Специфики на летенето с бебе

След като миналата година споделих личния си опит за спецификите на летенето с котка, сега дойде ред да разкажа и за пътуването с бебе.

Дестинацията отново е Дания (Копенхаген) – България (София), компанията е WizzAir – единствените с директен полет по маршрута към този момент, аз съм мама с бебе на 6 месеца.

Още като купувахме билетите, таткото (който нямаше да може да ни придружи) прояви чудесна прозорливост и настоя да вземем две места. Повечето сигурно знаете, че бебе до 2 години може да пътува в скута на възрастен, като се заплаща единствено такса за детето, а не цяло място.

Ние обаче решихме, че ще е излишно предизвикателство за нашите и чужди нерви да летя почти три часа с бебе в скута ми. Отделно, че местата в WizzAir са тесни дори за сам възрастен, пък какво ли остава за шавливо дете.

Билетите бяха достатъчно евтини, затова купихме две седалки, което ми осигури не само допълнително място, но и възможност да взема столчето за кола на борда с мен. То ми беше изключително важно за всички предстоящи пътувания, а и е много по-лесно, като по време на полета оставя бебето в него и ръцете ми са свободни поне за малко.

С наближаване датата на полета се засилваха притесненията ми и то не за друго, а как ще приеме малката цялото пътешествие от има-няма 2000км. В бебешката чанта бях приготвила освен храна за нея, всевъзможни залъгалки.

Интересното при моето бебе е, че обича да си играе с всичко друго, но не и конкретни бебешки играчки. Затова имах под ръка шнола за коса, крем за лице, обикновена връзка, тубичка гел за никнещи зъби (на Бочко, абсолютно разочарование – страшно парфюмиран и захаросан продукт, но пък опаковката ѝ е любима за чесане на венци) и други подобни.

И ето, че заветната дата дойде и таткото ни остави на летището – аз, екипирана с ергономичната раница, в нея любопитното бебе, ръчен багаж (сак), бебешка чанта и столче за кола + два паспорта и два акта за раждане (датски и български) в задния ми джоб.

На излизане от Дания единственото, което трябваше да покажа на граничните власти бе паспорта на малката. При напускане на България обаче е задължително да се представи нотариално заверено разрешително от другия родител, че е съгласен детето да напуска страната в компанията на майка му. На въпросния документ трябвало да имам ксерокопие, което се взима от българските гранични власти. Тъй като нямах такова, а само оригинал, служителят – невероятно мило момче, снима оригинала с телефона си и така направи втори екземпляр и ме пусна да си ходя по живо по здраво.

Актовете за раждане бяха напълно излишни, но аз от параноя реших да ги взема с мен за всеки случай. Но да знаете, ако ви се наложи да пътувате, няма смисъл да ги носите със себе си.

На проверката на багажа отново нямах никакви проблеми, като на родители с бебета е позволено да пренасят вода, както и готова бебешка храна.

И ето, че се озовах в самолета, където всях смут из стюардесите с моето столче за кола. Като начало се опитаха да спорят с мен защо столчето е на борда, после дали наистина е такова, каквото трябва – да се сложи обратно на посоката на движение, а след това как точно се връзва с колан. Явно много рядко се сблъскват с подобни предизвикателства, та не знаеха точно как да реагират, докато аз бях изчела и проверила всичко по темата, за да знам, че имам точното столче и как точно да го сложа в самолета.

В крайна сметка нагласих всичко и с притеснен трепет се чудех как ще протече самия полет.

В резюме накратко – на отиване бебе беше една идея по-изнервено, отколкото на връщане. И на двата полета се разплака единствено при кацане, като подозирам, че е имала болки в ушите от смяната на налягането. При първия полет успях да я приспя в ръцете ми, но събуждането беше съпроводено от стрес и съответния плач, който беше толкова отчаян, че разплака и мен. Успях обаче бързо да успокоя нея и себе си, и кацнахме в добро настроение и избърсани сълзи.

В полета на връщане не спа изобщо, а се закачаше с всички около нея, както и настояваше да стои изправена, нещо, на което научи по време на ваканцията ни.

За пореден път се уверих колко добро решение са били двете седалки. Само с една щеше да е кошмар.

По време и на двата престоя във въздуха се наложи да тествам как се сменя памперс в тоалетна на самолет (че и по време на турболенция) и трябва да кажа, че е доста клаустрофобично. За неприятна изненада обаче на българското летище – терминал 1, няма място за смяна на бебешки дупета… Не обичам да правя сравнения, но на копенхагенското летище тоалетните освен, че са през няколко метра, за да обслужат огромния поток пътници, са оборудвани и в помощ на родителите.

Като цяло в Пловдив – родният ми град, не намерих нито едно заведение, където да има станция за смяна на пелени… Крайно разочароващо. За опитите ми да се придвижвам с детска количка из града също не искам да отварям дума, че ще изложа Европейската столица на културата.

Ще кажа обаче, че всички срещнати хора – познати и непознати, бяха изключително мили и отзивчиви към мен и детето ми, и се стараеха да помогнат, дори и когато не съм го искала или не се е налагало.

За пореден път ще си позволя да спомена, че Ergobaby-то беше най-добрата ми бебешка покупка и ми позволи да разходя малката навсякъде, където исках, особено из Стария град. Отделно ми оказа незаменима помощ при обикаляне из летищата, качване/слизане от самолети и т.н. Всяка майка има нужда от едно подобно 🙂

В заключение мога само да кажа, че не е страшно да летиш сам с бебе, освен ако сам не си втълпиш, че е. За да мине всичко както трябва, се искат само здрави нерви, трезва мисъл и изобилие залъгалки от всякакъв характер. И най-важното – да си повтаряш, че и това ще мине, както всичко друго 🙂

Още от Дневникът на мама:

Розови бебешки дупета

Великата тайна за успокояване на бебета

Q1 от живота на бебето – ще става все по-лесно, повярвайте

Шестото чувство на бебетата

Реклама

Жените, разбиващи стъкления таван над всички нас

Една приятелка преди време ми каза, че жените сами се подценяваме взаимно и не очакваме много една от друга. Често се сещам за думите ѝ и се замислям върху тях, като всеки път установявам, че е права.

Жените имаме ужасния навик да съдим – себе си, другите жени, мъжете, децата ни дори, всички. В желанието си да се справяме по-добре с живота и задачите си и да сме колкото можем по-успешни, не се усещаме как започваме настървено състезание, в което често гледаме лошо изпод вежди към другите състезатели.

Лесно раздаваме оценки коя била “кифла” или лоша приятелка/майка/баба, коя била мързелива или “представяш ли си какви неща говори/прави!?”.

Така се стига до момента, в които съзнателно или не ние спираме да очакваме повече от собствения си пол. Радваме се за успехите на другите жени, но подкрепяме ли ги, когато се борят за желанията си? Насърчаваме ли се една друга, за да бъдем по-успешни? Или ни е по-лесно пренебрежително да махнем с ръка и да се върнем към личните си занимания и проблеми.

За нас във Вита Морена винаги е било от ключово значение да показваме и разказваме за успешни дами от целия свят. Ние вярваме, че именно добрият пример може да послужи като силна мотивация, да създаде конкуренция дори и така да доведе до рекорди, постижения и сбъднати мечти.

Ненапразно и слоганът ни е „Зад всяка успяла жена стои самата тя„, защото успехът винаги изисква жертви, спартанска отдаденост, талант, много упорство и щипка успех.

А и искаме да разбием мита, че на жените – особено красивите такива, им се дава даром добрия живот.

Днес искаме да ви покажем още няколко разкошни дами, които са счупили стъкления таван над женския пол и доказват, че жените могат да бъдат супер успешни в уж типично мъжки професии.

Сержант Риана Конър е жена, която след като видиш, можеш с лека ръка да обявиш за зайче на Плейбой, трофейна съпруга или обикновен модел.

Тя е с разкошна фигура, изкушаващ поглед, дълга руса коса, големи силиконови гърди и вкус към високите токчета и добрия грим.

В същото време тя е сред най-отдадените на работата си сержанти във военоморската армия на САЩ и служи на страната си вече 7 години.

Паралелно с това е студент, репортер, а отскоро и омъжена жена.

Физическата и психическа подготовки, за да влезе изобщо в армията, да се задържи там, че и да достигне до чин “сержант”, са тежки и изискват пълна отдаденост.

Сержант Конър разбива на пух и прах клишетата за “мъжките момичета” в армията и е прекрасно доказателство, че жените могат да имат успешна кариера като военни.

