И днес опазих децата живи и здрави, това не е малко

Майчинството е занимание самотно. С второто дете само се убеждавам в това.

Колкото и да говориш с други хора, да споделяш с околните майки, да намираш подкрепа и да получаваш насърчаване от близки и приятели, вътрешно ти остава чувството на самотност. 

Партньорът ти отива сутрин на работа, вечер се връща, вълнува се от работните си въпроси и това е съвсем нормално. Ти обаче имаш чувството, че животът за теб е спрял или по-скоро е прескочил на друга вълна.

Теб те вълнува кога (и какво) е акало бебето, кога (и дали?) ще спи, ще успееш ли да се изкъпеш днес, ще успееш ли да сготвиш (какво ще готвиш?), имаш ли достатъчно памперси, с количката или раницата ще е по-удачно да изведеш бебето, кога беше часът за ваксината и още тооооолкова много въпроси!

В главата ти постоянно ври и кипи от мисли за децата и въпреки това имаш чувството, че мозъкът ти сякаш с спрял. 

По цял ден си на крак и вечер си смазана от умора, но усещането е, че нищо не си свършила, нищо полезно не си направила.

Сякаш непрекъснато бършеш кухненската маса и кухненския плот, сякаш непрекъснато нещо подреждаш, прибираш, организираш, купуваш, а ето, че къщата пак има нужда от чистене, от пазаруване, от внимание.

Баба ми, както много нейни наборки, често казваше “къщната работа край няма” и това е самата истина. 

Осъзнаваш, че в майчинството няма особена романтика. Надпреварваш се със себе си и с бебето, за да намериш пролука свободно време да свършиш това, което искаш, а през останалата част от денонощието едва смогваш с това, което се налага да вършиш.

И пак ти остава чувството, че си сама на фронта и че дните са се изтърколили празни.

С тези чувства обаче трябва да се борим, защото са най-сигурният път към депресията. Ако сами не се хвалим и уважаваме за всичко, което вършим (а то е много повече, отколкото ни се струва), няма кой друг да го направи вместо нас. 

Из майчинските постове в инстаграм бях прочела своеобразен мотивиращ пост, който сумиран в едно изречение, звучеше така: “И днес запази децата живи и здрави. Това не е малко!”
Замислих се колко верни са тези думи, всъщност.

Само който се е грижил за друго същество 24/7, е наясно колко предизвикателно може да е това начинание. Особено, че малките деца постоянно търсят начини да се наранят.

Дъщеря ми е абсолютен специалист! Тя не вижда причина да ходи, когато може да тича или да стои на едно място, когато може да се опита да бъде на 10 едновременно. Колело, тротинетка – всичко се кара на максимум скорост, а и решава, че защо пък да не се спусне с колелото по нанадолнище или да кара опасно близо до ръба на пристанището и все ей такива неща.

В повечето пъти подвизите ѝ завършват без наранявания, но има случаи на падания, обелени носове, синини, сълзи (от нейна и моя страна) и това са дните, които преживявам най-тежко. Разбира се, винаги се чувствам лично виновна и отговорна, че не съм успяла да предотвратя падането/нараняването. Все пак аз съм възрастният, аз отговарям за детето. 

Та, когато имам ден, завършил без нечие нараняване или семейна драма, се потупвам сама по рамото и си казвам “браво, това си е успех”. Както и когато съм успяла да свърша дори нещо дребно за себе си – напомням си, че и това е от значение и не трябва да се пренебрегва.

Истината е в малките неща. Те се трупат като зрънца пясък и създават обширния златист плаж на нашето ежедневие и щастие. Затова не трябва да ги пренебрегваме, гледайки и надявайки се само на сбъдването на големите мечти.

Всичко е важно – от това да се събудиш сутрин, до полагането на главата на възглавницата вечер. Ние сме важни, наравно с децата и семейството ни. И когато сме успели да създадем поредния добър, спасен от инциденти или драми ден, следва да го отбележим като значимо постижение. Пък в един момент осъзнаваме колко много са пораснали децата и колко много знания и умения са усвоили.

Тогава разбираме, че всички изминали дни, които ние сме усещали празни, са били всъщност важни. Именно те са помогнали на децата ни да пораснат и съзреят, а какво по-хубаво и добро от това!

Какви са новите тенденции в безоперативните естетични процедури?

Преди дни в София се проведе Global Aesthetics Academy 2022 – най-голямото събитие на Балканите в областта на естетичната и клинична медицина. Компанията дистрибутор на водещи брандове събра пред българската публика световноизвестни лекари и специалисти, които представиха най-новите тенденции и методи в областта на дерматология, естетиката, хирургия и гинекология. На пресконференцията някои от чуждестранните лектори…

by vitamorena октомври 17, 2022

Време за четене: роман за Мерилин Монро по повод 60-годишнината от смъртта ѝ

През нощта на 4 срещу 5 август 1962 година напусна света Мерилин Монро. Само на 36 години, на върха на шеметна кариера. Желаеха я милиони мъже, завиждаха ѝ милиони жени, подражаваха ѝ милиони момичета, ала самата тя не постигна щастието в живота. И отнесе със себе си своята тайна – убийство или самоубийство? Вече 60…

by vitamorena август 4, 2022

По-динамичен, интересен и подценен – женският футбол

Харесва ми да гледам футбол, когато има световно или европейско първенство. Не мога да кажа, че разбирам кой знае колко от детайлните правила на играта, например никога не мога да разбера кога и как е имало засада, но пък ми е изключително интересно да следя динамиката на играта, поведението на футболистите, старанието за отбелязване на…

by vitamorena юли 15, 2022юли 15, 2022

Новият ритуал за посрещане на Джулая на плаж Камчия

Вече са на лице първите кадри от най-новия фестивал на Северното Черноморие! Ritual Gatherings посрещна над 1000 човека на плажа при устието на река Камчия и впечатли с голяма, дървена сцена и няколко светлинни инсталации, направени специално за събитието от FlipZurd студио за сценичен дизайн. На сцената – произведение на изкуството се качиха имена, като…

by vitamorena юли 13, 2022

За завистта към мъжете

Завистта към мъжа ми се зароди няколко месеца след раждането на първото ни дете, когато го виждах как сутрин се подготвя за работа, а след това излиза, за да прекара цял ден без някой да реве на рамото му, да повръща върху него, да мие наакани и напишкани дупета, да има свободата да отиде до…

by vitamorena юли 12, 2022юли 12, 2022

Препоръчвам – три доста добри (аудио) книги

В последните няколко месеца не съм толкова активна в слушането на аудио книги, като причината сигурно се корени в нуждата от лека почивка от тях. Просто от Коледа насам почти не свалях слушалките, унесена в съдържанието на Сторител, че към момента усещам леко пренасищане.  Все пак бих искала да споделя за последните три книги, които…

by vitamorena юли 7, 2022

Реклама

Диета, спорт и нови технологии – препоръките на кинезитерапевта Цветелина Бижева за влизане във форма

