Време за четене: роман за Мерилин Монро по повод 60-годишнината от смъртта ѝ

През нощта на 4 срещу 5 август 1962 година напусна света Мерилин Монро. Само на 36 години, на върха на шеметна кариера. Желаеха я милиони мъже, завиждаха ѝ милиони жени, подражаваха ѝ милиони момичета, ала самата тя не постигна щастието в живота. И отнесе със себе си своята тайна – убийство или самоубийство?

Вече 60 години на този въпрос няма отговор, но неустоимата усмивка на Мерилин, отнесеният в неизвестното поглед, полюшващата се походка остават нейна „запазена марка“ до  днес и ѝ отреждат първото място сред секс символите на планетата.

Но дали Мерилин Монро е само едно чувствено присъствие, дали се е стремила само да покорява с външността си? Или е търсила пътя към голямото актьорско майсторство? Как едно изоставено дете, подхвърляно между приемни родители и сиропиталища, е стигнало до върха на Холивуд и до световната слава? По повод 60-годишнината от последния ѝ ден я срещаме пълнокръвна и непринудена, все още наречена Норма Джийн Мортънсън, между кориците на нов роман в популярната Колекция „Музи“ на издателство „Емас“ – „Мерилин и звездите на Холивуд“.

Авторките на романа – двете сестри близначки Надя и Клаудия Байнерт, се потопяват в писма, свидетелства и документи от раждането на Мерилин Монро до днес, за да разкрият душата и малко известния път на едно крехко и ранимо момиче до звездите. Път, трасиран от оригинален талант и впечатляваща красота, но изминат благодарение на огромен труд, постоянство, отдаденост и упоритост.

За книгата:

Годината е 1934-та. Едно осемгодишно момиченце стои на булевард „Холивуд“ и съзерцава внушителния Китайски театър на Грауман, прочут киносалон в Лос Анджелис. Стиснало ръката на поредната си „майка“, то не може да повярва на щастието си – защото му предстои да види за пръв път кино, но най-вече защото жената до него обещава да е с него завинаги.

Изоставено от родната си майка, познало сиропиталищата, отхвърлено от приемните си родители под предлог, че е „трудно за отглеждане“, момиченцето има само една мечта – дом и топлина. Новата му майка, красивата като киноактриса монтажистка от Холивуд Грейс, не спира да му рисува прекрасно бъдеще като звезда, но детето се вълнува само от нейната близост. 

На 16 години Норма Джийн трябва да се омъжи. Това е единственият ѝ изход, ако не иска да отиде в сиропиталище за следващите няколко години, защото „майка“ ѝ Грейс трябва да последва мъжа си в друг щат. 

Съпругът на Норма, 21-годишният работник Джим, се оказва добър и любящ човек, който ѝ предлага живота на класическа американска съпруга, издържана от своя мъж. На сватбата Норма получава подарък – Наръчник на перфектната съпруга, който нарежда до подареното ѝ от Грейс ръководство за актьори на великия Станиславски.

Младата жена полага огромни усилия да спазва предписанията на Наръчника, но с времето посяга все по-често към подаръка на Грейс. Докато един ден не я забелязва фотограф и мечтата да стане актриса не се връща с взлом в ума ѝ. Мечта, която влиза в конфликт с разбиранията на Джим…

Норма Джийн е просто едно захвърлено от майка си и от обществото момиче, което не може и да подозира какво му готви съдбата – да стане Мерилин Монро!

Какви са новите тенденции в безоперативните естетични процедури?

Преди дни в София се проведе Global Aesthetics Academy 2022 – най-голямото събитие на Балканите в областта на естетичната и клинична медицина. Компанията дистрибутор на водещи брандове събра пред българската публика световноизвестни лекари и специалисти, които представиха най-новите тенденции и методи в областта на дерматология, естетиката, хирургия и гинекология. На пресконференцията някои от чуждестранните лектори…

by vitamorena октомври 17, 2022

По-динамичен, интересен и подценен – женският футбол

Харесва ми да гледам футбол, когато има световно или европейско първенство. Не мога да кажа, че разбирам кой знае колко от детайлните правила на играта, например никога не мога да разбера кога и как е имало засада, но пък ми е изключително интересно да следя динамиката на играта, поведението на футболистите, старанието за отбелязване на…

by vitamorena юли 15, 2022юли 15, 2022

Новият ритуал за посрещане на Джулая на плаж Камчия

Вече са на лице първите кадри от най-новия фестивал на Северното Черноморие! Ritual Gatherings посрещна над 1000 човека на плажа при устието на река Камчия и впечатли с голяма, дървена сцена и няколко светлинни инсталации, направени специално за събитието от FlipZurd студио за сценичен дизайн. На сцената – произведение на изкуството се качиха имена, като…

