Как да стимулираме бързото четене и да развием супер памет у децата

Децата ни могат да развият суперпамет още в ранна възраст благодарение на специалната методика на SmartyKids България – Бързо четене за деца от 7 до 12 години.

Тя е авторска методика на международната мрежа от детски образователни центрове, в допълнение към менталната аритметика, с която ги свързваме и с която са изключително нашумели у нас през последните няколко години. Тази програма насърчава малките да могат да се учат на бързо усвояване на текстове с разбиране, като по този начин и създават страст към четенето на книги в подрастващите.

Курсът включва обучение чрез мнемотехника – невероятно изкуство и техника за запаметяване, съвкупност от похвати за облекчено запомняне на максимален обем информация чрез създаване на изкуствени асоциации – т.нар. „суперпамет“. 

Четенето, също като смятането, се ръководи от различни дялове в мозъка. Детето не може да чете като възрастен човек. Затова е необходим по-различен подход – чрез трениране на мозъчния дял, като използваме определени техники и „мозъчни дразнители“, можем да развием и подобрим умението за скоростно четене с разбиране. 

Системата Бързо четене се провежда от година, като е предназначена за деца от 7 до 12 години. До момента 39 от общо 60 детски образователни центъра у нас я предлагат, като методиката беше успешно адаптирана и към онлайн средата за дистанционно обучение. 

Родителите са горди от резултатите, които децата демонстрират. На пръв поглед несвързаните помежду си и съвсем различни едно от друго любопитни упражнения стимулират частите в мозъка, отговарящи за четенето и водят до повишаване на скоростта на разбиране, по-гладко четене и подобряване на изказа и обогатяване на речниковия запас. 

Също така значително се подобрява общата култура на децата, благодарение на геймификацията „Околосветско пътешествие”. Те научават любопитна информация за различни страни и култури по света, както и интересни факти за растенията и животните. 

Ето и някои от най-ярките впечатления от родителите към техните деца:

• “Висока степен на развитие на комуникативност и социалност. Развитие в четивната техника, техника на учене, сътрудничество и взаимопомощ. Благодаря за участието на Бояна в курса Бързо четене, което ми предостави възможност като родител да предоставя на детето си нова платформа за изява, където тя отключи блокирани личностни черти на характера си като самостоятелност, сигурност, социалност, креативност. Беше свободна в изборите и решенията си и съвсем естествено протичаха съответните нива на развитие. Стана по-уверена в себе си и придоби самочувствие. Повиши самооценката си. Таня С., майка на Бояна Н. – 10 години, SmartyKids Пловдив – Тракия.
• Успява да запомня важни детайли при четенето на един текст – помага при четенето с разбиране, обогатява общата си култура за света – срещна далечни страни, внимава при четенето, което се ускори и, разбира се, обогати речника си. Благодаря на двете ни госпожи – Джули и Ивона за добре поднесената материя, наученото и желанието на детето да посещава и участва в часовете.” -Детелина М., майка на Деян М. (10г.), SmartyKids Перник
• “Подобри се паметта, съсредоточеността и придоби повече увереност. Получи нови знания за света в географска и природна насока. Едно от важните за мен неща в този курс е, че детето с желание отваря книгите и помагалата и очаква всяка следваща среща. Материалът е достъпно и интересно поднесен.” – Павлинка А., майка на Христелина А. (9 г.), SmartyKids Ямбол

Всеки желаещ може да се запише на безплатен демо урок, като избере най-близкия център тук! 

Прочетете още:

• Какви са новите тенденции в безоперативните естетични процедури?октомври 17, 2022
  Преди дни в София се проведе Global Aesthetics Academy 2022 – най-голямото събитие на Балканите в областта на естетичната и клинична медицина. Компанията дистрибутор на водещи брандове събра пред българската публика световноизвестни лекари и специалисти, които представиха най-новите тенденции и методи в областта на дерматология, естетиката, хирургия и гинекология. На пресконференцията някои от чуждестранните лектори …
• Време за четене: роман за Мерилин Монро по повод 60-годишнината от смъртта ѝавгуст 4, 2022
  През нощта на 4 срещу 5 август 1962 година напусна света Мерилин Монро. Само на 36 години, на върха на шеметна кариера. Желаеха я милиони мъже, завиждаха ѝ милиони жени, подражаваха ѝ милиони момичета, ала самата тя не постигна щастието в живота. И отнесе със себе си своята тайна – убийство или самоубийство? Вече 60 …
• По-динамичен, интересен и подценен – женският футболюли 15, 2022
  Харесва ми да гледам футбол, когато има световно или европейско първенство. Не мога да кажа, че разбирам кой знае колко от детайлните правила на играта, например никога не мога да разбера кога и как е имало засада, но пък ми е изключително интересно да следя динамиката на играта, поведението на футболистите, старанието за отбелязване на …

