12-те месеца на 2018, представени от Грациите на България

Motorola, в качеството си на официален партньор на Българската федерация по художествена гимнастика, създаде лимитиран тираж от първия по рода си луксозен годишен календар на американската марка у нас.

На страниците на всеки от месеците блестят представителките на националния отбор жени – индивидуално –  Невяна Владинова, Катрин Тасева, Петя Борисова, Боряна Калейн и Ерика Зафирова.

Ансамбълът, в състав Симона Дянкова, Лаура Траатс, Елена Бинева, Теодора Александрова и Мадлен Радуканова, заема почетното място на корицата. Стефани Кирякова, Камелия Стоилова и Анна Шивачева – резерви в ансамбъла – също са запечатани на страниците на луксозното издание.

Calendar-Motorola-1

Кадрите са заснети от фотографа Валентин Даневски заедно с Диляна Флорентин. Стилист е Хубен Хубенов, а гримът е поверен на Слав. Прическите на момичетата са дело на известния българския коафьор Георги Петков, докато изящната хореография е работа на Маргарита Будинова и Елица Павликенова. Целият криейтив за красивия календар пък е дело на PR агенцията на Motorola – Mate Bulgaria.

“Нашият екип работи по реализирането на тази идея в последните няколко месеца, тъй като искахме резултатът да очарова публиката и феновете на художествената гимнастика. За нас беше важно да създадем нещо доста по-различно от стандартния годишен спортен календар и, съдейки по реакциите в социалните мрежи, изглежда сме постигнали целта си.

Благодаря на г-жа Илиана Раева и целия отбор по художествена гимнастика за перфектната организация и изпълнение, както и на всички момичета за огромното желание, с което видимо участваха в този проект.

Първоначалният тираж вече е изчерпан и обмисляме варианти за разпространение, които да отговорят на изненадващо високия дори за нас интерес”, казва Владислав Иванов, General Manager на Motorola за Югоизточна Европа.

Прочетете интервюто, което Владислав Иванов даде специално за Вита Морена – Мъж, който заслужава внимание – Владислав Иванов

“Изключително съм щастлива да видя всички момичета в една различна светлина – тази на истински звезди, каквито те вече наистина са. След отличията, които получихме на “Спортист на годината”, и всички успехи, които завоювахме през 2017 г., тези прекрасни млади дами заслужаваха да участват в нещо различно и много вдъхновяващо за тях – първата им професионална фотосесия извън залите и килимите.

Calendar-Motorola-7

Огромни благодарности на нашия партньор Motorola за чудесната идея и най-вече за желанието, с което тя се превърна в реалност. Почитателите на художествената гимнастика не спират да ни пишат с желание да се сдобият с поне една бройка от календара”, каза Илиана Раева.

От Motorola обещават още в първите работни дни на 2018-а година да бъде реализиран втори тираж.

Calendar-Motorola-13

Допълнителните бройки се очаква да  бъдат налични в Lenovo Exclusive Store в Парадайс Център в София, както и в онлайн магазина на адрес www.lenovoonline.bg в началато на януари на цена от 15 лв. Повече информация може да бъде открита и на страницата на Motorola Bulgaria във фейсбук.
Реклама

Добре дошла отново в България, Motorola

Емблематичният бранд Motorola се завърна в България на официално събитие в луксозния хотел “Маринела” в София. Стилният коктейл в 360 Garden Bar бе предшестван от пресконференция, на която компанията обяви завръщaнето си на българския пазар и партньорството си с Българската федерация по художествена гимнастика. Грациите ни ще бъдат рекламни лица на Motorola през следващите 12 месеца.

Припомняме ви, че американският бранд Motorola е известен с множеството си иновации през годините: 1973-та Мартин Купър, водещ инжинер в компанията, създава първия мобилен телефон Dynatac 8000x; 1986-а – първият мобилен флип телефон StarTac, 2004-та – излиза Motorola Razr, който се превръща в най-продавания флип телефон на всички времена.

Малко потребители знаят, че през 2005-a е създаден Motorola ROKR E1 –  първият телефон с iTunes.

А говорейки в сегашно време, през 2016-а Motorola пусна на пазара първия успешен модуларен телефон Moto Z и спечели десетки награди за дизайн и иновации, включително и престижната Reddot Design Award.

Moto Z и всички модули – JBL SoundBoost, Hasselblad True Zoom, Insta-Share Projector, Incipio OFFGRID Power Pack – са достъпни на българския пазар, а съвсем скоро се очакват и новите модули – Moto GamePad, JBL SoundBoost 2 и Moto Turbo Power Pack.

“Motorola е вдъхновяващ, променящ света бранд. В Америка, а и на много места по света, това е любима марка на милиони хора. След редицата предизвикателства, през които минахме, Motorola е тук и е готова да се бори за сърцата на потребителите.

