Проблемът на съвременните родители – огромният глобален натиск!

Общественият натиск и постоянното колебание, дали се справят по най-добрия начин, са най-големият проблем на съвременните родители.

Това показва Глобалният индекс на родителството – първото по рода си проучване и уникален нов инструмент, който измерва „трудността на родителството“ по целия свят. Той е вдъхновен от разбирането, че макар да е прекрасно преживяване, да си родител никога не е лесно и е изключително важно да се идентифицират ключовите проблеми.

Индексът се базира на мащабно проучване, направено през 2020 година, инициирано от Nestlé, като част от ангажимента да подкрепя семействата през първите 1000 дни от живота и е уникален нов начин за сравнение и разбиране на опита на родителите по целия свят, отразяващ възгледите на над 8 хиляди майки и бащи с деца на възраст до 12 месеца. Самото проучване е проведено от Kantar – водеща компания за проучвания и обработка на данни. 

„Ние виждаме, че родителите в България усещат същото напрежение при отглеждането на децата си, каквото описват майките и бащите в цял свят. Работим в тясно сътрудничество с медицински специалисти – акушери, педиатри, психолози, и виждаме нуждата на родителите да споделят страховете и проблемите си, без да бъдат осъждани, а напротив – да получават подкрепа и разбиране.

Защото социалните медии без спор оказват огромен натиск върху всеки човек и още повече върху семействата, които стават родители за първи път. В отговор на това, Нестле Детско Хранене стартира кампанията „Модерното родителство“. Целта ни е да инициираме открит разговор с майките и бащите, които минават през всички тези предизвикателства и да им помогнем да осъзнаят, че не са сами.“, коментира д-р Ивелина Герова, мениджър Медицинска комуникация Югоизточен пазар Нестле Детско хранене.

Кампанията „Модерното родителство“ се фокусира върху темите и проблемите, които най-силно засягат съвременните родители. Освен натиска от обществото, това са разпределянето на ангажиментите между майката и бащата, ролята на социалните мрежи, осъвместяването на майчинството, работата и социалния живот, самотното родителство и други. Инициативата ще бъде разгърната, като различни специалисти ще дават съвети относно психическото здраве, овладяването на напрежението и поддържането на баланса между партньорите в семейството.

Част от натиска, на който са подложени родителите, е и вътрешен – майките и бащите имат високи изисквания към себе си и споделят, че са се чувствали неподготвени за родителството. В повечето случаи, след като детето се роди, се налага да правят повече компромиси от очакваното. Но външният натиск, който много по-трудно може да се контролира, е по-силен и може да окаже огромно негативно влияние върху отношенията в семейството. 

Глобалният индекс на родителство извежда 5 основни източника на натиск за родителите:

1. Гласът на общността (непоисканите съвети от другите);

2. Осъждащо отношение към родителите и ролята на социалните мрежи;

3. Самота в хиперсвързан свят (усещане за изолация и самота);

4. Родителска вина – майките и бащите, които обвиняват себе си и родителските си умения;

5. Шокът от родителството (чувство на неподготвеност за новата реалност).

„Приносът на Nestlé към промяната в родителството по целия свят, надхвърля решенията и съветите за хранене. Всички майки и бащи трябва да се чувстват уважавани и подкрепяни за избора, който правят както за себе си, така и за детето си. За да постигнем истинска промяна е необходимо да дадем гласност на проблемите и чрез обществен диалог заедно да търсим решения за облекчаване на натиска върху днешните родители“, заключи д-р Ивелина Герова, мениджър Медицинска комуникация Югоизточен пазар Нестле Детско хранене.

Глобалният индекс на родителство не е показател за това дали родителството в една държава е по-лесно или по-трудно. Той дава поглед върху това как се чувстват родителите в различните страни, предизвикателствата, с които се сблъскват и къде имат най-силна нужда от подкрепа. Швеция е мястото, където родителите преминават с най-голяма лекота през етапа на родителството, с общ резултат от индекса 75/100. Това означава, че почти всички условия са изравнени, за да осигурят положително родителско изживяване.

