Писма на пътешественика: Бари, Италия

Решението да отидем в Бари – аз и най-близката ми приятелка, дойде спонтанно някъде преди Коледа и силно подхранено от безобразните промоции на WizzAir.

И тъй като скоро ми изтичаше членството, с което ползвах намаление на билетите, реших да разгледам как вървят цените към това време на годината.

Относно това членство към WizzAir, компанията го е измислила доста хитро – срещу 60лв, които плащаш еднократно при закупуване на билети, ползваш до -30% отстъпка от цената на всички билети на компанията. Важи точно 12 месеца от датата на закупуването и дава опцията за +1. Тоест, аз и още един човек, който може всеки път да е различен, пътуваме с намаление. Не можеш обаче да преотстъпваш членството си или иначе казано – не мога да взема билети за майка ми и баща ми. Вторият човек се води като придружител на членуващия в клуба с намаленията. Има опция за членство, която предоставя намаление на още до пет човека, но цената вече е по-скъпа – 120лв.

Та, бях в последните дни на членството си и точно тогава хитреците от WizzAir започнаха ударно с промоциите на билетите. И така срещу 19лв на човек (общо 20, защото си платихме и за конкретни места в самолета) се озовахме с билети за Бари, Италия. Летяхме в четвъртък привечер и се връщахме в неделя към полунощ, което изобщо не се случи точно така, но ако изкарате до края на историята, ще разберете повече.

Различни хора ни казаха различни неща, като чуха кога и къде отиваме, но общо взето всичко се свеждаше до:
– Вие луди ли сте да ходите в Бари, там няма нищо за гледане и правене!
– Вие луди ли сте да планирате пътуване за след два месеца и половина?
– Само гъз път да види ще ви е цялото упражнение.

Сега… Извинявам се предварително за израза, но да ви кажа много е приятно „гъз път да види“!

Обожавам да пътувам. Обожавам самото движение. Промяната. Шансът да поживееш дори и за няколко дена на друго място, в друга култура, да видиш нови и различни неща, дори и да не ти харесат, дори и да не се очароваш кой знае колко.

От високо е винаги хубаво

Повярвайте ми, пътуването обогатява, разширява мирогледа и надгражда емоционалната ни интелигентност, тъй като колкото и невероятно да ви звучи, то дава различни отговори и нови открития за самите вас като личности.

Относно това, че нямало какво да се види в Бари, може би трябва да се уточни какво точно искаш да видиш?

Ако целта ти е да се снимаш на култови туристически места, съответно да се блъскаш с тълпи туристи, да попадаш във всички възможни туристически капани и да те третират навсякъде като турист, от когото искат да измъкнат повечко евра, то да – нямате място в Бари.

Бари е за тези, които искат просто да се отпуснат в италианска атмосфера, да усетят как живеят самите италианци, как се хранят и пият, какви са им порядките и на какво им миришат къщите.

Освен това градът е само на час път от София. Докато се качиш в самолета и стюардесите си засуркат количката със закуски, и вече трябва да слизаш. Идеално!

Бяхме си наели квартира чрез Airbnb (който иска да тества платформата и да вземе 20 долара отсъпка при първа резервация, нека ползва този код), която представляваше малка стая с прекрасен изглед в апартамент на готини хора около 30-те, които също не бяха италианци (хазяйката Агата беше от някоя северна страна, а единият съквартирант беше от Черна гора).

Апартаментът беше малък, спретнат и сладко кокетен. Самата сграда се намираше до гарата и до центъра на града. Всичко ни беше на пешеходно разстояние. Най-много ми хареса как всеки път кооперацията миришеше на нечия вкусна манджа. Чесън, домати, печено месо, подправки… Личеше си, че някъде има смела домакиня, която не се притеснява да готви всеки ден и то много ароматно.

Изобщо не ни се наложи да ползваме градски транспорт в града, не само защото бяхме отседнали в центъра, а и защото Бари е достатъчно малък, че да не е проблем да се разходиш пеша докъдето искаш да стигнеш. Това обаче не означава, че няма трафик или пък тузарски магазини! София като е столица с 2-3 милиона души, да не би да си има фирмен магазин на louis vuitton 😉

Като за малък град трафикът им е доста активен. Интересното при италианците е, че за тях светофарите и пешеходните пътеки не значат абсолютно нищо. Ние бяхме единствените, които послушно чакахме да светне зелено, за да пресечем, което автоматично разкриваше на всички, че не сме с италианска кръв. На пешеходните пътеки също е голяма борба за оцеляване, клаксони пищят отвсякъде, всеки си пресича както си иска и изобщо всички явно се мислят за безсмъртни.

