Удоволствието партито да си има край

Наскоро дъщеря ни беше поканена на своеобразно пре-Хелоуин парти. Идеята беше всеки да си донесе тиква или две, които да превърнем в тематични за празника фенери и децата да се забавляват.

В поканата беше тактично подчертано, че събитието е от 9:30 до 11:45ч (за което пък мъжът ми попита ”Сутринта или вечерта?” и аз искрено се посмях). 

Сигурно ви е направило впечатление този не толкова типичен час за край – 15 минути преди 12ч. Замислих се върху това и веднага се сетих, че семейството домакини имат по-малко дете, което сигурно още спи на обяд, та искат да имат някакво време за подреждане на къщата, хапване и тогава сън. Но най-много ми хареса фактът, че в поканата беше изрично посочен край на събитието! Това изключително ми допада.

Ако трябва да съм честна, понякога цялото ми желание да организирам парти или събиране с повече приятели е знанието, че първо – всички ще закъснеят, и второ – ще останат прекалено дълго.

Изключително се напрягам, когато някой закъснява за уговорен час и почти никога не мога да оправдая подобна постъпка, освен ако човекът не ме е предупредил предварително и има уважителна причина.

Прекалено често обаче се е случвало приятели да закъснеят с повече от половин час, да предупредят за това в последния момент (когато вече е трябвало да са вкъщи), а обяснението, ако изобщо има такова, да е абсолютно неуважително (“кучето ни още спи и не искаме да го будим” засега държи първо място в класацията). И след това идва удължаване на престоя и аз отново се хващам леко напрегната, защото се чудя как да им подскажа, че вече е време да си тръгнат.

Защото за да си наистина добър и желан гост, трябва да можеш да спазваш някакви прилични граници на престой при домакините и най-вече винаги да знаеш кога е време да си тръгнеш. 

Затова особено много ми хареса идеята да упоменаваш кога ще е краят на партито още в поканата. Определено мисля да започна да го правя, както и може би да добавям уточнение, че е желателно гостите да спазват точност и с появата си.

За един от рождените дни на дъщеря ми се получи особено неприятната ситуация тя да е изключително развълнувана и в очакване на партито да започне, ние да сме подготвили всичко, а гостите да закъсняват… 

И да, в наше време редовно ползваме фейсбук за създаване на събитие, на което да поканим хората и там именно пише начало и час на партито, но често никой не поглежда особено старателно упоменатите часове, та явно е нужно да се натърти върху тях.

Разбира се, ние не само, че спазихме часовете на хелоуинското ни събиране, но даже си тръгнахме и малко по-рано, когато повечето други гости също се разотиваха. И за следващото организирано от мен събитие с гости, задължително ще приложа същата тактика.

Само дано не се стигне до пускане на Бон Джови с It’s My Life и Металика с Nothing Really Matters, които са запазената марка за края на всеки купон и които парчета не съм чувала от години насам (за щастие).

Какви са новите тенденции в безоперативните естетични процедури?

Преди дни в София се проведе Global Aesthetics Academy 2022 – най-голямото събитие на Балканите в областта на естетичната и клинична медицина. Компанията дистрибутор на водещи брандове събра пред българската публика световноизвестни лекари и специалисти, които представиха най-новите тенденции и методи в областта на дерматология, естетиката, хирургия и гинекология. На пресконференцията някои от чуждестранните лектори…

Време за четене: роман за Мерилин Монро по повод 60-годишнината от смъртта ѝ

През нощта на 4 срещу 5 август 1962 година напусна света Мерилин Монро. Само на 36 години, на върха на шеметна кариера. Желаеха я милиони мъже, завиждаха ѝ милиони жени, подражаваха ѝ милиони момичета, ала самата тя не постигна щастието в живота. И отнесе със себе си своята тайна – убийство или самоубийство? Вече 60…

