„Моят мъж, пенсионерът“ – тайният дневник на една съпруга

В навечерието на Деня на св. Валентин книжарниците се изпълват със стихосбирки, приютили първите трепети от любовта на известни и не толкова известни поети, с романи за „пеперуди в стомаха“, първи целувки, последващи недоразумения, романи за перипетиите на влюбени, завършващи с щастлив „Сватбен марш“…

Но какво става с любовта 40 години след хепиенда със „Сватбения марш“. Дали е хепи, дали е енд?

Способни ли са хората, преживели заедно дестилетия, все още да имат съвместни щастливи преживявания, да се вълнуват от съдбата на другия, да ревнуват…

Остава ли лудостта на влюбването, или е възможно да премине в друго, не лудо, но затова пък трайно, дълбоко, дори неосъзнавано чувство – обичта.

В необичайна форма – дневникът на една съпруга с 39-годишен стаж, изписан с хумор и изпълнен с комични ситуации, книгата „Моят мъж, пенсионерът“ на Роза Шмит (името е псевдоним) разглежда ежедневието на една такава двойка, ежедневие с поизбледнели от времето емоции и с натрупани раздразнения и недоволства. Но появата на неочаквани, застрашаващи обстоятелства показва, че емоциите не са мъртви.

Всяка година хиляди мъже излизат в пенсия. И – както всички си мислят – прекарват времето си в обикаляне на супермаркетите за стоки на промоция или в задушевни мъжки карета на карти.

Но действителността – както почти винаги в живота – изглежда другояче. Хиляди жени, без да са подготвени, получават вкъщи по един мъж – и то на пълен присъствен ден. И не знаят какво да правят с него.

Това се случва и на г-жа Роза Шмит. Но тя скоро се окопитва и започва сама да търси занимания за бездейния си пенсионер или да канализира безцелните му мисли. Нейния устрем не може да спре дори предупреждението на леля Лоти: „Внимавай, на мъж след шейсетте вяра не хващай!“.

А леля Лоти не е вчерашна – на нейните 85 години нежните чувства още не са ѝ чужди! И май се оказва права – събитията излизат извън планувия от Роза ход и след деситилетен брак ѝ се налага да се запознае с чувството ревност.

И разбира колко обича всъщност своя мъж, пенсионера…

Реклама

Наръчник за пораснали деца или как да разбираме по-добре света

Мечтали ли сте някога за един по-простичък живот?

Изпитвате ли носталгия по времената, когато туит беше непозната дума, а Брекзит можеше да се окаже евентуално названието на нов вид зърнена закуска?

Имате ли нужда от кратки, ефективни обяснения на съвременни социални феномени като хипстърите или пътеводител из лабиринтите на кризата на средната възраст?

Не унивайте! Новата хумористична поредица наръчници за пораснали деца на двамата известни британски сценаристи Джоел Морис и Джейсън Хейзли е точно за вас.

Морис и Хейзли си спомнят за собственото си детство, и по образеца на някогашните книжки, обясняващи на хлапетата сложния заобикалящ ги свят, съставят своята весела поредица за зрели хора, посветена на всевъзможни елементи от нашето ежедневие.

Под влияние на детските си спомени те използват като вдъхновение и надграждат работата на знакови илюстратори от 50-те и 60-те години на миналия век. И така, за начало ви представяме:

• Съпругът. Наръчник за употреба.

• Махмурлукът

• Хипстърът

От тези книги ще научите как да се справяте с махмурлука или поне да се правите, че той не съществува, как правилно да боравите със съпруга си, без да го увредите, и какво точно представлява любопитното явление хипстър (подсказваме: не е нова луксозна порода кучета).

Тази забавна поредица от житейски мъдрости ще ви накара да се посмеете над грижите и проблемите, които изпълват живота ни – от кризите на средната възраст през семейните конфликти и сблъсъка с някои нови видове Homo Sapiens до тежки, но неизбежни ситуации като ходенето по срещи.

За авторите
Джейсън Хейзли и Джоел Морис са популярни британски хумористи и автори на филмови сценарии. Работили са заедно с известния продуцент Чарли Брукър („Черното огледало”) и са част от екипа на филма за любимото мече на децата „Падингтън”.

Книгите от поредицата им за пораснали деца са бестселъри във Великобритания, продадени в над 1.5 милиона тираж и се нареждат в челото на класациите до романите на Дж. К. Роулинг.

Когато любовта трае 60 години, а сватбата няма значение

Човечеството съществува от толкова много време и въпреки че има периоди, през които старателно се опитва да се самоунищожи (включително в последните няколко години), едно от водещите желания в живота на хората остава любовта.

Не парите, колкото и да ламтим за тях и да се чувстваме зависими от тях, не славата, не властта, въпреки че тя ни опиянява до безпаметност.

Любовта продължава да е онова чувство, към което всички се стремим, без значение признаваме ли си го или не, и с ясното съзнание, че заедно с любовта ни връхлитат цял спектър чувства, кои светли и красиви, кои сиви и минорни.

А какво е любовта? Точен отговор няма, въпреки опитите на редица писатели, поети, философи и най-обикновени хора да дадат такъв.

Понякога обаче си мисля, че любовта е в това да посветиш живота си на един човек, да заспиваш и да се събуждаш всеки ден до него, дори и в дните, когато лицето му е последното, което искаш да видиш. Може би любовта е в усилието и старанието да съхраниш връзката си през бурните изпитания на живота, които рано или късно ни връхлитат.

Може би това е само едно от лицата на любовта, кой знае…

Когато научавам истории на хора, прекарали 50-60, че и повече години заедно, се замислям, че сигурно тези хора знаят много по-добре от когото и да било друг що е то любов и какви изпитанищ и радости носи.

Искам да ви споделя една съвсем кратка история за една такава двойка. Двамата се женят през 1957 година в двора на къщата на нейните родители. Дядото подредил масите и украсата, лелята направила торта, а кръстницата на булката ушила роклята ѝ. И така те си казали „Да“ без да подозират какво е приготвил животът за тях и колко години им е писано да бъдат заедно. И без да имат нито една снимка от сватбения си ден

60 години по-късно те са все още един до друг, подкрепяйки и уважавайки се. Освен това се радват на 9 деца, 16 внука и 4 правнучета!

Сега техните роднини и фотографско студио São Paulo Fotografia решили да им направят специален подарък – сватбената фотосесия, която никога не са имали, но заслужават.

Снимките са умилителни и показват тържеството на любовта, но и не само – на упоритостта, компромисите и желанието на двама души да останат заедно и да остареят един до друг. Разгледайте ги, заслужават си: