Когато не си готов за сбъдването на мечтите ти

Когато мъжът ми ме попита какво искам за Коледа и аз му отвърнах “къща”, не си представях, че желанието ми може да се изпълни толкова бързо и да ми причини такива непоносими количества стрес. 

Понякога мечтите се сбъдват и ние трябва да се справим с всички последици от това.

Истината е, че отдавна искахме да се изместим от апартамента ни в уж хубав и модерен, но реално пренаселен и шумен, квартал и да заживеем някъде в китните предградия в къща с двор. Не толкова недостижима мечта и не толкова трудна за изпълнение. Така се случваше обаче, че офертите една след друга ни се изплъзваха и оставахме да чакахме да ни се усмихне късметът. 

В средата на декември, съвсем неочаквано, това взе, че се случи. Първоначалната еуфория беше задушена от лекото притеснение от прекалено близката дата за влизане във владение – 1и януари 2022. Казахме си обаче, че няма да изпускаме шанса си и все пак това е, което искахме, та ще стиснем зъби и все ще се пренесем, колко му е.

За годините ми живот в София (малко над 10) ми се е налагало да се местя над 14 пъти. То не бяха квартири, то не бяха общежития и гаджета… Който е преминавал през подобни сътресения в 20те си години, знае за какво става въпрос. Дори местенето ми от България в Дания не беше толкова голяма работа, освен проблемът с котката и изпуснатите полети (на когото му се чете – Специфики на пътуването с котка в самолет ).

Нито едно от тези местения обаче не ми е било така стресиращо и изпиващо силите както това сега. Причината е, че преди отговарях сама за себе си. Колкото и да е било тежко, трудно, времеемко и финансово изпитателно, все съм се мобилизарала и съм го преживявала. Сега обаче има две малки деца, едното бебе на няма и 4 месеца, които пряко зависят от мен и това коренно промени нещата.

Интересното е, че когато първото ми дете беше на 2 месеца, пак се изместихме от първото ни общо жилище с мъжа ми, което беше идеално за двама, но малко за трима. Тогава пак беше стрес и си казах, че в следващите 10 години не искам и да чувам за местене, но съдбата има своите начини да ни изненада.

Няма да влизам в излишни подробности, но само ще спомена, че въпреки че наехме фирма с хамали за преместването на мебели и т.н., целият процес пак беше невероятно изпитание за физическото и най-вече психическо здраве. Точно в този период бебето влезе в сънната регресия на 4я месец (или поне аз се успокоявам, като си обяснявам проблемите му със съня с това), а кака му ще се наложи да почака месец и половина, докато получи детска градина.

И така сред ред изпитания, безсънни нощи и стрес местенето се случи, озовахме се в новата къща и въпреки че първоначално си отдъхнахме, не мога да кажа, че заживяхме веднага спокойни и щастливи. Напротив.

Първо, новият дом си има нови специфики – миризми, шумове, изисквания. Това доведе до поредица трудни за сън нощи, докато успеем да свикнем с новото място. Особено децата имаха нужда от почти седмица. След това аз и мъжът ми осъзнахме колко още много, много работа (и пари!) се искат от нас, за да подредим и нагласим къщата. Но баща ми веднъж каза, че дом се събира цял живот и особено в последните седмици обичам да си припомням тези думи. Няма как да стане за една вечер, нито за седмица, нито месец. Ще се иска време, отдаденост и желание, за да си го направим наше и уютно. Поне хубавото е, че усещам как с всяка изминала нощ и всеки прекаран в новата ни къща ден, улягаме по-удобно и добре в жилището ни.

Замислих се как това никога преди не ми е било чак такъв проблем. Една-две вечери на ново място и вече съм свикнала с него. 

Явно сега годините си казват думата. Колкото повече узряваме, толкова повече се привързваме към навиците и ежедневието ни. Именно те ни карат да се чувстваме стабилни на мястото, което обитаваме, вдъхват ни спокойствие и уют.

За да изградиш навици и любим ежедневен ред на ново място се иска време и докато се случи, няма как да не се усещаш леко като на гости. Хем знаеш, че това си е твоето жилище, хем го усещаш някак чуждо. Но времето е велик вълшебник и е способно да измени перспективата ти за всичко, както и да ти даде ценни уроци по търпение. Затова се старая да се осланям на него и да си повтарям, че съм на прав път, а утре е нов ден, нова надежда, нова радост.

