На София – първият обикнат град, с любов и признателност

Днес 17 септември, в празника на столицата ни София, се замислих как това беше първият ми обичан и мечтан град.

Родом съм от Пловдив и не че не си харесвах града, но до времето, в което вече завършвах гимназия, го чувствах невероятно отеснял за мечтите и желанията ми.

Подхранвана от толкова много филми и книги, аз мечтаех за промяна и за самостоятелност, която ми се виждаше единствено възможна в София. 

Това беше не само най-големият град след Пловдив на територията на страната, но и толкова близо, че усещах как съм на един влак разстояние от така лелеяния нов живот! Нов живот като самостоятелен, пораснал човек, който сам взима решенията си и е независим.

Нов живот, за който се чувствах не просто готова, а сякаш даже закъсняла.

Пропускът за София изглеждаше като да е прием в университет. Аз – дълбоко подчинена на литературата и мечтата си да стана журналист, се втурнах да кандидатствам в Софийския университет и въпреки че уж бях най-сериозната надежда на целия ни клас в областта на българския и литературата, бях порязана още на първия изпит с оценка 3. 

Не можех да повярвам, че се е случило. Толкова мечти, надежди и даже сигурност, че всичко ще се подреди, както искам, бяха разбити на пух и прах, че и трябваше да се боря с дълбокия срам, който изпитвах. 

Разбира се, вдигнах се до Софийския, за да проверя рецензията на работата си и общо взето отговорът беше – “не сте се позовавали на признатата от университета литературна критика”…

Няма да споря с преподаватели, резензенти и оценители, в крайна сметка разлика в резултата не бих постигнала, а може би наистина съм имала нужда от по-добра подготовка и представяне. 

Особената романтика, която раздрънканите и вмирисани стари трамваи носят…

Повече ме вълнуваше въпроса “И сега какво?”.

Целта ми да заживея в София не се беше променила, нито пък усещах да имам търпението да изчакам още цяла една година, за да изпълна плана си. Разбира се, от родителите особена подкрепа не получи, но може би е редно да се отбележи, че за масовия български родител мисълта детето им да не бъде прието в университет (какъв да е!) веднага след завършване на гимназия, е абсолютно кошмарна. Сякаш това е някакъв категоричен показател, че животът ти е безвъзвратно провален. Друг път обаче ще се спирам с разискване по тази глупост. 

Сега ми се иска само да разкажа, че в крайна сметка осъзнах, че нямам особени пречки да се преместя в София, дори и без да съм студентка там.

Събрах каквито пари имах от абитуриентския бал останали (никак не голяма сума), намерих си квартира по стария начин – търсене на обяви във вестник и прозвъняване, планирах датата за тръгване и даже организирах своеобразно парти за изпращането ми към столицата.

Квартирата ми беше всъщност легло в споделена с още едно момиче стая в апартамента на симпатична баба, живееща в пресечка на “Оборище”. Това поне успях да наглася както трябва – да заживея в сърцето на София!
Да мога да стигна навсякъде, където пожелая, пеша, за да разглеждам града и неговите прекрасни старинни жълти сгради, да вдишвам есенния софийски въздух, който тогава не ми се струваше мръсен, а прекрасен, да гледам забързания трафик и тръгналите нанякъде хора и да си мисля какво ли ме очаква тук? Какви ли неща ще изживея в този лелеян град, където съм избрала да започне животът ми на самостоятелен човек!

Годината е 2006, аз съм на 19 и съм доста щастлива, че вече живея в София. Иначе се снимам с нещо подобно на нокиа с фенерче…

В съзнанието ми София завинаги ще изниква с есения си облик, който за мен е и нейният най-истински такъв.

В първите месеци след пристигането ми в София, не се случваше много – намерих си работа в магазин за бельо (отново чрез обява във вестник), където попаднах на готин шеф и добра заплата, с която да се издържам.

Нямах още никакви приятели или познати в града, но не се чувствах самотна. Бях взела със себе си музикалната си уредба, по която слушах вечер джаз радио и гледах през прозореца си тихата улицат навън, съседните къщи и светлинките в техните прозорци и си мечтаех, не за нещо конкретно, а просто за бъдещите изненади и житейски обрати, които със сигурност ме очакват.

