Време за четене: „Лозята на Шампан“

Нека ви представя още една книга, която жадувам да си купя, ако имах възможността да посетя книжарница в България!

Областта Шампан, Франция, е известна с едни от най-добрите вина в света – само тук пенливото вино има право да се нарича шампанско. Розалин пристига в малко френско градче със задачата да намери партньори за американската фирма вносител на винени напитки, за която работи.

Тя не се вълнува от красивите гледки, не харесва вкуса на шампанското и не се впечатлява от богатата му история, но се нуждае от смяна на средата. Пътуването е възможност да обърне гръб на монотонното ежедневие и да преглътне скръбта и разочарованието от наскоро сполетялата я трагедия.

Съдбата се намесва и Розалин попада на стари писма, в които се разказва за любов, родила се в мрачните и несигурни години на Първата световна война. Време, в което местните превръщат подземните тунели на Шампан в свой дом, за да спасят себе си и реколтата от свистящите куршуми. И до днес тъмните пещери приютяват някои от най-редките и скъпи бутилки шампанско.

Също като въздушните балончета, които изпълват чашата с пенливо вино, дълбоко заровени тайни изплуват на повърхността и променят живота на много хора, включително и на Розалин.

„Лозята на Шампан“ е завладяващ роман, който вълнува със затрогваща и емоционална история за любов, саможертва и кураж. Опиянени от магията на шампанското и неговия незабравим послевкус, читателите ще се насладят на обиколка сред най-красивите лозови насаждения на Франция, където открай време на човек не му остава друго, освен да се влюби.

unnamed

Вдъхновена от действителни събития, Джулиет Блекуел ни открехва вратата към тайнствените подземни тунели, които по време на Първата световна война пулсират с тревогите и надеждите на местните, а днес са част от културното наследство на ЮНЕСКО и са се превърнали в пазители на традициите и мост между минало и настояще. 

„Блекуел с лекота прескача между днешна Франция и бойните действия през Първата световна война… Мистериозното очарование на изчезнали писма с десетилетна давност и историята на пещерите под Шампан превръщат книгата във вълнуващо четиво.“ – Publishers Weekly

unnamed (1)

За автора:
Джулиет Блекуел е писател с десетки книги зад гърба си и собствено ателие за декоративно рисуване и дизайн. Известна е като автор на мистерии и е номинирана за наградата „Агата Кристи“. „Лозята на Шампан“ е вторият й публикуван роман в България след „Писма от Париж“.

Реклама

„Аз не правя мода, аз съм модата!“ История на една от най-големите икони на ХХ век – Коко Шанел

Животът на неповторимата Шанел продължава да предизвиква неспирно любопитство, а личността ѝ – възхищение.

Дъщерята на перачка от френската провинция стъпва в Париж през 1909-а, а едва няколко години по-късно вече е дамата Коко, собственичка на бутици и търсена моделиерка. Тя е възхитителна комбинация от търговски нюх и безспорен усет за мода и иновации, вечно търсеща свободата, любовта и красивото…

Нейното име е символ, но какво стои зад него? И каква е историята на вечния „Шанел №5“, създаден преди близо век, а все още считан за най-успешния парфюм на всички времена?

Coco-Chanel

С удоволствие откриваме отговорите в романа „Мадмоазел Коко и ароматът на любовта“, който издателство „Емас“ включва в своята Колекция „Музи“ този март, в най-женския месец.

Madmoazel Koko

Франция, 1919. Цял Париж носи творенията на Габриел Шанел. Коко, както я наричат, е известна като безкомпромисна, когато става въпрос за стил, но и за любов. Нейната мода е революционна, тя е захвърлила корсета, стягащ жените до изнемога, и въпреки това е станала символ на елегантност.

Но в разцвета на кариерата си Коко изпада в тежка депресия – любимият ѝ, Бой Кейпъл, е загинал в автомобилна катастрофа. Търсейки утеха от загубата, тя се впуска във връзка с композитора Игор Стравински, която не ѝ носи очаквания душевен мир. Тогава идва идеята да създаде нов парфюм – паметник на любовта и аромат за модерната жена. Инспирации намира в Италия, Южна Франция, Русия… И среща Дмитрий Романов, великият руски княз в изгнание. Когато сърцето ѝ се отваря отново за любовта, Коко открива и следата на най-успешния парфюм на всички времена – „Шанел №5“.

Coco-Chanel-Dmitri-Romanov

Коко и Дмитрий Романов

За автора
Зад името Мишел Марли се крие немската писателка Микаела Яри, дъщеря на композитора Михаел Яри и на известна манекенка от 50-те години на миналия век.

