Едно мнение, което никого не задължава

От известно време в главата ми се върти едно любимо на много поколения детско стихотворение. Ще го цитирам по памет:

-Бабо Мравке, где така?

-Тичам, Щурчо, за храна.
А пък ти къде със таз гадулка?

– Днес Калинката е булка,
та съм канен на свирня.

-А когато сняг забръска,
Що ще чиниш ти зимъска?

-Ще поискам срам не срам,
аз от твойто житце сбрано.

-Аз пък няма да ти дам,
гиди дърти мързелан!

Много свидни спомени ми навява това стихотворение, връща ме към безгрижните и безоблачни детски дни. Едва ли има дете, което да не е чувало „Щурец и Мравка”. Майки и бащи, баби и дядовци са го чели или рецитирали край бебешките люлки, пък и после, когато децата им са проходили, проговорили и поотраснали. Дотук добре, много добре.

Но в същото време, припомняйки си стихотворението, бях обхванат от неясно съмнение, на подсъзнателно ниво усещах, че нещо не е наред. Докато в един момент прозрях какво ме е притеснявало.

Това стихотворение неволно насажда у подрастващите негативно отношение към изкуството. Далече съм от мисълта, че с всички е било така. Но я си припомнете народната мъдрост „Цигулар къща не храни”! Излиза, че нашият народ /или поне част от него/ гледа на изкуството „отвисоко”.

Добре, щурецът ще захвърли гадулката и ще хукне да събира храна за зимата, пък Калинката да се жени както иска. Без музика. Без веселие. И без хоро и танци, защото в същото време призвания да свири и да създава настроение, ще уйдисва на мравката.

Какви следва да са поуките от иначе прекрасното детско стихотворение „Щурец и Мравка”?

Можем ли да си представим живота си без музика, без театър и кино, без книги? Едва ли. Но за съжаление, виждам напоследък, че все повече хора, особено млади и тийнейджъри, нямат други интереси, освен да блъскат денонощно с палци незнайно какво по телефоните си. И ако на някого от тях кръгозорът случайно се разшири, то, недай Боже, най-вероятно ще е в посока на чалга, наркотици и алкохол.

Може би някой ще попита дали имам доказателства за негативизма, който „Щурец и Мравка”, както и бабешкото „Цигулар къща не храни” насаждат?

Имам.

По желание на съдбата съм актьор. През втората половина на 60-те години на миналия век бях на работа по разпределение в Благоевградския драматичен театър.
Спомням си, един следобед бързах с колата си от София за Благоевград, за да стигна навреме за вечерното представление, в което участвах. На разклона за Рилския манастир вдигна ръка стопаджия и аз го взех. Беше от Благоевград. По едно време ме попита къде работя. В театъра, актьор съм.

Тъй ли, възкликна той, я кажи нещо смешно! А на мене ми стана тъжно. Добре, ти вечер играеш у театъро, ама иначе къде работиш, откъде си получаваш заплатата, пита той.

Тези думи никога няма да ги забравя. А дали прекалено много са му чели стихотворението, без да му обясняват, че това е само приказка и дали това е допринело нещо за изграждане на мнението му, което всъщност е мнение на немалко хора, не зная.

Но човекът съвсем недвусмислено ми каза, че според него да играеш в театъра, да свириш на някакъв инструмент, да пишеш книги и пр., това не е работа, а мързел. Работа е само да копаш.

А вие, майки и бащи, баби и дядовци, когато четете на дечицата си „Щурец и Мравка”, намерете начин да им обясните, че това е само приказка и че в живота не бива да бъде така.

Прочее: „Где така, Бабо Мравке?!”

Автор: Петък Дончев

Още от същия автор:

По телефона

Как бях цар за една нощ

Сегедински гулаш

Пратерът и среднощната истроия на една разбита мечта

Реклама

Хайде на театър! Спектакъл по романа „Виенски апартамент“ с нови премиери

Постановката  „Цъфнали очи“ на унгарско-българската трупа „Малко театро“, чиято премиера беше тази есен в Будапеща, ще бъде представена пред българска публика в Сливен и София.

„Цъфнали очи“ е базирана на романа „Виенски апартамент“ от Радостина А. Ангелова.  Режисьор на спектакъла е Габриела Хаджикостова, която през 2013 година е част от представянето на романа пред българската общност по покана на Българското самоуправление в Будапещa.

