Тиволи – радостта на Копенхаген

Да отида в Tivoli (ударението е на първото и) ми беше мечта, откакто посетих Копенхаген за първи път. Чак две години по-късно обаче успях да я осъществя, но не съжалявам за забавянето, чакането си заслужаваше.

Малко предистория

Тиволи е увеселителен парк с разкошна градина, отворил врати през далечната 1843 година. Той е вторият най-стар увеселителен парк в Европа, като първият е “Dyrehavsbakken” (Дурехаусбаке), намиращ се отново в Дания, близо до град Клампенборг.

Георг Карстенсен (Georg Carstensen) – бащата на Тиволи, дълго е убеждавал крал Крисчън VIII, че Копенхаген има нужда от подобен парк, защото “когато народът се забавлява, не мисли за политика”. В крайна сметка кралят дава зелена светлина на Карстенсен, като му осигурява 61 000 кв.м край Вестерпорт, където е била Западната порта на Копенхаген. Тоест, първоначално Тиволи се е намирал извън града, докато днес е в самото му сърце – между Централна гара, Общината, Централния площад и музея Глиптотекет.

От самото си начало декорацията на Тиволи е издържана в ориенталска тематика, което се е запазило като устойчив мотив и до днес.

Едни от най-красивите фойерверки се изстрелват на специални поводи от езерото в парка и красотата е неземна. Поради строгата политика за опазване на околната среда в Дания и силното екосъобразно чувство на датчаните, зарята е рядкост, но когато се случва, е забележителна.

Няма да лъжа, Тиволи е скъпичко място, ако решиш да се отдадеш на всичките му удоволствия. Цените за билети са най-разнообразни, тъй като има комбинирани билети вход + разходка с гид, вход + разходка + представление в театъра, вход за групи, вход в дни със специална програма и концерти, годишни карти – сребърни и златни, спрямо включените екстри и така нататък.

Нека дам някои базисни разяснения и насоки за цените (валидни към 2019 година).

Входът за всички над 8 години е 130кр, а от 3 до 7 год. – 60кр. За групи по 20 човека, цената на билет пада до 117кр. Вход за два последователни дни е 200кр за над 8 години и 75кр за деца между 3 и 7.

Можете спокойно да си платите само вход за парка, без никакви допълнителни екстри като люлки, театър, мюзикъл, посещение на музей или аквариум (защото Тиволи предлага всичко), да се разходите наоколо, да хапнете, пийнете и да си вземете сувенир.

За всеки сезон или голям празник Тиволи има специална украса. Около Коледа и Нова година паркът е оживяла от романтичните приказки зимна феерия, за Великден има страхотни зайци, яйца и т.н., лятото е потънал в цветен разкош, а есента е основно подвластен на хелоуинска тематика и летящи вещици на метли висят от всеки ъгъл. Много хора плащат билети за вход единствено да разгледат украсата, а повярвайте ми, тя си заслужава винаги!

Ако искате да се качите на някой от атракционите, трябва да заплатите допълнително, като пред всяко съоръжение има автомат за купуване на билети. Каква е уловката тук – колкото по-голяма и “страшна” е люлката, толкова е по-скъпа, като цените варират между два, три или четири билета от по 30кр всеки за атракцион. “Бебешките”, както наричам малките люлки, са по един или два билета за 30кр.

Можете обаче да си купите неограничен достъп до всички атракционни люлки на цена от 240кр на човек. Ние със съпруга ми направихме точно така и не съжалихме, защото успяхме да се качим на страшното влакче, кулата със свободно падане, люлките във въздуха, самолетите и още куп атракционни, които не знам как да опиша, но ми разходиха стомаха от петите до гърлото и обратно из цялото тяло 🙂

За да съм честна, трябва да кажа, че всяка крона си заслужаваше на 100% да бъде похарчена! Тиволи е изумително красиво, перфектно подредено и организирано място, което те потапя в приказен свят с екзотичен привкус и ти връща всички забравени детски радости.

Усмивката не слезе от лицето ми, докато тичахме от атракцион на атракцион и пищяхме от страх и радост, докато се въртяхме във всички посоки.

За безопасността се мисли постоянно и персоналът на парка проверява винаги и много внимателно кой как е седнал, закопчани ли са добре коланите му, има ли опасни предмети наоколо и т.н. Някои от най-бързите и предизвикателни атракциони са конструирани така, че да те държат здраво седнал без да можеш да мръднеш нито сантиметър и повярвайте, когато шоуто започне, ще си благодарен за това.

Отделно на всяка една люлка има място, където да си оставиш чанта, очила, слушалки и т.н. предмети, които могат да изсхвърчат и да бъдат потенциално опасни или най-малкото строшени. Има и безплатни ластици за коса, за да нямаш кичури в устата, очите и ушите си 🙂

Относно хапването, в парка ще откриете страхотно разнообразие от ресторанти, пицарии, сладкарници, хапване на крак, на пейка, на тревата, кръчми и т.н.

Цените не се различават от всички останали места в Копенхаген, тоест не са излишно завишени само, защото са в Тиволи.

Сувенири има колкото и каквито си пожелаете. Паркът също така разполага с тоалетни и заключващи се гардероби.

Станция за целувки 🙂

В началото на статията казах, че съм посетила Тиволи в най-точния момент и следва да уточня защо така. Малко след като започнах живота си в Копенхаген разбрахме, че съм бременна. Не знам дали и други жени са изпитвали това, но още в първите месеци дори качването на най-обикновена люлка на детска площадка ми преобръщаше стомаха, сякаш летя към Космоса с главата надолу, та решихме, че атракционите на Тиволи ще почакат. После пък или нямаше на кого на оставим бебето, за да избягаме заедно с татко му към парка, или когато имахме бавачки, времето беше лошо.

Когато пък имахме идеалните условия – баба на разположение и разкошно слънце с меки температури, се оказа, че паркът е затворен за едноседмична почивка (непосредствено след Великден).

Най-сетне успяхме да му прекрачим прага на 24 май, когато празнувах 32-я си рожден ден 🙂 Бяхме едни от първите посетители в парка и добре, че не се забавихме, защото до обяд се радвахме на разкошно слънце и топлина, но от обяд нататък задуха Северняка и доведе буреносни облаци. Та, всичко се получи прекрасно като по поръчка.

Новата ми мечта е да посетя парка в някоя топла вечер, за да се порадвам на вечерните му светлини, както и на нощен Копенхаген, който повярвайте ми, е омайващо прекрасен.

