Цветница – обещание за щастие

На Цветница празнувам имен ден, но други са нещата, привързващи ме толкова към този празник.

Цветница е винаги е в неделя, а това е любимият ми ден.

saffu-Ct1Mx5OTn9A-unsplash

В неделя се раждат галениците на съдбата, казват, и аз, поглеждайки живота си досега, мога да потвърдя. Не защото не съм срещала премеждия, преживявала мъки и надвивала жестоки трудности, защото винаги осъзнавам невероятния си късмет да успея да се справя с всичко и да продължа напред. 

Неделя е седмият ден на седмицата, сакралният и определен за почивка – да се спреш за момент, за да осъзнаеш колко много си сторил досега, да поемеш дъх с благодарност и да събереш сили утре да продължиш да проправяш път към мечтите си.

Наместена Цветница в неделя е сигурният знак, че специалните неща се случват традиционно на специални дати.

joanna-kosinska-ToV0rS9nTYs-unsplash

Днешният празник за мен е истинското начало на пролетта. На Цветница сякаш цялата земя се е събудила и с радост благодари за новото си начало.
За това, че слънцето напича с все по-топли и топли лъчи земята, небето е бистро, а вятърът нашепва за промяна.

Отмина и тази зима, подготвяме се за ново лято, посрещаме поредната нова година и именно на пролет осъзнаваме истински, че ни е даден шанс за ново начало, за още един опит за по-щастлив, по-добър и спокоен живот.

amy-shamblen-qdPnQuGeuwU-unsplash

Събличаме дебелите дрехи, а с тях и тъмните мисли, за да направим място на лекия полъх и радостта от новото начало.

Цветята и зелените клонки на Цветница ни припомнят, че ни чакат нови приключения, мигове на щастие и безгрижни дни.

Колкото и да е тежко положението в последните седмици, колкото и да се чувстваме притеснени, изолирани и заплашени, днешният ден ни напомня, че животът продължава, че и това ще мине рано или късно, по един или по друг начин. Природата не може да бъде усмирена, а кръговратът й спрян. След всяка зима идва пролет, след всеки край, нова история полага начало. 

ina-soulis-WXHSLTIK1gY-unsplash

Нека на Цветница сме благодарни, че сме тук и сега, без значение вчера и утре, и нека си позволим да празнуваме живота. Само така можем да чувстваме трепета на вдъхновението в душите ни, вдъхновение, че сме живи, че се случваме точно тук и точно сега, че имаме шанса да мечтаем, да обичаме, да плачем и да бъдем себе си така, както ние искаме.

Днешният празник не е само за хората с имена на цветя, а за всички ни и нека му се радваме чисто и от сърце, за да бъде денят ни с един слънчев лъч и цветен полъх по-красив, по-светъл и по-добър.

Реклама

Една си отива, друга (по-добра) идва!

Колкото повече нови години минават, толкова повече старите ми се размиват.

Имам предвид самото празнуване на 31 декември.

Не си спомням как съм посрещала конкретна година – не знам къде съм била на 1 януари 2014, не си спомням къде съм вдигала наздравици за 2013, още по-малко за 2012, 2011 и т.н.

Единствено изпращането на 2017 и 2018 си спомням ясно, защото беше достатъчно скоро.

Помня различните празненства, какъв е бил тоалета и цвета на косата ми, с кого съм била, къде, с какви надежди и страхове съм гледала към предстоящата година, но не мога да свържа тези събития с конкретните цифри от календара.

Какво да правиш, избор на съзнанието.

В главата ми празнуването на Нова година е една бърканица от забавление, наздравици, стрес, харчове, червило и пайети, всичко това озарено от фойерверки.

amy-shamblen-lJt-3NUFng4-unsplash

В 20те си години имах навика да пиша по един обобщаваш годината статус във фейсбук, а лично за себе си да създавам таен списък с цели за идната година. Неща, които искам да променя в себе си, да постигна или да усъвършенствам.