Цветелина Бижева работи като кинезитерапевт в столичната клиника Persona. Тя е докторант към НСА, катедра  „Кинезитерапия и рехабилитация“ и състезател по водна топка към WSV Basel, Швейцария. 

Ето и нейните съвети как да влезем бързо във форма след изолацията 

Какви са последиците за тялото ни след дългото стоене у дома?
Стоенето вкъщи продължително време води от една страна до обездвижване, а от друга до учеличаване количеството на приета храна. Намалената двигателна активност в комбинация с увеличения прием на храна води до нарушение в енергийния баланс – невъзможност да се изразходи енергията, която приемаме.

Следователно една от най-вероятните последици от стоенето вкъщи два месеца е наднорменото тегло. За спортистите, дори за онези, за които спортът е хоби, но тренират редовно, лишението от тренировките би довело до загуба на спортна форма, намаляване на издръжливостта, силата, тонуса на мускулатурата и т.н.

Някои хора спортуват, други не стават от дивана по време на изолацията. Какви травми могат да си докарат всяка от двете групи?

Полезно е да се спортува, но трябва да се притежава известна двигателна култура, за да се предотвратят травми и контузии. Спортистите знаят как да се предвазват.

Травми могат да си докарат хората, които преди не са се занимавали със спорт и сега за пръв път решават да правят нещо вкъщи, и то без инструктор. При тях има голяма вероятност от наранявания като навяхване или разтежение.

Затова се необходими основни познания за загрявка на тялото преди по-голямо натоварване, както и за правилното изпълнение на всяко упражнение от гледна точка на изходно положение, посока на съпротивление, правилен захват на гири и ластици и др. При хората, прекарващи целия ден на дивана пред телевизора, има опасност от продължително заемане на неправилна позиция на тялото, което може да доведе до поява на болки в ставите, или дискомфорт, най-често в областта на шията и кръста.

Работата у дома пред компютъра – как да предотвратим схващания? Къде най-често възникват те, какви упражнения да правим у дома?

Дългото време, прекарано пред компютъра често, води до поява на болки и дискомфорт в шийния и лумбалния дял, често страда и раменият пояс. Обострят се някой ставни проблеми, стари травми или хронични заболявания като плексити и др.

Съветите към хора със седящи професии е често раздвижване или извършване на няколко упражнения на всеки час по време работния ден. Биха могли да правят кратки разходки в стаята, или упражнения за горната част на тялото, докато са седнали – по няколко кръгови движения в рамените стави, няколко завъртания или наклони с главата.

След края на работния ден могат също да практикуват и някакъв спорт.  Например упражнения в домашна обстановка – лицеви опори и коремни преси, пилатес, йога или упражнения с швейцарска топка, гирички, терабан ластици и подобни. Всеки вид движение е полезно.

Как  да бъде осъществен по-леко прехода от застоял към активен живот? 

Целта на всички ни е да се върнем към нивото си на активност от преди тези два месеца. Но това трябва да стане постепенно, тъй като по принцип всички до някаква степен сме загубили форма за това време. Редно е сега да започнем с по-малко натоварване и по-ниска интензивност отколкото преди. Поне на първо време можем да намалим броя на тренировките или тяхната продължителност, докато организмът ни се приспособи след дългото обездвижване.

Вече можем да спортуваме на открито. Кои са най-подходящите спортове?

Това е строго индивидуално. Най-подходящият спорт е този, който ни доставя удоволствие. Дали ще бъде джогинг или каране на велосипед и ролери, игра на тенис, волейбол или плуване, всичко е полезно. Дори обикновена разходка в парка или в планината също е здравословна.

Специално за децата, които учат онлайн. Как и колко да се движат?

Дистанционното обучение е нещо ново за нас. То кара децата да стоят седнали на стол пред мониторите от сутринта до ранния следобяд. Редно е след приключване на учебните занятия децата да излизат навън да се разхождат, спортуват и да играят на чист въздух поне един час, ако може и повече.

Ако сме качили няколко килограма какво съветвате да се направи?

Да се намали приема на храна и постепенно да се увеличи  двигателната активност.

На прага на лятото сме, как да влезем във форма за един месец?

Малко трудно се влиза във форма за един месец, аз предпочитам да се започне по-от рано и нещата да станат постепенно. Влизането във форма е свързано с правилно хранене, правилна двигателна програма и използването на допълнителни козметични процедури, които да помогнат оформянето и изглаждането на телата ни. Но при всички случай не трябва да се разчита само на едно от изброените неща.

Кои нови технологии ни помагат да оформим добра фигура? Разкажете за тях.

Що се отнася до оформяне на мускулатурата, несъмнено са необходими физически упражнения. За стягане и изглаждане обаче има определени технологии, които могат да помогнат. Най-известната технология у нас е радиочестота (радиочестотен лифтинг).

Има различни варианти на тази технология, вградена в различни апарати. Използват се и технологии с вакуум.

Съществува един апарат Venus Legacy, в който са комбинирани и двете технологии – радиочестота и вакуум, което съществено съкращава времето, необходимо за третиране на определената зона и води до по-бързо постигане на желаните резултати.

Друга нова технология е Ендосферата, която представлява комбинация от микровибрацията и микрокомпресията. Тази технология, в допълнение към лекия натиск от страна на терапевта, извършва дълбокотъканен масаж, който има 5 основни ползи: дренира, подобрява кръвообращението, обезболява, реструктурира и повишава мускулния тонус.