Имах най-различни преживявания за десетте години, прекарани в София. Честно казано, имам чувството, че съм била в града много повече време, може би цял един живот. Толкова неща се случиха и през толкова различни вселени прескочих за времето си в столицата, че ми е трудно да приема, че е било само едно десетилетие, но пък времето е разтегливо понятие.

В навечерието на окончателното ми заминаване за Дания (което отново се случи през август – същият месец, в който се преместих и в София), отново се чувствах уморена някак от града, но не чак толкова, както от Пловдив преди десетина лета. По-скоро ме дразнеха административните неуредици и лошото управление на града, който иначе може да бъде истински прекрасен, а не задушен от трафик, кофти строежи и безхаберие. 

Въпреки това обаче, усещах, че София ще ми липсва по начин, по който дори родният ми град не е.

Защото въпреки всичките си минуси и тук-таме тъжни спомени и случки, това беше градът на 20те ми години. Градът, в който толкова много неща се случиха за първи път и в който всеки ъгъл беше наситен с лични истории. Градът, из чийто малки централни улички редовно се обърквах и с яд се карах на себе си как може да съм толкова неориентирана.

Годината вече е 2014, аз съм на 27 и мога да кажа, че се наслаждавам максимално на самостоятелния си живот в столицата. Иначе тук съм пред фонтана на входа на Южен парк откъм Витошка

Първият град, в който искрено се влюбих – в сградите, шума, атмосферата, във всичко.

Толкова много спомени имам за София, че ако реша да ги опиша, ще се получи поредната дебела книга, която никое издателство няма да иска да отпечата, но аз ще искам да споделя с целия свят. Защото всеки приема личните си чувства и преживявания за най-съкровени и силни. И в това няма нищо лошо.

В деня на София искам първо да честитя празника на всички останали, които чувстват столицата ни по сходен начин като мен, и след това да си пожелая скоро да мога да я посетя отново. Повече от година не съм стъпвала по разбитите ѝ улици и това ме натъжава. Дано през 2022 се срещнем отново.

И няколко лични кадри на няколко от красивите централни софийски сгради:

Какви са новите тенденции в безоперативните естетични процедури?

Преди дни в София се проведе Global Aesthetics Academy 2022 – най-голямото събитие на Балканите в областта на естетичната и клинична медицина. Компанията дистрибутор на водещи брандове събра пред българската публика световноизвестни лекари и специалисти, които представиха най-новите тенденции и методи в областта на дерматология, естетиката, хирургия и гинекология. На пресконференцията някои от чуждестранните лектори…

Време за четене: роман за Мерилин Монро по повод 60-годишнината от смъртта ѝ

През нощта на 4 срещу 5 август 1962 година напусна света Мерилин Монро. Само на 36 години, на върха на шеметна кариера. Желаеха я милиони мъже, завиждаха ѝ милиони жени, подражаваха ѝ милиони момичета, ала самата тя не постигна щастието в живота. И отнесе със себе си своята тайна – убийство или самоубийство? Вече 60…

По-динамичен, интересен и подценен – женският футбол

Харесва ми да гледам футбол, когато има световно или европейско първенство. Не мога да кажа, че разбирам кой знае колко от детайлните правила на играта, например никога не мога да разбера кога и как е имало засада, но пък ми е изключително интересно да следя динамиката на играта, поведението на футболистите, старанието за отбелязване на…

Новият ритуал за посрещане на Джулая на плаж Камчия

Вече са на лице първите кадри от най-новия фестивал на Северното Черноморие! Ritual Gatherings посрещна над 1000 човека на плажа при устието на река Камчия и впечатли с голяма, дървена сцена и няколко светлинни инсталации, направени специално за събитието от FlipZurd студио за сценичен дизайн. На сцената – произведение на изкуството се качиха имена, като…

