Една от любимите функции на телефона ми е, когато показва снимки от същата дата преди няколко години. Периодично ме сюрпризира с избрани кадри от определен период и така ми припомня за прекрасни моменти, които съм имала късмета да преживея. И огромна част от тях са спомени от пътешествия.
Когато бях малка, семейството ми не пътуваше. Дори и малки излизания от града бяха рядкост. Затова пък ме изпращаха на каквито училищни екскурзии е имало. От тях обаче основно са ми останали спомени за безкрайни и скучни автобусни преходи, кофти леглова база и кофти храна, както и редовното явление да си изхарчиш джобните пари без време.
Когато обаче пораснах достатъчно, че да изкарвам сама парите си и да решавам аз кога и къде искам да прекарвам свободното си време, започнах с плам да се оглеждам за достъпни дестинации.
Огромен късмет изкарах и с най-добрата ми приятелка, с която се оказахме идеалната пътуваща двойка. Паснахме си чудесно в това къде искаме да отидем, какво да видим, какво да пропуснем, къде да се разхождаме, какво да ядем и кога да си лягаме вечер. За да бъде всичко още по-хубаво, живеехме под един покрив и така лесно планирахме и изпълнявахме пътуванията си.
Имахме навика да лекуваме криви периоди с разглеждане на самолетни билети и airbnb-та, като вдъхновени от видяното, много бързо купувахме билети и буквахме квартири. Да знаеш, че имаш предстоящо пътуване, за което да си мечтаеш и планираш, е сред най-добрите лечители на депресия и стрес. Поне за нас.
Може би тук е удачен момент да подчертая, че в никакъв случай не сме разполагали с кой знае какви излишни финанси, за да харчим за самолети и почивки. Просто планирахме добре, следяхме за изгодни оферти, а и пътешествията ни бяха с приоритет пред барове, дискотеки, нови телефони, маркови дрехи или скъпи хобита. Нашата логика беше, че нямаме против да сме със стари кецове, ако се разхождаме с тях из Париж. А и на местата, които посещавахме, избягвахме туристическите капани.
Спомням си, че след поредното пътуване, един колега ме попита шеговито дали все още сме с равни заплати или съм получила увеличение.
Стана ми смешно, но не изкоментирах, че той има комфорта на личния си автомобил, който не е като да не гълта доста пари за гориво, поддръжка и т.н., докато аз си късах нервите със софийския градски транспорт или разчитах на велосипеда си.
Другата причина да можехме да си позволим толкова разходки из Италия, Париж, Лондон, Истанбул, Гърция и т.н., беше, че планирахме добре разходите си и ги разпределяхме във времето – първо пътните, след това квартирата, после купувахме предварително билети за местата, които задължително искаме да посетим (като музеи, градини и т.н.), след което вече отделяхме джобни и така разходът не се натрупваше, нито усещаше в тежест.
Имах късмета да посетя толкова прекрасни места, да видя толкова вдъхновяващи гледки, да се почувствам като у дома си в градове, където стъпвам за първи път, да вкусвам, да докосвам, да вдъхвам, да преживявам така прекрасни емоции, че се чувствам истински щастлива, обръщайки се назад към пътешествията ми.
Останали са ми топли и красиви спомени, които ме изпълват с радост и благодарност. Не съжалявам нито за момент за похарчените пари, посветенето време, направените усилия, които са ме завели там, където съм искала.
Замислих се и че се чувствам много по-щастлива, докато пътешествам, защото смяната на средата ми помага да се задържам в момента, да бъда тук и сега, и именно така успяваш да уловиш щастието в ръка. Не мислиш за вчера, не се притесняваш за утре, далеч си от ежедневните битовизми и сякаш именно така се докосваш по-добре до себе си.
В годината преди да се роди дъщеря ми имах 11 полета (нечетно число, защото един беше еднопосочен към новия ми дом в Копенхаген) и честно казано, добре, че осъществих всички желани пътувания тогава!
Не че децата толкова пречат, но със сигурност те забавят, правят планирането малко по-трудоемко, а и вече не мислиш само за себе си и какво ти искаш да видиш, къде да отидеш и т.н., а се съобразяваш (и то много) с бебешко-детския режим и неговите специфики.
В заключение бих искала да кажа само, че колкото и клиширано да звучи, няма лошо да се борим за мечтите си, защото щастливите спомени от сбъдването им наистина топлят! И вдъхновяват да продължаваме напред, да се борим за щастието и радостта си. И да пътуваме, когато ни се иска, няма по-хубаво от това 🙂
Какви са новите тенденции в безоперативните естетични процедури?
Преди дни в София се проведе Global Aesthetics Academy 2022 – най-голямото събитие на Балканите в областта на естетичната и клинична медицина. Компанията дистрибутор на водещи брандове събра пред българската публика световноизвестни лекари и специалисти, които представиха най-новите тенденции и методи в областта на дерматология, естетиката, хирургия и гинекология. На пресконференцията някои от чуждестранните лектори…
Време за четене: роман за Мерилин Монро по повод 60-годишнината от смъртта ѝ
През нощта на 4 срещу 5 август 1962 година напусна света Мерилин Монро. Само на 36 години, на върха на шеметна кариера. Желаеха я милиони мъже, завиждаха ѝ милиони жени, подражаваха ѝ милиони момичета, ала самата тя не постигна щастието в живота. И отнесе със себе си своята тайна – убийство или самоубийство? Вече 60…
По-динамичен, интересен и подценен – женският футбол
Харесва ми да гледам футбол, когато има световно или европейско първенство. Не мога да кажа, че разбирам кой знае колко от детайлните правила на играта, например никога не мога да разбера кога и как е имало засада, но пък ми е изключително интересно да следя динамиката на играта, поведението на футболистите, старанието за отбелязване на…
Vita Morena 