И да, мечтите се сбъдват и това носи съответните последици. Налага се да платим цената за желанията си, защото няма нищо безплатно в живота и по един или друг начин следва да се борим и да заслужим всичко, което искаме. Затова и тънкостта не е в това да внимаваш какво си пожелаваш, а по-скоро да знаеш как да се справиш, когато желанието тупне сбъднато в скута ти. 

А сега отивам да мия прозорци и да чистя две бани, повтаряйки си каква съм щастливка, защото нали точно къща исках за Коледа 🙂

Какви са новите тенденции в безоперативните естетични процедури?

Преди дни в София се проведе Global Aesthetics Academy 2022 – най-голямото събитие на Балканите в областта на естетичната и клинична медицина. Компанията дистрибутор на водещи брандове събра пред българската публика световноизвестни лекари и специалисти, които представиха най-новите тенденции и методи в областта на дерматология, естетиката, хирургия и гинекология. На пресконференцията някои от чуждестранните лектори…

by vitamorena октомври 17, 2022

Време за четене: роман за Мерилин Монро по повод 60-годишнината от смъртта ѝ

През нощта на 4 срещу 5 август 1962 година напусна света Мерилин Монро. Само на 36 години, на върха на шеметна кариера. Желаеха я милиони мъже, завиждаха ѝ милиони жени, подражаваха ѝ милиони момичета, ала самата тя не постигна щастието в живота. И отнесе със себе си своята тайна – убийство или самоубийство? Вече 60…

by vitamorena август 4, 2022

По-динамичен, интересен и подценен – женският футбол

Харесва ми да гледам футбол, когато има световно или европейско първенство. Не мога да кажа, че разбирам кой знае колко от детайлните правила на играта, например никога не мога да разбера кога и как е имало засада, но пък ми е изключително интересно да следя динамиката на играта, поведението на футболистите, старанието за отбелязване на…

by vitamorena юли 15, 2022юли 15, 2022

Новият ритуал за посрещане на Джулая на плаж Камчия

Вече са на лице първите кадри от най-новия фестивал на Северното Черноморие! Ritual Gatherings посрещна над 1000 човека на плажа при устието на река Камчия и впечатли с голяма, дървена сцена и няколко светлинни инсталации, направени специално за събитието от FlipZurd студио за сценичен дизайн. На сцената – произведение на изкуството се качиха имена, като…

by vitamorena юли 13, 2022

За завистта към мъжете

Завистта към мъжа ми се зароди няколко месеца след раждането на първото ни дете, когато го виждах как сутрин се подготвя за работа, а след това излиза, за да прекара цял ден без някой да реве на рамото му, да повръща върху него, да мие наакани и напишкани дупета, да има свободата да отиде до…

by vitamorena юли 12, 2022юли 12, 2022

Препоръчвам – три доста добри (аудио) книги

В последните няколко месеца не съм толкова активна в слушането на аудио книги, като причината сигурно се корени в нуждата от лека почивка от тях. Просто от Коледа насам почти не свалях слушалките, унесена в съдържанието на Сторител, че към момента усещам леко пренасищане.  Все пак бих искала да споделя за последните три книги, които…

by vitamorena юли 7, 2022

Реклама

Проблемът на съвременните родители – огромният глобален натиск!

Общественият натиск и постоянното колебание, дали се справят по най-добрия начин, са най-големият проблем на съвременните родители.

Това показва Глобалният индекс на родителството – първото по рода си проучване и уникален нов инструмент, който измерва „трудността на родителството“ по целия свят. Той е вдъхновен от разбирането, че макар да е прекрасно преживяване, да си родител никога не е лесно и е изключително важно да се идентифицират ключовите проблеми.

Индексът се базира на мащабно проучване, направено през 2020 година, инициирано от Nestlé, като част от ангажимента да подкрепя семействата през първите 1000 дни от живота и е уникален нов начин за сравнение и разбиране на опита на родителите по целия свят, отразяващ възгледите на над 8 хиляди майки и бащи с деца на възраст до 12 месеца. Самото проучване е проведено от Kantar – водеща компания за проучвания и обработка на данни. 

„Ние виждаме, че родителите в България усещат същото напрежение при отглеждането на децата си, каквото описват майките и бащите в цял свят. Работим в тясно сътрудничество с медицински специалисти – акушери, педиатри, психолози, и виждаме нуждата на родителите да споделят страховете и проблемите си, без да бъдат осъждани, а напротив – да получават подкрепа и разбиране.