Сайтът на Тиволи можете да посетите тук, а повече информация за атракционните – тук.

Прочетете още:

Кръглата кула на Копенхаген – уникална архитектура, богата история и дом на най-старата обсерватория в Европа

Копенхаген – градът на щастието

Няколко неща, които да очакваш от Дания

Забавното скучно празненство с датски пенсионери

Литературен клуб в Копенхаген: първи впечатления

Реклама

Най-доброто от балканското виното (и не само) ще се лее на винен фест в София, наздраве!

Над 800 вина от всички 13 балкански страни и Грузия са заявили участие в конкурсната програма на Балканския международен винен конкурс и фестивал, който ще се проведе в София между 5 и 9 юни в специално винено градче до Националния дворец на културата.

Организаторите вече са получили заявки за участие и през 2020 г. дори от страни като Австралия, Китай и Япония. Това стана ясно на официална пресконференция преди откриването на форума.

Конкурсната част ще продължи от 5 до 7 юни, а в състава на международното жури влизат четирима носители на званието Master of Wine (MW), най-престижното сред винените експерти. Най-добрите вина на Балканите ще бъдат наградени на 7 юни на гала вечерята в хотел “Хилтън”, на която традиционно се връчват т.нар. Балкански винени Оскари. Най-доброто вино от всяка държава ще получи награда, а сред победителите ще бъде избрано и носителят на Гранд трофея на конкурса.

“В конкурса обикновено всичко върви гладко и тази година отново имаме рекорден брой участници, които се състезават за Голямата награда. Най-важната част от следващите няколко дни обаче ще бъде виненото изложение. По-трудната, но същевременно прекрасна част – виненият фестивал на открито ще бъде много по-оживен и забавен от предишни години”, каза председателят на журито на BIWCF 2019 Константинос Лазаракис, първият Master of Wine на Балканите.

Над 1000 ще бъдат вината, които ще могат да дегустират посетителите на винения фестивал до НДК от 7 до 9 юни. Сред гостите се очаква да бъдат и вносители и дистрибутори от САЩ, Китай, Скандинавия, Белгия, Холандия и др.

“Това означава, че София става все по-привлекателна дестинация както за изложителите, така и за туристите. Търговците пък вече ползват фестивала за обогатяване на своето портфолио с интересни вина от местни сортове или международни, но специфично направени в региона”, каза председателят на фестивала Галина Нифору.

Общо над 100 изби са потвърдили участието си тази година, а всяко едно от дегустираните вина ще може да се закупи на място. За най-запалените любители на виното са организирани и майсторски класове с отделна регистрация на www.balkanswine.eu/2019. В мрежите на Eventim и EpayGO цените на билетите за винения фестивал на открито са все още на промоционални цени – от 12 лв. за един ден до 20 лв. за тридневен пропуск, а майсторските класове са на цена от 50 лв.

“На пръв поглед това събитие е една малка стъпка, но когато то се организира за осми път и всяка година броят на изложителите се увеличава, това е поредният принос за мира и добросъседството на Балканите”, каза председателят на Българската търговско-промишлена палата Цветан Симеонов по време на пресконференцията. БТПП е партньор на Балканския международен винен конкурс и фестивал още от първото му издание.

“Огромният успех на фестивала говори за развитието на лозаро-винарския сектор в региона. Пожелавам успех на всички участници и съм сигурна, че наистина най-добрият ще се украси с Голямата награда от винения конкурс”, каза главният секретар на Изпълнителната агенция по лозата и виното Нина Филипова.

Тази година като партньор на Балканския международен винен фестивал се включва и фестивалът Sofia Restaurant Week. “Нашият опит с показва, че има много хубава почва за развитие на градски събития от този мащаб. Амбицията ни е да подкрепим фестивала и да го направим наистина най-големият подобен форум на Балканите и значимостта му да се увеличи и чрез нивото на храната, която се предлага заедно с прекрасните вина на фестивала”, каза Николай Коев, организатор на Sofia Restaurant Week.

Няма как да има балкански фестивал без хубава музика. Монтанският брас бенд Vivo Montana, както и Стоян Роянов – Я Я и неговата джаз формация, ще се включат в програмата на събитието. Музиката през трите фестивални дни ще бъде специално подбрана от Оля Антонова, добре позната на почитателите с малиновото вино “Трастена”.

“Очаква ни чудесен винен уикенд за цялото семейство!”, убедена е Галина Нифору. Като част от виненото градче ще бъде обособен детски кът, където родителите ще могат да оставят своите деца над 3 г., докато дегустират вината на изложителите. Домашните любимци също са добре дошли на Балканския международен винен конкурс и фестивал 2019 – за тях ще има осигурена кучешка гурме храна.

Осмото издание на Балканския международен винен конкурс и фестивал 2019 се осъществява с подкрепата на Столична община и Българска търговско-промишлена палата, както и с медийното партньорство на Стандарт, Exporter.bg, Hit-bg.com, WineBG.info, списание Твоят бизнес, ExpoWorld.bg, Момичетата от града, ApolloWine.com, The Wine Inside, Sommelier.bg, Agro TV, ВиноЗона, Novini.bg, Sportal, Woman.bg, Eating, Gardening & Living in Bulgaria, Аз чета, Sommelier.bg, Agro TV, Novini.bg, Manager.bg, Tialoto.bg, Az-jenata.bg, Enosiasti, Fresh Cuts of Life, Enjoy Wine, Businessnews.bg, Explorerbg.bg, Майко мила, Жената днес, Арт идея БГ, АИДБ, In Food Veritas, Winetours.bg, Gourmet Pets, Moto Pfohe Rent a Car, Vino & Fino, Oinohoos, vin2.ro, Exotic Wine Travel, vino.mk, hedonistmagazin.net, sofiaadventures.com и др.

Кръглата кула на Копенхаген – уникална архитектура, богата история и дом на най-старата обсерватория в Европа

Живея в Копенхаген вече две години и за първи път миналия уикенд посетих Кръглата кула – едно от най-популярните и интересни места в града.

Една от причините да подминавам мястото досега е, че винаги е претъпкано с туристи, а аз предпочитах по-нетрадиционните дестинации наоколо.

С мъжа ми обаче се разхождахме из центъра и видяхме, че на входа на кулата няма обичайната извиваща се опашка и решихме, че това е нашият момент.

Купихме си билети (само 25кр на човек) и поехме по спиралата нагоре.

Кръглата кула има уникална спираловидна архитектура – няма стълбище, а завъртяна няколко пъти около оста ѝ спирала (дълга 281м), която отвежда към върха. Там има уникална панорамна тераса и обсерватория.