По-динамичен, интересен и подценен – женският футбол

Харесва ми да гледам футбол, когато има световно или европейско първенство. Не мога да кажа, че разбирам кой знае колко от детайлните правила на играта, например никога не мога да разбера кога и как е имало засада, но пък ми е изключително интересно да следя динамиката на играта, поведението на футболистите, старанието за отбелязване на…

Новият ритуал за посрещане на Джулая на плаж Камчия

Вече са на лице първите кадри от най-новия фестивал на Северното Черноморие! Ritual Gatherings посрещна над 1000 човека на плажа при устието на река Камчия и впечатли с голяма, дървена сцена и няколко светлинни инсталации, направени специално за събитието от FlipZurd студио за сценичен дизайн. На сцената – произведение на изкуството се качиха имена, като…

За завистта към мъжете

Завистта към мъжа ми се зароди няколко месеца след раждането на първото ни дете, когато го виждах как сутрин се подготвя за работа, а след това излиза, за да прекара цял ден без някой да реве на рамото му, да повръща върху него, да мие наакани и напишкани дупета, да има свободата да отиде до…

Препоръчвам – три доста добри (аудио) книги

В последните няколко месеца не съм толкова активна в слушането на аудио книги, като причината сигурно се корени в нуждата от лека почивка от тях. Просто от Коледа насам почти не свалях слушалките, унесена в съдържанието на Сторител, че към момента усещам леко пренасищане.  Все пак бих искала да споделя за последните три книги, които…

Тиволи – радостта на Копенхаген

Да отида в Tivoli (ударението е на първото и) ми беше мечта, откакто посетих Копенхаген за първи път. Чак две години по-късно обаче успях да я осъществя, но не съжалявам за забавянето, чакането си заслужаваше.

Малко предистория

Тиволи е увеселителен парк с разкошна градина, отворил врати през далечната 1843 година. Той е вторият най-стар увеселителен парк в Европа, като първият е “Dyrehavsbakken” (Дурехаусбаке), намиращ се отново в Дания, близо до град Клампенборг.

david-romualdo-325030-unsplash

Георг Карстенсен (Georg Carstensen) – бащата на Тиволи, дълго е убеждавал крал Крисчън VIII, че Копенхаген има нужда от подобен парк, защото “когато народът се забавлява, не мисли за политика”. В крайна сметка кралят дава зелена светлина на Карстенсен, като му осигурява 61 000 кв.м край Вестерпорт, където е била Западната порта на Копенхаген. Тоест, първоначално Тиволи се е намирал извън града, докато днес е в самото му сърце – между Централна гара, Общината, Централния площад и музея Глиптотекет.

От самото си начало декорацията на Тиволи е издържана в ориенталска тематика, което се е запазило като устойчив мотив и до днес.

Едни от най-красивите фойерверки се изстрелват на специални поводи от езерото в парка и красотата е неземна. Поради строгата политика за опазване на околната среда в Дания и силното екосъобразно чувство на датчаните, зарята е рядкост, но когато се случва, е забележителна.

Няма да лъжа, Тиволи е скъпичко място, ако решиш да се отдадеш на всичките му удоволствия. Цените за билети са най-разнообразни, тъй като има комбинирани билети вход + разходка с гид, вход + разходка + представление в театъра, вход за групи, вход в дни със специална програма и концерти, годишни карти – сребърни и златни, спрямо включените екстри и така нататък.

Нека дам някои базисни разяснения и насоки за цените (валидни към 2019 година).

Входът за всички над 8 години е 130кр, а от 3 до 7 год. – 60кр. За групи по 20 човека, цената на билет пада до 117кр. Вход за два последователни дни е 200кр за над 8 години и 75кр за деца между 3 и 7.

Можете спокойно да си платите само вход за парка, без никакви допълнителни екстри като люлки, театър, мюзикъл, посещение на музей или аквариум (защото Тиволи предлага всичко), да се разходите наоколо, да хапнете, пийнете и да си вземете сувенир.