Знаете ли, че по-малко от 6% от всички авиопилоти на туристическите самолети са жени? Това е прекрасен пример за стъклен таван – уж нямаш ограничения, но реално имаш. За щастие, има жени като Линди Катс, които нагледно показват как можеш да стигнеш звездите и мечтите си, без да се притесняваш дали си жена или мъж.

Тя е сред най-успешните, а и със сигурност най-красиви пилоти на пътнически самолети.

“Не се чувствам с нещо по-различна от колегите ми мъже. Когато получим документите си за пилоти, всички ставаме равни”, споделя Линди и е напълно права.

Инстаграм профилът ѝ можете да видите тук.

Друг прекрасен пример за супер успешна жена в “запазена” за мъже професия, която разбива и митовете, че умните жени са задръстени, е доктор Кат Бегович. Към момента тя е сред най-най-добрите пластични хирурзи в Бевърли Хилс, отделно е щастливо женена и майка на момиченце.

Д-р Бегович често споделя в своите социални канали истории от личния си живот и колко много ѝ е коствало да има целия бляскав живот.

За нея сме ви разказвали вече във специална статия – Жените, на които се възхищавам: Кат Бегович

Инстаграм профилът на д-р Кат – вижте тук, е изключително интересен и поучителен за това как трябва да изглежда тялото след определена пластична процедура. Особено ако сравните резултатите ѝ с тези на други уж много популярни лекари (визираме и бг такива), ще видите колко по-натурални и естествени изглеждат нейните пациенти.

Идеф Иден Гриндшпан (вижте сайта ѝ тук) е сред най-успешните готвачи в световен мащаб, въпреки че статистиката сочи как 77% от големите готвачи са мъже.

С много труд, всеотдайност и упоритост, към момента тя има свое собствено кулинарно предаване, отделно е съдия в готварското шоу „Top Chef Canada“ и противно на всички очаквания, е забележително слаба!

Иден е и горда майка и съпруга, а към личния ѝ живот можете да надникнете в инстаграм профила ѝ тук.

Една от последните, но не и по важност, забележителни жени, за които искаме да ви разкажем, е Мишел Далтън. Тя има вид на перфектната жена, но професията ѝ е абсолютно и типично мъжка. Мишел от 6-годишна се занимава с риболов!

Към момента тя се занимава с ловене на роба на професионално ниво и събира очите на всички с улова, тялото и цялостното си излъчване. Нейният инстаграм профил можете да разгледате тук.

Представете си как като малко момиченце е отговаряла на въпроса „Каква искаш да станеш, като пораснеш“ и след това се замислете как бихте реагирали, като чуете отговора – „Рибар!“.

Истината е, че всички ние – мъже и жени, можем да бъдем каквито поискаме, стига да се постараем достатъчно и няма нужда от излишни нерви и съдене. Важното е да работим в посока подобряване на себе си и околния свят, както и да бъдем повече в помощ, а не във вреда. Така че главата горе и тръгвайте смело по пътя, който сте си избрали, дори и той още да не е утъпкан.

Всяко голямо пътешествие започва с една първа малка крачка 🙂

Прочетете още:

Урок по женственост и сила от Мерил Стрийп

Надин Лабаки: женственост, талант и човечност в 24 кадъра

Тя получава 1000 долара, той – 1,5 милиона. И сега накъде?

Те, които отвориха пътя за останалите

Митът за супержената и пропагандата да имаш деца

Новите герои или как жените завладяха троновете и игрите

Най-вдъхновяващите и успешни жени в науката

Море от облаци

Лорън Росет (laurentrosset.com) е визуален артист, който обича винаги да заема място до илюминатора, когато пътува със самолет.

Наслаждавайки се на гледката от високо, Росет решил да създаде специален проект, преплитащ двете стихии – вода и въздух.

С помощта на камерата си и различни обработващи програми, той е създал невероятни изображения на морета, чиито вълни са облаци.

Ние искрено бяхме запленени, затова споделяме с вас творенията на Лорън:

Урокът на 2017 година – как се сбъдват желания

Надявам се винаги да помня невероятното чувство, което изпитвах в началото на 2017 година.

Поради неприятни и неочаквани обстоятелства се случи така, че останах без пари. А зимата беше страшно студена. Не можех да си взема нови ботуши или пък по-топло зимно палто, с храната също трябваше сериозно да се ограничавам, наложи се спешно да се нанеса при най-добрата ми приятелка в нейното миниатюрното студио и не бях особено сигурна как точно ще успея да се справя с новосъздалата се ситуация. Но се чувствах прекрасно! Виждах света през нови очи и усещах всичко по различен, по-добър начин.

Бях убедена, че годината ще е прекрасна и ще успея да си извоювам това, от което се чувствах лишена през 2016.

„Лишена“ не е точната дума… Може би просто не се постарах достатъчно предишните 12 месеца да догоня щастието си. Може би се оставих на чужди течения да ме затлачат някъде покрай бреговете на апатията и да позволя да затъвам в тинята на чужди проблеми и комплекси.

Каквото и да е, вината е само моя, че позволих толкова дълго животът ми да не тече така, както искам и чувствам, че трябва да бъде.

С началото на 2017 обаче усещах вятъра на промяната и реших да го използвам максимално, за да ме отведе към нови приключения. И те не закъсняха.

Първите месеци, прекарани в жилището на най-близкия ми човек, се оказаха толкова уютни и хубави, че ме заредиха с оптимизъм за дълго напред. Тя, която ми е по-близка от сестра, има таланта да превръща в дом всяко място, където живее и аз се чувствам винаги спокойна и като у дома си, без значение дали става въпрос за общежитие, самостоятелна стая или цяла квартира.

При изнасянето ми някъде около средата на февруари, ѝ оставих бележка, че я обичам и че ще се върна. Дали подсъзнателно съм знаела, че това са били пророчески думи?

Февруари се случи и първото ни пътешествие – отидохме за няколко дни до Бари, Италия, където ни посрещна истинско лятно време. Наслаждавахме се на храната, виното, сиестата, неподправената италианска атмосфера, морето и ароматът на босилек, чесън и домати.

(За пътешествието ни в Бари и околоността можете да прочетете тук – Писма на пътешественика: Бари, Италия;  Античната и романтична Матера)

Преди края на месеца се случи така, че неочаквано и спонтанно се запознах с човек, за който си казах, че или е поредният въздухар или ще си намеря майстора с него. Преди началото на март си бях купила билети за Копенхаген, където живее той. Реших, че ще проверя лично дали е това, за което се представя. В същия ден си чухме гласовете за първи път, а аз изпълних отдавна замислен и планиран татус, който се превърна в красива част на калиграфската ми „колекция“.

Ако някога имам дете, особено пък дъщеря, и тя ми каже, че ще лети 3 часа, за да се срещне с непознат, с когото само са си писали, мисля, че никога не бих ѝ разрешила. Ще ѝ кажа, че е луда, че е страшно опасно, че не искам да чувам дори за подобни неща, дори и да е на почти 30 години, дори и да е убедена, че той е „различен“.

Аз обаче имах невероятно вътрешно спокойстие и вяра, че всичко ще е наред.

Докато стане време да полета ми до Дания, направих още два – отиване и връщане до Бергамо, където прекарах няколко прекрасни дни с друга моя близка приятелка. Вкусвахме доволно от италинаското кафе, кроасани, паста, вино, правихме дълги разходки из стария град и благодаряхме всеки ден на себе си и решението си да направим тази малка своеобразна почивка.

Може би вече се чудите как така изведнъж имам пари за подобни пътешествия? Истината е, че билетите за Италия бяха купени на безценица още миналата година, когато не подозирах какви финансови колапси ме очакват. Освен това имах късмета да получа няколко проекта, които изпълнявах паралелно с редовната си работа и които ми помогнаха да скрепя положението.

Е, наложи се да се лиша от съня и свободното си време (буквално). Спях по 4 часа на денонощие, но бях благодарна, че имам късмета да получа тази допълнителна работа и така да финансирам мечтите си.

Малките пътешествия ми помагаха да релаксирам и да събирам сили да продължа с всичките ми ангажименти.