by vitamorena юли 13, 2022

За завистта към мъжете

Завистта към мъжа ми се зароди няколко месеца след раждането на първото ни дете, когато го виждах как сутрин се подготвя за работа, а след това излиза, за да прекара цял ден без някой да реве на рамото му, да повръща върху него, да мие наакани и напишкани дупета, да има свободата да отиде до…

by vitamorena юли 12, 2022юли 12, 2022

Препоръчвам – три доста добри (аудио) книги

В последните няколко месеца не съм толкова активна в слушането на аудио книги, като причината сигурно се корени в нуждата от лека почивка от тях. Просто от Коледа насам почти не свалях слушалките, унесена в съдържанието на Сторител, че към момента усещам леко пренасищане.  Все пак бих искала да споделя за последните три книги, които…

by vitamorena юли 7, 2022

Как се осмисля, приема и преживява една трагедия?

Вчера беше неделя, любимият ми ден от седмицата. Имахме хубав ден, посветен на палачинки, пазаруване, домашна работа, игри с децата. Очаквах времето, в което малките ще са вече по леглата, че да се отпуснем с мъжа ми на дивана в хола и да си изберем хубав филм за гледане. Вечерта обаче не се разви така…

by vitamorena юли 4, 2022юли 15, 2022

Реклама

Пет нови книги, заслужаващи внимание

Който следи Вита Морена, знае, че обичам да давам гласност на новите книги на българския пазар, които са привлякли вниманието ми.

Вярвам, че всеки човек, колкото и да си мисли, че няма време за четене, ще се убеди колко греши, ако попадне на правилната за него книга. Затова и трябва да се знае какво прекрасно разнообразие от четива изобилства в българските книжарници.

Днес съм ви подготвила новата порция добри* книги.

„Десет женски изневери“, автор Катя Антонова, изд. „Будлея“

Читателят ще открие историите на десет жени, в чиито живот присъства изневярата – тема табу за много хора. Книгата разкрива различна гледна точка към интимните взаимоотношения в една двойка и към любовта като цяло. В сърцата на героините има място за онези истински дълбоки чувства, които често пъти поставяме на последно място в битието си и които по памет наричаме „любов“. Това са разкази, които плачат, смеят се, обичат.

“Този псевдоморал ме тревожи – днес ние не сме честни по отношение на чувствата си, по отношение на сърцата си. Чрез тези десет разказа бих искала да обърна внимание не толкова на изневярата, колкото на причините, водещи до нея. А в повечето случаи това е липсата на любов. Така че „Десет женски изневери“ не е превенция на изневярата, а подкрепа на любовта.” споделя авторката

Катя Антонова е родена в София през 1982 г. Писането е основното ѝ професионално занимание. 

Редактор на „Десет женски изневери“ е Габриела Кожухарова, а графичното оформление е дело на Евгения Николова.

„Оттатък рая“ автор Сали Кослоу, изд. „СофтПрес“

Бурната пагубна любов между Франсис Скот Фицджералд и съпругата му Зелда е обезсмъртена в стотици хиляди статии, филми и романи. Въпреки всички възходи и падения на връзката им, въпреки нанесените обиди и рани, двамата така и не се развеждат, дори са погребани заедно.

Но Франсис Скот Фицджералд издъхва в ръцете на друга жена – жена, чието изпълнено със сенки минало и внимателно изграден публичен образ ни карат да се зачудим дали самата тя не е излязла от страниците на „Великият Гетсби“.

„Оттатък рая“ ни отвежда в Холивуд, който упорито отказва да се предаде на Депресията и да угаси светлините. Въпреки отчаянието и икономическия крах, хората продължават да ходят на кино – именно големият екран им дава мечти и надежда, обещава им, че ги очаква по-добро бъдеще. Холивуд е създаден да се преструва, а Америка продължава да е страната на неограничените възможности.

Най-подходящото място за човек като Шийла Греъм. Младата журналистка води рубрика за светска хроника и макар безкомпромисно да разкрива тайните на другите, ревностно пази своите. Никой не бива да узнава, че зад бляскавата фасада се крие нищета и детство, преминало в най-пропадналите гета на Лондон. Благодарение на острото си перо Шийла се озовава в кръга на големите холивудски знаменитости и интелектуалци на своето време, а в една съдбовна вечер се запознава и с Франсис С. Фицджералд.

Шийла Греъм

Прочутият някога писател е в залеза на кариерата и дните си, но все още притежава достатъчно чар, за да привлече вниманието на Шийла.

Скандални (тя е разведена, той все още е женен за Зелда, която прекарва дните си в психиатрична клиника), красиви и прокълнати от призраците на миналото, двамата са идеалната двойка – той цени интелекта, куража и красотата ѝ. Тя се възхищава на огромния му литературен талант, запленена е от дълбочината на чувствата му и има силата да се справи с проблемите и изблиците му на ярост.

