Как се научих да живея с малко…

През последните 10 месеца животът ме постави пред няколко предизвикателства: трябваше да сменя жилището си 4 пъти, трябваше да изляза от зоната си на комфорт, трябваше да се сбогувам с много материални любими придобивки, защото нямаше как да ги пренасям с мен на всяко едно ново място, на което местих „дома“ си.

Трябваше да изхвърля голяма част от по-старите си дрехи – вярно, не толкова ползвани, но от онези, към които имаш сантимент и все пак носиш от време на време.

Трябваше да се освободя от много предмети, към които чувствах привързаност, защото нямаше къде да ги побера…

Така от 14 чувала и 17 кашона с материален личен багаж, първо се оказах с 9 чувала и 12 кашона, после с 5 чувала и 7 кашона, после 3 чувала и 5 кашона, докато най-накрая цялото ми „материално състояние“, ако мога така да го нарека, се равняваше на 1 чувал с летни дрехи, 1 чувал със зимно облекло и 2 кашона с всички останали предмети, които ми бяха необходими, за да живея що-годе нормален живот.

Дните ми приличаха на емоционално влакче на ужасите.

И макар да знам, че има места по света, където хората нямат питейна вода, пътуват по 2 часа за работа или пък „са били уредени“ да сключат брак с някого, когото въобще не познават или харесват, все пак считах и собственото си битие за сриващо духа.

Girl taking a road trip

Всяка жена би ме разбрала, ако споделя, че из всичките тези премествания не можех да открия 70% от козметиката си, бях изгубила поне 20 чифта дрехи, които обичах и носех постоянно, а на всичкото отгоре малкото, които все пак откривах по някакво нелепо стечение на обстоятелствата, бяха хванали молци…

Имах 2 избора: да изпадна в паника, да проклинам съдбата задето ме е накарала да стигна дотук, да мрънкам и да се оплаквам за всичките си проблеми (включително и финансови) или просто да се взема в ръце, да си ударя 2-3 мислени шамари по лицето и да осъзная, че това е изпитание.

И след него щях да науча един от най-ценните уроци в живота си.

Ние, жените, наистина можем да живеем със съвсем малко (от материална гледна точка).

Погледнах житейската ситуация, в която бях изпаднала, от различния ъгъл: през тези 10 месеца ми се случиха всички онези прекрасни неща, за които мечтаех от 2 години…

Пътувах много повече отколкото съм пътувала през последните 24 месеца, имах любов, получавах вниманието, което ми липсваше дотогава, осмелих се да превъзмогна някои от страховете си, започнах отново да спортувам. Чувствах се жива!

Young woman walks along the shore of the ocean.

Да, повечето ми любими ми бели тениски с черни надписи (от които сигурно имам дузини), бяха изядени от молци, пренасях всичките си базови необходимости в малка текстилна чанта, но започвах малко по малко да чувствам наистина силен прилив на енергия…

Сякаш планетите се бяха подредили в най-правилната позиция, за да се чувствам спокойна, балансирана и на мястото си! За първи път от много време насам.

И ако допреди бях обсебена от идеята всички мои неща да са около мен (кутии, дрехи, джунджурии, прахосъбирачки…), осъзнах, че мога да живея приветливо, събрано и прекрасно с 2 чифта дънки, бели кецове, жилетка и 3 тениски…

Вече знам защо мъдрите хора казват, че трябва да колекционираме мигове, а не вещи.

Ideas fly

Една суетна жена, обсебена от себе си и от материалните придобивки, едва ли би могла да го постигне.

Но едно обичащо живота и щастието момиче със сигурност може да живее и с 2000, и с 200, и с 2!

Повярвайте ми, когато се освободите от всички материални зависимости, към които сте привикнали, започвате много по-силно да усещате необходимостта да се наслаждавате на онова състояние „тук и сега“.

И започвате да копнеете за пътешествия, за хубава вечеря с любимия човек, за щуро изживяване с приятелките, а не само за лятната разпродажба в Паоло Ботичели.