Резултатите от проучването показват, че Чили (58/100) и Германия (56/100) се нареждат в топ 3 на държавите с най-висок резултат, където родителите изпитват най-малко трудности при отглеждането на децата си. 

Обратната тенденция се наблюдава в Китай, където родителите са изправени пред най-много предизвикателства и страната се нарежда на последно място в индекса (39/100), следвана от Бразилия (40/100) и Филипините (43/100). Това обаче не означава, че средата за отглеждане на деца в тези страни е неблагоприятна във всяко отношение. В Китай например споделеното родителство е силно застъпено и разпределението на ролите между партньорите им носи удовлетворение. 

Другите фактори с най-висок рейтинг в Глобалния индекс на родителство са финансовата стабилност (16,7%) и подкрепа за работещи родители (15,6%). Последното включва достъп до социални и здравни услуги за деца, както и възможност родителите да избират дали да се върнат на работа или да останат вкъщи. Според проучването, 74% от майките и бащите в световен мащаб имат гъвкаво работно време, което им позволява да се грижат за детето си с по-голяма лекота.

КЛЮЧОВИ ИЗВОДИ – споделеното родителство и социалният живот са все по-важни

  • Въпреки че 62% от анкетираните са съгласни, че бащите са по-активни и ангажирани в грижите за децата от предишните поколения, само 49% твърдят, че отговорностите за грижата за децата са разпределени по равно между майката и нейния партньор.
  • Някои родители (32%) споделят, че дори в свръхсвързан свят, където приятелите и семейството са само на едно съобщение разстояние, те се чувстват изолирани и самотни.
  • В световен мащаб 25% от майките съобщават, че са преживели „родилна тъга“ или следродилна депресия, въпреки че отговорите в различните държави са различни.
  • Почти една трета (31%) от родителите споделят, че са се чувствали неподготвени за новата реалност след появата на бебето.
  • Родителите считат за доверени източници на информация, свързана със здравето и благосъстоянието на детето, медицинските специалисти (66%), майките им, свекърва и други членове на семейството (62%) и техния партньор (44%). Освен това 73% посочват, че са имали достъп до необходимата им информацият за правилния избор относно здравето и развитието на детето им.

Пандемията от COVID-19 има малко, но по-скоро положително въздействие върху родителството. Майките и бащите споделят, че усещат по-слаб обществен натиск за това как да отглеждат децата си.

Още повече, получават по-голяма подкрепа и се повишава чувството им за сплотеност и принадлежност. В САЩ, Испания и Китай родителите отчитат по-добра финансова стабилнист и по-ниски разходи за грижите за деца, вследствие на оптимизация на семейния бюджет по време на локадауна и липсата на възможности семействата да харчат пари. 

Реклама

Фондация „Нашите недоносени деца“: в подкрепа на малките герои

2020 година, която беляза света с множество промени, се оказа особено предизвикателна и за преждевременно родените бебета, техните семейства и здравните специалисти, като ги изправи пред нови и неочаквани предизвикателства.

Невъзможността за посещения на недоносените бебета от родителите им, цялостният натиск върху здравната система в България и нарастващата необходимост от специализирана помощ, проследяване и консултации в условията на усложнена епидемиологична обстановка, разшири дейностите за подкрепа на Фондация „Нашите недоносени деца“.

Основана в отговор на специфичните нужди на децата, родени твърде рано и техните семейства, Фондация „Нашите недоносени деца“ надгради дейностите си през 2020 г., като чрез целенасочени информационни и фондонабирателни кампании успя със своите партньори и дарители да подкрепи 17 неонатологични отделения в страната със защитно облекло, предпазни шлемове и очила, както и нова медицинска апаратура.

Бяха открити също и три семейни стаи в болниците в Стара Загора и Търговище, в които родителите да могат да прекарват пълноценно време с недоносеното си бебе, преди изписването му от болницата – инициатива, която е част от дългогодишните усилия на Фондация „Нашите недоносени деца“ за въвеждане на семейно-ориентираната грижа по време на болничния престой на недоносените и родени с влошено здравословно състояние новородени.