Въпреки че през целия си живот е смятал работата в киното за унизителна, подгонен от дълговете, през 1937 година Фицджералд сключва сделка с „Метро-Голдуин-Майер“ и се мести в Холивуд, където получава най-големия хонорар за цялата си кариера. Работи над различни сценарии. Запознати твърдят, че пише част от диалозите за „Отнесени от вихъра“, но те остават неизползвани. Завършва само един сценарий, базиран на едноименния роман на Ерих Мария Ремарк „Трима другари“ (1938).

Същата година пише до дъщеря си:

„Това, което правя тук, е последно уморено усилие на човек, който някога се е занимавал с по-стойностни неща и се е справял много по-добре“.

Скоро след това е уволнен от студиото за непродуктивност.

Следват години, в които Франсис живее на диета от джин и сладкиши, писма с откази и пропаднали договори за книги и филмови сценарии. И с Шийла. Любовта помежду им е противоречива, но и достатъчно дълбока, за да даде сили на Фицджералд за един последен романс и един последен роман…

Сали Кослоу е автор на няколко романа, преподавател по творческо писане в реномирания колеж „Сара Лорънс“ и в New York Writer’s Workshop.

Публикувала е статии и есета в различни престижни издания, сред които The New York Times, и е била гост лектор в Йейл, Колумбийския университет, Нюйоркския университет и др. Заглавието на романа „Оттатък рая“ (Another Side of Paradise) е вдъхновено от първия роман на Ф. С. Фицджералд „Отсам рая“ (This Side of Paradise).

„Минало време“ автор Лий Чайлд, издателство „Обсидиан“

Ричър отново e на път. Пак на автостоп. Решил е да прекоси Америка от Мейн до Калифорния. Но не стига далече. На един кръстопът в Нова Англия той вижда табела към място, където никога не е бил – родния град  на баща му. И Ричър се отклонява от маршрута си.

По същото време и на същото място двама млади канадци са принудени да прекъснат пътуването си. Тръгнали са за Ню Йорк да продадат нещо много ценно, но колата им се поврежда и те се озовават в мотел насред пустошта. Мотелът изглежда странно, но те няма къде другаде да се подслонят.

На следващата сутрин Ричър разпитва в града за някогашната къща на баща си. Казват му, че тук никога не е живял човек с такова име. Дали баща му изобщо е бил някога в Лакония?

Докато той се опитва да разгадае фамилното си минало, канадците са изправени пред неочаквана опасност – те стават пленници на мотела.

Разследването на Ричър води до шокиращо откритие: настоящето може да е сурово, но миналото може да бъде наистина смъртоносно.
Откъс от книгата изтеглете от тук – Lee Child Past Tense_excerpt

„Стоян от Папазкьой“ автор Петър Дончев, изд. „БГкнига“

След първия си роман „Еротични фантазии“, който съм представяла във Вита Морена и можете да си припомните тук, Петър Дончев прави обрат в жанра и представя на читателите приключенски роман.

Имах късмета да съм сред първите, прочели „Стоян от Папазкьой“ и трябва да споделя, че това е свеж полъх в българската приключенска литература. Четиво, което заслужава внимание и което може да сте сигурни, че ще прочетете на един дъх.

В „Стоян от Папазкьой” двама честни, смели и целеустремени български мъже преплитат пътищата и съдбите си, за да обединят сили в една велика освободителна борба. Златан, от чието име се води разказа – млад, висок, красив, силен, бърз, съобразителен, и Индже – обаятелелен, добре познат и разпознаваем.

В романа е намерен нов път за представянето му като голям политик и стратег, който вече е не само закрилник и благодетел на народа във владенията си, а и истински политически великан, редящ гигантски планове за краха на могъщата, но вече болна империя.

Петър Дончев пише статии и за Вита Морена, които можете да видите тук.

„Дневникът на един (татко) звероукротител“ автор Калоян Явашев, изд. „Софтпрес“

Калоян Явашев е шоумен – не само е татко на пълен работен ден, но се занимава и с дресировка на папагали. Създава феерични и красиви шоу програми, с които достига дори до финала на риалити предаването „Турция търси талант“. Публикациите за него и семейството му се следят и харесват от стотици хиляди потребители, а всяка негова история е вдъхновена (и изстрадана) от деликатното изкуство да си родител.

В „Дневникът на един (татко) звероукротител“ за пръв път Калоян дръпва завесата и разкрива битието си в пълния му блясък – не само с историите за семейството си, но и с житейските си перипетии от времето, преди да се кротне и задоми. Разказите са илюстрирани от художничката Неда Малчева.