Пролетта беше прекрасна! Изпитвах силното желание да превърна малката си квартира в по-уютно местенце и поетапно започнах подобряване на цялостния интериор. Отделно се появиха и цяла плеяда саксии на терасата ми. Исках да посадя семеца и да видя как от тях порасват цветя! И ми се получи 😊

Неусетно дойде и времето да отлетя за Копенхаген. Непосредствено преди кацането на летището там почувствах истински прилив на щастие и спокойствие. Помислих си, че ако сега нещо се случи със самолета и всички вътре се разпаднем на атоми и молекули, ще съм си отишла щастлива и доволна от живота си.

На летището го видях. Беше точно това, което трябваше, че и повече. Докато стигнем от терминала до метрото дъждовните облаци се бяха разсеяли и като че след щракване с пръсти слънцето бе изгряло и никой не би заподозрял, че допреди малко е валяло. Гледах го в очите и имах чувството, че се познаваме отдавна.

Копенхаген се представи пред мен в най-добрата си и слънчева светлина. (Прочетете повече за града на приказките тук – Копенхаген – градът на щастието)

Времето мина неусетно, отново бях в София и смело продължавах да върша работа за трима души в едно денонощие, както и да градя още планове. Не на последно място – да купувам още самолетни билети 😊

Интересното е, че преди първото ни виждане в Дания, аз вече бях взела билети за второто ми ходене, което планирахме да е през Великден. Тогава трябваше да летя на отиване и на връщане през Скопие, тъй като през София нямаше удобни полети. Не виждах нищо лошо или страшно в това, даже си намерих група за споделено пътуване и срещу 20 евро щяха да ме вземат с автомобил от нашата столица и закарат до летището в Македония. Така опознах и братята македонци, които вярвате или не, но развиват доходоносен бизнес с подобни таксиметрови услуги между двете държави и аз далеч не съм първата, която пътува по подобен начин.

За Великден в Копенхаген беше още по-хубаво. Е, времето бе по-студено и дъждовно, но между нас връзката се бе засилила и имахме усещането, че довчера сме били заедно. Реално то беше така – всяка свободна минута прекарвахме в разговори. Да живее интернет, мобилните данни и всички приложения, които ти помагат да се виждаш и чуваш с когото пожелаеш, без значение къде се намирате.

Изпитанията продължаваха, разбира се. На връщане след Великден полетът закъсня и сред редица балкански административни абсурди, за които няма смисъл да разказвам, се оказах ранния следобед на автогарата в Скопие, където трябваше да чакам до полунощ, за да хвана единствения възможен автобус за София. Беше студено, мръсно, леко страшно, wi-fi нямаше, не можех и да говоря по телефона с никого заради супер високите цени на разговорите извън ЕС, но след като си поплаках над една бутилка Скопско пиво, си възвърнах спокойствието. Успях да стигна до София в ранните часове на следващия ден, да се изкъпя и да отида на работа без да съм спала повече от 2 часа в автобуса, но важното е, че вече бях на родна почва.

Май месец се задаваше, а с него и рожденият ми ден. Навършвах 30 и знаех точно как искам да посрещна новото ми десетилетие – в Париж! Моята отдавнашна мечта, която на няколко пъти да сбъдна, но все нещо се проваляше. Е, сега бях решила, че ако трябва ще отида сама, но ще посрещна 24 май (рождения ми ден) в този град.

Най-добрата ми приятелка реши, че няма да ме оставя самостоятелно в това начинание и скоро двете имахме купени самолетни билети, намерена разкошна квартира в центъра на града и пуснати отпуски за почти седмица през май.

Това е едно от най-прекрасните ми пътешествия, за които съм разказала с подробности и полезни съвети тук – Един Париж, който не очаквах. Или как се сбъдват мечтите.

Забравих да спомена, че в началото на май месец, когато се събираха някакви официални почивни дни реших, че е добра идея вместо да харчим пари с София, да отскочим отново с най-добрата ми приятелка до нашия любим, любим Истанбул. Получи ни се перфектно!

Това кратко приключение е описано и илюстрирано със снимки тук – Писма на пътешественика: магнетичният Истанбул

Годината почти е беше стигнала половината си, когато вече бях взела решението, че през следващите месеци ще сменя не само жилището, но и държавата.

Да, двамата с него решихме, че не искаме да пропиляваме това, което ни се случва и сме достатъчно стабилни в чувставата си, за да тестваме как ще е да се съберем изцяло. Той е първият мъж в живота ми, който е сигурен, че иска да бъде с мен. Без излишни въпроси, без вайкане, без чудене и колебания. Спокойно, но твърдо решение аз да бъда жената до него и той мъжът до мен.

Така и се случи.

Веднага след кацането ни от Париж, се преместих отново при най-добрата ми приятелка. Преди това цялата ми досегашна покъщина бе редуцирана до няколко сака. При следващото ми ходене в Копенхаген, планирано за края на юни, щях да занеса един куфар, а окончателното ми пренасяне в Скандинавието щеше да се случи в началото на август и тогава с мен щеше да пътува единствено моята любима Кота и ръчния ми багаж. Това пътуване бе истински епично и изпълнено с предизвикателства.

Разказвам за него тук – Модерна одисея – как се спасяваш, когато всичко с полетите ти се обърка, а съвети от личен опит как се лети с животно ще откриете тук – Специфики на пътуването с котка в самолет.

Най-страдах за библиотеката ми. Книгите са специална част от моя живот и ми беше трудно да се разделя с тях, след като всяка една съм я купува лично или ми е била важен подарък. Половината дарих на едно читалище, а другата занесох на родителите ми в Пловдив.

С дрехите беше далеч по-лесно. Изумих се как без да се усетим потъваме в суета и трупаме толкова излишни вещи, аксесоари и парцали, които дори не ни трябват, нито пък реално ползваме. Рециклирах огромно количество дрехи, други подарих и една малка част натъпках в куфара си за юнското ми посещение в Копенхаген. Паралелно с това завършвах част от проектите си, които вече ме оставяха без сили и нямах търпение да ги приключа.

Животът в малката квартира на приятелката ми течеше толкова романтично и прекрасно, че искрено благодарях за него! Последните ми месеци в страната щяха да бъдат наситени на красота, спокойствие и чисто приятелство.

Юли месец също не се размина без полети. С моята по-добра половинка, както наричах приятелката си, отидохме в Сицилия за нейния рожден ден, който е на 1 август. Сицилия ни посрещна гореща, средиземноморска, малко разпиляна и мърлява, но изключително колоритна и запомняща се.

Малко след връщането ни оттам, трябваше да подготвя себе си и милата ми котка за летенето до Копенхаген. Както казах по-горе, това беше шеметно пътуване, което се проточи в почти 24 часа и дори имаше момент, когато си мислех, че никога няма да стигна до Дания, а ще си остана някъде из Германия. Всичко обаче се нареди както трябва накрая и сега пухкавата Кота се радва на датския си дом както на никой друг досега. Имам и подозрения, че обича мъжа ми повече от мен.

О да, оженихме се в края на август в общината в Копенхаген на най-прекрасната, малка и кокетна сватба!

Разказвам със снимки за нея ето тук – Как се регистрира в България брак, сключен в чужбина.

Годежът се случи в една разкошна слънчева неделя (моят любим ден) край бреговете на Северно море. И в най-смелите си мечти не съм си представяла подобни годеж и сватба, нито пък че ще си спомням с гордост и вълнение за всеки един момент от тях. Нямаше напрежение, нямаше стрес, нямаше излишно планиране. Имаше обаче много смях, целувки, весели вълнения и усещането, че с щастие в сърцето прекрачваш прага на новия си живот.

Традицията на самолетни полети всеки месец се запази и през октомври, когато реших, че ще се възползвам от намалените билети и ще посетя за кратко родителите си.

Връщайки се в Копенхаген, усещах как се завръщам у дома, нищо, че живеех само от няколко месеца тук. Чувствах, че това е новото ми място, на което съм паснала така добре, сякаш съм липсващото парченце от пъзела, което най-сетне се е намерило и е направило картинката завършена.

Възхищавам се на този град, харесвам хората в него, културата и привичките му, чувствам го свой и усещам, че занапред има още много да се опознаваме и влюбваме още по-дълбоко и силно един в друг.

Що се отнася до нашето малко, новообразувало се семейство, то се радва на хармония и на първата си Коледа заедно. Празниците бяха наситени с аромати на български традиционни блюда, които с удоволствие приготвих, както и на тихата задушевна атмосфера, каквато може да има само между сродните души.

2017 бе истински ярка, запомняща се и необикновена година. Случваха са невероятни неща, стига да имаш очите за тях и смелостта да ги посрещнеш. Личният ми извод и съвет е, когато съдбата ти дава, взимай! Взимай смело, без да се чудиш и колебаеш, без да задаваш излишни въпроси. Късметът е на страната на смелите, а дори и да сбъркаш, ще извлечеш ценен опит и ще знаеш как да постъпиш следващия път.

