За завистта към мъжете

Завистта към мъжа ми се зароди няколко месеца след раждането на първото ни дете, когато го виждах как сутрин се подготвя за работа, а след това излиза, за да прекара цял ден без някой да реве на рамото му, да повръща върху него, да мие наакани и напишкани дупета, да има свободата да отиде до тоалетна сам и когато поиска, както и невероятния лукс да се възползва от фиксирана обедна почивка, през която получава готова питателна храна.

Който е гледал сам бебе, знае за какво говоря…

Завистта ми нарастна още малко, когато се появи второто дете, а известно време след него и редките, но все пак случващи се командировки. Нужно ли е да казвам каква недостижима мечта за една майка е идеята да ТРЯБВА да отидеш на чужди разноски в друг град (даже друга държава), сам в хотелска стая, служебни вечери и свободно време за разходки и цялото това нещо за няколко дена?

Отделно на това за завиждане са и разнообразните служебни вечери, тиймбилдинги и други подобни уж работни, но пък доста приятни и добре организирани активности, на които пак да подчертая – трябва да отидеш, защото са важни за кариерното ти развитие в самата компания.

Аз и сина ми

В такива моменти няма как да не си помислиш, че искаш в следващия живот да се родиш мъж.

За завиждане си е и фактът как като мъж хем се сдобиваш със свои деца, хем тялото ти не се раздува до неподозирани размери, после спуква и спихва.

Има доста за какво да им се завижда на мъжете… и който си мисли, че може да има абсолютно равенство между таткото и майката по отношение на грижата за бебетата, доста се бърка. Най-малкото самата природа ни е създала различни и по-различен начин е устроила механиките за възпроизвеждане и отглеждане на поколението. 

Когато обаче се улавям унесена в такива мисли – колко нечестно са устроени биологичните роли на мъжете и жените (поне да можеха и татковците да кърмят бебета, за какво изобщо природата им е дала тия зърна?!), се замислям и за обратната страна на нещата.

Дали щях да се чувствам добре, знаейки, че ми се налага сутрин да излизам от вкъщи, да прекарвам часове наред сред чужди хора, а вечер да се прибирам малко преди децата да трябва да си лягат? Да съм през целия ден далеч от тях и да пропускам толкова безценни моменти, като техните усмивки, смях, радост, опити да пълзят, да се изправят, да правят бели, да се хранят сами.

Да растат, докато аз трябва да работя, за да се поддържа финансовия баланс на домакинството и да чакам събота и неделя, за да прекарам малко повече време с тях.

Прекрасните ми спящи деца

Дали в тази “мъжка” ситуация не бих завиждала на майката, която има възможността да обгрижва бебенцето, да го прегръща и целува колкото иска, да го разхожда, да му пее, да го приспива, да го гледа, докато спи (тогава бебетата сякаш са най-сладки), да трупа толкова много абсолютно безценни спомени и най-вече – да не страда от натрапчивото усещане, че пропуска толкова много от порастването на децата.

Истината е, че когато се чувстваме угнетени, стресирани или сме недоспали, е много, много лесно да си помислим, че на другите им е по-добре. В чуждата градина винаги е по-зелено, гласи ненапразно поговорката.

Когато нещо ни липсва, то ни се струва още по-привлекателно, важно и желано. По-добре е обаче да се замислим как бихме се почувствали, ако ненадейно загубим това, което вече имаме. Тогава именно ти просветва колко дълбоко обичаш майчинството и колко се гордееш именно с факта, че си майка. И как не би сменила това с мъжката роля за нищо на света. Както децата са расли току до сърцето ти, така после не искаш да ги пускаш от ръцете ти. И това е благословия.

Какви са новите тенденции в безоперативните естетични процедури?

Преди дни в София се проведе Global Aesthetics Academy 2022 – най-голямото събитие на Балканите в областта на естетичната и клинична медицина. Компанията дистрибутор на водещи брандове събра пред българската публика световноизвестни лекари и специалисти, които представиха най-новите тенденции и методи в областта на дерматология, естетиката, хирургия и гинекология. На пресконференцията някои от чуждестранните лектори…

by vitamorena октомври 17, 2022

Време за четене: роман за Мерилин Монро по повод 60-годишнината от смъртта ѝ

През нощта на 4 срещу 5 август 1962 година напусна света Мерилин Монро. Само на 36 години, на върха на шеметна кариера. Желаеха я милиони мъже, завиждаха ѝ милиони жени, подражаваха ѝ милиони момичета, ала самата тя не постигна щастието в живота. И отнесе със себе си своята тайна – убийство или самоубийство? Вече 60…

by vitamorena август 4, 2022

По-динамичен, интересен и подценен – женският футбол

Харесва ми да гледам футбол, когато има световно или европейско първенство. Не мога да кажа, че разбирам кой знае колко от детайлните правила на играта, например никога не мога да разбера кога и как е имало засада, но пък ми е изключително интересно да следя динамиката на играта, поведението на футболистите, старанието за отбелязване на…

by vitamorena юли 15, 2022юли 15, 2022

Новият ритуал за посрещане на Джулая на плаж Камчия

Вече са на лице първите кадри от най-новия фестивал на Северното Черноморие! Ritual Gatherings посрещна над 1000 човека на плажа при устието на река Камчия и впечатли с голяма, дървена сцена и няколко светлинни инсталации, направени специално за събитието от FlipZurd студио за сценичен дизайн. На сцената – произведение на изкуството се качиха имена, като…

by vitamorena юли 13, 2022

Препоръчвам – три доста добри (аудио) книги

В последните няколко месеца не съм толкова активна в слушането на аудио книги, като причината сигурно се корени в нуждата от лека почивка от тях. Просто от Коледа насам почти не свалях слушалките, унесена в съдържанието на Сторител, че към момента усещам леко пренасищане.  Все пак бих искала да споделя за последните три книги, които…

by vitamorena юли 7, 2022

Как се осмисля, приема и преживява една трагедия?

