С голям интерес ние от Вита Морена посрещнахме новината, че и в София ще се проведе форматът Restaurant Week. Той е популярен в почти всички големи градове по света и концепцията му е за определен период от време на фиксирана и еднаква за всички заведения цена всички желеащи да опитат меню от първо, второ и трето. Целта е селектираните ресторанти да покажат най-доброто от себе си и да спечелят нови клиенти, а самите клиенти да посетят и опитат нови места и да открият ново любимо заведение.
С добра компания приятели си направихме резервации за няколко различни места: Табиет, Егур Егур, Мома и Багри.
На пресконференцията преди началото на Sofia Restaurant Week организаторите споделиха, че вече има направени почти 2000 резервации за 25-те софийски ресторанта и се очакват още много.
Първо посетихме Табиет, като всички си бяхме избрали менюто с телешко месо, тъй като решихме, че бургерът, който беше втори вариант, не е удачен за вечеря.
В Табиет ни посрещна приятна обстановка, а управителката лично ни благодари, че сме избрали заведението и ми подари карта за -15% намаление (на мен, защото аз направих резервацията).
Избраното меню беше комбинирано за двама и ето какво представляваше на думи:
Салата Табиет за двама – микс от свежи салати, морков, червен лук, градински домат, препечен хляб с орехи и кашкавал, овкусена с дресинг от горчица.
Основно ‘Ла форка’ за двама – говеждо месо от ‘Блек Ангъс’ и хрупкав бекон, поднесени с ориз Басмати, финокио и препечен лук, медена горчица, соев сос и сос барбекю.
Десерт Италиански еклерчета – ръчно приготвени пълнени еклерчета с крем от маскарпоне и ганаш от шоколад и ядки. Френска сладоледена нуга – сметана, яйца, крокан с орехи и сладко от зелени смокини по стара домашна рецепта.
Най-впечатляващо от всичко беше основното, на което самият начин на поднасяне бе уникален.
Десертът също не ни разочарова, което обаче не мога да кажа за салатата… Всички на масата останахме разочаровани от нея – доматът почти липсваше в чинията, морковът също беше застрашен вид, за сметка на големите парчета маруля. Дресингът и препечената филийка хляб поне бяха ароматни и вкусни.
Големият плюс, който спокойно мога да дам на Табиет, е фактът, че сервират вода от заведението, която логично не заплащаш. В столицата са изключително малко ресторантите, които имат претенции да са класни и правят подобно нещо.
С доста голям интерес исках да посетя Багри, но обратната връзка за този ресторант не е положителна, за жалост… Ясно е, че заведението следва цялостната философия на бавния живот и съответно бавното хранене, но не знам кой ще е този човек с толкова свободно време и здрави нерви, който да си отдели 3 часа за обяд в работен ден. Дори и да не си на работа, а да искаш да хапнеш, пак ще се подразниш, че в празно заведение ти носят салатата и основното с час и половина разлика, а самата салата е пристигнала доста след като си се настанил.
Иначе големият плюс на Багри е, че сервират само и единствено сезонна храна и то осигурена от малки и средни производители. Това едновременно ти гарантира качество и спокойствие, че подкрепяш родния бизнес.
По-лошо от дългото чакане обаче, е неприятното отношение на сервитьорите и странното, неоправдано скъпо меню, което предлагат Мома. Много ми харесва цялата идея за ресторанта, начина на представяне, визиите и дори самото име, но заведението разочарова… Това е традиционен ресторант със заявено още в посланието желание да е „модерен“. Явно стремежът към модерност налага гарнитурите са сложени в отделно меню, с отделен ценоразпис…
По линия на Sofia Restaurant Week заведението предлагаше две менюта – едното вегетарианско с десерт и едно с месо без десерт (салата и основно), което единствено ми говори, че местото им оскъпява сметката. Личното ми мнение е, че това е проява на скъперничество, от което няма нужда, при положение, че тези менюта в този формат трябва да бъдат визитка на заведението. Но според мен вина тук имат и организаторите, които са позволили подобно „окастряне“.
Ако обаче отидете като редови клиент в Мома, а не по линия на Sofia Restaurant Week, и случайно си поръчате пържола, ще я получите абсолютно гола в голяма чиния, без дори настърган морков за цвят или любимата украса на родните кръчми – спирала от обелка на краставица. Това се дължи именно на явлението, че има две менюта – за основни блюда, и отделно за гарнитури. Като цяло порциите са малки и не предлагат нищо по-различно, че да оправдаят високата си цена. От маниерите и отношението на персонала също има още какво да се желае.
За финал поставям Егур, Егур, за който с чиста съвест мога да напиша най-хубави впечатления.
Опитахме и двете предложени менюта и останахме очаровани. Персоналът беше любезен и отзивчив, мястото и фоновата музика много приятни. Всички блюда бяха направени с желание и без стремеж към спестовност откъм продукти, което автоматично те кара да пожелаеш да дойдеш пак. Много ми хареса и смелото ползване на чесън в салатите, както и поднасянето на люля кебапа (комбинация от телешко и агнешко мляно месо) – вурхи дървена дъска с вкусна гарнитура от сос и пресни зеленчуци.
С леко притеснение очаквах десерта, тъй като не очаквах много от ашуре и грис халва, приготвени в ресторант, но не бях права. Десертът беше точно какъвто трябва – вкусен и достатъчно сладък, за да ти стане приятно след основното и без да ти дотежи в края на вечерта.
Поздравявам организаторите за идеята и се надявам догодина събитието да бъде още по-мащабно, а включените ресторанти да покажат наистина най-доброто от себе си!
Всяка кухня има своите тайни. Всеки готвач също. Малките прегрешения са най-различни – от ползването на подправки, чиито срок на годност никой не проверява, през сервирането на по-лошото вино на масата за гости, до занемаряване на хигиена в един или друг момент.
Vita Morena 