Направи ми впечатление, когато едно моторче за малко не блъсна пешеходец, след като и двамата бяха в нарушение, как започнаха да си викат приятелски и да се целуват по бузите, тупат по рамото и после си продължиха, след като направиха задръстване.

Другото характерно за тия географски ширини е сиестата. От 13 ч докъм 17-17:30 ч всички магазини са затворени! И не само. Целият град сякаш спира за момент и остават само гълъбите по улиците, но и те притихнали дремят по стрехите. И кои сме ние, че да нарушаваме една толкова древна и хубава традиция като сиестата, та се прибирахме послушно в квартирата си и спяхме лек следобеден сън, щастливо замаяни от разкошните вина, които пиехме с обяда и тънките пици.

И така стигаме до кухнята им. Италианската кухня е нещо наистина прекрасно, но за жалост това, което ние тук възприемаме за пица, няма нищо общо с това, което е там. А там ядох пица на всевъзможни места – квартална кръчма, ресторант в центъра, обикновено заведение, ресторант в стария град и т.н.

Тамошната пица – прословутата италианска, е истински тънка. Ама много! Към средата блатът почти липсва. Задължително се прави на пещ и на момента. Няма такива тактики като притопляне на заготовки. Съставките са горе-долу три, като основни са домати и моцарела.

Имам чувството, че само тук се опитваме да побългаряваме всичко и пицата да е с по-стабилен блат (хляб да има, да не остане случайно някой гладен), а отгоре е изсипано какво ли не – от пилешки ролета, през царевица (?!) до още малко цяла пържола, че българинът да не се почувства измамен какво е получил срещу парите си.

Другото интересно е, че италианската пица е просто пица. Няма малка, голяма, средна и т.н. И цените ѝ вървят горе-долу еднакви – между 5 и 8 евро (във всички ресторанти, в които сядахме да се храним беше в този диапазон).

Примерна сметка от обикновено заведение. 21 евро за мин. вода, вино (750мл, червено), спагети и пица.

Интересното в традициите за хранене на италианците е, че те имат т. нар. „стартер“ или по нашенски „първо“. Този стартер обаче често може да ви наяде като основно, тъй като представлява антипаста или в най-лекия случай плато шунка и моцарела, поднесени с кошничка хляб.

Стартер

Самите сервитьори са страшно объркани, когато си поръчаш само едно ядене и се чудят какъв ти е проблемът, може би случайно не си видял страничката в менчто със стартерите?

И така, едната вечер се опитах да се храня като италианка.

След една чиния с разкошна, тънко нарязана шунка, бейби моцарела и хлебчета, после ми дойде пицата, която с вкуса си може да те разплаче и всичко това полято с най-хубавото розе, което съм пила.

Пицата след стартера

Повярвайте ми, не преувеличавам. За тази нация храненето не е просто ей така да се натъпчеш, а ресторантьорите не се стремят просто да вземат парите на клиентите си и да спестят от продукти и всичко още, от което могат.

Най-хубавото розе, което съм пила досега.

Единственото, което италианците правят бързо, е пиенето на кафе. То се случва сутрин на крак в някоя попътна сладкарница или кафене. И отново – само ние тук си играем с кафето на късо и дълго. Там имаш просто кафе. Останалото е капучино, лате, безкофеиново и т.н. Но кафето е малко, силно, пие се смело на една глътка, хапва се малък кроасан и се продължава накъдето си тръгнал, пресичайки смело на червено.

Ние отново бяхме единствените, които сядаха да си пият капучиното и да му отделят повече внимание, да побъбрят сутрешно и т.н.

Иначе обядът започва след 13ч. В 12ч първо една ли ще намерите работеща кухня. В този час всички още се подготвят, заведенията са абсолютно празни. След 12:30 започва леко раздвижване и между 13 и 14ч всички сякаш по команда се изсипват в ресторантите.

Вечерята пък започва след 20ч., че и по-късно.

Ние бяхме леко притеснени как в 19:30-20ч ресторантите са призрачно празни. Да ти е неудобно да седнеш. След 20:30-21ч обаче всичко рязко се променя, глъчката става типично италианска (много весела и шумна), носят се навсякъде ухания на хубави парфюми, а манджите следват една след друга.

Това с парфюмите не знам дали е просто случайност или какво, но с когото и да се размина по улиците там, то усещах силна и много хубава миризма на парфюм.