И ако чувствате, че нищо не се променя около вас или не се случва по начина, по който искате, то това е ясен знак, че трябва да промените нещо в себе си. От вас самите зависи да гоните щастието си, да го заслужите и да сбъднете мечтите си. И си поставяйте винаги нови цели, защото само така ще имате мотив да се движите напред.

Нищо не се случва без движение, а промяната може да е за добро, стига да не сме прекалено вгледани в ежедневието си, а да успеем да уловим и оползотворим даващите ни се възможности.

Модерна одисея – как се спасяваш, когато всичко с полетите ти се обърка

Първа част на историята, както и полезни съвети как се пътува с животно в самолет, можете да прочетете ТУК

Стигайки във Франфурт в 21ч местно време се оказа, че всички гишета, както и колцентровете на AirBerlin са затворени и трябва да чакам до 3 часа сутринта на следващия ден (иначе казано – да прекарам нощта на летището), докато отворят и ми дадат информация.

Питах всеки възможен човек на информация, почти се разплаках пред един, но никой не можеше да направи нещо различно за мен.

И така, с Кота останахме на летището да чакаме от 21ч в петък до 3ч сутринта в събота някакво спасение.

Налагало ми се е да спя на летището в Скопие и трябва да ви кажа, че там беше в пъти по-удобно. Но какво да се прави, задоволих се с металните груби седалки във Франкфурт, който имаха дръжки за ръце между местата, за да не можеш да легнеш.

Заредих си телефона в един ъгъл, седнала на земята, където имаше и други изтерзани души като мен, използващи контактите в стената.

С Кота обаче какво да правя? Вече ѝ се събраха повече от 5 часа в тая клета (от 16ч в петък, когато тръгнахме за летището). Дойде ми гениалната идея да ползвам инвалидната тоалетна, тъй като само тя беше с плътно затваряща се врата без една педя дупка c пода, а освен това беше доста широка и добре затоплена.

Инвалидните тоалетни (поне в чужбина) са много по-чисти от другите, тъй като се използват много по-рядко. Това също беше плюс и с Кота поне 5 пъти ходихме за по 10-15 мин в тази тоалетна, където пусках горкото животно от клетката да се раздвижи малко и да пие вода.

Притесних се, когато в един момент не искаше вече да пие, а бяха минали часове без да се хидратира. Тогава ѝ намокрих едно хубаво лапите и муцуната, че поне като се облизва, да поема влага.

Стана 4ч сутринта и гишето, което обслужваше AirBerlin отвори за моя огромна радост! Аз вече бях проверила всички възможни полети и имаше директен на Луфтханза до Копенхаген, излитащ след няколко часа, на който можеха да ме качат.

Да, но не… Симпатичната служителка много мило ми обясни, че BulgariaAir носят отговорност за ребукването на билета ми, след като съм изпуснала прикачванията по тяхна вина. А техните офиси (които са в София, не и на летището във Франкфурт) още не са отворили, затова трябва да чакаме до 7ч местно време, когато нашенците ще започнат работа.

А това, че служител на ЕърБерлин ме е заблудил с информация!? А това, че прекарах цялата нощ на летището!? А това, че ми дължат поне един сандвич, ако не настаняване в хотел за тяхна сметка, заради това закъснение?!

“Съжалявам, ръцете са ми вързани, докато не отвори офисът на компанията…”

Тих ужас за Кота и горчиви сълзи за мен, като вече се чувствах напълно отчаяна и убедена, че от тук няма да излетя никъде.

Какво да правя? Да се върна в София? Да потърся влак/автобус? Да си купя друг билет за друг полет?

Връщането отпадна като вариант, все пак бях минала половината път.

Влак имаше, но пътуваше за 9-10 часа до Копенхаген, а и тръгваше след 4 часа, през които все пак имах време да си разреша случая с полетите. Да купя друг билет се оказа изключително скъпо, а и следващите удобни полети бяха най-рано след 5 часа, нямаше смисъл да бързам.

Поне имах късмет, че на летището бяха отворени няколко магазинчета, от които да си купя вода и някакви неща за ядене, та 50-те евра, които баща ми набута в ръцете на тръгване, а аз му изсумтях, че в Дания ползват крони, ми подействаха чудесно (мислено се извинявах на баща си поне 10 пъти).

И най-сетне дойде заветния момент – българският офис на BulgariaAir отвори, но о, чудо – никой не вдигаше телефона!!! И аз, и милата служителка звъняхме нон стоп като на пожар на всички възможни телефони, включително и на вътрешните, които тя – служителката, имаше. Но никой не вдигаше…

Аз вече бях претръпнала към несгодите и реших, че тъпата родна администрация не може да ме изплаши. Щях да си купя билети за полета (пак на AirBerlin), който щеше да ме закара до Копенхаген (пак с прикачане на Берлин тегел), за да съм сигурна, че няма да пропусна и тази възможност. А и останалите удобни полети, след като изпуснах директните на Луфтханза, бяха чак в 14ч, което вече беше прекалено късно.

Служителката обаче, реши да дадем още 10 мин време на българите да отговорят, като допълнително реши да им пусне и имейл с описан моя проблем.

И така, в последните 20 мин, в които можех да купя билети за полетите, които ми трябваха, БългарияЕър не вдигаха, а аз вече вадех кредитната си карта, за да се разделя с 800лв за мен и 120лв за Кота за нужните полети, когато чудото се случи!

Милата, разбрана и толкова прекрасна, че исках да я разцелувам, служителка реши за последно да си погледне пощата и видя отговор от българите, че ми ребукват билета!!!!

Казват, че немците били студени, груби хора, криещи емоциите си дълбоко в практичните си души. Е, ако бяхте видели как тази сладурана зад гишето вика, пляска с ръце и подскача на място, ще разберете, че това са пълни глупости. Момичето беше толкова щастливо, а аз толкова невярваща какво се случва, че трябваше да има камера отстрани да снима, а бабите пред телевизора да плачат.

Вече бях спокойна, щастлива и свежа като репичка! След няколко часа щях да съм в Копенхаген, прикачването в Берлин изобщо не ме вълнуваше, на Кота все още ѝ оставаха 7-8 живота, така че всичко щеше да се оправи.

Наложи се отново да минем проверка на багаж, тъй като офисът наAirBerlin беше в публичната обща част на летището.

Сега по нов начин провериха Кота – накараха ме да я извадя от кутията и да я гушна, след което много бързо прекараха софтбокса през скенера да видят, че не нося бомба вътре и ми ги върнаха обратно, за да вкарам котенцето.

Трябва да ви кажа, че Кота беше абсолютен герои! Не само, че не се дърпаше, не драскаше и не изпадаше в истерии, а даже с желание и готовност влизаше в софтбокса си след всяко изваждане оттам. Тази кутия ѝ даваше чувство на сигурност и защита от околната непозната, враждебна и шумна среда, така че с готовност си стоеше вътре.

В дългите часове през нощта, докато чаках някаква развръзка на случая си, бях взела Кота, гушната под връхното ми яке. Тя се нагушваше плътно в мен, с муцунка под мишниците ми и така двете успяхме да поспим за час-два. Е, не може да се нарече точно сън, по-скоро дрямка, защото емоциите не ти дават да се отпуснеш, но все пак беше почивка.

Най-хубавото беше, че котето ми топлеше, защото дори и през август вечерно време на летищата става студено.

И така, към 13-14ч в събота вече бях в Копенхаген (за справка, от летището в София трябваше да излетя в 18ч и да пристигна в Дания в 22:30 същата вечер) и се чувствах истински щастлива и благодарна.

Тъй като идвах от Германия, дори не ми провериха паспорт на граничен контрол, а както вече казах – Кота не представляваше интерес за абсолютно никого никъде от всички места, на които бях с нея през последните 24 часа.

Изумителното беше, че за цялото това време, тя нито беше пишкала, нито нещо друго, а аз бях убедена (и подготвена), че няма да издържи и ще се изпишка в софтбокса си.

Кота обаче е страшен пич и за отрицателно време овладя изкуството на уюта и щастието – хюге. Сега живее като щастлива котка, похапваща датска храна и зяпаща през терасата преминаващите датчани с техните велосипеди.