Вчера беше неделя, любимият ми ден от седмицата. Имахме хубав ден, посветен на палачинки, пазаруване, домашна работа, игри с децата. Очаквах времето, в което малките ще са вече по леглата, че да се отпуснем с мъжа ми на дивана в хола и да си изберем хубав филм за гледане. Вечерта обаче не се разви така…

by vitamorena юли 4, 2022юли 15, 2022

Реклама

Възпитани деца? Първо да научим родителите

След края на лятото и с началото на учебната година доброто възпитание и обноските при децата отново стават актуална тема. Тази есен обаче обучението на Академията за добри обноски „Добре възпитано и емоционално интелигентно дете – мечта или мисията възможна“ идва в помощ на родителите на деца между 5 и 10 г. с над 30 теми.

Иновативният модул е с начало 1 октомври и ще се провежда всеки вторник вечер до средата на декември. Добрите обноски на училище или в детската градина, поведението вкъщи, на гости или на публични места, създаването на приятелства и поддържането им са само част от темите, които ще бъдат засегнати по време на седмичните срещи.

„Добре възпитано и емоционално интелигентно дете – мечта или мисията възможна“ обаче надхвърля далеч базовите съвети за добро поведение. На базата на методиката “гъвкава дисциплина” децата в Академията ще научат какво е емоционална интелигентност и емпатия, защо е важно да се уважават личното пространство и различията, как да се справят с крайните емоции като гнева и тъгата, как да постигат баланса между слушане и говорене.

“Този модул е нашият начин да покажем на родителите, че има кой да им помогне по професионален начин във възпитаването на интелигентни и успешни деца, които да могат да отстояват своето мнение, като в същото време уважават останалите”, казва експертът по социален и бизнес етикет Невена Басарова-Дичева, която е основател на Академията за добри обноски и водещ на курса.

“Самата аз имам двама синове с немалка разлика и знам колко трудно е за всички нас, родителите, да постигнем нужния баланс между динамичното ежедневие и отделянето на достатъчно време за децата си”, допълва тя.

Басарова-Дичева е създател на иновативната методика „гъвкава дисциплина“, с помощта на която децата се възпитават в уважение към правилата и в същото време имат свободата и простора да се развиват.

Сертифициран треньор е по Емоционална интелигентност и е специализирала „Психологично консултиране и въведение в психотерапията“. Тя е сертифициран консултант по социален етикет от престижната школа Minding Manners International в Лондон.

Възможностите за записване за модула „Добре възпитано и емоционално интелигентно дете – мечта или мисията възможна“ са гъвкави – децата могат да се запишат за пълния курс от 24 урока или да посещават занятия в конкретни седмици. Пълната програма и начините за записване могат да бъдат открити на сайта на Академията kids-academy.bg.

Над 800 деца са минали през курсовете на Академията за добри обноски от нейното създаване през 2015 г. Освен присъствените обучителни модули за деца от различни възрасти, Академията предлага индивидуални консултации, както и дистанционни обучения на деца и тийнейджъри буквално от цял свят. Съвсем скоро предстои и стартирането на Онлайн академията за добри обноски, която ще позволи на родители и деца да гледат видеоуроците в удобен за самите тях момент.

Има ли шанс за кариера след майчинството и коя е Урсула фон дер Лайен – голямата жена със седемте деца

В предходната ми публикация относно никнещите бебешки зъби и съпътстващите ги драми споделих, че чета “Черно мляко” на Елиф Шафак – автобиографична книга, в която авторката изследва дълбините на душата и сърцето си и разсъждава може ли жената да бъде както успешен и признат творец, така и добра майка.

Елиф разглежда най-различни исторически примери на жени писатели и философи, които са се опитвали да се впишат в общите възприятия на обществото за това как трябва една жена да живее живота си – да е добро момиче, а след това грижовна майка, съпруга и т.н. Тя споменава и различни дами, които са взели решението, че в името на реализацията си в избраното професионално поприще, няма да създават деца.

Към момента съм до средата на книгата и всяка една дума на писателката, попада дълбоко в мен, сблъсквайки се със собствените ми мисли и мъчения по темата.

Можем ли да се реализираме успешно, след като имаме семейство и деца?

Най-лесно е да се махне с ръка и да се каже “Ама разбира се! Живеем в модерни времена, жената има право да бъде всичко, което пожелае. Sky’s the limit!”