Ако изобщо успеех да запазя това листче с цели до идната Нова година, оставах учудена от себе си как половината от нещата, към които съм се стремяла, са се оказали въздушни кули без никаква стойност, а другата половина са били по-скоро повърхностни, отколкото истински заслужаващи време и труд.

Сега, в 30те си години, не си губя времето с подобни писаници, а по-скоро структурирам в съзнанието си план от едва две-три точки, по който ще се стремя да ръководя идните 12 месеца.

И тази адженда се върти основно около следните неща:

  • Да не си позволявам да се стресирам за глупости;
  • Да се грижа за здравето си (в ментален и физически аспект), за да мога да се грижа и за любимите хора около себе си;
  • Да правя повече от това, което ме кара да се чувствам добре;
  • Да правя колкото може по-малко от всичко, което ме стресира, натоварва, притеснява и обърква.

Относно материалния аспект на желанията, мога да кажа само едно – колкото по-малко вещи около нас, толкова повече място в буквален и преносен смисъл за самите нас.

Ужасна е консуматорската култура, която се опитва да те убеди, че ако си купиш това, и това, плюс онова, а най-вече и това другото, ще направиш живота си по-лесен и щастлив.

Истината е, че така само се превръщаш в роб на вещите си и неусетно започваш да съобразяваш ежедневието си с тях, а не със самия теб.

Затова опитайте се да държите повече пространство в дома и сърцето си.

Вярвате или не, само така може да привлечете щастие и спокойствие.

2020 ще бъде по-добра от 2019, защото пораснахме с една година повече, натрупахме още малко опит и мъдрост, и независимо осъзнали ли сме го или не, но сме готови за повече предизвикателства и сбъднати мечти 🙂

Наздраве! 

Сковани от страха се убеждаваме, че „старата любов ръжда не хваща“

Нищо не е по-фатално от слабостта ни пред страха. Тя ни кара да вършим велики глупости, както и да объркваме толкова сериозно житейския си път, докато не се осъзнаем като изгубени в живота души, за които е вече късно да поемат назад и да вземат нови, по-добри решения.

Сред най-големите човешки страхове е този от самотата. Може да сме бедни, може да сме гладни, може дори да не обичаме човека до нас, но не и да сме сами.

Това със страшна сила важи за жените. Колкото и да не желая да звуча сексистки, реалността, която виждам, е такава.

При някои страхът прераства в паника, която ги движи със страшна сила към разнородни и предимно лоши решения. Те основно се делят на два типа – трескаво търсене на човек, който да попълни липсващото място в живота или връщането към някой от миналото, връзката с когото отдавна е приключила и дори, като я е имало, не е била щастлива и пълноценна.

При първите обаче се иска доза смелост, за да напуснеш зоната си на комфорт и да се осмелиш да опознаеш друг човек, както и сам да му се разкриеш. Докато вторите тънат в уюта на страха, който стискайки ги за гърлото, ги държи на едно място, оплетени във фантазии какво можеше да бъде.

За мен няма нищо по-разочароващо от това да виждам как иначе прекрасни момичета плюят върху гордостта и себеуважнието, и с примирена усмивка се връщат към онзи, който ги е правил нещастни. Убеждават се, че този път ще е различно, че сега ще ги обичат, уважават и ценят повече, че “той вече е различен”, че времето е променило за по-добро и двамата, и какви ли още не глупости. Дълбоко в себе си обаче са наясно, че се заблуждават, но страхът е по-силен и ги оставя приятно парализирани в надеждата за щастлива връзка.

Истината е, че едно от най-хубавите чувства е това да си влюбен. Това е и най-големият плюс след всяка раздяла – че сега имаш шанса да се влюбиш отново! Но преди това трябва да пребориш страха и глупавото убеждение, че друг такъв човек няма да намериш. В някои случаи това би било най-доброто, което да ти се случи – никога повече да не попаднеш на подобен индивид, като този, който си изпратила в миналото.