Защото социалните медии без спор оказват огромен натиск върху всеки човек и още повече върху семействата, които стават родители за първи път. В отговор на това, Нестле Детско Хранене стартира кампанията „Модерното родителство“. Целта ни е да инициираме открит разговор с майките и бащите, които минават през всички тези предизвикателства и да им помогнем да осъзнаят, че не са сами.“, коментира д-р Ивелина Герова, мениджър Медицинска комуникация Югоизточен пазар Нестле Детско хранене.

Кампанията „Модерното родителство“ се фокусира върху темите и проблемите, които най-силно засягат съвременните родители. Освен натиска от обществото, това са разпределянето на ангажиментите между майката и бащата, ролята на социалните мрежи, осъвместяването на майчинството, работата и социалния живот, самотното родителство и други. Инициативата ще бъде разгърната, като различни специалисти ще дават съвети относно психическото здраве, овладяването на напрежението и поддържането на баланса между партньорите в семейството.

Част от натиска, на който са подложени родителите, е и вътрешен – майките и бащите имат високи изисквания към себе си и споделят, че са се чувствали неподготвени за родителството. В повечето случаи, след като детето се роди, се налага да правят повече компромиси от очакваното. Но външният натиск, който много по-трудно може да се контролира, е по-силен и може да окаже огромно негативно влияние върху отношенията в семейството. 

Глобалният индекс на родителство извежда 5 основни източника на натиск за родителите:

1. Гласът на общността (непоисканите съвети от другите);

2. Осъждащо отношение към родителите и ролята на социалните мрежи;

3. Самота в хиперсвързан свят (усещане за изолация и самота);

4. Родителска вина – майките и бащите, които обвиняват себе си и родителските си умения;

5. Шокът от родителството (чувство на неподготвеност за новата реалност).

„Приносът на Nestlé към промяната в родителството по целия свят, надхвърля решенията и съветите за хранене. Всички майки и бащи трябва да се чувстват уважавани и подкрепяни за избора, който правят както за себе си, така и за детето си. За да постигнем истинска промяна е необходимо да дадем гласност на проблемите и чрез обществен диалог заедно да търсим решения за облекчаване на натиска върху днешните родители“, заключи д-р Ивелина Герова, мениджър Медицинска комуникация Югоизточен пазар Нестле Детско хранене.

Глобалният индекс на родителство не е показател за това дали родителството в една държава е по-лесно или по-трудно. Той дава поглед върху това как се чувстват родителите в различните страни, предизвикателствата, с които се сблъскват и къде имат най-силна нужда от подкрепа. Швеция е мястото, където родителите преминават с най-голяма лекота през етапа на родителството, с общ резултат от индекса 75/100. Това означава, че почти всички условия са изравнени, за да осигурят положително родителско изживяване.

Резултатите от проучването показват, че Чили (58/100) и Германия (56/100) се нареждат в топ 3 на държавите с най-висок резултат, където родителите изпитват най-малко трудности при отглеждането на децата си. 

Обратната тенденция се наблюдава в Китай, където родителите са изправени пред най-много предизвикателства и страната се нарежда на последно място в индекса (39/100), следвана от Бразилия (40/100) и Филипините (43/100). Това обаче не означава, че средата за отглеждане на деца в тези страни е неблагоприятна във всяко отношение. В Китай например споделеното родителство е силно застъпено и разпределението на ролите между партньорите им носи удовлетворение. 

Другите фактори с най-висок рейтинг в Глобалния индекс на родителство са финансовата стабилност (16,7%) и подкрепа за работещи родители (15,6%). Последното включва достъп до социални и здравни услуги за деца, както и възможност родителите да избират дали да се върнат на работа или да останат вкъщи. Според проучването, 74% от майките и бащите в световен мащаб имат гъвкаво работно време, което им позволява да се грижат за детето си с по-голяма лекота.

КЛЮЧОВИ ИЗВОДИ – споделеното родителство и социалният живот са все по-важни

• Въпреки че 62% от анкетираните са съгласни, че бащите са по-активни и ангажирани в грижите за децата от предишните поколения, само 49% твърдят, че отговорностите за грижата за децата са разпределени по равно между майката и нейния партньор.