Освен иницииране на множество информационни активности, през 2020 г. Фондацията проведе онлайн конференция „РОДЕНИ ТВЪРДЕ РАНО: медицински и социални аспекти на развитието на недоносените деца”, която събра на едно място водещи специалисти в различни области, които дадоха ценни съвети и насоки по различни въпроси. Материалите от конференцията са достъпни, след безплатна регистрация, тук.

Адаптирайки се към извънредната ситуация свързана с COVID-19, екипът на Фондацията и терапевтите към Център за детско развитие „Малки чудеса“ премина в дистанционен режим на работа като по този начин останаха близо до семействата.

През 2020 г. бяха проведени повече от 500 безплатни дистанционни консултации със специалистите на Център за детско развитие “Малки чудеса” и водещи неонатолози от страната. Бяха подкрепени и повече от 300 семейства чрез предоставяне на общо над 1200 терапевтични сесии за деца и родители, както и чрез провеждане на групи за психологическа подкрепа на родители, чиито бебета са в болница.

Подробен отчет за дейността на Фондацията за 2020 г. и за всички години от основаването й през 2012 г., са публично достъпни на този линк.

През 2021 г. на фокус отново ще бъдат:

– осигуряването на терапевтична подкрепа за преждевременно родени деца и деца с трудности в развитието, както и на техните семейства; 

– подобряването на материалната база в неонатологичните отделения в страната и насърчаване на семейно-ориентираната грижа, чрез изграждането на нови семейни стаи в неонатологичните отделения 

През февруари родителите имат възможност да се възползват от безплатни консултации с ерготерапевта на Центъра за детско развитие Милица Соколов, както и да вземат безплатно участие в онлайн група за психологическа подкрепа с водещ – Ния Коновска, фамилен психотерапевт.

Сред най-важните инициативи на Фондацията е социалната програма към Център за детско развитие “Малки чудеса”. Създадена благодарение на дарители, тя е насочена към деца от семейства с финансови затруднения и има за цел да осигури възможността да посещават терапевтични занимания при нужните им специалисти (логопеди, психолози, ерготерапевт, специалист ранна детска интервенция, фамилен психотерапевт), като семействата заплащат само 50% от стойността на терапията. 

Вече достъпен за поръчки е и „Дневник за герои“, специално разработен за нуждите на родителите, чиито бебета са родени твърде рано или имат нужда от медицински грижи. В него родителите могат да записват всичко важно от раждането, болничния престой и развитието на малките герои. 

Можете да подкрепите каузата и разнообразните инициативи на Фондацията, като поръчате своя “Дневник за герои” или друг благотворителен артикул – дамски гривни “Майка на герой”, мъжки гривни “Татко на герой”, детски гривни “Аз съм герой”, бандани “Аз съм герой”, тениски и бодита “Най-големите герои са най-малките”.

Повече информация за всички начини за дарение можете да намерите тук.

Д-р Бан Камуна: “Оставете тялото и кожата да си починат”

Как се отразява на кожата изолацията? Кои са предимствата и недостатъците?

Поради обстоятелствата, под които сме поставени, т.е. карантината, живота и работата ни ни се преместват от външния свят в границите на домовете ни. 

Изолацията има положителен ефект върху кожата ни, тъй като е изложена на по-малко замърсен въздух, ултравиолетова радиация и химикали, намиращи се в грима. Това, че сме в домовете си, дава шанс на кожата да се възстанови и регенерира.

От друга страна стресът, несигурността и загрижеността за нашето здраве или това на нашите близки, оказват отрицателен ефект над кожата ни.

Дехидратацията, повишеният прием на кофеин, липсата на витамин D и промените в хранителния режим и този на съня могат да променят способността на имунната ни система да регулира и детоксикира, създавайки възпаления по тялото.

Д-р Камуна, каквa козметика и процедури можем да използваме, докато стоим у дома? 

Въпреки че може да не сме изложени на влиянието на външната среда толкова много, като преди  по-рядко носим грим, все пак е важно лицето да се измива всеки ден. Освен това кожата трябва да се ексфолира до три пъти седмично, за да избегнете натрупването на мазнини, бактерии и мъртви клетки, които водят до възпаление.