Съвсем скоро клиентите в България ще могат да се запознаят и с последните модели от портфолиото на Motorola”, сподели Владислав Иванов, General Manager на Motorola за Югоизточна Европа.

18403792_1678461005515916_4350629871039179933_o

Огромно признание Motorola получи преди няколко месеца от The Gadget Show, които провъзгласиха Motorola Dynatac 8300, първия мобилен телефон в света, за най-великото изобретение на всички времена.

“Това, което отличава нашия отбор по художествена гимнастика, е постоянното демонстриране на класа, задружност и сплотеност на абсолютно всяко първенство. Те са изключителен пример за приемственост между поколенията. Motorola, от своя страна, е брандът, който е неколкократно обявяван за технологичен лидер и е заставал начело на индустрията.

Ето защо вярваме, че синергията между нас и Федерацията по художествена гимнастика ще бъде успешна и ще отвори нови перспективи, които дава глобалният размах на бранд като Motorola, за да подкрепяме отбора за възможно най-дълъг период от време” – сподели още Иванов.

“За нас е огромна чест и признание да бъдем партньори на Motorola. Момичетата са изключително развълнувани, защото им предстоят нови проекти извън терена и вярвам, че това са дейности, които ще ги развият допълнително като личности и ще отворят нови възможности пред тях” – каза Илиана Раева, председател на БФХГ.

За Motorola
Motorola Mobility LLC беше придобита от Lenovo Group Holdings през 2015 г. Всички продукти с марката Moto са проектирани и произведени от Motorola Mobility LLC, която е дъщерно дружество на Lenovo.

Прочетете за нашия опит с Motorola и MotoZ:

Един Париж, който не очаквах. Или как се сбъдват мечтите

Писма на пътешественика: магнетичният Истанбул

Къщите на мечтите са в София

Къщите на мечтите са в София

Знаете ли, София е изключително красива, стига да вдигнеш очи нагоре и видиш нейните сгради.

Улисани в ежедневието и проблемите си, ние вървим със забит в земята поглед. Гледаме си в краката, както майките ни са ни учили, за да не настъпим нещо, дето не трябва или пък да хлътнем в дупка или отворена шахта.

Дори да вдигнем поглед на горе и да погледнем към софийските сгради, ние не ги виждаме. Очите ни преминават през фасадите без да осъзнаят красотата и изяществото им.

Едно от първите неща, които ми направиха впечатление в столицата при първите ми посещения преди години, бяха жълтите сгради! Толкова много и във всевъзможни оттенъци на жълтото… Оттогава насам за мен столицата е жълта.

София е противоречив град с невероятна атмосфера. Веднъж потопил се в нея, се усещаш как дори неприятните качества на града ти харесват, защото подправят невероятния му облик и оставят уникален привкус.

Едно от любимите ми неща е да се разхождам из улиците на столицата в притихнал неделен следобед, да разглеждам забележителните къщи и да си представям какво ли би било, ако живея в някоя от тях.

Без значение дали са вече грохнали като старици, по чиито черти все пак се е запазила част от славната им младост или са реставрирани и издигат аристократична осанка, старите къщи на София ме привличат неудържимо!

Бих предпочела да живея в тях, пък дори и канализацията да е стара, стълбите да скърцат, а таванът да е събрах прахът на далечните десетилетия.

Но уви, мога само да им се наслаждавам отстрани и да се доверявам на въображението, за да ме разхожда из сумрачните стаи, наситени с аромат на мелахнолия.

Представям ви моите любими софийски къщи, чиято история не знам и честно казано, дори нямам нужда да научавам. Видът им говори достатъчно!

 

 

Това е една от двете къщи-близнаци на кръстовището на ул. Оборище и бул. Евлоги и Христо Георгиеви. Ако имам само онази стая под заострения връх, ще съм щастлива!

 

Друга моя много любима къща на ул. Шипка. Не знам какъв е случаят с главата на жената, но си представям, че е направена в чест на първата господарка на дома.

 

Тази къща се намира в локалното на бул. Черни връх и до нея има абсолютно идентична, така че може да се каже, че имаме две двойки къщи-близнаци. И двете са населени с хора, за които само се надявам, че знаят и оценяват какво съкровище притежават.

 

Прекрасна, сгушила се жълта къща с разкошна зеленина! Сякаш излязла от приказките, но всъщност се намира отново на ул. Оборище.

IMG_20170520_180533923

Невероятен еднофамилен дом, чийто стълби бих премитала всеки ден с удоволстие!

 

Няма как да не сте виждали тази особена сграда, находяща се до Славянска беседа. Това не е къща, както се вижда, но винаги ме е радвала с нетипичната за нашите географски ширини архитектура. Надявам се само скоро да я реставрират, за да се запази красотата ѝ.