Реалността обаче е съвсем различна и само който се е сблъсквал с предизвикателството на съвместяване на деца и кариера, знае за какво става дума (не обичам подобни генерализации на база конкретна житейска ситуация, но няма как).

Всъщност, трябва да подчертая, че говоря основно за жените.
Защото колкото и да се стараят, обичат и грижат, след раждането на бебето татковците се връщат скоропостижно към работата си, докато животът и умът на жената са подчинени на новороденото и то още от месеците на бременността. 

Истината е, че мъжете трудно могат да разберат какво е да си майка, защото природата така ни е устроила.

Жената е тази, която износва плода, тя го довежда на този свят (до момента няма човек, който да се е родил по различен начин) и след това отново тя се грижи изцяло за него. Бебетата са силно привързани към майката най-вече, защото нейното тяло, глас и миризма са били първите познати за тях неща. Затова и новородените искат да се гушкат в майка си и плачат, ако не са на ръцете ѝ.

Та, няма как, така е устроен светът – докато мъжът може да разполага с времето и тялото си на 100%, жената е доста ограничена в свободата си. 

Върху това се мъчи и Шафак, анализирайки себе и колкото може повече жени преди нея, сблъсквай се с едни и същи проблеми – ще продължа ли да бъда творец, след като стана майка? А ще бъда ли също толкова добра майка, колкото и творец? Мога ли да не бъда майка? 

Преди доста години в един фризьорски салон чух как една от клиентките обясняваше за промяната в отношението ѝ към работата, след появата на децата. Тя обясни как преди да бъде майка е била много по-амбициозна и надъхана, постепенно обаче с появата на първото, а после и второто дете, фокусът ѝ се е изместил основно върху семейството и най-вече децата. Към края на работния ден тя мисли много повече за това как иска да си тръгне по-бързо, за да направи това и онова за вкъщи, както и всяко извъняване на телефона поражда в нея мисли първо за децата – “дали са добре или ми звънят, защото нещо се е случило?”. С времето нервната система на човек се износва, а страстта намалява, затова е някак нормално да ограничаваме фокуса си до най-важните за нас неща, което често са децата.

Мислейки върху този спомен, както и много други плюс потъването ми в книгата на Шафак, мога да сведа заключенията си само до едно – за всичко ти е нужно време, а то рязко намалява, когато имаш деца.

Не че не можеш пак да си работоспособен, амбициозен, идеен, творящ, щастлив и добре реализиран човек, но ти трябва физическо пространство за разгръщане на таланта, както и време за изпълнение. И най-вече – време за почивка! Защото дори и да имаш два свободни часа за творчество, ако мислите ти са претъпкани с притеснения и битовизми, не можеш да очакваш много от себе си. Но ако имаш първо два часа за някакъв вид разтоварване, а след това още два за проектите ти, то можеш да си сигурен, че ще сътвориш чудеса. Но как да намериш толкова свободно време?

Имам примери на доста жени с едно-две деца, които правят страхотни неща в кариерата си, нооо задължително трябва да подчертая, че те разчитат почти на 100% на грижите на отдадена баба, която взима детето след детска, грижи се то да е нахранено и т.н. Не че майката е абдикирала от битовите си отговорности, но до огромна степен е отменена от своята майка или пък тази на партньора. В по-заможните семейства това е платена помощ, предоставена от веща бавачка/икономка.

Та, каква е мисълта ми – много трудно би било грижите за дете, къща и семейство да се разпределят единствено между теб и в идеалния случай партньора, и да успееш да постигаш чудеса в кариерата си. Едно от всичките неща ще трябва да изчака за по-свободни дни и най-често това са мечтите ни. Без значение дали са мечти за пътешествия или изпълнение на отдавна замислени проекти, жертваме личното в името на общото.

Та, тази мисъл не е особено приветлива за майките, имащи амбиции да са супер жени, особено като се замислиш дали изобщо ще е останало нещо от креативизма, желанието и адекватността ти, когато най-сетне имаш възможност да се завърнеш към кариерните си амбиции и/или творчество.

Наскоро обаче в статия на “Свободна Европа” попаднах на името Урсула фон дер Лайен и интересния факт за нея, че има 7 деца.

Любопитството ми хвърчеше в небесата, докато търсех в Гугъл повече инфо за тази така интересна дама. Първоначално реших, че тия седем деца са общият брой между нейни три и да речем още четири на втория ѝ мъж, които той има от две различни жени. Мислех, че журналистът, споменал фактът за седемте деца, е търсил просто клик-байт за повече импресии и аз съм се вързала. 

Оказа се обаче, че Урсула и единственият ѝ съпруг наистина се радват на седем общи деца!

Личността на Урсула е изключително интересна, затова нека дам някои от най-интересните и общи факти за нея (повярвайте, тази жена ще ви изуми!).

В момента Урсула е на 60 години и е един от най-добрите политици на Германия, а в момента има шанс да стане първата жена председател на Еврокомисията. Първоначално се насочва към икономическо висше образование, но в последствие се пренасочва към медицината. През 1987 г. получава лекарски лиценз, започва работа като лекар-асистент, а през 1991 г. се дипломира като Доктор по медицина, а идните 5 години ще прекара като домакиня в Станфор, Калифорния, където е работата на съпруга ѝ.

