Непоносимо добрият Хоакин Финикс и новият безсмъртен образ на Артър Флек/Жокера

“Когато бях на 15 или 16, брат ми Ривър донесе вкъщи видеокасета с “Raging Bull” (един от иконичните филми на Мартин Скорзесе с участието на Робърт де Ниро – бел. ред.) и ме накара да го гледам. На следващия ден ме събуди сутринта и ме накара отново да видя същия филм. После каза: “Започваш отново с актьорството. Това е нещото, което трябва да правиш”. Не ме попита, просто ми каза. И аз ще съм му винаги задължен за това, тъй като актьорството ми даде толкова необикновен живот.” – Хоакин Финикс споделя как е започнала актьорската му кариера и колко важна роля е изиграл брат му.

Ривър умира от свръхдоза на 23 години, а Хоакин е бил само на 19.

***

Колкото и да знаех, че Финикс е страхотен актьор и да се колебаех харесва ли ми наистина особената му красота или по-скоро ме плаши, образът му оставаше в сянката на други по-любими мои холивудски актьори. Като Ейдриан Броуди, например, или Рами Малек (още далеч преди да изиграе Фреди бях харесала сините му очи).

Когато чух, че той ще влезе в образа на Жокера в нов филм, посветен на героя от комиксите на DC Comics, си помислих, че това ще бъде или много добър филм или пълно разочарование.

И честно казано, очаквах второто, не за друго, а защото Холивуд безкрайно разочарова с продукцията си в последно време.

Американците обичат да величаят добрия герой със сини очи, бели зъби и руса коса, а злодеите е най-добре да умрат епично от ръката на въпросния симпатяга, че да има баланс в света.

А и бозата “Suicide Squad” с изплагиатстваната от Die Antwoord визия, още не мога да преглътна, язък, че загубиха времето на Джаред Лето да участва.

Та, купувайки билети за “Жокера” на IMAX бях почти убедена, че давам 280кр да ям пуканки пред голям екран в шумна зала. Очакванията ми обаче бяха не само неоправдани, ами филмът не може да излезе от главата ми вече седмица. И по-конкретно – образа на Артър Флек/Жокера.

Не съм филмов критик, не искам да звуча като такъв, споделям личните ми впечатления и усещания от голямото кино и от актьорската игра, и ще си позволя да кажа, че Хоакин Финикс не просто изигра роля, а изцяло се разтвори в своя герой.

На екрана не виждах холивудската звезда Финикс, отслабнал с десетина килограма и малко грим, а един смачкан от несправедливия свят, лицемерното общество и собственото си битие човек.

Сякаш не гледах худежествена измислица, а проследявах живота на реално съществуващ човек и съпреживявам емоциите му. Изпитвах неудобство от действията му, от несъвършената му личност, отчайващо и неуспешно опитваща се да намери своето място в света.

След това съпреживявах мъката му и исках да се разплача, но ме хващаше страх от действията му, от обрата в поведението и истеричната нестабилност в характера на нещастния Артър.

 

Едно от нещата, които особено много ми харесаха във филма, бе как режисьорът Тод Филипс беше успял да излезе от типичния за екранизирането на комикси наратив – наситени ефекти, зрелищни каскади, тийнейджърка наивност и лесно консумиран сюжет. Напротив. Тод Филипс е успял да построи действието и стилистиката така, че ти да не можеш веднага да прецениш и отсъдиш кои са добрите и кои лошите актьори, нито пък да е изначално предопределено, че главният герой е положителен такъв.

Действието те носи със себе си и ти мислиш, разсъждаваш, съпреживяваш и на края на филма не си убеден дали бялото и черното могат да бъдат разделени или както се случва в истинския живот, доброто и лошото са размити, сънищата хвърлят сянка върху реалността, а ти продължаваш да се чудиш дали живееш в комедия, екшън или драма.

Едно обаче знам със сигурност – искам да гледам филма отново. И отново. Това е като хубавите книги, които не ти омръзва да препрочиташ през годините и всеки път да откриваш по нещо ново.

А на Академията ще им е особено трудно дали да отсъдят Оскар на Реми за “Бохемска рапсодия” или чудовищно добрия Хоакин с “Жокера”.