• Някои родители (32%) споделят, че дори в свръхсвързан свят, където приятелите и семейството са само на едно съобщение разстояние, те се чувстват изолирани и самотни.

• В световен мащаб 25% от майките съобщават, че са преживели „родилна тъга“ или следродилна депресия, въпреки че отговорите в различните държави са различни.

• Почти една трета (31%) от родителите споделят, че са се чувствали неподготвени за новата реалност след появата на бебето.

• Родителите считат за доверени източници на информация, свързана със здравето и благосъстоянието на детето, медицинските специалисти (66%), майките им, свекърва и други членове на семейството (62%) и техния партньор (44%). Освен това 73% посочват, че са имали достъп до необходимата им информацият за правилния избор относно здравето и развитието на детето им.

Пандемията от COVID-19 има малко, но по-скоро положително въздействие върху родителството. Майките и бащите споделят, че усещат по-слаб обществен натиск за това как да отглеждат децата си.

Още повече, получават по-голяма подкрепа и се повишава чувството им за сплотеност и принадлежност. В САЩ, Испания и Китай родителите отчитат по-добра финансова стабилнист и по-ниски разходи за грижите за деца, вследствие на оптимизация на семейния бюджет по време на локадауна и липсата на възможности семействата да харчат пари. 

Една си отива, друга (по-добра) идва!

Колкото повече нови години минават, толкова повече старите ми се размиват.

Имам предвид самото празнуване на 31 декември.

Не си спомням как съм посрещала конкретна година – не знам къде съм била на 1 януари 2014, не си спомням къде съм вдигала наздравици за 2013, още по-малко за 2012, 2011 и т.н.

Единствено изпращането на 2017 и 2018 си спомням ясно, защото беше достатъчно скоро.

Помня различните празненства, какъв е бил тоалета и цвета на косата ми, с кого съм била, къде, с какви надежди и страхове съм гледала към предстоящата година, но не мога да свържа тези събития с конкретните цифри от календара.

Какво да правиш, избор на съзнанието.

В главата ми празнуването на Нова година е една бърканица от забавление, наздравици, стрес, харчове, червило и пайети, всичко това озарено от фойерверки.

В 20те си години имах навика да пиша по един обобщаваш годината статус във фейсбук, а лично за себе си да създавам таен списък с цели за идната година. Неща, които искам да променя в себе си, да постигна или да усъвършенствам.

Ако изобщо успеех да запазя това листче с цели до идната Нова година, оставах учудена от себе си как половината от нещата, към които съм се стремяла, са се оказали въздушни кули без никаква стойност, а другата половина са били по-скоро повърхностни, отколкото истински заслужаващи време и труд.

Сега, в 30те си години, не си губя времето с подобни писаници, а по-скоро структурирам в съзнанието си план от едва две-три точки, по който ще се стремя да ръководя идните 12 месеца.

И тази адженда се върти основно около следните неща:

• Да не си позволявам да се стресирам за глупости;
• Да се грижа за здравето си (в ментален и физически аспект), за да мога да се грижа и за любимите хора около себе си;
• Да правя повече от това, което ме кара да се чувствам добре;
• Да правя колкото може по-малко от всичко, което ме стресира, натоварва, притеснява и обърква.

Относно материалния аспект на желанията, мога да кажа само едно – колкото по-малко вещи около нас, толкова повече място в буквален и преносен смисъл за самите нас.

Ужасна е консуматорската култура, която се опитва да те убеди, че ако си купиш това, и това, плюс онова, а най-вече и това другото, ще направиш живота си по-лесен и щастлив.

Истината е, че така само се превръщаш в роб на вещите си и неусетно започваш да съобразяваш ежедневието си с тях, а не със самия теб.

Затова опитайте се да държите повече пространство в дома и сърцето си.

Вярвате или не, само така може да привлечете щастие и спокойствие.

2020 ще бъде по-добра от 2019, защото пораснахме с една година повече, натрупахме още малко опит и мъдрост, и независимо осъзнали ли сме го или не, но сме готови за повече предизвикателства и сбъднати мечти 🙂

Наздраве! 

Последното дете в детската градина

Опитвам се да сетя дали друг път през живота си съм бързала така, както когато трябва да взема дъщеря ми от детска градина. 