Oще тогава тя се зарича, че един ден ще направи спектакъл по книгата. През ноември 2017 романът на Радостина А. Ангелова излиза на унгарски с логото на издателство Napkút.

Цъфнали очи плакат

„И този път бягаме от конвенционалност, което е типично за спектаклите ни.
Това е спектакъл, който съчетава слово, модерен танцов театър, музика, движение, изобразително изкуство. Но от всичко това се ражда едно цяло. Основата е не сюжетната линия, която е гръбнакът на романа, а необикновените, поетични, магични текстове, бих казала лирически отклонения, които Радостина Ангелова е вплела в него“, казва Габриела Хаджикостова

Постановката, част от програмата на Malko teatro, се осъществява  със съдействието на ДКТ Сливен и е финансирана от Министерството на човешките ресурси на Унгария.

Malko teatro е независим театър, основан през 1996 година в Будапеща от Габриела Хаджикостова и унгареца Ищван Наги и е единственият професионален български театър зад граница, чиято задача е да прокара път на българската култура в Унгария.

Двамата си партнират в режисурата и на спектакъла „Цъфнали очи“, а в ролите влизат младите български актриси Мария Джойкева, Никол Николова, Никол Султанова и Цветелина Николова. Декорът, костюмите и анимацията са дело на сценографката Хана Вегшьо, а музиката – на Атила Шимон.

Шимон Атила

Шимон Атила

Българската премиера на спектакъла ще бъде в града на Сините камъни, на сцената на Държавен куклен театър – Сливен на 14 ноември, а няколко дни по-късно (на 19 ноември) и в София в Нов театър в НДК.

„Малко театро“ се занимава с експериментален театър, затова и „Цъфнали очи“ е хармонична сплав от думи, танц и музика. Изненада в спектакъла „Цъфнали очи“ е, че освен текст от „Виенски апартамент“ актрисите представят монолози, писани от самите тях, в стилистиката на романа.

„Тези откъси за мен са пълни с мехурчета въздух, толкова важни за превръщането на обикновеното вино в шампанско…“,  казва Радостина А. Ангелова и „подарява“ на всяка една от актрисите текст, създаден специално за нея и публикуван във фейсбук страницата на писателката.

Цъфнали очи 1

От издателство „Софтпрес“, което публикува най-новия роман на Радостина А. Ангелова „Афиши в огледалото“, съобщиха, че освен че работят по нова книга, която трябва да излезе по Коледа, планират и второ издание на „Виенски апартамент“.

Постановка по текстове на Радостина А. Ангелова с премиера в Будапеща

На 17 септември в камерната театрална зала на Културно средище Eötvös 10 ще се играе постановката „Цъфнали очи“ по текстове от „Виенски апартамент“ – дебютния роман на българската писателка Радостина А. Ангелова.

Режисьор на спектакъла е Габриела Хаджикостова, която през 2013 година е част от представянето на романа пред българската общност по покана на Българското самоуправление в Будапещa. Oще тогава тя се зарича, че един ден ще направи спектакъл по книгата. През ноември 2017 романът на Радостина А. Ангелова излиза на унгарски с логото на издателство Napkút.

Виенски апартамент корица

Постановката, част от програмата на Malko teatro, се осъществява  със съдействието на ДКТ Сливен и е финансирана от Министерството на човешките ресурси на Унгария.

Malko teatro е независим театър, основан през 1996 година в Будапеща от Габриела Хаджикостова и унгарецът Ищван Наги и е единственият професионален български театър зад граница, чиято задача е да прокара път на българската култура в Унгария.  Двамата си партинрат в режисурата и на спектакала „Цъфнали очи“.

В ролите ще влязат младите български актриси Мария Джойкева, Никол Николова, Никол Султанова и Цветелина Николова. Декорът, костюмите и анимацията са дело на сценографката Хана Вегшьо, а музиката – на Атила Шимон.  

„Връзката ми с Malko teatro в лицето на актрисата Габриела Хаджикостова и режисьора Ищван Наги започна през 2013 година. Тогава Светла Кьосева, директор на Българското училище за роден език в Будапеща, ме покани за участие в Будапещенския панаир на книгата, където ежегодно се провежда Фестивал на романистите дебютанти.