Изглед от кулата

Подобен дизайн е бил рядкост и изключително архитектурно явление за времето, когато Кулата е строена – 1637 – 1642 година.

Сградата е вдигната по нареждане на крал Крисчън Четвърти (най-обичаният от датчаните), като идеята е била в една сграда да се комбинират църква, библиотека и обсерватория.

Към днешна дата църква вече няма, но обсерваторията още е налична, като представлява най-старата действаща обсерватория в Европа.

Интересното е, че видният астроном Тихо Брахе (Tycho Brahe), който е бил и датчанин, е оказал сериозно влияние за създаването на обсерватория на Кръглата кула и отдаването ѝ на Университета в Копенхаген. За жалост той умира преди да види кулата построена, но желанието му е изпълнено и поколения наред астрономи са му били благодарни.

Относно библиотеката, помещавана в Кулата, тя е била най-голямата в страната. Открита през 1657 г. Като част от копенхагенския университет, тя е побирала над 10 000 издания, които са се множели толкова активно през годините, че се е наложило да бъде преместена на по-широко и удобно място.

Днес помещението на библиотеката е превърнато в галерия, в която безплатно се показват различни изложби. Ние имахме късмета да уцелим прекрасна такава – изпринтени в огромен мащаб фотографии на небесни красоти като залези, изгреви, лунни нощи, облаци и т.н.

Особено любопитен елемент в Кръглата кула е нужникът. Да, точно така, в сградата има разположена тоалетна с вътрешна канализация.

Не е кой знае какво, но съм убедена, че астрономи, библиотекари и студенти са били доста доволни да го имат, а не да тичат почти 300 метра надолу, за да търсят тоалетна.

Ако имате възможност, то посетете Кръглата кула, няма да съжалявате 🙂

Ноемврийски книжки съкровища

Пазарът на българската книга е много по-богат и активен, отколкото мнозина си мислят. Само за последните седмици няколко нови заглавия „цъфнаха“ по книжарските рафтове, а аз ви ги представям на кратко, но с удоволствие.

„Внезапна смърт“ от Ане и Евен Холт, изд. „Емас“

Показна кражба на картини от частна колекция. Поредица от странни смъртни случаи на проминентни футболисти от „Нотингам Хил“. Какво общо може да има в двата случая? Единственото общо всъщност е собственикът и на картините, и на футболния клуб – крупният бизнесмен и меценат от ливански произход Наджиб Айша.

Колкото и да е абсурдна тази връзка, тя привлича вниманието на кардиоложката Сара Цукерман, чийто приятел Ула е лекар на отбора.

Дали необяснимата смърт на младите мъже в цветущо здраве не се дължи на неизвестно стимулиращо вешщество?

Ако е така, защо Наджиб Айша е прибегнал до него?

Заради недобро финасово положение? И има ли застраховката на картините връзка с това?

Все въпроси, трудно разрешими за една лекарка.

Но в съзнанието на Сара изниква стара снимка.

И ключът на загадката се оказва в нея…

Ане Холт

Вторият роман на тандема Ане и Евен Холт – писателката юристка и братът кардиолог – отново ни повежда в лабиринта на една от най-страшните мафии: фармацевтичната…

„Магията на пътешествията“ от Асоциацията на българските журналисти и писатели по туризма, изд. „СофтПрес“

Истинският пътешественик знае, че всяко място на Земята е уникално и си заслужава да бъде посетено.

Отдайте се на страстта си за пътешествия и предизвикайте откривателския си дух. Разлистете страниците на тази книга и пътувайте до уникални световни дестинации, където ще се срещнете с нови хора и ще опознаете чудни места, на които никога не сте били. В нея са поместени пътеписите на автори, част от Асоциацията на българските журналисти и писатели по туризма (според изписването ѝ на френски език – ABUJET). В нея членуват повече от 50 журналисти и писатели. Част от членовете на АBUJET са членове на FIJET.

FIJET е Международната федерация на журналистите и писателите по туризма (Fédération Internationale des Journalistes et Ecrivains du Tourisme). Създадена е в Париж в края на 1954 година от журналисти от Белгия, Франция и Италия. 

„Дълга нощ в Париж“ от Дов Алфон, изд. „Обсидиан“

Дов Алфон, писател, журналист и бивш офицер от секретното звено на израелското разузнаване, познава отлично света на сенките и шпионските игри. Дебютният му трилър „Дълга нощ в Париж“ определено ще зарадва почитателите на Джон льо Каре и Чарлс Къминг, както и зрителите на „Вътрешна сигурност“.

След полет от Тел Авив и невинен флирт с облечена в червена униформа блондинка на летище „Шарл дьо Гол“ млад компютърен специалист изчезва безследно. Причини за безпокойство на пръв поглед няма, но в Израел е обявена тревога. А полковник Зеев Абади, новият шеф на Специалната секция към суперсекретното Звено 8200, точно в този момент съвсем случайно се намира в Париж.

За комисар Леже всяко съвпадение е подозрително. И когато след няколко часа друг млад израелец е отвлечен от хотелската си стая, опасенията на френския полицай прерастват в неприкрита паника. Възложеното му разследване се оказва неочаквано сложно. Очертава се дипломатически скандал. Намесват се политически фигури от най-висок ранг. Медиите внасят допълнителен хаос и объркване.

Единствено полковник Абади успява да се ориентира в извънредната ситуация. И реагира светкавично. За помощ той може да разчита само на своята заместничка в Тел Авив Ориана Талмор, която трябва да идентифицира жертвите.

Но всяка тяхна стъпка се следи от китайски командоси, които провеждат невероятна по мащабите и жестокостта си тайна операция във френската столица. Убийствата следват едно след друго. Напрежението в кабинетите на властта расте.

Очертава се дълга нощ в Града на светлината…

„Леонардо да Винчи“ от Уолтър Айзъксън, изд. „СофтПрес“ 

Почти пет века животът и творчеството на Леонардо да Винчи са обект на възхищение, клюки и конспирации. На български излиза най-новата му биография, плод на задълбочените проучвания на Уолтър Айзъксън –  автор на биографиите на Стив Джобс, Айнщайн, Кисинджър и Бенджамин Франклин.

За разлика от много биографи, Айзъксън никога не се съсредоточава единствено върху сухите факти и формалната хронология на събитията.

Той търси връзките, подводните течения, процесите, които влияят върху съдбата на човека и го превръщат в гениален учен, в креативен гений, или в случая на да Винчи – и двете.