IMG_20170520_183947697_HDR

Няма как да не сте я виждали – като поемете от кръстовището на ул. Оборище и бул. Христо и Евлоги Георгиеви към Орлов мост, тя се е сгушила точно след ъгъла. Опасана е от буйна зеленина и сякаш Тайната градина е скрита зад оградата на двора ѝ.

 

А това е до любимия ми Народен театър (където също бих живяла с удоволствие!) Мисля, че сградата е офисна, но някога е била дом на аристократи, чиито духове със сигурност още не искат да напуснат изумителната сграда.

****

Всички къщи са заснети с MotoZ, който се е превърнал в неразделна част от всяко мое пътешествие, било то и в рамките на града ми. Това не е просто телефон, а верен приятел! Прочетете повече тук.

Един Париж, който не очаквах. Или как се сбъдват мечтите

„Мръсен!“, „Голямо разочарование“, „Нищо особено“, „Изобщо не оправда очакванията“ – това са само част от глупостите, които бях чула от кого ли не по отношение на Париж. Задължително се подчертаваше и че градът е пълен с „негри“, „араби“ и т.н. явно неприятни индивиди. И като за финал се заявява твърдо, че французите са изключително неучтиви към чужденци, дори и да разбират какво ги питаш на английски, ти отговарят на френски и т.н.

Аз пък имам огромна мечта да посетя Париж от години насам. Дори не съм сигурна кога точно се зароди това желание, но с времето само нарастваше. Не можех обаче да го изпълня и вече с тъга си мислех как най-вероятно Айфеловата кула ще я съборят в някой терористичен акт, преди аз да я видя на живо.

В един момент ми писна само да мечтая и взех твърдото решение, че трябва да се пристъпи към действие. Около Коледа 2016 казах сама на себе си, че искам 30-я си рожден ден да го посрещна в Париж, без значение дали ще имам с кого да отида, а нужните пари… ако трябва ще ги изгладувам.

За щастие аз имам изключително добра приятелка, която ми е повече и от сестра, която каза, че ще дойде с мен в Париж, въпреки че не изгаря от желание да посети точно това място. Така че имах вече компания, а за финансите – реших, че ще е най-добре да плащам всяко нещо поетапно, за да не претърпи банковата ми сметка голям шок.

Билетите

Насочих се първо към самолетните билети – започнах да следя активно промоциите и полетите на WizzAir (единствените, които летят до там на някаква адекватна цена). Харесах си дати – излитане на 23 май (вторник) рано сутринта и връщане на 27 (събота) по обяд.

Френската земя, погледната от високо

Някъде към средата на февруари видях, че за полетите в тези дни остават още 2-3 места на съответната цена и реших да действам. Близо 200лв (с предварително харесани и запазени места в самолета) ми струваше отиване и връщане от София към летище Бове в Париж и обратно (имам карта за намаление, което също помогна да се свали цената).

Airbnb

След което пристъпихме към разглеждането на места за отсядане в Airbnb. Лошото при квартирите в Париж беше, че почти навсякъде хазяите изискваха някаква много голяма сума като депозит – по 200 до 400 евро за стая в апартамент! Искаше ни се да не трябва да плащаме подобен депозит, нищо че след това щяха да и върнат парите.

И съдбата ни се усмихна някъде към края на март, когато попаднах на нереално добър апартамент, точно в центъра – до Парижката Света Богородица. Отделна стая в апартамент в стара, аристократична сграда с типичната за града архитектура. Огромен прозорец с изглед към съседната разкошна сграда, чисто нови баня и тоалетна, кокетна кухня, светъл хол и най-кроткият и отзивчив парижанин за хазяин.

Френският ни дом! Клик върху някоя снимка, за да я видите голяма

След като имахме вече самолетните билети и квартирата, започнахме по-ясно да осъзнаваме, че ще ходим в Париж.

Бяхме наясно, че за 4 дена няма как да видим кой знае какво, а и никак не ни се тичаше от забележителност на забележителност като най-големите туристи. Искаме лежерно, кротко и спокойно да обикаляме из града и да установим колко точно разочароващ е 😊

IMG_20170523_111607032_HDR

Изгледът от стаята в парижкото ни „вкъщи“

Решихме да отидем във Версай, да се качим на Айфеловата кула, да минем през Монмартър, да посетим катедралата Свято Сърце, галери Лафайет, гробищата и колкото се може повече паркове и градини, като започнем с Люксембургската.

Полезно е да спомена, че всяка една забележителност в Париж си има сайт, през който можете да си купите предварително билети и така да си спестите чакането по опашки.

Искрено благодаря на Густаф Айфел и на всички, които са съдействали тази кула да се случи!

