“Остайница”, “Добър ден, тъга”, “Всички цветя в Париж”, “Корнелия” и още – кое си заслужава да се прочете и кое не

Доскоро гледах на аудио книгите с известно подозрение, че и доза подценяване, но ето че от Коледа насам не мога да спра да слушам. Сторител се оказа изключително добра алтернатива за хора като мен, които поради една или друга причина нямат възможност да четат хартиен или електронен носител, но пък могат да обикалят със слушалки по цял ден и през половината нощ.

За три месеца и малко съм “прочела” 14 книги и наченала, след което оставила, още толкова (и никога няма да ги довърша, защото не си заслужават).

Без да искам да правя реклама на Сторител, само ще кажа, че платформата ти дава чудесна възможност срещу приличен абонамент да имаш достъп до невероятно разнообразие от заглавия на различни езици. Откакто ползвам платформата, с удоволствие се замислих колко пари за книги, които щяха да ме разочароват, съм си спестила. Защото съгласете се, няма по-досадно да дадеш 15-20лв за хартиено издание, което след 20та страница да оставиш с разочарование и никога повече да не подхванеш отново.

Та, който има възможност, нека даде шанс на аудио книгите, ще види колко приятно занимание е това. Хем четеш, хем готвиш или буташ количка, чистиш, приспиваш бебе, люлееш люлка и т.н.

Сега ще си позволя да представя няколко заглавия, които ме впечатлиха по един или друг начин.

“Човек на име Уве” – това беше не само първата ми аудио книга, но и първият ми досег с Бакман. Следва да кажа, че останах изключително очарована. Смях се, плаках, мислих, слушах с ненаситност. С удоволствие ще си взема и хартиеното издание на романа! Много богата на емоции и чувственост книга, заслужава си всички хвалби на критиката и да, не е “висока литература”, но не е и нужно да бъде. Чудесен човечен роман, препоръчвам на всеки.

След Уве обаче подхванах “Баба праща поздрави и се извинява”, “Брит Мари беше тук” и “Тревожни хора”, с което изчерпах всички произведения на автора в Сторител. Книгите са лесни за четене/слушане, но… бързо лъсва шаблона, по който Бакман пише и това малко, даже на моменти много, дразни. Винаги има бременна жена, винаги има самоубийство/убийство, винаги има навъсени, но иначе сърдечни старци, както объркани млади хора, бързо намиращи правилния път. Не пише лошо Бакман, огромна част от разсъжденията му ми харесват и допадат, но тоя шаблонен начин на създаване на романи дразни.

“Остайница” на Рене Карабаш – първи досег с Рене, за която иначе отдавна знам, благодарение на периодичното ѝ споменаване в различни медии. Нямах особени очаквания, да не кажа, че подозирах незнайно защо плосък и беден литературен талант, но колко съм се бъркала!!! Чудесна грабваща книга на оригинална тематика, бързо разгръщаш се сюжет, пълнокръвни герои, грабващ магически реализъм.

Препоръчвам предимно на женската аудитория, мисля, че на мъжете може да им дойде леко неразбираема, поради разгърнатата чувствена душевност.

“Всички цветя в Париж” на Сара Джио – приятен роман, четящ се лесно и написан по правилата на чиклита. Държи определен съспенс, но спестява прекалено драматични и натоварващи сцени на насилие, въпреки че говори за кошмарите на окупиран от немците Париж по време на Втората световна.

Имаше обаче моменти в сюжета, които доста дразнеха с нереалистичността си, като например как човек със загубена памет, не се замисля “Абе, аз какво всъщност работя, за да се издържам?!”, а обикаля парижките заведения и ресторанти. Също така малко ми дойде в повече главните герои да са богати връзкари.

Прекалено удобно е героинята ти да няма битовизми за мислене, за да преоткрива красотите на Париж през удобно пълната кредитна карта, отколкото да надникнеш в истинския живот на редовия човек.
Но все пак увлекателен и лек роман.

“Добър ден, тъга” на Франсоаз Саган – не мога да повярвам как може да има така красиво написана книга с толкова тъп сюжет!

Завърших романа само, за да видя дали пък случайно няма да вземат обрат нещата и да си покрие ласкавите критически отзиви и грабващо заглавие, но уво. Даже напротив – в края си стана изключително нелогична и по холивудски клиширано и тъпо. Чак не можех да повярвам.

Никаква логика в развитието на героите, изключително плоско замислен и изпълнен сюжет.

Отново богати и презадоволени хора, които да мислят за луната и звездите, а не как ще си платят сметките тоя месец. Книга разочарование, не препоръчвам на никого.

“Корнелия” на Емил Ценов – тази книга трябва да я отбележа като попадението на първото тримесечие четене за 2022а. Ценов е съвременен писател и към произведенията на такива като него винаги подхождам с голям скептицизъм. Не заради друго, а защото срастването на интернет с ежедневието ни роди невероятно количество графомани. Всеки пише, защото си мисли, че има какво да каже и дори да избере интересна тема, съсипва всичко с кофти стил, грешки, плоскост и цялостна профанщина. Нагледала съм се на какви ли не самиздат недоразумения…

Та, подходих към “Корнелия” с големи резерви, които се стопиха още след първите две глави на книгата.

