А днес искам да съм котка…

Днес преди обед бутах количката из квартала, за да спи бебето. Нищо, че беше около нулата, а слънцето се криеше зад дебели мътни облаци. За малките е добре да спят навън, пък и на него му харесва, заспива бързо и за по-дълго. Аз обаче не трябва да спирам на едно място, че като секне движението, той усеща и се буди. Но няма проблем, ще се разхождам, добре е и за мен да съм на въздух и да се движа. 

Слушам музика на слушалки и си гледам телефона. Да, майките винаги ги съдят, че си гледат в телефоните, защото никой не се замисля, че това им е прозорецът към света и връзката с останалите, а често и единственият начин за развлечение. 

Нямаше как обаче да се забавлявам с инстаграм и фейсбук, защото измежду всички котки, кафета, екзотични дестинации и смешни клипчета, излизат и новините за случващото се в Украйна. 

Знам какво става там, няма как да е иначе. Знам, че преди няма и 24 часа руснаците са пуснали бомби над детска болница и родилно отделение, както и над училища… Знам, че са посегнали и на хуманитарните пътища, както и че вече военните им престъпления са толкова многобройни, че се губи бройката.

Знам прекалено много, но ето че сега и видях – снимки, видеа от бомбандирания майчин дом… И сърцето ми се сви като убодено с нещо много, много остро…

Едната ми приятелка беше споделила статия във фейсбук по въпроса и изрично беше написала, че хора с лабилни нерви и родители по-добре да не отварят линка. Благодаря ѝ за това предупреждение, защото моята психика изключително трудно понася сцените на насилие и нещастие. Не мога да ги изтрия от ума си в продължение на години, тормозят ме, страдам и затова гледам да не си ги причинявам.

Нека това не се разбира като безразличие, напротив. Въображението ми прекалено добре може да възпроизведе чутото/прочетенето и цялото ми същество да се свие от ужас и мъка.

Особено когато става дума за деца, сърцето ми трудно понася. Затова не искам да виждам кадрите от бомбандираните болници, училища, жилищни блокове в Украйна… още трудно се възстановявам от онзи кошмарен случай на открита стрелба по родилки и новородени в Афганистан преди две години. Още ме избива на плач.

Така и тази сутрин очите ми се наляха със сълзи и за да не се разплача насред улицата, вдигнах поглед от телефона. Той попадна върху една от котките на съседите, пусната свободно да тича из квартала. Слизаше от някакво дърво и с леко подскачане по поляната се насочваше към поредното си котешко приключение. 

Изведнъж ми се прииска да съм котка. Без значение каква, но котка, която си ходи по котешките си занимания, вълнува се от птиците в храстите и купичката си с храна, обича да си чисти козината и да спи на топло. Котка, която има капацитета да осъзнае едва шепа от случващото се около нея, а за останалия огромен, пъстър и необятен свят дори си няма идея. 

Котка, която не знае, че точно в този момент някъде там майки и деца страдат по неописуем начин. Котка и нищо повече.

Трудно е, толкова е трудно да живееш в наши дни и пак аз съм една от големите късметлии. Чак ми става неудобно малко, че аз имам лукса на моя спокоен живот, а други не. Защото с какво съм по-различна аз от украинките в унищожената болница?

Старая се да правя каквото мога, за да помогна, което в моя случай се изчерпва до даряване на средства и молби скоро този ужас да приключи. Молби за по-малко засегнати, по-малко ранени, никакви мъртви. 

Не знам дали молбите помагат някак… 

Животът обаче продължава, слънцето изгаря и залязва без значение какво се случва у нас и по света. А на мен някакво успокоение ми носи единствено, като виждам колко много се прави за страдащите в Украйна и на бежанците от страната. Да виждам толкова много организирана помощ и стремеж да се спасят възможно най-много страдащи, ми помага да си върна надеждата, че скоро пак всичко ще е наред.

И дано повече бомби не падат над беззащитни и невинни цивилни глави…

Какви са новите тенденции в безоперативните естетични процедури?