Научете се да живеете с малко материални облаги и така ще имате повече мотивация, желание (а и бюджет) да сбъднете всичките си нематериални мечти.

ThinkstockPhotos-459292651

А повярвайте, те са много по-трайни и важни!

(И молците не могат да ги унищожат!)

Реклама

Ужасна бях, но те обичах… или всички чудовища са хора

Има неща, които правиш, за да не нараниш хората, които обичаш. Има и такива, които колкото и да ти се иска да сториш, умишлено НЕ правиш – отново, за да не нараниш хората, на които държиш.

Нарича се любов, грижа и отдаденост.

Тази история е именно за онези усещания – когато знаеш с целия си разум, че се държиш ужасно, че си най-лошата и отвратителна версия, че си издънил толкова много ценностите и авторитета пред самия себе си. Но все пак вътрешно си напълно откровен със себе си, че е за добро.

С едно изречение

Ужасна бях, но те обичах истински…

Осъзнаваш с ясна мисъл в колко отблъскващ човек се превръщаш, как нараняваш хората, които те обичат, но си наясно и че това е единственият възможен път да спасиш душата си.

15035028_1780589042192955_2223040562347376640_n

Спомням си онази мисъл, че

Всички чудовища са хора

И добрите, и лошите.

И понякога дори добрите хора, без изобщо да разбереш как и кога се е случило, могат да станат лоши в даден период от живота си, под определени обстоятелства. Неусетно, разочароващо и дори шокиращо, изневиделица.

Не, това не означава, че са злодеи. Просто нещо ги е принудило да бъдат такива, за малко.

Всъщност и аз бях от тях, от чудовищата. Може би още съм такова.

Нараних хора, на които държах с цялото си същество. Бях в труден период, в който каквото и окончателно решение за живота си да бях взела, щеше да е катастрофално. 

15035736_930661183730534_8880832881576902656_n

Оставих се по течението и действах повече с инат и егоизъм, отколкото с разум. Обичах ги безусловно и вкарвах всичките си надежди и очаквания в тях – тези, на които причиних болка. Направих го от страх, от неувереност, от липса на твърдост и постоянство в мнението и позициите си. Усещането за самота и уплахата от вечна такава наистина можел да променя възприятията.

И макар и те да ме бяха наранявали преди, това не ме оправдаваше.

Злото не се омилостивява с поводите да го извършиш…

Добри сме към другите, защото искаме да сме такива – не защото го заслужават или не.

Не мисля, че съществува безгрешен човек. В което и минало да се потърси по-обстойна информация, може да се извади „мръсното бельо“ и да се разкрие, че и най-праведният всъщност не е бил съвсем хрисим.

15258806_1290267617702329_7953137636611194880_n

Всеки има своите лични грехове – някой се разкриват, други остават в тайна завинаги. И докато те не вредят на хората, които обичаме, докато не нараняват здравето им, физическото и психическото, могат да бъдат разбрани, и приети. Оттам нататък идва лошото…

Наскоро чух една сентенция

Животът е като рисуването с водни бои. Цветовете са различни, когато мине време и изсъхнат.

Така и времето, което минава, ни кара да виждаме грешките по друг начин, да ги осмисляме, да не ги повтаряме.

Сега искам да бъда по-добър човек. По-добър дори от онзи, който съм била някога преди. Преди пропукването ми в страхове, несигурност и колебания. Не заради някой друг, а заради самата мен.

13643103_537400006464366_98274852_n

И ако животът преди някой да те опознае напълно с всичките ти цветни и тъмни страни, с всички прекрасни неща, на които си способен, и всички прегрешения, е полет, то онези, които остават след като спрем да летим, са именно онези, които ни обичат безусловно.

И за тях си заслужава да дадеш всичко, за да ги задържиш в настоящето и бъдещето. Да ги подкрепяш и да им помагаш завинаги. И да се стараеш да не ги нараняваш повече – съзнателно или не…

Или както се казваше в края на стихотворението „Голямата игра“ на Станка Пенчева…

Сега, мили, тръгваме пеш. Свърши летенето.
Ако много се измориш –
облегни се на мене.

