„Малки жени“ на 32

Малко ме е срам да си призная, но прочетох “Малки жени” на 32 години…

С книгата имаме дълга история, ако може така да се нарече. Сигурно съм била в 3 или 4 клас, когато я видях в една книжарница и веднага грабна вниманието ми. Да, но тогава разполагах с малка сума пари (в глават ми се въртят 5лв), с които да си купя нещо по свой избор, а до романът се мъдреше книга със съвети за отглеждане на аквариумни рибки.
Цената на двете издания беше еднаква, а аз към момента имах малък аквариум с два хелера и една гупа, за които много исках да се грижа. Реших, че е по-разумно да инвестирам парите си в трупане на знания за успешно гледане на рибките, а “Малки жени” оставих за друг път, когато имам пак пари за книжки. 

Времето минаваше, а библиотеката ми се пълнеше с всякакви други юношески романи, а за гениалната творба на Луиза Мей Олкът все не идваше ред. 

Когато вече в 20те си години виждах книгата на рафта в книжарницата, си казвах, че вече съм “голяма” за подобно четиво, но ето ме сега на 30+ щастливо прочела книгата и трябва да кажа, колкото и странно да звучи, че сега беше най-доброто време.

51CyX11R9yL._SX342_QL70_ML2_

Душата и умът ми сякаш имаха нужда точно от това четиво в точно този момент, за да им подейства така освежаващо, вдъхновяващо и насърчително, както малко други прочетени книги.

Бързо след това погълнах и “Добри съпруги” – продължението на “Малки жени” и ми повлия също така благотворно, както първа част.

Разбира се, когато четеш тези книги, трябва да се направи голямата уговорка, че са публикувани през 1868 – година, скандално далечна не само времево, но и морално-традиционно. Затова и някои млади читатели биха казали, че определени моменти от романа лъхат на сексизъм (особено в обясненията как трябва да се държи съпругата с мъжа си и други сходни).

Трябва да се опитаме да прочетем романа с не толкова съвременни очи, колкото с необременено от съвременния морал сърце или иначе казано – безпристрастно.

1200px-Louisa_May_Alcott,_c._1870_-_Warren's_Portraits,_Boston

За разлика от своите героини, Луиза Мей Олкът никога не минава под венчилото и остава бездетна

Истината е, че романите на Луиза са като своеобразен пътеводител в света на младите момичета от нейната епоха. Те са образователни, поучителни, забавни и така нужни, за да изградиш здрави морални устои. 

Убедена съм, че тълкувани по правилния начин и днес могат да бъдат от огромна полза за всеки, решил да ги прочете.

А като споменах, че са забавни, то искам само да допълня, че е имало моменти в книгите, на които съм се смяла с глас, както и други, на които плаках горчиво, но то това е качественото четиво.

Ако случайно има още някой заблуден като мен, който не е прочел двете книги, то мога единствено да му препоръчам да го направи по-скоро. И няма да съжалява 🙂

Реклама

Как се прави пастет от мъже

1045735969

Политиката не ми е сред любимите „ястия в менюто“ сред международните новини.

Но когато Хилари Клинтън и Доналд Тръмп правят първия си публичен дебат на живо пред 100 милиона американци срещу телевизионните екрани, няма как да остана равнодушна.

Особено щом една жена слага на място в ефир мъж сексист.

Абстрахирам се от политическите качества на двамата кандидати за президент на Щатите. Защото със сигурност нито тя, нито той не са изцяло бели или изцяло черни. Политическите анализатори пък казват, че и двамата имат пропуски в презентацията си пред гласоподавателите, но тук фокусът е друг.  И той е една много специална дата.

clinton-trump

Датата 26 септември 2016 година, денят дебата. Която завинаги ще запомня с едно-единствено ярко явление:

Как мъжете се „правят на пастет“!

Или иначе казано – как се запушват самоуверените, надути, многознаещи усти на женомразци със самочувствие без напълно оправдано покритие.

a-deal-for-donald-trump-b

Начинът, по който бившата първа дама на САЩ, не оставаше длъжна на Тръмп по време на целия дебат, начинът, по който не се разконцентрираше, докато той се опитваше да саботира речта ѝ и начинът, по който тя не си даде думата, а защитаваше вярванията си докрай, ме накара да се гордея.

Че съм жена. Че мога. Че всичко е възможно. Аз бях Хилари, ти беше Хилари, всички бяхме Хилари.

Най-силната част от представянето ѝ със сигурност беше мигът, когато припомни как магнатът, тогава собственик на престижния конкурс за красота, обижда Алисия Мачадо по време на годината ѝ като кралица през 1996 г., наричайки я Мис прасе затова, че е качила килограми и Мис домакиня затова, че е испаноговоряща.

africanjam

„Тя вече е американска гражданка. Бъди сигурен, че ще гласува през ноември „– ето така смело го затапи тя! И публиката избухна в аплодисменти. А Тръмп замълча, нямаше какво да каже или да се оправдае.

Понякога животът ни поставя в ситуации, когато женомразците отправят обидни и унизителни твърдения към нежната половина от човечеството. Обаче изразът „на пастет“ ясно илюстрира какво може да се случи с всеки един от тях, когато си намерят майстора или по-точно – попаднат на жена като Хилари.

hillary-clinton-debate-w710-h473-2x

Обещавам си следващия път, когато съдбата ме срещне с подобен самонадеян екземпляр, да използвам ума си като оръжие. Да не му оставам длъжна. Точно като Хилари. Ще бъда Хилари, ще бъда смела… Бъди и ти!

Ако някой се опита да ми отнеме мечтата, за която се боря, ще запазя самообладание и ще уцеля високомерника право в сърцето, и то с неговите слаби страни, които той счита за силни, но всъщност не е познал!

Все пак, пастетът никога няма да е излишен, нали?

hillaryclintonsept2016debate640

P.S: Хилари, стискам ти палци. Нека и България да създаде жени политици като теб.