10 години преди и след: България в Европейския съюз

Текстът е написан преди 10 госдини в чест на приемането на България в ЕС и е предоставен за публикуване във Вита Морена от своя автор Петър Дончев. Всяко републикуване или цитиране следва да съдържа упоменато неговото име като автор и Вита Морена като източник

Отдавна минава полунощ, а мене сън не ме лови. Броени часове остават до Новата 2007-ма година и до едно невероятно, Велико събитие.

Всеки ще се досети – приемането на България в Европейския Съюз. Там където ѝ е мястото от векове насам. Навярно много сънародници биха казали точно това.

Аз обаче поглеждам нещата от малко по-различен ъгъл. И ми е чудно, че засега не съм чул и други подобни мнения. Може и да съм ги проспал.

Поглеждам фактите.
Малко след началото на миналия век Ал. Стамболийски гласеше България за… американски щат. Сензационно, нали? Но самата истина!
По тази причина Европа задружно уби Стамболийски. Никой не можеше да допусне Америка по този начин да стъпи в Европа.

Десетки години по-късно Т. Живков гласеше България за съветска република. Е, не се случи, но…

А преди стотици, че и повече години, когато бреговете на България се миеха от три морета, цяла Европа искаше да се сроди с българския цар. Франция, Германия, Англия, десетки други – къде бяха те тогава?

А славните български владетели, да не ги изброявам, оставиха незаличима следа в историята на Европа. Да, имахме мигове на възход и на падение. Ние сме страна на кръстопът, за добро и за лошо. Кой ли не е минал оттук, кой ли не е….

Е, затова пък сме красиви – мъже и главно жени.

Но изглежда нещо е ударило и манталитета ни.

С голяма болка трябва да си признаем, че ние предадохме Левски! Ние го и обесихме, нито един турчин не подписа смъртната му присъда.

Затова настъпващото след часове събитие ни призовава към равносметка, то непременно трябва да ни направи по-добри хора. И по-добри Българи.

И с нужното самочувствие, което сме позагубили през вековете.
И с нов поглед към занаменитата шопска сентенция, която вече трябва да звучи така: „НЕ Е ВАЖНО Я ДА ИМАМ, ВАЖНОТО Е ВУТЕ ДА ИМА!!!“
Тогава ще имаме всички, вярвайте ми.

И станали вече хора, каквито винаги е трябвало да бъдем, е крайно време да погледнем истината в очите. Да проумем какво всъщност ще се случи след броени часове.
Предупреждавам, че хич не ми е до шеги. Говоря напълно сериозно:

И така.

От векове европейците мечтаят да се сродят с българските владетели.
С България.

След часове тази им мечта ще се сбъдне – Европа ще се приобщи към България!
Това е велик миг за цяла Европа.
И за нас мигът е велик – бреговете на Родината ни ще се мият вече не само от много морета, а и от океан.

А за тези, които може би се подсмихват снизходително, ще разкажа една история.

Преди доста години попаднах в Болоня. Посетих един от най-старите медицински университети не само в Италия, но и в Европа, а може би и в света. Не съм сигурен, но може би и най-стария. Заведоха ме в т. нар. кръгла аула. Парапет в кръг с диаметър около 10-20 метра. В средата – падащ под с механизъм. Свалиха пода и се откри зала за дисекция на трупове – упражнения по анатомия. Подът е бил падащ, защото Великата инквизиция е забранявала дисекцията. Ако към университета се приближавали инквизитори, съгледвачите съобщавали, теренът моментално се вдигал и всичко било като обикновена лекция на наредени в кръг студенти. Това е 17-и век. 1600 и някоя година.

Ректорът на университетът, който лично ме развеждаше, ми каза като интересен факт, че в онези далечни години упражненията по анатомия се водели от професор, чието име е записано със златни букви в университета.

Професорът се казвал Булгарели, с доказано български произход (тази фамилия и досега съществува в Италия). Болонският университет се гордее със своя велик професор Булгарели.

А аз се гордея, че съм българин!
А вие?

ДОБРО УТРО, БЪЛГАРИ – ЕВРОПЕЙЦИ!
БЪДЕТЕ ДОСТОЙНИ ЗА ИМЕТО СИ, КАКТО, НАДЯВАМ СЕ, ЕВРОПА ЩЕ Е ДОСТОЙНА ЗА НАС.

31 декември 2006 г.

След като изминаха десет години от приемането ни в ЕС, мога да изразя мислите, които ме вълнуват с две думи – аз съм огорчен и разочарован.

ПЪРВАТА ДУМА. ОГОРЧЕН
Огорчен съм от нас, българите.

Не станахме по-добри хора, шопската сентенция за Вуте си остана същата.

Тогава, преди десет години, окрилен от мисълта за събитието, на чийто праг се намирахме (уви, всичките ми надежди за нещо по-добро се оказаха илюзия и самозаблуждение), спестих някои истини и споменах само за ударения ни от нещо манталитет, за това, че ние самите предадохме Левски и после го обесихме. А това, че Апостолът е закаран в София, охраняван само от няколко заптиета и не са се намерили доблестни българи да го освободят, много ми напомня за днешните протести.

Социалните мрежи ще се пукнат по шевовете от писанията на възмутени нашенци, очаква се на площада да се съберат десетки хиляди, а в крайна сметка отиват стотина души. Пълно малодушие!

„Ба, ще им ходя на протеста!”, казва дребната душица и си седи на топло да гледа поредния мач по телевизията. Въпреки че е писал във форумите колко е възмутен от управляващите и „ще видят те, като ида утре на протеста.” И жалкото е, че през вековете нищо не се е променило. За този български феномен, още Христо Ботев пише:

Пием, пеем буйни песни
И зъбим се на тирана,
Механите са нам тесни –
Крещим „Хайде на Балкана”!

Крещим, но щом изтрезнеем,
Забравяме думи, клетви,
И немеем и се смеем
Пред народни свети жертви!

Не ви ли се струва, че все едно това стихотворение е писано не през 1872 година, а преди две-три години? На мене тъй ми се струва.

Двадесетина години по-късно Алеко Константинов създава събирателния образ на Бай Ганьо. Не ви ли се струва, че книгата е писана днес?

На мене така ми се струва, особено в условията на опростачването, мутризацията и чалга културата. И за да бъде картината пълна – бихте ли ми казали, кой друг народ е създал подобна приказка?