Приятно ми е, аз съм онази, мрънкащата, която може да направи всичко сама!

Тази история ме хвана в период, непознат за мен. Труден, разместващ пластовете земя под нозете ми, реалността се пренареждаше, без да се допитва до мнението ми.

Нямах нужда от помощ, а просто от усещането за присъствие и подкрепа; че не бях сама срещу света; че има поне една душа, луда и необуздана като мен, която ще устои на духащия срещу мен вятър от изпитания и ще се държим заедно.

Не задължително хванати за ръце, но с доверие, че няма да се предадем взаимно.

Знаех, че ще се справя и че е въпрос на време и нагласа емоционалното ми земетресение да утихне и да ме обвземе онова приятно и познато усещане за спокойствие.

Но дотогава просто имах необходимост от онова кротко и сдържано

Всичко ще бъде наред

„Всичко ще бъде наред“, което така и не получих…

А аз единствено това да видя исках…

Tash-Capstick-photography10

Сега, малко след този ураган от вълнения, и добри и малко лоши, знам, че жена никога не бива да бъде оставяна да се бори сама срещу суровата природа на света.

И колкото и силна да изглежда и бъде действително, да знае твърдо, че до нея има мощна, крепка и издръжлива душа. Човек, на когото може да разчита…

Всяка жена може да пренесе багажа си сама. Да носи тежки торби, без да помоли за помощ. Да страда тихо и да плаче нощем, без никой да я види, а на сутринта, да покаже най-широката усмивка, на която е способна просто, за да избегне въпроса „Какво се е случило?“

0011685721b63861d6cd8846ea4fb9cb

Всяка жена може да си отвори вратата сама, да се издържа сама, да се оправя сама с грижите за себе си, за дома, за автомобила си, да си сипе сама вода от стъклената бутилка в чашата, когато е на ресторант. Да шофира в най-тежките условия, за да свърши отговорно задачите, които е поела.

Всяка жена може да работи за себе си и да се справя сама с живота.

Но всяка жена трябва да може да си позволи поне веднъж да е онази, слабата, ранимата, нежната, мрънкащата, оплакващата се колко ѝ е трудно да се справя с всички тези неща сама; колко ѝ е писнало всеки ден да мултитасква и да мисли за всички детайли просто защото няма на кого да се довери…

Capstick_N_D5web

Доста дълго сдържах слабостта и неприязънта си към различни ситуации в себе си. Бях тиха, умерена и дори нещо да провокираше гнева ми, го потисках вътре в мен. Все да бъда разбиращата, поставящата се на ответното място, проявяващата солидарност, доброта и благородство. И не, днес няма да спра добра!

Просто ще бъда онази, мрънкащата, която ще заяви себе си с всички неща, които обожава и които я дразнят – тук и сега, на мига.

Без да преглъща и запазва горчивината в сърцето си. Ще бъда онази, която ще си каже какво не ѝ е наред, какво я дразни, какво я вбесява, какво я кара да полудява от любов, какво я разнежва и разтопява.

Tash-Capstick-photography7

Ще знам, че мога да се справя с всичко сама, без който и да било да ми помагам, но няма да го искам.

Защото съм създадена с поглед – който изкаже почитта ми към онзи, който ще бъде до мен.

Защото съм създадена с устни – който да изрекат „Благодаря“, когато съществото ми получи подкрепа.

Защото съм създадена с ръце и душа, които да бъдат хванати здраво в труден момент и копнеещи просто да знаят, че „всичко ще бъде наред“.

Дори и сега да не е.

В крайна сметка все някога всичко се подрежда. Както трябва да е. Но дотогава разумът просто търси начин да устои. И никой не заслужава да преминава сам до там – нито аз, нито ти…

3551

Пожелавам си те…

Изтърколи се старата година.

Овехтяла и сякаш толкова далечна, макар и да беше във вихъра си допреди няколко дни.