Различните технологии могат да бъдат прилагани както поотделно, така и в комбинация, според нуждите и желанията на всеки клиент. Те водят до разнасяне на мастните натрупвания под формата на целулит, тонизират мускулатурата и в резултат на това се подобрява общия вид на тялото.

Моделът за красота се сменя. Сега е на мода фит тялото, който е не само ген, но и усърдни тренировки. Възможно ли е с новите процедури да постигнем този модел? 

Какъвто и ген да носим, всеки от нас има нужда от поддържане на фигурата, все пак годините и гравитацията не прощават на никого. Естествено, усърдните тренировки водят до по-добър външен вид, по-стегната мускулатура, по-симетрично тяло, но все пак състоянието и гладкостта на кожата могат да бъдат подпомогнати с някой от споменатите модерни технологии.

Д-р Бан Камуна: “Оставете тялото и кожата да си починат”

Как се отразява на кожата изолацията? Кои са предимствата и недостатъците?

Поради обстоятелствата, под които сме поставени, т.е. карантината, живота и работата ни ни се преместват от външния свят в границите на домовете ни. 

Изолацията има положителен ефект върху кожата ни, тъй като е изложена на по-малко замърсен въздух, ултравиолетова радиация и химикали, намиращи се в грима. Това, че сме в домовете си, дава шанс на кожата да се възстанови и регенерира.

От друга страна стресът, несигурността и загрижеността за нашето здраве или това на нашите близки, оказват отрицателен ефект над кожата ни.

Дехидратацията, повишеният прием на кофеин, липсата на витамин D и промените в хранителния режим и този на съня могат да променят способността на имунната ни система да регулира и детоксикира, създавайки възпаления по тялото.

Д-р Камуна, каквa козметика и процедури можем да използваме, докато стоим у дома? 

Въпреки че може да не сме изложени на влиянието на външната среда толкова много, като преди  по-рядко носим грим, все пак е важно лицето да се измива всеки ден. Освен това кожата трябва да се ексфолира до три пъти седмично, за да избегнете натрупването на мазнини, бактерии и мъртви клетки, които водят до възпаление.

Д-р Бан Камуна

Ако изберем да използваме формула, съдържаща домашни продукти, трябва да се спрем на нежен ексфолиант, който няма да увеличи раздразнението или причини микротравми на кожата.

За стимулиране на кръвообращението, регенерацията на кожата и производството на колаген се препоръчват целенасочен масаж и маски за лице с колаген.
Маските за лице с активен въглен, глина или зелен чай имат активни съставки с противовъзпалителен, почистващ и антибактериален ефект. Дермаролер с игли с дължина 0,3-0,5 мм може да се използва веднъж на две седмици като рутинна грижа за кожата у дома с цел стимулиране на колагена и отърваване от разширени пори. 

Сега е подходящ момент да изпробваме по-интензивно лечение за пигментните петна по кожата, като Витамин А „ретенол” и витамин С, след което нанесете хидратиращ серум и овлажнител. Препоръчва се използването на висококачествен слънцезащитен крем ако работим близо до прозорец, защото фотостаряващи ултравиолетови А лъчи може да преминат през прозорците.

За суха кожа e препоръчително да включим няколко слоя грижа за кожата. Вместо тежък крем, използвайте серум или хидратиращ тоник и масло за лице.

Ако кожата ви е мазна, почиствайте лицето си два пъти на ден с формула, съдържаща салицилова киселина, последвана от некомедогенен хидратиращ крем със слънцезащитен ефект сутрин и такъв с хиалуронова киселина за усилване на влажността вечер.

Контролирайте хранителните си навици, като избягвате стресово-ядене, причинено от пандемията. Храни с висок гликемичен индекс като захарни въглехидрати, както и млечни продукти могат да усилят акнето.

Ако кожата ви е склонна към зачервяване или розацея, използвайте овлажнител с ниацинамид, познат още като витамин В3, който се отличава с противовъзпалителни свойства и засилва защитната бариера на кожата.

В момента ние прекарваме много време на своите лаптопи, таблети и мобилни телефони и затова сме изложени на значителни дози синя светлина, причиняващи ”дигитално стареене“.

Това води не само до нарушения на съня или подуване на очите, но и до проблеми с кожата, като хиперпигментация, блед тен и податливост на бръчки. Трябва да се опитаме да ограничим потреблението като четене на истинска книга, а не на дигитална.

Дезинфектантите и спиртът увреждат кожата. Как да й помогнем?

Антисептикът е химическо средство, което забавя или спира растежа на микроорганизмите по външните повърхности на тялото и предотвратява на инфекции. Антисептиците трябва да се разграничават от антибиотиците, които унищожават микроорганизмите вътре в тялото, и от дезинфектантите, които унищожават микроорганизмите, намиращи се върху неживи предмети. Въпреки това антисептиците често се наричат дезинфектанти за кожа.

Най-ефективните дезинфекциращи средства срещу COVID-19 са на алкохолна основа с поне 60 процента алкохолно съдържание. Те разтварят защитния външен слой на микробите и по този начин ги убиват.

Хората с алергии от всякакъв вид трябва да се консултират с лекар или фармацевт преди да използват антисептичен продукт без рецепта.
Някои антисептици могат да раздразнят кожата и да причинят алергичен контактен дерматит. Радостната новина е, че хлорхексидинът рядко причинява анафилаксия.

Сапунът и водата все още са най-добрият начин да обеззаразявате на ръцете си, но трябва да ги търкате поне 20 секунди. Може да използвате дезинфектант за ръце с поне 60% алкохол, ако няма сапун и вода.
Емолиентите се препоръчват след употреба, за да се избегне сухота и дразнене на кожата.

Домашните масла, например маслиново и кокосово масло и мед, съдържат хидратиращи, овлажняващи вещества и естествено антимикробни свойства. Използвате по-кратки, по-хладки душове, след това нежно почистващо средство на основата на лосион и дълбоко хидратиращ лосион или масло за тяло.

При сухо помещение използването на овлажнителите помага на кожата да се чувства по-малко суха и стегната. 

Маските и ръкавиците? А те как й влияят  на кожата, д-р Камуна?

Световната организация CDC официално препоръчват на всички, освен бебетата, да носят платнена маска или покритие за лице на публични места. Маските трябва да покриват носа и устата ви. Внимавайте да не докосвате очите, носа и устата си. Мийте ръцете си веднага след като свалите маската. 