Накратко: Извадил рибар бутилка и от нея излязъл дух. Казал духът, че ще му изпълни едно желание и утре заранта да отиде на същото място да му каже какво е то. Но да има предвид, че каквото и да си пожелае, съседът му ще го има двойно. Цяла нощ мислил човечецът, щял да се поболее. Каквото и да си поиска – чувал злато, красавица за жена, голяма къща, съседът му ще ги има двойно, а такова нещо той не можел да понесе. Призори обаче му дошла гениална идея.

Хукнал към реката, крещейки: „Дух, дух, извади ми едното око!”

Това е то, българският манталитет, болната завист, лошотията, проклетията. Не съм го измислил аз, а българският народ. И нека да е ясно – далече не мисля, че всички нашенци са подвластни на този манталитет. Има и изключително стойностни хора. За съжаление, те са малцинство.

Впрочем, Петко Славейков още преди близо век и половина е бил много краен и е заявил, че „не сме народ, а мърша”. Ето:
Не сме народ, не сме народ, а мърша,
Хора, дето нищо не щат да вършат.
Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!
„Аз не зная! Аз не мога! – общ е глас.
И не знаем, не можеме, не щеме
Да работим за себе си със време.
Само знаем и можеме и щеме
Един друг злобно да се ядеме…
Помежду си лихи, буйни, топорни,
Пред други сме мирни, тихи, покорни…
Все нас тъпчат кой отдето завърне,
Щот сме туткун, щот не сме кадърни…
Всякой вика: „Яман ни е нам хала” –
А всякому мерамът е развала…

Не сме народ, не сме народ, а мърша,
Пак ще кажа и с това ще свърша.
Да-а-а…Силни думи. Но точни. И аз ще свърша, защото ако продължа, ще трябва да кажа още десетки неща, да кажа още по-силни думи и да прехвърля мярката…Само ще отбележа, че ако се абстрахираме от архаичния на места език, можем да си помислим, че дядо Славейков е писал стихотворението вчера…

И ВТОРАТА ДУМА.
В началото казах, че освен огорчен съм и РАЗОЧАРОВАН. Силно разочарован при това. От Европейския съюз. Как е възможно Брюксел да ни казва да не ядем криви краставици, как да си варим ракията, да затрием световноизвестният сорт домати „Биволско сърце” и да не го садим? Да наднича в хладилника ни, под завивките ни? Ей, Богу, навремето дори Москва не си позволяваше до такава степен да се бърка в бита ни.

Не случихме на съюзи и толкова! Преди Съветски, сега Европейски. Съюзи, съюзи… боклуци.

40 години бяхме съветски протекторат, сега сме европейска колония. Напълно безправни роби, непрекъснато заплашвани и санкционирани от Брюксел. За щяло и нещяло. По съветско време живеехме с укази, а сега с еропейски директиви. От един дол дренки.

Миналата година Българският хелзинкски комитет номинира един убиец (Джок Полфрийман), който излежава присъда в България, за… човек на годината?!?! Как е възможно, в каква държава живеем? Ако това са прехвалените европейски ценности, не, благодаря, не ги искам.

Командващият Европейския съюз, г-жа Меркел ни натресе /Е/мигранти, бежанци, терористи. Наредено ни беше не само да ги приемаме, но и да им строим лагери и жилища и да харчим за всеки от тях многократно повече отколкото за българските пенсионери. Това също ли са европейски ценности?

Благодаря, не ми трябват нито ценности, нито терористи. Циганските банди, които терориризират, ограбват, изнасилват и избиват старите хора по селата, при това напълно безнаказано, също ли са европейски ценности? Навярно да, защото ако и прашинка падне от главите на бандитите, разни комитети, подчинени не се знае на кого, ще вдигнат вой до Бога. И много, много…

Разочарован съм. Останах излъган и измамен. Жалко!
14 декекври 2016 г.

Реклама

Как изглеждат истински красивите жени на сцената и в реалния живот

Истинските красавици са такива и без грим, факт.

Какво обаче прави една жена истински красива? Ние от Вита Морена имаме наша теория по въпроса – позитивното излъчване, усмивката и чистата, хидратирана кожа. Ако имате тези три неща, то вие сте истинска красавица по нашите критерии 🙂

И за да ви докажем, че сме прави, ще ви представим снимки на някои от най-големите красавици в света. Вижте как изглеждат с и без грим и преценете сами за себе си как ви допадат най-много.

Меган Янг от Филипините, Мис Свят 2013

Паолина Вега от Колумбия, Мис Вселена 2014

Диана Мендоза от Венецуела, Мис Вселена 2008

Лейла Лопес от Ангола, Мис Вселена 2011

Азра Акин от Турция, Мис Свят 2002

Ройо Мори от Япония, Мис Вселена 2007

Натали Глебова от Канада, Мис Вселена 2005

Оливия Кулпо от САЩ, Мис Вселена 2012

Пиа Алонцо от Филипините, Мис Вселена 2015

Химена Наварете от Мексико, Мис Вселена 2010

Най-хубавите (и не толкова традиционни) коледни филми

Коледните филми са истинска благословия! Носят празнично настроение, забавляват те, понякога те и разплакват, но с щастливи сълзи. Може да навяват и лека меланхолия, но тя сякаш е неразделна част от всеки празник.

Коледните филми са и прекрасно „бягство“ – оставяш домашните да си говорят и спорят, а ти потъваш пред телевизора и се „изключваш“ за околния свят.

И тъй като вече ми дойде до гуша да слушам и виждам всяка Коледа навсякъде „Сам вкъщи“, реших да ви споделя кои са моите любими коледни филмчета, които колкото и пъти да гледам, винаги ме радват.

Започвам с „Mrs. Santa Claus“ (от англ. „Госпожа Коледа“).

Нека да не ви плаши, че филмът е обявен и за мюзикъл, песните не идват в повече. Сюжетът разказва за съпругата на Дядо Коледа, която винаги незаслужено остава в сянката на своя прочут и обичан мъж.

В навечерието на Коледа обаче тя решава да излезе на разходка с шейната с летящите елени, но след серия от злополучни събития се озовава в Манхатън с контузен елен.

Там преминава през различни перипетии и смехотворни ситуации, докато мъжът ѝ се притеснява накъде е забягнала жена му и как ще успее да разнесе подаръците из света в коледната нощ без шейната с елените.

Прекрасно празнично филмче, което да гледате със семейство и приятели.

Другият ми любим филм е „The Polar Express“ („Полярен експрес“).

Напълно неприемлива оценка от 6,6 в Imdb, когато аз бих му дала 9,5 от 10. Сюжетът е особено интересен и необичаен, а целият филм е невероятно красиво направен. Кара те да се чувстваш отново малко дете и с истинска вяра в сърцето и душата си да очакваш да чуеш веселите звънчета от шейната на добрия старец.