Афиши в огледалото Радостина А Ангелова

Впрочем, благодарение на Светла, много съвременни български автори са имали тази възможност. В уютния театрален салон на Българското самоуправление се състоя премиера на „Виенски апартамент“, на която дойде и българската посланичка в Унгария тогава. Габриела Хаджикостова чете текстове от книгата, а Виктор Тот допълваше емоцията на Габи с духови инстрименти. Беше магична вечер.  Нямам търпение да преживея срещата си с тези хора отново.“ – споделя Радстина А. Ангелова, чиито последен роман „Афиши в огледалото“ също е обвързан с театъра.

В него Радостина вдъхва живот на спомена за Роза Попова – най-знаменитата българска актриса от началото на XX век. „Афиши в огледалото” увлича като пълноводна река и умело впримчва шепота на историята. Редовете чертаят пълнокръвна карта на София преди 100 години и София днес, а героите – и реално съществувалите, и тези, родени на страниците, се оглеждат във всеки от нас.

Радостина А. Ангелова жонглира с различните си роли точно толкова добре, колкото с думите. Тя е преподавател, доктор на техническите науки, автор и съавтор на над 170 научни публикации и учебници.

Радостина А. Ангелова, снимка Невена Рикова 01

Награждаванa e у нас за поезия и разкази, нейни текстове са публикувани в стихосбирки в Белгия и списания във Великобритания и САЩ. Член е на Международната хайку фондация и три поредни години е включена в европейския Топ 100 за най-креативните автори на хайку.

Афиши в огледалото“ е петият й роман след „Виенски апартамент“, „Имаго“, „Обратната страна“ и „Не сме тукашни“.

„Афиши в огледалото“ – пътешествие между декорите на времето

Ако има изкуство, което е пленило сърцето на българина, тази чест се пада на театъра. Но българинът е човек с голямо сърце и е оставил място и за любовта към литературата.

Романът „Афиши в огледалото“ на Радостина А. Ангелова събира тези две любови на едно място и отвежда читателя на пътешествие между декорите на времето. Силуетът на София, очертанията на софийските улици и тяхната история деликатно и ненатрапчиво ни пренасят през времето между вчера и днес, за да ни покажат скритата романтика на града, който расте, но не старее.

Афиши в огледалото Радостина А Ангелова

Замесен с късчета история и пълни чаши въображение, „Афиши в огледалото“ обхваща три години от живота на една от най-талантливите и незаслужено забравени български актриси. Три години от началото на XX век, в които Роза Попова завладява публиката като Медея и Маргарита, прави първи стъпки като поетеса и се сблъсква с най-драматичното събитие в живота си – любовта на Тодор Богданов.

Връстничка на Освобождението, известната като „българската Сара Бернар“ Роза Попова е „талант, изпреварил своето време“ (Кирил Зидаров). Още като ученичка съдбата я отвежда на прослушване за трупата „Сълза и смях“, където среща и бъдещия си съпруг Стоян Попов, днес по-известен като детския класик Чичо Стоян. Зрелият тогава мъж е актьор, преводач, драматург и писател с един брак зад гърба си.

Напълно пленен от шестнайсет годишната актриса, Стоян скоро се жени за нея. Той първи съзира експлозивния талант на младата си съпруга – освен че играе всяка вечер на сцената, Роза сама превежда и режисира голяма част от пиесите, в които участва, и следи културния живот на страната. В периодиката от епохата могат да бъдат прочетени нейни критически статии за литература, живопис, скулптура.

През 1902 г. декемврийският брой на сп. „Летописи“ започва със стихотворение на Роза Попова. И понеже няма случайни неща, 115 години по-късно отново в началото на декември ще посветим една вечер на романа за живота на голямата българска актриса. На 9 декември (събота) от 18:00 часа в литературен клуб „Перото“ ще говорим за литература и театър, за София и любовта, за сцената и цената на славата.

Не един и двама обожатели са се опитали да свържат името си с талантливата актриса, поетите ѝ посвещават стихове, злите езици я преследват. Но на всички тях Стоян гледа с насмешка.

Роза Попова и Стоян Попов

Стоян и Роза

Една необикновена актриса не може да бъде обикновена жена, казва Стоян Попов на страниците на „Афиши в огледалото“. А авторът на романа Радостина Ангелова признава: Много пъти, докато работех върху ръкописа, си задавах въпроса дали духът на Роза Попова би одобрил Роза Попова от страниците на романа. Защото те, при цялата неизбежна авторова измислица, със сигурност са различни персони. И ми се струва, че отговорът е положителен.