За всеки сезон или голям празник Тиволи има специална украса. Около Коледа и Нова година паркът е оживяла от романтичните приказки зимна феерия, за Великден има страхотни зайци, яйца и т.н., лятото е потънал в цветен разкош, а есента е основно подвластен на хелоуинска тематика и летящи вещици на метли висят от всеки ъгъл. Много хора плащат билети за вход единствено да разгледат украсата, а повярвайте ми, тя си заслужава винаги!

Ако искате да се качите на някой от атракционите, трябва да заплатите допълнително, като пред всяко съоръжение има автомат за купуване на билети. Каква е уловката тук – колкото по-голяма и “страшна” е люлката, толкова е по-скъпа, като цените варират между два, три или четири билета от по 30кр всеки за атракцион. “Бебешките”, както наричам малките люлки, са по един или два билета за 30кр.

Можете обаче да си купите неограничен достъп до всички атракционни люлки на цена от 240кр на човек. Ние със съпруга ми направихме точно така и не съжалихме, защото успяхме да се качим на страшното влакче, кулата със свободно падане, люлките във въздуха, самолетите и още куп атракционни, които не знам как да опиша, но ми разходиха стомаха от петите до гърлото и обратно из цялото тяло 🙂

tim-gouw-127143-unsplash

За да съм честна, трябва да кажа, че всяка крона си заслужаваше на 100% да бъде похарчена! Тиволи е изумително красиво, перфектно подредено и организирано място, което те потапя в приказен свят с екзотичен привкус и ти връща всички забравени детски радости.

Усмивката не слезе от лицето ми, докато тичахме от атракцион на атракцион и пищяхме от страх и радост, докато се въртяхме във всички посоки.

За безопасността се мисли постоянно и персоналът на парка проверява винаги и много внимателно кой как е седнал, закопчани ли са добре коланите му, има ли опасни предмети наоколо и т.н. Някои от най-бързите и предизвикателни атракциони са конструирани така, че да те държат здраво седнал без да можеш да мръднеш нито сантиметър и повярвайте, когато шоуто започне, ще си благодарен за това.

Отделно на всяка една люлка има място, където да си оставиш чанта, очила, слушалки и т.н. предмети, които могат да изсхвърчат и да бъдат потенциално опасни или най-малкото строшени. Има и безплатни ластици за коса, за да нямаш кичури в устата, очите и ушите си 🙂

Относно хапването, в парка ще откриете страхотно разнообразие от ресторанти, пицарии, сладкарници, хапване на крак, на пейка, на тревата, кръчми и т.н.

Цените не се различават от всички останали места в Копенхаген, тоест не са излишно завишени само, защото са в Тиволи.

IMG_20190524_125609

Сувенири има колкото и каквито си пожелаете. Паркът също така разполага с тоалетни и заключващи се гардероби.

IMG_20190524_125638

Станция за целувки 🙂

В началото на статията казах, че съм посетила Тиволи в най-точния момент и следва да уточня защо така. Малко след като започнах живота си в Копенхаген разбрахме, че съм бременна. Не знам дали и други жени са изпитвали това, но още в първите месеци дори качването на най-обикновена люлка на детска площадка ми преобръщаше стомаха, сякаш летя към Космоса с главата надолу, та решихме, че атракционите на Тиволи ще почакат. После пък или нямаше на кого на оставим бебето, за да избягаме заедно с татко му към парка, или когато имахме бавачки, времето беше лошо.

Когато пък имахме идеалните условия – баба на разположение и разкошно слънце с меки температури, се оказа, че паркът е затворен за едноседмична почивка (непосредствено след Великден).

Най-сетне успяхме да му прекрачим прага на 24 май, когато празнувах 32-я си рожден ден 🙂 Бяхме едни от първите посетители в парка и добре, че не се забавихме, защото до обяд се радвахме на разкошно слънце и топлина, но от обяд нататък задуха Северняка и доведе буреносни облаци. Та, всичко се получи прекрасно като по поръчка.