Искам да ви споделя още, че след този случай съм искрено благодарна всяка вечер, като се сгушвам в собственото си легло в топлите завивки. Нещо, за което не се замисляме, но реално трябва дълбоко да оценяваме – че имаме къде да спим спокойни и защитени.

Ако някой има някакви въпроси относно пътуване с животни или друго подобно и смята, че мога да съм му полезна, или пък иска да сподели своя приключенска история за пътуване с животни, нека пише на editors@vitamorena.com

Специфики на пътуването с котка в самолет

В началото на август месец т.г. ми предстоеше окончателно преместване в Копенхаген. Да се разбира, че се разделих с целия си гардероб, вещи и книги, освен един сак с най-важното.

Може би звучи като фрапираща загуба на ценности, но реално беше като чудесно “почистване” в буквален и преносен смисъл на живота ми 🙂

Хората не се усещаме колко много, ужасно много излишни неща трупаме и си мислим, че са ни важни, че трябва да ги пазим, а реално само заемат място, събират прах и ни “тежат”.

Та, не страдам по вещите си, освен по милите ми книги, но и те намериха добър дом – половината останаха в библиотеката на родителите ми, другата половина дарих на читалището в Дряново, което е активно действащо и се радва на голяма посещаемост от деца и възрастни.

Едно от нещата, които не можех да оставя след себе си, беше котката ми – прекрасна, 4-годишна красавица с най-пухкавата опашка, която сте виждали, и тигрова украска. Носи звучното (и не особено оригинално) име Кота.

Кота получих като подарък за рождения си ден през 2013 година от страна на особено стиснато гадже, което си мислеше, че е голям хитрец с тая постъпка. Реално да подариш животно е изключително безотговорна постъпка, освен ако човекът, на когото го даваш, ти е много близък и не си убеден на 100%, че иска и най-вече може да се грижи за това животно.

Във всеки друг случай е лоша идея за подарък и именно в следствие на подобни “оригинални” подаръци, броят на изоставените животни расте.

Аз обаче не можех да изоставя моята Кота. Нито тогава, когато я получих и изобщо не бях финансово готова за отглеждането ѝ, нито сега, когато ми предстоеше сериозно пътуване и всички ми казваха да ѝ намеря нов дом и да не си причинявам главоболията.

С Кота сме имали редица приключения, тя е сменяла заедно с мен квартири, великодушно търпеше останалите кучета и котки, на които ставах приемен дом през годините, вечер спеше до главата ми, а сутрин ме събуждаше заедно с алармата.

А и не само това – чувствах се отговорна към животното и знаех, че ако сега я дам на други хора, защото ще ми е по-лесно, ще усещам това винаги като голяма своя вина и абсолютна грешка. За мен това е изоставяне и изключително егоистична постъпка. Ще си гледам животното, пък живеем в 21 век, колко може да е трудно да закарам едно коте от България до Дания?

Е, оказа се, че е по-трудно от очакваното, че и доста по-скъпо.

Бих искала да споделя опита си, за да послужи на някой друг, който е решил да прави подобни маневри и търси инфо и съвети. Защото аз лично търсих и почти не намерих.

Защо котка в самолет, не може ли с друг транспорт

Първоначално проверих дали няма някакъв начин Кота да бъде закарана по земя до Копенхаген. Открих в интернет зоотакси, което предлага транспортиране на животни както на територията на България, така и в Европа. Оказа се обаче, че могат да закарат Кота само до Германия срещу приблизителна сума от 400 евро (!!!), а оттам вече аз да си поема “внасянето” на животното в Копенхаген. Отделно, че ще пътува в клетка в микробус в продължение на дни. Този вариант отпадна много бързо. Оставаше опцията да лети заедно с мен в самолета.

Как се купува самолетен билет за котка

Нека започна от купуването на самолетни билети – трябва да проверите коя компания позволява пътуване на животни на самолетите си и при какви условия.

Тук беше първият студен душ за мен – единствено WizzAir летят директно София – Копенхаген, абсолютно никой друг!!! Дори да искам да дам 1000лв за билет, няма кой да ми предложи услугата, а Wizz като нискотарифна компания не допускат животни при каквито и да е обстоятелства на самолетите си.

С всички компании, позволяващи ми да летя с котка до Копенхаген, трябваше да прикачам полети… Къде едно прекачване, къде три, къде за 5 часа, къде за 16. А цените бяха фамозни. В крайна сметка се спрях на AirBerlin и най-изгодният откъм време и цена полет с две прикачвания от София към Копенхаген.

Първо прикачах във Франкфурт (голямото летище, не на Хан или друго), след това в Берлин Тегел и накрая стигам Дания. Цената на билета за мен беше към 400лв, за Кота – 120лв, а общите часове за летене бяха към 6.

С ужас установих, че във Франкфурт ще имам само 50 мин “дупка” между кацането и излитането, за което време трябваше да сменя терминалите. Кожата ми настръхваше всеки път, като мислех за това, отделно че прекарах дълги часове в гледане на клипове в Ютуб на хора, обикалящи това летище (учудващо, има много такива).

Оказа се, че самото летище имат схема като слънце на сайта си, която ти помага да се ориентираш, както и приложение за смартфон, което също те улеснява с навигацията си.

Берлин Тегел e много малко летище, където щях да имам час и малко време за прикачане, така че него не го мислех.

И така временно се успокоих, че всичко ще бъде наред. Сега се чудя, ако тогава знаех как щяха реално да се развият нещата, дали щях да тръгна?

След като проверих цените, трябваше да се запозная и с условията за пренос на животни. Изискванията при различните компании могат да се различават, затова четете внимателно информацията в сайта им. В повечето случаи, какъвто беше и моят, животно до 8 кг общо тегло с транспортната кутия, може да пътува в кабината при пътника.

В специалните багажни помещения за животни се приемат по-тежки индивиди, като за там цените са по-високи, а и животните са в пъти по-стресирани.

Изискване животното да е приспано по време на полета НЯМА! Нямам идея от къде е тръгнал тоя мит, но моля ви, не му вярвайте и в никакъв случай не приспивайте животното, мислейки си, че така е по-добре за него и за вас. Пълните упоики са опасни точно толкова, колкото и при хората, така че се прилагат само в крайно наложителни случаи, каквито не са пътуванията със самолет, кораб или друго превозно средство.

Има обаче доста стриктни изсквания към транспортната кутия, като в случая на AirBerlin беше да е т. нар. soft box, което е съвсем различно от типичните клетки, в които виждаме да носят кучетата и котките. Такива “меки кутии” за животни се продават, като не са особено изгодни, но с повече търсене, можете да откриете добри оферти.

Кота се бе сдобила с чуден софтбокс от вторите употреби в Копенхаген, който бях донесла при предходно пътуване. Цялото нещо приличаше на сак за път, имаше удобна дълга дръжка и мека постелка отвътре за самото животно.

След като проверите за размерите на транспортната клетка и преди да купите билетите, е изключително важно да се обадите на самолетната компания и да попитате за полета, който сте си избрали, има ли други животни и ако ви кажат “не”, заявявате, че вие ще сте с котка. Това се прави, заради изискването да няма повече от две котки на борда при пасажерите.

В моя случай трябваше да звънна първо на AirBerlin, а после на BulgariaAir, който се оказа, че изпълняват първия ми полет (София – Франкфурт) и които също си имат изисквания за пренасянето на животни.

Цялата логистика оттук насетне става малко сложна, ще се опитам да обяснявам ясно и точно, но и вие внимавайте 😉

Ако ви се налага да комуникирате с BulgariaAir, ви съветвам да им пишете имейл на посочените контакти, тъй като с колцентъра е почти невъзможно да се свържеш и е безкрайно дразнещо, тъй като след няколко свободни сигнала, разговорът приключва и трябва да набереш пак.

В крайна сметка, се оказа, че и на трите полета няма да има други животни, така че мога спокойно да си летя с Кота. Купих билетите и тук дойде другото объркване и произтекъл проблем – за животни се заплаща допълнително, като се оказа, че аз за трите си полета е трябвало да платя директно на BulgariaAir в деня на полета, когато съм на летището.

Никой обаче не ми го каза това, та платих на AirBerlin за двата полета с тях (Франкфурт – Берлин – Копенхаген) и отделно на BulgariaAir за София – Франкфурт.

Както се казва – здраве да е!

Изисквания за котката – паспорт, ваксини, обезпаразитяване

Имаше още неща по подготовката на Кота за път, а те са – абсолютно задължителен паспорт, в който е отбелязан номер и дата на поставяне на абсолютно задължителния чип, годишна ваксина против бяс и отбелязано обезпаразитяване – вътрешно и външно, на животното 48 часа преди полета.