Прекарала голяма част от живота си в Париж, благодарение на баща си – израснала в света на киното и музиката, и благодарение на майка си – получила достъп до света на висшата мода, днес авторката чувства Франция като част от своя живот.

post_3

А ароматите и техните истории са били винаги нейната страст. За да издири следите им, тя обикаля манастирски парфюмерийни работилници в Италия, исторически фабрики за парфюми във Франция… Плод на такива изследвания е и настоящият ѝ роман. А любимият ѝ парфюм – естествено, „Шанел №5“.

Увлекателната история на „Тайна с дъх на парфюм“

Тайната на ароматите и тяхното послание винаги е вълнувала човечеството.

Създаването на парфюми е изкуство, което идва от Древна Месопотамия и Египет на фараоните.

По-късно е усъвършенствано от древните римляни и от персите, които издигат в култ използването на благоухания.  

В наши дни Франция е несъмненият наследник на тайната на парфюма. Изисканият аромат на френски парфюм се е превърнал в изящен символ на женствеността и романтиката, но и на флирта и съблазняването.

Винтидж парфюм

Разположен на Френската ривиера, малкият град Грас (Grasse) се счита за la capitale mondiale des parfums – световна столица на парфюмите. Любопитен факт е, че Грас и българската столица на розите Казанлък са побратимени градове.

Именно в Грас от началото на 20 в. ни отвежда романът „Тайна с дъх на парфюм“ от Фиона Макинтош. 

Тайна с дъх на парфюм

След като в бестселъра сиКутия шоколад най-обичаната австралийска писателка ни отведе в Йорк и ни разкри чудесата на шоколадопроизводството, днес авторката обръща поглед към Лазурния бряг и жасминовите поля на Грас, за да ни отведе на романтично пътешествие през времето.

Август 1914 г. Европа е потопена в хаос. Франция е на ръба на война.

Но в Грас, парфюмерийната столица на страната, предстои сватбата на десетилетието.

Никой не пита независимата и талантлива Фльорет дали иска да се омъжи за избухливия и властен Еймъри дьо Ласе.

Като единствена дъщеря на уважаваната парфюмерийна династия Дьолакроа, тя е длъжна да приеме уредения съюз.

Бракът с най-големия производител на парфюми в Южна Франция е неизбежен и като че ли само камбаните на местната катедрала са на нейна страна. Техният звън оповестява началото на войната и заминаването на омразния й нов съпруг за фронта.

Розите на Хелиогабал от Алма-Тадема (1888)

Скоро младата жена получава закъсняло писмо от Себастиен дьо Ласе. По-малкият брат на Еймъри никога не е стъпвал в града, но горещо настоява сватбата да се отмени. Ужасна тайна е надвиснала над двете изтъкнати фамилии и заплашва да съсипе както името, така и парфюмерийните им империи.

Докато Себастиен и Фльорет търсят начин да спасят семействата си от позор, помежду им започват да прехвърчат забранени искри…

Откъс от произведението можете да изтеглите от тук – Тайна с дъх на парфюм откъс

 

Pot Pourri, 1897 (oil on canvas)

Pot Pourri, 1897 (oil on canvas) by Draper, Herbert James (1864-1920); 50.8×68.5 cm; Private Collection; Photo © The Maas Gallery, London; English,

За автора:
Докато обикаля света в търсене на вдъхновение, Фиона Макинтош създава над 30 романа. Стилът ѝ се отличава с пищен език и богата атмосфера, характерни за класическия викториански роман, но проблемите, с които се сблъскват героите ѝ, трогват и най-претенциозния съвременен читател.

Фиона Макинтош

„Тайна с дъх на парфюм“ ще ви посвети в изкуството да създаваш аромати – от загадъчната дарба, известна като Le Nez (Носът), с която могат да се похвалят най-талантливите парфюмеристи в историята, през отглеждането на жасмин и други естествени ароматизатори до дистилационните и лабораториите, където химия и магия се срещат, за да се родят благоуханни чудеса.

Жасминов цвят, обран за направата на парфюми

Ако се вдъхновите за пътуване до Грас, направете го по време на фестивала на жасмина, който се провежда в началото на август всяко лято от 1946 година насам.

Жасмин

Освен най-големия световен музей на парфюмите в Грас може да посетите и дистилационните Fragonard, Molinard и Galimard, които днес са отворени за посетители. Именно в последната Фиона Макинтош създава бутиковия парфюм „Фльорет“, който носи името на главната героиня от „Тайна с дъх на парфюм“. Най-отдадените читатели дори могат да поръчат парфюма за себе си или за подарък – в основата му ще открият аромат на майски рози и виолетка, но в сърцето му е ароматът на жасмин.