Новата ми мечта е да посетя парка в някоя топла вечер, за да се порадвам на вечерните му светлини, както и на нощен Копенхаген, който повярвайте ми, е омайващо прекрасен.

Сайтът на Тиволи можете да посетите тук, а повече информация за атракционните – тук.

Прочетете още:

Кръглата кула на Копенхаген – уникална архитектура, богата история и дом на най-старата обсерватория в Европа

Копенхаген – градът на щастието

Няколко неща, които да очакваш от Дания

Забавното скучно празненство с датски пенсионери

Литературен клуб в Копенхаген: първи впечатления

Когато баба ти навърши 100

Може би се сещате кой е певецът Макълмор (англ. Macklemore), чиято песен Thrift Shop преди няколко години звучеше абсолютно отвсякъде.

Това беше и първият певец от мноооого време насам, който открито заяви, че дрехите, бижутата и парите като цяло не те правят готин, интересен или нещо по-добро от другите.

Самият ти характер и начинът, по който се държиш с околните, те определят.

Най-новата песен на певеца се казва “Glourios” и е посветена на неговата баба Хелена, която отпразнувала своя 100-ен рожден ден.

music-video-100-year-grandma-birthday-macklemore-1-596323c495f35__700

music-video-100-year-grandma-birthday-macklemore-7-596323f3d284e__700

Макълмор като един добър внук се постарал да направи деня ѝ истински незабравим и специален, като ѝ устроива поредица от изненади и развлечения, включително и мъжки стриптийз.

music-video-100-year-grandma-birthday-macklemore-5-596323ca6fe7b__700

Гледайте видеото, чуйте песента и ще се трогнете. А може би ще се сетите за собствените си баби и дядовци и ще им се обадите да ги чуете как са 😊

Един Париж, който не очаквах. Или как се сбъдват мечтите

„Мръсен!“, „Голямо разочарование“, „Нищо особено“, „Изобщо не оправда очакванията“ – това са само част от глупостите, които бях чула от кого ли не по отношение на Париж. Задължително се подчертаваше и че градът е пълен с „негри“, „араби“ и т.н. явно неприятни индивиди. И като за финал се заявява твърдо, че французите са изключително неучтиви към чужденци, дори и да разбират какво ги питаш на английски, ти отговарят на френски и т.н.

Аз пък имам огромна мечта да посетя Париж от години насам. Дори не съм сигурна кога точно се зароди това желание, но с времето само нарастваше. Не можех обаче да го изпълня и вече с тъга си мислех как най-вероятно Айфеловата кула ще я съборят в някой терористичен акт, преди аз да я видя на живо.

В един момент ми писна само да мечтая и взех твърдото решение, че трябва да се пристъпи към действие. Около Коледа 2016 казах сама на себе си, че искам 30-я си рожден ден да го посрещна в Париж, без значение дали ще имам с кого да отида, а нужните пари… ако трябва ще ги изгладувам.

За щастие аз имам изключително добра приятелка, която ми е повече и от сестра, която каза, че ще дойде с мен в Париж, въпреки че не изгаря от желание да посети точно това място. Така че имах вече компания, а за финансите – реших, че ще е най-добре да плащам всяко нещо поетапно, за да не претърпи банковата ми сметка голям шок.

Билетите

Насочих се първо към самолетните билети – започнах да следя активно промоциите и полетите на WizzAir (единствените, които летят до там на някаква адекватна цена). Харесах си дати – излитане на 23 май (вторник) рано сутринта и връщане на 27 (събота) по обяд.

Френската земя, погледната от високо

Някъде към средата на февруари видях, че за полетите в тези дни остават още 2-3 места на съответната цена и реших да действам. Близо 200лв (с предварително харесани и запазени места в самолета) ми струваше отиване и връщане от София към летище Бове в Париж и обратно (имам карта за намаление, което също помогна да се свали цената).