Хиляди страници от изумителните лични дневници на Леонардо, свидетелства от съвременници и десетки нови открития — това са основите, върху които стъпва Уолтър Айзъксън, за да пресъздаде историята на един от най-великите и всеобхватни гении. Откъс изтеглете от тук – Pages from Leonardo_da_Vinci_web

Да Нанг – сюрреалистичният мост над виетнамските планини

Знаете ли, че към момента Виетнам е една от водещите туристически дестинации в света?

Да, хората все още искат да видят Париж, Лондон и Малдивите, но азиатските страни набират повече и повече популярност сред пътешествениците.

Виетнамците усещат това и започнаха да инвестират още по-сериозно в развитие на инфраструктура и забележителности. Благодарение на това се създаде изумителния Златен мост Да Нанг.

Със сигурност сте виждали снимки от него, които са толкова впечатляващи, че първоначално може да решите, че това е по-скоро декор от филм.

Да Нанг се издига на 1400 метра надморска височина и предлага покъртително красива гледка към виетнамските планини. Отделно на това самият мост се “държи” от огромни човешки ръце, което прави цялостното внушение сюрреалистично и магично.

Общата стойност на проекта е 2 млрд. долара и според мен всяка стотинка си е заслужавала.

Вече имам още едно място в мечтаните ми дестинации, което искам да посетя. Насладете се на снимките:

Няколко неща, които да очакваш от Дания

След посещенията на различни приятели и роднини, както и чувайки разнообразни коментари от различни хора по повод престоя им в Дания, реших, че може би няма да е лошо да напиша няколко реда за това какво да очакваме от тази китна, но доста различна от всичко, с което българската душа е свикнала, земя.

Малка предварителна уговорка – говоря основно за Копенхаген, който ми е познат, въпреки че за останалите части на Дания важат същите неща. Също така съветите са за туристи, не за постоянно пребиваващи.

Времето

Не е толкова лошо, колкото се говори, но някои неща трябва да се имат предвид. Като начало е безсмислено да се гледат прогнози. Равната земя, близостта на морето и силният вятър гонят облаците по безкрайното скандинавски небе и метеорологичните условия се сменят буквално за часове. Облечете се на пластове, задължително си носете шал и шапка, и не се ядосвайте на дъжда или вятъра, просто ги приемете и се постарайте да не им обръщате внимание. И помнете, че няма лошо време, само лошо облекло 🙂

Цените

Да, в Скандинавието е скъпо, особено ако решите да се храните на ресторант. В супермаркетите продуктите са доста изгодни, така че ако имате възможност да си готвите на мястото, където сте отседнали, препоръчвам да го правите.

Бири на открито

Би ви направило впечатление, че цялото датско народонаселение обожава да прекарва времето си навън, без значение студено ли е или не. Хората не се свенят да седнат на земята един срещу друг и да си говорят, пушат, пият, ядат и т.н., така че спокойно можете да го правите и вие

Гробища и паркове

В Копенхаген зелени площи има много, въпреки че ако питате гражданите, ще ви кажат, че градът е прекалено застроен, шумен и с натоварен трафик. Но пък ако сте живели няколко години в столицата на България и видите как е тук, ще им се изсмеете в лицето и ще ги наречете “глезльовци”. Почти всички паркове са оборудвани със свободни за ползване скари, във всеки супермаркет се продават въглища и подходящо месо за малко барбекю, така че спокойно може да се развихрите. От друга страна в градинки и паркове никога няма да видите никой да продава балони, царевица, захарен памук, захарни ябълки, машинки за сапунени мехури, кученца с клатещи се глави и т.н. От време на време минава камионче за сладолед или има паркирано такова за кафе и толкоз.

Паркът към болница Биспеберг, който горещо препоръчвам да посетите, ако сте в града и имате време

Що се отнася до гробищата, те са коренно различни като вид и структура от нашите, и са изключително приятни за разходка. Можете да видите снимки и подробности за най-известното копенхагенско гробище тук – За два дни в Копенхаген – гид на най-хубавите (и безплатни) места

Модата

Забравете за токчета, фризирани коси, ланци и т.н. На почит са широките панталони малко над глезена, маратонките, широки палта до под коляното, небрежно вързана коса и цялостно клошарски вид или както е модерно да се нарича сега “хипстърски”.

Хората не само в Копенхаген, но в цяла Дания, се обличат буквално както си искат и както им е удобно, без да робуват на никакви модни закони и тенденции. Това прави улиците невероятно пъстри и очарователни.

Мултикултурност

Копенхаген за мен е синоним на Вавилонската кула, особено пък кварталът, в който живея – Ньоребро. Тук ще срещнеш всякакви цветове на кожата, езици и религии, всички живеещи заедно рамо до рамо, без на някого да му е проблем. Стига да спазваш общочовешките принципи за уважение и местните закони, няма да имаш никакъв проблем да бъдеш приет с усмивка от датчаните, които по принцип са много добронамерени хора.

Английският

Всички, ама буквално всички говорят чудесен английски! Дори хората, събиращи боклука и водопроводчиците, а най-вече шофьорите на автобусите. Така че ако случайно се притеснявате, че не разбирате нищо от датския език (който си е доста предизвикателен), то спокойно, винаги ще успеете да комуникирате с местните, дори ако трябва и с жестове да им обяснявате, те пак ще се постараят да ви разберат и помогнат, ако имате нужда.

Трафикът

Всички добре знаят, че велосипедите в този град са повече от хората. Трафикът по велоалеите започва някъде към 15:30 и приключва най-късно до 19ч. Внимавайте да не ходите по пътя на колоездачите, защото голяма част от тях се движат доста бързо, а и не е учтиво да им навлизате в платното. Да се придвижваш с колело тук е най-лесно и бързо, а на много места се отдават под наем туристически велосипеди, от които да се възползвате. Личният ми съвет е да разчитате на тях или на градския транспорт и краката си, за да разгледате града, а за такситата да забравите. Не че има т.нар. “копърки”, даже напротив – всичко е легално и подчинено на здрави правила, но цените са доста солени, та по-добре да не си го причинявате.

Още за прекрасния Копенхаген можете да прочетете в другите ми статии, посочени по-долу, а ако имате конкретни въпроси, не се притеснявайте да ги зададете на редакционния имейл editors@vitamorena.com

Урокът на 2017 година – как се сбъдват желания

Принцът, който обичаше живота, дакелите и… тревата

Датският весел детски карнавал с тъмно минало

Модерна одисея – как се спасяваш, когато всичко с полетите ти се обърка

За два дни в Копенхаген – гид на най-хубавите (и безплатни) места

Другата Венеция – когато туристите си заминат

Свикнали сме да свързваме Венеция с пъстрия ежегоден карнавал на маските, както и романтичните гондоли, хилядите гълъби и разбира се, тълпите туристи.