85065707_151576089133136_5669727864354766848_n
Д-р Бан Камуна

Ако изберем да използваме формула, съдържаща домашни продукти, трябва да се спрем на нежен ексфолиант, който няма да увеличи раздразнението или причини микротравми на кожата.

За стимулиране на кръвообращението, регенерацията на кожата и производството на колаген се препоръчват целенасочен масаж и маски за лице с колаген.
Маските за лице с активен въглен, глина или зелен чай имат активни съставки с противовъзпалителен, почистващ и антибактериален ефект. Дермаролер с игли с дължина 0,3-0,5 мм може да се използва веднъж на две седмици като рутинна грижа за кожата у дома с цел стимулиране на колагена и отърваване от разширени пори. 

Сега е подходящ момент да изпробваме по-интензивно лечение за пигментните петна по кожата, като Витамин А „ретенол” и витамин С, след което нанесете хидратиращ серум и овлажнител. Препоръчва се използването на висококачествен слънцезащитен крем ако работим близо до прозорец, защото фотостаряващи ултравиолетови А лъчи може да преминат през прозорците.

За суха кожа e препоръчително да включим няколко слоя грижа за кожата. Вместо тежък крем, използвайте серум или хидратиращ тоник и масло за лице.

toa-heftiba-bcLE7reXFLM-unsplash

Ако кожата ви е мазна, почиствайте лицето си два пъти на ден с формула, съдържаща салицилова киселина, последвана от некомедогенен хидратиращ крем със слънцезащитен ефект сутрин и такъв с хиалуронова киселина за усилване на влажността вечер.

Контролирайте хранителните си навици, като избягвате стресово-ядене, причинено от пандемията. Храни с висок гликемичен индекс като захарни въглехидрати, както и млечни продукти могат да усилят акнето.

Ако кожата ви е склонна към зачервяване или розацея, използвайте овлажнител с ниацинамид, познат още като витамин В3, който се отличава с противовъзпалителни свойства и засилва защитната бариера на кожата.

В момента ние прекарваме много време на своите лаптопи, таблети и мобилни телефони и затова сме изложени на значителни дози синя светлина, причиняващи ”дигитално стареене“.

Това води не само до нарушения на съня или подуване на очите, но и до проблеми с кожата, като хиперпигментация, блед тен и податливост на бръчки. Трябва да се опитаме да ограничим потреблението като четене на истинска книга, а не на дигитална.

thought-catalog-Nv-vx3kUR2A-unsplash

Дезинфектантите и спиртът увреждат кожата. Как да й помогнем?

Антисептикът е химическо средство, което забавя или спира растежа на микроорганизмите по външните повърхности на тялото и предотвратява на инфекции. Антисептиците трябва да се разграничават от антибиотиците, които унищожават микроорганизмите вътре в тялото, и от дезинфектантите, които унищожават микроорганизмите, намиращи се върху неживи предмети. Въпреки това антисептиците често се наричат дезинфектанти за кожа.

Най-ефективните дезинфекциращи средства срещу COVID-19 са на алкохолна основа с поне 60 процента алкохолно съдържание. Те разтварят защитния външен слой на микробите и по този начин ги убиват.

Хората с алергии от всякакъв вид трябва да се консултират с лекар или фармацевт преди да използват антисептичен продукт без рецепта.
Някои антисептици могат да раздразнят кожата и да причинят алергичен контактен дерматит. Радостната новина е, че хлорхексидинът рядко причинява анафилаксия.

Сапунът и водата все още са най-добрият начин да обеззаразявате на ръцете си, но трябва да ги търкате поне 20 секунди. Може да използвате дезинфектант за ръце с поне 60% алкохол, ако няма сапун и вода.
Емолиентите се препоръчват след употреба, за да се избегне сухота и дразнене на кожата.

Домашните масла, например маслиново и кокосово масло и мед, съдържат хидратиращи, овлажняващи вещества и естествено антимикробни свойства. Използвате по-кратки, по-хладки душове, след това нежно почистващо средство на основата на лосион и дълбоко хидратиращ лосион или масло за тяло.

При сухо помещение използването на овлажнителите помага на кожата да се чувства по-малко суха и стегната. 