Глаголът “придвижвам” се с колело не е правилен за мен, тъй като аз по-скоро летя. Не знам каква скорост развивам, честно казано не искам и да научавам, само ще споделя, че вече нося каска и малко са другите колоездачи, които ме изпреварват.

Не искам да звучи като хвалене, защото не съм особено горда с това. Бих предпочела да съм като онези романтични майки, елегантно кацнали на големите си дамски колелета, въртящи спокойно педалите из Копенхаген, придвижвайки се към градината на детето си.

Аз пак съм с дамски велосипед, но съм залегнала здраво над него и профучавам по алеите в стремеж да стигна колкото мога по-бързо при дъщеря си. Защото всяка минута ми е важна!

Миналият петък (2 август) някак се замотах на работа и в един момент осъзнах, че ще закъснея за прибирането на малката от ясла. Времето ми с велосипед от работното място до градината е 20-25 мин. Карах като луда и разбира се, заради стреса, който сама си причиних, обърках пътя, което ме забави едни допълнителни 3 минути и когато стигнах до градината (плувнала в пот и червена като презрял домат), часът беше 16:50 (работното им време е до 17ч).

Когато влетях вътре, видях, че дъщеря ми е останала последното детенце и щастливо стои с две от учителките си и нещо си играят.

Толкова зле се почувствах – че въпреки спартанските ми усилия да се надпреварвам с времето, пак съм закъсняла, че се разплаках като малко дете. Учителките трябваше да ме успокояват, неразбиращи какво ми има, а аз хлипайки да им обяснявам, че страшно много съм бързала, но не искам детето ми да е последното в градината и с мъжа ми се стараем, ама ни е трудно и т.н.

По-възрастната от двете педагожки майчински ме погледна и съвсем спокойно ми каза, че на дъщеря ми всъщност всичко ѝ е наред – забавлявала се е чудесно през целия ден, не е плакала, не е мрънкала, не е страдала от това, че закъснявам с 5-10 минути и че проблем, заради който да се разстройвам, реално няма. Също и допълни, че добре ме разбира какво ми е, след като е минала през същото с нейните деца преди години, но особен смисъл от нерви и притеснения няма. 

Не мога да ѝ отрека, че е права.

На мен обаче ми стана толкова мъчно, като я видях останала последна и как е виждала другите дечица да си тръгват с родителите си, а тя е чакала и чакала, без аз да дойда, докато не са останали повече деца, че сълзите ми отново са готови да тръгнат.

А едно от любимите ѝ неща е след детска градина да отидем заедно на разходка с колелото

Не мога да си обясня какво работят другите хора, че успяват да си взимат децата от градина още в 15:30ч! Особено в петък в нашата ясла децата ги прибират преди 16ч, до 16:30 са останали по-малко от петима малчугани. Сериозно, какво работят тия хора?!

И двамата с мъжа ми се разкъсваме между работата си, взимането на време на детето от градина, желанието ни да спортуваме, да прекараме време заедно, да си почистим все пак къщата, да напазаруваме, да сготвим… 

Може би има и други родители, които разбират правилно написаното от мен и знаят точно какво изпитвам и с какво се боря. Ако имат някакъв (градивен) съвет или пък поне думи на съпричастност, ще се радвам да ги споделят с мен.

Все си мисля, че колкото повече време минава, толкова по-”умели” ставаме в родителството, но дали съм права, само времето може да покаже. А до тогава се моля само то да е на моя страна и да не се опитва да бяга по-бързо от мен.

Четете още:

Специфики на летенето с бебе

Има ли шанс за кариера след майчинството и коя е Урсула фон дер Лайен – голямата жена със седемте деца

Малка, драматична Одисея – да преживееш никненето на зъби и да бъдеш отново щастлив

Малка, драматична Одисея – да преживееш никненето на зъби и да бъдеш отново щастлив

Едно от хубавите неща на родителството е, че забравяш. Тежките моменти, колкото и ярки и безкрайни да са били, се оттичат към дъното на съзнанието, а оттам пропадат в забвение.

17 месеца от раждането на дъщеря ми и аз вече не съм сигурна колко и какви безсънни нощи съм имала в първите ѝ седмици и месеци. Даже съм склонна да кажа, че не сме страдали от такива.

Имам спомени за тежки вечери, когато се научи да се обръща по корем, защото през нощта го правеше постоянно, съответно се разсънваше, плачеше и мрънкаше, а аз трябваше да я обръщам, за да заспи пак и така всеки 15-20 мин. 