Въпреки че Малек ми е абсолютен любимец и смятам въплъщението му във Фреди Меркюри за връх на актьорското изкуство, гласът и надеждите ми са за Хоакин. Той излезе от обувките на актьора и сътвори изцяло нова, пълнокръвна човешка личност, която дълго ще живее в съзнанията на всички ни и ще пребъде поколения наред.

Реклама

Нова (неочаквана) екранизация на „Малки жени“ с Мерил Стрийп, Сърша Ронан и Тимъти Шаламе

Романът “Малки жени” на Луиза Мей Олкът ще е сред първите четива, които ще помоля дъщеря ми да прочете, когато е достатъчно голяма.

С удоволствие бих изгледала заедно с нея и филмовата адаптация на книгата, която се очаква да излезе може би догодина.

Луиза Мей Олкът

Директор на лентата е Грета Геруинг, която спечели любовта на публиката и критиците с последния си филм “Lady Bird”.

Към момента актьорският състав не е напълно ясен, тъй като прослушванията  не са приключили, но се знае, че любимката на Грета Сърша Ронан ще участва, както и Тимъти Шаламе, Ема Стоун, Лаура Дерн и великата Мерил Стрийп в ролята на леля Марч.

Ако трябва да споделя лично мнение, отдавна не съм била развълнувана за филм, както при новината за този.

Отделно, че темата е повече от удачно подбрана!

В безумните времена, в които живеем сега, белязани от анти-ренесансовите нагласи на масата и възхвала на простотата и евтиния скандал, придържането към класиката и вечните детски романи е единствената надеждна опорна точка.

Докато чакам повече подробности и първи трейлър около екранизацията на романа, с удоволствие ще изгледам “Малки жени” 1994 г. с Уинона Райдър, Кристен Дънст и Сюзан Сарандън. Препоръчвам да направите същото, особено че филмът е прекрасен точно за ден като неделя 🙂

„Привличане“ – българският филм, който ще гледаме

БЪлгарското кино не ни впечатлява често със заглавията и най-вече сюжетите си, но една нова лента спечели вниманието ни.

Става дума за “Привличане”, който обещава да е приятна музикална комедия, която за разнообразие ще се разграничи от любимите теми в класическото бг кино – турци, село, изнасилване, комунизъм и всепоглъщащо битово нещастие.

„Привличане“ е представен като филм за това да правиш каквото искаш и същевременно да се държиш достойно и отговорно.

Това е свежа тийнейджърска история между драма и комедия и засяга темите, които ни вълнуват в днешно време. Наблюдава се и влиянието на съвременните технологии, както и един „зъл демон“ в лицето на Койна Русева”.

Премиерата на филма бе на 23 февруари и вече може да се гледа в кината у нас.

„Привличане“ е шестият за по-малко от година и половина български филм, който се реализира с подкрепата на NOVA. В главните роли на новата българска лента зрителите ще видят Башар Рахал, Яна Маринова, Луиза Григорова, Койна Русева, Владо Пенев, Радина Боршош и Живко Симеонов. Продуценти са Башар Рахал и Яна Маринова, а режисьор е Мартин Макариев. Сценарият е дело на Яна Маринова, Борислав Захариев и Георги Ангелов.

“Първоначално се колебаехме за заглавието, тогава ми хрумна “Привличане”, защото обобщава всичко във филма. Привличане към доброто и злото”, разказа Башар Рахал.

 

Съвсем скоро планираме да гледаме филма и да проверим дали и ние ще изпитаме привличане към него.

Sade се завръща след 8 години мълчание

Sade и нейният екип музиканти работят по саундтрака на филма “A Wrinkle In Time”.

Това ще е първият музикален проект на певицата от 2010 г,. насам, когато излезе последният ѝ студиен албум “Soldier Of Love”.

Филмът е базиран на класическата новела на Madeleine L’Engle, а директор е Ava DuVernay.

Sade „мълчи“ от 8 години и определено ни липсва…

Тя споделя, че от самото начало на проекта си е мечтаела музиката да е дело на Sade, но никога не е вярвала, че звездата ще се съгласи, особено след като си е дала почивка от музиката.

Въпреки това Ава решила, че не е страшно да попита и ето, че Sade казала “да”!

Нямаме търпение да чуем песента и честно казано, само заради нея проявихме интерес към филма.