Урсула се завръща към образователната си квалификация чак през 1998 г., а през 2002 се дипломира като магистър по публично здраве към “Hanover Medical School”.

В политиката тя навлиза още през 1999 г. като член на християн-демократичната партия на Германия и оттам до сега възходът в политическата ѝ кариера е все напред и нагоре.

Относно децата, първото ѝ се ражда през 1987 г., когато тя е на 29 години и учи медицина. Урсула споделя, че колегите ѝ са били силно разочаровани от избора ѝ да стане майка точно сега и били убедени, че тя повече няма да се върне към науката. Седем деца по-късно (най-малкото ѝ дете е вече на 20, тоест го е родила на 40 години) и шеметна кариера, тя им доказва точно обратното.

Урсула е една от жените в немската политика, които активно се борят за подпомагане на младите семейства и най-вече майки. В свои интервюта тя споделя, че в Германия още тегне разбирането, че добрата майка е неработещата такава, тоест домакинята, посветила се на децата и семейството си. Именно това статукво Урсула разбива на пух и прах, както и притесненията на такива като мен, че не можеш да бъдеш и майка и успешна в кариерата си.

Разбира се, че на Урсула е имало кой да ѝ помага с децата, но с каквато и помощ да разполагаш, шест бременности (едната е с близнаци), шест раждания, кърмене, отглеждане на седем бебета, грижите покрай тях до превръщането им в самостоятелни индивиди, си е голяма работа!

Така че явно има начин, а ключовият мотив е да не спираш да вярваш в себе си и да се стремиш към развитие. Ако се поддържаме здрави и ни е писано да имаме дълъг живот, то можем да постигнем страшно много от мечтите си.

С удоволствие ще следя занапред кариерата на Урсула и съм благодарна на интернета (и Гугъл в частност), че ни улеснява в откриването на толкова много информация, която да просветли философските ни чудения и да ни подкрепи по пътя към личностната ни реализация.

Жените, разбиващи стъкления таван над всички нас

Една приятелка преди време ми каза, че жените сами се подценяваме взаимно и не очакваме много една от друга. Често се сещам за думите ѝ и се замислям върху тях, като всеки път установявам, че е права.

Жените имаме ужасния навик да съдим – себе си, другите жени, мъжете, децата ни дори, всички. В желанието си да се справяме по-добре с живота и задачите си и да сме колкото можем по-успешни, не се усещаме как започваме настървено състезание, в което често гледаме лошо изпод вежди към другите състезатели.

Лесно раздаваме оценки коя била “кифла” или лоша приятелка/майка/баба, коя била мързелива или “представяш ли си какви неща говори/прави!?”.

Така се стига до момента, в които съзнателно или не ние спираме да очакваме повече от собствения си пол. Радваме се за успехите на другите жени, но подкрепяме ли ги, когато се борят за желанията си? Насърчаваме ли се една друга, за да бъдем по-успешни? Или ни е по-лесно пренебрежително да махнем с ръка и да се върнем към личните си занимания и проблеми.

За нас във Вита Морена винаги е било от ключово значение да показваме и разказваме за успешни дами от целия свят. Ние вярваме, че именно добрият пример може да послужи като силна мотивация, да създаде конкуренция дори и така да доведе до рекорди, постижения и сбъднати мечти.

Ненапразно и слоганът ни е „Зад всяка успяла жена стои самата тя„, защото успехът винаги изисква жертви, спартанска отдаденост, талант, много упорство и щипка успех.

А и искаме да разбием мита, че на жените – особено красивите такива, им се дава даром добрия живот.

Днес искаме да ви покажем още няколко разкошни дами, които са счупили стъкления таван над женския пол и доказват, че жените могат да бъдат супер успешни в уж типично мъжки професии.

Сержант Риана Конър е жена, която след като видиш, можеш с лека ръка да обявиш за зайче на Плейбой, трофейна съпруга или обикновен модел.

Тя е с разкошна фигура, изкушаващ поглед, дълга руса коса, големи силиконови гърди и вкус към високите токчета и добрия грим.

В същото време тя е сред най-отдадените на работата си сержанти във военоморската армия на САЩ и служи на страната си вече 7 години.

Паралелно с това е студент, репортер, а отскоро и омъжена жена.

Физическата и психическа подготовки, за да влезе изобщо в армията, да се задържи там, че и да достигне до чин “сержант”, са тежки и изискват пълна отдаденост.

Сержант Конър разбива на пух и прах клишетата за “мъжките момичета” в армията и е прекрасно доказателство, че жените могат да имат успешна кариера като военни.

Знаете ли, че по-малко от 6% от всички авиопилоти на туристическите самолети са жени? Това е прекрасен пример за стъклен таван – уж нямаш ограничения, но реално имаш. За щастие, има жени като Линди Катс, които нагледно показват как можеш да стигнеш звездите и мечтите си, без да се притесняваш дали си жена или мъж.

Тя е сред най-успешните, а и със сигурност най-красиви пилоти на пътнически самолети.

“Не се чувствам с нещо по-различна от колегите ми мъже. Когато получим документите си за пилоти, всички ставаме равни”, споделя Линди и е напълно права.

Инстаграм профилът ѝ можете да видите тук.