Качете се на въртележката и се оставете Калоян да ви отведе от България през Испания до слънчевата Малта, веселия Кипър, горещото Мексико, древния Египет, лудата Куба и други интересни места, за да научите как се става дресьор на папагали, а впоследствие и татко на три невероятни деца.

• Добри книги в смисъла на увлекателни, красиво оформени и качествени четива, които ако решите да прочетете, не бихте сбъркали, а само спечелили.

Рийз Уидърспуун: „Никоя жена не се чуди какво да прави, тя винаги има план“

Рийз Уидърспуун бе първата, която смело посочи големия, розов слон в Холивуд, който всички останали жени се правят, че не виждат.

През 2015 година в речта си по време на наградите Жена на годината на сп. “Glamour” Рийз засегна една от най-болните теми в света на американското кино. А именно – във всеки един филм женските образи задължително задават въпроса “Какво ще правим сега!?”

Сякаш се спазва някакъв неписан, но жестоко строг закон, който изисква жените в американското кино да са винаги неориентирани и да питат мъжете какво ще се прави от тук нататък, как ще се излезе от проблемната ситуациья. И разбира се, мъжът е този, който излиза с брилянтен план за спасение, а жената му помага да го изпълни.

“Познавате ли някоя жена, която в момент на криза да няма идея какво да прави?! Смехотворно е да се твърди, че жените не знаят какво да сторят” – казва Рийз в речта си и ние подкрепяме думите ѝ напълно.

Жените са тези, които се справят с безброи малки и големи кризи не само в живота, но и във всекидневието си.

Всеки ден носи ново предизвикателство за всяка една от нас и всяка една от нас самостоятелно се справя с него, да не говорим колко често помага и на мъжете до себе си да решат своите проблеми, като им дава ценни съвети.
Жените са кралиците на мултитаксинга и това вече е признато от всички по цял свят.

Харесва ли ни или не, желаем ли го или не, но именно ние – така нареченият “нежен” пол сме тези, които можем да се справим с лавинообразно количество задачи, затрупващи ни ежедневно.

И в това няма нищо лошо или пък обидно към нас или мъжете, просто природата така ни е устроила. Двата пола са създадени, за да се допълват и заедно да бъдат още по-добри и силни.

Но… огромната машина на Холивуд от десетилетия насам показва нещата по съвсем различен начин.

Рийз Уидърспуун обаче е решила, че няма да остави нещата по този начин. В речта си тя казва как се е опитвала да говори с много хора – нейни колеги, по тази тема, но никой не е взимал думите ѝ на сериозно и съответно нищо не се е променяло.

Тогава тя решила сама да създаде промяната.

“Майка ми винаги ми е казвала – както искаш нещо да се свърши, направи го сама. Така и сторих. Участвам във филми вече 25 години, откакто бях на 14, затова разбрах, че ако искам да променя нещата, е време да се обърна към себе си и сама да се попитам “Какво ще правим сега?”

Така актрисата създала своя собствена филмова компания – Pacifik Standard Films, в която вложила свои собствени финансови средства, а целта е била да се създават различни филми, които да показват истинската същност на жените.

“Всеки в Холивуд ще ти каже никога да не харчиш личните си средства за индустрията. Но аз го направих въпреки това. И бях невероятно притеснена. Всички ми казваха, че дори и да попаднем на добри сценарии, никога няма да успеем да се справим, тъй като няма пазар за женски истории.”

Въпреки това Рийз не се е отказала и в крайна сметка е открила успеха. Тя споделя, че е изключително четящ човек – книжен плъх, както сама се определя, затова се заровила в четене на книги и сценарии с надеждата да открие това, което търси и иска да покаже на света.

 

Спряла се на два сценария, които слагат в центъра си силната, целеустремена и безстрашна жена, като и двата сценария са написани от жени.

Инвестирайки отново лични средства, компанията ѝ успява да превърне тези два сценария във филми и така се раждат Gone Girl и Wild. Интересното е, че и двете истории са издадени в книги, които оглавяват челните позиции на бестселърите за 2012 година на “New York Times”.

Двата филма носят обща печалба от половин милиар долара и три номинации “Оскар” за женски роли и така не само подсигуряват бъдещето на Pacifik Standard Films, но и красноречиво показват как не само, че има пазар за “женски истории”, но публиката има огромна нужда именно от такива сюжети – показващи силната, независима жена, която не само знае какво иска, но и знае как да го постигне.

След успеха на първите два филма стартират снимките на превърналия се в хит сериал Big Little Lies, в който участват самата Рийз, Никол Кидман, Зоуи Кравиц и ред още талантливи актриси.

В плановете на Pacifik Standard Films са включени още 25 филмови заглавия и три телевизионни сериала, всичките от които посветени на ярките женски образи.