Реклама

И точно, когато мислехме за второ дете

Всички говорят за безсънните нощи през първите месеци след раждането на бебето. Колко било тежко, как малкото не спира да плаче, да се буди, да недоволства и т.н.

Да, до известна степен мога да се съглася, въпреки че има големи изключения. Понякога бебетата прекарват първия месец след раждането в дълбок сън, сякаш още не са осъзнали, че са извън утробата. Друг път наистина се скъсват от плач, но трябва да сте сигурни, че кърменето и многото, непрекъснато гушкане помагат на 100%! Никакви капки, прахчета, баене, молитви и подобни не могат да успокоят едно пеленаче така, както майчината прегръдка ❤

Аз обаче се сблъсках с нещо различно и ми се иска да го споделя, току виж помогнало на други родители.

През първата година и половина вечерният сън на дъщеря ми се развиваше чудесно. Имаше ревове и трудно (да не кажа невъзможно) заспиване само при дневните дремки, докато нощният сън се случваше като по учебник. С мъжа ми бяхме изградили желязна вечерна програма, която спазвахме педантично и не знам дали благодарение на нея или е, но детето ни заспиваше в момента, в който си подушеше леглото.

Случвало се е да има нужда няколко пъти да ходя в стаята, за да давам изпуснат биберон, както и да се буди през нощта в точно време, явно определено от биологичния ѝ часовник, за пиене на мляко, малко гушки и пак сън.

Единствените проблеми, които имах с нощния сън, бяха по времето, когато започна да се обръща от гръб по корем, но не можеше да се завърти обратно, когато си изпускаше биберона и не можеше да го намери или когато започна да се буди скандално рано сутрин (5:30-6ч!).

Но това бяха периоди, които бързо минаха.

Около година и половина стигнахме до прекрасните моменти, в които малката спеше по цяла нощ! Сега това ми се вижда почти невероятно, чак се съмнявам дали наистина се е случвало.

Всичко започна края на миналия септември, когато дъщеря ми беше прехвърлила година и половина. Настроението ѝ рязко се влоши и траеше така с дни, вечер започна да се буди все по-често и да заспива по-трудно, докато нещата не ескалираха в абсолютна невъзможност да спи по друг начин, освен в ръцете ми, а аз задължително да бъда права! Всяка промяна в позата ми водеше до писъци и плач…

Пробвахме какво ли не, може би единствено не сме ѝ баели против уроки и не сме я търкали с ракия (защото не вярваме в успеха и надеждността на подобни методи).

В един момент забелязах, че кучешките ѝ зъби са решили да избият всички наведнъж, та до известна степен се успокоих, че явно има обяснение за нощните драми.

Разбира се, никакви гелове, играчки, методи и лекарства не помогнаха, нужни бяха само здрави нерви и търпение.

Проблемът обаче не се разреши след появата на зъбите, а даже се задълбочи…

Милото ми момиче не можеше да заспива спокойно вечер, имаше нужда да бъде дълго време държана на ръце, гушкана и успокоявана, будеше се с писъци на всеки час, а през деня беше мрънлива, което е напълно обяснимо след лошия нощен сън.

Консултациите с педагог доведе до предложението, че най-вероятно вече е започнала да сънува кошмари – нещо като крайъгълен камък в развитието на съзнанието на децата. И също така нещо доста нормално.

Докато чаках да отшуми този нов период, взеха че ѝ се възпалиха ушите… По-лошото обаче беше, че на първия лекарски преглед погрешно решиха, че е просто вирус и трябва да я лекувам със стандартния панодил и стоене вкъщи. Когато на третия ден обаче положението ѝ се влоши и тичахме обратно към личния, отитът вече се ширеше с пълна сила в двете бебешки ушачета.

Която майка е имала бебе с отит, знае за какво иде реч… На другите мога само да кажа, че вечер всичко се влошава, детето го боли, но какво може да направи освен да плаче и да иска да бъде носено на ръце. 