Нямаше как да не ми направи впечатление и че италианските мъже се обличат и поддържат доста по-добре от българските… Италианците не се притесняват от по-ярки цветове, нито пък си мислят, че като се облекат достатъчно елегантно и добре, това подкопава великата им мъжественост. Даже напротив – там, ако италианецът си върже шалче на врата, ще се почувства още по-голям мачо и сваляч, както сигурно се чувства нашенецът с нова кожена диагоналка.

Мисля, че няма да е пресилено, ако кажа, че обиколихме крайбрежната алея на Бари, плюс стария град и центъра няколко пъти. И беше чудесно!

Времето бе така топло и слънчево, а водата така бистра и примамваща, че в един миг се почувствах сякаш е лято.

Крайбрежната алея е добре осветенена вечер, има място за пешеходци и велосипедисти, както и пейки, на които да приседнеш и да гледаш в захлас разкошната морска шир, да мечтаеш за още пътешествия и нови, непознати земи.

Старият град е като декор от най-хубавите италиански филми. Къщичките са една до друга, в специфичната архитектура, а от балконите се развява пране. Явно петък е денят за пране, защото по всички прозорци и тераси имаше опънати простири и се белееха весело чаршафи и гащи, а по улиците се усещаше миризмата на чисто.

Пред много от къщичките има автентични италиански баби, които продават домашно направена паста. Половин килограм е към 4 евро, но не посмях да си взема от страх, че на летището ще ме накарат да я изхвърля от ръчния си багаж.

Ходейки из засуканите тесни улички на Бари, си мислех колко бих била щастлива, ако остарея в някой подобен крайморски град. Да съм весела баба с лилава коса, която дава стаи под наем и готви за наемателите си, като им разказва пиперливи истории от младостта си.

Има едни състояния на духа, когато ти е толкова леко, спокойно и хубаво, че с цялото си същество усещаш как всичко е възможно. Животът си заслужава да се живее точно за тези моменти.

Вторият ни пълен ден в града (събота) решихме да посветим на Матера, която е на час и нещо с влак от Бари.

За Матера разказвам отделно ето тук – Античната и романтична Матера.

Нека обаче спомена малко полезна информация относно придвижването с влак в Италия.

Още снимки на прекрасната Матера ще кача в статията, специално посветена на града

Билетът до Матера струва 5 евро, което е смешна цена. За сравнение – автобусчето от летището до Бари, което пътува 30-40 мин, е 4 евро. С влак разстоянието град-летище е 15 мин и е на цена от 5 евро.

Пазете си билетите, че с този QR-код излизате от самата гара

Много важно за билетите е да ги пазете, защото много често са ви нужни, за да излезете от самата гара. Ние на летището трябваше да маркираме QR-кодът. Със същия код се влиза и в тоалетната на гарата, така че пазете билетите и не ги мачкайте 😉

И така, като всяко нещо и нашето кратко пътешествие дойде до своя край. Полетът ни беше вечерта към 22 ч месно време, така имахме възможност за последно да закусим и обядваме в Бари, както и да направим една хубава сиеста.

Стегнахме багажите, а миризмата на паста с доматен сос и чесън ни изпрати от сградата, която бе наш дом за три дена. Стигнахме летището с влак за 15 минути, както уточних по-горе и вече започнахме да разпознаваме ясно българите около нас и без да чуваме речта им. Който е бил на международно летище, ще разбере какво имам предвид.

Минахме всички проверки на багаж, на паспорт и майчино мляко и зачакахме бординга. И тук дойде изненадата. Оказа се, че докато в Бари сме се радвали на почти лято слънце, в София е завалял (и натрупал!) сняг. Самолетът се забави с два часа, поради невъзможност да излети от София в посока към нас…

След полунощ вече бяхме излетели и с удоволствие проспах полета със слушалки в ушите. И точно се събудих, усещайки някак, че вече сме над любимата столица и се включи пилотът, за да ни каже, че ще се наложи да кръжим 20-ина минути, тъй като долу не можели да изчистят писта, за да кацнем.

Успокояващо, капитанът допълни, че имаме гориво за още цял час да кръжим, та да не се притесняваме.

След уреченото време вместо да съобщят, че се подготвяме за кацане, от пилотската кабина се включиха пак, за да кажат, че ще се повъртим във въздуха още 20 минути, които обаче бяха поне 30.

Не знам дали сте кръжали 40 мин със самолет на нещо, но вестибуларният ми апарат тотално се разстрои и започнах да се замислям дали няма да ми се наложи да ползвам хартиената торбичка на седалката пред мен…

Успяхме да кацнем благополучно. С радост плясках заедно с останалите пасажери. Поръчахме си такси (на летището се дава заявка на място лице в лице с диспечер и получаваш бележка с номер на колата, като така се спасяваш от копърки и тарикати).