За Айфеловата кула обаче е нужно да си купите билети (от тук) няколко седмици по-рано. Ние закъсняхме с купуването и така останахме без билети. Затова пък открихме небостъргача Монпарнас. Там има тераса на 59-я етаж с умопомрачителна гледка към цял Париж! Установихме, че небостъргачът е бил по-доброто решение, защото от него се вижда Айфеловата кула (която вечерно време е осветена), докато ако си на самата кула, няма да можеш да видиш красотата и величието ѝ отстрани.

IMG_20170524_223453331

Изгледът на свечеряване от Монпарнас

За Монпарнас билетите са два вида – дневен и вечерен, както и комбиниран – в рамките на два дни можеш да посетиш кулата през деня и през нощта.

image-0-02-05-6f56c03031a8f093e6d9270dafde995b21ae775d9f587ba38210db63bdc973a8-V

Така срещу 23 евро получихме две посещения и се насладихме на светлините на нощен Париж, като видяхме и емблематичните му покриви през деня. Забавното е, че асансьорът те качва за 38 секунди до 56-я етаж. Оттам имаш 3 етажа пеш, за да стигнеш до откритата тераса с гледката. Можете да си купите билет от тук.

Трябва да призная, че MotoZ на Lenovo прави фантастични снимки!

Нотр Дам и „Сакре Кьор“ (Свято Сърце) се посещават безплатно. Единствено за Свято Сърце се заплащат 6 евро на човек, ако искаш да се качиш до върха на базиликата и да погледнеш Париж оттам, което горещо ви препоръчвам! Това бе една от най-красивите гледки, на които съм била свидетел. Там опашки от чакащи няма, така че не е необходимо предварително да си купувате билети.

Свято Сърце е най-красивата базилика, които съм имала късмета да посетя

Интересното на базиликата Свято Сърце е, че по времето, когато е строена (1874 – 1914) е била пример за църква в романско-византийски стил.

IMG_20170524_134124710_HDR

Изгледът от Сакре Кьор определено си заслужава

Нотр Дам от своя страна полага основите на готическата архитектура, постепенно завладяла цяла Европа.

IMG_20170523_135640315_HDR

И двете места са невероятно красиви и горещо ги препоръчвам!

IMG_20170523_135252833

И моля ви, ако се окажете в храмовете, проявете уважение и пазете тишина, както и махнете светкавицата от фотоапарата/телефона си. Много е неприятно да виждаш туристи-идиоти, които смущават покоя на мястото и се налага разпоредителите да им шъткат, за да не обезпокояват молещите се (защото такива има!)

Повечето хора ми се изумяват, като им кажа, че съм посещавала гробищата в Париж и Копенхаген (припомнете си разказа ми за този разкошен град тук). Това е, защото не знаят, че въпросните гробища са истински впечатляващи и дори мога да кажа произведение на изкуството. Нямат почти нищо общо със стила на нашите гробищни паркове, всеки надгробен камък е интересен с нещо, а най-често това е скулптура или барелеф.

Ако сте в Париж, то задължително посетете старите гробища и ще разберете за какво говоря. Само трябва да знаете, че към 17-17:30 ч ги затварят (защото си имат охрана и високи дувари, които да предпазят от натрапници и вандали).

IMG_20170523_170351024_HDR

Не съм снимала много в гробищата, за да ви покажа красотата им, защото ми се струва неуважително към покойниците и роднините им…

Галери Лафайет е друго прекрасно място, което можете да посетите за няколко часа, да се потопите в лукса и красотата на предлаганите (доста скъпи стоки) там и задължително да се качите на последния етаж, където има разкошна открита тераса.

Изгледът от терасата на Лафайет

Можете спокойно да си носите храна и напитки, за да си направите пикник на терасата, никой няма да ви спре, даже напротив.

IMG_20170526_133531

Това с хапването на открито много силно ме впечатли в Париж! Също като в Копенхаген, градът е наситен с добре поддържани паркове и градини, където е разрешено да се излегнеш на тревата, да ядеш, пиеш, спиш, ако искаш, стига след това да почистиш след себе си.

IMG_20170524_124806502_HDR

На площадката на Свято Сърце на 24 май

На моя рожден ден – 24 май, си спретнахме чудесен пикник в една от градините. На слизане от Монмартър, след като бяхме посетили Свято Сърце, минахме през супермаркет, напазарувахме сиренца, вино, хлебчета и други вкусотии, намерихме най-близкия парк и там спретнахме обяд за чудо и приказ! И в най-луксозния ресторант в Париж да бях, нямаше да ми е толкова хубаво както на тревата в този парк.

Цените

По отношение на цените на храната, трябва да ви споделя, че очаквах да е много по-скъпо. Сутрин закусвахме в близко до квартирата ни кафене, където се предлагаше френска закуска за 6-7 евро – капучино, плодов сок, половин франзела (доста големичка) щедро намазана с масло, купичка конфитюр и много маслен френски кроасан.