Положителен със сигурност е и отговорът на Лия, втората главна героиня в книгата. Макар историческата нишка, свързана с Роза Попова, да е водеща, „Афиши в огледалото“ е съвременен роман – и заради модерния дух, уловен в онзи епоха, и заради не по-малко важния съвременен пласт в повествованието. Днешната история обхваща едва шест дни – шест дни, в които Макс и Лия се срещат и откриват себе си.

Когато Лия се запознава с колоритната баба на Макс и вижда стар афиш с името на Роза Попова – същия афиш, който е гледала в стаята си като дете, тя опитва да научи повече за актрисата. Онова, което открива, не е образ от миналото, а път, по който да върне мечтите си и да продължи напред.

Защото именно пътят напред – онова, което ни подтиква да се променяме, е в основата на „Афиши в огледалото“. Една книга за живеца във всеки от нас.

Откъс от книгата можете да изтеглите Афиши в огледалото откъс!

За автора
Радостина А. Ангелова е награждаван автор на поезия и разкази, номинирана е за наградите „Елиас Канети” и „Награда на София” за романа „Виенски апартамент” и е включена в европейския Топ 100 за най-креативните автори на хайку.

Радостина А. Ангелова, снимка Невена Рикова 01

Радостина А. Ангелова

Премиерата на романа „Афиши в огледалото“ от Радостина А. Ангелова ще се състои на 9 декември (събота) от 18:00 в Литературен клуб „Перото“, НДК

Тодор Батков за проблема с театрите у нас

Може би сте чували за Тодор Батков. И как иначе, с тази фамилия 🙂 Трудно е обаче да си дете на известни родители, винаги те свързват с тях, има повече от необходимото медийно внимание към теб и то не заради друго, а заради името, което носиш. 

Мнозина деца на популярни личности прекарват целия си живот в опит да излязат от сянката на майките и бащите си. Затова и не се учудваме, когато Тодор споделя, че му е много по-лесно и приятно да живее в чужбина. Там той е просто поредното момче, което се опитва да развие собствен бизнес, а не син на баща си, натоварен с излишни очаквания, дори отнасящ незаслужени обиди.

Наскоро попаднахме на интересно интервю с Тодор за онлайн изданието woman.bg

Batkov2

С усмивка приехме думите му, че предпочита жената до него да е студентка, а не фолкпевица, въпреки упоритото желание на последните да му се мушнат в леглото и живота.

По-силно впечатление обаче ни направи изказването му за театрите и операта у нас, мнение, което ние от Вита Морена отдавна споделяме.

„Когато живеех в Лондон ходех почти всеки месец на опера, но тук не го правя, просто защото най-талантливите ни певци отдавна са в чужбина„, споделя той.

Относно театралната сцена у нас също е скептичен.

„Театрите са мизерни, в буквалния смисъл на думата: ремонти не са правени от години, а декорът струва жълти стотинки. Зимата зрителите умират от студ, а пък лятото – от жега.

Театрите обаче взимат субсидии, билетите не са никак евтини, при това са разпродадени отдавна, така че идва логичният въпрос – какво става с тези пари, като се има предвид, че и актьорите не взимат прилични заплати“ – същото сме се чудили неведнъж и ние!

Различни гласове се обаждат периодично, настояващи, че у нас нямало пари за театър, за кино и т.н. Опитвали ли сте се обаче да си купите билет за някоя постановка? Всички места се разпродават моментално! Билети за театър се купуват почти месец преди постановката, за да си сигурен, че ще имаш прилични места. Отделно на това цените са доста високи, особено за софийските театри.

В следващия момент попадаш в театър като 199, където сцената и цялата зала нямат нищо общо с театралната идея или иначе казано – нямат амфитеатрална структура, оттам звукът е ужасен, сцената е изключително малка, седалките неудобни, тесни и най-лошото – създават ужасна клаустрофобия.

Не ни се мисли, ако се наложи спешна евакуация на този театър, как всички хора излизат от единствения изход, който залата, намираща се в мазето, има! И отново – цените за билетите за този театър не са никак ниски, а изживяването, което ти дават, не си струва…

Последният път, като посетихме софийската опера, в помещението беше толкова студено, че зъзнехме от студ, вместо да се наслаждаваме на таланта на певците.

Навсякъде в Европа билетите за кино, театър и опера са скъпи, но това, което получаваш срещу тях, е пълнокръвно изживяване, насисащо сетивата с онова особено вълнение, което само културата ти дава. Вълнение, че си се докоснал до нещо истинско и си бил част от велико преживяване.