За завистта към мъжете

Завистта към мъжа ми се зароди няколко месеца след раждането на първото ни дете, когато го виждах как сутрин се подготвя за работа, а след това излиза, за да прекара цял ден без някой да реве на рамото му, да повръща върху него, да мие наакани и напишкани дупета, да има свободата да отиде до…

Препоръчвам – три доста добри (аудио) книги

В последните няколко месеца не съм толкова активна в слушането на аудио книги, като причината сигурно се корени в нуждата от лека почивка от тях. Просто от Коледа насам почти не свалях слушалките, унесена в съдържанието на Сторител, че към момента усещам леко пренасищане.  Все пак бих искала да споделя за последните три книги, които…

Ново място за срещи с по-вкусното кафе

Ново кафене на верига Starbucks отвори врати в Sofia Ring Mall в столицата. Това е седмият обект на компанията у нас, с който тя продължава развитието си в страната.

“Щастлив съм, че откриваме нашето кафене в Sofia Ring Mall, за да могат посетителите на мола да усетят уникалното кафе изживяване на Starbucks. Бих искал да благодаря на нашите партньори за подкрепата!

Ние продължаваме развитието си в България и през 2018 г. с отварянето на още един обект в Бургас и преговаряме с наши партньори за разширяване на присъствието ни в цялата страна” – заяви Иван Георгиев – регионален мениджър на Starbucks България.

Starbucks_Sofia Ring Mall_preryazvane na lentata

Откриването беше отбелязано със специално събитие, което пренесе гостите към корените на компанията, основана през 70-те години в крайбрежния град Сиатъл в САЩ. Емблематичната сирена от логото на веригата и морски екипаж бяха домакини на проявата и разказаха на гостите историята на Starbucks.

Кафенето беше декорирано с брандирани дървени сандъци, в които се транспортират зърната кафе, рибарски мрежи, корабни въжета, спасителни пояси и бутилки с послания.

Sirenata na Starbucks_2

Сред гостите на откриването бяха дипломати, представители на бизнеса и медиите и партньори на Starbucks. Всички те имаха възможност да видят уникални снимки от първия обект на американската компания.

Starbucks_Sofia Ring Mall_1

Изпълнителният директор на Sofia Ring Mall – Димитриос Папулис, приветства Starbucks в Sofia Ring Mall и пожела успех на новото кафене.

Дизайнът на новото кафене на Starbucks в Sofia Ring Mall се различава от този в останалите обекти на веригата. Интериорът следва концепцията за семейно кафене, насърчаващо общуването с близки и приятели.

Обектът ще бъде отворен за посетителите всеки ден от 8 до 21:30 часа. Той е разположен на ниво 1, притежава площ от 232 кв. м. и 116 седящи места отвън и вътре.

Откриването съвпадна с въвеждането на новите празнични продукти в менюто на Starbucks, които ще зарадват всички почитатели на изкусителните кафе напитки. Сред тях са Gingerbread Latte, Toffienut Latte и техните Frappuccino варианти, както и горещ шоколад с фъдж, поръсен със златисти шоколадови пръчици.

starbucks-coffee-cups

Кои са Starbucks
Американската верига за кафе Starbucks стартира през 1971 г. в Сиатъл, САЩ, с продажба на кафе, чай и подправки. Днес компанията притежава 23 000 локации в повече от 70 държави. В България обектите са общо седем – шест в София и един в Бургас.

Целта на Starbucks е да предлага кафе с най-високите стандарти за качество, с етично закупуване и отговорни практики за отглеждане. Експертите на компанията пътуват до фермите в Латинска Америка, Африка и Азия, за да изберат най-добрите зърна кафе от вида Арабика, и подчертават техните богати вкусове и аромати чрез специалното изпичане – Starbucks roast.

Обектите на веригата са любимо място между работата и дома и дават възможност за приятелски и семейни срещи, бизнес или усамотен момент с книга.

Какво ще се случва с развитието на София?

Първата публична конференция на Визия за София, която се проведе в Софийска градска художествена галерия вчера, беше посетена от близо 400 човека, сред които представители на всички страни, участващи в развитието на града: общински съветници и представители, заместник-кметове и директори на дирекции в Столична община, неправителствени организации, изслeдователи и учени, бизнес и инвеститори, граждани и студенти.

