Идете и вижте: „Чернобил: 33 години тишина“

Историята на една ужасяваща трагедия, даваща отражение на живота ни до днес, е обект на фоторазказ на фотограф Милен Цветанов. След пътуването си през май в Чернобил, той показва мястото и историите след инцидента в 33 уникални кадъра на специална изложба, наречена „Чернобил: 33 години тишина“

Chernobyl_0003

Нейното откриване се състоя в средата на октомври в Салон за съвременно изкуство към галерия „Сан Стефано“ и всеки желаещ ще може да разгледа фоторазказа от забранената зона до 31 октомври. След това изложбата ще обиколи други големи градове в страната ни.

Фотографиите на Милен Цветанов показват трагичността и призрачността на мястото, представят десетките изоставени села, два града и всичко онова, погубено от човешка грешка. Те още разказват за пагубната история на една нефункционираща вече атомна централа с два недовършени блока, една изоставена секретна руска база и природа, която си възвръща постепенно това, което хората сме взели от нея.

Chernobyl_0004

Изложбата е една своеобразна разходка из призрачните улици на Припят, вече „живият“ Чернобил и зоната около централата. Фотографиите пренасят в забранената зона, където все още тишината е пронизваща, а разрухата – ужасяваща.

Chernobyl_0001

По повод снимките, Милен Цветанов споделя „По време на своето пътуване направих няколко хиляди кадъра, а от тях избрах 33-те, които показват най-точно това, което видях и ми направи най-голямо впечатление. Те са толкова заради 33-те години, които са минали от самата авария, а заглавието на изложбата носи в себе си не само липсата на пълната истина на това, което е станало. То отрязва Чернобил като едно от най-тихите места на планетата.“

Chernobyl_0002

За създаването на впечатляващи кадри по една от най-коментираните теми на 2019 година, Милен Цветанов е използвал дрон и безогледалния Canon EOS R. „Гъвкавостта на апарата в заснемането на кадри от различни ъгли и възможността да фокусира и снима при различна, а в повечето случаи – и при изключително ниска осветеност ми позволи да заснема зоната около централата по още по-въздействащ начин„, споделя автора Милен Цветанов.

Реклама

Творец под Северното сияние – историята на Йона Йинтън

От известно време насам искам да ви разкажа за Йона Йинтън (Jonna Jinton*). Много е вероятно да сте виждали някое от забавните ѝ кратки видеа, в които гази през сняг до гърдите, за да стигне до простора на двора или пък вика кравата си с типични шведски напеви. Още по-вероятно е да сте попадали на разкошните ѝ природни снимки или дори да имате такава в дома си, след като Икеа предлагат една от фотографиите ѝ като картина за дома.

Историята на Йона заслужава внимание, защото звучи като модерна приказка, но и не само заради това.

Нека обаче започна от начало.

Йона е шведка и то типична такава – бяла, руса, синеока и мила. През 2010 година, когато е на 21 години, тя установява, че животът в града не я прави щастлива.

29062866_1826697164018903_419316255833959790_n

След известно обмисляне, взима трудното решение да напусне университета и квартирата си, за да се премести в стара семейна къща в село Грюнчан, северна Швеция, където живеят едва 10 души.

Мотивите за решението на девойката са, че има нужда да бъде в колкото може по-близък контакт с природата. Целта ѝ е да успява да печели достатъчно, че да се изхранва. Методите за това са изкуството на Йона.

Тя споделя, че озовавайки се сред дивото, усетила силен прилив на творческа енергия. Започнала да снима, да записва музика, да рисува, да прави кратки видеа и да списва свой блог.

 

Постепенно успехът идва и нещата за Йона се нареждат чудесно. Сега тя има достатъчно средства не само да живее спокойно, но и да инвестира в изкуството си и да го развива.

Към момента майка ѝ работи за нея, като помага в сметките и организирането на бизнеса, а годеникът на Йона, с когото се е запознала впоследствие, също съдейства, като изработва сребърни бижута, продавани под бранда “Jonna Jinton”.

40064495_401242800405074_6708343160885477376_o

Йона заедно с годеника си

38669424_385713921957962_2364197166496350208_o

Марката им ръчно изработени сребърни бижута носи нейното име

Това върху, което аз искам да акцентирам в историята на Йона, е трудът, лишенията, мъките и притесненията, които тя е преживяла, за да достигне до сегашния така идилично изглеждащ живот.

Самата тя споделя, че първата зима в почти изоставената семейна селска къща е била толкова тежка, че за малко да я откаже от плановете ѝ.