Премиерата в България ще е на 8 април, а в лентата участват гръмки имена като Опра Уинфри и Рийз Уидърспуун.

Ще видим Опра в необичайна светлина

Жанрът е фантастично-приключенски и като цяло трейлърът (вижте тук) и плакатът обещават това да е филм, който спокойно да гледате заедно с децата си.

Щом е спечелил интереса на Sade, значи със сигурност заслужава внимание.

„Жажда“-та на Ю Несбьо и завръщането на инспектор Хари Хуле

Осло е обзет от жажда за слава и власт, за признание… и за кръв

Този октомври „властващият крал“ на скандинавския криминален роман Ю Несбьо се завръща на българския пазар с най-новия случай на инспектор Хари Хуле.

Преведена на над 50 езика, поредицата за своенравния полицай не спира да вълнува читателите по света цели 20 години, а Холивуд вече пренесе образа му и върху големия екран.

Касовата екранизация на „Снежния човек“ излиза по кината на 13 октомври и в ролята на Хари влиза двукратно номинирания за „Оскар“ Майкъл Фасбендър.

Какво обаче прави романите на Ю Несбьо толкова специални?

Разгръщайки негова книга, винаги ще срещнете дълбоко човешки образи, ще потънете в автентичната, мрачна атмосфера на Осло, ще потръпвате в очакване на следващия стъписващ обрат и ще се надпреварвате с времето, заедно с Хари, в преследване на убиеца.

„Жажда“, единадесетият случай на инспектор Хуле, е все така пристрастяващ, както сме свикнали да очакваме да бъде писането на Несбьо.

Извършено е зловещо убийство. Жертвата е млада жена, пристрастена към изпълненото с обещания приложение за запознанства „Тиндър“. Единствената улика – следи от ръжда и боя в раните – не води наникъде.

Два дни по-късно следва още едно убийство при притеснително сходни обстоятелства: млада жена, потребител на „Тиндър“, педантично почистено местопрестъпление. Същите ужасяващи рани.

Вътрешна информация от разследването достига до медиите и обществеността научава, че следователите буксуват, а из улиците на Осло необезпокоявано броди психопат. Всички погледи са насочени към полицейската управа, а единственият полицай, подготвен за случая, вече не работи за тях.

Бившият старши инспектор Хари Хуле е обещал на съпругата си, а и на себе си, че няма да се върне; не и след последната игра на котка и мишка, която бе застрашила живота на най-близките му.

Само че нещо в тези убийства обсебва вниманието на Хари, нещо в детайлите, убягнало на колегите му. Сякаш чува „глас на мъж, чието име се опитва да си спомни“. Въпреки обещанието си, въпреки огромните залози, Хари отново се впуска по следите на неуловима сянка от миналото, на чудовището, което се беше изплъзнало.

За автора

През последното десетилетие Ю Несбьо се утвърди като емблема на скандинавското криминале. Норвежецът бързо премина от етикета „следващия Стиг Ларшон“ до това да бъде своя собствена марка – на върха на всички класации, книгите му са достигнали фантастичните 33 милиона продадени екземпляра. „Холивуд Рипортър“ го постави на 15-о място в класацията си за най-влиятелните писатели в Холивуд за 2016-а.

В момента се работи по няколко екранизации на негови книги, освен дългоочакваната адаптация на „Снежния човек“. Към другите проекти са свързани имена като Дени Вилньов, Джейк Джиленхол, Мила Кунис, Леонардо ди Каприо, Браян Кранстън, Чанинг Тейтъм…

Първа и втора глава на „Жажда“ можете да изтеглите тук – Zhazhda 1 i 2 glava.

Безплатно кино пред блока, благодарение на Блок Кино 2017

Летните вечер за трета поредна година ще бъдат кино вечери с Блок Кино.

Тази година проектът включва 15 безплатни прожекции на игрално и документално ново българско кино в 10 квартала. Стартът ще бъде на 24-и юли в квартал Княжево.

Как да опишем Блок Кино – може би промяна? Промяна във възприемането на скучната градинка пред блока или познатия училищен двор, както и промяна в представата на много зрители за ново българско кино.