Друг прекрасен пример за супер успешна жена в “запазена” за мъже професия, която разбива и митовете, че умните жени са задръстени, е доктор Кат Бегович. Към момента тя е сред най-най-добрите пластични хирурзи в Бевърли Хилс, отделно е щастливо женена и майка на момиченце.

Д-р Бегович често споделя в своите социални канали истории от личния си живот и колко много ѝ е коствало да има целия бляскав живот.

За нея сме ви разказвали вече във специална статия – Жените, на които се възхищавам: Кат Бегович

Инстаграм профилът на д-р Кат – вижте тук, е изключително интересен и поучителен за това как трябва да изглежда тялото след определена пластична процедура. Особено ако сравните резултатите ѝ с тези на други уж много популярни лекари (визираме и бг такива), ще видите колко по-натурални и естествени изглеждат нейните пациенти.

Идеф Иден Гриндшпан (вижте сайта ѝ тук) е сред най-успешните готвачи в световен мащаб, въпреки че статистиката сочи как 77% от големите готвачи са мъже.

С много труд, всеотдайност и упоритост, към момента тя има свое собствено кулинарно предаване, отделно е съдия в готварското шоу „Top Chef Canada“ и противно на всички очаквания, е забележително слаба!

Иден е и горда майка и съпруга, а към личния ѝ живот можете да надникнете в инстаграм профила ѝ тук.

Една от последните, но не и по важност, забележителни жени, за които искаме да ви разкажем, е Мишел Далтън. Тя има вид на перфектната жена, но професията ѝ е абсолютно и типично мъжка. Мишел от 6-годишна се занимава с риболов!

Към момента тя се занимава с ловене на роба на професионално ниво и събира очите на всички с улова, тялото и цялостното си излъчване. Нейният инстаграм профил можете да разгледате тук.

Представете си как като малко момиченце е отговаряла на въпроса „Каква искаш да станеш, като пораснеш“ и след това се замислете как бихте реагирали, като чуете отговора – „Рибар!“.

Истината е, че всички ние – мъже и жени, можем да бъдем каквито поискаме, стига да се постараем достатъчно и няма нужда от излишни нерви и съдене. Важното е да работим в посока подобряване на себе си и околния свят, както и да бъдем повече в помощ, а не във вреда. Така че главата горе и тръгвайте смело по пътя, който сте си избрали, дори и той още да не е утъпкан.

Всяко голямо пътешествие започва с една първа малка крачка 🙂

Прочетете още:

Урок по женственост и сила от Мерил Стрийп

Надин Лабаки: женственост, талант и човечност в 24 кадъра

Тя получава 1000 долара, той – 1,5 милиона. И сега накъде?

Те, които отвориха пътя за останалите

Митът за супержената и пропагандата да имаш деца

Новите герои или как жените завладяха троновете и игрите

Най-вдъхновяващите и успешни жени в науката

„Моят мъж, пенсионерът“ – тайният дневник на една съпруга

В навечерието на Деня на св. Валентин книжарниците се изпълват със стихосбирки, приютили първите трепети от любовта на известни и не толкова известни поети, с романи за „пеперуди в стомаха“, първи целувки, последващи недоразумения, романи за перипетиите на влюбени, завършващи с щастлив „Сватбен марш“…

Но какво става с любовта 40 години след хепиенда със „Сватбения марш“. Дали е хепи, дали е енд?

Способни ли са хората, преживели заедно дестилетия, все още да имат съвместни щастливи преживявания, да се вълнуват от съдбата на другия, да ревнуват…

Остава ли лудостта на влюбването, или е възможно да премине в друго, не лудо, но затова пък трайно, дълбоко, дори неосъзнавано чувство – обичта.

В необичайна форма – дневникът на една съпруга с 39-годишен стаж, изписан с хумор и изпълнен с комични ситуации, книгата „Моят мъж, пенсионерът“ на Роза Шмит (името е псевдоним) разглежда ежедневието на една такава двойка, ежедневие с поизбледнели от времето емоции и с натрупани раздразнения и недоволства. Но появата на неочаквани, застрашаващи обстоятелства показва, че емоциите не са мъртви.

Всяка година хиляди мъже излизат в пенсия. И – както всички си мислят – прекарват времето си в обикаляне на супермаркетите за стоки на промоция или в задушевни мъжки карета на карти.

Но действителността – както почти винаги в живота – изглежда другояче. Хиляди жени, без да са подготвени, получават вкъщи по един мъж – и то на пълен присъствен ден. И не знаят какво да правят с него.

Това се случва и на г-жа Роза Шмит. Но тя скоро се окопитва и започва сама да търси занимания за бездейния си пенсионер или да канализира безцелните му мисли. Нейния устрем не може да спре дори предупреждението на леля Лоти: „Внимавай, на мъж след шейсетте вяра не хващай!“.

А леля Лоти не е вчерашна – на нейните 85 години нежните чувства още не са ѝ чужди! И май се оказва права – събитията излизат извън планувия от Роза ход и след деситилетен брак ѝ се налага да се запознае с чувството ревност.

И разбира колко обича всъщност своя мъж, пенсионера…

За добър сън и по-щастливи деца – прочетете им приказка

Знаете ли, че разказването на приказки на децата вечер преди лягане, е от огромна полза не само за непробудния им сън, но и за тяхното по-добро развитие като спокойни и щастливи индивиди?