Изключително умело разгърнат сюжет, увлекателен повествователен стил, достоверни герои и най-вече – реалистични техни диалози и мисли. Също така романът носи информация с добавена стойност, та обогатяваш и общата си култура. Не мога да кажа, че намерих и едно нещо, което да ме подразни в книгата, за сметка на това толкова ме увлече, че я приключих за два дена.
Бих препоръчала изданието на всеки, заслужава си!

Ще приключа ревютата на изслушаните/прочетени книги от мен до тук, защото няма смисъл от още подробности. За книгите, които подхванах, но няма да продължа поради разочарование, също ще си спестя коментарите, тъй като литературата все пак е въпрос на вкус и не искам да сугестирам прекалено и отказвам някого да ги прочете. 

В момента слушам “Сапиенс. Кратка история на човечеството” на Ювал Ноа Харари и не мога да спра да се дивя колко бедно и неточно е било образованието ни в часовете по история… но това е друга тема.

Ще завърша обаче с думи, които често споделям, като стане въпрос за книги – време за четене винаги има! Дори и да е като слушане на аудио формат. Просто явно не сте намерили достатъчно интересна книга, която да ви докаже това.

Какви са новите тенденции в безоперативните естетични процедури?

Преди дни в София се проведе Global Aesthetics Academy 2022 – най-голямото събитие на Балканите в областта на естетичната и клинична медицина. Компанията дистрибутор на водещи брандове събра пред българската публика световноизвестни лекари и специалисти, които представиха най-новите тенденции и методи в областта на дерматология, естетиката, хирургия и гинекология. На пресконференцията някои от чуждестранните лектори…

Време за четене: роман за Мерилин Монро по повод 60-годишнината от смъртта ѝ

През нощта на 4 срещу 5 август 1962 година напусна света Мерилин Монро. Само на 36 години, на върха на шеметна кариера. Желаеха я милиони мъже, завиждаха ѝ милиони жени, подражаваха ѝ милиони момичета, ала самата тя не постигна щастието в живота. И отнесе със себе си своята тайна – убийство или самоубийство? Вече 60…

По-динамичен, интересен и подценен – женският футбол

Харесва ми да гледам футбол, когато има световно или европейско първенство. Не мога да кажа, че разбирам кой знае колко от детайлните правила на играта, например никога не мога да разбера кога и как е имало засада, но пък ми е изключително интересно да следя динамиката на играта, поведението на футболистите, старанието за отбелязване на…

Новият ритуал за посрещане на Джулая на плаж Камчия

Вече са на лице първите кадри от най-новия фестивал на Северното Черноморие! Ritual Gatherings посрещна над 1000 човека на плажа при устието на река Камчия и впечатли с голяма, дървена сцена и няколко светлинни инсталации, направени специално за събитието от FlipZurd студио за сценичен дизайн. На сцената – произведение на изкуството се качиха имена, като…

За завистта към мъжете

Завистта към мъжа ми се зароди няколко месеца след раждането на първото ни дете, когато го виждах как сутрин се подготвя за работа, а след това излиза, за да прекара цял ден без някой да реве на рамото му, да повръща върху него, да мие наакани и напишкани дупета, да има свободата да отиде до…

Препоръчвам – три доста добри (аудио) книги

В последните няколко месеца не съм толкова активна в слушането на аудио книги, като причината сигурно се корени в нуждата от лека почивка от тях. Просто от Коледа насам почти не свалях слушалките, унесена в съдържанието на Сторител, че към момента усещам леко пренасищане.  Все пак бих искала да споделя за последните три книги, които…

Реклама

Очарованието, удобството (и финансовата практичност) на аудио книгите

Да, и аз бях скептична към книгите за слушане. Че книга ли е, ако не го държиш в ръце и четеш с очите си? Университетското ми образование обаче е “Книгоиздаване” и там имах някои доста готини (понякога и леко лудички) преподаватели, които се постараха да ни отворят очите за многото и различни типове книги и четене

Даже в една от лекциите ни разглеждахме различни европейски катедрали като своеобразни книги, след като разказват многовековната си история, включваща ключови за човечеството събития.

Та, да, няма как да се отрече, че и аудио книгите са книги. Не е нужно всички да ги ползват или дори харесват, но пък понякога могат да се появят в точния момент от живота ти и да ти помогнат много.

Така се случи и при мен, когато за Коледа 2021 получих от най-близката си приятелка подарък 6 месеца абонамент за Storytel.

Първата книга, която подхванах, беше “Човек на име Уве” на Бакман и леле, колко ми хареса!!! Отдавна исках да прочета романа, но или не ми оставаше време, или не ми се даваха пари за изданието, или подхващах друга книга. Сега обаче ми се стори удачен момент и честно да си призная, не можех да спра да я слушам!


