Време за четене: Неразказаната история на „Художничката на северната светлина“

„Няма жена, чийто живот да ме е вдъхновил така, както животът на Сигне Мунк – за нея искам да пиша!“ – заявява писателката Лена Йохансон и вдъхновението действително струи от всяка страница на романа ѝ „Художничката на северната светлина“. От издателство „Емас“ пък го избират за популярната си Колекция „Музи“, в която четем за истински жени, свързани с изкуството, живяли с жар и рушали порядките на времето – Коко Шанел, Алма Малер, Едит Пиаф, Марлене Дитрих… От този март сред тях откриваме и Сигне Мунк и макар и името ѝ да не е толкова известно, историята ѝ заслужава да бъде разказана.

Европа, началото на ХХ век. Париж, Виена и Берлин кипят от живот, натам са устремени погледите на хиляди творци, търсещи нови хоризонти и нови вдъхновения. На този бляскав фон някак далечен и тих, сякаш заспал под снега, остава Скандинавският север. А в действителност малките народи, населяващи полуострова, вече са дали без много шум на световната литература няколко Нобелови лауреати, на изобразителното изкуство – художници като Едвард Мунк и Кристиан Крог, на театъра – драматурзи като Ибсен и Стриндберг, на музиката – композитори като Григ…

Столицата Кристиания, както се казва по това време Осло, събира творците на Норвегия, Бюгдьой – полуостровът с галерии и кафенета – е центърът на норвежката бохема. Една млада художничка се бори с предразсъдъците на своето време и се стреми да докаже, че мястото на жената не е задължително в кухнята. Една млада жена успява да се наложи като творец в света на мъжете от Бюгдьой и да изгради връзка, основана на взаимна любов при взаимно зачитане на възгледите на другия. Основана на отдаденост до готовност за саможертва… Сигне Мунк.

Норвегия, 1922-ра. Сигне е талантлива, амбициозна и най-вече… свободна. Най-сетне се е освободила от нежелан брак и от съпруг, който ѝ забранява да рисува.

В младежките си години Сигне, водена от своя чичо, гения Едвард Мунк, се е запознала с живота на столичната бохема и е определила своя път – да се посвети на изкуството. Но на пътя ѝ се е изправил като непреодолима пречка бракът с избрания от баща ѝ „надежден“ съпруг. Офицерът Ландмарк ѝ е осигурил дом и охолен живот, но не и свободата да твори.

Signe с чичо си Едвард Мунк

Сега, отхвърлила задушаващата връзка, Сигне трябва да се оправя сама в живота, сама в един враждебен към жените свят, и да извоюва своето място сред творците на Норвегия. Неочаквано, загубила всякаква надежда за любов и интимност, тя среща Айнар и се влюбва безпаметно. Айнар ѝ дава това, което ѝ е липсвало цял живот, Айнар е мъжът, заради когото си заслужава да рискува живота си…

За авторката:

Лена Йохансон е родена през 1967 г. в малко градче край Хамбург. Започва кариерата си като книжарка, учи актьорско майсторство и режисура, но не след дълго свързва двете си хобита, писане и пътешестване, в една професия – става журналистка, пишеща за пътешествия.

През 2007 г. Лена Йохансон публикува своята първа книга – историческия роман „Марципаненото момиче“, който пожънва голям успех. IИ писането на книги става нейно основно занятие и призвание.

Днес авторката живее със съпруга си в своя роден край, в къща на брега на Балтийско море, и вече има зад гърба си близо трийсет романа – основно в областта на историческия жанр, където се утвърждава като водещо име в Германия.

Какви са новите тенденции в безоперативните естетични процедури?