Но това ми е като в мъгла и не съм особено сигурна нито колко е продължил периодът, нито кога точно се е случило (може би 6и месец, може би 7и?).

Засега все още ярки ми остават моментите с никненето на зъби. Знам, че всеки родител ще каже как това е едно от най-тежките изпитания, но докато не го изпиташ лично със сърцето и душата си, не можеш особено да осъзнаеш за какво става въпрос.

При дъщеря ми зъбите засега излизат все в комплект от по 2-3 наведнъж. Процесът е съпроводен със загуба на сън (за нея и мен), периодично висока температура и изключително недоволстване, рев и раздразнение (отново проявяващо се и при двете ни).

Последният такъв период продължи седмица и утихна преди два дни. Първоначално бях видяла жестоки подути синини на венците ѝ на местата на кътниците. Първо горе в ляво, после в дясно, а на долната челюст остана само с подуване. Въпреки че не изглеждаше да ѝ причинява болка, тази синина ме притесни и като всяка друга майка, реших да попитам интернет що е то.

Нека обаче уточня, че чета единствено англоезични сайтове, като предпочитам този на СЗО или други здравни, като го препоръчвам горещо пред който и да е бг форум.

Та, там пишеше, че подобно подуване и посиняване е нормално при никнене на първите зъби, не причинява болка на детето, може би само известен дискомфорт и ако не мине до десетина дни или пък се влоши (особено ако започне изтичане на секрети, сигнализиращи някакво възпаление), нека се потърси лекарска/зъболекарска консултация. 

При нас тези синини предвещаваха бурята, която скоро щеше да ни връхлети. 

И двамата с мъжа ми бяхме започнали работа на нови места и това ни беше донесло вече известен стрес и натоварване, но когато един припрян вторник по обяд ми се обадиха от детската градина, че малката е с температура и не се държи като себе си, нервите лека-полека започнаха да ескалират. 

Надали друг път съм карала толкова бързо колело, както тогава, за да стигна по-скоро при нея. Заварих я спокойна, но наистина гореща. В късния следобед, вече вкъщи, температурата стигна 39.6 и бързичко спретнах топла вана, в която сложих малката буболина, за да се охлади. Това помогна доста за смъкване на темп., особено в комбинация със свещичка панодил след ваната (свещичките действат по-бързо и се слагат лесно).

Следващите дни бяха въртележка от приливи и отливи на температура, радост и тъга, панодил, филии хляб с масло, писъци, рев, прегръдки и молитви към бога на бебетата за здрав сън.

През цялото време със съпруга ми се опитвахме да не драматизираме излишно, да гледаме на ситуацията от друг ъгъл, че току виж оттам изглежда по-приятно, но истината е, че в нас се беше загнездило тягостното и стресиращо чувство, че така ще си останем винаги – изнервени и нещастни.

Детето беше вулкан от емоции, нищо никак не ѝ харесваше, плачеше, караше се с нас и кой знае дали от всичкото викане и дране или от подухващия вечер студен бриз, рязко контрастиращ с горещото време, носът ѝ се разтече, а гърлото прегракна. Имахме едно безкрайно нещастно скрибуцащо бебе, което не можеше да си извади биберона и пръстите от устата.

Никакви дъвкателни играчки не ѝ помогнаха, тъй като тя дори нямаше желание да ги дъвче, а геловете предлагаха краткотрайно облекчение (лесно се преглъщат и “отмиват” от слюнката).

Знаехме, че всичко се дължи на никнещите зъби* и че скоро ще приключи, но това не ни помогна за разведряване на настроението.

И друг път съм изпадала в подобна родителска “дупка” и чувството е ужасно. Изпитваш дълбока депресия и почти те е страх да признаеш пред себе си, че всъщност си нещастен, защото не би трябвало да си! Имаш прекрасно дете, разкошен партньор, уютен апартамент, слънцето весело пече всеки ден, китките на терасата цъфтят, котката мърка, всичко е както трябва да бъде, освен, че в душата ти е сиво. 

Имаш чувството, че последният подобен тежък период е бил съвсем скоро, че не си се наспал от месеци наред, че останалите се забавляват безгрижно, а ти ще тънеш завинаги в грижи, безплодни усилия и стрес.