Фльорет - бутиков парфюм вдъхновен от героинята на романа Тайан с дъх на парфюм

Връхните нотки на „Фльорет“ са екзотичните за епохата на романа пачули, зелен чай и джинджифил.

Завършеният парфюм се получи по-деликатен и лек, отколкото романът и героинята, от които бе вдъхновен – признава Фиона Макинтош, – но се надявам, че у читателите историята на Фльорет ще остави дълготраен спомен като аромата на изискан френски парфюм.“

Parfume_1200x628

Светът се променя бавно, неусетно почти

Мислим си, че всичко около нас търпи непрестанни изменения, наложени до голяма степен от развитието на технологиите.

И да, до известна степен това е така. Интересно е обаче от време на време да търсим разликите с преди и сега.

Някои са покъртително грандиозни, други малки, незначителни почти.

Хората може и да обичат новото, но винаги ще имат сантимент и страст по предишното, особено когато то е наситено с толкова много спомени.

Нека ви представим една кратка селекция на преди и след снимки, показващи как различни точки от света са се изменили през годините. Насладете се 🙂

then-and-now-pictures-changing-world-rephotos-1-5a0d61d5474e7__700

Одда, Норвегия

then-and-now-pictures-changing-world-rephotos-6-5a0d690839d2a__700

Мюнхен, Германия

then-and-now-pictures-changing-world-rephotos-7-5a0d69d71bad9__700

Париж, Франция

then-and-now-pictures-changing-world-rephotos-8-5a0d6ab209f54__700

Припят, Украйна

then-and-now-pictures-changing-world-rephotos-11-5a0d6d6f4f69a__700

Ристат, Норвегия

then-and-now-pictures-changing-world-rephotos-22-5a0d82b38e8d1__700

Дрезден, Германия

then-and-now-pictures-changing-world-rephotos-52-5a0d70c794a63__700

then-and-now-pictures-changing-world-rephotos-102-5a0d69e071bc0__700

Емблематичният Мулен Руж, Париж, Франция

then-and-now-pictures-changing-world-rephotos-108-5a0d6ea756f7a__700

Познан, Полша

Време за четене: „Кралица на четири кралства”

„Принцесата на Кент пресъздава по впечатляващ начин изключителната житейска история на Йоланда Арагонска – движещата сила зад престола във Франция през XV-ти век, наставница и покровителка на Жана д’Арк.”
Филипа Грегъри

Стогодишната война бушува в Европа. Френското кралство се топи като сняг под силните лъчи на слънцето, кралят е луд, кралицата – напълно неспособна да управлява, благородниците водят братоубийствени войни, а бургундците клонят към съюз с Англия.

Младият и войнствен крал на Англия, Хенри V, всеки момент може да присъедини към своите владения и последните френски земи. За Франция сякаш няма надежда.

Print

Тогава една деветнайсетгодишна принцеса, родена в Арагон, встъпва в династичен брак с херцога на Анжу. Целта на този съюз е да прекрати постоянните вражди между двете династии за арагонския престол. Но бракът по сметка изненадващо поставя началото на една голяма любов, а появата на Йоланда Арагонска неочаквано спасява загиващата Франция.

Смела, проницателна, далновидна, Йоланда, която става кралица на Сицилия и Неапол, Кипър, Арагон и Йерусалим, се превръща в основна фигура на политическата карта на Европа – нейни агенти следят събитията навсякъде в Европа, тя вярва в силата на новата класа – търговци и граждани, бори се за обединение на враждуващите френски благородници, тя е онази, която отвежда в двора на пасивния, жалък Шарл VII една скромна селска девойка от Лотарингия, която с помощта на Йоланда ще се прочуе под името Жана д’Арк, Орлеанската дева…

Романът „Кралица на четири кралства” разказва епичната, разтърсваща история на английското нашествие във Франция през XV-ти век. Излязла изпод перото на принцесата на Кент, самата тя потомка на кралица Йоланда, книгата е още едно доказателство как една интелигентна, смела и обаятелна жена успява да ръководи мъжете още дори в тъмното Средновековие.

Princess Michael of Kent - photo by John Swannell

 

За автора:
Нейно Кралско Височество принцесата на Кент, съпруга на Майкъл, принц на Кент, произхожда по майчина и бащина линия от стари европейски аристократични фамилии.