Всичко това го направих и познайте! НИКОЙ не провери нито паспорт, нито нищо на тая котка на което и летище или граничен контрол да бях! А аз толкова се притеснявах, че нещо може да не е наред. Можех да прекарам каквато си пожелая котка без паспорт, ваксини или чипове, защото никой не ѝ обърна внимание, освен да каже “ауу, колко е сладка!”, а минах през две проверки на багаж – в София и във Франкфурт.

И тук започна другото ми притеснение – проверката на багаж и съответно на клетката на Кота.

Как се проверява котката на летището

На летището в Копенхаген, като се връщах към България още преди “голямото” ми пътуване, питах как протича процедурата и ми казаха, че задължително изкарвам животното от софтбокса, за да проверят клетката на скенера.

Това искрено ме притесни, защото как си представяте да успеете да задържите супер изплашена котка в ръцете си, докато ѝ проверяват клетката и най-вече – после да успеете да я върнете в тая клетка! Който е гледал котка, знае за какво говоря.

Какви ли не варианти не обмислях, включително писах до Animal Rescue, които изпращат постоянно кучета към Германия и Холандия. Консултирах се и с една разкошна дама от Let’s Adopt Bulgaria, която също е спец в изпращането на котки със самолет за чужбина.

Общо взето точна рецепта нямаше, но случаи на изпуснати и изгубени на летище животни колкото искаш.

Сигурното беше, че ще взема успокоителни на билкова основа за Кота. Ако не знаете за тях, то нека да ви кажа, че са уникални и не вредят на животното. Най-разпространени са CalmVet, които са под формата на меки ампули. Ако е куче – ще го изяде без проблем, ако е котка – късаш ампулата в края ѝ и изсипваш съдържанието в устата на котката. Това е доста трудно и почти невъзможно, но и по муцуната да остане е достатъчно, тъй като котката веднага ще започне да се ближе, за да се почисти и така ще изяде всичко.

Другото супер успешно успокоително, което съм прилагала на Кота, е пипета с разтвор без мирис, направен от валериан и други билки, която се покапва между плешките на животното. Действа на момента и я “държи” няколко дни, без да мирише неприятно или да ѝ причинява какъвто и да е дискомфорт.

С такава пипета буквално спасих Кота от едно кошмарно тежко и дълго разгонване, което преживя, преди да я кастрирам.

Оставаше обаче въпросът как ще я извадя и върна в кетката ѝ при проверката на багажа?! Мен и без котка ми е напрегнато при тая процедура, заради бързането, с което се налага да минеш, пък какво ли остава като съм с малката косматка.

Реших да разчитам на късмета си и да взема нагръдник с каишка за чихуахуа, които да сложа на Кота и да съм сигурна, че и да се опита да бяга, ще я хвана. Проблемът беше, че тя никога не е носила каишка или нещо подобно и буквално полудява, когато ѝ сложиш нещо около врата и тялото.

В крайна сметка реших, че няма да ползвам нагръдника, защото ще я притесня и нервирам повече, но ако вашата котка е свикнала, това е чудесно решение за подобни ситуации.

На новия терминал на нашето летище обаче ми казаха, че животното може да си остане в клетката и така да мине през скенера, което аз реших, че е най-разумното. Знам, че не е добре да се облъчва, но това все пак не ѝ се случва всеки месец, а за първи (надявам се и единствен) път през живота ѝ.

Минах без проблем само, за да отида до гейта и да видя, че сладурите от BulgariaAir имат час и половина ЗАКЪСНЕНИЕ на полета за Франкфурт. Беше сигурно, че ще изпусна прикачването, но реших да не се панирам и звъннах веднага на AirBerlin. Те ми обясниха, че в такъв случай като стигна Франкфурт да намеря на летището там техния офис и оттам ще ми ребукнат билета за друг полет. ЧУДЕСНО! – казах си аз, ако това не беше една огромна лъжа.

Продължението на одисеята и какво още се обърка можете да прочетете във втора част на разказа ТУК. Там се споменава повече за моите премеждия, но давам и изпитани съвети как да процедирате, когато сте с котка на летище и ви очаква 10-часов престои.

Ако имате въпроси относно пътуването с животно или друго подобно и мислите, че бих ви била полезна със съвет, можете да ми пишете на:
editors@vitamorena.com

 

Огледалце, огледалце, в небесата, кои стюардеси са най-модерни на земята?

Китайската авиокомпания Hainan Airlines официално може да се определи като най-стилната и модерна компания за въздухопътни услуги на света.

Така екипът от стюардеси, стюарди и пилоти на азиатската авиокорпорация определено изглеждат като модели от страниците на списанията за висша мода.

Техните екипи са вдъхновени от дизайна на традиционната китайска дреха Cheongsam, а в концепцията на облеклото са включени и арт елементи като стилизирани облаци, вълни, дори китайската митична птица Roc, както и трендове от западните модни тенденции.

Новите костюми на екипажа на полетите на Hainan Airlines са разработени от дизайнера Lawrence Xu.

А за идеята, с която са направили новия дизайн на униформите, бранд директора на авиолиниите споделя, че целта им е била да покажат интернационалния облик на авиокомпанията и това, че Китай е модерна страна в крак с тенденциите.

Един Париж, който не очаквах. Или как се сбъдват мечтите

„Мръсен!“, „Голямо разочарование“, „Нищо особено“, „Изобщо не оправда очакванията“ – това са само част от глупостите, които бях чула от кого ли не по отношение на Париж. Задължително се подчертаваше и че градът е пълен с „негри“, „араби“ и т.н. явно неприятни индивиди. И като за финал се заявява твърдо, че французите са изключително неучтиви към чужденци, дори и да разбират какво ги питаш на английски, ти отговарят на френски и т.н.

Аз пък имам огромна мечта да посетя Париж от години насам. Дори не съм сигурна кога точно се зароди това желание, но с времето само нарастваше. Не можех обаче да го изпълня и вече с тъга си мислех как най-вероятно Айфеловата кула ще я съборят в някой терористичен акт, преди аз да я видя на живо.

В един момент ми писна само да мечтая и взех твърдото решение, че трябва да се пристъпи към действие. Около Коледа 2016 казах сама на себе си, че искам 30-я си рожден ден да го посрещна в Париж, без значение дали ще имам с кого да отида, а нужните пари… ако трябва ще ги изгладувам.

За щастие аз имам изключително добра приятелка, която ми е повече и от сестра, която каза, че ще дойде с мен в Париж, въпреки че не изгаря от желание да посети точно това място. Така че имах вече компания, а за финансите – реших, че ще е най-добре да плащам всяко нещо поетапно, за да не претърпи банковата ми сметка голям шок.

Билетите

Насочих се първо към самолетните билети – започнах да следя активно промоциите и полетите на WizzAir (единствените, които летят до там на някаква адекватна цена). Харесах си дати – излитане на 23 май (вторник) рано сутринта и връщане на 27 (събота) по обяд.

Френската земя, погледната от високо

Някъде към средата на февруари видях, че за полетите в тези дни остават още 2-3 места на съответната цена и реших да действам. Близо 200лв (с предварително харесани и запазени места в самолета) ми струваше отиване и връщане от София към летище Бове в Париж и обратно (имам карта за намаление, което също помогна да се свали цената).

Airbnb

След което пристъпихме към разглеждането на места за отсядане в Airbnb. Лошото при квартирите в Париж беше, че почти навсякъде хазяите изискваха някаква много голяма сума като депозит – по 200 до 400 евро за стая в апартамент! Искаше ни се да не трябва да плащаме подобен депозит, нищо че след това щяха да и върнат парите.

И съдбата ни се усмихна някъде към края на март, когато попаднах на нереално добър апартамент, точно в центъра – до Парижката Света Богородица. Отделна стая в апартамент в стара, аристократична сграда с типичната за града архитектура. Огромен прозорец с изглед към съседната разкошна сграда, чисто нови баня и тоалетна, кокетна кухня, светъл хол и най-кроткият и отзивчив парижанин за хазяин.

Френският ни дом! Клик върху някоя снимка, за да я видите голяма

След като имахме вече самолетните билети и квартирата, започнахме по-ясно да осъзнаваме, че ще ходим в Париж.