“A Christmas Carol” („Коледна песен“) по едноименната приказка на Чарлз Дикенс е задължителен филм, който било то и коледен, навлиза в малко по-тъмните дебри на страха.

Прекрасна история, която ни кара да се замислим как живеем – дали като достойни и добри хора, или сме забравили за общочовешките ценности, улисани в грижата са собствения си просперитет. Прекрасно направен приказен филм, който следва да се гледа не само от деца, а и от възрастни.

„Journey to the Christmas Star“ или както е оригиналното му заглавие „Reisen til julestrajernen“ е един от най-хубавите и оригинални като сюжет коледни филми.

Може би това се дължи на факта, че не е американски, а норвежки и това придава съвсем различно звучене на разказваната история и всички приказни герои в нея. Филмът е направен по народна норвежка приказка и е изключително интересен, основно защото не можеш да предвидиш какво точно ще се случи. Искрено го препоръчвам и обещавам да ви хареса 🙂

Мога да изброя още мноооого коледни филмчета – игрални и анимирани, но ще се спра дотук. Няма нужда излишно да ви затормозявам със заглавия, а и колкото повече филми изреждам, толкова повече ще се объркате кое по-напред да гледате.

Единствено ще си позволя да добавя един от най-любимите ми американски филми „Love Actually“ (Наистина любов).

Film Title: Love Actually. Copyright: © 2003 Universal Studios. ALL RIGHTS RESERVED.

Гледала съм го повече от пет пъти и все още ме разсмива и разплаква и то не за друго, а защото по прекрасен начин ти показва, че винаги всичко си идва на мястото! Дори след най-голямата ти мъка или трагедия, ще дойде момент, когато отново ще се усмихваш. Защото животът е такъв – пъстър, многообразен и винаги течащ напред!

Затова не си слагайте на сърце притеснения и страхове, опитвайте се да гледате на нещата по-отвисоко и без излишна емоция, наслаждавайте се на времето, прекарано с приятна компания, дори и това да означава да сте сами със себе си и никога не се отказвайте от вярата, че добрите неща предстоят 🙂

Весела Коледа!

Коледна доза вдъхновение: Най-вдъхновяващите и успешни жени в науката

В навечерието на Коледа реших вместо традиционните празнични пожелания да ви припомня постиженията на едни от най-великите жени в науката. Без техните открития светът нямаше да изглежда така, както го познаваме днес.

Няма да се уморя да казвам, че добрите примери трябва да се споделят и именно те могат да ни подействат вдъхновяващо и да ни насърчат да бъдем повече себе си, да гоним мечтите си и да живеем по-щастливо.

Дороти Ходжкин

Тя успява да подобри техниката на рентгеновата кристалография – метод, използван за определяне на триизмерната структура на биомолекулите. Сред най-големите ѝ и значими открития са потвърждаване на структурата на пеницилина, която Ернст Борис Чейн и Едуард Авраам преди това само са предполагали, и структурата на витамин B12, за което тя е наградена с Нобелова награда за химия през 1964 година.

През 1969 г., след 35 години работа и пет години след спечелването на Нобеловата награда, Ходжкин успява да разчете структурата на инсулина. Рентгеновата кристалография става широко използван инструмент и е от решаващо значение за по-късното определяне на структурата на много биологични молекули, където познаването на структурата е от решаващо значение за разбирането на тяхната функция. Тя е призната като един от учените пионери в областта на рентгеновите кристалографски изследвания на биомолекулите.

Розалинд Франклин

Розалинд е биофизик, с много важни приноси в определянето и разбирането на структурата на ДНК, на вирусите, на каменните въглища и на графита. През 1951 г. работи в Лондон в лабораторията на Дж. Рандал в Кингс Колидж. Там по това време работи и Морис Уилкинс. Поради известни неразбирателства между двамата, те ръководят отделни научни групи, но и двете групи работят върху изследването на ДНК. Тя извършва блестящи кристалографски експерименти, които служат на Уотсън и Крик като основа за предложения от тях двойноверижен модел на ДНК. Резултатите от изследванията на Франклин и на Уилкинс (поотделно) излизат в същия брой на списание „Нейчър”, в който Джеймс Уотсън и Франсис Крик публикуват своята известна статия за ДНК. По-късно, през 1962 г. Морис Уилкинс споделя с Уотсън и Крик Нобеловата награда, присъдена им за откритието на структурата на ДНК, но за жалост по това време Розалинд Франклин вече не е между живите.

Розалинд Франклин напълно заслужава също да бъде призната за съавтор на откритието и преобладаващото мнение в научните среди е такова. Нейният принос е недооценен поради традиционното пренебрежение към жените в мъжкия научен свят в Англия по това време (началото на 50-те години). През 1953 г. тя напуска Кингс колидж и до края на живота си работи в Бъркбек колидж, където провежда серия от блестящи изследвания върху вируса на тютюневата мозайка (ВТМ).

Барбара Макклинтък

Родена на 16 юни 1902 г. в Хартфорд, Кънектикът, в семейството на лекар. Учи в Университета „Корнел“, където през 1927 г. защитава докторат по ботаника.

Там тя започва изследванията си на царевицата, като през следващите десетилетия се налага като един от водещите цитогенетици в света.

През 1983 г. получава Нобелова награда за физиология или медицина за откриването на транспозоните.
Умира на 2 септември 1992 г. в Хънтингтън.

Мария Гьоперт-Майер

Мария е физик, лауреат на Нобелова награда за физика за 1963 година и втората жена след Мария Кюри, носител на тази награда. Мария Гьоперт завършва Гьотингенския университет.

По-късно се жени за калифорниеца Джозеф Майер, също физик и заедно заминават за Америка. По време на Втората световна война работи по едни от най-секретните проблеми на разработването на атомната бомба. По-късно в Чикаго тя открива слоестия модел на атомното ядро.

Именно за тази си работа получава и Нобелова награда. От 1960 до края на живота си работи в Калифорнийския университет – Сан Диего.

Умира на 20 февруари 1972 година в Сан Диего на 65-годишна възраст.

Гертруд Елион

Гертруд е биохимик и фармаколог. През 1988 година получава Нобелова награда за физиология и медицина за откритията си на важни принципи за лечение на наркомании. Споделя наградата с Джордж Хичингс.
Елион завършва Hunter College през 1937, а след това – през 1941 година, получава магистърска степен по химия от New York University.

Става помощник Хичингс  във фармацевтичната компания Burroughs Wellcome през 1944 г. и в продължение на 23 години работят упорито по разработването на лекарства за лечение на херпес, малария и имунни нарушения, както и за предотвратяване на отхвърлянето на трансплантирани органи.