Към 3 сутринта вече си бях у нас, а в 7 без нещо трябваше да тръгвам за работа. Навън снегът се сипеше все едно е Коледа.

Заспах изключително щастлива и благодарна на цялата Вселена за последните няколко дни, както и че спях спокойно в собственото си легло, както и останалите пасажери, а не кръжахме още в небето.

Ако сте изчели всичко до тук, искам само да ви кажа едно голямо „мерсиии!“

И отидете да видите Бари 🙂 Нито ще ви излезе скъпо, нито ще съжалявате. Обещавам!

Още от пътешествията на Вита Морена:

Копенхаген – градът на щастието

Един Париж, който не очаквах. Или как се сбъдват мечтите

Писма на пътешественика: магнетичният Истанбул

Реклама

Лондонски полъх в ИКЕА и „Гръмки щампи“

ИКЕА не спират да ни изненадват и все повече да ни радват и печелят като клиенти!

Компанията представя нова лимитирана колекция SPRIDD с партито “Гръмки щампи” на 7-ми март в бар Петък, който ще бъде преобразен с най-интересните продукти от серията. Специални гости на събитието са DJ дуото 1000names – едно от емблематичните имена на българската музикална сцена. Тяхната селекция за вечерта ще интерпретира четирите музикални стила – електро дъб, хип-хоп, психeделик фънк и метал, вдъхновили британския дизайнер Кит Нийл за създаването на колекцията.

SPRIDD е най-новата от поредица колаборации на ИКЕА със световни имена в областта на модата. Нейният създател Кит Нийл е добре познат със своите смели десени и щампи, които често съдържат препратки към британския живот и култура и дават изцяло нов и уникален поглед към съвременната мода и стил. Колекциите му са считани за едни от най-вълнуващите събития на лондонската модна сцена напоследък.

„Най-любимото ми нещо в SPRIDD е елементът на изненада – в тъканите и мащаба на предметите и щампите”, казва Кит Нийл. “SPRIDD е вдъхновена от културата на младите и от това какво означава да си млад. Младостта е период на хаос за всеки от нас, при това най-важният. Тя ни определя до края на живота ни.“

Колекцията е шумна, енергична, млада, забавна, изненадваща и те предизвиква да се оставиш на музиката и да танцуваш. Именно затова ИКЕА колаборира за премиерата в София с българските диджеи 1000names – бийт електроника дуо от София, което издава музика за лейбъли от Франция, Англия, Германия и др. Нико и Марго миксират еклектично и разностилно, като да изненадват е основното им оръжие.

 

„SPRIDD е свеж прочит на живота в движение, силен дизайн със собствена идентичност. Kолекцията ни провокира с ярките цветове и оригинални решения. Усетихме силното влияние на 90-те години. В SPRIDD има много фънк, соул, хип-хоп и позитивност, от времето, когато тези неща все още бяха високо ценени в света.” разказват за вдъхновението си 1000names. „Вечерта ще е еклектична разходка по стилове и настроения в денс музиката.“

SPRIDD е създадена за модерните номади – онези активни хора, които живеят в движение и обичат да се забавляват ежедневно. Toва определя и избора на продукти в колекцията – палатки, чанти тип „мешка“, кутии, термоси, тениски, лампи и други. SPRIDD следва основната концепция на ИКЕА за демократичен дизайн – комбинация от визия, функционалност, качество, устойчивост и достъпна цена, за да може добрият дизайн да влезе в домовете на повече хора.

Българската премиера на SPRIDD e от 20:00 ч. на 7 март в бар “Петък” на ул. Ген. Йосиф В. Гурко 21, вход свободен.

#IKEASPRIDD
#FURNISHWITHFASHION
#SPRIDDCOLLECTION
#IKEACOLLECTIONS
#LIMITEDCOLLECTION

Разговор с Дамян Дамянов

Текстът е на Петър Дончев. Всяко следващо републикуване трябва да посочва него като автор и Вита Морена като източник.

Едно стихотворение е завладяло мисълта ми от доста време насам и си го повтарям на ум много често.

Едно стихотворение от големия наш поет Дамян Дамянов, писано преди няколко десетки години, преди около половин век.

Ето го:

Сега това е романтично минало,
А те самите — празнична героика.
И между тях и мен лежат годините,

Угасналата кръв и ореолите.
Сега това са само пет-шест страници
В окъсана далечна христоматия.

