Аз човек ли съм или тиква? Или откровено за Хелоуин и Деня на народните будители…

elegant halloween phantom.

Краят на октомври, мирише на есен.

Мъгливото време навън навява мъгливи мисли и някак в настроението ми преобладават минорните краски.

Витрините на повечето магазини са подчинени на една тема – предстоящия Хелоуин, а публикациите в интернет и социалните мрежи изобилстват от идеи за най-атрактивен костюм.

Но докато се напъвам да съм в крак с чуждите англосаксонски празници, чудейки се тази година Червената шапчица ли да бъда или триръко зомби, се улавям как подсъзнанието (а и съзнанието) ми се бунтуват срещу налагащите се от запад религиозни, културни и най-вече комерсиални догми.

И точно тогава се сещам за поговорката:

„Балканът ражда хора, а полето тикви”,

за да си задам въпроса:

Аз от хората или от тиквите съм?

4103190721_bc767d12c6_b

Тиква, която е изрисувала лицето и тялото си като подрънкващ ходещ скелет и после е качила десетки снимки във Facebook и Instagram, така че цяла плеяда познати и приятели да лайкнат постовете ми от нощта на Хелоуин или пък да бъда просто човек, който е похапнал печена тиква вкъщи и си е спомнил, че в първия ден на ноември, в България, където всъщност живея, се отбелязва Денят на народните будители?

Макар да звучи малко архаично нашият си празник ме кара да се чувствам по-горда, по-емоционална, по-жива.

Да съм съпричастна с нашите традиции, с българските ми корени и да знам, че костите на моите предци почиват спокойно в земята ни. Да се чувствам човек.

Аз избирам да съм от тези, дето ги ражда Балканът, (и не че имам нещо против полето, което ни храни), а защото планината не само създава човеците, но ги и пази.

Свети Иван Рилски е живял в уединение в Рила планина, Момчил войвода е бродил из Родопите още преди нашествието на османците, Георги Бенковски е водил четата си в полите на Средна гора…

И още многобройни светли личности, преобразили света около себе си, са вписали завинаги имената си в нашата история. За да ни има, за да има българския дух, за да живеем достойно и да оставим следа след себе си.

2109-jpg-pagespeed-ce-ih6ijlcih3

Снимка: Слави Хаджиев

Днес може и да изляза с приятели, днес може и да изпия един коктейл, украсен с бъркалка във формата на тиква, днес може и да похапна от сладките, които приятелката ми е изпекла с форма, наподобяваща духчета, днес може и да се забавлявам, но никога няма да забравя коя съм, откъде съм и кои са предците ми.

Аз избирам коя да бъда…

Избирам да съм човек, а не тиква!

Реклама

Защото хората все още сме добри

Когато се разминавате с бъркащи в кофите хора, изпитвате ли състрадание или по-скоро се дразните или страхувате? А придържате ли чантата по-близо до себе си, когато се разминавате с човек от малцинствата в окаян вид? Подминавате ли просяците сякаш са невидими? Или пращате някой и друг DMS смс за успокоение на съвестта?

В никакъв случай не искам да ви критикувам, аз самата понякога се улавям, че правя тези неща. Какво прави един човек истински добър? И какво правя или не правя аз, което ме определя като лош или не човек?

Мисля, че няма как да помогнеш на всички, дори и да се опиташ. Не можеш да осиновиш сираците по света, не можеш да нахраниш всички гладни и да излекуваш всички болни, нито пък да раздадеш парите си на бедните.

Не може и винаги да изпитваш порив да помогнеш.

Но добрината понякога наистина се крие в малките неща и може би именно с тях се започва изграждането ни като по-качествени и добри хора.

Във facebook попаднах на снимка, качена от някакъв си човек, показваща мъж, носещ дете на ръце из пътнически самолет. От описанието на снимката става ясно, че това е бял мъж, който спонтанно е решил да помогне на бременна жена с малкото ѝ дете. Майката е била само с детето си в самолета, а то се изнервило от полета и започнало да плаче и недоволства. И тогава се намесил непознатият човек, който предложил да вземе детето и да го поноси на ръце, за да се успокои.

fb0909.png

По думите на Andrea Byrd мъжът почти през целия полет се разхождал по алеята между седалките с момченцето на ръце и така помогнал не само на него, за да се успокои, но и на бременната му майка.

Разбира се, тази история може да е напълно фалшива или пък детайлите по нея да са пресилени и доукрасени, но това няма значение.  По-важното е, че такива истории връщат вярата ни в добротата между хората и някак си ни насърчават да искаме да бъдем по-добри и правим добро, колкото и клиширано да звучи това. Защото е много трудно да запазиш вярата си, когато всичко, което виждаш около себе си и обезсърчаващо и зло.

Нека има повече такива истории и нека стигат до колкото се може повече хора. Нека обаче желанието да сторим нещо добро е мотивирано от желанието да помогнеш, а не да направиш добро впечатление. А и всичко се връща, нали знаете 🙂 Постарайте се кармата да ви върне само хубави неща!