Мария Кюри

Мария е физик и химик, пионер в областта на радиологията и първи носител на две Нобелови награди, както и единствената жена носителка на Нобелова награда в две различни области на науката – физика и химия. Тя е и първата жена преподавателка в Сорбоната. Родена е във Варшава, но през 1891 г., на 24-годишна възраст, се премества в Париж, Франция, за да изучава точни науки. Там придобива всички научни степени и постига научната си кариера, като става натурализирана френска гражданка. Основава Институти „Кюри“ в Париж и във Варшава.

Допринася за създаването на теорията за радиоактивността, за техниките при изолирането на радиоизотопи и за откритието на два нови елемента – полоний (открит през 1898 г. и наречен на родната ѝ Полша) и радий. Нейният съпруг Пиер Кюри, дъщеря ѝ Ирен Жолио-Кюри и зет ѝ Фредерик Жолио-Кюри са също носители на Нобелова награда.

Ирен Жолио Кюри

Ирен е френски химик, физик и жена политик, дъщеря на известните физици и химици Мария Кюри и Пиер Кюри, съпруга на Фредерик Жолио-Кюри (след брака приемат общата фамилия Жолио-Кюри), с когото през 1934 г. откриват изкуствената и позитронната радиоактивност, за което получава Нобелова награда за химия през 1935 г. за откритието на изкуствената радиация.

Хеди Ламар
Хеди Ламар (която многократно сменя имената си през шестте си брака) е първата жена, заснела сексуална сцена на големия екран, в която симулира оргазъм (в чешката романтична драма „Екстаз“ от 1933 г). Тогава Ламер е на 18 години и се подвизава в Европа под името Хеди Кислер.

С талант в областта на точните науки, Хеди Ламар е съавтор, с нейния приятел композитора Джордж Антийл, на патент, заведен под номер 2 292 387 в патентното бюро на САЩ. Патентът се отнася до техника за разширяване на спектъра и метод със скок на честотата, като замисленото от изобретателите приложение било радио-управлението на торпеда в американската армия по време на Втората световна война, но патентът не влиза в употреба в американската армия. Техниките биват въведени през 1960-те години, когато патенът на двамата изобретатели е изтекъл, но по-късни трудове признават първоавторството на Ламар и Антийл.

Методът за комуникации със скок на честотата и разширяване на спектъра намират приложение в комуникациите на космически уреди със Земята, като например GPS системите и комуникациите на космическата совалка, криптираните военни комуникации, а най-скорошното им приложение е в Wi-Fi мрежите за безжичен интернет. За ролята им в развитието на съвременните комуникации, през 1997 г. Ламар и Антийл получават наградата на фондацията „Електронна граница“.

Лиза Майтнер
Лиза Майтнер е родена на 17 ноември 1878 г. в еврейско семейство във Виена и е третото от общо осем деца. По това време не се гледа с добро око на жените учени и нейните родители са против аспирациите ѝ да продължи обучението си. Въпреки това тя постъпва във Виенския университет през 1901 г., където изучава физика. През 1905 г. става първата жена с докторска степен в този университет. След това тя заминава в института Кайзер Вилхелм в Берлин, където започва съвместна работа с Ото Хан под ръководството на Макс Планк.

През 1926 г. става професор в Берлинския университет и е първата жена в Германия на тази длъжност в която и да е научна област.

След откриването на неутрона през 1932 г., възниква въпросът за създаването на трансурановите елементи. Започва научна надпревара между Ърнест Ръдърфорд в Англия, Енрико Ферми в Италия, Ирен Жолио-Кюри във Франция и Лиза Мейтнер с Ото Хан в Германия. Стимулът за тези изследвания е Нобеловата награда и никой от тях тогава не предполага, че откритията им ще станат основа за разработката на ядрени оръжия.

Лиза Майтнер е първата, на която се удава да разцепи ядрото на урана. При това се получават две нови ядра — на барий и криптон, отделят се неутрони и голямо количество енергия. Тя е и първата, която теоретично изчислява тази енергия, използвайки уравнението на Алберт Айнщайн за еквивалентност на енергия и маса.

По политически съображения на Лиза Майтнер не е разрешено да публикува своите открития. Ото Хан публикува резултатите от химичните експерименти през 1939 г., а няколко месеца по-късно с помощта на своя племенник Ото Фриш Лиза описва физичната обосновка. Тя забелязва, че при процеса на ядрено делене може да се появи верижна реакция, която да доведе до отделяне на огромно количество енергия. Това предизвиква силен интерес в научната област. Става ясно, че може да бъде създадено ядрено оръжие с невероятна разрушителна мощ. Няколко учени убеждават Алберт Айнщайн да напише предупредително писмо до американския президент Франклин Рузвелт, който в резултат създава проект Манхатън в Лос Аламос, Ню Мексико. Лиза отхвърля поканата да работи по него, заявявайки „Аз бомба няма да правя!“.

През 1944 г. Ото Хан получава Нобелова награда за химия за откритието за ядрения разпад на тежките ядра. По мнението на много учени тази награда е заслужавала и Лиза Майтнер. Има много спекулации по въпроса защо Майтнер не получава наградата. Едно от тях е еврейският ѝ произход, а друго, че един от членовете на комитета е бил Зигбан, който е имал отрицателно отношение към нея. През 1949 г. получава наградата „Макс Планк“ и става шведски гражданин, а през 1966 г. ѝ е присъдена наградата „Енрико Ферми“.

През 1960 г. Лиза Майтнер се мести в Кеймбридж, Англия, където умира през 1968 г. само няколко дни преди да навърши 90 години. Надгробната плоча слага нейният племенник Ото Фриш, на нея пише: „Лиза Майтнер, физик, който никога не загуби своята хуманност“.

Елемент 109 майтнерий в таблицата на Менделеев е наречен на нейно име. На нейно име е учредена и научноизследователска стипендия за разработки в областта на атомната физика.

Време за игра, време за добри дела с ИКЕА България и УНИЦЕФ

Преди време ви споменахме за вълшебния конкурса на ИКЕА България за деца и техните фантастични приятели. Конкурсът привлече изключително голям брой участници и вече са ясни и двайсетте финалисти!

Представители на ИКЕА и УНИЦЕФ в България приветстваха в неделя финалистите в българския кръг на конкурса в Учебния корпус на МУЗЕЙКО. На събитието децата получиха своите награди, а организаторите им пожелаха успех в по-нататъшното участие в световния кръг на Конкурса.