Преди дни в София се проведе Global Aesthetics Academy 2022 – най-голямото събитие на Балканите в областта на естетичната и клинична медицина. Компанията дистрибутор на водещи брандове събра пред българската публика световноизвестни лекари и специалисти, които представиха най-новите тенденции и методи в областта на дерматология, естетиката, хирургия и гинекология. На пресконференцията някои от чуждестранните лектори…

Време за четене: роман за Мерилин Монро по повод 60-годишнината от смъртта ѝ

През нощта на 4 срещу 5 август 1962 година напусна света Мерилин Монро. Само на 36 години, на върха на шеметна кариера. Желаеха я милиони мъже, завиждаха ѝ милиони жени, подражаваха ѝ милиони момичета, ала самата тя не постигна щастието в живота. И отнесе със себе си своята тайна – убийство или самоубийство? Вече 60…

По-динамичен, интересен и подценен – женският футбол

Харесва ми да гледам футбол, когато има световно или европейско първенство. Не мога да кажа, че разбирам кой знае колко от детайлните правила на играта, например никога не мога да разбера кога и как е имало засада, но пък ми е изключително интересно да следя динамиката на играта, поведението на футболистите, старанието за отбелязване на…

Новият ритуал за посрещане на Джулая на плаж Камчия

Вече са на лице първите кадри от най-новия фестивал на Северното Черноморие! Ritual Gatherings посрещна над 1000 човека на плажа при устието на река Камчия и впечатли с голяма, дървена сцена и няколко светлинни инсталации, направени специално за събитието от FlipZurd студио за сценичен дизайн. На сцената – произведение на изкуството се качиха имена, като…

За завистта към мъжете

Завистта към мъжа ми се зароди няколко месеца след раждането на първото ни дете, когато го виждах как сутрин се подготвя за работа, а след това излиза, за да прекара цял ден без някой да реве на рамото му, да повръща върху него, да мие наакани и напишкани дупета, да има свободата да отиде до…

Препоръчвам – три доста добри (аудио) книги

В последните няколко месеца не съм толкова активна в слушането на аудио книги, като причината сигурно се корени в нуждата от лека почивка от тях. Просто от Коледа насам почти не свалях слушалките, унесена в съдържанието на Сторител, че към момента усещам леко пренасищане.  Все пак бих искала да споделя за последните три книги, които…

Щастието да заспиваш в собственото си легло, в твоя си дом, до любимите ти

Преди няколко месеца, когато се роди синът ми, се появяваха коя от коя по-плашещи новини за ситуацията в Афганистан, след като талибаните поеха окончателно властта в страната. Гледах различни репортажи, в един от който показаха жена – една от стотиците хиляди страдащи там, на която се е наложило да продаде едното си дете – бебе, за да купи лекарства и да спаси дъщеря си.

Хуманитарната криза в района на Афганистан, Иран и Ирак е просто чудовищна и продължава вече години! Всякакви смразяващи кръвта истории се чуват от там.

Тогава, докато се опитвах да успокоява съдиращото се от рев бебе (колики, нормално, но пак гадно), си мислех каква съм късметлийка. Да, бебето ми плаче неутешимо с часове наред всяка вечер, да, не ме оставя и да спя много, цялостно се чувствам доста смачкана, но какъв лукс е да имам дома и семейството си, спокойствието на здравното осигуряване, пълните супермаркети, безопасен квартал и т.н.

Мислех си колко ли майки са принудени да успокояват децата си в нечовешки условия и с ужас да мислят за утрешния ден. Колко ли майки изобщо имат покрив над главата си и меко легло, в което да легнат?

Сега пък, за всеобщ ужас, в Европа избухна война. Война! За едно денонощие Украйна се превърна от независима държава в бойно поле, а украинците – в заплашен от избиване народ… 

Сърцето ме заболя, когато видях видеоклиповете от невръстни бебенца, увити в одеала, сложени на носилки и понесени към бомбоубежища… И още толкова много покъртителни гледки на беззащитни души, търсещи помощ и спасение. 

И за пореден път се замислих какъв невероятен късмет имам аз да гледам спокойно децата си вкъщи, да ходим до магазина за вафли и мляко, да ги водя на разходки, на музеи, на ресторант и да не се притеснявам как ще прекараме нощта.

Един от любимите ми моменти е вечер, когато приспивам бебето и лягаме заедно на леглото. Полагам глава на възглавницата си, вдишвам дълбоко, издишам и ми става хубаво, че е минал поредният ден, в който семейството ми е добре. Дори и да сме имали кавги, дори и да е бил чоглав, труден ден, в края му винаги съм благодарна за всичко, което имам. Моята малка молитва към небесата – благодаря! Благодаря за всичко това, за живота ми. Благодаря.