 

17264393_1435049389850351_8433977540310956785_n

Поддържането на къщата и запазването ѝ в приличен за живот вид е изисквало ежедневна работа, която никак не е била лека, най-малкото пък романтична. Защото отстрани всичко може да изглежда напудрено и сладко, все едно е коледна комедия по “Холмарк”.

Който обаче има идея какво означава да живееш в селска къща насред нищото, знае колко е трудно, че и опасно подобно начинание.

1013163_602708443084454_1555886499_n

Резултатът след няколко часа ходене боса в гората – краката на Йона били нахапни от стотици комари, а в блога си тя споделя, че от болка е получила паник атака.

Отделно на това са всички дълги скандинавски нощи, в които Йона е имала за компания единствено Северното сияние, едно добродушно, космато куче и всички мисли дали това не е грешка, ще успее ли да се справи и т.н.

12698653_1096006103754683_7868826213691048702_o

Споделям това не заради друго, а за да сложа акцент върху нещата, които често не виждаме зад бляскавия успех на някого, особено когато става дума за истории от типа на “те продадоха къщата си, за да пътуват по света и сега са богати”.

Да решиш да обърнеш живота си на 180 градуса, за да преследваш мечтите си, изисква много повече усилия, отдаденост и жертви, отколкото когато имаш работа на заплата.

42119263_2097625033592780_6706692080967614464_o

Възхищавам се на хора на Йона и мисля, че те дават ценен урок – няма смисъл да живееш сигурен, но нещастен, но трябва и да си подготвен за трудности и несполуки щом тръгнеш по пътя на мечтите.

Можете да разгледате повече от творчеството на Йона на страницата ѝ във фейсбук, както и на нейния сайт – jonnajinton.se

44304503_2139617016060248_4862999591596851200_n

Разкажете ми за вашите любими личности на vitamorenablog@gmail.com.

*Скандинавците нямат звук дж и когато видите J в име или дума, то да знаете, че се произнася като йо/ьо или в някои случаи дори ю.

Една жена, нейната библиотека и въображение

Елизабет Сейгън е от породата четящи хора. И не само това, а и почитател на хартиените книги.

Нейната библиотека е пъстра, богата и представена в инстаграм по възможно най-интересния начин.

Преди време Елизабет решила да сподели част от книгите си, подредени по цветове или интересен наичн в библиотеката ѝ. Постепенно креативността нараснала, а с нея и забавните снимки с книги.

Към момента профилът ѝ в инстаграм има 100 000 последователи, които неуморно чакат поредната „творба“ на Елизабет и книгите ѝ.

Признавам си, че се възхищавам на идеите и изпълнението им! Селектирала съм някои тук, а повече можете да видите в инстаграма ѝ.

In-love-with-books-this-woman-uses-them-to-make-true-works-of-art-5bc00e6c09f91__880In-love-with-books-this-woman-uses-them-to-make-true-works-of-art-5bc00e8c847f5__880In-love-with-books-this-woman-uses-them-to-make-true-works-of-art-5bc00e9f401d2__880In-love-with-books-this-woman-uses-them-to-make-true-works-of-art-5bc00e71e83ee__880In-love-with-books-this-woman-uses-them-to-make-true-works-of-art-5bc00e440b02f__880In-love-with-books-this-woman-uses-them-to-make-true-works-of-art-5bc00e495008d__880In-love-with-books-this-woman-uses-them-to-make-true-works-of-art-5bc00ea29c50e__880In-love-with-books-this-woman-uses-them-to-make-true-works-of-art-5bc00ea62d345__880In-love-with-books-this-woman-uses-them-to-make-true-works-of-art-5bc00eb218707__880

Отвори прозореца и поздрави света

Санди Мейджър е поредният творец, на когото съм благодарна, че споделя работата си със света, оттам и с мен.

Тя е ливано-американка, както сама се определя, живее във Вашингтон, САЩ и е фотограф. Едно от любимите ѝ неща е да снима, докато пътува. Разбира се, ние всички също правим това, когато посещаваме нови места, но на Санди някак ѝ се получава по-добре 🙂

Последният ѝ проект е плод на страстта ѝ към снимането и пътешествията и се казва  „An Open View“ (буквален превод от англ. „Отворен изглед“). Като разгледате снимките, ще ви стане ясна цялата ѝ концепция:

Capri-copy-5935764074953__880IslasDelRosario-copy-59357646ec186__880Lebanon-copy-5935764d96aff__880Maldives-copy-59357652542b7__880Naples-5935765520f71__880Paris-5935765b1a686__880Porto-59357660b2ab6__880Positano-copy-59357663eb26a__880Rome-59357667277e7__880Tuscany-5935766be85e3__880

„Диетата на артиста“ – любимите храни на великите

Мишел Жерар е фотограф, впуснал се в изследване на хранителните навици на някои от най-великите творци за последните десетилетия.