Работата е там, че когато са сложени в хоризонтално положение, ушите ги болят повече, заради налягането. Затова е някакво решение да повдигнете краката на креватчето с две дебели книги от страната на главата или да си устроите вашето легло така, че да ви е удобно да дремете полу-легнали, полу-седнали с бебе, гушнато на гърдите ви.

Така минаха октомври, декември и почти целия януари. 

Не изглежда като толкова дълъг период, но когато всяка вечер не можеш да спиш, ти се вижда като вечност.

Имах дни (доста на брои), в които не исках да комуникирам с никого, освен с друга майка, която е минала през същото и може да ми даде адекватен съвет. Това исках най-силно от всичко – съвет какво да направя, че да помогна на детето и на себе си. 

Търсих толкова много из необятния интернет, но всичко относно деца и нощни безсъници се отнася до бебета под една година.

Успях да поговоря с други майки и горе-долу почти всички са изпитали подони проблеми около втората година на детето.

В повечето случаи се наблюдава ненадейно будене през нощта без желание за сън. Децата просто си стоят в леглото с широко отворени очи и са готови за игра, храна и всякакви други занимавки. Решението било да настояваш нежно, но настойчиво да се опитат да заспят отново.

В нашия случай дъщеря ми иска да спи, но просто нещо не ѝ позволява.

Към момента – вече март, вече над 6 месеца от започването на среднощните проблеми, сънят ѝ се случва все по-лесно.

Заспива почти безпроблемно сама в стаята си, буди се един или два пъти за мляко (не я кърмя отдавна, давам ѝ краве или растително) и банан (явно огладнява), след което заспива пак. През вечер се случва да сънува кошмари или неспокойни сънища и да има нужда да чува, че съм в стаята при нея (аз отдавна си инсталирах матрак на земята до креватчето ѝ и когато се разбуди, се местя от нашата спалня в нейната стая.)

Хубавото е, че като отмине лошият период, после забравяш. Тялото има уникалната функция да се възстановява от всякакви травми светкавично бързо. Дори една вечер на добър нощен сън, е достатъчна да се почувстваш нов човек. Систематичната липса на сън е най-сигурният и кратък път към депресията.

Замислих се обаче какво щеше да бъде, ако бяхме преминали към осъществяване плана за второ дете, както имахме желание.

Мислехме си, че разлика от две години ще е чудесна, а и чувахме от различни места съвети да не чакаме с второто дете.

Не мога да си представя обаче колко по-тежко и притеснено щеше да ми бъде, ако в този период на безсъници и проблеми бях бременна.

Най-малкото нямаше да мога да нося на ръце дъщеря ми толкова, колкото тя имаше нужда, а със стреса и безсънието не знам как щях да се справя (може би някой ще каже “ами, таткото?!”, та да уточня – таткото беше активен и на линия през цялото време. Особено през деня малката не се отделяше от него, но вечер допускаше само за мен…) 

Единственият съвет, който мога да дам в насока следващо дете, е изчакайте, докато сте напълно убедени, че първото вече е достатъчно голямо и самостоятелно, за да има братче или сестриче.

А на родителите, които са преживели нещо подобно на нашата одисея – съвети приемам всякакви! Можете да ми споделяте своите преживявания и опит на vitamorenablog@gmail.com

На останалите кандидат или отскоро мами и татковци – не се плашете, това не се случва с всяко дете. Повечето около втората година вече спят непробудно и само то време на време има събуждания или кошмари, но пък кой ли ги няма.

Единствените ми надежди са този текст да не се възприема като нищо различно от споделен опит и току виж някой ден попадне при друга майка/татко, които трескаво търсят из дебрите на интернета дали и други родители са се сблъсквали с такива епохални проблеми.

Всичко ще бъде наред, само трябва да дадем на себе си и детето ни време 🙂

 

Какво е менталната аритметика и защо е полезна за децата

Живеем във време, което предлага изобилие от възможности, обещаващи да ни помогнат да бъдем по-добри родители, а децата ни по-щастливи и успешни.

Един от най-предпочитаните и иновативни методи са тези, с които борави менталната аритметика.

В световен мащаб тя е наложена от години, но у нас навлезе едва през последните две, благодарение на центровете SmartyKids Bulgaria. Към днешна дата те надброяват 49 в 28 български града.

Добре свършената работа в ранните етапи от развитието на човек, е предпоставка за по-нататъшни успехи, затова е добре да избираме мъдро заниманията и курсовете, които да посещават децата ни в невръстна възраст.