Целта на конференцията беше да представи прогреса в работата на експертните екипи, работещи по изследването и систематизирането на всички данни, свързани с развитието на града в сферите “Хора”, “Култура и идентичност”, “Управление”, “Икономика”, Транспорт и мобилност”, “Околна среда” и “Градска среда”.

Conference_Audience

“Предизвикателствата пред София са огромни, защото София ще продължи да расте”, каза арх. Здравко Здравков, главен архитект на Столична Община по време на официалното откриване.

“Ние трябва да знаем в каква посока ще тръгне градът, ще позволим ли този град да продължава да се разпилява дисперсно или ще търсим потенциала му за развитие като компактeн град. Трябва да отговорим на предизвикателството как ще се привлекат младите хора, които ще продължат да поддържат ръста на брутния вътрешен продукт.

Така че се радвам на екипа и присъствието на толкова млади хора тук, които са заинтересовани oт темите и участието в развитието на града. Надявам се всички вие да живеете в прекрасен град, който вие сте създали.”

За да споделят опит от подобни стратегически инициативи в други големи градове, бяха поканени Ориол Естела, главен координатор на стратегическия план за развитие на Барселона 2020, Танър Дъдли oт една от най-влиятелните консултантски компании в градското планиране в света, разработила проекти като OneNYC и Imagine Boston 2030, и Зоар Шарон, Chief Knowledge Officer в община Тел Авив, създал иновативната дигитална платформа за гражданско участие DigiTel.

“В Барселона се научихме, че най-важно в градското планиране е намирането на консенсус, пакт и договор между различните заинтересовани страни и за да сме успешни търсим и промотираме именно това”,  каза Ориол Естела в своята лекция за 30-годишния опит в стратегическото развитие на Барселона.

“Чрез участието на граждани и заинтересовани страни създадохме стратегия превръщане на Бостън в конкурентна туристическа дестинация, насърчаване на трудовия му пазар; съхранение на историческите ценности; подготовка за предизвикателствата в промяната на климата.

Въвеждохме индикатори, които да следят развитието по всички тези показатели.“ посочи Танер Дъдли, цитирайкиу примери от работата си за Бостън.

Tanner_Dudley_USA

Танер Дъдли

Зоар Шарон беше възпрепатстван да присъства на събитието заради тъжна вест в семейството, но работата му по DigiTel беше представена от Любо Георгиев, ръководител на екип “Визия за София”, който я oписа като “общинска социална мрежа, която събира данни и информация за потребителите, за да им предоставя лесен достъп до услугите, които градът може да им предложи.“

В седем тематични панела през целия ден беше представенa и свършената до момента част от изследователската работа на Визия за София oт екипите, които работят по изследванието на темите, съответно – Сдружение “И ГРАД – Изследвания и дизайн в града” за темите, свързани с “Хора”, “Организация за съвременно алтернативно изкуство и култура – 36 маймуни” с партньор “Културен център към СУ Св. Климент Охридски” за “Култура и идентичност”; “Енвайрорисърч” ЕООД за “Околна среда”; Сдружение “Бизнес Бустер София” за “Управление”; „Урбитат“ ЕООД
 за “Транспорт и мобилност”; Сдружение „Неформално“
 за “Градска среда”, и „Център за икономически стратегии и конкурентноспособност“ за “Икономика”.

Всяка от презентациите беше последвана от дискусионен панел, модериран от координаторите на Визия за София, с участието на представители на различните заинтересовани страни – общинска администрация, граждански сектор, изследователи и публика.

Сред участниците в дискусията по тема “Хора” бяха Невена Германова, Сдружение „И ГРАД – изследвания и дизайн в града“; Станислав Додов, програмен координатор „Детско и младежко участие“, Национална мрежа за децата; доц. Елена Стойкова, преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“, катедра „Социология; Ирена Димитрова, директор на дирекция „Превенция, интеграция, спорт и туризъм“ към СО и гости в публиката.