За трета поредна година той ще превърне рисуваните герои на 10 деца от цял свят в истински плюшени играчки с добра кауза.

„Вълшебният конкурс за деца и техните фантастични приятели“ е част от мащабната инициатива на компанията “Време е за игра, време е за добри дела!” За всяка закупена играчка в периода от 20 ноември до 24 декември ИКЕА България ще дари 1 лев за проекти на УНИЦЕФ в България под формата на мебели и оборудване, а Фондация ИКЕА ще направи дарение на стойност 1 евро, за да подпомогне правото на децата да играят и се развиват в някои от най-уязвимите общности по света. Кампанията ще подкрепи проекти в България и по целия свят, свързани с детското развитие и образование, равно участие, спорт, и разбира се, игрите.

„Радвам се, че съм тук, за да ви уверя, че добрите неща се случват – не само по Коледа и не само у нас, а по целия свят. Играта и правото на децата да играят и развиват своя потенциал са изключително важни. Рядко се замисляме, че много деца по света нямат възможност да ползват това свое право – нямат условия, средства или защитени пространства, за да играят.

Всички играчки, които продаваме в предпразничния период до 24 декември, са с добра кауза. Благодаря ви, че споделихте с нас своите мечти и рисунки и че ни допуснахте в света на своето въображение. Искам най-сърдечно да ви пожелая успех в световния кръг на конкурса“, сподели Йоана Цонева, маркетинг мениджър на ИКЕА България при откриването на церемонията.

Финалистите можете да видите ТУК!

„Време е за игра, време е за добри дела!“ стъпва на успеха на предишните кампании на ИКЕА в подкрепа на ранното детско развитие, акумулирали 118,8 милиона евро от 2003 г. насам. През последните три години, благодарение на инициативата у нас, бяха събрани общо 110 610 лева. Те осигуриха оборудване за новооткритите центрове за уязвими деца и семейства, подкрепени от УНИЦЕФ в България, в пет български града в страната: Център за подкрепа и развитие на деца и семейства в гр. Котел; Комплекс от услуги за деца в конфликт със закона в град Сливен (включващ Център за интензивна социално-възпитателна подкрепа, Наблюдавано жилище (за младежи, навършили 18 г.) и Преходно жилище (за деца под 18 г.)); „Зона ЗаКрила“ – Детски центрове за застъпничество и подкрепа на деца-жертви или свидетели на насилие в София, Монтана и Шумен.

За Фондация ИКЕА
Фондацията на ИКЕА има за цел да подобрява възможностите за деца и младежи в развиващите се страни чрез финансиране на холистични, дългосрочни програми, които могат да създадат значителна и трайна промяна. Фондацията работи със силни стратегически партньори, като прилага иновативни подходи за постигане на мащабни резултати в четири основни области на живота на детето: място, наречено дом; здравословен старт в живота; качествено образование; и устойчив семеен доход. В момента финансираните програми помагат на 100 милиона деца. Научете повече на ikeafoundation.org.

За УНИЦЕФ
УНИЦЕФ насърчава прилагането на правата и повишаване на благосъстоянието на всяко дете посредством всяка своя дейност. Заедно с нашите партньори ние работим в 190 страни и територии, за да превърнем този ангажимент в практически действия в полза на всички деца, навсякъде по света, полагайки особени усилия да достигнем до най-уязвимите и социално изключени деца.

Японски булчински рокли – традицията среща модернизма

Японските жени са намерили интересен начин да комбинират традиция със западна модерност.

Те съчетават успешно роклите тип торта, така популярни и по нашите географски ширини, с цветното кимоно. Резултатът е вълшебен!

Най-хубавата част е, че роклите са направени така, че да могат после отново да се превръщат в кимоно, което удължава живота им и позволява да се сложат на повече от една сватба.

Насладете се на красотата и цветовете:

 

Когато се появят първите бръчки и кожата плаче за хидратация, а още лекуваш акне

Да наближаваш 30, а да продължаваш да имаш проблемна кожа, е тежко. Понякога ми се струва като истинско наказание. И повярвайте ми, пробвала съм какви ли не лекове за справяне с пъпките и черните точки – от широко рекламирана козметика, през всякакви природни илачи и до приемане на факта, че никога няма да имам хубава кожа и тихо ронене на сълзи.

В един момент обаче открих медицинската козметика и всичко взе прекрасен обрат. Пъпките започнаха да се смаляват и постеенно да изчезват, черните точки също и лицето ми започна да добива вида, който винаги съм искала – здрава и сияйна кожа.

Разбира се, проблемите не могат да бъдат решени като с магическа пръчка и от личен опит мога да ви кажа, че борбата с акнето е доживот.

По темата: Огледалце, огледаце на стената, коя е най-пъпчива на земята

Винаги трябва да внимавате, винаги да взимате мерки навреме и да не се отпускате.

Лошото е, че козметиката за акнеична кожа често изсушава епидермиса и не може да ви предпази от първите признаци на стареенето, които се появат с приближаването към 30-тата годишнина, а след нея стават все по-ясно отчетливи.

Много ми беше трудно да открия правилните кремове за мен. Исках едновремено да са качествени, да поддържат чистия и здрав вид на кожата ми и същевременно да я хидратират в дълбочина и да действат срещу бръчки. Особено когато става дума за нощен крем ми е безкрайно трудно. Повечето продукти прекалено омазняваха кожата ми и я усещах като затлачена от тях.

След продължително търсене и тестване на различни кремове, в крайна сметка реших да се доверя на любимата ми зелена серия на SVR. Както и преди съм споделява, именно тези продукти ми помогнаха да се справя с доста тежък кожен проблем (по лицето си имах не пъпки, а болезнени кисти).

Та, SVR пуснаха нов крем в серията си – Sebiaclear Hydra. Той обещаваше да е точно това, което търся – лека, нелепкава текстура, подходящ за нанасяне сутрин и вечер.

Хидратира в дълбочина, както подсказва името му и същевременно се бори с пъпки, комедони и други несъвършенства.

Искам да споделя, че този крем е един от най-хубавите, които съм ползвала в последно време! Има много лек, приятен аромат, не оставя никакви следи по кожата и не я омазнява излишно. Нанасям го винаги, след като съм измила лицето си, доакто кожата е още леко влажна. Така попива още по-добре и няколко минути, след като го нанеса, вече е попил. На опаковката е отбелязано, че „държи влага“ 48 часа, но честно казано досега не съм се решвала да тествам това обещание.