Тази промяна се случва бързо- за час екипът на Блок Кино и верните доброволци подреждат столове, екран озвучаване , проектор и в 20 часа теренът за прожекцията е готов.

Тук няма значение дали избираме градинката зад блока, Северен парк или двора на кварталното училище.

От 20:45 започва лятната кино магия под открито небе с интересни български филми и истории, които, както в клишето, “не ни оставят безразлични”. Блок Кино започва на 24 юли в Княжево, следват Младост, Хиподрума, Света Троица, Надежда, Гео Милев, Дружба  и така до 16-и август.

Ето и повече за историите, които ще гледаме това лято.

И тази година Блок Кино включва 2 програми – Блок Игрално Кино и Блок Документално Кино. Като част от игралната програма ще бъдат показани 20 пълнометражни и късометаржни филма, сред които “Каръци” на режисьора Ивайло Христов, “Жажда” на Светла Цоцоркова и “Урок”  с режисьори Кристина Грозева и Петър Вълчанов.

В партньорство с ИКЕА тази година Блок Кино представя Блок Документално Кино – документалната програма на проекта включва едни от най-добрите нови български документални филми от последните години.

Зрителите ще се срещнат с истински истории за истински хора на местата, където се случва живият живот. Филмите ще ви разсмеят, натъжат, изненадат, и със сигурност ще бъдат тема за разговори с приятели, които започват с “Вчера в Гео Милев гледах..”.

Част от програмата ще бъдат филма “От Кремона до Кремона” с режисьор Мария Аверина, който можете да гледате на 1 август от 20:45 в двора на 51 СОУ Елисавета Бгряна в квартал Хиподрума и “Дългият път към дома” Боряна Пунчева, който ви очаква на 3 август в квартал Изток.

Повече за филмите част от програмата можете да видите на сайта на проекта: blok-kino.com

И да не забравяме всички прожекции част от програмата на Блок Кино са вход свободен.

Проектът Блок Кино е организиран от Сдружение АС с подкрепата на Програма Култура на Столична Община.

„109 часа“ – как се бягат 600 км за 4 дни и 13 часа?

През 2014 година Кирил Николов-Дизела се изправя пред най-дългия туристически маршрут в България – Ком-Емине. Тогава опитът за рекорд завърша с неуспех за Кирил, но се ражда филма Reach your Limits, който пък печели любовта на публиката и признанието на множество международни филмови фестивали.

През 2015 г. Дизела се връща по пътеките на Ком-Емине и този път успява да избяга 600-те километра за рекордните 4 дни, 13 часа и 05 минути.

Reach Your Limits вече има продължение! Екранизацията на бягането, което показа, че ограничения не съществуват, вече е факт и дойде време за премиерата на „109 Часа“.

Часове, изпълнени с устрем, съмнения, страхове и желание за успех! Идеята, която стои зад филма, както споделя режисьорът Димо Петков, е да накара зрителите да съпреживеят всички тези емоции, заедно с Кирил, да ги вдъхнови и да им вдъхне куража да преследват целта, независимо от обстоятелствата.

„109 Часа“ отвежда публиката една крачка по-близо до вътрешния свят на Дизела, до мотивацията му и онова, което го кара да продължава да бяга. Физическите граници вече не са фактор, но как, Кирил избягва 600 км за 109 часа (4 дни и 13 часа)?

Съпреживейте едно „пътуване“, което е поредното доказателство, че човешките възможности са неограничени. Дестинацията е Ком-Емине. Целта – да победиш себе си.

Мястото:
Домакин на събитието е Cinema City Paradise, където публиката ще се наслади на картина и звук и от най-високо качество. Датата – 25 Април 2017г, 20:00ч.

Трейлър на филма:

https://youtu.be/XeTiLjsJAYA

 

Кой е Кирил Николов-Дизела
Български спортен ориентировач и планински бегач. Известен е с многото си рекорди, сред които са изминването на маршрута Ком – Емине за 4 дни, 13 часа и 5 минути, второ място в скоростното изкачване на Айфеловата кула (8:12м), изпреварването на Драгалевския лифт със 6 секунди, покоряване на петте най-високи върха в България за по-малко от 23 часа и други.