Портрети на войводи и въстаници —
Получовеци и полуразпятия…
Познаваме ги само от баладите,

От одаите, във музей превърнати,
Отгдето са излезли толкоз млади те
И вече никога не са се върнали…

А всъщност туй ли са?… Онези диви хъшове
Нима са мислили приживе за музеите?
Нима на своето безсмъртие за къшея

Без къшей хляб тогава са живели те?
По воденици и браилски ханчета
Нима са търсили те бъдно легендарие

Или пък топлата чорба на Странджата?
Не, просто те са търсили България!
България, и святата, и милата,

Която няма нищо общо с думите,
Която бе за Дякона бесилото,
А пък за Ботев — Вола със куршумите…

… Сега това е романтично минало!
А те самите — приказка, героика.
Но всяка нощ, безименни и именни,

Се връщат те в кръвта и във покоя ми.
Изпълват стаята и мен. И питат ме:
— Строшихте ли на тоя свят оковите?

А вместо отговор, ведно с комитите
Целувам аз камите и пищовите.
И започвам един безконечен разговор с поета.

-Дамяне, братко – казвам му аз, – не,  не сме строшили оковите на този свят.  

-Защо? – пита строго Дамян от Отвъдното.

-Защото от връхлетялата ни демокрация, от лъжите, измамите, грабежите, от къшея хляб, който ни подхвърлят като на псета ръцете ни омекнаха, мозъците ни се втечниха и ние съвсем забравихме за камите и пищовите.

Моля те, скъпи приятелю Дамяне, припомни ни за тях!

Помогни ни!

Защото Майка България повече от всякога има нужда нейните чада да знаят как и защо се целуват ками и пищови.

Амин!

Прочетете още от Петър Дончев:
Париж – сърцето на света
10 години преди и след: България в Европейския съюз
Може ли село без идиот? Историята на Мунчо Втори
За чистотата на българския език

Новини от Париж: Революция в борбата с отпуснатата кожа

Знаете ли, че човешкият организъм произвежда колаген на 100% до 25 годишна възраст. След това производството му започва да намалява, в следствие на което кожата се отпуска и това води до образуване на бръчки, които пък се задълбочават с времето.

Наскоро в Париж се проведе Деветнадесетият конгрес по естетична медицина IMCAS, на който присъстваха повече от 7000 специалисти от цял свят.

 

Д-р Марина Семерджиева от Jewel Skin Clinic бе сред българските лекари, които взеха участие в международната среща.

На конференцията бяха обсъдени най-новите и иновативни методи в областта на естетичната дерматология, както и усъвършенстването на вече утвърдените. Една от основните теми, засегнати на конференцията, бе кои са опасните зони, в които не бива да се инжектира продукт.

„Това са зоните, в които има главни артерии и е възможно да се получи некроза (умъртвяване на участъци от кожата, които дадения кръвоносен съд храни) или ослепяване в случаи, че се засегнат съдове около очите”, коментират специалистите.

Друг важен въпрос, на който бе обърното специално внимание, са лазерите за вагиналното подмладяване – новото в света на естетичната медицина.

„При много от жените се срещат нарушения в анатомията на половите органи, като те най-често са в резултат на естествено раждане, травми или наследствена слабост и податливост към подобни състояния. При тези случай се нарушават функциите на влагалището, което води до няколко неприятни последствия – смущения при уриниране, намалена сексуална чувствителности др.“ – разяснява проблема д-р Семерджиева и допълва, че „освен заради изброените причини, тези състояния могат да настъпят и с напредването на възрастта и настъпването на менопаузата”. Решението на този проблем става все по-постижимо благодарение на лазерната вагинопластика.

Актуална тема на конгреса бе и лазерната терапия за лечение на акне и белези. Акнето е сериозен проблем на милиони  жени по света, а самолечението му е трудно и в много случаи неефективно. Като изявен специалист в своята област, д-р Семерджиева определя предимствата на лазерната терапия като „доста популярна и достъпна манипулация, имаща благотворно влияние върху акнето със силно противовъзпалително действие, особено в съчетание с медикаментозна терапия и съответни пилинги.”

Запазването на младостта на кожата и нейният здрав вид е една от най-широко обсъждани теми в областта на естетичната медицина. Ето затова акцентът  по време на събитието бе премиерата на PROFHILO – новата хибридна технология между филър и мезотерапия.

Мнението на специалистите е, че PROFHILO е абсолютна иновация в областта на естетичната медицина. Той е идеалният продукт за третиране на отпуснатата кожа на лице, шия, деколте, горната част на дланите и цели ръце.

Традиционните филъри се използват да възстановят загубения обем, докато PROFHILO може да се комбинира с традиционните филъри на основата на хиалуринова киселина, както и да се прилага в комбинация с всякакви други апарати за подмладяване на кожата”, коментира технологията д-р  Семерджиева.