Именно тази книга ми помогна през часовете истеричен рев на новороденото ми бебе, докато го разнасях на ръце в опити да го успокоя. Както и на часовете самотно бутане на количка, носене в ерго раницата и т.н. Мислите ми потъваха в книгата и така успявах да се разсея и да не полудея от бебешкия рев (който е напълно нормален, но това не го прави по-лесно поносим).

След Уве подхванах другите издания на Бакман, налични в аудио вариант – “Баба праща поздрави и се извинява”, “Брит Мари беше тук”, “Тревожни хора”, както и “Една Коледа в Париж” на Съмърсет Моъм. Изслушах и редица приказки от 1001а нощ, които ми подействаха така добре. 

Имаше някои книги, които подхванах, но оставих, поради липса на запален интерес. 

Съвсем логично, за всяка аудио книга е от значение кой и как я чете. Гласът може да ти хареса, може и да те отблъсне. Девойката, която четеше “Баба праща поздрави” едва я издържах, докато Симеон Лютаков – прочел “Тревожни хора”, толкова ми допадна, че искам да прочета всичко, което той е озвучил, само за да го слушам.

Другото прекрасно на преживяването с аудио книгите е, че ти позволяват да “четеш” във време, когато би било немислимо да подхванеш хартиена или електронна книга. 

Докато готвя, чистя, разхождам , приспивам или кърмя бебето, докато караш колело, кола, докато рисуваш, боядисваш и прочее.

Другото особено удобно е подобен абонамент към услуга като Сторител (този материал в никакъв случай не е реклама и не е маркетингово обвързан към платформата), защото на цената, която плащаш, получаваш невероятен избор от издания.

Докато ако трябваше да купя дори само три от книгите на Бакман на хартия, щях да дам сума, която се равнява на абонамента ми за 6 месеца. И определено щях да съжалявам! Защото Бакман е много приятен и романът за Уве ще ми остане завинаги сред любимите, но като цяло авторът пише доста шаблонно, та определено не бих инвестирала парите си в хартиени или електронни негови издания.

Сега съм подхванала “Добра година” на Питър Мейл, който е голямо разочарование и се поздравих сама себе си, че не съм си купувала неговите книги, когато бяха особено рекламирани на първото си издаване на българския пазар. Но за тях може да напиша отделен материал по-нататък.

Мога да обобщя, че аудио книгите са нещо прекрасно и когато се обърнеш към тях в правилния момент, могат да ти помогнат много с характерните за всички книги качества – разпалване на въображението, вълнуване на съзнанието, създаването на нови спомени, усещания и компнежи. Понякога дори да те ядосат 🙂 

Четенето е четене, дори когато е слушане, удоволствието от книгата остава.

Как се осмисля, приема и преживява една трагедия?

Вчера беше неделя, любимият ми ден от седмицата. Имахме хубав ден, посветен на палачинки, пазаруване, домашна работа, игри с децата. Очаквах времето, в което малките ще са вече по леглата, че да се отпуснем с мъжа ми на дивана в хола и да си изберем хубав филм за гледане. Вечерта обаче не се разви така…

Да си търсиш работа не е особено весело занимание…

На 35 години съм, имам две деца, един съпруг, над 10 години работен опит, преминала съм през какви ли не периоди и съм се справяла с какви ли не изпитания, но все още ми става угнетено и криво, като получа отказ за работа… Онези проклети имейли, които много учтиво ти благодарят за проявения интерес към…

Посрещаме Джулая с 3-дневен фестивал и вечеря с НУЛЕВ отпадък на плаж Камчия

Тази година July Morning ще бъде отбелязан с тридневен фестивал на плажа, при устието на река Камчия от посетителите на четвъртото издание на Ritual Gatherings. Фестивалът ще приложи редица мерки за опазване на локацията – почистване на плажа 25 юни, лекции и дискусии с експерти еколози, разделно събиране на отпадъци и информация за опазване на…

Уроци по родителство? Защо не!

Замислете се само – за всичко в този живот се иска удостоверение за известна компетентност. За намиране на работа – диплома, сертификат, специализиция, за каране на автомобил – шофьорска книжка, даже да преподаваш йога или да правиш масажи е нужно да си минал определен курс на обучение.  Защо тогава за едно от най-важните занимания, че…

“А майката къде е?!”

На детските площадки като цяло е скучно, поне за родителите. Хем трябва да наглеждаш хлапето да не направи някоя опасна глупост, хем никак не ти е интересно да го буташ на люлката или да търкаш пейката и се бориш с напиращото желание да си гледаш телефона. Който е готов да осъди това признание, просто не…

Впечатления от България, пролет 2022

Заради проклетия ковид близо две години не успях да се прибера до България, но ето че тази пролет най-сетне заведох себе си и децата до родината, за радост на баби, дядовци, лели и приятели.  Престоят ни от 4 седмици традиционно беше поделен между Пловдив, Русе и малко София.  За това как летях сама с две…