Airbnb

След което пристъпихме към разглеждането на места за отсядане в Airbnb. Лошото при квартирите в Париж беше, че почти навсякъде хазяите изискваха някаква много голяма сума като депозит – по 200 до 400 евро за стая в апартамент! Искаше ни се да не трябва да плащаме подобен депозит, нищо че след това щяха да и върнат парите.

И съдбата ни се усмихна някъде към края на март, когато попаднах на нереално добър апартамент, точно в центъра – до Парижката Света Богородица. Отделна стая в апартамент в стара, аристократична сграда с типичната за града архитектура. Огромен прозорец с изглед към съседната разкошна сграда, чисто нови баня и тоалетна, кокетна кухня, светъл хол и най-кроткият и отзивчив парижанин за хазяин.

Френският ни дом! Клик върху някоя снимка, за да я видите голяма

След като имахме вече самолетните билети и квартирата, започнахме по-ясно да осъзнаваме, че ще ходим в Париж.

Бяхме наясно, че за 4 дена няма как да видим кой знае какво, а и никак не ни се тичаше от забележителност на забележителност като най-големите туристи. Искаме лежерно, кротко и спокойно да обикаляме из града и да установим колко точно разочароващ е 😊

IMG_20170523_111607032_HDR

Изгледът от стаята в парижкото ни „вкъщи“

Решихме да отидем във Версай, да се качим на Айфеловата кула, да минем през Монмартър, да посетим катедралата Свято Сърце, галери Лафайет, гробищата и колкото се може повече паркове и градини, като започнем с Люксембургската.

Полезно е да спомена, че всяка една забележителност в Париж си има сайт, през който можете да си купите предварително билети и така да си спестите чакането по опашки.

Искрено благодаря на Густаф Айфел и на всички, които са съдействали тази кула да се случи!

За Айфеловата кула обаче е нужно да си купите билети (от тук) няколко седмици по-рано. Ние закъсняхме с купуването и така останахме без билети. Затова пък открихме небостъргача Монпарнас. Там има тераса на 59-я етаж с умопомрачителна гледка към цял Париж! Установихме, че небостъргачът е бил по-доброто решение, защото от него се вижда Айфеловата кула (която вечерно време е осветена), докато ако си на самата кула, няма да можеш да видиш красотата и величието ѝ отстрани.

IMG_20170524_223453331

Изгледът на свечеряване от Монпарнас

За Монпарнас билетите са два вида – дневен и вечерен, както и комбиниран – в рамките на два дни можеш да посетиш кулата през деня и през нощта.

image-0-02-05-6f56c03031a8f093e6d9270dafde995b21ae775d9f587ba38210db63bdc973a8-V

Така срещу 23 евро получихме две посещения и се насладихме на светлините на нощен Париж, като видяхме и емблематичните му покриви през деня. Забавното е, че асансьорът те качва за 38 секунди до 56-я етаж. Оттам имаш 3 етажа пеш, за да стигнеш до откритата тераса с гледката. Можете да си купите билет от тук.

Трябва да призная, че MotoZ на Lenovo прави фантастични снимки!

Нотр Дам и „Сакре Кьор“ (Свято Сърце) се посещават безплатно. Единствено за Свято Сърце се заплащат 6 евро на човек, ако искаш да се качиш до върха на базиликата и да погледнеш Париж оттам, което горещо ви препоръчвам! Това бе една от най-красивите гледки, на които съм била свидетел. Там опашки от чакащи няма, така че не е необходимо предварително да си купувате билети.

Свято Сърце е най-красивата базилика, които съм имала късмета да посетя

Интересното на базиликата Свято Сърце е, че по времето, когато е строена (1874 – 1914) е била пример за църква в романско-византийски стил.

IMG_20170524_134124710_HDR

Изгледът от Сакре Кьор определено си заслужава

Нотр Дам от своя страна полага основите на готическата архитектура, постепенно завладяла цяла Европа.