Има много и различни начини, по които можем да помогнем за решаване на кризите навсякъде по света, както и да подпомогнем засегнатите и страдащите от тях. Може би най-бързият и ефикасен е даряването на средства на съответните организации – Червен кръст, Уницеф и т.н., които работят денонощно, за да помагат там, където е нужно. 

Но е добре и да си припомняме в какво добро положение се намираме ние, колко трябва да сме благодарни и тези мисли да ни правят малко по-смирени. Да не ламтим за трупане на материално, за ояждане, опиване и разглезване. Да сме благодарни, смирени и да помагаме с каквото можем, дори и да е малко. Че не се знае как може да се завъртят събитията и утре ние да сме лишени от удобното ни легло.

Как се осмисля, приема и преживява една трагедия?

Вчера беше неделя, любимият ми ден от седмицата. Имахме хубав ден, посветен на палачинки, пазаруване, домашна работа, игри с децата. Очаквах времето, в което малките ще са вече по леглата, че да се отпуснем с мъжа ми на дивана в хола и да си изберем хубав филм за гледане. Вечерта обаче не се разви така…

Да си търсиш работа не е особено весело занимание…

На 35 години съм, имам две деца, един съпруг, над 10 години работен опит, преминала съм през какви ли не периоди и съм се справяла с какви ли не изпитания, но все още ми става угнетено и криво, като получа отказ за работа… Онези проклети имейли, които много учтиво ти благодарят за проявения интерес към…

Посрещаме Джулая с 3-дневен фестивал и вечеря с НУЛЕВ отпадък на плаж Камчия

Тази година July Morning ще бъде отбелязан с тридневен фестивал на плажа, при устието на река Камчия от посетителите на четвъртото издание на Ritual Gatherings. Фестивалът ще приложи редица мерки за опазване на локацията – почистване на плажа 25 юни, лекции и дискусии с експерти еколози, разделно събиране на отпадъци и информация за опазване на…

Уроци по родителство? Защо не!

Замислете се само – за всичко в този живот се иска удостоверение за известна компетентност. За намиране на работа – диплома, сертификат, специализиция, за каране на автомобил – шофьорска книжка, даже да преподаваш йога или да правиш масажи е нужно да си минал определен курс на обучение.  Защо тогава за едно от най-важните занимания, че…

“А майката къде е?!”

На детските площадки като цяло е скучно, поне за родителите. Хем трябва да наглеждаш хлапето да не направи някоя опасна глупост, хем никак не ти е интересно да го буташ на люлката или да търкаш пейката и се бориш с напиращото желание да си гледаш телефона. Който е готов да осъди това признание, просто не…

Впечатления от България, пролет 2022

Заради проклетия ковид близо две години не успях да се прибера до България, но ето че тази пролет най-сетне заведох себе си и децата до родината, за радост на баби, дядовци, лели и приятели.  Престоят ни от 4 седмици традиционно беше поделен между Пловдив, Русе и малко София.  За това как летях сама с две…

Книга с кауза: „Войната, която промени Рондо“

„Войната, която промени Рондо“ от Романа Романишин и Андрий Лесив в превод на Христина Йотова идва в момент, в който подобни книги са по-нужни от всякога.

Това е история, в която малките читатели намират отговори на безспирния поток от въпроси, провокиран от реалността, в която живеем днес. А техните родители откриват надежда, че светлината побеждава мрака не само в приказките. Книга за силата на духа, за белезите, които неизменно остават след голямото зло, но и за шанса да съградим живота си отново, стига да сме заедно. 

Войната идва в идиличното градче Рондо и променя всичко. Възможно ли е трима приятели да спасят любимия си дом?

Данко, Зирка и Фабиан живеят спокойно в малкото градче Рондо, в което цари такова щастие, че дори цветята пеят. Докато един ден не пристига Войната със своя тътен и гибелни черни цветя.

Жителите на Рондо не знаят какво да направят. Опитват се да разговарят с нея, да се борят, но нищо не помага. Единственият шанс на Данко, Зирка и Фабиан е да се обединят с останалите жители и да използват силата на Светлината, за да спрат непрогледния мрак.

„Войната, която промени Рондо“ е отличена с редица международни признания, сред които: награда Bologna Ragazzi Award 2015 и награда Litakcent 2015. Включена е в престижния каталог White Ravens 2015 и е избрана за най-добра илюстрирана книга на 2021 г. според Kirkus и международна книга на 2022 г. според USBBY – Съвета на САЩ за книги за млади хора.