Има обаче моменти, когато дори този град притихва, улиците се изпразват и гондолиерите остават без работа. Точно такъв период е улучил и фотографът Guido Gutierrez Ruiz.

Той е посетил Венеция в началото на март, за да установи с изненада, че градът е изумително празен и тих.

Гуидо е използвал момента, за да заснеме града както малцина преди това са успели – изчистен от туристи, така че красотата и романтиката му да изпъкват още повече.

Насладете се на фотографиите му, а повече за него можете да намерите в инстаграм профила му.

Прочетете още:

За два дни в Копенхаген – гид на най-хубавите (и безплатни) места

Античната и романтична Матера

Писма на пътешественика: Бари, Италия

Топ ресторантът в Лондон, който не съществува и човешката глупост

В последните години хората стават все по-разглезени и недоволни. Това до огромна степен се дължи на бизнеса, който в желанието си за печалба се опитва да задоволи всяка претенция на клиентите.

От друга страна обаче с развитието на социалните мрежи хората започнаха да се чувстват все по-важни и да вярват, че гласът им значение. Не че това не е така, разбира се, че е. Понякога обаче се прекалява с желанието за презадоволяване на нуждите и в проявяването на претенции за всичко.

Поредният пример в тази насока е един чудесен социален експеримент, проведен от англичанина Уба Бътлър, работещ като репортер във VICE. Въпросният е репортер във VICE, но има доста добри наблюдения върху това как огромно количество хора печелят пари от писане на фалшиви отзиви за различни заведения в TripAdvisor.

TripAdvisor е най-популярната онлайн платформа, която компилира каквито си искате заведения, хотели и т.н., като представя обща оценка, съставена от отзивите на гости и клиенти. На практика всеки може да пише и да качва снимки там, и да споделя своите наблюдения и мнение за конкретно място. Туристи и други заинтересувани лакомо поглъщат информацията от TripAdvisor и често могат да решат да посетят или пък не определено място само по отзивите, дадени за него.

Отделно, че различни заведения и подобни се гордеят да сложат на входа си означение, че са препоръчани и имат еди-колко-си звезди от TripAdvisor.

Проблемът обаче е, че тази информация и отзиви могат лесно да се манипулират и фалшифицират.

Това доказва и Уба с негия експеримент.

Планът му е изключително прост и покъртително ефективен.

Той създава сайт на заведението Shed, което уж се намира в Дулич – местност в южните покрайнини на Лондон. В сайта качва красиво направени и фотошопирани снимки на “гурме” храна, която всъщност е порция каквото е имал под ръка, оформена обаче така, че да изглежда апетитно и модерно.

Вместо храна, клиентите на ресторанта избират емоции – менюто на Shed предлага блюдата си като настроения Любов, Комфорт и т.н.

Локацията остава скрита на принципа на така модерните в последно време хипстърски партита и вечери на тайни места, точната локация на които разбираш непосредствено преди посещението си.

Приятелите на Уба започнали да пишат ревюта за Shed в TripAdvisor, в които го възхваляват като невероятното ново място за хранене в Лондон, което сюрпризира с неочаквана атмосфера, фантастична кухня и т.н.

Единственият проблем е, че Shed не съществува. Всичко около него е тотална измислица на Уба, който тества до каква степен работи стадния инстинкт у човека.

За няма и 7 месеца несъществуващият ресторант се превръща в топ мястото за хранене в Лондон, според TripAdvisor!

Уба споделя, че от самото начало, когато е започнал да получава обаждания за резервация на маса, той отказвал с думите, че всичко е пълно. Колкото повече отказвал, толкова по-настойчив и силен ставал наплива.

Четити месеца след началото на експеримента телефонът и имейлът на мнимия собственик са заринати от запитвания от страна на най-известните блогъри в страната, а самият той споделя, че много хора използвали служебните си имейли да направят резервация, надявайки се, че местоработата и позицията им, ще им помогне.

Когато Shed окупира първо място на най-добрите и препоръчвани ресторанти в Лондон в класацията на TripAdvisor, Уба решава да превърне за една вечер ресторанта в реалност.

Той почиства двора на малката си къща в Дулуич, кани свои приятели за мними клиенти на заведението, а заедно със свой познат-готвач, приготвят менюто за гостите.

Храната, която купуват, е от възможно най-нисък клас полуготови блюда. Общата стойност на меню за един човек е един паунд.

На случаен принцип Уба връща обаждане на няколко от последно звънналите му с желание за резервация хора и ги кани на вечеря в мнимия Shed.

Сервира им блюдата в своя преметен от окапали есенни листа двор, като ползва старите си чинии и обикновени градински мебели. Храната е украсена с ядливи цветя и подправки да изглежда гурме, но реално е евтин полуфабрикат. Понеже всичко е наужким, пари не взима от никой от клиентите под предлог, че тази вечер е “отворена”.

На края на вечерта пита посетителите какво мислят за ресторанта, дали биха се върнали отново и дали биха препоръчали на приятели. Всички са във възторг от обстановката, храната и цялата атмосфера и никой не иска да признае, че царят е гол…

Потърсени за коментар TripAdvisor не отговарят почти нищо, освен че експериментът не дава кой знае каква информация за фалшивите ревюта в истинския свят, които се пишат за реално съществуващите ресторанти.

Истината обаче е, че цялата тази схема с отзиви от хора може и да е добра като идея, но изключително лесно се опорочава и води до безсмислени резултати, лесно манипулеруеми спрямо частни желания.

Или иначе казано – ако искате вашето заведение, което не е нищо особено и с лоша кухня да се превърне в топ място за срещи в града, ще го постигнете лесно, благодарение на подобни платформи и малък бюджет, инвестиран в писане на фалшиви отзиви.

А ако имате добър бизнес, можете да бъдете сринати по същата схема, скроена и платена от ваш конкурент.

Самите хора трябва да се научат да не забравят, че притежават собствени сетива и разсъдък и да избират спрямо тях, а не да се оставят на мнението на тълпата и да се водят като слепци зад стадото.

Целият експеримент на VICE можете да видите тук.

Писма на пътешественика: магнетичният Истанбул

Истанбул е изумителен град. Фантастичен. Градът, в който се влюбих моментално и към който винаги се завръщам с удоволствие.