В театралната зала съпреживяваш радостта и мъките на артистите, виждаш всяко изражение по лицата им, усещаш напрежението на сцената.

Има правота в думите на Тодор, който е от малкото, позволяващи си да изкажат мнение относно театрите и операта у нас. Проблемът с тях е като огромния розов слон в стаята, който се правим, че не виждаме.

Дали нещата ще се променят? Времето само ще покаже.

Ирена Цветанова: Какво е да си артист у нас, силата на голото тяло и Неон

На 16 ноември от 20:00 ч в ДНК – Пространство за съвременен танц и пърформанс ще се случи „Неон бурлеск пърформанс“, който ще е част от АСТ фестивала за свободно изкуство.

Неон е проект, под шапката на който се генерират няколко различни продукта – лекция-пърформанс, танцови тренинги с различни социални групи и бурлеск спектакъл.

Александар Георгиев – Аце, Ирена Цветанова и Жана Пенчева генерират и артикулират хореографска материя около тематика на протеста, Бурлеска и техните функции в обществото.

Бурлеск пърформанс Неон е крайната точка от тяхното пътуване. Това е сценично представление, което предлага нова гледна точка към празнуващото/протестиращо тяло, което да бъде наблюдавано през призмата на Бурлеска, която в същността си борави с флирт, противопоставяне, сарказъм, гротеска и секс.

Зададохме няколко въпроса на Ирена Цветанова, която е съавтор, изпълнител и ръководител на проекта, за да ни разкаже малко повече за танцовия спектакъл, както и за самата нея. Благодарим ѝ за отделеното време и изчерпателните отговори!

fotografiq_plamen-trifonovplt-4004-2

  1. Моля, представете се с няколко думи за читателите ни, които не ви познават.

Здравейте, казвам се Ирена Цветанова и най-общо казано съм артист – завършила съм  Танцов театър в  НБУ и от около 8 г творя (или поне се опивам) и дерзая в сферата на съвременния танц и пърформанс. Участвала съм  в проекти на различни български хореографи и режисьори, а преди 6 г, с четирима мои колеги създадохме Гараж Колектив – платформа, чрез която да развиваме себе си като артисти в танцовата сфера. Когато нямам танцови проекти или представления, артистичният ми заряд избива в други форми – създавам различни декорации за дома, плета на една кука, а напоследък съм доста запалена по фотографията. Като цяло не съм градски тип, човек може да ме намери по-лесно в планината, от колкото в някой бар. Родител съм на две прекрасни (бивши улични) котки, една от които черна, и съм много горда с този факт. Черните котки са несправедливо набедени, нещастен е само този, който няма черна котка (или котка изобщо)! 🙂

  1. „Неон“ е определен като сценично представление, което предлага нова гледна точка към празнуващото/протестиращо тяло. Какво още можете да кажете за постановката?

Тук на първо място искам да отбележа, че Неон е продукт от колективното авторство на Александар Георгиев, Жана Пенчева (и двамата са част от Гараж Колектив) и мен, и именно защото е колективно авторство и  тримата имаме различен поглед върху Неон,  всеки го коментира от личната си позиция. За това, мога да си позволя да предам единствено моето виждане за Неон.

Неон поставя различна гледна точка към универсалното, живо, оставено извън рамките и ограничения тяло, което е вакуумирано в точката му на празнуване. Неон разглежда концепцията за това как едно тяло може  да бъде поставено в контекста на протест чрез празнуване и  съответно в контекста на празнуване чрез протест. Интересното за този проект е, че той е плод на колективно авторство, което означава че е продукт на мен, Александар Георгиев и  Жана Пенчева и в същото време не е продукт на никой, а същество със собствен живот. В Неон боравим много фино с инструментите на Бурлеската а именно помпозност, еротика, флирт и ирония, за да предложим на зрителите  лека провокация, прикрита зад една красива и приятна за очите естетика. За мен Неон е розов мехур, в който всичко е красиво, лежерно и закачливо – ефирен блян, в чието безвремие можеш да потънеш.

  1. Посочена сте като „съавтор, изпълнител, административна дейност, ръководител на проекта“. Дотежават ли ви тези отговорности или напротив?