Каквото е трябвало да се случи, се е случило.

Каквото не е било нужно, ни е било спестено, макар толкова силно да сме искали онзи лъскав автомобил или страхотната нова работа в престижната фирма. Минало. Свършено е и край.

Вече гледаме напред с мисълта, че дори това, което не е станало според плановете ни, е било за наше добро. За да се случи нещо още по-добро.

66d52a33add14c41a65ad098a24dc7f6

Наричаме си късмети за младата, току-що започнала година, правим хороскопи и гадания с единственото желание да е малко по-успешна и благодатна от изминалата.

Е, и много по-успешна няма да откажем. А защо да не е вдъхновяваща, удивителна и фантастична?

Надяваме се, кроим планове и прелистваме каталога на своя живот. Един мечтае за луксозен живот, друг за голяма любов, трети за хубав дом, а има и мнозина с простички, но съдбоносни желания – оздравяване на болен роднина или единствено чифт здрави обувки.

Понякога се нуждаем само от здраве, релакс и малко повече енергия, за да осъществим намеренията си.

8bdd7d360a508fe41630389a8bbb933d

Когато си здрав, значи си способен да изпълниш целите си. Нямаш пречки и всичко зависи от теб самия. Без уговорки и без оправдания.

Искаш ли да видиш проектите си, облечени в реалност, действай. Това е твоята година и твоето време.

Тази година си пожелавам нов живот. Не, не защото предишния ми, този, в който се чувствам удобно сега, е лош.

Искам нов живот, за да мога да преоткрия позаспалите си умения, да измеря лично нови хоризонти и маршрути за пътешествия, да пробвам и усетя неизвестни начинания, които да ме правят щастлива и да ме карат да се чувствам жива, да има достатъчно любов покрай мен, да науча нов език.

Не искам много, а само колкото ми е нужно.

28b548186fcbf2da3bb1812919a39f2c

Пожелавам си хубава година и хубав живот. Пожелавам го и на вас. Да имаме хубава и успешна година, за да ни бъде уютно и да се обичаме. Колкото повече хора се чувстват удовлетворени от съдбата си, толкова повече ще бъдем обградени от обич, хармония и благодат.

Съдбата ни дарява желаното тогава, когато сме се научили да живеем без него

hfhgfh

Съдбата ни дарява желаното тогава, когато сме се научили да живеем без него. Ако това е вярно, значи ще ми се случиш толкова скоро…

Раят е там, където сме двамата, а адът – във всяка песъчинка време, когато те няма.

Винаги всичко започва и свършва с това на кого искаш да кажеш първо добрите новини в живота си. Аз искам да ги споделям единствено на теб.

Не можеш да мислиш за някого, ако и той не мисли за теб. По пътя на тази логика – вероятно и ти мислиш за мен 25 часа в денонощието… Поне така се надявам…

Ти си взрив, който избухва в моето мъничко сърце, в моята мъничка Вселена, всеки път, когато те видя.

Чувствата ми са рани, покрити с лейкопласт. И да ме нараниш жестоко, и да ме извисиш на върха на щастието, просто трябва да дръпнеш рязко лепенката от кожата ми. Да ме заболи от печал или от удоволствие, ти ще решиш.

14591116_326658054362957_8071646856733523968_n

Знам, че ти е трудно, когато нямаш сили да тръгнеш, нито причина да останеш.

Никога няма да ме намериш там, където си ме оставил някога. От цялото ти безмълвие осъзнах, че това, което не можеш да кажеш, много ти личи.

Сякаш съм създадена да те разбирам, но не и да бъда разбрана от теб…

Убедена съм, че бих могла да преживея всичките ти зими, за да бъдеш моето лято.

Вярно се оказа, че опиташ ли да обикнеш човек, да го почувстваш, да разбереш, че без него не можеш да живееш, той ще те убие…

14099846_1646683272312706_1817773743_n

Аз безмълвно ще продължавам да следвам слънцето в очите на този любим човек, ти, дето все го няма.

И нека ми се сбъдне онова, за което мълча…