Разбира се, Рийз споменава и за други, станали световно популярни през последните години, филми, извеждащи на преден план силните жени. Един от примерите е поредицата “Игрите на глада”. С успехите си тези кино продукции доказват колко голямо поле за развитие има тази неразработена от Холивуд област на силните жени и тяхното развитие, и как никой не бива да подценява зрителите, мислейки си, че те продължават да се задоволяват, гледайки силните мъже, с провесена на рамото им сексапилна жена, която току що е спасена от тях, заедно с целия останал свят.

Подобно представяне на света и половата разлика обаче води до редица проблеми, далеч не само в кино салоните. Колкото и да се борим за равенство, жените все още сме подценявани в почти всички сфери на обществения живот, особено когато става дума за работното място.

Все още водещите политически фигури са на мъже, все още лидерите на световните компании, които променят бъдещето на всички ни, са мъже, които назначават на високи позиции до себе си други мъже. Все още е новина, когато жена заеме висок ръководен пост. Новина, а не нещо, което се приема за нормално.

“Вярвам, че “амбиция” не е мръсна дума, а означава да вярваш в себе си и във възможностите си. Какво ще се случи, ако всички вярваме в способностите си и сме малко по-амбициозни? Това ще промени света” – казва Рийз в края на речта си, а ние я аплодираме!

Може казаното от актрисата да е било от преди две години, но то звучи актуално и до днес. От нас зависи след години нашите деца да се обръщат към този период от историята и да им се струва далечен и странен, тъй като вече живеят в свят, в който половото неравенство отдавна е забравено, а стереотипите – изкоренени.

Пълното интервю на Рийз можете да видите тук, а ние ще продължаваме да даваме гласност на силните жени. Защото както обичаме да казваме и както искрено вярваме – зад всяка успяла жена стои самата тя!

„Жажда“-та на Ю Несбьо и завръщането на инспектор Хари Хуле

Осло е обзет от жажда за слава и власт, за признание… и за кръв

Този октомври „властващият крал“ на скандинавския криминален роман Ю Несбьо се завръща на българския пазар с най-новия случай на инспектор Хари Хуле.

Преведена на над 50 езика, поредицата за своенравния полицай не спира да вълнува читателите по света цели 20 години, а Холивуд вече пренесе образа му и върху големия екран.

Касовата екранизация на „Снежния човек“ излиза по кината на 13 октомври и в ролята на Хари влиза двукратно номинирания за „Оскар“ Майкъл Фасбендър.

Какво обаче прави романите на Ю Несбьо толкова специални?

Разгръщайки негова книга, винаги ще срещнете дълбоко човешки образи, ще потънете в автентичната, мрачна атмосфера на Осло, ще потръпвате в очакване на следващия стъписващ обрат и ще се надпреварвате с времето, заедно с Хари, в преследване на убиеца.

„Жажда“, единадесетият случай на инспектор Хуле, е все така пристрастяващ, както сме свикнали да очакваме да бъде писането на Несбьо.

Извършено е зловещо убийство. Жертвата е млада жена, пристрастена към изпълненото с обещания приложение за запознанства „Тиндър“. Единствената улика – следи от ръжда и боя в раните – не води наникъде.

Два дни по-късно следва още едно убийство при притеснително сходни обстоятелства: млада жена, потребител на „Тиндър“, педантично почистено местопрестъпление. Същите ужасяващи рани.

Вътрешна информация от разследването достига до медиите и обществеността научава, че следователите буксуват, а из улиците на Осло необезпокоявано броди психопат. Всички погледи са насочени към полицейската управа, а единственият полицай, подготвен за случая, вече не работи за тях.

Бившият старши инспектор Хари Хуле е обещал на съпругата си, а и на себе си, че няма да се върне; не и след последната игра на котка и мишка, която бе застрашила живота на най-близките му.

Само че нещо в тези убийства обсебва вниманието на Хари, нещо в детайлите, убягнало на колегите му. Сякаш чува „глас на мъж, чието име се опитва да си спомни“. Въпреки обещанието си, въпреки огромните залози, Хари отново се впуска по следите на неуловима сянка от миналото, на чудовището, което се беше изплъзнало.

За автора

През последното десетилетие Ю Несбьо се утвърди като емблема на скандинавското криминале. Норвежецът бързо премина от етикета „следващия Стиг Ларшон“ до това да бъде своя собствена марка – на върха на всички класации, книгите му са достигнали фантастичните 33 милиона продадени екземпляра. „Холивуд Рипортър“ го постави на 15-о място в класацията си за най-влиятелните писатели в Холивуд за 2016-а.