Същността на подхода в менталната аритметика се крие в развиването на умение за изключително бързо смятане на ум. Без реално да се извършват сложните аритметични операции.

Това от своя страна допринася за хармоничното развитие на умствените и интелектуални способности на детето. В заниманията се работи със специално сметало Абакус, познато в древни страни от хилядолетия, и използвано в традиционното обучение на източните държави и до днес.

От септември центровете на SmartyKids Bulgaria вече предлагат и новата си методика SmartyЧетене. В допълнение към менталната аритметика, тя насърчава малките да могат да се учат на бързо четене с разбиране и да развиват страстта си към четенето на книги.

Част от курса предвижда обучение чрез мнемотехника – невероятно изкуство и техника за запаметяване, съвкупност от похвати за облекчено запомняне на максимален обем информация чрез създаване на изкуствени асоциации т.нар. суперпамет.

На SmartyЧетене могат да се запишат деца навършили 7 години. Те ще преминават през специална диагностика, индивидуално проследяваща нивата на възприемане на текст. 

Първият урок от курса е безплатен и не обвързва посетителите по никакъв начин. На него се прави презентация на методиката пред родителите и техните деца. Записването става през сайта на съответния център: https://smarty-kids.bg/contacts/ 

 

Какви умения развива менталната аритметика в децата, можете да видите тук: https://www.youtube.com/watch?v=IBv9MNLYIMc

 

А дали наистина “майката знае най-добре”?!

През първата ми година като родител най-полезна и ценна помощ ми е оказал здравният съветник.
В Дания има изградена система от здравни съветници (които аз наричам за по-кратко и удобно “сестра” от българското значение на мед.сестра). Това са жени с отчасти медицинско, отчасти педагогическо образование, които те посещават в дома ти, за да видят как я карате с бебето и партньора ти.

През първите два-три месеца посещенията са най-чести, след което постепенно намаляват и след първата година изобщо спират, като обаче винаги имаш контакт със сестрата и можеш да я потърсиш за съвет, консултация и т.н.

Основната работа на тези здравни съветници е да се уверят, че майката и бебето са здрави и щастливи и всичко се случва както трябва. Те дават безкрайно ценни съвети и така например се успокоих, че бебето ми няма колики, а е просто гладно, колкото и на мен да не ми се вярва, понеже току що е яла.

Отделно на това бяха направили на мен и таткото тестове, които да покажат дали страдаме от следродилна депресия или не (да, подобно състояние заплашва и бащите).

Така се случи, че имах две различни сестри, които следяха мен и малката, като и на двете съм безкрайно благодарна за съветите и помощта, които са ни оказали. Без тях трябваше да се лутам из необятната информация за бебегледане, която доста често спрямо различни източници си противоречи, както и да се чудя кога, как и с какво да започна захранването, окей ли е да давам ягоди или не и още куп въпроси, лутащи се из майчината глава.

***

Моята сестра, заедно с още няколко нейни колежки, решили да организират ежеседмични “срещи” под надслов “Играй и учи” на майки с бебета, които още не ходят на градина. Това не е екзотична идея и на много места из Дания има подобни организирани събития.

Та, всеки понеделник водя малката в една близка детска градина, където тя си играе с други деца, учи се яде самостоятелно, да комуникира и т.н., а ние родителите обсъждаме с педагозите различни теми като това при колко градуса температура трябва да се звъни на спешна помощ и при колко да се даде само панадол, как да научим детето да си обува само чорапите, защо фината моторика е важна и други подобни.

В началото бях скептично настроена към тези събирания, но постепенно видях колко са полезни за малката и колко се забавлява тя, затова реших да не пропускам “бебешка среща”.

На последната такава имахме нова майка с момченце на почти 9 месеца. Жената и семейството ѝ са от скоро в страната и не съм сигурна какъв им е точно статутът, но по линия на някоя от социалните програми в страната ѝ бе осигурен (и платен от общината) преводач, който да улесни комуникацията между нея и здравните съветници.

Не искам да кажа нищо лошо за майката, тя изглеждаше мила и добричка, но гледайки я с детето, за пореден път се убедих, че майката не винаги знае най-добре, а много често има нужда да търси и да се вслушва в съветите на специалистите.

