силен!“ – така отвърнала съдбата.

И така, между щастието и душевната сила да се бориш с проблемите, някъде безшумно започва и свършва любовта…

В началото, отдадена към по-позитивния нюанс на тези емоции, в края – към негативния.

Когато една любов „се прецака“ или иначе казано изгние толкова много отвътре, че белезите на разяждането личат вече и на повърхността,  всички се питаме дали трябва да сме щастливи или силни?

wallhaven-87987

Да се радваме, че нещо мъртво се откъсва от нас или да бъдем корави, защото ни предстои страдание, изживявайки я…

Когато една любов „се прецака“ това не означава непременно, че ще приключи.

По-скоро ще донесе равносметки, опит, мъдрост, себепознание. Възможно е да бъде преоткрита, да покаже една нова светлина на душите и телата.

Любовта има точно 2 състояния – щастие и сила. Когато е пълноценна и здравословна, важи първото, когато боли и ни разочарова – трябва да се стегнем и да устоим на бремето, което носи.

Любовта „се прецаква“ заради хората в нея. Заради его, заради несподелени ценности, заради нежелание да се поставиш на мястото на другия „в отбора“, заради неспособността да пречупиш разбиранията си, за да станеш по-добър човек в тази връзка.

Но все пак, крепи ни осъзнатият факт, че ако любовта „се прецака“, значи просто не е тази любов, която ни е нужна.

Накрая разбираме, че тези, които искат да бъдат до нас, са до нас и без да ги молим…

dawn-nature-sunset-woman

Че никой не може да ни даде онова, което друг може да ни обещае. Но ние все пак искаме действията, не приказките.

И в крайна сметка, истинската любов не се прецаква, тя просто се случва. И се запазва…

Както казват мъдрите хора, да започнеш любовта е прекрасно, но да останеш в нея завинаги е велико!

Реклама

Прощавам ти

Текстът е изпратен до редакцията ни от Пепи Гърбучева. Всяко последвало републикуване или цитиране трябва да посочва името ѝ като автор и Вита Морена като източник.
Прощавам на мъжете, които не знаеха как да ме обичат.
Прощавам им, че ме нараниха, че ме сринаха, че ме изоставиха и забравиха.
Прощавам им, че бяха толкова слаби, ненадеждни, заслепени от себе си. Прощавам им, че не ме разбраха никога.
Те забравят често, че който лъже другия, мами себе си.
Прощавам им, че не познават състраданието, грижата, тревогата и болката.
Благодаря им, че ме разбиха на парченца. Необратимо.
Но така извадиха от мен най – доброто и ми помогнаха да се видя. Благодаря им, че ми предоставиха възможност да преживея най – невероятното си пътешествие вътре в мен и че разбиха всичките ми представи, илюзии и измамни очаквания.
Прощавам им, че не знаеха как да ме обичат. Прощавам им!
Още от Пепи Гърбучева:
Възрастта, в която…