Произходът ѝ е отлична основа за нейните бестселъри с историческа тематика, превеждани по целия свят.

Написаната от нея биография на Диан дьо Поатие печели през 2005 година престижната френска награда за историческа литература “При Л’Истоар”. Принцът и принцесата на Кент живеят в двореца Кенсингтън в Лондон.

Как бях цар за една нощ

Текстът е написан от Петър Дончев и предоставен на Вита Морена за публикуване. Всяко следващо републикуване трябва да посочва него като автор и Вита Морена като източник.

Сега съм си сипал вълшебно хърсовско вино, а ми се е отворила една глътка, не ти е работа! Замезвам с разни вкусотии – филе от съомга, пушена сельодка и като капак хапки с чер хайвер.

И се чувствам като цар! А да си цар е страхотно, уверявам те. Зная го от опит.

Щото веднъж бях цар, макар и само за един ден. По-точно за една нощ.

Ето тази любопитна история.

Преди много години, по Татово време още, ни се отвори с жена ми свободно време близо два месеца едно лято и решихме да го използваме за тур из Европа. По отделно бяхме пътували много и двамата, по командировки разни. Но заедно – никога, като изключим, че на два пъти бях придружавал жена ми при нейни гастроли  в оперите на Скопие и Виена.

Напълнихме паспортите с визи за почти цяла Европа и яхнахме новичкия Кадет – супер кола за времето си, при това поръчкова серия, от Кореком я бяхме купили. Трябва да ти кажа, че дори в Европата се обръщаха след нас да я гледат.

Та, тръгнахме ние без никакъв компас и маршрут. Просто където ни видят очите. Общо взето към юга повече ни теглеше.

Югославия, Унгария, Чехия, Австрия, Швейцария, Италия, Франция, Германия и къде ли не! Но наистина само случайните хрумвания определяха къде да идем.

dd451979c76800b520bf325ddb4b67ff

За пример: бяхме се позадържали на Портофино – италианската Ривиера. Една вечер обаче ни хрумна, че трябва незабавно да отидем в Монте Карло на рулетка. Речено-сторено. Надянахме суперофициалните тоалети, папипионки и всичко, което се полага, в Кадета и газ!

Италианската Ривиера, после френската Ривиера, през Ница, Кан, Монако… Не помня колко километра са, около двеста или повече, но в полунощ вече бяхме зад игрална маса. „Фет во же месю“, „Риен на ва плю“. После „зеро, ноар, руж, пас“… Е, колко загубихме няма да ти казвам, но си направихме удоволствието.

Както и да е. Та, попаднахме ние и в Нанси, Франция. Години преди това ми се беше случило да изкарам един месец в Нанси като участник в Световния фестивал на студентските театри, та много държах да покажа на жена ми този чудесен град. Пристигнахме ние надвечер, направихме с колата тур за овации и се упътихме към хотел.

Недалече от плас Станислас (защо го наричат така, не зная. Там е паметникът на полския княз завоевател Станислав, но те си знаят) има два хотела един до друг. Единият – супермодерна сграда с подземен гараж и всички екстри, другият – стилна сграда от началото на века. Ние избрахме стила и красотата.

Паркирахме отпред на улицата и влязохме. На рецепцията стоеше една лелка, както се оказа собственичката на хотела, която така ни се зарадва, сякаш видя родните си брат и сестра след 20 годишна раздяла. Явно нямаше много гости в момента, та бяхме добре дошли.

Аз говоря френски доста добре, оправям се. Жена ми пък говори перфектно италиански, но за беля знае и малко френски, ще разбереш защо го казвам.

Та, посреща ни хотелиерката усмихната: Добър вечер, какво ще обичате? Стая. За колко дни? За една вечер. Доловила е акцента и казва: Не сте французи. От къде сте? От България, казвам. А-а-а, кима лелката разбиращо, но по всичко личи, че е имала двойка по география на урока за България. Иска ми паспорта и започва да попълва данните в адресната карта като ги повтаря на глас.

През това време аз чета списъка на стаите и цените им. И добре, че го правя и че имам отлична памет! Лелката стига до графата „професия“, но напразно рови из паспорта ми, такава информация в него няма и пита каква ми е професията. Мълча и гледам умно, не ми се ще да си казвам професията, това може да предизвика вълна от допълнителни въпроси и коментари.

7a8b419b769ac2a260cb7b8439e734aa

Настъпва неловка пауза, лелката ме гледа въпросително, аз се чудя какво да измисля.