TEMPUR разглежда въпроса как четенето на приказка за лека нощ може да ви помогне да затвърдите отношенията с децата ви, да ги подготвите за сън и дори да стимулирате развитието на мозъка им…

ВАЖНОСТТА НА НАВИЦИТЕ ПРЕДИ ЛЯГАНЕ

Ползите от съня както за възрастните, така и за децата са безброй: той помага за намаляването на стреса, позволява на телата ни да се възстановят и най-важното – подпомага растежа и развитието.

За вас като родител навиците за сън на детето са важни, защото могат да повлияят на вашите собствени, а това означава че прецизирането им е от още по-голямо значение. Те ви дават възможност да покажете на детето си любов и привързаност, което на свой ред му помага да се чувства спокойно и в безопасност.  

Навиците преди лягане ще позволят на детето ви да се успокои и да се подготви за сън, а това е съществен фактор за неговото развитие. Част от този процес може да включва къпане, миене на зъби или четене на приспивна приказка.

За да помогнете на детето си да се пребори със своите страхове през нощта, погрижете се да му бъде по-комфортно. Например, включете в навиците му за заспиване и гушкането на плюшеното мече на TEMPUR.

ПОЛЗИ ОТ РАЗКАЗВАНЕТО НА ПРИКАЗКИ

Изграждането на правилни навици преди лягане означава по-добро качество на съня за вас и децата, но друга важна част е разказването на приказка за лека нощ.

Навярно си мислите, че четенето на приказки помага на мъничетата ви да заспят, унесени от гласа ви, но има много други ползи от тях. Например:

• Развиване на въображението – четенето на измислени истории на децата ги насърчава да използват фантазията си и да си представят наум случващото се;
• По-добро разбиране на света – разказването на приказки е забавно и вълнуващо, но и дава възможност на всеки да се запознае с различни култури и традиции. Децата учат нова информация за света, без дори да го осъзнават, а в резултат на това развиват по-добра емпатия;
• Връзката родител-дете – четенето е време, през което общувате активно с детето си, а това помага за установяването на позитивни взаимоотношения;

• Комуникация и социални умения – четенето на приспивни приказки значително подпомага развиването на комуникационни умения у децата. Те задават свързани с историята въпроси, като по този начин учат нови думи и повишават концентрацията си. В социален аспект децата развиват умението си да слушат чрез приказките и започват да осъзнават, че не всички интерпретират нещата по еднакъв начин;
• Развиване на любов към четенето – четенето на приказки на децата докато са още малки, означава че има по-големи шансове те да продължат да четата за удоволствие когато пораснат. Това ще им даде възможност да се учат самостоятелно от книгите.

КАК ДА ИЗМИСЛИТЕ ИДЕАЛНАТА ПРИСПИВНА ПРИКАЗКА

Всяка приказка е различна, но ако подхождате творчески и сами измисляте история за дребосъчето си, опитайте следното:

• Използвайте въображението си, но бъдете спокойни, тъй като целта все пак е децата да могат да заспят!;
• Опитайте се да предадете урок или да има морална поука от историята;
• Опитайте се да накарате и детето да участва;
• Включете го като герой в историята;
• Оставете я с отворен край, защото това ще стимулира малчуганите да си представят какво ще се случи после.

Дължината също е от значение, защото всяко дете е различно. Някои може да си поискат още една, а при други е възможно и да не стигнете до края.

 

Когато си избрал да виждаш малките моменти на щастие в живота си

Обожаваме илюстрации, особено когато са посветени на романтични неща кат любовта към любимия, децата и живота като цяло.

Затова и се влюбихме в работата на Паскал Кампион (Pascal Campion) и начинът, по който той пресъздава околния свят и чувствата си.

Паскал е френско-американски артист, живеещ в Калифорния, щастливо женен с четири деца.

Паскал заедно със съпругата си и близнаците момчета. Семейството има още две деца момичета

Не си мислете обаче, че в живота му всичко е перфектно. Напротив, и той като всички останали хора има своите лоши дни и настроения, сблъсква се с проблеми и т.н.

Въпреки това обаче е избрал да се фокурира върху малките моменти на уют, спокойствие и щастие, които намира в ежедневието си.

Неговата философия е, че тези малки моменти са толкова важни, колкото и големите такива, а според нас дори и по-важни!

Това е изкуството да можеш да съзираш щастието, когато стои пред теб, а не да си вторачен в битовите проблеми и какво не се е получило както си искал.

Очаровани сме от таланта и светоусещането на Паскал, затова искаме да споделим част от творбите му с вас, а за повече информация можете да посетите сайта му – http://www.pascalcampion.com/

Снимки на деца не се качват във фейсбук, има си по-правилно място и то е Lifecake

Прекаленото споделяне на снимки на бебета и деца във фейсбук ме дразни и нямам намерение да го крия. Веднага обаче искам да обясня защо е така – да споделяш от време на време снимка на детето ти е чудесно. Така или иначе имаш един куп приятели, с които поддържаш най-лесно и качествено връзка през социалните мрежи. И това е нормално.