Въпреки че предлагат безценна защита, те могат да причинят прежулване на кожата и носа, а оттам и потенциална инфекция. 

За профилактика трябва да се поддържа кожата чиста, добре хидратирана и овлажнена и да се прилагат бариерни кремове поне половин час, преди да се поставят маски. Трябва да се сваля маската на всеки 2 часа и лицето да се почиства отново.

А какво да кажем за носенето на ръкавици?

Съветите на Световната здравна организация WHO останаха непроменени от началото на глобалната епидемия: мийте ръцете си, не докосвайте лицето си и спазвайте дистанцията.

Ръкавиците не винаги са полезни, особено ако не се използват правилно. Истината е, че този вирус не се абсорбира през кожата и носенето на ръкавици не замества добрата хигиена на ръцете.

Избягвайте да носите ръкавиците продължително време. Те ще омекотят кожата и ще я направят податлива на увреждане. Избягвайте повторното използване на ръкавиците за еднократна употреба, тъй като вероятността от заразяване на кожата е висока.
Внимавайте при сваляне на ръкавиците, не докосвайте външната повърхност с голи ръце. Измийте и подсушете ръцете си веднага. Използвайте овлажнители няколко пъти дневно, за да насърчите заздравяването на кожата.

Вероятно някои дами ще се изкушат да потърсят своя дерматолог за ботокс или филър. Какво бихте ги посъветвали?

По време на изолация е хубаво да се концентрираме върху здравето на тялото си и начина на хранене. Да оставим тялото и кожата си да починат. Правете редовни разходки, упражнения за релаксация и йога. 

Опитайте балансирана диета с омега-3 и магнезий. Избягвайте кафе и алкохол, които повишават кортизола в тялото. Яжте плодове и зеленчуци, богати на витамин D и антиоксиданти, включително гъби, боровинки и спанак. Наспивайте се. Пийте достатъчно количество вода. 

Последното дете в детската градина

Опитвам се да сетя дали друг път през живота си съм бързала така, както когато трябва да взема дъщеря ми от детска градина. 

Глаголът “придвижвам” се с колело не е правилен за мен, тъй като аз по-скоро летя. Не знам каква скорост развивам, честно казано не искам и да научавам, само ще споделя, че вече нося каска и малко са другите колоездачи, които ме изпреварват.

Не искам да звучи като хвалене, защото не съм особено горда с това. Бих предпочела да съм като онези романтични майки, елегантно кацнали на големите си дамски колелета, въртящи спокойно педалите из Копенхаген, придвижвайки се към градината на детето си.

Аз пак съм с дамски велосипед, но съм залегнала здраво над него и профучавам по алеите в стремеж да стигна колкото мога по-бързо при дъщеря си. Защото всяка минута ми е важна!

Миналият петък (2 август) някак се замотах на работа и в един момент осъзнах, че ще закъснея за прибирането на малката от ясла. Времето ми с велосипед от работното място до градината е 20-25 мин. Карах като луда и разбира се, заради стреса, който сама си причиних, обърках пътя, което ме забави едни допълнителни 3 минути и когато стигнах до градината (плувнала в пот и червена като презрял домат), часът беше 16:50 (работното им време е до 17ч).

Когато влетях вътре, видях, че дъщеря ми е останала последното детенце и щастливо стои с две от учителките си и нещо си играят.

Толкова зле се почувствах – че въпреки спартанските ми усилия да се надпреварвам с времето, пак съм закъсняла, че се разплаках като малко дете. Учителките трябваше да ме успокояват, неразбиращи какво ми има, а аз хлипайки да им обяснявам, че страшно много съм бързала, но не искам детето ми да е последното в градината и с мъжа ми се стараем, ама ни е трудно и т.н.

По-възрастната от двете педагожки майчински ме погледна и съвсем спокойно ми каза, че на дъщеря ми всъщност всичко ѝ е наред – забавлявала се е чудесно през целия ден, не е плакала, не е мрънкала, не е страдала от това, че закъснявам с 5-10 минути и че проблем, заради който да се разстройвам, реално няма. Също и допълни, че добре ме разбира какво ми е, след като е минала през същото с нейните деца преди години, но особен смисъл от нерви и притеснения няма. 

Не мога да ѝ отрека, че е права.

На мен обаче ми стана толкова мъчно, като я видях останала последна и как е виждала другите дечица да си тръгват с родителите си, а тя е чакала и чакала, без аз да дойда, докато не са останали повече деца, че сълзите ми отново са готови да тръгнат.

А едно от любимите ѝ неща е след детска градина да отидем заедно на разходка с колелото

Не мога да си обясня какво работят другите хора, че успяват да си взимат децата от градина още в 15:30ч! Особено в петък в нашата ясла децата ги прибират преди 16ч, до 16:30 са останали по-малко от петима малчугани. Сериозно, какво работят тия хора?!

И двамата с мъжа ми се разкъсваме между работата си, взимането на време на детето от градина, желанието ни да спортуваме, да прекараме време заедно, да си почистим все пак къщата, да напазаруваме, да сготвим… 

Може би има и други родители, които разбират правилно написаното от мен и знаят точно какво изпитвам и с какво се боря. Ако имат някакъв (градивен) съвет или пък поне думи на съпричастност, ще се радвам да ги споделят с мен.

Все си мисля, че колкото повече време минава, толкова по-”умели” ставаме в родителството, но дали съм права, само времето може да покаже. А до тогава се моля само то да е на моя страна и да не се опитва да бяга по-бързо от мен.

Четете още:

Специфики на летенето с бебе

Има ли шанс за кариера след майчинството и коя е Урсула фон дер Лайен – голямата жена със седемте деца

Малка, драматична Одисея – да преживееш никненето на зъби и да бъдеш отново щастлив

Малка, драматична Одисея – да преживееш никненето на зъби и да бъдеш отново щастлив

Едно от хубавите неща на родителството е, че забравяш. Тежките моменти, колкото и ярки и безкрайни да са били, се оттичат към дъното на съзнанието, а оттам пропадат в забвение.

17 месеца от раждането на дъщеря ми и аз вече не съм сигурна колко и какви безсънни нощи съм имала в първите ѝ седмици и месеци. Даже съм склонна да кажа, че не сме страдали от такива.