И в този момент чувам гласа на жена ми: „Се льо роа дьо Булгари!“, което нито повече, нито по-малко означава „Това е царят на България“.

Аз съм втрещен, а горката женица зад рецепцията зяпва така, че очаквам всеки момент ченето ѝ да падне на пода. После успява да промълви: „А това царицата ли е?“

Вече съм се окопитил, приемам шегата, влизам в ролята си на цар и отговарям утвърдително, като хвърлям унищожителен поглед към „царицата“, която едва се сдържа да не прихне от смях.

Хотелиерката изтичва при мене, суети се: „О, Ваше Величество! О, каква чест за мене! О, каква чест за скромния ми хотел! О, ще има да разказвам на внуците си! О, ще получа инфаркт! Да ми гостува монарх!!!“

Усещам неистовото ѝ желание да ме докосне. Никак не ми се ще да получи инфаркт и царствено, но сърдечно ѝ подавам ръка. Вече съм се съвзел напълно от изненадата и съм съчинил версията си. Казвам ѝ, че ние с царицата пътуваме инкогнито, че не желаем никой да разбере за нас. И че сме взели пример от нашия приятел и колега Густав Шведски, който също е пътувал със съпругата си инкогнито из Европа.

Жената казва, че е чела за Густав Шведски във вестниците. И предпазливо добавя, че за нас обаче нищо не е чела. Обяснявамѝ, че това е защото нас журналистите все още не са ни разкрили и че например аз затова пътувам по дънки и ризка с къси ръкави – за да не може никой да се досети, че съм цар. И че се надявам, че тя ще бъде дискретна и ще запази тайната. За каква ме мислите, Ваше величество, вика, аз умея да пазя царска тайна. После внезапно се разкрещява:

„Пиер, бързо ела тук! Ела да видиш кой ни е на гости! Царят на България! И царицата е тук, ела да видиш колко е красива!“

След секунда от някъде изскача Пиер – съпругът с кръгли и опулени очи, гледа ту мене ту царицата и се мъчи да каже нещо, но изглежда си е глътнал езика. Накрая става ясно, че и той щял да получава инфаркт.

a045fa1c854274ae16d98b073a3be9a1

Лелката чевръсто грабва огромна връзка с ключове и заявява, че е време Негово Величество да си избере апартамент. Сега я втасахме, викам си, сам  паднах в капана!

В списъка на стаите бях видял, че на три от четирите етажа има президентски апартаменти, но на страхотни цени.

Мисля си, че няма да ни се размине такъв апартамент, а това ще съкрати пътешествието ни поне с една седмица.

Изваждам най-унищожителния си поглед и го хвърлям към царицата, която до този момент не е мръднала от фотьойла, на който е седнала. „Виж на какви пачи яйца ни насади“ ѝ казвам с поглед, а игривото пламъче в очите ѝ отговаря: „Хайде да те видя как ще излезеш от тази ситуация сега!“

Накратко, успявам да изляза, като още след огледа на първия апартамент заявявам, че обикновено папараците дебнат прозорците на президентските апартаменти, за да събират сензации и че ако ме снимат случайно с анонимността ми е свършено. И затова искам скромна стая, която гледа към задния двор. За ужас на лелката, разбира се, но нямаше как да ми откаже. Преди да се качим в стаята, ми заявиха, че колата не можела да остане на улицата. Имало много крадци и ако се случело нещо, нямало да могат да го преживеят, ще трябвало да се самоубиват.

150 франка ми струваше това нещо, тъй като дадох ключовете на Пиер да я закара в подземния гараж. Вярно, че на другата заран си получихме колата измита до блясък, със сменено масло и напомпани гуми. Но 150 франка си бяха много пари за онова време.

И тъй, взехме по един душ, поосвежихме се, преоблякохме се и тръгнахме на нощен лайф. Лелката ни посрещна ужасена – къде ще ходим по тъмно, тя била теглила ключа на хотела и повече никого не пускала. Ами ако ни се случело нещо по тъмното без охрана?! Успокоих я, че не сме деца, че умеем да се пазим и че нищо няма да ни се случи. Добре, кандиса тя, но ви заявявам тържествено, че ако в 23 часа не се приберете, ще се обадя в полицията! Давам думата си, госпожо, ше се приберем навреме, казвам.

139f529c2fa29d11abd002cea5bd97e1

Поразходихме се из центъра, после влязохме в един ресторант, хапнахме, пийнахме, направихме хубава компания с едни симпатяги и таман да започнат и песните, дето се вика, гледам – 11 без десет.