IMG_20170524_110808769_HDR

Закуска по парижки

Обедите ни се случваха в ливански, виетнамски, турски и подобни ресторанти с международна кухня. Не знам защо стана така, просто ни привличаха погледа и апетита с изкушаващите си менюта.

Специално ливанският ресторант беше в селцето на Версай и трябва да ви кажа, че там опитах най-вкусното телешко и агнешко месо! Това са специфични и малко миризливи мръвки, но готвачът ги беше приготвил така, че да ти се топят в устата и изобщо да не ти мирише на агне.

Вечерите си ги правихме край Сена по добър пример на всички парижани.

 

Това е другото, което ме изненада, защото не бях чувала за него – целият парижки народ се изсипва край Сена, сяда където може (има и тревни площи) и се започват едни весели гуляй!

IMG_20170525_114523653

Кадри от градините на Версай

От тийнейджъри, през влюбени двойки, шумни тумби young adults до семейства с деца и пенсионери. Всички се наслаждават максимално на хубавото време, хапват и пият край Сена. Трябва да ви кажа, че изживяването си заслужава.

За последната ни вечер в града си бяхме взели суши и бутилка вино, заехме място от слънчевата страна на реката върху тревичката и се почувствахме като най-щастливите момичета на света.

IMG_20170526_200507829

Вечерята ни край Сена

Друго полезно и важно – думата „тирбушон“ е еднаква и на нашия, и на техния език, което много помага, когато помолиш в магазина да ти отворят бутилката, за да си я изпиеш край реката.

За по-софистикираните натури нека кажа, че всеки бар предлага happy hour между 18 и 22ч, като тогава бирата и коктейлите са по 5-6 евро.

Градски транспорт

Относно градският транспорт, то мога да споделя единствено за метрото и железницата или казано по тяхно му “RER”. С rer-a за около 45 минути се стига до Версай. Билети се купуват от автомати в метрото, като самият вход за rer-a също е свързан с метрото. Нужно е просто добре да четете указателните табели, които са доста ясни, тъй като всичко е разделено с букви, цифри и цветове.

Полезна информация можете да откриете тук, а схема на самото метро тук.

image-0-02-05-9d5cf9a5f4b0f95b24608f1bd4a06d7e3a86dab3afbf6a2fd7a3afe47beff9ca-V

Площад и фонтан Свети Михаил

Единичен билет струва 1,90 и можете да си го купите от автоматите, намиращи се на всяка спирка на метрото. Те приемат карти, банкноти и монети. Има и т. нар. „корнет“, който е за 10 пътувания и е нещо като нашия талон, но ние не се възползвахме от услугите му, така че не мога да дам повече яснота.

Кадри от Версай, където чесно казано, не ми беше чак толкова интересно, затова и не съм снимала много.

Ще споделя обаче, че на първия ни сблъсък с парижкото метро, поради някаква причина дебитната карта не беше успяла да плати билетите и ни пусна не билет, а някаква хартийка с неясни обяснения. При което ние отнесохме въпроса до продава на билети на самото гише (защото има и такива), който се оказа сърбин и реши да ни обясни на сръбски какъв е проблемът и като цяло беше супер отзивчив и приятелски настроен не само към нас, а към десетките останали туристи, които го ползваха за гише информация. Той обясняваше на всички, даваше им туристически карти на града, даваше подробни указания и се стараеше да е максимално полезен.

Местните

Навсякъде срещнахме невероятно разбиране и отзивчивост от всички. Никъде никой не се е държал грубо с нас. Във Версай ми се беше размагнетизирал билета за rer-a и не можех да премина към перона. Незнаеща какво се случва се въртях на място безпомощно, когато към мен се приближиха от персонала, попитаха ме „как да ви помогнем, мадмоазел“, а мадмоазел на свой ред си обясни тегобите и съответно получих нов билет.

IMG_20170526_132350615

В Париж малка бутилка вино струва колко една кола-кола. Не обичам газираното, затова нямам против да пия розе в 11 ч по обед. Все пак съм на курорт 🙂

Друго полезно е, ако пътувате през Бове, да си купите предварително билети за шатъл автобуса. Цената е 14,50, купуват се лесно и важат не за конкретна дата и час, а за цяла година.

Можете да носите билетите разпечатани или свалени на телефон, приемат ги навсякъде и в двата варианта. За да ги купите, цъкнете тук.

IMG_20170524_143148738

Почти се влюбих в тази парижка порта

Това, което мога да ви дам като съвет е, ако ще ходите скоро в Париж, е да си вземете най-удобните обувки, добре зареден смартфон (мога да ви препоръчам този, с който бях аз, вижте тук), защото постоянно ще ви се налага да гледате карта и да се ориентирате, както и да правите снимки*, и да не си забравяте слънцезащитния лосион, че слънцето е силно.