Тя проучва любимите им храни и така създава проекта „Диетата на артиста“.

Фотографиите ѝ илюстрират какво най-много са обичали да похапват известните и ето някои от тях:

Bergman-5baa524b9432d__880

Ингмар Бергман – вариант на кисело мляко с конфитюр от ягоди и корн флейкс (царевични люспи)

Fitzgerald-5baa524f0ae0d__880

Скот Фицджералд – месо от консерва и ябълки/портокали

Highsmith-5baa5251f05d5__880

Патриция Хайсмит – пържени яйца, бекон и поничка, поръсена със захар

Kerouac-5baa5254b06f2__880

Джак Керуак – китайско ястие със свинско и ябълков пай

Lynch-5baa525719b45__880

Дейвид Линч – шоколадов млечен шейк и изобилие от силно подсладено кафе

OKeeffe-5baa5259f0018__880

Джорджия О’Кефе – чили верде с яйца и чеснов сос

Proust-5baa525cefb7a__880

Марсел Пруст – силно черно кафе, мляко и кроасан

Richter-5baa525f60545__880

Жерар Ричър – йогурт, домати, хляб, маслини и чай от лайка

Schulz-5baa52625ecef__880

Чарлс Шулц – сандвич с шунка и мляко

Steinbeck-5baa52651d3f0__880

Джон Стайнбек – студени препечени филийки и изстинало кафе

Warhol-5baa5267a98b1__880

Анди Уорхол – сладкиши и торти

Whitman-5baa526a9789d__880

Уолт Уитман – стриди и месо

Още една мечта: Нуса Пенида

Нуса Пенида звучи прилично екзотично и най-вероятно не ви говори нищо, също като на мен. Оказва се обаче, че това е индонезийски остров, съсед на Бали.

Малък, но райски красив, Нуса Пенида вече е в списъка ми на желани места за посещение. Огромна заслуга за това има архитектът и любител фотограф Ерик от Индонезия. Той е направил разкошни снимки на острова с цел да го популяризира по широкия свят и ето, че е успял.

Предлагам ви някои от фотографиите му, а повече можете да видите в инстаграм профила му тук – instagram.com/ericandoko

I-took-a-photo-of-the-Nusa-Penida-Island-nature-with-my-Phone-5bac8d5b5a698-jpeg__880I-took-a-photo-of-the-Nusa-Penida-Island-Nature-with-my-Phone-5bac8ec5abe26-jpeg__880I-took-a-photo-of-the-Nusa-Penida-Island-Nature-with-my-Phone-5bac95f5b6a91-jpeg__880I-took-a-photo-of-the-Nusa-Penida-Island-Nature-with-my-Phone-5bac933e1480a-jpeg__880I-took-a-photo-of-the-Nusa-Penida-Island-Nature-with-my-Phone-5bac9090b41fc-jpeg__880I-took-a-photo-of-the-Nusa-Penida-Island-Nature-with-my-Phone-5bac94144e5ba-jpeg__880I-took-a-photo-of-the-Nusa-Penida-Island-Nature-with-my-Phone-5bac925772b7a-jpeg__880I-took-a-photo-of-the-Nusa-Penida-Island-Nature-with-my-Phone-5bac954289251-jpeg__880LRM_EXPORT_33252816756365_20180926_160441285-5bac8afc93b02-jpeg__880

Другата Венеция – когато туристите си заминат

Свикнали сме да свързваме Венеция с пъстрия ежегоден карнавал на маските, както и романтичните гондоли, хилядите гълъби и разбира се, тълпите туристи.

Има обаче моменти, когато дори този град притихва, улиците се изпразват и гондолиерите остават без работа. Точно такъв период е улучил и фотографът Guido Gutierrez Ruiz.

Той е посетил Венеция в началото на март, за да установи с изненада, че градът е изумително празен и тих.

Гуидо е използвал момента, за да заснеме града както малцина преди това са успели – изчистен от туристи, така че красотата и романтиката му да изпъкват още повече.

Насладете се на фотографиите му, а повече за него можете да намерите в инстаграм профила му.