IMG_20170523_135640315_HDR

И двете места са невероятно красиви и горещо ги препоръчвам!

IMG_20170523_135252833

И моля ви, ако се окажете в храмовете, проявете уважение и пазете тишина, както и махнете светкавицата от фотоапарата/телефона си. Много е неприятно да виждаш туристи-идиоти, които смущават покоя на мястото и се налага разпоредителите да им шъткат, за да не обезпокояват молещите се (защото такива има!)

Повечето хора ми се изумяват, като им кажа, че съм посещавала гробищата в Париж и Копенхаген (припомнете си разказа ми за този разкошен град тук). Това е, защото не знаят, че въпросните гробища са истински впечатляващи и дори мога да кажа произведение на изкуството. Нямат почти нищо общо със стила на нашите гробищни паркове, всеки надгробен камък е интересен с нещо, а най-често това е скулптура или барелеф.

Ако сте в Париж, то задължително посетете старите гробища и ще разберете за какво говоря. Само трябва да знаете, че към 17-17:30 ч ги затварят (защото си имат охрана и високи дувари, които да предпазят от натрапници и вандали).

IMG_20170523_170351024_HDR

Не съм снимала много в гробищата, за да ви покажа красотата им, защото ми се струва неуважително към покойниците и роднините им…

Галери Лафайет е друго прекрасно място, което можете да посетите за няколко часа, да се потопите в лукса и красотата на предлаганите (доста скъпи стоки) там и задължително да се качите на последния етаж, където има разкошна открита тераса.

Изгледът от терасата на Лафайет

Можете спокойно да си носите храна и напитки, за да си направите пикник на терасата, никой няма да ви спре, даже напротив.

IMG_20170526_133531

Това с хапването на открито много силно ме впечатли в Париж! Също като в Копенхаген, градът е наситен с добре поддържани паркове и градини, където е разрешено да се излегнеш на тревата, да ядеш, пиеш, спиш, ако искаш, стига след това да почистиш след себе си.

IMG_20170524_124806502_HDR

На площадката на Свято Сърце на 24 май

На моя рожден ден – 24 май, си спретнахме чудесен пикник в една от градините. На слизане от Монмартър, след като бяхме посетили Свято Сърце, минахме през супермаркет, напазарувахме сиренца, вино, хлебчета и други вкусотии, намерихме най-близкия парк и там спретнахме обяд за чудо и приказ! И в най-луксозния ресторант в Париж да бях, нямаше да ми е толкова хубаво както на тревата в този парк.

Цените

По отношение на цените на храната, трябва да ви споделя, че очаквах да е много по-скъпо. Сутрин закусвахме в близко до квартирата ни кафене, където се предлагаше френска закуска за 6-7 евро – капучино, плодов сок, половин франзела (доста големичка) щедро намазана с масло, купичка конфитюр и много маслен френски кроасан.

IMG_20170524_110808769_HDR

Закуска по парижки

Обедите ни се случваха в ливански, виетнамски, турски и подобни ресторанти с международна кухня. Не знам защо стана така, просто ни привличаха погледа и апетита с изкушаващите си менюта.

Специално ливанският ресторант беше в селцето на Версай и трябва да ви кажа, че там опитах най-вкусното телешко и агнешко месо! Това са специфични и малко миризливи мръвки, но готвачът ги беше приготвил така, че да ти се топят в устата и изобщо да не ти мирише на агне.

Вечерите си ги правихме край Сена по добър пример на всички парижани.

 

Това е другото, което ме изненада, защото не бях чувала за него – целият парижки народ се изсипва край Сена, сяда където може (има и тревни площи) и се започват едни весели гуляй!

IMG_20170525_114523653

Кадри от градините на Версай

От тийнейджъри, през влюбени двойки, шумни тумби young adults до семейства с деца и пенсионери. Всички се наслаждават максимално на хубавото време, хапват и пият край Сена. Трябва да ви кажа, че изживяването си заслужава.