За капак точно в този момент сякаш всички около мен – приятели, познати и роднини, бяха тръгнали да пътешестват по красивата част от света. Сингапур, Перу, морска Италия, Париж, екзотични острови и разкошни летни вили. А ти буташ количката с ревящо с нея дете и се чудиш какво да направиш, къде да идеш и как да се справиш. В този период милият ми мъж имаше и рожден ден. Постарахме се да направим максималното, за да отбележим подобаващо празника, а плановете за романтични пътешествия ги оставихме за по-нататък.

Излишно е да казвам, че полека-лека положението се нормализира, носът и гърлото почнаха да оздравяват, сънят да се завръща все по-дълъг и непробуден, усмивката и веселото настроение да преобладават над недоволството и мрънкането и така да се почувстваме отново нормални хора.

Докато траеше този тегав период от едва 7 дена, усещащи се като безкрайност, изгубих желание да говоря с когото и било, особено загрижените баби и дядовци, които толкова много ни мислеха и се чудеха как да помогнат. Просто не исках да изговарям наново какви проблеми имаме сега, защото това ме потискаше още повече.

Опитвах се да се справя със ситуацията в главата си. Колкото и да бях наясно, че всичко е период и ще мине, и най-малкото не трябва да драматизирам толкова, не можех да овладея чувствата си и вълните на отчаяние ме заливаха периодично.

Често казано, сега като пиша тези редове, малко ме е срам от себе си, че позволих толкова да затъна в мрачните чувства. Може би фактът, че новата ми работа никак не ме удовлетворява като професионална реализация и четенето на “Черно мляко” на Елиф Шафак – прекрасна автобиографична книга, изследваща проблема може ли жената да е успешен творец и майка едновременно, утежниха емоционалното ми състояние.

Най-уникалното качество на човешката природа обаче е, че никое състояние не се задържа завинаги и душите ни винаги се стремят да изплуват към безгрижните чувства и щастието. Така че колкото дълбока и тъмна да е душевната пропаст, все ще изпълзим от нея, особено ако се стремим към късчето синьо небе, което виждаме над нас и по-често гледаме към него, отколкото към черната пропаст към краката.

Та, ако и вие някога се намерите в подобно състояние, без значение дали предизвикано от никнене на бебешки зъби или нещо друго, то знайте, че наистина това е само период. Стискайте зъби, опитвайте се да не драматизирате излишно и изчакайте бурята да свърши.

*Дъщеря ми има вече 4 кътника, а може би и още някой зъб. Ще знам със сигурност, когато ми позволи да надникна в устата ѝ, защото засега оглеждам само, като е разтворила паст за драматичен рев.

Докторите в Шотландия вече предписват „природа“ на пациентите си

Чували ли сте за Шетландските острови? Те представляват архипелаг в Северно море, част от Шотландия и най-северната точка на Великобритания. Съседи са им Оркнейските и Фарьойските острови.

Може да се каже, че Шетланд (както се нарича местността накратко) са известни с шетландското пони и шетландската овчарка, но отскоро областта се прочу с още нещо и то е чудесно!

Личните лекари на архипелага са представили нов проект за лечение на пациенти, наречен “Природна рецепта” и той представлява точно това, което си мислите – лечение чрез досег с природата.

Идеята на лекарите е, че различни мъчителни състояния като стрес, ментални заболявания, “бърнаут” и т.н. могат изключително добре да се повлияят и излекуват чрез редовни разходки сред майката природа.

Джипитата работят в сътрудничество с Кралското шотландско общество на птиците, като са изготвили и специален здравословен календар, който да служи като ориентир на пациентите. Можете да видите календара тук и да “откраднете” за себе си някоя идея 🙂

Повечето съвети са истински прекрасни и според мен не трябва да се чака да се почувстваме болни и/или стресирани, за да ги последваме:

• Излез навън, независимо от времето и почувствай полъха на вятъра
• Вземи куче “под наем”, ако нямаш свое и поиграи с него на открито
• Забавлявай се навън, сякаш си 8-годишно дете
• Докосни морето
• Говори с птиците, копирайки звуците им
• Седни с кръстосани крака на земята, затвори очи и остани вслушан в природата
• Загледай облаците в небето и си помисли на какво ти прилича всеки от тях
• Води дневник на преживяванията си сред природата

Разбира се, това, че прекарването на време навън и досегът с природата помага цялостно на здравето и нервната система, не е нещо ново, но въпреки това постоянно го забравяме, вторачени в екраните на телефона си и бързайки от едно място на друго.

