Япония е страна, която мечтаем да посетим един ден.
След като видяхме снимките на Naagoshi, сме решени още по-категорично един ден да видим Страната на изгряващото слънце.
22-годишният фотограф е снимал китното селце Ginzan Onsen, известно с натуралните си минерални извори. По това време местенцето е сгушено под бели преспи сняг и изглежда истински магически.
Можете да се уверите сами:
Като малка обичах да си представям къде живее Дядо Коледа. Всички филмчета – игрални и анимационни, както и книгите, посветени на белобардия старец, насърчаваха въображението ми и си представях невероятна земя на снежна зима.
Всичко е потънало в бляскава красота, топлина и уют, точно като в най-хубавите коледни приказки.
И разбира се, в страната на Дядо Коледа не е студено. Там цари онзи студ, които само леко те щипе по нослето и ти дава да си играеш в снега без да измръзнеш.
Къщичките са дървени и затрупани от бели преспи.
Цялата обстановка е празнично застинала в тишина и всеки момент знаеш, че ще чуеш веселите звънчета на шейната с елените.
Когато поораснах и разгледах истински снимки на Лапландия, се оказа, че не съм била далеч от истината. Е, студът не е точно приятен и безобиден, но за сметка на това Северното сияние създава истинска магическа реалност.
Все още само на снимка мога да видя всички тези невероятни красоти, но пък и това е нещо.
И понеже красотата трябва да се споделя, ето някои от най-добрите снимки на Лапландия – да им се полюбувате и да се убедите, че щом има такава чиста красота някъде по света, значи този живот си заслужава да се живее.
И няколко любпитни факти за Лапландия:
*Това е най-северната финска провинция.
*Столицата е Рованиеми – град, разположен изцяло върху Полярния кръг. Население – 35 000 души.
*В Лапландия живеят повече елени, отколкото хора. Това се дължи основно на факта, че страната, особено столицата, е слабо заселена и основният поминък на населението е отглеждането на тези чудни животни.
Прочетете още:
Писна ми от жестоко ледени мъже!
Писна ми от мъже, които ти обещават да е горещо… Ала просто опожаряват сетивата ти и те разочароват.
Измамници с топла външност, изричащи топли думи, стрелкащи те с топъл поглед, но със студени мисли! В които виждаш юлска и августовска поквара, но сърцата им прозират с празнотата си. Невъзможни, неспособни нито да приемат, нито да излъчат любов.
Обичам онова време от годината, когато става толкова студено, че единственото, за което имаш дързостта да мислиш, става смразяващото усещане, че си сам, но всъщност ужасно силно ти се обича…
Търся си мъж, студен отвън, със студени очи, напомнящи на хладен изгрев над Алпите, но с приветливи и жарки желания към мен…
Търся си… мистър Декември!
Да се наслаждаваме заедно на снега, да ни е толкова слънчево в душите, че минусовите температури да са просто цифра.
Да се разхождаме в заснежената гора на малкото градче, където ще избягаме от света за уикенда, да се топлим пред камината, да пием горещ шоколад и да вярваме в приказки.
Да ни е вълшебно! Да ни е превъзбудено… Да ни е вдъхновено един от друг!
Да сме наивно глупави, облечени в коледни пуловери на елени и пухкави чорапи, почти допрени до горящия пред нас огън.
Да се разтапяме от ласките си в горещия басейн, да релаксираме в сауна с аромат на билки и етерични масла, да се прегръщаме и правим любов.
Такъв го искам. Декември. Или просто Д…
Да ми бъде дом на сърцето, в който ще се чувствам уютно. Да е моята хармония, да е пристанът, който ще ме накара да усетя мир и спокойствие, дори навън да върлува снежна виелица. Да ми каже стабилно „Всичко ще бъде наред“ и да бъда напълно убедена, че ще е точно така!
Да знам, че щом погаля брадата му и се гушна, забила лице в ключицата му, ще бъда напълно защитена от всички злини на планетата.
Такъв ми трябва – да е студен, но само за мен парещ…
Като декември, мразовит, строг и хладнокръвен, но с мисълта, че в края историята няма да завърши подло, а с празници и фойерверки. С изригвания, с празненства, с усмивки. Точно както дванадесетият месец от година приключва с Коледа и Нова Година, дори да е бил труден, изпълнен с оросяващи ума равносметки и хладина.
Мисля, че се наситих на априлски и юнски мъже. Мечтая си за декемврийския… Обича ми се!
И вярвам, че този декември ще ми се случи!
Vita Morena 