Чисто като отговорности бих казала не, защото в крайна сметка Неон е наш личен проект т.е. все едно на някой да му тежат отговорностите към собственото му дете. Това, което ми натежа е по-скоро краткото време, което имахме за реализацията на проекта и целия обем от административни и организационни задачи свързани с него (а те не са малко), тъй като аз имам странична работа на пълен работен ден, която също се наложи да наместя с всичко останало.

Като артист бих казала, че наистина е трудно и излишно съчетаването на административни и организационни дейности с творческата работа, но на независимите артисти в България често им се налага да вършат и двете.

В добре развитите европейски държави артистите работят съвместно с  културни мениджъри,  като по този начин всеки може да си върши пълноценно работата и да се създават наистина издържани и стойностни продукти. За съжаление в България отново сме назад с материала и имаме недостиг на такива кадри, особено в областта на съвременния танц и пърформанс.

  1. Как бихте определили културната сцена у нас? Достатъчно активна и разнообразна ли е, или нещо ѝ липсва?

Тъй като съм част само от независимата културна сцена, ще си позволя да коментирам единствено нея. Смятам, че за възможностите, които имаме тук като артисти, независимата културна сцена определено е активна и разнообразна, както и доста бързо развиваща се, особено в последните години. В България има много добри артисти, които активно творят и се стремят да развият независимия културен сектор във всичките му всевъзможни посоки.

Може би това което липсва, е недостатъчният брой обособени пространства, невъзможността от адекватно и дългосрочно финансиране от държавните институции, както и спонсорството от частния сектор, което почти не съществува като практика в България особено по отношение на творчески и културни проекти.

  1. А как бихте определили публиката на вашите спектакли?

С удоволствие бих казала, че публиката на нашите спектакли се състои от много непознати лица (в моето начало бяха почти само приятели и роднини), млади, ерудирани хора, които имат далновидно виждане за представленията, които посещават, културата и живота като цяло. През годините виждам чувствително увеличаване и развитие на публиката в сектора на танца, а това е супер и много ме радва :), защото означава че правим качествени неща, които се оценяват.

  1. Въпросът за това дали е лесно или трудно да оцеляваш като артист в България и да правиш изкуство тук, е толкова пъти задаван и на толкова различни творци, че вече леко се е поизтъркал. Въпреки това обаче е важен, затова искаме да го зададем и на вас.

Както споменах, ми се налага да работя странична работа и то на пълен работен ден, a това мисля отговаря на въпроса ви :).Слава богу, шефовете ми са готини и си затварят очите когато тичам на репетиции или на представления. Доста колеги познавам, които живеят по същия начин и откровено казано, това не е дългосрочно решение. Надявам се някой ден системата ни да се промени и да успяваме да се издържаме единствено от артистичната си работа.

  1. Адам и Ева са започнали да се срамуват от голотата си, след като яли плодове от Дървото на познанието. Според вас голотата трябва ли да бъде нещо срамно и какво всъщност се крие в голото тяло?

В никакъв случай! Тук си позволявам да ударя удивителна, защото голото тяло е най-красивата дреха, нашата физическа обвивка, храм, светилище, гордост и каквото още се сетите. Мисля, че в 21 век е крайно време да се отърсим от разни средновековни норми и ограничено мислене по отношение на голотата, извинявайте, но в Америка има цели квартали за хора, предпочитащи да живеят голи, и никой от никого не се притеснява или срамува, защото няма от какво.

Преди няколко месеца участвах в уъркшоп на Дорис Улих, която в момента е едно от най-големите имена в сферата на съвременния танц и пърформанс и мога да кажа , че това е един от най-добрите уъркшопи на които съм била. Нейната работа се фокусира най-общо казано върху голото тяло и съответно всички участници бяхме голи през цялото време.

Дрехите, притесненията и срамът паднаха много бързо и останахме просто ние – живите, движещи се тела.

Оказа се изключително интересно и приятно да работиш с голото си тяло, което всъщност се превърща в творчески инструмент, а той от своя страна генерира огромно количество творчески материал. Горещо препоръчвам на всеки подобни преживявания и практики. Имам още доста какво да кажа за голото тяло, но в отделно интервю, тъй като темата е неизчерпаема 🙂

  1. Къде откривате вдъхновение?

Специално за танцовите проекти аз лично откривам вдъхновение в хората, с които творя. Никога не съм била солов артист, и смятам че силата ми е в колаборацията и работата с други хора. Изключително много ми харесва начина, по който идеите се допълват, различните гледни точки (макар че това понякога е повод за скандал), общото артистично търсене и преживявания на сцената, и именно от тези неща черпя вдъхновение.