Но да качваш редовно и в захлас снимки на детето ти във всевъзможни ситуации – спящо, будно, ядящо, акащо, пишкащо, плачещо, усмихнато, омазано до уши, по голо дупе и т.н., е най-малкото некоретно спрямо малкото!

То е отделно човешко същество и ти, дори и да си майка му, нарушаваш правата и личното му пространство! Да не говорим, че колкото и да не ни се вярва, има хора с грозни помисли и нечисти, дори престъпни намерения, из целия интернет и най-вече в социалните мрежи.

Краденето на детски снимки, за да ги ползват после за събиране на средства за измислени операции и т.н. е само едно от нещата. Детската педофилия е другата грозна и зловещо реална опасност, за която обаче предпочитаме просто да си затворим очите и да си представим, че не съществува.

А тези, дето споделят публично или сред приятели в социалните мрежи снимки от ехограф на ембриони, дори не искам да ги коментирам…

Хубавото на времето, в което живеем, обаче е, че технологиите се променят изключително динамично и ни предлагат всичко, от което имаме нужда, понякога дори още преди да го осъзнаем и оформим като желание.

Така и за родителите вече има специално разработена система за споделяне на семейни снимки с високо ниво на поверителност. Става дума за социалната мрежа Lifecake, разработената от Canon, която вече достигна 2 милиона потребители и 120 милиона качвания.

Ключово предимство на тази мрежа остава поверителността – тя дава възможност снимките да бъдат гледани само от точно определени хора. Заедно с този значителен брой снимки и видеа, преглежданията в рамките на защитената платформа вече са над милиард.

Резултатите в света са обещаващи и са резултат от все по-силните притеснения родители да качват семейни снимки и снимки на децата си в социалните мрежи.

В Lifecake споделят основно потребители, които не искат да дават голяма публичност на миговете, прекарани с децата си. По мнение на представители на Canon, те го правят в знак на подкрепа към по-контролирана и безопасна семейна среда.

Това е в унисон с една нова тенденция, в която майките и татковците стават все по внимателни и предпазливи в социалните мрежи, когато споделят лична информация или семейни снимки, основно от съображения за сигурност. 

Lifecake е с интуитивен дизайн и дава възможности да се проследи живота на детето от самото раждане на снимки и слайдшоу, като хронологията може да бъде организирана по различни начини. Така родителите и близките могат да следят развитието на детето си – в най-добрите му снимки.

Изображенията могат да бъдат изтегляни от Dropbox, Facebook, Picasa и Instagram, а социалната мрежа е безплатна и достъпна за iOS и Android.

Създадена през 2012 година с цел да помага на млади родители и техните семейства, Lifecake е платформа и социална мрежа, в която разказваме детството на любимите ни деца в снимки и видеа. Canon придоби платформата през 2015 г. и в нея вече оперира и online магазин за копирни услуги, където потребителите могат да поръчат снимките си на магнитчета, в специално създаден фотоалбум или да ги съхранят по друг начин.

Можете сами да видите за какво точно става дума директно на сайта – https://www.lifecake.com/

Позволете на децата да изразят по-добре себе си

Във всяко дете се крие по един малък ангел със своята вродена дарба, но често майките и татковците имат нужда от помощ, за да я открият и да помогнат на малчугана да я развие.

Да изкара наяве светлината, която всяко дете носи в себе си, е философията на най-новия детски център за изкуства „Angel steps”, чието официално откриване ще бъде на 27 септември 2017 г.

„Angel steps” се намира в просторна сграда на бул. „Сливница“ № 245. Притежава две отлично оборудвани спортни зали, зала за отдих и арт-зала. В тези помещения малките ангели днес пеят, утре танцуват, рисуват или се учат на бойни изкуства, но винаги водени от две главни правила.

Едното е стимулирането на природните заложби и творческото мислене без натиск, а чрез откриването на силните страни на детето страни и тяхното развиване. Другото главно правило е приятелството и забавлението!

„Angel steps” предлага уроци и по музикално обучение: пеене, свирене на пиано и китара. Ако детето обича да рисува или скулптурира, професионалистите от детския център ще насочат и развият дарбата му в тази посока.

Други малчугани обаче предпочитат не да държат четката или да пеят песнички, а с повод или без повод да се въртят в ритъма на някакъв измислен от тях танц. Може би в тяхно лице виждате бъдеща световна знаменитост в художествената гимнастика, балета или танците. Центърът „Angel steps” е помислил за това и предлага занимания по класически балет, модерни танци като „хип-хоп“ и „лирикал денс“.

Спортът? Той е важен, защото не само развива детето физически, но и го учи на дисциплина и упоритост. В „Angel steps” на него е отделено специално внимание и то под такава форма, че да представлява съчетание от физическа активност и забавление в часовете по айкидо, бразилско джиу-джицу и граплинг. Разбира се, и йога.

Занятията в центъра за изкуства се провеждат по методи, разработени на базата на най-новите открития в детско-юношеската психология, залегнали в образователните програми на водещи европейски центрове.

Затова участието на родителите е съществен елемент от философията на „Angel steps”. Не става дума само за присъствието на майките и татковците като странични зрители на концертите на мини пианисти, на рециталите на хип-хоп танцьори или на изложбите с пластики, създадени в арт класовете в центъра за изкуства.