Градът, по който изпитвам повече носталгия, отколкото към родния ми Пловдив.

Спокойно мога да заява обаче, че Истанбул не е за всеки. Мултикултурната му, пъстра и шумна атмосфера, наситена със специфични аромати и необчайни гледки могат да понесат на определени хора.

Други ще останат неприятно изненадани, стресирани и може би леко погнусени. Зависи кой какво търси в пътешествията си и колко широко скроен е към нови култури и различни хора.

Цариград, Константинопол, Византион, Станбул – част от имета, с който градът е известен и до днес. Разположил се на два континента, горд със своя Босфор и богатата си култура, Истанбул е като машина на времето, която има способността да те върне няколко века назад във времето или да те изстреля напред в модерното и лукса.

До момента съм посещавала града три пъти – през летата на 2014 и 2015, и сега – началото на май, 2017 година. За жалост, при последното ми гостуване, установих, че явно кризата в Турция се усеща по-сериозно. Но за това ще разкажа малко по-късно.

Не бих искала да разказвам за местните забележителности, тъй като по различни туристически сайтове (и уикипедия) за тях е разказано много по-добре, отколкото аз бих могла да ви кажа.

Мога само да ви заръчам задължително (ама наистина) да минете през Синята джамия, да посетите Долмабахче и да отидете до Принцовите острови. Както и да пиете много чай и смело да хапвате от местната кухня. Няма да съжалявате.

Всички снимки съм направила с телефона си Moto Z Play, за който специално ревю можете да прочетете тук!

В този текст по-скоро бих искала да дам някои други насоки и надявам се полезни съвети и информация.

Като началото отново ще ви насоча по отношение на нощувките към airbnb. Възможността да отседнете в дом на местни не е за изпускане. Ще изживеете града по много по-добър и красив начин, отколкото ако сте в хотел (които навсякъде по света са еднакви).

Също така горещо ви препоръчвам да се настаните някъде в старата част или още наричана „туристическа“, където са всички интересни са виждане неща, а и морето е близо.

В момента цените на нощувките в Истанбул са изключително ниски. При последното ми посещение бяхме отседнали (заедно с най-добрата ми приятелка) ето ТУК и трябва да ви кажа, че беше просто великолепно! Идеален център, изглед към морето, тихо, чисто и спокойно.

По отношение на транспорта – вече два пъти пътуваме с „Метро“ и определено мога да ги препоръчам. Автобусите са нови, седалките са изключително удобни и забележително широки, винаги има стюард, както и безплатни кафе/чай, вода, сладко и солено.

Тръгват по разписание и пристигат по такова, никакви проблеми не съм имала с тях.

Когато пристигнете в Истанбул, най-умно и изгодно е да си вземете Istanbulkart. Това са пластики, които получавате срещу 5 (или 10) лири от всяка една бутка за вестници, туристическо дюкянче или подобно. Можете да си заредите картата на автомати, разположение непосредствено преди входа на метрото или пристанището.

С Istanbulkart пътувате без проблем на всички видове транспорт в града (метро, влак, трамвай,ферибот, marmarey – което е подводно метро, свързващо европейската част с азиатската), както и да си плащате за обществена тоалетна.

Важно е само да има пропусквателен пункт, на който да чекирате картата и да видите колко ви струва входа, както и колко пари ви остават в картата. Когато приключите с нея, можете да я върнете отново в някое магазинче за вестници край гара или спирка, като ще ви върнат депозита.

Никога не съм ползвала такси в Истанбул, но съм чувала, че са същите копърки като нашите юнаци тук и без да им мигне окото ще ви прекарат по по-дълъг маршрут, за да ви вземат колкото могат повече пари.

Самият трафик в града е кошмарен, а пешеходци и шофьори подозрително добре са усвоили италианските привички – всеки да се движи както си иска, без значение светофари и знаци, а клаксони да се ползват свободно и шумно.

Задължително трябва да сте с удобни обувки, забравете за токчета и платформи. Също така е най-добре да носите дълги поли или панталони, не за друго, а защото в нито една джамия няма да ви пунста с голи крака (без значение дали сте мъж или жена), с голи рамена и деколте и непокрита глава (това вече се отнася само до жените).

На входа на туристическите джамии ще ви се даде голям шал тип покривало за краката и/или главата, а вие от своя страна бихте показали добра култура, ако си измиете краката преди да влезете в храма. Не за друго, но в джамиите е абсолютно задължително да влезеш бос.

Ще ви изненада чистота в джамиите, която е просто изумителна на фона на това, колко много хора минават оттам, особено през “Султан Aхмед”.

По време на молитва, големите джамии затварят за туристи и после отново отварят. Всички джамии са безплатни за посещение. Вход има за места като Айя София, която е със статут на музей (и си заслужава да бъде посетена, уникално място е!).

Почти навсякъде е разрешено да газите зелените площи, като много от местните се възползват, като си организират пикници на полянките, които пък са перфектно поддържани.

И полека-лека стигаме до турската кухня. Лично аз съм ѝ голям почитател! Турският чай е най-хубавият и без значение къде го пиете – в заведение, ресторант или на улицата от улични търговци (такива обикалят с чашки и огромен парещ чайник на гръб), винаги е еднакво добър, ароматен и освежаващ.

Поглед от единия пешеходен мост

Турската закуска е разкошна. Тя представлява хляб (може да е плосък, арабски), масло, маслини (черни и зелени), домат, чушка (понякога е люта), твърдо сварено яйце, мерудия и ако сте много лакоми (като мен, когато става дума за турска кухня) – мед за десерт и дояждане на хляба.

Като основни ястия е задължително да опитате искендер кебап или адана кебап. От всичко, което съм яла, това са най-успешните и вкусни кебапи. Ще ви се прииска да имате още един стомах, защото много след като сте заситили глада, ще продължавате да ядете, понеже ви е вкусно.

Малка част от прекраската градина Гюлхан. Цветните лехи са оформени като паун!

За десерт (ако изобщо имате място за такъв) препоръчвам да опитате кьонефе. Това е сиропиран сладкиш, доста тежък, но омайващо вкусен. Веднъж опитате ли го, ще ви стане любим завинаги.

Иначе ако тествате тамошна баклава или кадаиф, ще установите колко по-малко сладки и захарни са от нашите тук.

Като тестени закуски можете да тествате гьозлеме, на което аз лично съм страстен почитател и пиде, представляващо лодка от тесто, пълна с различни неща – от масло и кашкавал, през сирене, доматки с кайма и т.н.