Той е с високомолекулярно тегло на структурата, поддържаща хиалуронова киселина и ниско молекулярно тегло на хиалуронова киселина. Така се произвежда хибриден комплекс, който дава много по-голяма продължителност на действие на продукта в сравнение с обикновените филъри с хиалуронова киселина.

Клиничните проучвания са установили, че така се постига повишено количество еластин и колаген.

„Доказано е, че месец след поставянето й се подобрява общото състояние на кожата – нейната еластичност и хидратация“, допълва  д-р Марина Семерджиева.

Защо PROFHILO представлява нов начин за борба срещу остаряване на лицето? Защото той представлява биоремоделиране на отпуснатата кожа. Биоремоделирането се различава от традиционното биоподмладяване по намаляване броя на точките на инжектиране и времето на продължителност на всяка сесия на третиране.

Д-р Семерджиева обяснява и т.нар. БЕТ-техника: „Точките на инжектиране наречени биоестетични точки (БЕТ – техника) са прецизно намерени, далече от големи кръвоносни съдове, а и в зони, които благоприятстват по-голямо и добро разпределение. Третирането се извършва един път в месеца, после се повтаря през втория месец и поддържащо приложение два месеца след второто приложение.”

Един от най-големите врагове на кожата е слънцето. Заради него кожата на ръцете, лицето и шията се състарява по-бързо от други области, защото тези области обикновено са открити и изложени най-много на слънчева светлина.

Експертите са единодушни в отношението си към PROFHILO: „Продуктът е подходящ за всички зони, изложени на слънце – шия, горната част на дланите, деколте.

PROFHILO е продукт на IBSA, фармацевтична компания, която е лидер в производството на ХК продукти. Тя държи под пълен контрол целия цикъл на създаване на ХК от момента на производство от суровина до крайния продукт. Поради вискозитета на продукта и неговата структура той може да се прилага с 29 G игла, което спомага за най-равномерно въвеждане на продукта в дермата. 

Архитектът на тортите

Мари е 21-годишна студентка по архитектура. Първо е учила в Москва, а след това специализира в Париж.

Някъде из дългите години на обучение и чертаене на арки, Мари започва да прави торти. Не какви да са торти обаче, е истинско произведение на сладкарското изкуство и архитектурата. Всичко, научено на лекции, тя започва да прилага при приготвянето на сладкишите и резултатът е впечатляващ!

Това, с което най-много ми харесаха нейните торти, е колко различни са от „модата“ в сладкишите в момента. Разгледайте ги и вие и ще се убедите, че е така.

Можете да научите и видите повече за Мари в сайта ѝ тук, както и в нейния Инстаграм тук.

 

Интериорни трикове при обзавеждане на малък апартамент

Една от големите мечти на младите (и не толкова млади) хора е да разполагат със свое собствено жилище.

Ако не сте от късметлиите, които са получили своя имот даром, значи ще трябва да впрегнете сили и ресурси (най-често финансови), за да се сдобиете с желания дом.

В по-голямата си част сделките за покупко-продажба на имоти в големите градове се осъществяват с малки компактни апартаменти, особено когато купувачите са несемейни или двойка без деца.

Макар че малката площ е определен недостатък, такъв апартамент или студио е за предпочитане пред перспективата двама младежи например да делят голям апартамент с три спални под наем заедно с още две такива двойки.

На пръв поглед място и простор има, но да ви напомняме ли за неудобството да чакате ред за душа или да търпите купона, който единият подпийнал съквартирант е решил да спретне спонтанно снощи.

И така, собственик сте на лично ваш имот. Апартамент. Малък апартамент. Но си е вашият пристан и макар да разполагате само с около 40 м2, сте решени да го обзаведете, така че да ви е комфортно и да имате място за всичко най-необходимо.

Безспорно имате необходимост от някои трикове, за да съчетаете трапезария, кухненски бокс, всекидневна, хол и спалня.

Ние предлагаме на вашето внимание интересни интериорни решения, които може да използвате при необходимост.

Използвайте максимално естествената светлина. Ако купите апартамент за ремонт, непременно се възползвайте, за да смените старите прозорци с нови, тип френски. Те допускат повече светлина и са идеални за малки апартаменти, защото създават усещането за простор.

Вярвате или не, комбинирането на трапезария, кухня, хол и кабинет е мисия възможна. Етажерката, която отделя холната част от трапезната, може да се използва и като бюро. Акцентът отново е светлината, а картините, подредени вертикално, създават внушение за по-голяма височина.