IMG_20180227_224401_193-5a993161e6930__880IMG_20180227_224631_316-5a99316725297__880IMG_20180227_224756_078-5a99316b87d28__880IMG_20180227_225122_536-5a99317098235__880IMG_20180227_225913_063-5a99317989073__880IMG_20180227_230010_493-5a99317de2bd5__880IMG_20180227_230054_049-5a99318308744__880IMG_20180227_230135_673-5a993187b3a08__880IMG_20180227_230529_334-5a99318ec8796__880IMG_20180227_230608_918-5a99319251e9b__880IMG_20180227_230700_198-5a99319877c9d__880IMG_20180227_230748_432-5a99319d6a05b__880IMG_20180227_231503_216-5a9931a06c99f__880

Прочетете още:

За два дни в Копенхаген – гид на най-хубавите (и безплатни) места

Античната и романтична Матера

Писма на пътешественика: Бари, Италия

IMG_20180227_232253_472-5a9931a3ecf8d__880IMG_20180227_232339_746-5a9931a9237d8__880IMG_20180227_233209_581-5a99314655fbc__880IMG_20180227_233621_925-5a99314a34847__880IMG_20180228_124931_569-5a993151ca77e__880IMG_20180228_125037_364-5a993157c614c__880I-photographed-the-unimaginable-A-completely-empty-Venice-5a993bb23f19d__880I-photographed-the-unimaginable-A-completely-empty-Venice-5a9933c642b74__880

Лице без лунички, небе без звездички

Като малка бях подигравана от остналите деца за луничките ми. Не че обръщах кой знае какво внимание на тъпотиите, които ми говориха, но от време на време някои от думите се забиваха в съзнанието ми и ме докарваха до рев и отчаяние, че никога няма да бъда харесвана, заради петната по лицето ми.

Разбира се, имаше и „мъдри“ съвети от разни козметични книги или по-големи момичета как да „премахна“ луничките с най-различни и коя от коя по-идиотски домашно забъркани рецепти или съмнителни купешки кремове.

Истината е, че луничките са кожна пигментация, която не може да се премахне, а и няма нужда. Просто трябва да се научиш да обичаш образа в огледалото и да приемеш несъвършенствата като твоите най-уникални качества 🙂

Точно това е и философията на фотографа Brock Elbank, известен с това, че музите му са винаги хора с несъвършенства. Той открива истинското предизвикателство и красота именно в това, което различава един индивид от друг и често нещата, които масата определя като „грозно“ или „ненормално“, за Брок са извор на вдъхновение.

Така е и с хората с лунички. Фотографът споделя, че винаги е обичал луничави лица и тела, затова е посветил един от проектите си на тях.

Представяме ви част от снимките в серията „Лунички“ на великия Brock Elbank (можете да го следите във фейсбук тук и в инстаграм тук)

Най-красивите и впечатляващи териториални снимки

„SkyPixel“ е може би най-голямата общност за любители на дронове и по-точно на снимките с такива.

Наскоро те бяха обявили конкурс за най-добра снимка, направена с дрон, като състезанието бе разделено на две – за професионалисти и за любители.

Във всяка от двете секции имаше по три категории – пейзаж, портрет и история.

Големият победител бе Florian Ledoux, който е имал късмета да заснеме с дрона си полярна мечка, преминаваща между два глетчера.

Фотографът изрази надеждата си, че чрез кадъра му ще помогне на борбата срещу глобалното затопляне, като още веднъж концентрира вниманието върху това какво причинява човешката дейност и замърсяване на природата в глобален план.

Допълнително инфо за конкурса, участниците и снимките можете да намерите на skypixel.com, а ние ви предлагаме някои от най-красивите снимки на финалистите.

SkyPixel-Photo-Contest-Winners76-5a78baa0d03c3__880

Големият победител Florian Ledoux с неговия кадър „Над полярната мечка“

concurso_Skypixel_fotos_drone_2017_09-5a78bbdfd341a__880

„Героят на водопада“ – втора награда за Sheng Min в категория „Портрет“ при професионалистите

concurso_Skypixel_fotos_drone_2017_19-5a78bd7db14db__880

„Дългото пътуване“ с трета награда в „История“ при ентусиасти. Кадър на Jesper Guldbrand

Here-are-the-spectacular-photos-of-the-SkyPixel-Photos-of-the-Year-2017-5a7966ba716a7__880

„Слънцето е заето“ – трета награда, категория „Портрет“ при непрофесионалисти

Here-are-the-spectacular-photos-of-the-SkyPixel-Photos-of-the-Year-2017-5a7969c626042-jpeg__880