Преди дни в София се проведе Global Aesthetics Academy 2022 – най-голямото събитие на Балканите в областта на естетичната и клинична медицина. Компанията дистрибутор на водещи брандове събра пред българската публика световноизвестни лекари и специалисти, които представиха най-новите тенденции и методи в областта на дерматология, естетиката, хирургия и гинекология. На пресконференцията някои от чуждестранните лектори…

by vitamorena октомври 17, 2022

Време за четене: роман за Мерилин Монро по повод 60-годишнината от смъртта ѝ

През нощта на 4 срещу 5 август 1962 година напусна света Мерилин Монро. Само на 36 години, на върха на шеметна кариера. Желаеха я милиони мъже, завиждаха ѝ милиони жени, подражаваха ѝ милиони момичета, ала самата тя не постигна щастието в живота. И отнесе със себе си своята тайна – убийство или самоубийство? Вече 60…

by vitamorena август 4, 2022

По-динамичен, интересен и подценен – женският футбол

Харесва ми да гледам футбол, когато има световно или европейско първенство. Не мога да кажа, че разбирам кой знае колко от детайлните правила на играта, например никога не мога да разбера кога и как е имало засада, но пък ми е изключително интересно да следя динамиката на играта, поведението на футболистите, старанието за отбелязване на…

by vitamorena юли 15, 2022юли 15, 2022

Новият ритуал за посрещане на Джулая на плаж Камчия

Вече са на лице първите кадри от най-новия фестивал на Северното Черноморие! Ritual Gatherings посрещна над 1000 човека на плажа при устието на река Камчия и впечатли с голяма, дървена сцена и няколко светлинни инсталации, направени специално за събитието от FlipZurd студио за сценичен дизайн. На сцената – произведение на изкуството се качиха имена, като…

by vitamorena юли 13, 2022

За завистта към мъжете

Завистта към мъжа ми се зароди няколко месеца след раждането на първото ни дете, когато го виждах как сутрин се подготвя за работа, а след това излиза, за да прекара цял ден без някой да реве на рамото му, да повръща върху него, да мие наакани и напишкани дупета, да има свободата да отиде до…

by vitamorena юли 12, 2022юли 12, 2022

Препоръчвам – три доста добри (аудио) книги

В последните няколко месеца не съм толкова активна в слушането на аудио книги, като причината сигурно се корени в нуждата от лека почивка от тях. Просто от Коледа насам почти не свалях слушалките, унесена в съдържанието на Сторител, че към момента усещам леко пренасищане.  Все пак бих искала да споделя за последните три книги, които…

by vitamorena юли 7, 2022

Реклама

Муниба Мазари и силата да имаш всичко, което поискаш

Искам да ви разкажа историята на една жена. Случилото се с нея е злополучно и може да се определи просто като “лош късмет”, но с лекота всяка от нас може да бъде на нейно място и да понесе нейната съдба. Защо ли? Защото никой не е застрахован от нещастията, както и никой не определя сам в коя точка на света и в какво семейство ще се роди.

Но от всяка една от нас зависи как ще подреди живота си и ще се справи с всичко – и хубаво, и лошо, което съдбата ѝ поднася.

Дамата, за която ще ви разкажа, се казва Муниба Мазари.

Родена в Пакистан в типично строго патриархално семейство, тя никога не си е помисляла да възроптава срещу волята на баща си.

Така на 18 години встъпва в брак с мъж, който е избран от семейството ѝ. В новия си дом и със съпруга си Муниба не е усещала щастие или комфорт, но не се е оплаквала, приемайки съдбата си. Две години след сватбата, докато пътуват заедно в личния им автомобил, мъжът ѝ заспива на волана и причинява катастрофират.

Съпругът се измъква от разбитата кола, но оставя жена си вътре, затисната и почти смазана от ламарините.

Муниба има редица тежки контузии, но когато най-сетне идват помощ за нея, тя бива така неправилно и грубо извадена от колата, че нараняването на гръбначния ѝ стълб става още по-лошо и резултатът е завинаги прекъснати гръбначни връзки.