Хайде, твойто величество, викам на царицата, като си ги забъркала такива, песни няма да има. Да си ходим, че оня цербер като нищо ще се обади в полицията и ще станем за резил.

В 11 без 1 минута влязохме в хотела. Лелката беше възхитена. Това било то царската дума.

На другата сутрин си тръгнахме поживо поздраво. А на раздяла пак думи, поклони, възторзи, ах и ох! Горките хорица, цяла нощ не бяха мигнали, за да бдят над съня ни. Сами! Не бяха повикали подкрепления, запазиха царската анонимност.

Та, такива ми ти работи, това е историята накратко. Хубаво е да си цар, на почит и уважение си, думата ти е закон. Но си има и лошите страни – на показ си, гледат те под лупа, чувстваш се роб на титлата си. А прекалената загриженост може и да потиска. Тогава си дадох сметка, че едва ли бих издържал дълго да съм цар.

Една нощ ми стига. Предпочитам свободата.

Четири истории за голямата любов, след която никога не сме същите

Обичам да разказвам за филми. И още повече обичам да препоръчвам на приятели някой филм, който много ме е впечатлил. И тъй като възприемам всички читатели на милата ни Вита Морена за свой приятели, днес ще си позволя да ви представя няколко филма, които ако изгледате, няма да съжалявате. Убедена съм 🙂

Тематиката е любов и различно от американското кино (защото вече аман от Холивуд!).

mv5bm2zmyjkwnmitzdhizs00yte4lthmztgtn2rmzgezytq4yzfhxkeyxkfqcgdeqxvyndg1mzm4ndc-_v1_

Започвам с Brides (или както е оригиналното заглавие “Nyfes“ и преведено на български – „Булки“), който е от 2004 година, но аз попаднах на него съвсем наскоро. Режисьор е Pantelis Voulgaris, а филмът уж е гръцки, но сюжетът ни отвежда от остров Самотраки към (любимият ми) Истанбул, през Русия и после с рязък завой към САЩ. Годината е 1922-а, гърците са съсипани от войни, турците също, в Русия положението не е по-добро, а Америка се пълни с имигранти от цял свят, който въртят бизнес и я изграждат от нулата. По-интересното обаче е, че това е разцветът на реално съществуващото явление „булки по пощата“.

Имигрантите в новия свят искат да имат съпруги от родните си места, с които говорят един език, а за жените това е единственият шанс да се спасят от бедността и реално да създадат семейство и деца.

И така, в един момент няколко стотици жени – гъркини, туркини и рускини, се озовават на презокеанския кораб „Цар Александър“ с по една булчинска рокля в багажа и снимка на съпруга, при когото отиват в Америка.

Съдбата на пощенските булки е прекрасно илюстрирана през съдбата на Ники от Самотраки и нейната сила да се пребори с всички несгоди в този живот, включително и със собствените си чувства, желания и мечти, за да осигури по-добър живот на жените от семейството си.

И разбира се, на кораба се случват не една и две големи любови, както и страшни скандали, разкриват се тежки истини, но всеки трябва да намери правилния път за себе си и когато корабът най-сетне акостира в новата земя, да знае накъде да поеме.

Филмът е от онези, които като изгледате, ще ви стане хубаво. Също и ще ви разплаче.

Без да е излишно сантиментален, лентата показва как се случва голямата любов, как ни променя, но и как трябва да я пуснем да си отиде, а сърцето ни завинаги да промени ритъма си.

Второто заглавие, което отново разказва за унищожителната сила на голямата любов, но по коренно различен начин, е LOVE (Любов) на режисьора Gaspar Noé.

mv5bmtqznduwodk5nf5bml5banbnxkftztgwnza0mdq2nte-_v1_

За тази лента обаче трябва да се направи една сериозна уговорка – не просто се показват секс сцени, а актьорите реално правят секс един с друг и камерата следи това доста подробно. Свободно се показват мъжки полови органи и как еякулират, затова е по-добре да не гледате филма в компанията на родителите или децата си и на прекалено чувствителни хора като цяло.

mv5bm2iwodiym2mtnjjhmi00m2e3ltllotitmwuzm2jmzjjhzmjixkeyxkfqcgdeqxvymjiwodqzmdu-_v1_

Историята обаче е силна и много истинска. Актьорската игра също.

mv5bmdvizthhmwitmdqxns00ntiwlwe1zgmtothkzdbmogvmmzizxkeyxkfqcgdeqxvymjiwodqzmdu-_v1_