Темите, предизвикателствата и възможностите в работата по темите, свързани с „Култура и идентичност“ бяха дискутирани от проф. Александър Кьосев, ръководител на изследователски екип „Култура и идентичност“ и директор на „Културен център на СУ“; арх. Дафина Барфончовска, независим експерт, член на „Форум културно наследство“; Юрий Вълковски, експерт „Културни политики“; Малина Едрева, председател на Постоянна комисия по образование, култура, наука и културно многообразие и председател на Група на ГЕРБ.

Malina_Edreva_Discussion_Kulture_Identity

Малина Едрева

“Фактът, че тази дискусия се провежда в толкова отворен формат с толкова участници от различни заинтересовани страни е нов за държавата ни. Трябва да участваме, защото рамката, която поставя “Визия за София”, ще ангажира всички управляващи и след 2019 да следват този подход.“, коментира Малина Едрева по време на дискусията.

След презентацията на експертен екип „Околна среда“ към „Визия за София“ – „Енвайрорисърч“ ЕООД последва дискусия с участниците Мариела Карапавлова, експерт в „Енвайрорисърч“ ЕООД; Елица Панайотова, координатор на „Зелена София“; Теодора Стоянова, координатор на кампанията „Енергия и климат“, „Greenpeace Bulgaria”; Йоана Христова, заместник-кмет по направление „Зелена система, екология и земеползване“ към СО и участници от публиката.

Първата половина на деня завърши с презентация на експертен екип „Управление“ към „Визия за София“ – сдружение „Бизнес Бустер София“ 
и дискусия с участниците Борислав Янински, експерт от екип „Управление“; Стефан Ангелов, експерт в Програма „Достъп до информация“; Божидар Божанов, независим експерт „Електронно управление“; Димитрина Герасимова, началник отдел „Управление на проекти“ в дирекция „Административно обслужване“ към СО.

Discussion_People

След презентацията на екип “Транспорт и мобилност” подходът на работа беше дискутиран от Александър Витанов, експерт в екип „Транспорт“; Борис Бонев, от „Спаси София“; Камен Василев, съ-председател на „Българска асоциация електрически превозни средства“ и Методи Аврамов, ръководител на икономическото направление „Стратегии, иновации и международни проекти“ в Център за градска мобилност.  

Начина на работа по тeмите в обхвата на „Градска среда“ беше обсъден от Ангел Бондов, експерт в екипa; Нурхан Реджеб от “PlaceMake” и „София – град за хората“; Ангел Захариев oт Група Град и Бойка Къдрева, директор Дирекция „Териториално планиране“ в Направление „Архитектура и градоустройство“ към СО.

Денят завърши с панела “Икономика”, в чиято дискусия участваха Венеция Нецова-Ангова, ръководител на екип „Икономика“; Евгени Ангелов, председател на „Българска асоциация за дялово и рисково инвестиране“; Иво Маринов, директор на Общинско предприятие „Туризъм“ към СО и Бойко Секиранов, началник отдел “Регионална икономика и анализи“ към СО.

Ljubo_Georgiev

Любо Георгиев

Целта на днешната конференция е да представим докъде сме с изследователската работа, по какви методи работим и какви предизвикателства срещаме. Организираме дискусионните панели, за да съберем обратна връзка от различни заинтересовани страни и да оптимизираме процеса.”, каза Любо Георгиев, ръководител на координационния екип на Визия за София, който представи целите, графика и следващите стъпки в инициативата, като покани всички участващи да следят на сайта vizia.sofia.bg и да взимат участие в процеса.

Всички презентации от събитието можете да видите ТУК.

Видео от всички лекции и тематични панели можете да видите на Facebook страницата на Визия за София: https://www.facebook.com/ViziaZaSofia/.

За хора с амбиции: Визия за София стартира стажантска програма

Екипът на Визия за София обяви стажантска програма с 6 стажантски позиции в следните специалности: Мениджмънт, PR и Комуникации, Устройствено планиране и ГИС, Социология, Екология и Правно – нормативни аспекти.

Програмата ще даде възможност за пряко и активно участие в координацията на процеса на създаване на споделена платформа на диалог и консенсус за бъдещото развитие на града.