Това, което забелязвам обаче е, че за първи път тази зима кожата ми не се лющи. До момента без значение с какво се мажа, винаги щом температурите паднат под нулата, кожата ми по челото, около носа и на брадичката почва да се бели неконтролируемо. Това е много неприятно, особено след като ползвам фон дьо тен или някакъв вид ВВ крем.

Излишно е да казвам колко неприятно изглежда лицето така и как се отразява на самочувствието. Засега обаче нямам този проблем и си мисля, че Sebiaclear Hydra ми помага за това. Ползвам го вече две седмици, почти три и кожата ми се чувства чудесно.

И другото, което много ми харесва в продукта, е че е изключително пестелив. Слагам съвсем малко на върха на пръстите си, нанасям с масажно движение и няма нужда да повтарям.

Цената на продукта се върти около 30лв, като в различите аптеки има различи намаления или от самата компания го пускат в промоциален комплект с други продукти от серията. Твърдо мога да кажа обаче, че този крем си заслужава парите. Това не е просто козметика, а медицинско решение на здравословен проблем. А и излиза много по-изгодно да дадеш пари за точните продукти, с които да поддържаш едно добро ниво на кожата си, отколкото да даваш в пъти повече пари за процедури, които да спасяват кожата и самочувствието ти.

Приемам крема като една от ценните ми находки за годината и се радвам, че дерматологията се развива с толкова бързи темпове, че да ни помага в борбата с толкова досадните (и опасни) кожни проблеми.

Красиви истории, които връщат вярата в човечеството

2016-а бе изключително тежка и напрегната година и то в международен план.

Прекалено много напрежение, прекалено многоубийства, атентати, жестокост и безсмислено погубени животи.

Агресията ни залива всеки ден отвсякъде и без да се усещаме, ние често ѝ се поддаваме.

Лесно обиждаме, още по-лесно се ядосваме, мислим си, че чрез сила или публично заклеймяване и засрамване на някого ще направим положителна разлика.

Истината обаче е, че единствено като творим добро, можем да предизвикаме добро. Лошата дума ражда друга лоша, агресията води до още повече злини или иначе казано – каквото дадем, това и ще получим.

В края на годината реших да припомня добрите постъпки на различни хора из света, защото както съм писала тук и преди – за доброто трябва да се говори и да се споделя, за да достигне до повече хора!

Всички съдебни заседатели се обличат като принцеси на Disney, за да зарадват малко момиченце в деня на осиновяването ѝ

12-годишно момченце се научило да шие, за да направи играчки за болни деца. До момента е създало 800 играчки

Това 8-годишно момченце пуска косата си в продължение на 2 години, за да достигне достатъчна дължина и да бъде дарена за изработване на перуки за болни от рак

Приют за изоставени животни си колаборира със старчески дом. Така животни и хора си помагат взаимно и се радват на компанията си

Този тукан е изгубил клюна си, след като група тийнейджъри са го пребили. Ветеринарите спасяват живота му, а група учени му създават нов клюн, благодарение на 3D принтер

Тази стюардеса решила да осинови уличното куче, което винаги я чакало пред хотела ѝ,без значение колко време я няма

Забележително възстановяване на тигър, собстевност на цирк. Тигърчето е било тормозено, бито и оставено да гладува, докато не го освобождава група защитници на животните, които му дават нов шанс за живот

Един мъж решава да купи камион и да го превърне в подвижва баня, в която бездомни хора да могат да се изкъпят безплатно

Този има приютява в джамията си улични котки, дава им храна и се грижи за тях.

Албански полицай се обличат като супергерои, за да зарадват настанени в болница деца.

Мъж, загубил зрението на едното си око, решава да осинови кученце със същия проблем, което никой не е искал да приеме.

Съседи се организират и ремонтират безплатно дома на възрастен учител, останал без близки.

Световният шампион по бокс Manny Pacquiao дарява средства за построяването на 1000 къщи за бедни филипинци

Докато всички търсят начин да напуснат Алепо, този мъж остава в разрушения град, за да се грижи за останалите без дом котки

Тази жена вижда на улица в Нигерия умиращо дете, което никой не иска дори да докосне, вярвайки, че е обладано от зъл дух. Тя решава да му помогне и го взима със себе си, като в последствие го осиновява.

Авиокомпания позволява на животните да пътуват на борда, заедно със собствениците си, за да намалят нивата им на стрес.

Със сигурност има още много добри дела, останали неназовани. Нека си пожелаем през новата година да чуваме повече за тях, отколкот за поредните злини, извършени на грешната ни земя.

Тя, която не съжалява за нищо: 101 години от рождението на Едит Пиаф

На днешния 19 декември се навършват 101 години от рождението на Едит Пиаф. Винаги съм смятала, че е много по-хубаво и смислено да се честват рождените дни, отколкото датата на смъртта. И все пак за информация – Едит Пиаф умира на 10 октомври 1963 година на 47 години.

Всяко сравнение или определение за Пиаф ми се струва прекалено неуместно и плоско, сложено до нейното име. Какво да кажа – че е велика? Че животът ѝ е забележителен? Че е гласът на Франция? Че е една от най-забележителните жени в историята?

Всичко това е вярно, но звучи като клише. За прекалено много други хора казваме същите думи и в един момент те започват да губят смисъла си.

По-скоро ми се иска да кажа, че Едит Пиаф е личното ми вдъхновение и ѝ се възхищавам не само заради гласа и музиката, но и заради това какъв човек е била.

А тя е била противоречива личност, чийто образ се представя като по-добър, отколкото реално е бил.

Била човек като всички – със своите страсти, силни и слаби страни, със своите грехове, големи любови и тежки мъки.

Нестройна душа на жена, подчинила съществуването на себе си.

Възхищението и уважението ми към нея не произлиза от това, че намирам мои черти в нея и по някакъв начин се отъждествявам с характера ѝ. Не, напротив. Но тя за мен е пример как трябва да живее всеки – спрямо своите желания, а не чуждите. Да гониш щастието си, дори това да значи да бъдеш заклеймен от околните.

Да живееш със съзнанието, че си дал свобода на чувствата си, а не че ги ограничаваш и потискаш, за да влезеш в удобна роля и да не търпиш критика на околните.

По-голямата част от живота на Пиаф тъне в неяснота и съмнения. Кога точно е родена, какви са били родителите ѝ, какво детство е имала не е особено ясно, но сред тъмнината на миналото ѝ ясно се очертават мизерията, разклатено възпитание, липсата на грижа и любов. Твърди се, че майка ѝ е била улична певица от с френска и италианска кръв, а баща ѝ е бил акробат. Без значение какви са били, и двамата решават, че не могат (или не искат) да се грижат за нея.