Когато се самозабравиш в търсене на себе си и желанията си, когато прекалиш и когато не успяваш да задъриш в ръце това, което имаш. Или когато две вселени се сблъскат и потънат в черната дупка, която сами създават. Когато направиш от глупост грешния избор и после съжаляваш, но обръщайки се назад не откриваш вече нищо, защото миналото е само спомен.

mv5byzqyymvjmzytntm3mi00ndu5lwiyndutnjrkogm5yme4ztizxkeyxkfqcgdeqxvymjiwodqzmdu-_v1_

Във филма имам един особено любим момент, който е към края на лентата, но показва запознанството на тях двамата и как от най-високата и слънчева точка в града (Париж, разбира се) двамата слизат надолу и без да осъзнават в един момент е вече сумрак, а те вървят през гробищата. Прекрасна метафора на отношенията им, които те още дори не знаят, че ще се случат. Гледайте LOVE, ще напрегне сетивата ви, но си заслужава.

От тежките и така красиви френски филми ще премина към една чудесна италианска комедия с елементи на драма – „Perfetti sconosciuti или на български – „Перфектни непознати“. Филмът е съвсем нов – от 2016-а, а режисьор е Paolo Genovese.

mv5byznhognimmutzmezyi00zgrmlwi4mjytytc4zthjyjywzmmxxkeyxkfqcgdeqxvymjqxmjy1ndi-_v1_

mv5bmgq1y2exnjmtyjm2yi00ntmxltg0mzutnjmxmdnhmdbmmgezxkeyxkfqcgdeqxvymjazmjcxnte-_v1_

Още едно предупреждение – не гледайте филма в компанията на ревниви и параноични хора, особено ако са ви половинка, че само ще си навлечете излишна драма в живота.

Сюжетът ни повежда през живота на група приятели, които вече са в онази възраст на живота, в която проблемите в брака са се превърнали в тиха хладина и чувство на отчаяние, но нямаш сили да се откажеш от човека до теб, къде от любов, къде от чиста доза мързел.

И тайните. Тайните, които всеки има, без значение дали го признава пред себе си или не. Тайните, които понякога са безобидни, а друг път имат унищожителната сила да разрушат не само твоя живот, но и още няколко други.

mv5bnjlkyjdjodktytywyy00nwrhltg0owitmdbkyjdkodi5ogvml2ltywdlxkeyxkfqcgdeqxvyndiynzq0njm-_v1_

Та, на симпатичната италианска вечеря, на която имах чувството, че тия сладури изядоха тонове храна, се отвори кутията на Пандора и повече нищо нямаше да бъде същото.
Най-ярка следа в съзнанието ми остави един от героите – домакинът на вечерята. Като изгледате филма, ще разберете защо 🙂

mv5bmtg5ntm0ote3ov5bml5banbnxkftztcwmjk4odm0mg-_v1_

За финал съм оставила израелския филм „Lemon Tree“ с оригинално заглавие „Etz Limon“ и „Лимонена градина“ на български.

Лентата е от 2008 и е една от най-красивите и странно спокойни истории, които съм гледала в последно време.

Палестинско-израелските сложни и взривоопасни отношения отново са застъпени, но по един по-ненатрапчив начин, който пак ти показва безумието на целия конфликт и всичко, произтичащо от него, без обаче да те натоварва с батални сцени на насилие и смърт.

Може би ще го осъзнаете чак като изгледате филма, но любовта е основното, върху което е изградена историята.

mv5bmtq2mdqymzm4nv5bml5banbnxkftztcwnzmyndkxmg-_v1_

Любовта към предците ти, любовта, която е необяснима, любовта към неща, които другите ще определят като смешни. Любовта, която не си подозирал, че ще се случи и знаеш, че ще приключи и теб ще те боли най-много, но потъваш в нея, защото иначе не си заслужава да живееш.

И самотата като основен елемент в живота на всеки – на този, който живее със спомените, и на онзи, който уж е обграден от любими хора.

Филмът е много истински и много красив. Това, което винаги ме поразява в израелското кино, е как историята уж се развива на другия край на света, но по някакъв странен начин ми изглежда страшно близка – и като бит на героите, и като светоусещане, всичко.

mv5bmtg5ndu3nzc0mf5bml5banbnxkftztcwntewnjkxmg-_v1_sy1000_cr0013331000_al_

Лентата е тотално лишена от сцени на насилие или секс, и ще остави следа в съзнанието ви, така че да се присещате след това за лимонените дръвчерта и тяхната необичайна, но красива история.