  1. Какви са бъдещите ви планове и какво да очакваме от вас занапред?

Наскоро имах премиера на друго представление, в което участвам заедно с Виолета Витанова и Ива Свещарова– Голем на режисьорката Анна Данкова, което също е селектирано за АКТ фестивал и ще се играе на 13.11. В тази посока,  краткосрочните ми планове са свързани с Неон и Голем. Иначе мисля скоро да изкарам книжка (четох някъде, че до 30 е добре човек поне това да свърши в живота си).

За напред не е изключено да ви изненадам с изложба, както споменах в момента съм доста запалена по nature и landscape фотографията, а от дете обичам планината и последните 2 години имах възможност да обикалям стабилно 🙂

Прочетете още едно интервю с още една артистична дама – Говорим си с Искра Иванова за тялото, изкуството и The Space in Between

Защото театърът има свободно измерение и независима сцена

ACT Фестивал за свободен театър обяви десетте български представления, които ще се включат в програмата на тазгодишното издание, като селекция на най-добрите продукции от независимата сцена за изминалия сезон. Фестивалът, който ще се проведе под мотото „Бал с каски“, има за цел да представи разнообразни жанрове и многобройни артисти.

Фестивалът ще се разпростре из софийските театрални сцени от 11 до 17 ноември. Всички спектакли в основната програма са създадени от най-обещаващите и ярки независими организации и артисти, отличаващи се с иновативни и авторски подходи към сценичното изкуство, танца и пърформанса. Обединява ги търсенето и изследването на нови теми, артистични практики и взаимоотношения със зрителя и творбата.

ACT_Fest_2016_WEB.jpg

Артистичната програма стартира на 11 ноември в Derida Dance Center с танцов пърформанс по идея и в изпълнение на Силке Грабингер. For A…“ е пътуване през автобиографичните ѝ преживявания като артист. Силке Грабингер завършва специалност графика и дизайн и нейни мултимедийни арт творби са излагани в САЩ, Канада и Европа, отличени с редица награди. През 2007 тя започва да се занимава с брейк денс. Следват проекти с танцовото училище за улични изкуства Pottporus и международни турнета. През 2006 и 2007 тя играе в продукцията на „Цирк дьо Солей“ и The Beatles Show „LOVE“ в Лас Вегас. По-късно същата вечер, програмата на Фестивала продължава със спектакъла „Добре дошли в България“ в ДНК. Новият проект на „36 маймуни” изследва границата между патриотизма и национализма, предела на здравословната толерантност и съчувствие, лицето и гърба на българската идентичност днес.

На 12 ноември програмата на ACT продължава в Център за култура и дебат „Червената къща“ с The Space In Between – изцяло авторски танцов проект, реализиран и менажиран от хореографа Искра Иванова и културолога Светлозара Христова. Той изследва темата за комуникацията между хората в контекста на съвременната консумативна епоха. На 13 ноември в ДНК, зрителите ще могат да наблюдават едно нестандартно за нашата сцена представление – движенчески пърформънс „Голем“ по идея на Анна Данкова. Проектът аскетично избира простото рутинно действие на дъвченето на дъвка за единствено средство за своето театрално изследване.

4-she_she_pop_the_i_on_stage

„Дисонанс за двама артисти“ е драма с елементи на танцов и обектов театър, който ще бъде представен на 13 ноември от 20 ч в „Червената къща“. Това е дебютният спектакъл на „Паник Бутон Театър” – нова театрална компания, създадена от българския режисьор Василена Радева и установения в България американски актьор Нейтън Купър.

На 14 ноември фондация „Асоциация Информбюро“, сдружение „Виа понтика“ и SubHuman Theatre представят спектакъла Rotor” по идея на сценографа Венелин Шурелов. Перформативна Автоматична Система (ПАС) е с вход свободен, а на следващия ден в Ателие „VIA NEGATIVA” на ул. Искър 62, Фондация Керигма ще представи спектакъла „Лицата човешки“. Той е композиран като разпит в Държавна сигурност и представлява както демонстрация на психодраматичен модел, така и екзистираща „гранична ситуация” на борба.