Ако сте новодомец в ателие, имате задачата да вместите всичко в едно помещение. За да отделите все пак спалнята, най-удачно е да изградите преграда от дърво или лека метална конструкция, която да ви служи както за библиотека, така и за разделна стена между къта за сън и всекидневната част.

Това е поредният пример за успешно съчетаване на хол, кухня и работно  помещение в едно. Трапезната маса отделя кухненския бокс, а плотът по цялата дължина на стаята съвместява ролята на бюро и секция, като използва максимално естествената светлина. Цветовете на меката мебел и килима са закачливи, а разчупените етажерки на стената създават футуристичен отенък.

Последното ни предложение илюстрира съчетание на спалня и холна секция. Ако обичате да четете много книги, най-доброто място за тях е над главата ви, буквално.

Голямото огледало на отсрещната стена създава чувство на простор и дълбочина.

Ема Стоун: проект на успеха. La La момичето по пътя към Оскарите

При споменаването на името Ема Стоун в съзнанието ни неминуемо изниква образът на сладникавата блондинка с леко дрезгав глас и свенлива усмивка. Но момичето от Аризона е нещо повече от този тривиален образ и го доказва с всеки свой филм.

Макар и само 28-годишна, актрисата вече има зад гърба си двадесет филма, и най-често ролите, които се поверяват на Ема, са главни.

Не си мислите обаче, че тя се е главозамаяла от това постижение и не приема всяко ново предизвикателство и нов филмов проект с подобаващия си хъс.

Също като героинята си Мия от най-новия холивудски шедьовър La La Land Емили Джийн Стоун (както е рожденото ѝ име) е вървяла твърдо и неотлъчно към мечтаната актьорска кариера.

За да убеди семейството си, че нейният път е Холивуд, 15-годишната Емили прави Power Point презентация, озаглавена „Проект Холивуд 2004”, раздава пакети с пуканки на родителите си и ги кани да изгледат заедно видеото, озвучено от песента на Мадона „Hollywood”.

Макар днес да признава, че презентацията ѝ не е била на ниво, явно тийнейджърката е била убедителна, тъй като тя и майка ѝ се преместват да живеят в Ел Ей, възможно най-близко до меката на световната киноиндустрия. Но и там нещата не се развиват главоломно.

Ако вече сте гледали La La Land, сте наясно с трудностите и отхвърлянето, които съпътстват пътя на Мия към сбъдването на холивудската мечта.

Подобни преживявания е имала и самата Ема Стоун, когато се явява на кастинг за ролята на Клеър Бенет в сериала „Герои”. Достигнала до финала на прослушването, на Ема ѝ се налага да чуе от продуцентите, че техният избор е актрисата Хейдън Пенетиер.

И днес Ема с тъга си спомня за един от най-тежките си моменти, когато след провала просто се прибира вкъщи и се срива. Но както в природата, след всеки дъжд изгрява слънце, така и с всеки човек, който вярва и се бори, се случват чудеса. Малко след неслучилата се главна роля от хитовия сериал „Heroes” Ема Стоун получава роля в друг сериал – „Drive”.

Макар и много да харесваме русата коса на младата актриса, нека ви издадем една тайна – първият голям пробив Ема прави, след като боядисва косата си в тъмнокестенявата гама за филма „Superbad”. Тя пристъпва към този ход, за да скъса с имиджа на мажоретка, който негласно се залепва към всяка начинаеща сладка актриса, особено ако е блондинка.

После следват много и успешни филми, в които Ема Стоун си партнира с едни от най-известните имена от американската кино машина – Матю Макконъхи, Уди Харелсън, Патриша Кларксън, Дженифър Гарнър, Джесика Частейн, Шон Пен и много други.

Но най-добър безспорно е тандемът ѝ с чаровника Раян Гослинг.

Създателите на La La Land успешно са взаимствали доброто партньорство между двамата актъори и ги „срещат” за трети пореден път на снимачната площадка, за да създадат не просто една добре разказана история, не скучноват американски мюзикъл, а филмова класика, която ще се помни дълго време.

Филмът е номиниран в цели 14 категории за предстоящите награди „Оскар”, церемонията за които ще се проведе в неделя, 26 февруари. Номинации има както за най-добър филм, така и за главна женска и мъжка роля.

Кой ще си тръгне с мечтаната статуетка предстои да видим в края на седмицата.

Ние, от екипа на Vita Morena, стискаме палци и на двамата млади актьори, тъй като много ги харесваме, но пожелаваме успех и в останалите категории, защото смятаме филма за един светъл лъч в необятния холивудски небосклон.