Други знания и умения, които стажантите ще натрупат и развият в практическото си обучение са уменията за работа в иновативна и динамична среда, знания за фундаментални процеси и тенденции в съвременното общество, и умения за работа в мултидисциплинарен екип с натоварена програма.

Работното време на стажантите e гъвкаво и ще бъде съобразено със задачите, свързани с процеса и учебните занимания за студента.

Vision_Sofia

Работното място e oфиса на Визия за София в A hub на ул. Христо Белчев 3.

Програмата предвижда ежемесечно заплащане на граждански договор, както и допълнителна стипендия за кандидатите, регистрирани в уебсайта Студентски практики.

Всички стажанти, успешно приключили участието си в проекта, ще препоръчат сертификат за участие в проекта и препоръка от ментор.

Повече информация за всяка от стажантските позиции и начина за кандидатстване, е достъпна тук: https://vizia.sofia.bg/2017/09/01/internship_program/.

През изминалата седмица успешно приключи и процедурата за избор на експертни организации, които ще станат част от следващия етап от създаването на Визия за София.

vizia.sofia.bg

Избрани са мониторинг експерти, които ще следят работата на екип Визия, създатели на комуникационна стратегия, сайт и медийна агенция, както и експерти, които да работят по обобщаване и анализ на информация в седемте тематични групи на Визия за София: “Хора”, “Идентичност и култура”, “Транспорт”, “Околна среда”, “Градска среда”, “Икономика” и “Управление”.

Информация за организациите, които се включват в експертната работа по този етап от инициативата можете да видите тук: https://vizia.sofia.bg/2017/09/04/winners_open_calls/.

Къщите на мечтите са в София

Знаете ли, София е изключително красива, стига да вдигнеш очи нагоре и видиш нейните сгради.

Улисани в ежедневието и проблемите си, ние вървим със забит в земята поглед. Гледаме си в краката, както майките ни са ни учили, за да не настъпим нещо, дето не трябва или пък да хлътнем в дупка или отворена шахта.

Дори да вдигнем поглед на горе и да погледнем към софийските сгради, ние не ги виждаме. Очите ни преминават през фасадите без да осъзнаят красотата и изяществото им.

Едно от първите неща, които ми направиха впечатление в столицата при първите ми посещения преди години, бяха жълтите сгради! Толкова много и във всевъзможни оттенъци на жълтото… Оттогава насам за мен столицата е жълта.

София е противоречив град с невероятна атмосфера. Веднъж потопил се в нея, се усещаш как дори неприятните качества на града ти харесват, защото подправят невероятния му облик и оставят уникален привкус.

Едно от любимите ми неща е да се разхождам из улиците на столицата в притихнал неделен следобед, да разглеждам забележителните къщи и да си представям какво ли би било, ако живея в някоя от тях.

Без значение дали са вече грохнали като старици, по чиито черти все пак се е запазила част от славната им младост или са реставрирани и издигат аристократична осанка, старите къщи на София ме привличат неудържимо!

Бих предпочела да живея в тях, пък дори и канализацията да е стара, стълбите да скърцат, а таванът да е събрах прахът на далечните десетилетия.

Но уви, мога само да им се наслаждавам отстрани и да се доверявам на въображението, за да ме разхожда из сумрачните стаи, наситени с аромат на мелахнолия.

Представям ви моите любими софийски къщи, чиято история не знам и честно казано, дори нямам нужда да научавам. Видът им говори достатъчно!

 

 

Това е една от двете къщи-близнаци на кръстовището на ул. Оборище и бул. Евлоги и Христо Георгиеви. Ако имам само онази стая под заострения връх, ще съм щастлива!

 

Друга моя много любима къща на ул. Шипка. Не знам какъв е случаят с главата на жената, но си представям, че е направена в чест на първата господарка на дома.

 

Тази къща се намира в локалното на бул. Черни връх и до нея има абсолютно идентична, така че може да се каже, че имаме две двойки къщи-близнаци. И двете са населени с хора, за които само се надявам, че знаят и оценяват какво съкровище притежават.