По 40-50 евро на ден на човек са напълно достатъчни, за да се чувствате спокойни, да хапвате прилично, да пиете кафе и да се возите на метро. Ако сте по-пестеливи, ще успеете и с по-малко. Избягвайте туристическите капани или иначе казано – заведенията, тупнати до самите забележителности.

IMG_20170524_124237975_HDR

И винаги преглеждайте менюто, което е изнесено отпред, за да се ориентирате. Така ще си спестите шока да получите огромна сметка след скромно хапване в ресторантче край Айфеловата кула.

И взимайте пример от местните 😊 Щом всички са се изсипали на тревичката в парка или са седнали край Сена на самата земя, значи нито е срамно, нито лошо, забранено, мръсно или страшно да го направите и вие.

IMG_20170524_184819537

Лувърът, в който нямах никакво желание да влизам. Оставих го за следващото ми посещение

Искрено очарована съм от Париж и се радвам, че имах шанса именно там да навляза в 30-тото десетилетие на веселия ми живот. Градът е невероятно красив и изумително спокоен! Няма орди тълпи по улиците, задръствания има само на най-големите кръстовища в града, масово хората са кротки (също така и много красиви и добре облечени), никой не ви гледа лошо или пък нещо подобно.

IMG_20170523_200214915

В Люксембургската градина има поствани столчета навсякъде, за да можеш спокойно да седнеш и да отмориш

IMG_20170523_194022292_HDR

Един от фонтаните в Люксембургската градина

IMG_20170523_131732576_HDR

Искрено се чудя какво точно са видели онези хора, които ми говориха толкова много колко разочароващ е градът.

Фонтанът Свети Михаил е нещо забележително!

С ръка на сърцето трябва да кажа, че това беше едно от най-прекрасните ми пътешествия до сега!

Препоръчвам на всеки, а ако имате някакви въпроси или искате да споделите своята пътешественическа история, то можете да го направите на editors@vitamorena.com

Ще се радвам да прочета и други истории 🙂

*За последните ми пътешествия ползвам MotoZ на Lenovo и съм искрено впечатлена и благодатна на този апарат! Буквално ме е спасявал, когато е трябвало спешно да купя билети или да представя такива, помагал ми е да си намеря пътя, прави фантастични снимки, видеа и гифчета, а батерията му е желязна! Ако си търсите смартфон, горещо ви препоръчвам този!

Още пътешествия на Вита Морена:

Писма на пътешественика: магнетичният Истанбул

Античната и романтична Матера

Писма на пътешественика: Бари, Италия

Новогодишни приключения в Прага. Част 2

Moto Z Play: Щастието от това да държиш всичко, което искаш, с една ръка

Аз съм от онези хора, за които телефонът е като продължение на ръката и не виждам нищо лошо в това. Смартфоните в наши дни предлагат толкова много и толкова полезни функции, че не искам дори да си представям живот без тях.

Съвсем сериозно, gps-навигацията буквално ме е спасявала, както и опцията да отговоря веднага на важен имейл или да изпратя такъв (което зависи и от мобилния интернет де), както и да снимам – фотографии, видеа и каквото душа ми поиска. За глезотийките като слушане на музика и всевъзможните приложения, които се стремят да направят живота ти по-лесен и цветен, да не говорим.

Реално в ръката си държа почти всичко, което ми е нужно и което едновременно може да ме свързва и отделя от целия останал свят. Велико!

От друга страна аз съм от хората, които едновременно обичат техниката, но никога няма да седнат да правя просторни проучвания дали този апарат е по-добър от другия. Разчитам на любовта от пръв поглед.

Когата става дума за смартфон, ме вълнуват само няколко неща:

  • Марката – защото има огромно значение от коя точно компания излиза тая машина
  • Физически параметри – голям екран, но не прекалено, тънък, лек, заоблени крайчета
  • Камерата – защото ми трябва телефон, който да снима като фотоапарат
  • Батерията – колкото по-дълго държи, толкова по-добре

За операционната система е ясно – Android. (тествала съм WP и iOS, това си остава най-доброто).

В този ред на мисли не мога да не споделя колко много харесвам новия продукт на Lenovo Moto Z Play Back!

Този телефон се появи в живота ми, когато имах отчайваща нужда от него. Lumia-та ми вече бе на преклонна възраст и издишаше тотално, а аз имах планирани пътувания по света и у нас и исках да снимам, да се тагвам, да откривам нови неща, а и не на последно място – да имам надежден помощник, ако взема, че се загубя някъде (примерно).

Добре, че милият Moto Z Play се озова при мен, защото без него нямаше да мога да се справя така добре с приготвените ми от съдбата изненади – от разкошните гледки в Копенхаген (вижте ТУК), през всичкото пътуване България –> Македония –> Дания + Истанбул, през закъснели полети, несъществуващи автобуси, недрожелюбни автогари, фантастични гледки, търчане по летища и още много, много приключения.