 

Безплатно лятно кино пред университета или просто Блок Кино

Вече две поредни години Блок Кино доказа, че силна селекция от нови български филми и екран в градинката пред блока са абсолютно основание за една пълна кино зала под открито небе и прекрасна вечер с приятели.

От миналата година проектът включва и прожекциите на съвременно анимационно кино пред деца, както и прожекции на документални филми. Тази година Блок Кино гостува на УАСГ.

Организаторите ще  покажат едно по-отворено лице на университета, в което пространството, което е един от най-ценните активи на университета, се свързва с обществото и се превръща в арена за обмен на идеи, срещи и кино вечери.

Блок Кино още веднъж ще ни покаже, че нетрадиционната локация прави всяка кино прожекция по-вълнуваща.

Затова  през април и май Блок кино и УАСГ Ви канят на две кино вечери.

Първата ще бъде на 11 април, когато ще гледаме пълнометражния филм „Ловен Парк“ и късометражния „34“ на режисьора Любомир Младенов, началният час е 20 часа. На 11 май пък ще можете да видите  „Урок“ и късометражния филм „Скок“ на режисьорите Кристина Грозева и Петър Вълчанов.

Повече информация за филмите можете да намерите на на фейсбук страницата на събитието.

Прожекциите, по традиция, са с вход свободен!

Очаквайте Блок Кино през лятото с прожекции на открито в столичните квартали.

Четири истории за голямата любов, след която никога не сме същите

Обичам да разказвам за филми. И още повече обичам да препоръчвам на приятели някой филм, който много ме е впечатлил. И тъй като възприемам всички читатели на милата ни Вита Морена за свой приятели, днес ще си позволя да ви представя няколко филма, които ако изгледате, няма да съжалявате. Убедена съм 🙂

Тематиката е любов и различно от американското кино (защото вече аман от Холивуд!).

Започвам с Brides (или както е оригиналното заглавие “Nyfes“ и преведено на български – „Булки“), който е от 2004 година, но аз попаднах на него съвсем наскоро. Режисьор е Pantelis Voulgaris, а филмът уж е гръцки, но сюжетът ни отвежда от остров Самотраки към (любимият ми) Истанбул, през Русия и после с рязък завой към САЩ. Годината е 1922-а, гърците са съсипани от войни, турците също, в Русия положението не е по-добро, а Америка се пълни с имигранти от цял свят, който въртят бизнес и я изграждат от нулата. По-интересното обаче е, че това е разцветът на реално съществуващото явление „булки по пощата“.

Имигрантите в новия свят искат да имат съпруги от родните си места, с които говорят един език, а за жените това е единственият шанс да се спасят от бедността и реално да създадат семейство и деца.

И така, в един момент няколко стотици жени – гъркини, туркини и рускини, се озовават на презокеанския кораб „Цар Александър“ с по една булчинска рокля в багажа и снимка на съпруга, при когото отиват в Америка.

Съдбата на пощенските булки е прекрасно илюстрирана през съдбата на Ники от Самотраки и нейната сила да се пребори с всички несгоди в този живот, включително и със собствените си чувства, желания и мечти, за да осигури по-добър живот на жените от семейството си.

И разбира се, на кораба се случват не една и две големи любови, както и страшни скандали, разкриват се тежки истини, но всеки трябва да намери правилния път за себе си и когато корабът най-сетне акостира в новата земя, да знае накъде да поеме.

Филмът е от онези, които като изгледате, ще ви стане хубаво. Също и ще ви разплаче.

Без да е излишно сантиментален, лентата показва как се случва голямата любов, как ни променя, но и как трябва да я пуснем да си отиде, а сърцето ни завинаги да промени ритъма си.

Второто заглавие, което отново разказва за унищожителната сила на голямата любов, но по коренно различен начин, е LOVE (Любов) на режисьора Gaspar Noé.

За тази лента обаче трябва да се направи една сериозна уговорка – не просто се показват секс сцени, а актьорите реално правят секс един с друг и камерата следи това доста подробно. Свободно се показват мъжки полови органи и как еякулират, затова е по-добре да не гледате филма в компанията на родителите или децата си и на прекалено чувствителни хора като цяло.

Историята обаче е силна и много истинска. Актьорската игра също.

