Жалки свалки, разгорещени ветеринарки или тези жени нормални ли са?

Винаги съм считала себе си и жените в приятелския ми кръг за стилни, класни, стойностни жени. Жени, които са секси не само с телата си, но и с проницателността, ума и интелекта си. И с умението си да разкриват себе си по различен начин на правилните места и пред правилните хора.

Добрите ми обноски и възпитанието, което имам, пък са ме научили, че сексапилът (ако изобщо го имаш) не е онова, което трябва „да крещи“, едва поместил гърдите си в плачещо за внимание селфи в социалните мрежи.

Напротив – смятам, че истинският сексапил е онова, което дори и непарадирайки с него и ненавирайки го в лицата на хората, отново ще бъде забелязан и оценен от мъж с висока летва.

Затова този текст няма да бъде за онези жени, които явно смятат, че единственото нещо, с което могат да впечатлят съмнителната си аудитория, са базовите първични белези на женствеността им…

Защото тези действия всъщност изглеждат жалки. А това, което ще ви споделя сега всъщност имат много по-различна стойност. Доста по-висока и ценна от стойността именно на този тип жени.

И ако вече се питате кои точно, веднага разказвам.

Със сигурност знаете „онези“ жени… Които всеки ден публикуват минимум 2 свои разголени селфи снимки във Фейсбук и трепетно чакат лайкове. Онези, които се снимат с котенца и правят безумни изражения на лицето си, за да ги мислят за сладки.

Поривът ми да говоря по темата дойде от именно една такава девойка. Готино момиче, симпатично, чаровно, образовано, работещо, изкарващо парите си честно, издържащо се само, ветеринар, обичащо животните…

По пътя на коя изкривена логика една такава мацка постоянно ще навира гърдите си в моя виртуален свят?

По дяволите, ако наистина всичко, с което разполагаш и излагаш на показ, са само гърдите ти, започвам да ти вярвам, че това е единственото, което имаш!

И кога тази персона и всички подобни на нея жени, защото, убедена съм, и вие поназнавате такива, започнаха да правят този акт на търсене на някакво измамно утопично внимание? Кому е нужна такава показност? Кой я иска, кой истински, ама истински има нужда от нея…

Нормални ли са тези жени?

Понякога имам усещането, че сърцата на тези женици са пълни с намачкани топчета хартия, ей така, просто да са запълнени с нещо, та да не изглежда кухо под сутиена. Вкарват жалките си свалки на мъже, попаднали в жалък момент от живота си и чакат поредния like.

Едва ли биха могли да ти дадат смислен разговор, да ти подарят качествен секс или да те накарат да се почувстваш стойностен мъж. Техният сексапил, убедена съм, че започва и свършва с това да бъдат красиви за едното селфи.

Сигурно „търсят подходящия“, но не могат да го открият, защото критериите им за мъж са трайно увредени и изкривени. Та човек, който качва абсолютно еднообразни снимки с акцент цепката между гърдите си по три пъти на ден, със сигурност има някаква грешка в системата.

Често си мисля, че в този объркан свят може би е по-добре да си животно отколкото човек. Да, светът ти ще бъде неразбираем, но ще е семпъл и опростен. Далечен на суетата, на пошлостта… Поне до момент, в който хипотетично попаднеш на такъв ветеринар.

Всъщност е много смешно да виждаш как една жена отчаяно се нуждае от внимание, особено когато ти се чувстваш уравновесена в емоциите си и не си вчерашна за тези номера с навирането на поредните гърди в лицата на пренаситените от еротика и крещящ визуален секс мъже.

Забавно е, защото всяка жена има гърди или пък поне може да си сложи такива. И оказва се, това да си ги покажеш явно, е все едно да си снимаш пръстите на краката… Всеки ги има!

Хем чукаш на дърво да не „ти се разхлопа чак толкова емоционалната дъска“, че да стигнеш до тяхното ниво, хем те удря на хумор, хем ти е тъжно… И в крайна сметка 2 секунди след тези умствени главоблъсканици вече си на следващия пост в нюзфийда си.

Просто защото знаеш, че винаги ще има жени, които „ще си го търсят“ по евтиния начин. Точно както винаги ще има дъжд през есента, комари през лятото и алергенни полени пролет. Неизменна част от житейската статистика.

Но това не значи, че не можеш да се справиш с това. Или просто да не му обръщаш внимание. Все пак обикновеният Фейсбук потребител е видял толкова много гърди, че един чифт повече или по-малко никога няма да направят кой знае какво впечатление.

Ако обаче считаш себе си за стойностна жена, дано само не са твоите…

Реклама

„Мръсната“ история зад една снимка на 59 години

Има една снимка, която ще остане вечна, колкото и време да минава от годината, в която е била направена, а именно 1957-а.

Макар кадърът да е заснет преди почти 60 години, той продължава да приковава общественото внимание заради двете дами, които са главните героини в кадъра, както и най-вече заради емоциите на София Лорен (вляво), породени от деколтето на Джейн Майнсфийлд (вдясно).

По времето, когато черно-бялата фотография все още е свеж актуален фотос, София Лорен е току-що прохождаща в кариерата италианска актриса на 20 и няколко, а Джейн Мансфийлд, дръзка нахакана нейна колежка от американската школа, на приблизително същата възраст, секс икона, с неподправеното холивудско излъчване и размах.

Двете жени от съвсем различни вселени се озовават на един и същи прием в Бевърли Хилс. Лорен, по-консервативна, сдържана по италиански, семпла и премерена и Мансфийлд, смела, натрапваща сексуалността си, без никакви задръжки – пълен ураган на морала за времето си, 50-те години на XX век.

Така съвсем спонтанно (или не) се ражда и този кадър, които остава завинаги в холивудската история.

София, „втрещена“ от деколтето на американската си колежка, което е шокиращо дълбоко за онова време, та дори и за настоящето, и Джейн, показваща прекалено голяма част от апетитния си, иначе наистина красив бюст пред обективите на папараците.

Каква обаче е била целта на Джийн? Да прикове вниманието единствено към себе си в голямата нощ на София. Все пак, двете актриси колкото и да са различни, са конкуренти в безмислостния свят на Холивуд.

Десетки години по-късно Лорен в свое интервю ще сподели, че в този момент тя наистина си е мислела онова, което всички виждаме изписано на лицето ѝ.

“Парамаунт” организираха прием за мен. Всички от киното бяха там, беше невероятно. И тогава пристигна Джейн Майнсфийлд – дойде последна. Точно този момент за мен беше изумителен… Насочи се право към моята маса. Знаеше, че всички ни гледат. Седна. И беше почти… Вижте, просто погледнете снимката. Къде е погледът ми? Зяпам зърната ѝ, защото си мислех, че ще изпаднат в чинията ми! На лицето ми е изписан страх! Бях ужасена, че всичко ще се изсипе от роклята ѝ и – бум! – ще се разпилее по масата.”

И макар да не отрича, че е прекарала приятно онази „фатална“ нощ в компанията на Масфийлд и двете цяла вечер да са разменяли сладки приказки и усмивки, Лорен все пак и до ден днешен отказва да дава автографи точно на тази снимка.

82-годишната днес София, която зад гърба си има участия в над 90 филма и 2 награди Оскар, не иска да се идентифицира с тази снимка най-малкото от уважение към паметта на Джейн Мансфийлд, която остава завинаги на 34 години, загивайки в автомобилна катастрофа 10 години след създаването на този кадър.