Престоят ѝ в болницата след катастрофата е почти 3 месеца, а лошите новини идвали една след друга. Първо ѝ казали, че заради множеството фрактури по ръцете, раменете, гръдния кош и гръбнака, няма да може да рисува. Голямата ѝ мечта е била да стане худижник…

След това идват новините, че нараняването на гръбнака е толкова тежко, че никога повече няма да може да ходи. Няколко дни след тази новина, лекарите ѝ съобщават че заради степента на увреждане на гръбнака, която има, никога няма да може да износи дете.

На 20 години Муниба остава прикована в инвалидна количка.

Докато е още на болнично легло, тя моли един от братятя си да ѝ донесе пастели и листове за рисуване, защото вече не издържа да гледа белите стени около себе си и да страда за така стеклите се обстоятелства.

Въпреки нараняванията, които съсипали мускулите на ръцете, с всяка следваща рисунка, пръстите ѝ ставали по-уверени и сръчни. Така започнали да се раждат картините на Муниба.

Споделя, че всички били възхитени от богатството и яркостта на цветовете в картините ѝ, но никой не можел да види колко мъка и горест с заключени в тях. Чрез рисуването тя лекувала разбитата си душа и търсела успокоение и нова надежда.

Отново чрез четката и бялото платно Мануба осъзнала колко много страхове са се наслоили в нея. В един момент решила да запише всички тях на лист хартия, за да им даде плътност и направи реални, за да ги види и да събере сили да се пребори с всеки един от тях.

Първият в списъка бил страхът от развода… Когато обаче осъзнала, че това е само лошо чувство, с което трябва да се справи, се усетила толкова освобена и окрилена, че след време станала достатъчно емоционално силна, за да се зарадва искрено за втората сватба на бившия си мъж и да му пожелае щастие.

Вторият страх в списъка бил това, че никога няма да бъде майка. Замисляйки се върху положението си, Муниба осъзнала, че има още толкова много начини да се сдобиеш с дете и толкова много деца по света чакат да бъдат осиновени от любящ родител! Процесът отнел две години, но търпението ѝ било възнаградено, когато тя най-сетне се осиновила и станала майка.

Муниба заедно със сина си

Муниба споделя за един от най-големите страхове на инвалидите – това, че няма да бъдат приети от останалите в обществото. Общество, което винаги търси перфекционизма и красотата…

Затова решила да бъде колкото може по-активна и обществено ангажирана. Започнала да изнася лекции, да се среща с различни неправителствени организации, да участва в телевизиянни предавания, да бъде модел, да се явява колкото може повече пред познати и непознати хора, било то и в инвалидна количка.

Така стига до поста на официален говорител за правата на жените в Пакистан и влиза в списъка на ВВС за 100-те най-забележителни жени за 2015 година, както и в 30 под 30 на Форбс за 2016 г.

Защо прави всичко това? За да може да отправи своето силно послание не само към жените, но и към всички останали, без значение вероизповедание, цвят на кожата, пол и т.н.

“Когато приемаш себе си такъв, каквъто си, светът също ще те приема. Това е начинът да бъдеш щастлив… Животът е пълен с пречки, но справянето с тях ни определя като личности.

Няма нищо лошо в това да изпитваш страх или да плачеш, но трябва да знаеш кога да престанеш и да продължиш напред! Няма нищо лошо в провала, защото когато паднеш, трябва да се изправиш и именно така продължаваш да се движиш.”

Историята на Муниба е една от многото, но личности като нея ни доказват за пореден път, че колкото и клиширано да звучи, пред човешкия дух няма пречки!

Дали ще бъдеш щастлив и ще живееш пълноценно зависи само от теб и от личната ти нагласа.

И не на последно място – нищо не идва даром, за всичко трябва да се бориш и да го извоюваш. Щастието е в ръцете ни, ако не го виждаме, значи лесно ще го загубим.

Профилът на Муниба във фейсбук можете да видите тук, а видеото с истрията ѝ лично разказана от нея тук.

Прочетете още:

Жените, на които се възхищавам: Кат Бегович

Жените, на които се възхищавам: Кайла Итсинес

Кои са били едни от най-значимите и силни жени в историята и какви са историите им