„Сън в съня – концерт – лабиринт за спящ оркестър“ е интерактивен сетивен спектакъл-концерт, който посетителите на Фестивала ще могат да гледат на 15 ноември във Vertigo Tower на бул. „България“ 109.

dissonance-for-two-artists_preview

Спектакълът се осъществява при срещата на live trance музика с метода на театъра на сетивата. Следващият пърформънс е на 15 ноември от 20 ч. във Френския институт и дава възможност на зрителите да проследят пътя до създаването на обща композиция, като преминат през разнообразни комбинации от опити на живо. „Моментни композиции“ изследва изграждането на принципи в процеса на колаборация между изкуствата, така че те да са равнопоставени, допълващи се, реагиращи в момента. Спектакълът на “По действителен случай” също е с вход свободен.

 

На 16 ноември от 20 ч в ДНК в програмата на Фестивала е включен „Неон бурлеск пърформанс“ – танцов пърформанс на Гараж – колективна платформа за независими артисти. “Неон” е проект, под шапката на който се генерират няколко различни продукта – лекция-пърформанс, танцови тренинги с различни социални групи и бурлеск спектакъл. Българската програма на фестивала завършва на 17 ноември в Театрална работилница „Сфумато“ с „Bio.Ego.Organic“ – експериментален проект върху документални текстове, авторски видеа и няколко разказа на Етгар Керет – изследване, в центъра на което стои съвременният човек.

Българската селекция на фестивала е с цена на билети 10 лв./8лв., като в програмата са включени и два пърформанса с вход свободен.

 

Освен представления, седемте фестивални дни ще включват още форуми, работилници, срещи за международни артисти и професионални събития, представящи проекти и конкретна визия за близкото бъдеще на независимата сцена у нас. В изданието ще вземат участие международни гости от Германия, Франция, Полша, Любляна, САЩ, Македония и други държави, развиващи свободната изпълнителска сцена.

Подробна програма на шестото издание на ACT Фестивал можете да видите на www.actfest.org.

 

Свободен театър, свободен фестивал и един „Бал с каски“

Знаете ли, че у нас има Асоциация за свободен театър (ACT)? Питаме, защото ние разбрахме съвсем наскоро за тях, както и за организирания от тях АСТ Фестивал за свободен театър и честно казано, почувствахме се леко засрамени… Та това се случва за шеста поредна година, а ние нищо не сме разбрали! Затова и решихме да го споделим, за да стигне до повече хора.

Фестивалът ще се проведе в София от 11 до 17 ноември и ще покаже 10 от най-откроилите се български и 4 международни представления, станали определящи за световната независима сцена през последните години.  Важно е да се отбележи, че 10-те български спектакли в програмата на фестивала са представителна селекция от българската изпълнителска сцена, продуцирани в периода 2015 – 2016 и избрани от селекционна комисия в състав:
*Снежина Петрова (актриса и преподавател)
*Демна Димитрова (журналист)
*Войн де Войн (визуален артист)

Друго важно за отбелязване е, че за първи път тази година ежегодното събитие идва с нов формат и със седем фестивални дни, както и че представя първото си международна издание, което ще посрещне чуждестранни спектакли от Германия, Франция и Полша.

Мотото на тазгодишното шесто издание на фестивала е – празник на  свободната творческа воля и будното самосъзнание на независимите артисти. През 2016-та фестивалът насочва вниманието към ситуацията в света около нас, като същевременно с това отбелязва артистично пиршество на естетическото разнообразия.

act_festival_11-16-11

Освен представления, седемте фестивални дни ще включват още форуми, работилници, срещи за международни артисти и професионални събития, представящи проекти и конкретна визия за близкото бъдеще на независимата сцена у нас. В изданието ще вземат участие международни гости от Германия, Франция, Полша, Любляна, САЩ, Македония и други държави, развиващи свободната изпълнителска сцена.

Вдъхновението на организаторите на фестивала за тазгодишната тема “Бал с каски” идва от значението на фестивалите в световната културна история.

В ситуации на огромни социални, политически или икономически катаклизми, хората винаги са намирали спасение в празника. “Балът” днес се случва в подобна ситуация на всеобща тревожност и постоянна промяна на светa около нас.

Във време на катаклизми, тероризъм, ескалация на напрежение, несигурности и крайности, АСТ Фестивал идва да oтбележи артистичното пиршество на естетическото разнообразие. Фестивалът е празник, които чества съвременните функции на театъра, а именно: да задава актуални въпроси и не винаги до предлага “точните” отговори; да свали маските, които са ни наложeни, но да бъде готов да постави каските, които понякога са необходими.