Защото това не е обикновена занималня, в която оставяш детето си за няколко часа и не се интересуваш какво ще прави, а място, където родители и учители активно обсъждат нуждите на децата, индивидуалния подход към всеки от тях и насоките на развитието им под формата на събеседване и на лекции за възрастни.

В името на тази цел в центъра работи и професионален астропсихолог, който намира и тълкува звездите, под които детето ви върви от раждането си, и допълва с препоръки индивидуалния подход към развитието му. Освен това на място децата могат да бъдат консултирани от професионален педагог.

Официалното откриване на детски център за изкуства „Angel steps” е на 27 септември 2017 г. от 17 ч. на адрес бул. „Сливница“ № 245 с голямо парти за деца и възрастни. Чувствайте се поканени!

Да хапваш в компания винаги е по-вкусно, Владимир Давчев от BGMENU го е казал!

Владимир Давчев е основател на BGmenu. Онлайн платформата за поръчка на храна си партнира с над 550 ресторанта и 30 вида кухня в цялата страна, като броят им се увеличава непрестанно.

Срещнахме се с него, за да му зададем няколко въпроса за храненето заедно и колко е важно то, а той да отговори специално за читателите на Вита Морена

Моля, представете се пред нашите читатели. Споделете повече за BGmenu.
Казвам се Владимир Давчев и съм съосновател и управител на BGmenu – най-голямата българска онлайн платформа за поръчка на храна за вкъщи или офиса, с огромно разнообразие от кухни.

На пазара сме от над 10 години и се гордеем, че наши партньори са над 550 ресторанта в цялата страна.

Непрекъснато инвестираме в развитието на нашата услуга, като едновременно с това се стремим да създаваме емоция и наслада от хапването с кампаниите, които организираме. Такава беше например Pizza Roulette, която направихме в началото на годината.

Владимир Давчев

Играта на „пица рулетка“ включваше доставка на специална пица Маргарита, в която едно от парчетата подлютявахме с най-най-най-огнения сос на Chilli Hills – пареща изненада за небцето. В нея участие взеха много известни лица, сред които Лео Бианки, група Скандау, Дивна, Venzy, Михаела Филева и др.

В момента сме в разгара на пролетно-лятната кампания Да хапнем заедно. Стартирахме я в началото на април, като резултат от желанието ни да насърчим повече хора да се хранят заедно – независимо дали са в офиса или в комфорта на дома си.

Залагаме на концепцията, че да хапваш в компания винаги е по-вкусно, по-забавно, а и по-полезно – за здравето и ума. Щастливи сме, че допринасяме за това хората да забавят темпото, да забравят поне малко за натовареното си ежедневие и да прекарат повече качествено време с близките си, което с годините се превърна и в наша мисия.

Хората открай време ознаменуват всяко важно събитие в живота си (сватба, раждане, рожден ден и т.н.) със съответната трапеза и събрани около нея семейство и приятели. Храната се явява като „спойката“ на толкова елементи в човешкия живот. На какво според вас се дължи това?
Предполагам най-вече на културата и традициите ни. Като че ли в последно време сме оставили на заден план храненето заедно, увлечени в работа и постоянно бързане през деня.

С кампанията Да хапнем заедно напомняме колко важно е да споделяме храната, надяваме се все повече хора да се включат. Връщаме един позабравен навик, който ни помага да се почувстваме част от общност.

Според различни проучвания, когато хората хапват заедно, преоткриват чувството си за принадлежност. Благодарение на съвместното хранене имаме възможност да формираме среда на доверие, да се почувстваме защитени и по-спокойни. Храната ни помага да създадем традиции – семейни, приятелски, дори офисни.

С какво ни помага – здравословно и ментално, храненето в компания?
Ако споделеното хранене се случва в позитивна обстановка, ефектът върху психологическото и физическото здраве е изключителен.

Когато семействата се хранят заедно, у децата се възпитават положителни хранителни навици – като това да ядат повече полезни храни, да имат по-добро тегло и по-малко проблеми с алкохол и наркотици.

Разговорите по време на вечеря пък им помагат да трупат житейски опит от родителите си. Така развиват уменията си за общуване и се създава истинска близост между членовете в семейството.

Храната, споделена с приятели, автоматично гарантира добре прекарано време и много забавни спомени. Съвместното хапване ни помага да се опознаем по-добре и да открием повече допирни точки.

Колкото до колегите, които обядват заедно – те успяват да намалят нивото на стрес в офиса, създават по-сплотени екипи и постигат по-високи резултати в работата си.

Според психотерапевта Детелина Стаменова, която е и съмишленик на кампанията Да хапнем заедно, споделянето на храната намалява риска от хранителни разстройства с до 35%, а опасността от наднормено тегло – с 12%. Оказва се, че често хората не са гладни за храна, а за общуване.

Какво бихте посъветвали нашите читатели по отношение на храненето?
Никога да не пропускат възможност да хапват заедно и да превръщат времето за обяд или вечеря в незабравим момент, прекаран с ценните за тях хора.

А ние в BGmenu ще се погрижим да открият удоволствието от разнообразната и споделена храна, без да влагат усилия в приготвянето ѝ.