В момента се работи по няколко екранизации на негови книги, освен дългоочакваната адаптация на „Снежния човек“. Към другите проекти са свързани имена като Дени Вилньов, Джейк Джиленхол, Мила Кунис, Леонардо ди Каприо, Браян Кранстън, Чанинг Тейтъм…

Първа и втора глава на „Жажда“ можете да изтеглите тук – Zhazhda 1 i 2 glava.

Ще стане ли отново майка на 53: Кортни Кокс и нейната мечта да има второ дете…

Американската актриса Кортни Кокс, която познаваме от телевизионните сериали „Приятели“ (Friends) и „Агнешко“ (Cougar Town), е решила да не позволява на възрастта и времето да попречват на идеята ѝ да стане отново майка, дори на възрастта от 53 години.

В интервю за американското списание New Beauty, запитана относно опцията да забременее за втори път, някогашната Моника от „Приятели“ споделя:

„С удоволствие бих имала още едно бебе. Знам, че звучи лудо, но наистина бих искала да имам второ дете.“

И допълва:

„Защо да не съм от онези жени, които го правят и на възраст над 50? Да се захванат с майчинство, дори по-възрастни? Бих го направила с удоволствие, разбира се – с подкрепата на Джони.“

Припомняме, че Кортни има 13-годишна дъщеря Коко от бившия си съпруг Дейвид Аркет, с когото бяха женени от 1999 до 2013 година.

А в момента актрисата, родена в щата Алабама, има нов мъж до себе си – ирландският музикант, изпълнител и текстописец Джони Макдайд, който е с 13 години по-малък от нея.

Кортни Кокс и Джони Макдайт

В интервюто Кокс говори още и за това колко ѝ е било трудно да приеме факта, че остарява. Особено когато е известно лице и този процес се случва под светлините на прожекторите, където всички медии, филмови критици и дебнещи папараци са способни да те разкъсат на парчета за това, че вече не си на 25.

„В момента се усещам повече на 34 отколкото на 53. Просто не се приемам на тези години. Чувствам се много по-добре отколкото съм се чувствала когато и да било през живота си досега. Грижа се много по-отговорно за себе си. Но както знаете, на първо място Холивуд е бизнес, прави нещата по-трудни. Чувствата са на много по-заден план.“

Явно наистина Кортни в момента мисли по-философски върху живота си, тъй като наскоро реши да се върне към естественото си натурално излъчване и да отстрани филърите под кожата си.

„Премахнах всички филъри, които съм си слагала през годините. Сега съм точно толкова натурална, колкото мога да бъда след такава процедура“,

разказа тогава 53-годишната актриса като дори определи всички естетически корекции, на които се е подлагала като „огромна грешка“.

Актрисата по времето, когато бе прекалила с естестичните корекции

Все пак днес Кортни, осъзнала себе си, и с по-адекватна за възрастта ѝ визия, е готова за нови предизвикателства в житейски план. Дори да бъде майка отново. На 53! В крайна сметка – възрастта е просто цифра, нали така?

Красива, сексапилна и с чувство за хумор – София Вергара

Когато си на 44 години, висока си 170 сантиметра и всички мъже (а и жени, което си е голям комплимент) те считат за една от най-сексапилните знаменитости на света, значи навярно името ти е София Вергара…

София Вергара е емблема на женствеността и изкусителността за множество дами, които вярват, че красотата не е в перфектните мерки, а в това да се чувстваш и изглеждаш добре в кожата си.

Родена в Колумбия, днес актрисата е обичана заради поразяващия си външен вид, с който малко жени на нейната възраст биха могли да се похвалят.

Става по-известна в Щатите през последните 5-10 години заради участията ѝ в американски кино продукции. Славата я спохожда в по-зрял етап от живота ѝ.

За някои хора София има класическо колумбийско излъчване и извивки на тялото, други считат, че е прекалено едра и пищна, а трети боготворят формите ѝ и стандартите за красива фигура, които момичета с нейния силует налагат през последните години в Холивуд.

Тъй като е естествена блондинка, като по-млада често са я принуждавали да потъмнява косата си, за да има по-латино излъчване.

Че София Вергара е умопомрачително красива и зашеметяващо сексапилна, спор няма. Но искам да ви разкажа за едно качество, което голяма част от красивите жени не притежават: чувството за хумор и самоирония.

При последното си гостуване в предаването на Джими Фелън (една от най-известните вечерни шоу програми в Щатите), София доказва, че е именно от тези изключения, защото освен, че усмивката ѝ може да заслепи слънцето, симпатичният начин, по който може да те накара да се разсмееш, също не е за подценяване.

Дали ще го направи с балон с хелий, какво в шоуто на Фелън, или по друг начин, няма значение. Женственото и интелигентно забавляване винаги се цени високо.