Батерията не ме изостави нито веднъж, колкото и да злоупотребявах с нея, камерата правеше разкошни снимки, гифчета и видеа, а самият телефон е толкова лек и удобен, че спокойно го прибирах в портфейла си и си го носех без проблем навсякъде с мен.

Кадри, заснети просто ей така, в движение, без особено старание или нагласяне. Цък върху снимката, за да я видите в пълния ѝ блясък

И понеже знам, че техническите хакартеристики са важни, а MotoZ може да се похвали с много добри такива, веднага споделям:

Дисплей 5.5″ FHD (1920×1080) Super AMOLED, Corning Gorilla Glass 3
Камера Rear: 16MP dual LED, Laser auto focus, PDAF; Front: 5MP flash, 85° wide angle lens
Мрежи GSM/GPRS/EDGE (850, 900, 1800, 1900 MHz); UMTS/HSPA+ (850, 900, 1900, 2100 MHz); 4G LTE
SIM карта Single nano-SIM
Процесор Qualcomm Snapdragon 625 2.0 GHz Octa-Core
RAM 3GB LPDDR3
Вътрешна памет 32GB
Свързаност 802.11 a/b/g/n 2.4 GHz + 5 GHz, Bluetooth v4.0 LE, NFC, A-GPS
Интерфейси 3.5mm audio jack, USB Type C, Moto Mods connector, micro SD up to 256GB
Батерия 3510 mAh with TurboPower for up to 9 hours of power in 15 minutes of charging
Операционна система Pure Android 6.0.1, Marshmallow with Moto enhacements
Сензори Fingerprint reader, Accelerometer, Ambient Light, Gyroscope, Hall Effect, Magnetometer, Proximity, Audio monitor
Размери 156.4 mm x 76.4 mm x 6.99 mm
Тегло 165g
Гаранция 2 години

IMG_20170501_111218565[1]
Допълнително можете да надникнете ТУК и да разберете още много за смартфона.

Аз от своя страна съвсем скоро ще представя още малко снимки, направени с MotoZ, за да добиете още по-добра представа колко качествено снима и как нямате нужда от фотоапарат, за да имате фотографии с високо качество.

цък върху снимката, за да я видите в пълния ѝ блясък

Сега качвам малък „букет“ с любимите ми кадри от последните ми пътувания, направени с MotoZ (цък върху всяка снимка, за да я видите в пълния ѝ блясък)

цък върху всяка снимка, за да я видите в пълния ѝ блясък

Повярвайте ми, като активно пътуващ човек мога да ви кажа, че мъкнененто на допълнителна техника е адски досадно. Натоварва те както физически, така и психически.

Най-удобно е да имаш всичко, което искаш, в ръцете си и добре, че живеем в толкова активни времена, та техниката може да ни осигури това удобство.

цък върху снимките, за да ги видите в пълния им блясък

Къде пътешества Вита Морена можете да следите в Instagram профила ни тук.

„Моден капан“ с Yoga Tablet в любимия Пловдив

За втора поредна година конкурсът за модни дизайнери „Моден Капан“ обръща поглед към младите таланти на България.

След успешното първо издание през 2016-а година, тази година събитието се реализира в рамките на проект „Капана – квартал на творческите индустрии“ от програмата на “Пловдив – Европейска столица на културата 2019” и се осъществява с финансовата подкрепа на Фондация „Пловдив 2019”.

Основен партньор на събитието през 2017-а година е компанията Lenovo България, която ще определи свой фаворит сред дизайнерите по време на ревю-спектакъла „Моден капан“, който ще се проведе на 20-и май в Пловдив.

Най-добрите участници в конкурса „Моден капан“ ще имат възможността да представят своите модели пред многобройната публика, а един от тях да продължи своя творчески път с най-тънкия 2-в-1 таблет в света Lenovo Yoga Book. Устройство, което предоставя невероятни възможности и премахва границите пред таланта и въображението.

Първият етап на събитието е до 30 март 2017 година, а необходимите документи и изисквания са публикувани в страницата на модното събитие – „Моден капан“.

На 1 април ще бъдат обявени кандидатите достигнали до втори етап на събитието. На 15 април ще бъдат обявени 20 избрани дизайнери, които ще имат възможността да презентират своята колекция на грандиозен ревю-спектакъл, който ще се проведе на 20 май 2017 г. в творческия квартал на Пловдив и да спечелят ултра тънкият и компактен Yoga Book от Lenovo България.

12_Yoga_Book_Painting_Creat_Mode_portrait_Drawing_Pad

Зашеметяващият спектакъл в сърцето на Пловдив ще предложи на публиката красиво съчетание от арт решения, модерна визия и талантливи български дизайнери, които заслужават презентация от най-висок клас.