Маските и ръкавиците? А те как й влияят  на кожата, д-р Камуна?

Световната организация CDC официално препоръчват на всички, освен бебетата, да носят платнена маска или покритие за лице на публични места. Маските трябва да покриват носа и устата ви. Внимавайте да не докосвате очите, носа и устата си. Мийте ръцете си веднага след като свалите маската. 

emiliano-vittoriosi-WnHEf-8hNwU-unsplash

Въпреки че предлагат безценна защита, те могат да причинят прежулване на кожата и носа, а оттам и потенциална инфекция. 

За профилактика трябва да се поддържа кожата чиста, добре хидратирана и овлажнена и да се прилагат бариерни кремове поне половин час, преди да се поставят маски. Трябва да се сваля маската на всеки 2 часа и лицето да се почиства отново.

А какво да кажем за носенето на ръкавици?

Съветите на Световната здравна организация WHO останаха непроменени от началото на глобалната епидемия: мийте ръцете си, не докосвайте лицето си и спазвайте дистанцията.

Ръкавиците не винаги са полезни, особено ако не се използват правилно. Истината е, че този вирус не се абсорбира през кожата и носенето на ръкавици не замества добрата хигиена на ръцете.

Избягвайте да носите ръкавиците продължително време. Те ще омекотят кожата и ще я направят податлива на увреждане. Избягвайте повторното използване на ръкавиците за еднократна употреба, тъй като вероятността от заразяване на кожата е висока.
Внимавайте при сваляне на ръкавиците, не докосвайте външната повърхност с голи ръце. Измийте и подсушете ръцете си веднага. Използвайте овлажнители няколко пъти дневно, за да насърчите заздравяването на кожата.

Вероятно някои дами ще се изкушат да потърсят своя дерматолог за ботокс или филър. Какво бихте ги посъветвали?

По време на изолация е хубаво да се концентрираме върху здравето на тялото си и начина на хранене. Да оставим тялото и кожата си да починат. Правете редовни разходки, упражнения за релаксация и йога. 

Опитайте балансирана диета с омега-3 и магнезий. Избягвайте кафе и алкохол, които повишават кортизола в тялото. Яжте плодове и зеленчуци, богати на витамин D и антиоксиданти, включително гъби, боровинки и спанак. Наспивайте се. Пийте достатъчно количество вода. 

Ковид 19 и Чернобил

Автор на материала е Петър Дончев. Всяко последвало цитиране на текста следва да посочва авторството му.

Понеже покрай сегашната епидемия се правят паралели и сравнения между КОВИД 19 и ЧЕРНОБИЛ, сега ще ви кажа какво мисля по този въпрос. И какви са реакциите на тогавашното и сегашното правителство на България, както и какви са последствията от тези реакции, според мене.

ЧЕРНОБИЛ

Аварията стана на 26 април 1986 г. Веднага беше сформиран кризисен щаб с председател Григор Стоичков, зам. председател на Министерския съвет. Първата работа на щаба беше да проследи посоката на радиоактивния облак. За наш късмет той тръгна на северозапад, към Скандинавието, където започна да се разсейва. 

Как постъпи щаба тогава? 

МЪДРО.

yves-alarie-5xA-NZCIl6k-unsplash

Съвсем ясно беше, че само периферна радиация ще засегне България. При това положение беше взето решение да не се съобщава официално, за да не се тревожи излишно населението и да не се създава паника. Много укори и ругатни понесе тогавашното управления след десетина дни, когато голямата опасност беше отминала и беше направено официално съобщение за аварията. Хайде да помислим заедно и трезво, по възможност. Какво щеше да се случи, ако бяха съобщили за аварията същия ден? Трудно е да се каже сега, но със сигурност щеше да настъпи голяма паника. Много хора щяха да се побъркат от страх, в най-буквалния смисъл на тази дума, нямаше да бъдат изключени и инфаркти. Правителството спести всичко това на българския народ. Именно затова казвам, че е постъпило мъдро. А последствията от радиацията щяха  да бъдат същите, те нямаше как да бъдат избегнати. Но приказките за радиоактивния дъжд и радиоактивните марули бяха доста пресилени – радиоактивният облак пое в друга посока. За щастие Господ и в онзи случай беше българин, защото не допусна радиоактивния облак над България.