Ето затова София Вергара е и една от моите любими холивудски актриси. Тя наистина е невероятна, абстрахирайки се изобщо от визията ѝ – тя е силно религиозна и консервативна още от детството си, преживява тежко 10-годишната болезнена зависимост към наркотиците на брат си Хулио, а през 2000 година, когато е диагностицирана с тероидален рак, тя успява да пребори болестта и да се излекува напълно.

А в момента е омъжена за нейния еквивален, само че в мъжка версия – греховно чаровният нейн колега Джо Манганиело.

Много жени могат да те поразят с хубостта си, но малко са онези, които в допълнение към нея, могат истински да те разсмеят.

А в крайна сметка, ако можеш да накараш един човек да се смее на шегите ти, значи можеш да го накараш да направи всичко за теб, както и да те обича завинаги!

Брад и Анджелина: Когато любовта не стига

Новината за развода на Брад Пит и Анджелина Джоли искрено ме разстрои, признавам си, нищо, че звучи смешно.

За мен те не са просто забележително красива светска двойка с изключително красиви деца (дори и осиновените). Още преди да се съберат, съм си мислела, че техен човешки дълг е да си направят дете, просто за да омешат гените си и да се види какво ще се получи.

Когато обаче официално станаха двойка и реално се задържаха няколко години, че започна и да им нараства семейството, вече ги възприемах като двойка еднорози, които са се сгушили един в друг, чужди на целия останал свят.

Точно като митичните създания те двамата притежават особен вид пленяваща красота и неповторимо излъчване, което спокойно можеш да усетиш от всеки един техен филм или дори случйано появяване по медиите.

Двамата решиха, че няма да бъдат просто говорещи глави, а посветиха известността и голяма част от парите си на поредица от благодорни каузи. И не за да си правят PR. Анджелина съвсем присърце прие ролята си на посланик на добра воля на ООН. Отделно от това тя още преди няколко години обяви, че постепенно иска да мине зад камера като режисьор и сценарист, както и да отделя повече време за помощ на най-страдащите по света.

Няма как да се пропусне и кошмарните операции, които преживя, за да запази живота си.

За който не помни – Анджелина страда от семейна обремененост по майчина линия и след изследвания за опасността от развиване на рак на гърдата и яйчниците, реши оперативно да премахне тези органи.

Разбира се, само те двамата си знаят какво им е в момента и какво е довело до това решение. Жълтите медии периодично пускаха слухове, че двамата си изневерят, че се разделят, че ще осиновят още две-три деца, но всичко се оказваха само спекулации.

До днес.

Джоли е подала молбата за развод с посочена причина стандартното „непреодолими различия“.

Двамата с Брад преди по-малко от година заснеха филма „By The Sea“, режисьор на който бе самата Анджелина. Пред камерата те застанаха един до друг, като съпруг и съпруга, които се борят с проблемите помежду си и неспособността да запазят ненакърнена любовта един към друг.

Промотирайки филма, семейството сподели открито, че на някои места лентата илюстрира реалните им взаимоотношения. Но пък коя ли двойка няма проблеми…

Когато роди близнаците Нокс и Вивиан, Джоли бе изпаднала в тежка следродилна депресия и в едно свое интервю си позволи да каже, че мъжът никога не може да разбере напълно болката – физическа и психическа, която жената понася, когато става майка.

И днес развод… Не че той е толкова страшен, но някак си разбива мита за вечната любов, за устоите на брака, за това, че има шанс всичко да се нареди като по приказките… Че да се обичате е достатъчно.

Не мога да избягам от чувството, че тя – Джоли, не беше щастлива. Не мога да повярвам, че щастливите, обичани и обичащи жени изглеждат по този начин – като мъченици, с изпити лица, болезнено слаби фигури, със стърчащи кокали и лице без спомен от усмивка…

Не мога да избягам и от чувството, че той – Пит, истински я обичаше и през всичките 12 години на брака им е давал всичко от себе си, за да се чувства тя щастлива и обичана.

Сега, секунди след като световните медии „гръмват“ с новината за раздялата, Брад е обвинен в афера с актрисата Марион Котияр, в паралелна връзка, която е поддържал с нея във финалните мигове от брака си. Ала дали наистина е така, или това е поредния грозен нелеп слух, само те знаят…

Брад и Марион си партнират във филма Allied/ Свързани (2016)

Не мога да избягам от чувството, че много често ние, хората, без значение дали сме известни, или не, не можем да се справим с любовта, не знаем как да я държим в ръцете и сърцето си, трудно ни е да я пазим, но ни е лесно да я рушим.