Като се насилваш да се чувстваш влюбен в човек, с когото вече веднъж сте се разделили, е като да се убеждаваш, че притоплената манджа от вчера е гурме изживяване. Не, това е същото, което сам си си забъркал и вече един път е било обработено и изхвърлено от организма ти. Сега е ред на нови вкусове и преживявания, на експерименти, пък дори и някои да се откажат несполучливи.

Няма как да подмина и тези, които сковани от същия страх да не би случайно да останат сами и “какво ще кажат хората”, са се окопали в нещастна и отдавна изчерпана, а понякога насилствена и опасна за тях, връзка.

Разбира се, всеки има правото да съсипва живота си както сам намери за добре, само може да го прави без да се оплаква на околните от едни и същи неща, които обаче няма намерение да промени никога.

Защото нищо не те дискредитира така, както собствените ти действия, обратнопропорционални на думите ти.

Винаги на първо място обичайте и уважавайте себе си. Само така е възможно да се тръгне по пътя на удовлетворения, а може би и щастлив живот, лишен от страх и чувство на празнота.

Лара – една жена, която иска всичко. Една жена като всички

Емоционална като песен на Queen, хапливо откровена като Кари Брадшоу, многолика като всяка жена, хаотична, като времето, в което израства, и неподправено истинска като самата себе си, Лара е от онези жени, които неизменно привличат вниманието на околните и за които се чудиш – те ли предизвикват съдбата, или вселената постоянно поставя на пътя им изпитания и възможности.

Лара, корица

Лара има съпруг, две деца, три гардероба с рокли и кратък списък с убеждения, които следва. Няма задръжки, когато споделя. Разказва откровено за детството, за изневерите, за всички свои страхове и многобройни грешки.

„Лара“ е първият роман на Ния Йотова. Роман, който може да ви ядоса, да ви зарадва, да ви разсмее, но няма да ви остави безразлични. Ния не крие, че за образа на Лара и останалите герои в романа е черпила вдъхновение от заобикалящия я живот.

Подобно на своята героиня, тя завършва образованието си в Сидни, Австралия, пътува много и в сърцето си се смята за гражданин на света. Днес работи в IT сферата и въпреки корпоративната среда, казва, че работата ѝ носи голямо удоволствие точно защото голяма част от нея е свързана с текст.

Създаден като роман, „Лара“ може да се чете и като дневник на съвременната жена, която иска всичко – да е прекрасна майка, стихийна бизнес дама, страстна любовница и любяща съпруга – роли, за които скрито или явно мечтаят милиони дами в света.

Ния Йотова

Разликата е, че Лара не се срамува, когато някоя от тези роли не ѝ е по мярка, не се примирява с очакванията на другите, и не се извинява, че иска всичко.

цитат 2

„Лара“ ще ви преведе през трийсет и девет години от един живот, който се случва между Австралия и България, между дома и офиса, между семейното легло и хотелски стаи в Барселона, между „какво ще кажат хората“ и „какво искам аз“. Ще ви върне назад към годините на „Шатовалон“ и образцовите домове и ще ви накара да погледнете напред с усмивка. И без вина.

Lara_760x320

 

Този роман е като чифт скъпи дизайнерски обувки с убийствено високи токчета, които един ден виждате на някоя витрина и сърцето ви прескача един удар.

И макар че не са нито по джоба ви, нито подхождат на стила ви, ги купувате. Защото искате да сте онази жена с убийствено високи токчета, след която всички се обръщат. Защото го заслужавате.

Всяка жена е цял един свят. „Лара“ е околосветско пътешествие. Без предварителна програма и с неочаквани приключения. Готови ли сте да отпътувате?

снимка 1

Ощe от Лара и за  „Лара“ ще намерите в Instagram – @book.lara , а откъс можете да изтеглите от тук – Лара откъс 21 глава