Още за филми:
Две френски комедии + една гръцка, които си заслужават
5 неочаквани филма, от които ще ви стане хубаво
Надин Лабаки: женственост, талант и човечност в 24 кадъра
Новите герои или как жените завладяха троновете и игрите

Романтичната ми френска връзка с Bourjois

Не съм сигурна коя точно е причината да харесвам Bourjois толкова много – дали са красивите рекламни визии, които пефектно нацелват вкусова ми и разпалва стремежът ми към Париж, или практичните и красиви опаковки (малкият руж с неговата кукленска четчица е гениален) или качеството, което досега не ме е разочаровало. Разбира се, декоративната ми козметика далеч не е само Bourjois, но каквото и да съм си взела с тази марка, не съм сбъркала.

Спомням си, че първият ми сблъсък беше с парфюма Clin d’oeil Silver Dream на Bourjois.

Clin d’oeil в превод от френски означава „намигване“ и основното, с което ме спечели, беше първо цвета на опаковката – любимото ми лилаво, и с допълнението към парфюма, че има бляскащи частички в него.

o-16512

Не че съм любител на броката, но видях парфюма около Коледа, а за мен това време от годината винаги се свързва с блещукащи светлинки. Та, някъде бях мернала този парфюм и реших, че трябва да го имам. Не си спомням да съм го подушила предварително и по-скоро ен съм, тъй като си спомням как когато го купувах, се притеснявах дали аромата ще ми хареса. Много беше трудно да открия парфюма, имах чувството, че съм обиколила половин София, докато накрая го намеря на някакъв парфюмериен щанд в Халите.

Важно е да подчертая, че това беше през 2008 година, когато парфюмът точно бе лансиран на пазара, а аз нямах особено понятие от „скъпите“ марки, за каквато тогава имах и Bourjois. Оказа се, че Clin d’oeil изобщо не е скъп и с нестихващо удоволствие вдишвах аромата му, напоен в дрехите ми.

След парфюма се сдобих и с гланц за устни на марката, който беше течен, прозрачен и с много фини бляскащи частички (явно искрено съм се опивала да изглеждам като коледна звезда) и окончателно се влюбих в Bourjois.

Изключително доволна съм от фон дьо тен-ите , които съм ползвала, тъй като имат лека текстура, добра плътност без да стоят като маска или да се събират в бръчките по лицето, малките ружчета и сенки (нужно ли е да казвам, че предпочитам тези с брокатени частици?) и разбира се, червилата!

Rouge Edition Velvet са уникални матови червила с четка, които се задържат часове върху устните без да ги усещате (защото съм имала неприятен опит с един издържлив гланц на MaxFactor, който толкова ме дразнеше върху кожата и толкова не можех да го премахна с нищо, че никога повече не искам да го ползвам).

Проблемът с матовите червила е, че често изсушават нежната кожа по устните и ви се появяват кожички, които почвате да хапете и дърпате, докато не си изядете червилото и скапете устните. Bourjois обаче са успели някак да се справят с този проблем, а самите цветове, включени в колекцията Rouge Edition Velvet, са истинско вдъхновение и предизвикателство!

14956401_1288992117832994_8120575121384875902_n

Много мои приятелки не смеят да носят толкова силно червено червило, защото го възприемат за нещо прекалено смело или подходящо единствено за специални поводи като коледно парти. Аз обаче винаги ги насърчавам смело да ползват цветовете в козметиката и им повтарям вероюто ми, че нищо не повдига самочувствието както хубавото червено червило.

През октомври тази серия бе намалена в почти всички парфюмерии, предлагащи Bourjois, а аз успях да се сдобия с моето тъмно червено Rouge Edition Velvet с -30% (тоест 15лв) от любимите ми дрогерии lilly.

10671413_778269818905229_7448737580743270594_n

Душ геловете на марката и дезодорантите са изключително ароматни и парфюмни, точно както обичам за този тип козметика.

10178050_699716080093937_9035468136735748194_n

Хубавото е и, че периодично в различните дрогерии ги пускат с някакво намаление или в комплект.

И един съвет – комплект от Bourjois е чудесен подарък за жени от всяка възрастова граница, така че, ако някога се чудите какво да вземете за подарък, а бюджетът ви е ограничен, винаги можете да огледате козметиката на марката.

Следващата ми покупка съм решила отново да бъде Clin d’oeil Silver Dream, стига да успея да го намеря. Защото понякога е толкова по-приятно да се довериш на нещо отдавна изпитано и любимо, вместо да експериментираш и да рискуваш да се разочароваш. Е, не винаги, но понякога 🙂

14937261_1288993427832863_7331831039953482403_n