Българското издание е обвързано с благотворителна кауза. Издателство „Софтпрес“ дарява всички свои приходи от книгата на Български червен кръст в помощ на пострадалите от войната в Украйна.

Купувайки „Войната, която промени Рондо“, дарявате и Вие. Благодарим!

Време за четене: Изключителният роман „Чумни нощи“ на Орхан Памук

В книгите на Орхан Памук се влюбих бавно, но всепоглъщащо. Първо в ръцете ми попадна „Сняг“, който никак не успя да ме грабне. Повествованието вървеше прекалено бавно и тягостно за вкуса ми, едва дочетох книгата и честно казано, към днешна дата не си спомням абсолютно нищо от нея, освен един абсурдно дълъг монолог, случил се…

Не пропускайте – Първа международна олимпиада по ментална аритметика

На 11 и 12 юни 2022 г. България ще е домакин на първата по рода си международна олимпиада по ментална аритметика за деца на възраст от 4 до 14 години.  Събитието се организира от SmartyKids България – мрежа от детски образователни центрове, представена в 11 държави, в т.ч. и в България в 38 населени места.…

Време за четене: Роман за съдбовната връзка на великата дива Мария Калас и Аристотел Онасис

 В тематичната си Колекция „Музи“ издателство „Емас“ ни поднасят роман за любовта на най-великата оперна дива на всички времена Мария Калас и несметно богатия Аристотел Онасис – една от най-емблематичните двойки на 20-и век. Авторката Мишел Марли убедително вдъхва живот на Мария и Аристотел и на техните дръзки и трагични взаимоотношения и ни пренася в…

Хайде на балет! „Вълшебството на Пепеляшка“ – детски балетен спектакъл ви очаква

             Чрез класическия балет и разкошната музика на П. И. Чайковски, малките балерини от балетно студио „Пирует“ и балетно студио „Красимира Колдамова“, разказват за силата на майчината обич, приятелството и вярата в доброто. Изключително цветен и забавен, спектакълът пренася малките зрители в приказния свят на Пепеляшка и нейната майка, чиито дух се превъплъщава в добрата фея.…

Мащабно почистване на плаж Камчия, благодарение на фестивала Ritual Gatherings

Един от най-красивите плажове на северното Черноморие често страда от замърсяване след зимата и преди началото на летния сезон. На 11 юни, от 10 до 14 часа организаторите на фестивала Ritual Gatherings събират доброволци за почистването му. Те си партнират с Община Аврен, която ще осигури извозване на събрания боклук, чували и ръкавици. Целта на…

„Отгледано с грижа в България“ или как се насърчава родната продукция

И тази пролет екипът на МЕТРО България лично се включи във вече традиционното засаждане на изчезващия сорт български домати „Розова магия“ в с. Първомай, област Петрич. За шеста поредна година компанията се фокусира върху съхранението на автентичните български вкусове и подкрепя родните фермери в рамките на програмата „Отгледано с грижа в България“.  Инициативата обхваща локални…

Заповядайте на „Разходка в миналото“

На 1 ноември в Централния дом на архитекта (гр. София, ул. „Кракра“, 11) ще бъде открита изложбата* на Юлия Красовска “Разходка в миналото”.

Основната част от експозицията е посветена на украинеца Михайло Парашчук – професор и скулптор с европейско признание. Парашчук играе важна роля както в историята на България, така и в тази на Украйна.

2

Михайло Парашчук пристига в България през 1921 година и тук създава редица архитектурни шедьоври, които и досега са запазени из центъра на град София. Благодарение на неговите усилия през първата половина на ХХ век градът се превръща в истинска европейска столица.

photo_2019-10-23_13-26-42

Той създава архитектурна пластика и украса на такива важни обществени сгради като Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, Народния театър „Иван Вазов“, Народното събрание и Съдебната палата в гр. София, а също така и сградите из страната. Картините на Юлия Красовска изобразяват сгради в периода 1950 – 1960 г, които е украсявал Парашчук, а след това можете да видите снимки на неговите скулптури към тези сгради.

Също така са представени и картини, които изобразяват сгради в Бургас (родният град на художничката), по проект на италианския архитект Рикардо Тоскани. Той участва в изграждането на редица паметни сгради за града в началото на миналия век.

5

Наред с акварелната възстановка на старинния изглед, Юлия Красовска предлага и съвременни снимки направени от същия ъгъл. По този начин всеки един може да види и сравни как градът се е променял във времето.

4

*Организатори са Съюз на архитектите в България и Посолство на Украйна в Република България