Бяхме наясно, че за 4 дена няма как да видим кой знае какво, а и никак не ни се тичаше от забележителност на забележителност като най-големите туристи. Искаме лежерно, кротко и спокойно да обикаляме из града и да установим колко точно разочароващ е 😊

Изгледът от стаята в парижкото ни „вкъщи“

Решихме да отидем във Версай, да се качим на Айфеловата кула, да минем през Монмартър, да посетим катедралата Свято Сърце, галери Лафайет, гробищата и колкото се може повече паркове и градини, като започнем с Люксембургската.

Полезно е да спомена, че всяка една забележителност в Париж си има сайт, през който можете да си купите предварително билети и така да си спестите чакането по опашки.

Искрено благодаря на Густаф Айфел и на всички, които са съдействали тази кула да се случи!

За Айфеловата кула обаче е нужно да си купите билети (от тук) няколко седмици по-рано. Ние закъсняхме с купуването и така останахме без билети. Затова пък открихме небостъргача Монпарнас. Там има тераса на 59-я етаж с умопомрачителна гледка към цял Париж! Установихме, че небостъргачът е бил по-доброто решение, защото от него се вижда Айфеловата кула (която вечерно време е осветена), докато ако си на самата кула, няма да можеш да видиш красотата и величието ѝ отстрани.

Изгледът на свечеряване от Монпарнас

За Монпарнас билетите са два вида – дневен и вечерен, както и комбиниран – в рамките на два дни можеш да посетиш кулата през деня и през нощта.

Така срещу 23 евро получихме две посещения и се насладихме на светлините на нощен Париж, като видяхме и емблематичните му покриви през деня. Забавното е, че асансьорът те качва за 38 секунди до 56-я етаж. Оттам имаш 3 етажа пеш, за да стигнеш до откритата тераса с гледката. Можете да си купите билет от тук.

Трябва да призная, че MotoZ на Lenovo прави фантастични снимки!

Нотр Дам и „Сакре Кьор“ (Свято Сърце) се посещават безплатно. Единствено за Свято Сърце се заплащат 6 евро на човек, ако искаш да се качиш до върха на базиликата и да погледнеш Париж оттам, което горещо ви препоръчвам! Това бе една от най-красивите гледки, на които съм била свидетел. Там опашки от чакащи няма, така че не е необходимо предварително да си купувате билети.

Свято Сърце е най-красивата базилика, които съм имала късмета да посетя

Интересното на базиликата Свято Сърце е, че по времето, когато е строена (1874 – 1914) е била пример за църква в романско-византийски стил.

Изгледът от Сакре Кьор определено си заслужава

Нотр Дам от своя страна полага основите на готическата архитектура, постепенно завладяла цяла Европа.

И двете места са невероятно красиви и горещо ги препоръчвам!

И моля ви, ако се окажете в храмовете, проявете уважение и пазете тишина, както и махнете светкавицата от фотоапарата/телефона си. Много е неприятно да виждаш туристи-идиоти, които смущават покоя на мястото и се налага разпоредителите да им шъткат, за да не обезпокояват молещите се (защото такива има!)

Повечето хора ми се изумяват, като им кажа, че съм посещавала гробищата в Париж и Копенхаген (припомнете си разказа ми за този разкошен град тук). Това е, защото не знаят, че въпросните гробища са истински впечатляващи и дори мога да кажа произведение на изкуството. Нямат почти нищо общо със стила на нашите гробищни паркове, всеки надгробен камък е интересен с нещо, а най-често това е скулптура или барелеф.

Ако сте в Париж, то задължително посетете старите гробища и ще разберете за какво говоря. Само трябва да знаете, че към 17-17:30 ч ги затварят (защото си имат охрана и високи дувари, които да предпазят от натрапници и вандали).

Не съм снимала много в гробищата, за да ви покажа красотата им, защото ми се струва неуважително към покойниците и роднините им…

Галери Лафайет е друго прекрасно място, което можете да посетите за няколко часа, да се потопите в лукса и красотата на предлаганите (доста скъпи стоки) там и задължително да се качите на последния етаж, където има разкошна открита тераса.

Изгледът от терасата на Лафайет

Можете спокойно да си носите храна и напитки, за да си направите пикник на терасата, никой няма да ви спре, даже напротив.

Това с хапването на открито много силно ме впечатли в Париж! Също като в Копенхаген, градът е наситен с добре поддържани паркове и градини, където е разрешено да се излегнеш на тревата, да ядеш, пиеш, спиш, ако искаш, стига след това да почистиш след себе си.

На площадката на Свято Сърце на 24 май

На моя рожден ден – 24 май, си спретнахме чудесен пикник в една от градините. На слизане от Монмартър, след като бяхме посетили Свято Сърце, минахме през супермаркет, напазарувахме сиренца, вино, хлебчета и други вкусотии, намерихме най-близкия парк и там спретнахме обяд за чудо и приказ! И в най-луксозния ресторант в Париж да бях, нямаше да ми е толкова хубаво както на тревата в този парк.

Цените

По отношение на цените на храната, трябва да ви споделя, че очаквах да е много по-скъпо. Сутрин закусвахме в близко до квартирата ни кафене, където се предлагаше френска закуска за 6-7 евро – капучино, плодов сок, половин франзела (доста големичка) щедро намазана с масло, купичка конфитюр и много маслен френски кроасан.

Закуска по парижки

Обедите ни се случваха в ливански, виетнамски, турски и подобни ресторанти с международна кухня. Не знам защо стана така, просто ни привличаха погледа и апетита с изкушаващите си менюта.

Специално ливанският ресторант беше в селцето на Версай и трябва да ви кажа, че там опитах най-вкусното телешко и агнешко месо! Това са специфични и малко миризливи мръвки, но готвачът ги беше приготвил така, че да ти се топят в устата и изобщо да не ти мирише на агне.

Вечерите си ги правихме край Сена по добър пример на всички парижани.

 

Това е другото, което ме изненада, защото не бях чувала за него – целият парижки народ се изсипва край Сена, сяда където може (има и тревни площи) и се започват едни весели гуляй!

Кадри от градините на Версай

От тийнейджъри, през влюбени двойки, шумни тумби young adults до семейства с деца и пенсионери. Всички се наслаждават максимално на хубавото време, хапват и пият край Сена. Трябва да ви кажа, че изживяването си заслужава.

За последната ни вечер в града си бяхме взели суши и бутилка вино, заехме място от слънчевата страна на реката върху тревичката и се почувствахме като най-щастливите момичета на света.

Вечерята ни край Сена

Друго полезно и важно – думата „тирбушон“ е еднаква и на нашия, и на техния език, което много помага, когато помолиш в магазина да ти отворят бутилката, за да си я изпиеш край реката.

За по-софистикираните натури нека кажа, че всеки бар предлага happy hour между 18 и 22ч, като тогава бирата и коктейлите са по 5-6 евро.

Градски транспорт

Относно градският транспорт, то мога да споделя единствено за метрото и железницата или казано по тяхно му “RER”. С rer-a за около 45 минути се стига до Версай. Билети се купуват от автомати в метрото, като самият вход за rer-a също е свързан с метрото. Нужно е просто добре да четете указателните табели, които са доста ясни, тъй като всичко е разделено с букви, цифри и цветове.

Полезна информация можете да откриете тук, а схема на самото метро тук.

Площад и фонтан Свети Михаил

Единичен билет струва 1,90 и можете да си го купите от автоматите, намиращи се на всяка спирка на метрото. Те приемат карти, банкноти и монети. Има и т. нар. „корнет“, който е за 10 пътувания и е нещо като нашия талон, но ние не се възползвахме от услугите му, така че не мога да дам повече яснота.

Кадри от Версай, където чесно казано, не ми беше чак толкова интересно, затова и не съм снимала много.

Ще споделя обаче, че на първия ни сблъсък с парижкото метро, поради някаква причина дебитната карта не беше успяла да плати билетите и ни пусна не билет, а някаква хартийка с неясни обяснения. При което ние отнесохме въпроса до продава на билети на самото гише (защото има и такива), който се оказа сърбин и реши да ни обясни на сръбски какъв е проблемът и като цяло беше супер отзивчив и приятелски настроен не само към нас, а към десетките останали туристи, които го ползваха за гише информация. Той обясняваше на всички, даваше им туристически карти на града, даваше подробни указания и се стараеше да е максимално полезен.

