Криворазбраното майчинство и защо това не е време на почивка

Преди време видях в LinkedIn моя позната и колежка да пита за насоки за курсове, които да изкара, докато е в майчинство, за да използвала по-полезно времето си.

Спрях се преди да ѝ напиша, че личният ми съвет, като минала вече през това, е да остави настрана подобни стремежи и да се фокусира върху предстоящата няма година (защото първото ѝ дете се беше родило преди точно 3 седмици).

Нека само вметна, че и двете с нея живеем и работим в Дания, където майчинството е 12 месеца, започващи да текат 4 седмици преди термина ти (съответно свършват малко преди детето ти да навърши 1 годинка). Това време може да бъде разпределено между майката и таткото, но не може да бъде удължено, освен ако не решиш да напуснеш работа, за да гледаш детето. Та, майчинството тук никак не е толкова дълго, колкото може би изглежда.

Но и без значение за коя точка на света става дума, майчинството не е свободно време за майката, нито пък почивка за нея! Не знам как, но все още прекалено много хора, включително жени, приемат времето, отредено от държавата, за отглеждане на новородено, като на някаква дълга почивка с елементи на сменяне на памперс.

Самата аз също мислех, че мога да запиша курсове, докато съм вкъщи с бебето, мога да пиша статии, разкази, защо не и книга! Мога да върша почасова freelance работа от дома си, докато бебето спи и о, как сладко съм се заблуждавала! 

Не че не вършех част от тези неща, след като вече бях поела ангажимента, но това ми причини завидно количество стрес и битов дискомфорт.

Други мои познати – майки за първи път, се хлъзнаха по същата идея за “о, колко добре ще използвам това време за допълнителна професионална квалификация” и записаха курсове по език, нов магистър и какви ли не други подобни. Когато си говорихме след това, всички споделяха каква голяма грешка е било решението им.

Не за друго, а защото сблъсъкът с реалността на майчинството идва почти винаги абсолютно неочакван.

Най-големият мит е “докато бебето спи, аз ще правя това и онова”. Няма да навлизам подробности, но всички, които са отглеждали дете, знаят каква горчива заблуда е това.

После идва неосъзнаването на сериозността на майчинството. Това време, което е отредено за първите месеци/година от живота на бебето, е изключително важно, а освен това – самата ти като майка ще имаш огромната нужда да се погрижиш както за физическото, така и за менталното си здраве. Ще имаш нужда от време, през което да асимилираш какво се е случва с теб и живота ти, защото всичко около раждането и отглеждането на дете за първи път е прекалено различно от всичко друго, с което си се сблъсквала досега.

И дори да си мислиш, че си силна, независима жена, видяла 2 и 200, която не може да се уплаши от малък плачещ вързоп, повярвай ми, няма да имаш желание или възможност да се занимаваш с нищо различно от въпросното вързопче.

И това е в реда на нещата.

Крайно време е да отпаднат очакванията от майките да бъдат супер-жени, особено когато става дума за периода на майчинството. 

Не, майките не си губят времето в бутане на количка или пиене на кафе в парка, дори и на някои завистници така да им изглежда отстрани. Само когато се озовеш в ситуацията сам с бебето у дома за кой ли пореден ден, може да знаеш какви са предизвикателствата да не си загубиш ума и да успееш да си измиеш зъбите поне един път.

Изключвам от картинката тези, които имат късмета чевръста и ненатрапчива помощница под формата на добра баба или платена бавачка. Но повярвайте ми, това са единици.

Та, казано накратко – никога не може да знаеш какви чувства ще събуди майчинството в теб.

Аз мога да споделя, че при мен бяха цял спектър – от разтапващата радост, която те изпълва до степен, че чувстваш, че ще се пръснеш на милиони радостни атоми, през паниката на “какво да правя сега”, самотата – „никой друг не разбира как се чувствам“, до отчаянието на “не мога повече” и дълбоката вина “трябва да съм щастлива, а се чувствам толкова нещастна”, че даже и депресия – “никога повече няма да се чувствам както преди”.

Бъдете сигурни – всички тези така противоположни чувства могат да се извъртят през душата ви за един ден и това е напълно нормално! Тялото и съзнанието на жената имат нужда от поне 9 месеца след раждането да пренаредят правилно хормоните и мислите си. Затова последното нещо, от което ще имаш нужда в това време е, да мислиш за крайни срокове на проекти, учене, зуум-срещи и подобни.