Имам спомени за тежки вечери, когато се научи да се обръща по корем, защото през нощта го правеше постоянно, съответно се разсънваше, плачеше и мрънкаше, а аз трябваше да я обръщам, за да заспи пак и така всеки 15-20 мин. 

Но това ми е като в мъгла и не съм особено сигурна нито колко е продължил периодът, нито кога точно се е случило (може би 6и месец, може би 7и?).

Засега все още ярки ми остават моментите с никненето на зъби. Знам, че всеки родител ще каже как това е едно от най-тежките изпитания, но докато не го изпиташ лично със сърцето и душата си, не можеш особено да осъзнаеш за какво става въпрос.

При дъщеря ми зъбите засега излизат все в комплект от по 2-3 наведнъж. Процесът е съпроводен със загуба на сън (за нея и мен), периодично висока температура и изключително недоволстване, рев и раздразнение (отново проявяващо се и при двете ни).

Последният такъв период продължи седмица и утихна преди два дни. Първоначално бях видяла жестоки подути синини на венците ѝ на местата на кътниците. Първо горе в ляво, после в дясно, а на долната челюст остана само с подуване. Въпреки че не изглеждаше да ѝ причинява болка, тази синина ме притесни и като всяка друга майка, реших да попитам интернет що е то.

Нека обаче уточня, че чета единствено англоезични сайтове, като предпочитам този на СЗО или други здравни, като го препоръчвам горещо пред който и да е бг форум.

Та, там пишеше, че подобно подуване и посиняване е нормално при никнене на първите зъби, не причинява болка на детето, може би само известен дискомфорт и ако не мине до десетина дни или пък се влоши (особено ако започне изтичане на секрети, сигнализиращи някакво възпаление), нека се потърси лекарска/зъболекарска консултация. 

При нас тези синини предвещаваха бурята, която скоро щеше да ни връхлети. 

И двамата с мъжа ми бяхме започнали работа на нови места и това ни беше донесло вече известен стрес и натоварване, но когато един припрян вторник по обяд ми се обадиха от детската градина, че малката е с температура и не се държи като себе си, нервите лека-полека започнаха да ескалират. 

Надали друг път съм карала толкова бързо колело, както тогава, за да стигна по-скоро при нея. Заварих я спокойна, но наистина гореща. В късния следобед, вече вкъщи, температурата стигна 39.6 и бързичко спретнах топла вана, в която сложих малката буболина, за да се охлади. Това помогна доста за смъкване на темп., особено в комбинация със свещичка панодил след ваната (свещичките действат по-бързо и се слагат лесно).

Следващите дни бяха въртележка от приливи и отливи на температура, радост и тъга, панодил, филии хляб с масло, писъци, рев, прегръдки и молитви към бога на бебетата за здрав сън.

През цялото време със съпруга ми се опитвахме да не драматизираме излишно, да гледаме на ситуацията от друг ъгъл, че току виж оттам изглежда по-приятно, но истината е, че в нас се беше загнездило тягостното и стресиращо чувство, че така ще си останем винаги – изнервени и нещастни.

Детето беше вулкан от емоции, нищо никак не ѝ харесваше, плачеше, караше се с нас и кой знае дали от всичкото викане и дране или от подухващия вечер студен бриз, рязко контрастиращ с горещото време, носът ѝ се разтече, а гърлото прегракна. Имахме едно безкрайно нещастно скрибуцащо бебе, което не можеше да си извади биберона и пръстите от устата.

Никакви дъвкателни играчки не ѝ помогнаха, тъй като тя дори нямаше желание да ги дъвче, а геловете предлагаха краткотрайно облекчение (лесно се преглъщат и “отмиват” от слюнката).

Знаехме, че всичко се дължи на никнещите зъби* и че скоро ще приключи, но това не ни помогна за разведряване на настроението.

И друг път съм изпадала в подобна родителска “дупка” и чувството е ужасно. Изпитваш дълбока депресия и почти те е страх да признаеш пред себе си, че всъщност си нещастен, защото не би трябвало да си! Имаш прекрасно дете, разкошен партньор, уютен апартамент, слънцето весело пече всеки ден, китките на терасата цъфтят, котката мърка, всичко е както трябва да бъде, освен, че в душата ти е сиво. 

Имаш чувството, че последният подобен тежък период е бил съвсем скоро, че не си се наспал от месеци наред, че останалите се забавляват безгрижно, а ти ще тънеш завинаги в грижи, безплодни усилия и стрес.

За капак точно в този момент сякаш всички около мен – приятели, познати и роднини, бяха тръгнали да пътешестват по красивата част от света. Сингапур, Перу, морска Италия, Париж, екзотични острови и разкошни летни вили. А ти буташ количката с ревящо с нея дете и се чудиш какво да направиш, къде да идеш и как да се справиш. В този период милият ми мъж имаше и рожден ден. Постарахме се да направим максималното, за да отбележим подобаващо празника, а плановете за романтични пътешествия ги оставихме за по-нататък.

Излишно е да казвам, че полека-лека положението се нормализира, носът и гърлото почнаха да оздравяват, сънят да се завръща все по-дълъг и непробуден, усмивката и веселото настроение да преобладават над недоволството и мрънкането и така да се почувстваме отново нормални хора.

Докато траеше този тегав период от едва 7 дена, усещащи се като безкрайност, изгубих желание да говоря с когото и било, особено загрижените баби и дядовци, които толкова много ни мислеха и се чудеха как да помогнат. Просто не исках да изговарям наново какви проблеми имаме сега, защото това ме потискаше още повече.

Опитвах се да се справя със ситуацията в главата си. Колкото и да бях наясно, че всичко е период и ще мине, и най-малкото не трябва да драматизирам толкова, не можех да овладея чувствата си и вълните на отчаяние ме заливаха периодично.

Често казано, сега като пиша тези редове, малко ме е срам от себе си, че позволих толкова да затъна в мрачните чувства. Може би фактът, че новата ми работа никак не ме удовлетворява като професионална реализация и четенето на “Черно мляко” на Елиф Шафак – прекрасна автобиографична книга, изследваща проблема може ли жената да е успешен творец и майка едновременно, утежниха емоционалното ми състояние.