Детето ѝ, както казах на почти 9 месеца, не може да прекара и една минута по корем… В резултат на стоенето по гръб черепът му е видимо деформиран – плосък отзад и повече от нужното изпъкнало чело.

Майката обясняваше, че не слагала момчето по корем, защото почвал да плаче, а сестрите търпеливо и настойчиво ѝ обясняваха, че е задължително да го прави, защото в противен случай детето няма да как да се научи да пълзи (за сравнение – моята дъщеря на 9 месеца се изправяше, на 10 проходи, а на друга майка от групата синът ходеше още на 8 месеца).

В никакъв случай не обвинявам жената, тя прави каквото усеща за добре, а и никоя майка не иска да има разплакано дете. Даже в интерес на истината това е един от най-големите кошмари за всеки родител – детето му да плаче.

Но явно тази майка не е имала правилния съветник до себе си, който да ѝ каже когато е трябвало, че трябва да оставя бебето за минута-две по корем, като постепенно то ще започне да прекарва повече време в тази поза, след това ще се научи да се обръща по гръб само, а после отново по корем и т.н., докато започне да пъзли и расте все по-самостоятелно. И милата му главичка може би нямаше да се деформира така…

На мен самата точно здравният съветник ми каза кога трябва да сложа бебето на детската гимнастика, кога да започна да я обръщам по корем, как да я люлеем в ръцете си и обръщаме с главата надолу, за да ѝ заздравим вестибуларния апарат и т.н.

Тоест, имала съм кой специалист да ми даде насоките, а от мен е зависило да ги изпълня, за да расте детето ми както трябва.

Колкото повече навлизам в родителството, толкова повече се убеждавам, че постулати от рода на “майката знае най-добре” не са съвсем верни. Да, майката може да знае най-добре как да прегърне детето си, за да го успокои и то да спре да плаче или какви игри обича да играе малкото, в колко часа се буди сутрин, коя е любимата му храна и т.н.

Има обаче ситуации, в които майката, бащата или дори цялата рода, може да бъркат и дори да вредят на детето. За редица неща, свързани с отглеждане на бебе, е необходимо да се търсят и спазват с точност съвети на специалисти, които се осланят на векове медицински изследвания и доказан опит, за да ти кажат как следва да се грижиш за детето си, че да расте то най-вече здраво, а след това и щастливо.

В този ред на мисли мога да дам като най-тежък пример анти-ваксърите и вегани/суровоядци, които убедени в собствената си истина, потъват в опасно невежество и поставят под смъртна опасност децата си.

Най-трагичното обаче е, че децата с нищо не заслужават да страдат заради неопитност, глупост, безхаберие или невежество от страна на родителите си.

Затова повече вяра на специалистите и медицинските лица и по-малко излишна самоувереност. Децата ни заслужават да им покажем, че наистина сме готови на всичко заради тях, най-вече да преглътнем егото си.

След една година с бебе – все така объркана, но с няколко нови бръчки

Нямам идея как мина една година, откакто родих дъщеря си.

Спомням си раждането сякаш беше вчера и едновременно с това имам чувството, че светлинни години ме делят от онзи ден.

Подозирам, че занапред в опита си като родител, ще продължавам да усещам как времето се движи по този така объркващ начин.

Мислех си обаче, че година по-късно ще мога да извлека поне няколко полезни съвета относно бебегледането, които да споделя с останалите, тръгнали по същия път, но нямам смелост за подобна инициатива и се чувствам крайно неуверена в цялото това така сложно изкуство на майчинството.

Говорих си с една приятелка, майка на две момичета – на 4 и на 1 години, която ми каза, че все още не знае как се приспиват бебета. С нея стигнахме до заключението, че универсална формула няма (не само за приспиването, за всичко), просто съществуват различни методи, които може да се тестват.

Затова реших да не давам съвети, а да споделя личните ми заключения след първата година с бебе.

Та, ето и моите наблюдения:

Гушкането винаги помага – само една майка знае колко може да бъде изнервящ бебешкия плач ѝ и колко зле може да се чувства самата тя от това, че хем обича безкрайно детето, хем се натоварва до краен предел от неспиращия рев. Работата  е там, че бебетата не плачат нарочно, за да ни ядосат (това го умеят по-големите вече деца). Те страдат от нещо и плачът е единственият им начин за комуникация с нас. Първите няколко месеца от живота си, дъщеря ми прекара плътно долепена до мен в ергономичната си раница (за чудесата на ErgoBaby съм писала по-подробно тук) и трябва да кажа, че този метод на постоянни гушки ни е спасявал във всякакви ситуации.