Накратко съветът ми към бъдещите майки – не се насилвайте да мултитасквате, не слагайте сами високи очаквания към себе си.

Не мислете и не планирайте по-далече от утре и не се стресирайте сами, когато плановете и очакванията ви не се изпълнят. Всичко ще се нареди постепенно, а вие просто се посветете на детето, семейството и себе си.

Време за допълнителна квалификация, професионално развитие, повишение, учене на езици, пътуване до мечтани дестинации и т.н. отново ще има, но сега фокусът е върху детето и вас самите. Насладете се на това време и повярвайте, няма да съжалявате.

Какви са новите тенденции в безоперативните естетични процедури?

Преди дни в София се проведе Global Aesthetics Academy 2022 – най-голямото събитие на Балканите в областта на естетичната и клинична медицина. Компанията дистрибутор на водещи брандове събра пред българската публика световноизвестни лекари и специалисти, които представиха най-новите тенденции и методи в областта на дерматология, естетиката, хирургия и гинекология. На пресконференцията някои от чуждестранните лектори…

Време за четене: роман за Мерилин Монро по повод 60-годишнината от смъртта ѝ

През нощта на 4 срещу 5 август 1962 година напусна света Мерилин Монро. Само на 36 години, на върха на шеметна кариера. Желаеха я милиони мъже, завиждаха ѝ милиони жени, подражаваха ѝ милиони момичета, ала самата тя не постигна щастието в живота. И отнесе със себе си своята тайна – убийство или самоубийство? Вече 60…

По-динамичен, интересен и подценен – женският футбол

Харесва ми да гледам футбол, когато има световно или европейско първенство. Не мога да кажа, че разбирам кой знае колко от детайлните правила на играта, например никога не мога да разбера кога и как е имало засада, но пък ми е изключително интересно да следя динамиката на играта, поведението на футболистите, старанието за отбелязване на…

Новият ритуал за посрещане на Джулая на плаж Камчия

Вече са на лице първите кадри от най-новия фестивал на Северното Черноморие! Ritual Gatherings посрещна над 1000 човека на плажа при устието на река Камчия и впечатли с голяма, дървена сцена и няколко светлинни инсталации, направени специално за събитието от FlipZurd студио за сценичен дизайн. На сцената – произведение на изкуството се качиха имена, като…

За завистта към мъжете

Завистта към мъжа ми се зароди няколко месеца след раждането на първото ни дете, когато го виждах как сутрин се подготвя за работа, а след това излиза, за да прекара цял ден без някой да реве на рамото му, да повръща върху него, да мие наакани и напишкани дупета, да има свободата да отиде до…

Препоръчвам – три доста добри (аудио) книги

В последните няколко месеца не съм толкова активна в слушането на аудио книги, като причината сигурно се корени в нуждата от лека почивка от тях. Просто от Коледа насам почти не свалях слушалките, унесена в съдържанието на Сторител, че към момента усещам леко пренасищане.  Все пак бих искала да споделя за последните три книги, които…

А дали наистина “майката знае най-добре”?!

През първата ми година като родител най-полезна и ценна помощ ми е оказал здравният съветник.
В Дания има изградена система от здравни съветници (които аз наричам за по-кратко и удобно “сестра” от българското значение на мед.сестра). Това са жени с отчасти медицинско, отчасти педагогическо образование, които те посещават в дома ти, за да видят как я карате с бебето и партньора ти.

През първите два-три месеца посещенията са най-чести, след което постепенно намаляват и след първата година изобщо спират, като обаче винаги имаш контакт със сестрата и можеш да я потърсиш за съвет, консултация и т.н.

Основната работа на тези здравни съветници е да се уверят, че майката и бебето са здрави и щастливи и всичко се случва както трябва. Те дават безкрайно ценни съвети и така например се успокоих, че бебето ми няма колики, а е просто гладно, колкото и на мен да не ми се вярва, понеже току що е яла.

Отделно на това бяха направили на мен и таткото тестове, които да покажат дали страдаме от следродилна депресия или не (да, подобно състояние заплашва и бащите).

Така се случи, че имах две различни сестри, които следяха мен и малката, като и на двете съм безкрайно благодарна за съветите и помощта, които са ни оказали. Без тях трябваше да се лутам из необятната информация за бебегледане, която доста често спрямо различни източници си противоречи, както и да се чудя кога, как и с какво да започна захранването, окей ли е да давам ягоди или не и още куп въпроси, лутащи се из майчината глава.

