Къщите на мечтите са в София

Знаете ли, София е изключително красива, стига да вдигнеш очи нагоре и видиш нейните сгради.

Улисани в ежедневието и проблемите си, ние вървим със забит в земята поглед. Гледаме си в краката, както майките ни са ни учили, за да не настъпим нещо, дето не трябва или пък да хлътнем в дупка или отворена шахта.

Дори да вдигнем поглед на горе и да погледнем към софийските сгради, ние не ги виждаме. Очите ни преминават през фасадите без да осъзнаят красотата и изяществото им.

Едно от първите неща, които ми направиха впечатление в столицата при първите ми посещения преди години, бяха жълтите сгради! Толкова много и във всевъзможни оттенъци на жълтото… Оттогава насам за мен столицата е жълта.

София е противоречив град с невероятна атмосфера. Веднъж потопил се в нея, се усещаш как дори неприятните качества на града ти харесват, защото подправят невероятния му облик и оставят уникален привкус.

Едно от любимите ми неща е да се разхождам из улиците на столицата в притихнал неделен следобед, да разглеждам забележителните къщи и да си представям какво ли би било, ако живея в някоя от тях.

Без значение дали са вече грохнали като старици, по чиито черти все пак се е запазила част от славната им младост или са реставрирани и издигат аристократична осанка, старите къщи на София ме привличат неудържимо!

Бих предпочела да живея в тях, пък дори и канализацията да е стара, стълбите да скърцат, а таванът да е събрах прахът на далечните десетилетия.

Но уви, мога само да им се наслаждавам отстрани и да се доверявам на въображението, за да ме разхожда из сумрачните стаи, наситени с аромат на мелахнолия.

Представям ви моите любими софийски къщи, чиято история не знам и честно казано, дори нямам нужда да научавам. Видът им говори достатъчно!

 

 

Това е една от двете къщи-близнаци на кръстовището на ул. Оборище и бул. Евлоги и Христо Георгиеви. Ако имам само онази стая под заострения връх, ще съм щастлива!

 

Друга моя много любима къща на ул. Шипка. Не знам какъв е случаят с главата на жената, но си представям, че е направена в чест на първата господарка на дома.

 

Тази къща се намира в локалното на бул. Черни връх и до нея има абсолютно идентична, така че може да се каже, че имаме две двойки къщи-близнаци. И двете са населени с хора, за които само се надявам, че знаят и оценяват какво съкровище притежават.

 

Прекрасна, сгушила се жълта къща с разкошна зеленина! Сякаш излязла от приказките, но всъщност се намира отново на ул. Оборище.

IMG_20170520_180533923

Невероятен еднофамилен дом, чийто стълби бих премитала всеки ден с удоволстие!

 

Няма как да не сте виждали тази особена сграда, находяща се до Славянска беседа. Това не е къща, както се вижда, но винаги ме е радвала с нетипичната за нашите географски ширини архитектура. Надявам се само скоро да я реставрират, за да се запази красотата ѝ.

IMG_20170520_183947697_HDR

Няма как да не сте я виждали – като поемете от кръстовището на ул. Оборище и бул. Христо и Евлоги Георгиеви към Орлов мост, тя се е сгушила точно след ъгъла. Опасана е от буйна зеленина и сякаш Тайната градина е скрита зад оградата на двора ѝ.

 

А това е до любимия ми Народен театър (където също бих живяла с удоволствие!) Мисля, че сградата е офисна, но някога е била дом на аристократи, чиито духове със сигурност още не искат да напуснат изумителната сграда.

****

Всички къщи са заснети с MotoZ, който се е превърнал в неразделна част от всяко мое пътешествие, било то и в рамките на града ми. Това не е просто телефон, а верен приятел! Прочетете повече тук.

Реклама

Тънко, тънко, колко да е тънко? Всъщност, много!

Преди няма и две десетилетия мобилните телефони щурмуваха кроткото ни българско ежедневие и комуникацията никога повече нямаше да е същата. И добре, че е така!

С умиление си спомням за домашните телефони с шайба, която въртиш в несвяст, докато избираш баба си, после чакаш да ти вдигне и си играеш с кабела, свързващ слушалката и апарата. Баба ти обаче не отговаря, защото готви в кухнята и не чува телефона.

Разбира се, имаше го и моментът, в който никого не можеш да избереш, защото дуплексът говори. Както и че като си се заплеснал в разговор с някого, другите ти звънят, но ти не разбираш по никакъв начин, а на тях им дава заето.

Мобилните телефони и любимото ми – „мобифони“, ни дадоха комфорта да знаем, че имаме връзка с човечеството от всяка точка на света. Стига да имаш обхват и да си си платил сметката.

Това може да е животоспасяващо, ако си закъсал с колата насред нищото или спешно издирваш гаджето, за да разбереш къде ходи.

Мобилните телефони от преди 15 години обаче нямат почти нищо общо с технологиите сега. В наши всеки гледа да ти предложи колкото се може по-голям и ясен екран, повече функции, по-добра камера и всичко останало по-добро. Едва ли не се събират телефон, фотоапарат, видеокамера и още 100 неща в една машинка. И тя трябва да е колкото се може по-тънка и лека!

По отношение на тънкостта Lenovo имат много какво да предложат. Последният им приятно изненадващ с параметрите си продукт е вета Moto Z и неговият по-достъпен вариант – Moto Z Play. Към момента те са най-тънките смартфони в света, като това не им пречи да предлагат всичко, което очаквате от един смартфон, че и малко отгоре. Чудесно решение е допълнителната батерия, която осигурява 22 допълнители часа живот за устройството.

Подробно ревю за продукта можете да видите тук:

А като говорим за тънки нови технологии, няма как да пропуснем да споменем и Yoga Book. Това е най-тънкият 2-в-1 таблет в света с дебелина от едва 9,6 мм в затворено положение и 4,05 мм в най-тънката си част. Най-много ми харесва в Yoga Book фактът, че мога да си го нося в дамската чанта без да ми тежи излишно и да си върша всички задачи където пожелая – от отегчителната опашка в магазина, през пътуване в метрото, до вечер в леглото. 

14714870_1443538395674846_216735168975271558_o

Една от готините функции на Yoga Book е стилусът, който съдържа мастило и позволява да пишеш както върху панела, така и на истинска хартия, разположена върху него. Стилусът пресъздава естественото усещане за писане върху хартия, със своята прецизност на молив или четка за рисуване с 2048 нива на натиск и 100-градусов ъгъл на засичане. А най-хубавото е, че не трябва да го зарежда – не се нуждае от батерии, а мастилото се зарежда със стандартни пълнители както при класическите химикалки. 

Който иска повече подробности, може да види ревюто на продукта ТУК.

14883464_1450227258339293_5211966555928004227_o

Колкото и да им се дразним на моменти, новите технологии могат по разкошен начин да улеснят и разнообразят ежедневието ни, а за работата да не говорим. Хубаво е да си даваме „почивки“ за известно време от всякакви светещи екрани, но не и да се откажем изцяло от тях.