Местните

Навсякъде срещнахме невероятно разбиране и отзивчивост от всички. Никъде никой не се е държал грубо с нас. Във Версай ми се беше размагнетизирал билета за rer-a и не можех да премина към перона. Незнаеща какво се случва се въртях на място безпомощно, когато към мен се приближиха от персонала, попитаха ме „как да ви помогнем, мадмоазел“, а мадмоазел на свой ред си обясни тегобите и съответно получих нов билет.

В Париж малка бутилка вино струва колко една кола-кола. Не обичам газираното, затова нямам против да пия розе в 11 ч по обед. Все пак съм на курорт 🙂

Друго полезно е, ако пътувате през Бове, да си купите предварително билети за шатъл автобуса. Цената е 14,50, купуват се лесно и важат не за конкретна дата и час, а за цяла година.

Можете да носите билетите разпечатани или свалени на телефон, приемат ги навсякъде и в двата варианта. За да ги купите, цъкнете тук.

Почти се влюбих в тази парижка порта

Това, което мога да ви дам като съвет е, ако ще ходите скоро в Париж, е да си вземете най-удобните обувки, добре зареден смартфон (мога да ви препоръчам този, с който бях аз, вижте тук), защото постоянно ще ви се налага да гледате карта и да се ориентирате, както и да правите снимки*, и да не си забравяте слънцезащитния лосион, че слънцето е силно.

По 40-50 евро на ден на човек са напълно достатъчни, за да се чувствате спокойни, да хапвате прилично, да пиете кафе и да се возите на метро. Ако сте по-пестеливи, ще успеете и с по-малко. Избягвайте туристическите капани или иначе казано – заведенията, тупнати до самите забележителности.

И винаги преглеждайте менюто, което е изнесено отпред, за да се ориентирате. Така ще си спестите шока да получите огромна сметка след скромно хапване в ресторантче край Айфеловата кула.

И взимайте пример от местните 😊 Щом всички са се изсипали на тревичката в парка или са седнали край Сена на самата земя, значи нито е срамно, нито лошо, забранено, мръсно или страшно да го направите и вие.

Лувърът, в който нямах никакво желание да влизам. Оставих го за следващото ми посещение

Искрено очарована съм от Париж и се радвам, че имах шанса именно там да навляза в 30-тото десетилетие на веселия ми живот. Градът е невероятно красив и изумително спокоен! Няма орди тълпи по улиците, задръствания има само на най-големите кръстовища в града, масово хората са кротки (също така и много красиви и добре облечени), никой не ви гледа лошо или пък нещо подобно.

В Люксембургската градина има поствани столчета навсякъде, за да можеш спокойно да седнеш и да отмориш

Един от фонтаните в Люксембургската градина

Искрено се чудя какво точно са видели онези хора, които ми говориха толкова много колко разочароващ е градът.

Фонтанът Свети Михаил е нещо забележително!

С ръка на сърцето трябва да кажа, че това беше едно от най-прекрасните ми пътешествия до сега!

Препоръчвам на всеки, а ако имате някакви въпроси или искате да споделите своята пътешественическа история, то можете да го направите на editors@vitamorena.com

Ще се радвам да прочета и други истории 🙂

*За последните ми пътешествия ползвам MotoZ на Lenovo и съм искрено впечатлена и благодатна на този апарат! Буквално ме е спасявал, когато е трябвало спешно да купя билети или да представя такива, помагал ми е да си намеря пътя, прави фантастични снимки, видеа и гифчета, а батерията му е желязна! Ако си търсите смартфон, горещо ви препоръчвам този!

Още пътешествия на Вита Морена:

Писма на пътешественика: магнетичният Истанбул

Античната и романтична Матера

Писма на пътешественика: Бари, Италия

Новогодишни приключения в Прага. Част 2

Съвет на пътешественика: Да, имате право на обезщетение!

Случвало ли ви се е да пристигнете на летището преди полета си и да научите, че той е отменен или закъснява с няколко часа? В такъв случай, не сте сами.

Това е сценарий, който всяка година засяга няколко милиона самолетни пътници в Европа. Именно поради това на 18.02.2005 влиза в сила Европейски Регламент 261/2004, който описва какви са правата на самолетни пътници в случаите на задържан или отменен полет.

Проблемът, обаче е, че повечето авиокомпании не информират пътнците за полагащото им се обезщетение или често необосновано отклоняват исковете им.

Можете да получите между €250 и €600 евро от авиокомпанията независимо, дали тя е нискобюджетна или не.

Размерът на обезщетението се определя според дължината на полета и зависи от цената на билета – има случаи, в които пътникът е закупил билета си за €30, а получава €400 обезщетение!

Имам ли право на обезщетение?

За да получите парично обезщетение от авиокомпанията, полетът ви трябва:

• Да е излетял от летище в рамките на Европейския Съюз (вкл. Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария). Ако полетът започва от летище извън рамките на Съюза, правото на обезщетение се прилага само, ако крайната дестинция е в ЕС и полетът е опериран от авиокомпания, която има седалище в Съюза.
• Закъснението или отмяната на полета трябва да е по вина на авиокомпанията: ако полетът ви е задържан заради лоши метеорологични условия или стачка на летището, то в такъв случай става въпрос за „извънредни обстоятелства” и авиокомпанията не е длъжна да ви изплати парично обезщетение. Обърнете внимание, че техническа повреда или проблем с екипажа не са „извънредни обстоятелства”, дори и авиокомпанията да ви убеждава в противното.
• При закъснял полет, пристигането на крайната дестинация трябва да е поне 3 часа по-късно от планираното. При отменен полет, авиокомпанията трябва да ви е информирала по-късно от 14 дни преди датата на излитане.

Как мога да получа обезщетение?

ClaimCompass е българска компания, която помага на самолетни пътници да получат обезщетение при отказан достъп до борда, отменен или закъснял полет.

Екипът на фирмата е помогнал на хиляди пълници да получат между €250 – €600 от авиокомпанията и има мисията да информира възможно най-мнго пътници за правата им.

Въпреки съществуването на Европейски Регламент 261/2004, голяма част от Европейските пътници не са запознати с правата си и не търсят обезщетението си. ClaimCompass поема цялата кореспонденция между клиента и авиокомпанията – от първоначалното подаване на иск до съдебния процес, ако такъв се наложи.

Подаването на иск е много достъпен и бърз процес – на сайта на ClaimCompass има калкулатор, който автоматично проверява дали имате право на обезщетение и в какъв размер е то.

Правните специалисти на компанията поемат цялата работа по комуникация с въздушния превозвач, а за подаването на иск не се изисква начално заплащане.

Само, ако обезщетението бъде получено успешно, ClaimCompass получава комисиона от сумата на обезщетението.

Ако през последните три години сте претърпели неприятна ситуация с авиокомпания, все още можете да потърсите правата си!

Вита Морена благодари на ClaimCompass за предоставения текст и разяснения относно правата на самолетните пътници и полагащите им се обезщетения!

Да се родиш в небесата

Знаете ли, една от мечтите ми е да летя с Turkish Airlines.

Това желание се зароди не само заради невероятните дестинации, до които летят, но и благодарение на уникалните им, стоплящи сърцето реклами, които ти насълзяват от радост очите.

Можете да видите една такава реклама тук.

Днес попаднах на още една невероятна новина, свързана с Turkish Airlines, а именно, че стюардесите на борда на полет от Конарки (столицата на Гвинея) към Истанбул, са изродили дете!

28-годишна пасажерка е започнала неочаквано да ражда, което е хвърлило в паника половината екипаж, но не и стюардесите. Те са решили, че няма време за губене и не могат да чакат принудителното кацане на самолета, а трябва да действат.

И така, с общи усилия на бял свят се е появила Кадижу, родена на забележителните 12 800 метра височина.

Интересното е, че повечето авиокомпании позволят на бременни жени да летят до 36-тата седмица на бременността и то ако имат уверението на лекар, издадено към датата на 28-тата седмица с упоменат очакван термин.

Жената, родила на борда на самолета на Turkish Airlines, е била точно в 28-тата си седмица.

От компанията споделят, че майката и бебето са били добре както след самото раждане в самолета, така и като са били настанени в болница в Буркина Фасо, столица на Уагадугу, където самолетът е кацнал аварийно.

Е, това определено е невероятен начин да стартираш живота си на земята – като избереш да се родиш в небето.

Пожелаваме на малката Кадижу да е здрава и да пътешества по света с леко сърце, а на целия кабинен екипаж на Turkish Airlines искрено се възхищаваме!

Малко жени биха могли да се справят с израждането на бебе и то в облаците.

Прочетете още:
Малдиви, Сейшели, Мадагаскар, очаквайте ни!