Малкото роднини, които момиченцето имат, я прехвърлят един на друг, докато Едит не попада в публичен дом, където грижите за нея поемат проститутките. Твърди се, че между своите 3 и 7 години Пиаф е страдала от кератит и е била загубила зрението си. Основната теория е, че се е изцелила в следствие на чудо и усърдните молби на проститутките в дома, които се привързват към момичето. На фона на бедността, в която Едит е живяла и липсата на качествени лекарски грижи, чудодейното излекуване звучи доста правдоподобно.

Около 14-тата си година Едит се събира с баща си, с когото започват да обикалят из Франция и да изнасят улични представления – той показва акробатични номера, а тя пее.

Някъде през тези години Пиаф се запознава със Симон Берто, по-известна като Момон.

Двете стават най-добри приятелки и в продължение на десетилетия са неразделни, като споделят както мизерията, униженията и тежките моменти, така и дошлата по-късна бляскава слава.

На 16 години Едит решава, че е влюбена в разносвача Луи Дюпон, с когото бързо се отдават на страстта си, а резултатът е, че Едит става майка на 17 години. Последното нещо, което тя иска е да бъде майка. Не чувства майчински усет в себе си и не може да приеме грижите за малката Марсел сериозно.

Заедно с Момон и бебето, но без мъжа си, се нанасят в евтин хотел. Двете обаче често потъват в нощния живот на града, оставяйки малката Марсел сама в хотелската стая. В един момент Дюпон решава да сложи край на това безумие, взима детето при себе си и заява на Едит, че ако иска да вижда дъщеря си, трябва да се прибере вкъщи при него. Това никак не я впечатлява и тя продължава с гастролите си по тротоари и кръчми.

На двегодишна възраст Марсел умира от менингит.

Едит е съсипана и осъзнава вината си като родител, но също така разбира, че не иска да бъде майка.

На 18 години тя живее в хотел Grand Hôtel de Clermont и препечелва пари, пеейки по улиците на френската столица. Гласът ѝ е абсолютно нешколуван, тя е самоука, но не ѝ пука изобщо. Пиаф няма претенции да е изтънчена певица, а точно обратното – дава на тълпата това, което иска – весели народни песни.

Собственикът на нощния клуб „Le Gerny“ – Луи Лупле, чува Едит някъде из квартал Пигал и остава впечатлен от характерния ѝ глас, който никога не можеш да сбъркаш. Той решава да я превърне в част от програмата на клуба му, като се превръща и в неин своеобразен мениджър. Дава ѝ прозвището „Врабчето“ (La Môme Piaf) заради дребния ѝ ръст – 1,42 м.

Всеки, който види и чуе Едит, остава впечатлен как толкова силен глас може да се крие в такова крехко, малко тяло. Желанието ѝ за живот обаче е по-силно от всичко, тя граби с пълни шепи и живее ден за ден.

Лупле я учи как да застава пред публика, как да се държи и как да изглежда, да забавлява тълпата и да остава на ниво. Той залага големи надежди на певицата и не остава излъган. Всички са впечатлени от нея и за да я слушат, пълнят заведението му.

В началото на април 1936 година обаче Лупле е убит, а Едит е една от обвинените за смъртта му. Кариерата ѝ е пред пълен провал, грози я затвор и тя ненапразно е изплашена за себе си. Полицейското следствие не успява да открие доказателства срещу нея и тя е пусната на свобода, но имиджът ѝ е съсипан.

Тогава певицата наема Реймонд Асо със задачата да я реабилитира отново. По някое време двамата стават любовници и може би това помага на Асо да изпълни качествено задачата си.

Именно той ѝ дава името Едит Пиаф (истинското ѝ е Едит Джована Гасион) и изгражда образа ѝ на бохем.

Маргьорит Момо, с която Пиаф си сътрудничи до края на живота си, ѝ пише песните, като по заръка на Реймонд набляга на мотива с живота ѝ на улицата.

Едит и Кокто

През 1940 година, когато е на 25, Пиаф участва в пиесата на великия Кокто „Le Bel Indifférent“, което ѝ помага да изгради връзки с влиятелните хора на онова време. Славата се превръща в добра приятелка на Едит, която заедно с добрата си приятелка Момон се опиянява от живота си. Двете най-сетне са получили място сред онази прослойка, която допреди няколко години ги е гледала от високо и им е подхвърляла петачета на улицата.

Пиаф е с голямо самочувствие за себе си и харчи през пръсти всичко, което получава без това да я притеснява. Всички искат да са около нея, всички искат да я чуят как пее.

Със златни букви пише името си в историята на музиката и великите жени благодарение на концертите си в зала „Олимпия“, които се провеждат между януари 1955 и октомври 1962 година.

През 1951 година Пиаф спасява от банкрут залата, като поставя грандиозен концерт там, изпълнявайки за първи път пред публика Non, je ne regrette rien. Песента, безсмъртна като самата Едит, олицетворява целия ѝ жизнен път – личен от каквито и да било съжаления, изживян пълноценно, белязан от големи мъки и велики радости.

Като ярка диря, оставена от падаща звезда, в живота на Едит Пиаф е любовта ѝ с Марсел Сердан.

Той е виден боксьор, медалист, любимец на нациите и медиите. И също така женен. Едит не е красавица, но има толкова силна харизматичност, че трудно някой ѝ устоява. Тя има различни любовници – мъже и жени, но сърцето ѝ се обръща в момента, в който се запознава с Марсел.

За жалост, той е женен и няма намерение скоро да променя семейния си статус. А Пиаф го обича с всяка фибра на тялото си.

Мрънкайки и настоявайки той да дойде да я види, докато тя е в Ню Йорк, Едит предизвиква съдбата. Желанието ѝ да го получи тук и сега ѝ коства да не го види никога повече. Самолетът, на който Марсел се качил, за да стигне до Пиаф, се разбива и всички на борда загиват.

Едит е смазана от чувство за вина и никога не си прощава. Марсел умира през октомври 1949, а няколко години по-късно Едит вече е пристрастена към алкохола и морфина. Освен душевната ѝ болка, няколко автомобилни катастрофи, в които тя е ранена, допринасят за засилване на пристрастяването ѝ.

През 1952 година Пиаф решава да се омъжи за Jacques Pills, а 5 години по-късно се развежда с него. През 1962 отново минава под венчилото, като този път неин избраник е 20-години по-младият Тео Сарапо. Той е фризьор, превърнал се в певец, а после в актьор и доколко е обичал Едит и до колко желаел просто да се прочуе на гърба ѝ не е ясно.