Най-уникалното качество на човешката природа обаче е, че никое състояние не се задържа завинаги и душите ни винаги се стремят да изплуват към безгрижните чувства и щастието. Така че колкото дълбока и тъмна да е душевната пропаст, все ще изпълзим от нея, особено ако се стремим към късчето синьо небе, което виждаме над нас и по-често гледаме към него, отколкото към черната пропаст към краката.

Та, ако и вие някога се намерите в подобно състояние, без значение дали предизвикано от никнене на бебешки зъби или нещо друго, то знайте, че наистина това е само период. Стискайте зъби, опитвайте се да не драматизирате излишно и изчакайте бурята да свърши.

*Дъщеря ми има вече 4 кътника, а може би и още някой зъб. Ще знам със сигурност, когато ми позволи да надникна в устата ѝ, защото засега оглеждам само, като е разтворила паст за драматичен рев.

Как да оцелеем през майчинството – 3 отрезвяващи съвета

За мен едно от най-трудните неща по време на майчинството е липсата на време за себе си.

Отстрани изглежда, че майките само търкат колелата на количките, разхождайки се от градинка на градинка и са свободни през целия ден. Забавното е, че това от една страна е точно така, от друга не съвсем.

(Защо и как майките се мотат по цял ден вижте тук)

Лично аз за осемте месеца бебегледане съм навъртяла стотици километри в разходка. Моето дете е такова, че има нужда да бъде разхождано дълго и често. Аз пък периодично страдам от чувството, че хем съм постоянно заета, хем нищо не съм свършила.

Разбира се, като се замислиш за всички сменени памперси, измити шишенца, забъркани каши, отделно ежедневно пазаруване, готвене и чистене, се учудваш как още не си припаднала под масата в кухнята. А като си дадеш сметка и за емоционалната комуникация с детето, се радваш, че все още не си полудяла тотално.

Това всичкото не искам да звучи като оплакване, въпреки че много прилича на такова. Просто ежедневието на майките с бебета е леко специфично.

Та, ако някоя друга жена също като мен започва да усеща необосновани пориви на депресия, то ще си позволя да споделя моите съвети за противодействие и дано да съм от полза.

Първо и най-важно – не се самонавивай и се опитвай да държиш ясна представа за ситуацията.

Много е лесно да потънеш в лоши мисли и да започнеш да вярваш, че всичко е кофти и ти си най-прецаканата. От личен опит го казвам… След поредна нощ на безпокоен сън и прекалено ранно сутрешно събуждане, е лесно да ти се вижда черно всичко.
Особено пък, ако детето има кофти ден и е криво и мрънкащо, тежките мисли идват една след друга в ума ти. Започваш да си повтаряш всички случаи, в които сама си се справяла с бебето, струва ти се, че никой не ти помага, а всичко лежи на теб и т.н.
Изключително лесно е в подобна ситуация да гръмне скандал с таткото, което обаче е абсолютно излишно. Изнервена обстановка, обвинения и оплакване няма да помогнат на никого, най-малкото на майката. Защото все пак тя е тази, която остава през целия ден сама с детето и нищо не е по-лошо от това да има черни мисли в главата си и лошо настроение.

Затова е полезно и конструктивно да се държи фокус върху хубавите неща, които са се случили или предстоят, както и да се запази “осъзнатост” на мрънкането. Иначе казано – недей да преувеличаваш, само защото не си в добро настроение, защото така ще ти стане по-зле.

Следващият ми съвет може да се стори леко странен или “кифленски”, но съм изпитала силата му и го давам смело – гримирай се всеки ден! Нямам предвид тежък фон дьо тен, изкуствени мигли и два пръста червило, въпреки че ако това ще те накара да се чувстваш по-добре, защо не.

Съветът ми е да се намират пет минути на ден (точно толкова са нужни), за да сложиш малко коректор под очите, спирала на миглите, лек руж и/или хайлатър на скулите и цвят на устните. Идеята на упражнението не е да бъдеш по-привлекателна за другите, а да се чувстваш по-добре самата ти. Мнението ми е, че човек не може да бъде щастлив, ако пренебрегва себе си. А когато си нещастен, изнервен и стресиран, няма как да направиш някой около теб щастлив. Това важи особено много за родителите.

Нещастните родители нямат щастливи деца.

От друга страна, когато правиш нещо специално и само за теб, дори да е толкова елементарно, като да си сложиш червило или изправиш косата, това те кара да се чувстваш една идея по-добре, отделно има силата да ти помогне с депресивни чувства и подобни неприятности.

Затова не се изоставяйте – както визуално, така и душевно.

Третият ми съвет, който мисля да е и последен, е частично свързан с предходния. Тук обаче става дума за грижа за тялото, а именно – движи се! Колкото можеш повече, въпреки че съм наясно колко изморена може да се чувства една майка. Истината обаче е, че физическата активност помага да “презареждаме” батериите и да се почувстваме по-добре.

При мен движението е под формата на дългите разходки, за които вече споменах, както и йога веднъж седмично. Преди месец-два, когато малката имаше различен режим, успявах да тренирам през ден. Сега положението е различно и нямам лукса на време за себе си, но въпреки това таткото ми помага през уикендите да имам няколко часа само за мен, които посвещавам на езикови курсове и йога.

Не е нужно да се гони някаква топ форма и изтощителни тренировки, но липсата на движение е най-сигурният и кратък път към депресия. Затова помисли си кое е твоето нещо и как да отделиш час-два (или повече) за него и давай смело. Не се притеснявай да помолиш за помощ с детето, както и да го оставиш само с баща му или роднина.

Най-лошата черта на майките е необоснованата параноя, че само те знаят как най-добре да се грижат за децата. Определено те са най-наясно и с най-голям успех могат да мултитаскват, но татковци, баби и дядовци имат също своите начини, а и заслужават да имат своето време с детето.

Надявам се да са били полезни на някого тези съвети, а ако искате да ми споделите вашия опит или съвет относно родителство, деца и т.н., можете да ми пишете на – vitamorenablog@gmail.com

Ще се радвам да прочета и други мнения 🙂

Сковани от страха се убеждаваме, че „старата любов ръжда не хваща“

Нищо не е по-фатално от слабостта ни пред страха. Тя ни кара да вършим велики глупости, както и да объркваме толкова сериозно житейския си път, докато не се осъзнаем като изгубени в живота души, за които е вече късно да поемат назад и да вземат нови, по-добри решения.