***

Моята сестра, заедно с още няколко нейни колежки, решили да организират ежеседмични “срещи” под надслов “Играй и учи” на майки с бебета, които още не ходят на градина. Това не е екзотична идея и на много места из Дания има подобни организирани събития.

Та, всеки понеделник водя малката в една близка детска градина, където тя си играе с други деца, учи се яде самостоятелно, да комуникира и т.н., а ние родителите обсъждаме с педагозите различни теми като това при колко градуса температура трябва да се звъни на спешна помощ и при колко да се даде само панадол, как да научим детето да си обува само чорапите, защо фината моторика е важна и други подобни.

В началото бях скептично настроена към тези събирания, но постепенно видях колко са полезни за малката и колко се забавлява тя, затова реших да не пропускам “бебешка среща”.

На последната такава имахме нова майка с момченце на почти 9 месеца. Жената и семейството ѝ са от скоро в страната и не съм сигурна какъв им е точно статутът, но по линия на някоя от социалните програми в страната ѝ бе осигурен (и платен от общината) преводач, който да улесни комуникацията между нея и здравните съветници.

Не искам да кажа нищо лошо за майката, тя изглеждаше мила и добричка, но гледайки я с детето, за пореден път се убедих, че майката не винаги знае най-добре, а много често има нужда да търси и да се вслушва в съветите на специалистите.

Детето ѝ, както казах на почти 9 месеца, не може да прекара и една минута по корем… В резултат на стоенето по гръб черепът му е видимо деформиран – плосък отзад и повече от нужното изпъкнало чело.

Майката обясняваше, че не слагала момчето по корем, защото почвал да плаче, а сестрите търпеливо и настойчиво ѝ обясняваха, че е задължително да го прави, защото в противен случай детето няма да как да се научи да пълзи (за сравнение – моята дъщеря на 9 месеца се изправяше, на 10 проходи, а на друга майка от групата синът ходеше още на 8 месеца).

В никакъв случай не обвинявам жената, тя прави каквото усеща за добре, а и никоя майка не иска да има разплакано дете. Даже в интерес на истината това е един от най-големите кошмари за всеки родител – детето му да плаче.

Но явно тази майка не е имала правилния съветник до себе си, който да ѝ каже когато е трябвало, че трябва да оставя бебето за минута-две по корем, като постепенно то ще започне да прекарва повече време в тази поза, след това ще се научи да се обръща по гръб само, а после отново по корем и т.н., докато започне да пъзли и расте все по-самостоятелно. И милата му главичка може би нямаше да се деформира така…

На мен самата точно здравният съветник ми каза кога трябва да сложа бебето на детската гимнастика, кога да започна да я обръщам по корем, как да я люлеем в ръцете си и обръщаме с главата надолу, за да ѝ заздравим вестибуларния апарат и т.н.

Тоест, имала съм кой специалист да ми даде насоките, а от мен е зависило да ги изпълня, за да расте детето ми както трябва.

steve-gale-1156506-unsplash

Колкото повече навлизам в родителството, толкова повече се убеждавам, че постулати от рода на “майката знае най-добре” не са съвсем верни. Да, майката може да знае най-добре как да прегърне детето си, за да го успокои и то да спре да плаче или какви игри обича да играе малкото, в колко часа се буди сутрин, коя е любимата му храна и т.н.

Има обаче ситуации, в които майката, бащата или дори цялата рода, може да бъркат и дори да вредят на детето. За редица неща, свързани с отглеждане на бебе, е необходимо да се търсят и спазват с точност съвети на специалисти, които се осланят на векове медицински изследвания и доказан опит, за да ти кажат как следва да се грижиш за детето си, че да расте то най-вече здраво, а след това и щастливо.

В този ред на мисли мога да дам като най-тежък пример анти-ваксърите и вегани/суровоядци, които убедени в собствената си истина, потъват в опасно невежество и поставят под смъртна опасност децата си.

jeremy-mcknight-659966-unsplash

Най-трагичното обаче е, че децата с нищо не заслужават да страдат заради неопитност, глупост, безхаберие или невежество от страна на родителите си.

Затова повече вяра на специалистите и медицинските лица и по-малко излишна самоувереност. Децата ни заслужават да им покажем, че наистина сме готови на всичко заради тях, най-вече да преглътнем егото си.