Когато се самозабравиш в търсене на себе си и желанията си, когато прекалиш и когато не успяваш да задъриш в ръце това, което имаш. Или когато две вселени се сблъскат и потънат в черната дупка, която сами създават. Когато направиш от глупост грешния избор и после съжаляваш, но обръщайки се назад не откриваш вече нищо, защото миналото е само спомен.

Във филма имам един особено любим момент, който е към края на лентата, но показва запознанството на тях двамата и как от най-високата и слънчева точка в града (Париж, разбира се) двамата слизат надолу и без да осъзнават в един момент е вече сумрак, а те вървят през гробищата. Прекрасна метафора на отношенията им, които те още дори не знаят, че ще се случат. Гледайте LOVE, ще напрегне сетивата ви, но си заслужава.

От тежките и така красиви френски филми ще премина към една чудесна италианска комедия с елементи на драма – „Perfetti sconosciuti“ или на български – „Перфектни непознати“. Филмът е съвсем нов – от 2016-а, а режисьор е Paolo Genovese.

Още едно предупреждение – не гледайте филма в компанията на ревниви и параноични хора, особено ако са ви половинка, че само ще си навлечете излишна драма в живота.

Сюжетът ни повежда през живота на група приятели, които вече са в онази възраст на живота, в която проблемите в брака са се превърнали в тиха хладина и чувство на отчаяние, но нямаш сили да се откажеш от човека до теб, къде от любов, къде от чиста доза мързел.

И тайните. Тайните, които всеки има, без значение дали го признава пред себе си или не. Тайните, които понякога са безобидни, а друг път имат унищожителната сила да разрушат не само твоя живот, но и още няколко други.

Та, на симпатичната италианска вечеря, на която имах чувството, че тия сладури изядоха тонове храна, се отвори кутията на Пандора и повече нищо нямаше да бъде същото.
Най-ярка следа в съзнанието ми остави един от героите – домакинът на вечерята. Като изгледате филма, ще разберете защо 🙂

За финал съм оставила израелския филм „Lemon Tree“ с оригинално заглавие „Etz Limon“ и „Лимонена градина“ на български.

Лентата е от 2008 и е една от най-красивите и странно спокойни истории, които съм гледала в последно време.

Палестинско-израелските сложни и взривоопасни отношения отново са застъпени, но по един по-ненатрапчив начин, който пак ти показва безумието на целия конфликт и всичко, произтичащо от него, без обаче да те натоварва с батални сцени на насилие и смърт.

Може би ще го осъзнаете чак като изгледате филма, но любовта е основното, върху което е изградена историята.

Любовта към предците ти, любовта, която е необяснима, любовта към неща, които другите ще определят като смешни. Любовта, която не си подозирал, че ще се случи и знаеш, че ще приключи и теб ще те боли най-много, но потъваш в нея, защото иначе не си заслужава да живееш.

И самотата като основен елемент в живота на всеки – на този, който живее със спомените, и на онзи, който уж е обграден от любими хора.

Филмът е много истински и много красив. Това, което винаги ме поразява в израелското кино, е как историята уж се развива на другия край на света, но по някакъв странен начин ми изглежда страшно близка – и като бит на героите, и като светоусещане, всичко.

Лентата е тотално лишена от сцени на насилие или секс, и ще остави следа в съзнанието ви, така че да се присещате след това за лимонените дръвчерта и тяхната необичайна, но красива история.

Още за филми:
Две френски комедии + една гръцка, които си заслужават
5 неочаквани филма, от които ще ви стане хубаво
Надин Лабаки: женственост, талант и човечност в 24 кадъра
Новите герои или как жените завладяха троновете и игрите

Красавицата, Звярът и цялото кралско войнство

Колкото повече наближава деня на премиерата на игралната екранизация на приказката за Красивата и Звяра (17 март за България и света), толкова повече нямаме търпение да гледаме филма!

От Дисни ни разпалиха още повече очакванията, като пуснаха плакати с официалната визия на ключовите герои в приказката.

Както вече знаете, главната роля е поверена на Ема Уотсън, бивша Хармаяни Грейнджър в „Хари Потър“. На Ема ѝ отива да играе умното, начетено и красиво момиче, след като самата тя в истинския живот е такава.

Но кои са останалите актьори и герои? Разгледайте ги тук:

Официален трейлър на филма с български субтитри можете да видите ТУК!