Сред най-големите човешки страхове е този от самотата. Може да сме бедни, може да сме гладни, може дори да не обичаме човека до нас, но не и да сме сами.

Това със страшна сила важи за жените. Колкото и да не желая да звуча сексистки, реалността, която виждам, е такава.

При някои страхът прераства в паника, която ги движи със страшна сила към разнородни и предимно лоши решения. Те основно се делят на два типа – трескаво търсене на човек, който да попълни липсващото място в живота или връщането към някой от миналото, връзката с когото отдавна е приключила и дори, като я е имало, не е била щастлива и пълноценна.

При първите обаче се иска доза смелост, за да напуснеш зоната си на комфорт и да се осмелиш да опознаеш друг човек, както и сам да му се разкриеш. Докато вторите тънат в уюта на страха, който стискайки ги за гърлото, ги държи на едно място, оплетени във фантазии какво можеше да бъде.

За мен няма нищо по-разочароващо от това да виждам как иначе прекрасни момичета плюят върху гордостта и себеуважнието, и с примирена усмивка се връщат към онзи, който ги е правил нещастни. Убеждават се, че този път ще е различно, че сега ще ги обичат, уважават и ценят повече, че “той вече е различен”, че времето е променило за по-добро и двамата, и какви ли още не глупости. Дълбоко в себе си обаче са наясно, че се заблуждават, но страхът е по-силен и ги оставя приятно парализирани в надеждата за щастлива връзка.

Истината е, че едно от най-хубавите чувства е това да си влюбен. Това е и най-големият плюс след всяка раздяла – че сега имаш шанса да се влюбиш отново! Но преди това трябва да пребориш страха и глупавото убеждение, че друг такъв човек няма да намериш. В някои случаи това би било най-доброто, което да ти се случи – никога повече да не попаднеш на подобен индивид, като този, който си изпратила в миналото.

Като се насилваш да се чувстваш влюбен в човек, с когото вече веднъж сте се разделили, е като да се убеждаваш, че притоплената манджа от вчера е гурме изживяване. Не, това е същото, което сам си си забъркал и вече един път е било обработено и изхвърлено от организма ти. Сега е ред на нови вкусове и преживявания, на експерименти, пък дори и някои да се откажат несполучливи.

Няма как да подмина и тези, които сковани от същия страх да не би случайно да останат сами и “какво ще кажат хората”, са се окопали в нещастна и отдавна изчерпана, а понякога насилствена и опасна за тях, връзка.

Разбира се, всеки има правото да съсипва живота си както сам намери за добре, само може да го прави без да се оплаква на околните от едни и същи неща, които обаче няма намерение да промени никога.

Защото нищо не те дискредитира така, както собствените ти действия, обратнопропорционални на думите ти.

Винаги на първо място обичайте и уважавайте себе си. Само така е възможно да се тръгне по пътя на удовлетворения, а може би и щастлив живот, лишен от страх и чувство на празнота.

Хей здравей, бебешки дерматит! Знам как да те елиминирам

Бебешкият дерматит не подмина и моето бебе.

До голяма степен обвинявам себе си за появата му, въпреки твърденията на педиатъра, че е от рязкото падане на температурите – от изключително нетипичните за Дания 30 градуса през деня и 28 през нощта, до 24 денем и 15 нощем.

Малката имаше едно не малко сухо петно на предмишницата, което мажех старателно с бебешко олио след баня, но изведнъж подобни петна се появиха по цялата ѝ ръчичка, както и по другата, а по гушката и гърдите ѝ беше направо ужас – червена грапава кожа като шкурка.

Доста се стреснах, особено колко рязко се стигна до това състояние, но за щастие малката не даваше никакви признаци да я боли, сърби или да изпитва дискомфорт.

Запазих веднага час за лекар, но трябваше да преживеем уикенда.

Знам, че повечето ще се смеят на притесненията ми, все пак има къде по-сложни и тежки проблеми със здравето на бебета и деца. Страховете ми обаче са породени от собствените ми проблеми с кожата, с които съм се борила години наред. И понеже помня колко съм била нещастна заради тях, никак не исках детето ми да страда след време, защото съм подценила някой проблем. Та, исках да направя всичко по силите си бебешкият дерматит да стане хроничен.

Мерките, които предприех незабавно, бяха следните:

– Спрях да ползвам душ гел и шампоан, въпреки че са специални бебешки, без парфюми, парабени, оцветители и т.н. Банята ѝ преди лягане беше само плацикане с вода.

– Започнах мазане по няколко пъти на ден със специален крем, който ми препоръчаха в аптеката:

Марката е медицинска и ако можете да я намерите/поръчате от някъде, няма да сбъркате. Помага при всякакви проблеми с кожата вследствие на дехидратиране, като възстановява липидния слой, а и попива бързо.

Когато вече дойде часът ни при лекаря, кожата на беба се беше успокоила. Петната видимо се смаляваха и изчезваха, а лекарят ми заяви, че всичко, което съм предприела като действия е правилно и предупреди, че зимно време дерматитът може пак да се обади. Тогава отново следва да започна мазане със същия крем и да огранича измиващата козметика.

Та, защо в началото заявих, че сама съм виновна за появата на дерматита на първо място. Появата му се дължи не толкова на захлаждането на времето, колкото на прекаляването с измиваща козметика… Това изсушава изключително нежната бебешка кожа и я предразполага към появата на неприятните сухи петна. Явно мазането след баня със специални бебешки кремове, лосиони и т.н. не е достатъчно или поне в случая на моето дете не помага толкова.

Здравните съветници тук, който посещават майката и бебето периодично, за да видят как се развива растежът на детето и да дадат различни напътствия, препоръчват новородените да се изкъпят за първи път след като им падне пъпчето и в първия месец-два (може и повече) да се къпят през ден.

Това за доста хора звучи неправилно, защото съдим по себе си, нормално. Ние изпитваме нужда да се къпем всеки ден, защо да не го правим и с бебето?

В къпането и водата няма нищо лошо, разбира се, проблемът идва с прекаляването с козметиката…

Убедена съм, че ако не бях къпала малката така старателно и ежедневно с иначе подходящите за редовна употреба бебешки душгелове, тия сухи петна или изобщо нямаше да се появят или не в такъв размер.