КОРОНА ВИРУСЪТ

Отново беше създаден кризисен щаб с председател генерал Мутафчийски, този път около две седмици преди в България да има и един заболял. Дори вицове се появиха, че и Корона вирусът не иска да живее в България. Мене ме учуди тази прибързаност, и Бога ми, казах си, че се готви нещо неясно и тъмно. И започна едно ежедневно облъчване от телевизионния екран, което изплаши българския народ. Страх скова всички, а обстановката се нагнетяваше.

Как постъпи Правителството сега?

БЕЗПАРДОННО И БЕЗЦЕРЕМОННО.

Въобще не го интересуваше психическото здраве на хората. Новините, една от друга по-страшни валяха като дъжд. А когато, доколкото си спомням на 8 март, беше съобщено за първите случаи на корона вирус у нас, настъпи истинска истерия. И пет дни /забележете – само пет дни!/ след първите няколко случаи на заболяване беше обявено извънредно положение в България. Управляващите като че едва дочакаха този момент и пренебрегнаха всякакви законово определени срокове и условия за обявяване на извънредно положение, с което хвърлиха в паника целият български народ и създадоха безпрецедентен хаос в остатъците от Държавата. България се превърна в един огромен концлагер.

Без никакво съмнение Правителството дължи обяснение за извънредното положение от последния месец. Освен това наложените непосилни глоби са неприемливи. А кризата показа, че хазната е празна и управляващите побързаха да вземат нов огромен заем, което е прибързано решение и сумата ще бъде изплащана от следващите поколения. Този път парите трябва да се харчат при строг обществен контрол, за да не  стане така, че пак да потънат като всички останали досега. Безработицата расте с часове, хиляди предприятия спират работа, много българи се нуждаят от спешна помощ. Гладът може да надделее над страха и последствията може да са по-разрушителни от самия корона вирус.

Държа дебело да подчертая, че думите и мислите в предишния абзац не са мои, а на Президента на РБ Румен Радев.

Аз ще се задоволя с това да цитирам думите на проф. Кантарджиев, казани преди повече от година, на 22.01.2019 г: „Хората у нас, които всяка година умират от усложненията на грипа са от хиляда до няколко хиляди.“ А според данни на СЗО в Европа всяка година са засегнати от грип над 50 милиона души, а седемдесет хиляди от тях умират. Преди два-три дена медиите ни облъчиха със „стресиращата“ новина, че скоро болните от КОВИД 19 в СВЕТА ще надхвърлят психологическата граница от един милион души, много далече от обичайните десетки милиони. Да, правилно сте прочели – В СВЕТА, ДОРИ НЕ САМО В ЕВРОПА! Страхувай се народе, психясвай от страх и притеснение, за да не забелязваш какви ги вършат правителствата в глобален мащаб, по нечия поръчка, разбира се.

Само че в скоби казано „проклетият“ корона вирус, избран за световен враг № 1, не иска и не иска да се разгърне в мащаби, подобаващи на истерията около него. Никой не бива да отрича, че вирусът е наистина опасен, но той нещо се мотае и пандемията не желае да достигне поне очакваните десетки милиони болни, както досега. Но хората са толкова изплашени, че малцина се задълбочават в числата на статистиката и се замислят.

Мене обаче ме интересува не света, а България. Може би задължителната преди време ваксина БЦЖ си казва думата, а може би Господ наистина е българин, защото „едва кретаме“ с няколкостотин болни. Само искам да припомня, че по официални данни през февруари преболедуваха от Грип Б около 200 000 българи. Имаше грипни ваканции за учениците, болниците бяха препълнени, но такъв страх и такава паника нямаше. Въпреки, че генерал Мутафчийски каза от телевизионния екран на 29 февруари, че „Грипът тип Б е по-опасен от коронавируса“. Тогава той вече беше шеф на кризисния щаб. Но изглежда го скастриха, че не говори както е предначертано и след няколко дни той обърна мнението си на 180 градуса.