Няма нужда от много – това важи за всичко, но най-вече за дрехи и играчки. Не сме купували никакви играчки и въпреки това в къщата ни има предостатъчно (подарени от роднини и приятели), а дъщеря ми не им обръща почти никакво внимание. За нея в пъти по-интересни са пликовете за боклук (или пълни с такъв), ключовете, книгите, тенджерите и изобщо всичко, което не е бебешки продукт.
Относно дрехите не знаех какви количества ми трябват, затова се опитах да подходя по-пестеливо, а от 4-я месец нататък преминах почти изцяло на втора употреба. Причините за това са две:

• намирам страхотни попадения втора ръка
• дрехите прекалено бръзо се цапат/късат/надрасват, та не виждам смисъл да купувам всичко ново

Гледайки други родители, си мисля, че ние не сме взимали и наполовина толкова бебешки неща, колкото останалите, но просто не виждаме смисъл. Всеки обаче преценя според себе си и детето от какво би имал нужда.

Километрични разходки – дъщеря ми искаше не просто да е навън в количката/раницата, но и да е в движение. Нямам идея колко километри съм навъртяла, но за няколко месеца опознах квартала и съседния на него по-добре, отколкото хората, живеещи тук от десетилетия. Просто моето бебе имаше нужда от ежедневни дълги разходки, на които бях винаги сама, защото другите майки подобни маратони не си причиняваха (а и децата им не го налагаха). Но пък опознах околността в детайли и се нагледах на разкошни природни гледки (в инстаграм акаунта ми тук често споделям снимки на природните красоти на Дания)

Примирение – и аз, като доста други родители, едно време съм си казвала “О, моето дете няма да е такова!”, гледайки нечие чуждо как руши/пищи или се тръшка. Ето, че към днешна дата поне 20-30 пъти съм била от “онези” родители с “онези” деца.

Дъщеря ми без да ѝ мигне окото е оревавала истерично кафенета, държавна администрация (в България и в Дания), автобуси, самолети, супермаркети, детски площадки, отделно на това е имало хвърляне на храна, биберони, играчки, събаряне на всичко, до което може да се докопа и т.н.

Със сигурност ми предстоят още и по-страшни подобни случки, но от един момент нататък претръпваш. В началото с мъжа ми бяхме като гърмяни зайци и щом я чуем как започва с ревливите звуци, предвещаващи истерия, хвърляхме каквото сме хванали в магазина и излизахме на бегом. Работата е там, че когато става дума за бебе, няма много какво да направиш. Гушкаш, разсейваш, говориш, пееш, стараеш се да спасиш положението и после забравяш за случката 🙂

Към момента съм се примирила и с факта, че домът ни трябва да е издържан в стила на минимализма, защото дъщеря ми приема като предизвикателство всякакви растения и предмети, които може да докопа и събори. Ще редя домашния интериор след няколко години…

Всичко е само период – домашната сестра, както я наричам, а всъщност е здравен съветник, навестяващ те в първите няколко месеца след раждането, за да помогне със съвет или отговори на въпроси и т.н., ни беше казала още в началото нещо много важно – „ще имаш моменти на отчаяние, но трябва да помниш, че това е само период  и то много кратък на фона на целия ти живот„. Аз кимах с глава и казвах „о да, да, разбира се, така е“, но доста късно успях да вникна в истинския смисъл на думите ѝ.

Когато малката плачеше или имаше криви дни, се напрягах и стресирах изключително много, защото не мислех за това като за период, а сякаш ще продължи завинаги. Е, това е най-бързият начин към изпадането в депресия, затова и може би единственият съвет, който си позволявам да дам към всички нови родители, е – спокойно, не се напрягай, ще мине. Повтарям си го и сама на себе си, като не винаги има успеваемост, но пък със сигурност мога да кажа, че е самата истина.

Времето лети и както вчера са детето е било едно скимтящо вързопче, така днес търчи из апартамента и пищи от радост.
Това е най-хубавото – времето тече, периодите отминават, бебето расте и вече никак не е бебе. Да, имам повече бръчки и уморен поглед от преди, но пък щастието се трупа, а от това по-хубаво няма.

Прочетете още:

Специфики на летенето с бебе

Q1 от живота на бебето – ще става все по-лесно, повярвайте

Шестото чувство на бебетата