А как можем да се справим и научим наистина не знам, не знам…

5 неочаквани филма, от които ще ви стане хубаво

В последно време (да се разбира последната година) ми е особено трудно да си харесам филм за гледане. Драмата ми е, че често вечер след работа нямам желание да се натоварвам психически с нищо, ама абсолютно нищо. Не искам да гледам новини (така или иначе злободневните теми съм ги изчела и коментирала още в работно време), често не искам и да чета книга (тъй като работата ми е свързана с ежедневно четене и писане), искам просто да разтоваря с някой приятен филм, с който ще се посмея и ще ми стане хубаво. Филм, който да ми подейства като пилешка супа за душата.

Да намираш такива филми обаче, се оказва почти невъзможно. Защо? Защото или попадаш на безумни, безмислени, гнусни и по-тъпи от тъпоъгълник американски комедии, или попадаш на смислени, но и тежки (за психиката ми) драми.

Търся своята пилешка супа за душата, но основно намирам или тежко и мазно свинско, или канцерогенен хамбургер с газирано. Когато обаче открия това, от което имам нужда, толкова се радвам, че бързам да го споделя на всички. Ето някои от любимите ми филмови пилешки супички:

• Константинополска кухня – това е филмът с най-много възможни заглавия: Политическа кухня, Цариградска кухня, Константинополска кухня, A Touch of Spice и всичките им вариации на гръцки, турски, английски и т.н. Филмът е дело на режисьора Тасос Булметис и за всичките му награди и оценки от критиците можете да прочетете в IMDB. Аз искам само да ви кажа, че това е един изключителен филм, от който ще ви стане така хубаво, меланхолично и приятно, че често ще се присещате за него. Филм, който спокойно можете да гледате с децата или родителите си, без да се притеснявате от неудобни (и излишни) секс сцени. Филм, който ще ви разкаже по неповторим начин една история с много преплетени в нея съдби. История, която биха почувствали близка както турци и гърци, така и испанци, англичани, чилиици, австралиици и сигурно ескимоси дори. Филм, който ти докосва душата, без значение кой език говориш.
• Пеликанът Никостратос – прекрасен филм с Емир Кустурица в една от главните рокли, едно прекрасно момченце и един изумителен пеликан, който със сигурност е по-интелигентен от повечето хора, които познавате. Разкошните гледки от незнайни райски гръцки острови допълват красотата на този филм, който също спокойно можете да гледате със семейството (и децата си) без притеснения. Да си призная, в един момент се разплаках със сълзи, но филмът не е драматичен, нито пък страшен, а красив и абсолютно душевно пилешко супест. Препоръчвам
• Карамел – прекрасен, истински и женски (подчертавам) филм. Гледайте си го сами или с приятелка. Може и да не съм права, но подозирам, че един мъж до вас не би го разбрал и усетил по същия начин, както една жена. Не искам да дискриминирам или най-малкото обидя някой от двата пола, давам я тази препоръка с най-добри чувства. Този филм го бях гледала веднъж преди доооста години (поне преди 5, той е 2007 г.), но наскоро реших да повторя и истински се влюбих в него и в Надин Лабаки. Няма да загубите, ако го прочетете или сами я потърсите из мрежата. Надин играе във филма, но е и негов режисьор, а освен това е дала и идеята. Друг фантастичен неин филм е Where Do We Go Now, но той вече спада към по-тежичките. Въпреки това го препоръчвам наравно с Карамел. Ще се радвам да ми споделите личните си отзиви, ако гледате някой от тях.
• Урания – Този филм е доста близко до „Никостратос“ по усещане, което носи, а и поради факта, че главните роли са поверени на деца. Корицата му може да ви обърка, че е нещо като „Малена“, но мога да уверя, че не е така. Не че Малена е лоша, просто Урания е различна и фокусът не е върху жената, нищо, че я има (и то доста пищна) в лентата. Силен, прекрасен, истински, мечтателски филм, който си заслужава да изгледате.
• Sei Mai Stata Sulla Luna? – неочаквано добра комедия от братята италианци. Защо пък неочаквана? Може би защото сме свикнали да гледаме основно пластмасови американски комедии. Това филмче обаче е нещо като филмиран комедиен чик лит – има готини мацки, има мода, има малка къща в прованса и лъскава кола, секси мъж, тъп мъж, любопитни съседи, любовна драма, щипка магия и изобщо всичко необходимо, че да го изгледате (с когото си пожелаете) и да се почувствате супер.

Засега това са филмите, като скоро ще има ревю и препоръки и за други. Може би се забелязва силният афинитет към предимно съседски (горе-долу) продукции. Това се дължи на факта, че в един момент твърдо реших да дам пауза на почти всичко, идващо от Холивуд, а Боливуд още не ме е спечелил. Препоръката ми е по-често да поглеждате към европейски и други продукции, да не се дразните от чуждите езици, с които ушите ви не са свикнали. Киното е необятно и разкошни филми има навсякъде, особено в балканските ни околии.