Непознатите храни

Виждаме ги в магазина, по рафтовете за плодове, подправки и зеленчуци, купуваме и консумираме с удоволствие, но често нямаме и бегла идея как изглеждат преди да стигнат до нас.

Знаете ли, че сусамът е в едни малки, зелени шушулки? Или че кашуто е висящо растение!

Благодарение на Boredpanda можем да ви покажем как всъщност изглеждат някои от най-популярните в света храни. Насладете се, на нас ни беше много интересно 🙂

Червена боровинка

Фъстъци

Какао

Шам-фъстък

Брюкселско зеле

Кашу

Сусам

Бадеми

Ананас

Ю Несбьо и „Хлебарките“ в сенките на Банкок

Една от причините да обичам издателство „Емас“ е фактът, че издават Ю Несбьо! Това ни дава шанса да прочетем нещо ново, увлекателно и умно написано.

Ако не знаете кой е Ю Несбьо, то ще се опитаме да ви преразкажем съвсем накратко.

Първо – той е норвежец. Вотор – биографията му звучи сякаш е живял няколко живота – тийнейджърът Ю мечтае за професионална футболна кариера и играе в младежката лига. Но преди да осъществи мечтата си, претърпява контузия на коленните връзки и футболът изхвърча през прозореца.

За да навакса уроците, занемарени покрай тренировките, постъпва в армията и учи усилено. Открива своя изключително важна черта – самодисциплината. Завършва гимназията с отличие и следва икономика в университета. А там се запознава с няколко момчета, с които решават да формират банда. Ю пише песни, свири на китара и е вокалист в групата, кръстена „Ди дере“ („Онези там“).

 

Уж на шега, но достигат огромна популярност – 25 години по-късно все още държат рекорда за най-продаван албум в Норвегия. Междувременно Несбьо балансира музиката с работата на стоковата борса и усеща как „прегаря“.

Взима решение, което ще преобърне живота му: да замине за възможно най-отдалеченото от дома място, а именно Австралия.

В полета натам в главата му се заформя образа на стихийното бедствие инспектор Хари Хуле… И така започва фантастичната му поредица, спечелила милиони читатели по цял свят и куп престижни награди.

През последното десетилетие Ю Несбьо се утвърди като емблема на скандинавското криминале.

Норвежецът бързо премина от етикета „следващия Стиг Ларшон“ до това да бъде своя собствена марка – на върха на всички класации, книгите му са преведени на 50 езика и са достигнали фантастичните 30 милиона продадени екземпляра. През декември „Холивуд Рипортър“ го постави на 15-о място в класацията си за най-влиятелните писатели в Холивуд.

В момента се работи по няколко екранизации на негови книги, а през октомври тази година е премиерата на „Снежния човек“ с режисьор Томас Алфредсон, а в главната роля на инспектор Хари Хуле влиза номинираният за „Оскар“ Майкъл Фасбендър. Към другите проекти са свързани имена като Дени Вилньов, Джейк Джиленхол, Мила Кунис, Леонардо ди Каприо, Браян Кранстън, Чанинг Тейтъм…

Този февруари на книжния пазар у нас излиза „Хлебарките“ – криминалето, което отново среща читателите с Хари Хуле – разрушителният и саморазрушителен инспектор, „роден“ изпод перото на Ю Несбьо.

Хари е на специална мисия…

Инспектор Хари Хуле пристига в жежкия Банкок. Норвежкият посланик е открит мъртъв в съмнителна стая в мотел и от Осло пращат Хари да помогне в разследването. Бързо става ясно, че семейството на посланика държи ключа за цяла мрежа от лъжи, но никой не е склонен да говори за тях.

Той трябва да разкрие престъпление и да избегне скандала…

Хари попада на извънредно „неудобен“ запис от охранителна камера и случаят става още по-заплетен. Мъжът, предоставил касетата, изчезва безследно и инспекторът осъзнава, че неуспехът далеч не е най-голямата опасност, която грози непредпазливите.

Но на кого можеш да се довериш в този непознат и потаен град?

 

Мечти от птичи поглед

Със сигурност вече знаете, че ние от Вита Морена обичаме да пътуваме. Може да не ни се случва толкова често, колкото бихме желали, но по-важен е стремежът.

Когато сърцето ти тупти за една мечта, то Вселената ще ти помогне да я сбъднеш.

Днес попаднахме случайно на прекрасния проект на екипа руски фотографи „AirPano“ и решихме, че е задължително да го споделим с вас! Насладете се на едни от най-известните градове, снимани от високо и в точна симетрия. Гледайки снимките, няма как да не ви трепне нещо в душата и да ви се прииска да ги видите на живо 🙂