Не мога да се сдържа и да не похваля Moto Z с това какви разкошни снимки прави, включително и на тъмно.

Това, с което Истанбул ми направи непритяно лошо впечатление при последното ми посещение, беше непрестанното желание на всички ресторантьори и подобни да надписват сметки… Както и по-високите цени в заведенията.

При предходните ми две ходения всички се надпреварваха да те глезят! То не бяха баклавички for free със сметката, то не беше чай от заведението, рахат локум с кафето и още, и още, и още…

Да, в самото сърце на Истанбул сред закътаните сукаци се срещат и такива гледки

Всеки, когото си уважил с присъствието си в заведението му и с желанието си да му оставиш парите си, се чувстваше длъжен да се представи като невероятен домакин.

За жалост, от това вече няма и следа… Във всички заведения, в които седнахме, без значение в коя част на града се намират (туристическа, модерна, азиатска, европейска), усещахме как се опитват да ни „цакат“. И колкото да ми беше неприятно, трябваше да се разправям. Относно безплатните неща пък, такива вече изцяло липсваха.

Цените мога да кажа, че са като тук. Лирата е по-ниска, но реално стойността, която заплащаш, не е по-евтина. Кебапите започват от минимум 27 лири, като рязко тръгват нагоре, чаят варира между 3 и 6 лири, кафето е по същия начин, пидетата са между 16 и 26 лири средна цена. Гевреците, продавани на всеки ъгъл и площад на града също леко са си вдигнали цените – преди бяха по 1 лира, сега са по 1,25-50.

Много обикновено (и не особено чисто) улично заведение в азиатската част. Както се вижда, то е на няколко етажа. Сядаш на възглавничките и килимите, а сервитьорите ти носят всичко, от което имаш нужда. Единственото заведение, в което не се разправяхме за надписана сметка…

Разбира се, това поскъпване не е много и не е фатално, но ми беше единствено неприятно, когато трябва да обяснявам, че чай не съм пила, съответно не искам да го плащам.

Може би знаете, може би не, но аз все пак ще спомена – в Истанбул (и цяла Турция) алкохолът липсва. Реално такъв има, но вие няма да го видите. Само в баровете се предлага ракия, вино, бира и т.н., в ресторантите такива почти липсват, в магазините също. Цигари също има, но са скъпи и с много неприятни некролози на тях (картинките на умиращите от тумор хора).

Наргилета се пушат навсякъде, като специфичният им и омагьосващ аромат се носи из въздуха на града, допълвайки уникалната атмосфера.

Като изключим тарикатлъка за сметките, хората са изцяло приятелски настроени, навсякъде се радват, като чуят, че си от България и засмяно казват „комши!“.

На площада пред Айя София имаше огромен килим от лалета за радост на всички

Туризмът е един от основните отрасли в града, затова всеки се стреми на туристите да им е добре, за да си харчат с кеф парите.

Въпреки тези негативи, които споменах, препоръчвам да посетите Истанбул поне веднъж! Градът може да ви впечатли по много начини, предлага абсолютно за всеки по нещо и няма да ви остави безразлични.

Истанбул никога, ама никога не спи и дори само 2 или 3 дена да му отделите, той ще ви впечатли толкова силно, че дълго след това ще си спомняте за него (и най-вероятно ще желаете да го посетите отново).

Ако искате да ни споделите за ваш любим град, можете да го направите на редакционната ни поща editors@vitamorena.com

Новогодишни приключения в Прага. Част 1

Решението да посрещнем новата година с приятели в Прага бе взето още към края на 2015-а, но до изпълнение се пристъпи чак през 2016. Към средата на октомври решихме, че няма време за губене и по-добре да се организираме от рано.

От София до Прага щяхме да се придвижим с автомобил – нощен преход, който да започне към 22ч на 28-и декември и да завърши към 9-10 сутринта на 29-и в Прага (като пътьом да спрем и разгледаме Бърно).

Малка част от Бърно, където незнайно защо не снимах почти нищо

Успяхме да намерим истинска находка като квартира за 4-ма в airbnb, а именно разкошният кокетен мезонет на Адриян (вижте го ТУК). Апартаментът се намираше на чудно място в Прага 2 (туристическата част е Прага 1), като точно пред входа ни спираше трамвай, който ходи към всички забележителности, но ние предпочитахме да се разхождаме пеша (в този град винаги има какво интересно да видиш).

Искрено бяхме изненадани от местенцето, което си бяхме наели.

На снимките изглеждаше чудесно, но не очаквахме на живо като го видим да е още по-хубаво!

Всичко беше ново, подредено с вкус, без нищо излишно, но с всичко необходимо (включително разкошни фотографски албуми за различни италиански градове). Разполагахме с две спални – една долу и една горе, както и с две бани и тоалетни към тях (като нашата се падна да е с вана, йей!), малка кухничка, в която си правихме кафе и греяно вино и чудесни дивани, на които се излежавах блажено след дългите разходки.

 

Един от албумите в къщата на Адриан

Най-уникалното от всичко беше цената – 5 нощувки струваха 250лв на човек. Толкова красиво, удобно и евтино място в Прага си е чиста находка.

Ако желаете да планирате следващата си почивка с airbnb, този линк www.airbnb.com/c/245c29 ще ви осигури 20 долара отстъпка при първа резервация. Няма нужда да ми благодарите 🙂

Относно самият път към Прага, следва да кажа, че не е малко, но не и толкова страшно.

Нужни са поне двама шофьори, които да се сменят честичко, а за тези на задната седалка – одеалца и възглавнички за път, за да могат да спят в колата.

Никакви проблеми не срещнахме по границите, минавахме лесно и безпроблемно, като в Сърбия вместо винерка си плащаш таксата за пътя на междинни пунктове, а добрата новина е, че приемат както динари, така и евро и всякакъв вид банкови карти. Бензинът в Сърбия наистина е по-евтин, но никъде по другите държави не беше неразумно скъп. Не мога да цитирам цени, тъй като не бях аз шофьорът, а и вече позабравям излишните подробности от пътя 🙂
Мисълта ми е, че само пътят е дълъг и малко отегчителен, но не излиза скъпо като гориво (на дизел бяхме), винетки и такси.

Когато вече пристигнахме в Прага, беше слънчева утрин, поразяваща със своя студ. Студът беше наш неизменен спътник по време на целия ни престой в града и ако трябва да съм честна, ще е основното, с което ще запомня това пътуване.