Кадър без заглавие, но с втора награда в категория „История“ при непрофесионалисти

Here-are-the-spectacular-photos-of-the-SkyPixel-Photos-of-the-Year-2017-5a79685b45a63__880

„Есенен аромат“ – второ място, категория „История“ при професионалисти

Here-are-the-spectacular-photos-of-the-SkyPixel-Photos-of-the-Year-2017-5a7963234c4c7__880

„Роболов“ с първа награда в категория „История“ при ентусиасти

Here-are-the-spectacular-photos-of-the-SkyPixel-Photos-of-the-Year-2017-5a7965592ec75__880

Първа награда в категория „История“ при професионалистите

Here-are-the-spectacular-photos-of-the-SkyPixel-Photos-of-the-Year-2017-5a79691071aa1__880

Lalienware с неозаглавен кадър и трета награда, категория „История“ при професионалисти

SkyPixel-Photo-Contest-Winners8-5a78b94d13fac__880

Javier Del Cerro с неговия кадър „Геометрия на течното злато“ печели втора награда в „Пейзаж“ при непрофесионалисти

SkyPixel-Photo-Contest-Winners16-5a78b58300933__880

„Ферма за омари“ на Trung Pham с трета награда в „Пейзаж“ при непрофесионалистите

SkyPixel-Photo-Contest-Winners21-5a78b9e20558e__880

„Излитащи патици“ – трето място в категория „Пейзаж“ при ентусиасти за Cao Ky Nhan

SkyPixel-Photo-Contest-Winners37-5a78b83594ee7__880

„Танцьорка“ с първа награда в категория „Портрет“ при ентусиастите. Кадър, дело на Cocoanext

SkyPixel-Photo-Contest-Winners43-5a78b994a6121__880

Втора награда в категория „Портрет“ при ентусиасти за „Свободно каране“ на Nigelkwan

SkyPixel-Photo-Contest-Winners87-5a78b66da6447__880

Валентин Валков с трета награда в категория „Пейзаж“ при професионалните фотографи

SkyPixel-Photo-Contest-Winners91-5a78b8f7efab3__880

„Ела в тъмното“ – втора награда, категория „Пейзаж“ при професионалисти за Drone Hikers

SkyPixel-Photo-Contest-Winners99-5a78b62187927__880

Първа награда в категория „Пейзаж“ при професионалистите за кадъра на Zay Yar Lin

SkyPixel-Photo-Contest-Winners108-5a78b75150323__880

„Прераждане“ – на Andrea Marongiu с трета награда, категория „Портрет“ при професионалисти

SkyPixel-Photo-Contest-Winners130-5a78b5da29ac6__880

„Balmoral Ball“ на Pеtra Leary с първо място категория „Портрет“ при професионалисти

Инфрачервен поглед към днешен Чернобил

Фотографът Владимир Мигутин (Vladimir Migutin) е решил да посети Чернобил и да го заснеме през инфрачервен филтър. По този начин цветовете изпъкват различно и създават още по-призрачна атмосфера на бездруго страшничкото място.

Истината обаче е, че откакто Чернобил е изоставен от хората и въпреки ядрената катастрофа, природата се развива необезпокоявано. Поредното доказателство, че дори и ние – човечеството, да спрем да съществуваме, Земята ще продължи живота си, а майката Природа ще се справи с всяко предизвикателство.

Предлагаме ви част от снимките на Владимир, който споделя, че в края на фотографското му пътешествие се е чувствал така, сякаш обикаля из съвсем различна, паралелна на нашата вселена. От кадрите му Чернобил изглежда точно така – като намиращо се на друга планета място.

chernobyl-hpotographs-infrared-vladimir-migutin-2-5a747305e2b14__880chernobyl-hpotographs-infrared-vladimir-migutin-3-5a747308c5d7e__880chernobyl-hpotographs-infrared-vladimir-migutin-4-5a74730b9240d__880chernobyl-hpotographs-infrared-vladimir-migutin-7-5a747313a35ba__880chernobyl-hpotographs-infrared-vladimir-migutin-8-5a74731695dfe__880chernobyl-hpotographs-infrared-vladimir-migutin-9-5a747319acdee__880chernobyl-hpotographs-infrared-vladimir-migutin-11-5a74731f7b369__880chernobyl-hpotographs-infrared-vladimir-migutin-12-5a74732300b15__880chernobyl-hpotographs-infrared-vladimir-migutin-14-5a747328961ff__880chernobyl-hpotographs-infrared-vladimir-migutin-15-5a74732bbe945__880