Шотландските лекари са поредните, които стигат до извода, че редица здравословни проблеми могат да се излекуват лесно и без гълтане на лекарства и излишна химия, ако се осланяме на майката природа

А и най-важното е превенцията – грижете се за себе си днес, когато сте здрави, за да не се чудите откъде са се взели проблемите ви утре 😉

Пътешествията, стресът и проклятието на „трябва да“

Сега ще ви кажа най-голямото клише – обичам да пътувам!

Това е една от любимите реплики на 95% от човечеството, както и че обичат да четат книги, да слушат музика и да гледат филми. Сякаш някой би казал „много обичам да ми е скучно и хобито ми е да си бъркам в носа“. (Останалите 5% ще ви уверят, че толкова много работят, че нямат време за нищо).

Но е факт, че в последните нямам идея колко години от всякъде ни залива информация за невероятни места, които да искаме да посетим, както и всевъзможни оферти как да го направим по-лесно и бързо. И докато нашите родители едно време са прекарвали една седмица на море и една на планина, а през останалата отпуска са правили ремонти или са варили лютеница на село (софиянци да не подскачат като ощипани), то сега ние – техните деца, можем спокойно да пъплим по широкия свят.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Всеки от нас има средно по 3 и ½ приятели във фейсбук, които смятат за свой дълг редовно да качват снимки от изглеждащи невероятно места с коментар, че се чувстват благословени или че „студено мохито на вилата при баба – безценно!“.

А ти стоиш от другата страна на монитора и завиждаш, въпреки че натискаш Like или пък с пренебрежение скролваш надолу по таймлайна, докато се чудиш как точно и ти да покажеш, че животът ти също е страхотен.

Има и трети вариант, който аз, без да звуча нескромно, олицетворявам изцяло – да изпаднеш в тиха паника, че си губиш времето в мързел и стоене на едно място, докато невероятните дестинации те очакват с поне -20% от цената. Разбира се, действия, породени от паника, почти никога не са логични, правилни или най-малкото умни.

Втурвам се да нагласям възможни полети, да се дивя колко евтино ще излезе и да си повтарям, че “пари се изкарват”, въпреки че виждам жалкото положение с финансите ми. И ако паричният шок някак го игнорирам, то вторият идва от приятелите (и партньора). Те някак си успяват да мислят по-трезво от мен и да не се водят чак толкова от първосигналния порив да захвърлиш всичко и да поемеш по бохемски пътеки, защото мъдро преценяват, че не желаят за 5 дена щастие да мизерстват един месец.

Processed with VSCOcam with m6 preset

Или казано иначе – хазяйнът няма да ти се зарадва, като вместо да му дадеш наем, му кажеш, че “спомените са най-ценни!”

А и не само това. Понякога някой просто ми напомня, че точно миналия месец съм пътувала нанякъде и изобщо не мога да се оплача от застой на едно място и не трябва да се шашкам, ако сега ми се налага да се ограничавам.

В следващия момент се замислям и до колко се влияя наистина от желанието, че искам и мога да пътувам и доколко от това, че щом е изгодно, значи трябва да се възползвам. Улавям се, че надничам повече от необходимото в чуждата паничка, където всичко изглежда по-хубаво, отколкото да се съсредоточавам върху моя живот и моите нужди.

Най-тънката граница се намира между Искам и Трябва, а в последните години сякаш отвсякъде те залива информация как трябва да използваш всеки ден и всеки миг, за да се наслаждаваш на живота, а снимките на фантастични места те заливат отвсякъде и ти в един момент започваш да се чувстваш като най-нелепия човек, който за 4-те почивни дни, които идват, не е планирал никакво пътешествие.

Съветът, който сама на себе си давам, е да се старая да се съобразявам основно със себе си, собствените си желания и нужди, дори и това да означава през целия уикенд да не мръдна от дивана вкъщи. А за пътуванията – нищо не трябва да става на сила.

Пътешествията, както и всичко друго в живота, имат своето правилно време, което трябва да изчакаме.

Мечтите ни трябва да са наша цел, а не самоцел и да ги преследваме без стрес и излишни драматизации, когато ни се изплъзнат.

Накрая всичко  ще е наред, а ако не е, значи още не е краят 🙂