По принцип не съм лигла, нямам проблеми с горещини и студове, но в тази Прага преживях нещо коренно различно. Излезеш ли навън, тялото ти просто се пропива със студ и се смразява. Навлиза през дрехите ти и нищо не може да те спаси, освен може би, ако не си облечен като за покоряване на Еверест. Може би Нова Година не е най-доброто време да посетите Прага, освен ако не сте моржове или руснаци (с каквито Прага изобилстваше! Бяха на всяка крачка, като се редуваха от време на време с украинци).

Постоянно зъзнех, а пръстите ми болезнено умираха под двете ръкавици на всяка ръка, които се видях принудена да си надена. Спасяваше ме греяното вино, което не знам доколко беше вино, но определено сгряваше и най-вече – продаваше се на всяка крачка, буквално.

И така плавно и полека стигнах до храните и напитките в този очарователен град.
Първият ми сблъсък с пражката кухня бе в деня, когато пристигнахме и мъжете легнаха да спят след шофирането, а ние с другата девойка се отправихме със залепнали за гърба стомаси да си търсим нещо топло за хапване.

На няколко метра от квартирата ни попаднахме в най-обикновената и очарователна кръчмица в града. Там ядох най-вкусните свински ребра на света (а по принцип не съм фен), а трайна следа в кулинарните ми изживявания направи чесновата супа, която предлагаха. За целия си престой в Прага срещнах това блюдо само там и трябва да ви кажа, че няма нищо общо с френската лучена супа, беше по-добро!

Великата чеснова супа

Нека обясня: това е уж бистра супа, в която има настърган или много ситно нарязан чесън, парченца тънка наденица, цял жълтък (!!!), който от горещата вода се стяга колкото да не се разлее, но си остава рохък, настърган кашкавал и крутони.
Забележителна вкуснотия! Исках да изям още една такава супа в момента, в който приключих с първата, но ребрата ме бяха заситили прекалено много (крехки, идеално изпечени, ароматни, приятно мариновани – са си оближеш пръстите!).

Уникални свински ребра, да си оближеш пръстите

Относно великия им гулаш, смея да твърдя, че най-вкусен такъв ядох във Виена, в заведение в центъра на града, на което за жалост не запомних името.

Пример за гулаш като основно ястие, поднесен във фенси кръчма. Месо, сос, пресен стар лук и филийки хляб

В Прага гулашът – на супа и на основно, беше вкусен, но чесновата супа е по-добра.

Сметката ни в кварталната кръчма. Ще ви помогне да се ориентирате с цените

Вечерта на Нова година тествах глиганско месо в сос и беше фантастично. Знаете, че дивечът има един по-особен вкус и аромат, който лично мен леко ме побърква (в добрия смисъл на думата), а с това глиганско отиде и много бира, което пък сътвори една чудесна вечеря.

Още един вариант на гулаш супа

За бирата да казвам ли? Има каква ли не, главата да ти се завърти от избор. На мен ми харесаха Svijany и Pilsen.

Ще си позволя обаче да дам някои насоки относно заведенията. Като всеки голям туристически град, Прага има разкошни капани за туристи, които се набухват в прословутите „кръчми на Швейк“ и оставят едни грешни пари там.

Пример – в една такава „Швейк“ кръчма (има ги из старата част и ликът на добрия войник е изтапанчен на входа) бирите струват по 100 крони половин литър. За сравнение на нормалните места е между 30 и 60 крони. Според курса на БНБ 100 чешки крони са 7,23лв.

Сметка за 4-ма от „Швейк“ кръчма

В Прага можете да се храните (и пиете) на изключително изгодни цени, но ако се поддавате на туристическото изкушение да хапвате гулаш до Карлов мост, то ще ви струва скъпичко, а и срещу парите си няма да получите нищо кой знае колко уникално.

Малко като на нашето черноморие – шопска салата с умрели домати и спаружени краставици за 6лв.

По-лошото обаче е, че на много места – ресторанти и заведения за хранене, сервитьорите бяха крайно троснати и честно казано смотани. Отделно е и политиката на заведенията – дори в най-скъпите не получаваш нищо като комплимент.

Класическа Швейк халба, която срещу 150 крони си взех за вкъщи като сувенир за баща ми

И ние, разглезени от гръцките ресторантьорски маниери, оставаме неприятно изненадани, че шотовете медовинка, които сервитьорът донесе на своя глава на масата ни, после си ги платихме по 90 крони на шот (в кръчмата на Швейк се развива действието). Както и че на масата има оставени прецели като солети, които са под точно обределена бройка и хапнеш ли един – 30 крони.

Миниатюрен вариант на пражка шопска салата

За сравнение – чесновата супа в кварталната кръчмица струваше толкова. Основните ястия в „скъпите“ заведения, издържащи се само от туристи, бяха между 450-750 крони, а специалитетите – над 800. Всеки си избира сам 🙂

Много интересни ми бяха в Прага коледните базарчета – няколко къщички, които предлагат греяно вино, триделник и други разни вкусотии. Имаше ги из целия град и около тях в пронизващия студ се носеха упояващи аромати на карамел, печено месо, хляб, вино и т.н.

Триделник на жар

Единственото изключително неприятно на базарчетата бяха откритите обори с живи животни вътре – задължително поне по едно пони, няколко козички и овца… Поставени като атракция, около тях се тълпят хора, деца пискат истерично, светкавици от телефони и фотоапарати светят… А животните седят завързани за оградата на обора и срещу няколко дребни пари можеш да вземеш от автомат храна и да им я дадеш.

Нямаше как да не се сетя тук как всички скочиха срещу клетката с нещастните елени пред мола, а в Прага видях поне 5 такива обори с изложени на стрес животни и никой нищо…

Музикална програма на едно от базарчетата с група „Бакхус“, които свиреха разкошни народни песни от забравената галска култура

И така, полека лека си наближаваше новата година – единственото нещо, за което нямахме организация. Е, не точно, знаехме, че искаме да я посрещнем на площада пред прословутия им часовник (само смъртта, която бие камбаната на Страшния съд, ме впечатли…), но какво ще правим до тогава? Трябва някъде да се яде, да се пие, да се лее шампанско.

На 29 и 30 решихме да огледаме ресторантите в центъра дали някъде ще успеем нещо добро да си намерим в последния момент. И както можете да се досетите, положението изглеждаше отчайващо, а реалността да посрещнем новата година в квартирата, започна да ни се вижда не чак толкова лоша.

Втора част от новогодишните ми приключения в Прага очаквайте утре!