Малките неща правят живота велик.
Но да обичаш правилния човек в погрешното време е ирония на съдбата.
Замисли се – след миг няма да ме има. Ще потрепнеш ли, осъзнавайки тази истина?
Храниш се с лъжи, но сърцето ти продължава да бъде гладно… А надеждите заспиват покорно, за да заситят преструвките.
Счупеното може да се докосне, но не създава същите вибрации на пулса. Натрошеното стъкло може да се държи в ръката като здравото, но няма да предизвика същото чувство за сетивата.
А да те обичам е като зимния плаж. Мога да лежа на пясъка, но ако плувам, ще замръзна.
Трудно е да си студен за някой, когато вътрешно гориш за него.
Няма значение фактът, че съм била всичко, което си искал. Никога нямаше да съм достатъчно добра за човек, който не е готов.
Не можеш да ме съдиш, че избрах себе си, когато ти дадох възможност да ме избереш и ти не го стори.
Цената на жената е в копнежа по нея. Аз копнеех душата ми да намери твоята.
Вярвах, че сме се изгубили само за да се намерим по-силни от преди…
Любовта не е връзка между двама, тя е опънат ластик между тях. Ако единият се откаже, болката отива в този, който е държал докрай!
Винаги треперех, а ти не потрепна нито веднъж.
Сигурно си бил изморен, защото постоянно препускаше в мислите ми.
Сега само ми се мълчи. Съвършенството на меланхолията ще се развали само ако трепнеш.
Трепни!
Събери ме, за да ме разпилееш отново по себе си.
Може би някъде, някога, в някого пак ще се влюбим. Нещо ще искаме, нещо ще чакаме, нещо ще боли…
Обича ли ти се за първи път като за последно? Понякога първата любов идва след всички останали…
Vita Morena 