Вярно е, че някои несъзнателни българи брутално и като че на пук нарушават карантината и предпазните мерки, но явно съзнателните българи като че са на привършване. И въпреки всичко тягостно е, че страната ни е заприличала на концлагер. А глобите и репресивните мерки са доста попресилени.

Но да се върна към темата – паралелът между Чернобил и пандемията Ковид 19, както и реакциите на правителствата, тогавашното и сегашното. Както и какви са последствията от тях.

Аз казах своето мнение, но ме интересува и вашето, скъпи сънародници.

Ще го споделите ли?

Автор: Петър Дончев

Когато светът се завърти отново

Вижда му се вече края – за Дания периодът на карантина трябва да приключи на 13 април (точно след великденските празници по католическия календар).

Премиерът Мете Фредериксен “потупа” нацията по рамото за общите усилия да се намали разпространението на вируса и заяви, че ако устискаме още две седмици на самоизолация и спазване на предпазните мерки, няма да бъде удължено извънредното положение. Това подейства по-ефикасно от всякакви наредби, заплахи и глоби и хората твърдо се решиха, че няма да проиграят шанса си за постигане на “свобода” и най-вече – здраве.

Разбира се, нека не се разбира, че улиците на Дания са празни. Определено човекопотокът е в пъти по-рехав от преди, но продължихме да правим разходки из паркове и градини, като всеки се стараеше да е на нужното разстояние от другите хора. За тия, които нарушават забраните, има солени глоби, а гражданското съзнание на обществото действа силно като коректив и не си мълчи, като види нарушения. Защото в крайна сметка от нас самите зависи да действаме единно, за да не си усложняваме положението и застрашаваме здравето.

fuu-j-r2nJPbEYuSQ-unsplash

Мислех си обаче как ще изглежда реалността ни, когато най-сетне се завърнем към “старото” ежедневие.

Подозирам, че първо ще завладее еуфорията – всички ще се юрнат да се прегръщат, целуват, ходят по ресторанти, барове, дискотеки, паркове, градинки и какво ли още не. Градският транспорт ще се задръсти от бързащи да идат не просто на работа, а на конкретното си работно място, което сега ще се чувства като истинско забавление. 

andrew-bui-z7rzbFHXym0-unsplash

Та, казано накратко – хората ще се потопят и опиянят от социални контакти и свобода на движението. 

След това обаче си мисля, че ще настъпи очакван “махмурлук”, а именно – умора от цялото това препускане през всички мечтани за вършене след края на карантината неща. Неминуемо ще дойде и стресът, като осъзнаеш изведнъж колко много работа имаш да вършиш. То може и да не е чак толкова, но на фона на предишните седмици наложен мързел, ще се усеща като планина от задължения.

В някакъв момент ще почнем да се улавяме как с лека меланхолия си мислим за времето, когато беше задължително да си стоиш вкъщи и да не шаваш никъде.

Но човешката природа има тази уникална способност първо да мрънка за едно, искайки друго, а като го получи, да жали за предишното. Това произлиза основно от невъзможността ни да живеем тук и сега, а постоянно мислим за вчера и утре. 

Не мога да спра да си мисля и за все по-бързо нарастващия процент хора, останали безработни или с намалени заплати, за които сегашното положение не се усеща, като принудителна домашна ваканция с четене на книги и гледане на сериали, а кошмарен затвор от мисли “как, по дяволите, ще се справя през идните месеци?”.

Имам много познати, работещи в туристическия бизнес, които с притеснение гледат към идващите месеци, които не вещаят нищо добро за този бранш.

jed-villejo-bEcC0nyIp2g-unsplash

Но няма много какво да се направи, освен да се стараем да се подкрепяме едни други и да сме гъвкави в намирането на нови решения за провалените планове.

Припомнете си: И точно, когато мислехме за второ дете

Каквото и да е, цялата история около коронаворуса дава някои ценни уроци на човечеството, като най-важният ми се струва този, че всички сме свързани.