Ако и вие се сблъскате с бебешки дерматит, бъдете спокойни – децата постепенно го надрастват, но все пак намалете измиващите продукти и увеличете хидратацията на кожата и всичко ще е наред 🙂

Няколко неща, които да очакваш от Дания

След посещенията на различни приятели и роднини, както и чувайки разнообразни коментари от различни хора по повод престоя им в Дания, реших, че може би няма да е лошо да напиша няколко реда за това какво да очакваме от тази китна, но доста различна от всичко, с което българската душа е свикнала, земя.

Малка предварителна уговорка – говоря основно за Копенхаген, който ми е познат, въпреки че за останалите части на Дания важат същите неща. Също така съветите са за туристи, не за постоянно пребиваващи.

Времето

Не е толкова лошо, колкото се говори, но някои неща трябва да се имат предвид. Като начало е безсмислено да се гледат прогнози. Равната земя, близостта на морето и силният вятър гонят облаците по безкрайното скандинавски небе и метеорологичните условия се сменят буквално за часове. Облечете се на пластове, задължително си носете шал и шапка, и не се ядосвайте на дъжда или вятъра, просто ги приемете и се постарайте да не им обръщате внимание. И помнете, че няма лошо време, само лошо облекло 🙂

Цените

Да, в Скандинавието е скъпо, особено ако решите да се храните на ресторант. В супермаркетите продуктите са доста изгодни, така че ако имате възможност да си готвите на мястото, където сте отседнали, препоръчвам да го правите.

Бири на открито

Би ви направило впечатление, че цялото датско народонаселение обожава да прекарва времето си навън, без значение студено ли е или не. Хората не се свенят да седнат на земята един срещу друг и да си говорят, пушат, пият, ядат и т.н., така че спокойно можете да го правите и вие

Гробища и паркове

В Копенхаген зелени площи има много, въпреки че ако питате гражданите, ще ви кажат, че градът е прекалено застроен, шумен и с натоварен трафик. Но пък ако сте живели няколко години в столицата на България и видите как е тук, ще им се изсмеете в лицето и ще ги наречете “глезльовци”. Почти всички паркове са оборудвани със свободни за ползване скари, във всеки супермаркет се продават въглища и подходящо месо за малко барбекю, така че спокойно може да се развихрите. От друга страна в градинки и паркове никога няма да видите никой да продава балони, царевица, захарен памук, захарни ябълки, машинки за сапунени мехури, кученца с клатещи се глави и т.н. От време на време минава камионче за сладолед или има паркирано такова за кафе и толкоз.

Паркът към болница Биспеберг, който горещо препоръчвам да посетите, ако сте в града и имате време

Що се отнася до гробищата, те са коренно различни като вид и структура от нашите, и са изключително приятни за разходка. Можете да видите снимки и подробности за най-известното копенхагенско гробище тук – За два дни в Копенхаген – гид на най-хубавите (и безплатни) места

Модата

Забравете за токчета, фризирани коси, ланци и т.н. На почит са широките панталони малко над глезена, маратонките, широки палта до под коляното, небрежно вързана коса и цялостно клошарски вид или както е модерно да се нарича сега “хипстърски”.

Хората не само в Копенхаген, но в цяла Дания, се обличат буквално както си искат и както им е удобно, без да робуват на никакви модни закони и тенденции. Това прави улиците невероятно пъстри и очарователни.

Мултикултурност

Копенхаген за мен е синоним на Вавилонската кула, особено пък кварталът, в който живея – Ньоребро. Тук ще срещнеш всякакви цветове на кожата, езици и религии, всички живеещи заедно рамо до рамо, без на някого да му е проблем. Стига да спазваш общочовешките принципи за уважение и местните закони, няма да имаш никакъв проблем да бъдеш приет с усмивка от датчаните, които по принцип са много добронамерени хора.

Английският

Всички, ама буквално всички говорят чудесен английски! Дори хората, събиращи боклука и водопроводчиците, а най-вече шофьорите на автобусите. Така че ако случайно се притеснявате, че не разбирате нищо от датския език (който си е доста предизвикателен), то спокойно, винаги ще успеете да комуникирате с местните, дори ако трябва и с жестове да им обяснявате, те пак ще се постараят да ви разберат и помогнат, ако имате нужда.

Трафикът

Всички добре знаят, че велосипедите в този град са повече от хората. Трафикът по велоалеите започва някъде към 15:30 и приключва най-късно до 19ч. Внимавайте да не ходите по пътя на колоездачите, защото голяма част от тях се движат доста бързо, а и не е учтиво да им навлизате в платното. Да се придвижваш с колело тук е най-лесно и бързо, а на много места се отдават под наем туристически велосипеди, от които да се възползвате. Личният ми съвет е да разчитате на тях или на градския транспорт и краката си, за да разгледате града, а за такситата да забравите. Не че има т.нар. “копърки”, даже напротив – всичко е легално и подчинено на здрави правила, но цените са доста солени, та по-добре да не си го причинявате.

Още за прекрасния Копенхаген можете да прочетете в другите ми статии, посочени по-долу, а ако имате конкретни въпроси, не се притеснявайте да ги зададете на редакционния имейл editors@vitamorena.com

Урокът на 2017 година – как се сбъдват желания

Принцът, който обичаше живота, дакелите и… тревата

Датският весел детски карнавал с тъмно минало

Модерна одисея – как се спасяваш, когато всичко с полетите ти се обърка

За два дни в Копенхаген – гид на най-хубавите (и безплатни) места

За абитуриентките на 2018 – стил и красота

Каква рокля ще изберете за абитуриентския бал, какъв грим и парфюм ще ви подхождат?

Балът е празник на младостта, красотата и романтиката и тоалетът трябва да подчертава това.

Роклята на 2018 г. е не само впечатляваща, но и удобна, за да танцувате, да се снимате и да се веселите до зори безпроблемно.

Списание БУЛКА ви представя няколко свежи идеи за бала:

Кредит към снимките:

Фотограф: Александър Нишков, Модел: Дилия Нерман – Visages Models Group, Коса: Благовеста Маркова за Salon Georgi Petkov, Грим: Данаил Велков, Бижута: Фортуна

Текст: сп. БУЛКА