Тялото ѝ вече е уморено и изтощено от пороците ѝ и никаква любов или медицина вече не може да го спаси. На 10 октомври 1963 година певицата издъхва следствие рак на черния дроб.

Последните ѝ думи са:

„Плащаш си за всяко проклето глупаво нещо, което си направил в живота си“.

Погребана е в гробището Пер Лашез в Париж, до дъщеря ѝ Марсел. Римокатолическият архиепископ категорично отказва да я погребе по християнските обичаи поради скандалния ѝ и разгулен начин на живот.

Това обаче не спира погребалното шествие да привлече десетки хиляди по улиците на Парицж, а на погребението ѝ да присъстват повече от 100 000 поклонници. Със сигурност Едит ги е гледала с усмивка и благодарност, а архиепископа с махване на ръка е пратила по дяволите.

Днес, 101 години след идването ѝ на този свят, си спомям за нея и без да я познвам, тя ми липсва.

Едит Пиаф е една от жените, за които благодаря на съдбара и Вселената, че ги е изпратила сред нас, за да осветят живота ни в цветове, които до преди това не сме познавали.

Когато се чудим какво да подарим – готови подаръчи сетове

Едни от най-удобните и удачни коледни подаръци са комплектите. Почти всяка една марка, без значение дали става дума за козметика, храна или друго, около Коледа и Нова година пуска в продажба свои специални комплекти, които са готови подаръци за семейство, приятели и колеги.

Така че, ако все още се чудите какво да вземете за подарък, то може да разгледате различните готови сетове на по-големите марки.

Ще започнем с козметиката, тъй като сякаш тук изборът е най-голям.
NIVEA по традиция водят първенството в комплектите. Те предлагат адекватни като цена и качество козметични сетове, като има за дами и господа.

Тази година един от мъжките комплекти е събран в страхотна тъмносиня кутия за инструменти! Крем, душ гел, дезодорант и гел за бръснене са разположени удобно в кутия с дръжка, в която господинът може да си държи всички болтчета, гайки, отверки и други непонятни (а често и безполезни) джунджурии.

В дамските комлекти има голямо разнообразие, като част от сетовете са в несесер-подарък.

Dove също имат своите изгодни предложения за коледни козметични сетове, като в Lidl са на изгодни цени (може и на други места празничните им сетове да се продават с отстъпка, но пазарувам само от Lidl, затова само за там мога да кажа със сигурност, че ги има).

Sephora не отстъпват, даже напротив – настъпват все по-уверено на родния козметичен пазар с разкошни предложения за подаръчни комплекти, като лично на мен ми е любим бюти-календара им.

Те приличат досущ на шоколадовите коледни календари, които като бях малка обожавах да получавам за Коледа, само че вместо шоколадчета, са скрити различни козметични глезотийки.

За всички любители на френския провансалски шик и опияняващи аромати, L’occitane предлагат фантастични коледни сетове с разнообразно съдържание – подхранващо карите, луксозен бадем, ободряваща върбинка, подмладяващо безсмъртниче и много други.

Честно казано, бих искала да подаря на себе си един такъв сет, отколкото да го взимам за някой друг.

Maybelline предколедно пуснаха в продажба нова палитра сенки, която се предлага в две тоналности – по-тъмна със студени цветове, и по-светла в бонбонени и топли нюанси.

Открих палитрата в комплект със спирала и на промоциалнална цена и веднага я купих за подарък на най-добрата ми приятелка.

Хубавото на сетовете в кутия е, че много лесно могат да бъдат опаковани, да им се сложи панделка и да сте спокойни, че съдържанието е защитено и по-спокойно можете да го метнете в коледния багаж.

Vichy доста са се постарали тази година с коледните предложения, като техните козметични сетове са подредени в колекционерска метална кутия, в която ще се влюби почти всяка една жена.

Нали знаете как ние – жените, винаги страдаме от разбирането, че щом една торбичка или кутия е хубава и здрава, то тя трябва да се запази, защото може да потрябва, което рядко се случва, но ние винаги ще пазим тази торбичка или кутия.

Има още много коледни комплекти с козметика – бяла и декоративна, които могат да ви свършат чудесна работа за подаръци.

Съвествам ви да се разходите до дрогерии Lilly, DM или аптеки Ремедиум, например и да разгледате предложенията на различните марки, тъй като в тази статия няма да мога да обхвана всички.

Почти навсякъде има изкушаващи намаления, които да помогнат на бюджета за празнични подаръци, а също така вие самите можете да направите подаръчен сет.

Купувате душ гел и лосион за тяло, добавяте лак за нокти, спирала и червило, слагате шоколад или празнична чаша за допълнение и пъхате всичко заедно в коледна цветна торбича, или пък слагате в плетена кошничка (намират се в домашните потреби, магазините за 1 лев и женския пазар) и завършвате с панделка за разкош.

Що се отнася до сладките неща, там вече изборът е безкраен.

Milka отново са пуснали своите шоколадови кутии, в които има големи и малки шоколади с различни пълнежи и по-дребни лакомства плюс метална кръгла кутия, която е идеална за съхранение на насипен чай или кафе.

Raffaello, Ferrero Rocher и Lindt имат разкошни предложения на всевъзможни вариации с техни продукти – от кутии с панделки и пълни с лакомства, през шоколадови фигурки в блестящи опаковки, до съблазнителни бонбониери.

Всяка година взимам и от трите марки по нещо като допълнение към подаръците за родителите ми и всяка година всички остават доволни и щастливи 🙂 Пък и нали знаете – по празниците калориите не се броят 😉

Един доста алтернативен и интересен подарък е кошница с плодове и зеленчуци.

Наскоро попаднах на Zelka.bg, които сами си гледат продукцията и за празниците предлагат с намаление абонамент за доставка на зеленчуци и плодове до дома в продължение на седем месеца. Лично на мен това ми се струва ракошен вариант, който хем да ми осигури витамини и минерали, хем да ми спести мъкненето на торби с ябълки, чушки и картофи от пазара (искрено мразя да мъкна тежки покупки към вкъщи). Ако подобен подарък ви се струва интересен, мижете да видите подробности за тези кошници ето тук.

Желая на всички весел и ползотворен коледен шопинг! Помнете, че когато търсите подарък, винаги трябва да си мислите на какво човекът би се зарадвал, а не какво самите вие искате да получите. И в цялата коледна лудница не забравяйте да вземете нещичко за самите себе си. Винаги е хубаво да се поглезиш!

Прочетете още:
Изкуството да имаме истински щастливи коледни празници
В дома на Дядо Коледа
Коледният дух се е настанил в Москва