Ние сме един невероятен жив организъм и решенията на всеки от нас пряко засягат и другите. Като ефекта на пеперудата – тя размахва криле тук, а полъхът им се усеща на другия край на света.

designecologist-P1sMtXL4jow-unsplash

Затова нека по-често си напомняме колко сме важни самите ние, нашите действия, решения и бездействия, защото от тях зависи не само нашата съдба, но и тази на буквално останалия свят.

Прочетете още: Пролет пукна, ние не, ама не точно

 

Пролет пукна, ние не, ама не точно

Едва втора седмица от извънредното положение или т.нар. карантина, а се усеща като поне месец.

В Дания, където живея, детските градини, училища, магазини (различни от хранителни) и офиси затвориха на 9и март, като обаче много хора се карантинираха още преди това, предвид нарастващата опасност от зараза.

Уж до 13и април ще продължи цялото нещо, но кой знае.

3ba441e3cc7a12064aa089d36242977d

Сюрреализъм от Kevin Dowd

Доста се чудех дали да пиша нещо по темата или не, най-вече защото не знам има ли изобщо смисъл и аз да се изказвам, да се обяснявам, да давам ум и разум и т.н.
Разбира се, че няма…

Всеки изживява по различен и личен начин цялата тази ситуация, аз мога да споделя единствено собствените си чувства и мисли. А те са доста объркани и противоречиви…

След като първоначалния страх премина, нахлуха много и различни усещания, всичките породени от бавното осъзнаване, че контролът над живота ми се е изплъзнал.

Плановете за смяна на професионалното поприще, както и заплахата от загубата на сегашната работа, не ми действат никак добре и се улавям как постоянно мисля какви са евентуалните сценарии за развои на събитията в идните месеци.

Радвам се, че прекарвам толкова време с дъщеря ми и имам толкова повече възможности да я гушкам, целувам, слушам как бърбори, как хитрува, как научава нови неща, как расте пред очите ми…

markus-spiske-WWX2bPqP-z4-unsplash
Но от друга страна загубих времето за себе си. Успявам да открадна час-два по време на следобедната ѝ дрямка, а вечер, когато тя заспи, е традиционното време за мен и мъжа ми да бъдем заедно.
Той пък се тормози, че хем е вкъщи с нас, хем не може да ни обърне внимание, тъй като има дори повече работа от преди и е закотвен пред лаптопа.

Изпитвам и яд… Ядосвам се, негодувам, а в монолозите си наум стигам до страшни обвинения към толкова неща и хора поотделно, както и към целия свят и отвъд него.

rod-long-pZQPimUQujs-unsplash
Това разбира се, са напълно излишни чувства, които тровят съзнанието и пречат на ежедневието. Отделно са изключително първични и елементарни.

Най-лесно е да се ядосаш и да обвиняваш друг, да търсиш виновни…

Хората обаче не сме съвършени и понякога почти съзнателно се оставяме на подобни първични чувства като гняв и страх, защото имаме нужда да “изпуснем парата”. Да избие напрежението и стреса през чувствата, може би и през сълзи, за да ни олекне след това и да се почувстваме някак пречистени.

Все още със страх се замислям какво ще правя, ако плановете ми за годината се провалят. Как ще е най-добре да действам след това, какви ще са щетите? Да продължавам ли упорито по същия план, който съм направила или да създам друг?
Прекалено бурни мисли, прекалено много варианти, още повече неизвестни.

anthony-tran-vXymirxr5ac-unsplash

Постепенно стигам до заключението, че ще е най-добре да действам ден за ден и да се фокусирам върху сегашните си задължения и отговорности, както и върху лесно изпълними задачи и планове, които биха ми носили радост и облекчение.

В крайна сметка и това ще мине, както всичко друго, било то добро или лошо. Няма да сме същите след цялото приключение и дълго ще трябва да се справяме с последиците от извънредното положение.

Но пък ще сме преминали (волно-неволно) през едно огромно приключение, страхотно изпитание, което ще ни е обрулило, но закалило доста, както правят всички преминати предизвикателства.

Затова и си повтарям, че трябва да държа фокуса си върху важните неща, а именно – семейството, здравето, щастието ни, а останалото все ще го наредим, няма как иначе.