 

Прекрасна, сгушила се жълта къща с разкошна зеленина! Сякаш излязла от приказките, но всъщност се намира отново на ул. Оборище.

IMG_20170520_180533923

Невероятен еднофамилен дом, чийто стълби бих премитала всеки ден с удоволстие!

 

Няма как да не сте виждали тази особена сграда, находяща се до Славянска беседа. Това не е къща, както се вижда, но винаги ме е радвала с нетипичната за нашите географски ширини архитектура. Надявам се само скоро да я реставрират, за да се запази красотата ѝ.

IMG_20170520_183947697_HDR

Няма как да не сте я виждали – като поемете от кръстовището на ул. Оборище и бул. Христо и Евлоги Георгиеви към Орлов мост, тя се е сгушила точно след ъгъла. Опасана е от буйна зеленина и сякаш Тайната градина е скрита зад оградата на двора ѝ.

 

А това е до любимия ми Народен театър (където също бих живяла с удоволствие!) Мисля, че сградата е офисна, но някога е била дом на аристократи, чиито духове със сигурност още не искат да напуснат изумителната сграда.

****

Всички къщи са заснети с MotoZ, който се е превърнал в неразделна част от всяко мое пътешествие, било то и в рамките на града ми. Това не е просто телефон, а верен приятел! Прочетете повече тук.

Нашата жълта София през погледа на една чужденка

Винаги съм се чувствала леко неудобно, когато слушам как чужденци хвалят България.

Гостоприемство, природа, история, кисело мляко, жени…

Не ме разбирайте погрешно, аз съм горда българка, но не съм сляпа. Няма как да си затворя очите пред прекалено многото неща, които не са както трябва в милата ни държава и причината е основно и единствено лошо управление от властимащите и лошо отношение от страна на гражданите. Или казано иначе – пълно безхаберие на много нива.

Затова и ми е странно, като чуя някой европеец/американец/друг весело да разправя колко било зелено у нас. Вътрешно си мисля „къде бе, човек, не виждаш ли как всичко се съсипва, колко боклуци има навсякъде, как горите и плажовете изчезват едно след друго“. А когато казват колко сме били гостоприемни, горчиво се усмихвам, защото знам как за средния и дребен търговец в лицето на чужденеца вижда единствено пари и се чуди как да ги измъкне изпод носа му.

Истината обаче е, че мнението ми за нашата си родина е силно повлияно най-малкото от факта, че се събуждам и заспивам всеки ден в продължение на десетилетия на една и съща географска ширина. Ако можех да погледна на страната ни с очите на човек, който попада тук за първи път, със сигурност впечатленията ми щяха да са различни, особено когато става дума за столицата – София.

Попаднах случайно на видео (вижте тук) на SoSofia, в което Ейрин от Норвегия разказва впечатленията си от София. Като много други от нейната порода, и тя споделя, че столицата е учудващо зелен град, че има проблеми с буквите Ж, Ш и Щ, че любимият ѝ израз е еди-кой-си и т.н.

Моментът обаче, в който реших, че ще ви споделя това видео, беше когато Ейрин каза, че за нея София е жълт град.

От първото ми стъпване в града, което е много назад във времето, най-силно впечатление ми направиха жълтите гради. Всевъзможни нюанси, разнообразни сгради, та чак до жълтите павета, които са наказание за всички жени, решили да сложат токчета. И толкова пъти съм обяснявала пред какви ли не хора, че София е жълта, но те просто ми се смеят. Ето, сега имам потвърждението на чужденка!

След като изгледах видеото с Ейрин, ми стана едно такова хубаво, топло и прекрасно. Спомних си как преди години си мечтаех да живея в София, като порасна и ето, че 100 години по-късно това вече е факт. Със сигурност много кореняци софиянци ще смръщят нос, но се чувствам също толкова софиянец, колкото са и те.

Обичам си града, обичам и страната, и със сигурност ако един ден заживя на другия полюс, всичко от тук, дори и нещата, които най-много ме дразнят, искрено ще ми липсват.

Защото София е толкова…. София!

12036758_1669085823304793_6546272492602729478_n

Фото кредит: facebook.com/soSofiaCity