Ще бъде изграден подиум, съпътстван от атрактивно осветление и озвучаване, а балерините от танцова формация „Ера Балет“ ще представят моделите на младите творци. Артистични решения от „Алениа“ ще допълват атмосферата в Капана, а в модния дух на цялото събитие ще бъде изградена необикновена инсталация – сгради на над 100 години отново ще „оживеят“, облечени в модерните идеи на Анелия Янкова и 2 000 метра плат.

17473985_10154622490237695_1825295992_o (1)

                  Организаторите на конкурса „Моден капан“ напомнят, че събитието се провежда в три етапа и не е обвързано с такса за участие.

        Бъдете част от второто издание на „Моден капан“ и заявете участие на: moden_kapan@abv.bg

Когато българското се окаже наистина добро

Винаги се радвам да видя нещо българско, направено добре и привличащо внимание по положителен начин. Не вярвам в прословутото клише, че няма лоша реклама. Има и още как!

Това всички да говорят за продукта/компанията ти с лошо и да сочат с пръст какви глупости или скандали забъркваш, не е повод за гордост.

Беше ми много приятно да видя новата реклама на Lenovo, която е снимана тук – София, България, и поставя фокус върху ценните връзки в живота – между приятели, между колеги, между хора и животни дори.

Без излишни клишета, помпозност или напън за ненужна оригиналност, компанията извежда на преден план важните в живота на всеки човек неща – отношението с другите, любовта и привързаността.

Аплодирам проекта на Lenovo и си пожелавам през новата година да виждам повече подобни положителни реклами.

Тънко, тънко, колко да е тънко? Всъщност, много!

Преди няма и две десетилетия мобилните телефони щурмуваха кроткото ни българско ежедневие и комуникацията никога повече нямаше да е същата. И добре, че е така!

С умиление си спомням за домашните телефони с шайба, която въртиш в несвяст, докато избираш баба си, после чакаш да ти вдигне и си играеш с кабела, свързващ слушалката и апарата. Баба ти обаче не отговаря, защото готви в кухнята и не чува телефона.

Разбира се, имаше го и моментът, в който никого не можеш да избереш, защото дуплексът говори. Както и че като си се заплеснал в разговор с някого, другите ти звънят, но ти не разбираш по никакъв начин, а на тях им дава заето.

Мобилните телефони и любимото ми – „мобифони“, ни дадоха комфорта да знаем, че имаме връзка с човечеството от всяка точка на света. Стига да имаш обхват и да си си платил сметката.

Това може да е животоспасяващо, ако си закъсал с колата насред нищото или спешно издирваш гаджето, за да разбереш къде ходи.

Мобилните телефони от преди 15 години обаче нямат почти нищо общо с технологиите сега. В наши всеки гледа да ти предложи колкото се може по-голям и ясен екран, повече функции, по-добра камера и всичко останало по-добро. Едва ли не се събират телефон, фотоапарат, видеокамера и още 100 неща в една машинка. И тя трябва да е колкото се може по-тънка и лека!

По отношение на тънкостта Lenovo имат много какво да предложат. Последният им приятно изненадващ с параметрите си продукт е вета Moto Z и неговият по-достъпен вариант – Moto Z Play. Към момента те са най-тънките смартфони в света, като това не им пречи да предлагат всичко, което очаквате от един смартфон, че и малко отгоре. Чудесно решение е допълнителната батерия, която осигурява 22 допълнители часа живот за устройството.

Подробно ревю за продукта можете да видите тук:

А като говорим за тънки нови технологии, няма как да пропуснем да споменем и Yoga Book. Това е най-тънкият 2-в-1 таблет в света с дебелина от едва 9,6 мм в затворено положение и 4,05 мм в най-тънката си част. Най-много ми харесва в Yoga Book фактът, че мога да си го нося в дамската чанта без да ми тежи излишно и да си върша всички задачи където пожелая – от отегчителната опашка в магазина, през пътуване в метрото, до вечер в леглото. 

14714870_1443538395674846_216735168975271558_o

Една от готините функции на Yoga Book е стилусът, който съдържа мастило и позволява да пишеш както върху панела, така и на истинска хартия, разположена върху него. Стилусът пресъздава естественото усещане за писане върху хартия, със своята прецизност на молив или четка за рисуване с 2048 нива на натиск и 100-градусов ъгъл на засичане. А най-хубавото е, че не трябва да го зарежда – не се нуждае от батерии, а мастилото се зарежда със стандартни пълнители както при класическите химикалки. 

Който иска повече подробности, може да види ревюто на продукта ТУК.

14883464_1450227258339293_5211966555928004227_o

Колкото и да им се дразним на моменти, новите технологии могат по разкошен начин да улеснят и разнообразят ежедневието ни, а за работата да не говорим. Хубаво е да си даваме „почивки“ за известно време от всякакви светещи екрани, но не и да се откажем изцяло от тях.