За последната ни вечер в града си бяхме взели суши и бутилка вино, заехме място от слънчевата страна на реката върху тревичката и се почувствахме като най-щастливите момичета на света.

IMG_20170526_200507829

Вечерята ни край Сена

Друго полезно и важно – думата „тирбушон“ е еднаква и на нашия, и на техния език, което много помага, когато помолиш в магазина да ти отворят бутилката, за да си я изпиеш край реката.

За по-софистикираните натури нека кажа, че всеки бар предлага happy hour между 18 и 22ч, като тогава бирата и коктейлите са по 5-6 евро.

Градски транспорт

Относно градският транспорт, то мога да споделя единствено за метрото и железницата или казано по тяхно му “RER”. С rer-a за около 45 минути се стига до Версай. Билети се купуват от автомати в метрото, като самият вход за rer-a също е свързан с метрото. Нужно е просто добре да четете указателните табели, които са доста ясни, тъй като всичко е разделено с букви, цифри и цветове.

Полезна информация можете да откриете тук, а схема на самото метро тук.

image-0-02-05-9d5cf9a5f4b0f95b24608f1bd4a06d7e3a86dab3afbf6a2fd7a3afe47beff9ca-V

Площад и фонтан Свети Михаил

Единичен билет струва 1,90 и можете да си го купите от автоматите, намиращи се на всяка спирка на метрото. Те приемат карти, банкноти и монети. Има и т. нар. „корнет“, който е за 10 пътувания и е нещо като нашия талон, но ние не се възползвахме от услугите му, така че не мога да дам повече яснота.

Кадри от Версай, където чесно казано, не ми беше чак толкова интересно, затова и не съм снимала много.

Ще споделя обаче, че на първия ни сблъсък с парижкото метро, поради някаква причина дебитната карта не беше успяла да плати билетите и ни пусна не билет, а някаква хартийка с неясни обяснения. При което ние отнесохме въпроса до продава на билети на самото гише (защото има и такива), който се оказа сърбин и реши да ни обясни на сръбски какъв е проблемът и като цяло беше супер отзивчив и приятелски настроен не само към нас, а към десетките останали туристи, които го ползваха за гише информация. Той обясняваше на всички, даваше им туристически карти на града, даваше подробни указания и се стараеше да е максимално полезен.

Местните

Навсякъде срещнахме невероятно разбиране и отзивчивост от всички. Никъде никой не се е държал грубо с нас. Във Версай ми се беше размагнетизирал билета за rer-a и не можех да премина към перона. Незнаеща какво се случва се въртях на място безпомощно, когато към мен се приближиха от персонала, попитаха ме „как да ви помогнем, мадмоазел“, а мадмоазел на свой ред си обясни тегобите и съответно получих нов билет.

IMG_20170526_132350615

В Париж малка бутилка вино струва колко една кола-кола. Не обичам газираното, затова нямам против да пия розе в 11 ч по обед. Все пак съм на курорт 🙂

Друго полезно е, ако пътувате през Бове, да си купите предварително билети за шатъл автобуса. Цената е 14,50, купуват се лесно и важат не за конкретна дата и час, а за цяла година.

Можете да носите билетите разпечатани или свалени на телефон, приемат ги навсякъде и в двата варианта. За да ги купите, цъкнете тук.

IMG_20170524_143148738

Почти се влюбих в тази парижка порта

Това, което мога да ви дам като съвет е, ако ще ходите скоро в Париж, е да си вземете най-удобните обувки, добре зареден смартфон (мога да ви препоръчам този, с който бях аз, вижте тук), защото постоянно ще ви се налага да гледате карта и да се ориентирате, както и да правите снимки*, и да не си забравяте слънцезащитния лосион, че слънцето е силно.

По 40-50 евро на ден на човек са напълно достатъчни, за да се чувствате спокойни, да хапвате прилично, да пиете кафе и да се возите на метро. Ако сте по-пестеливи, ще успеете и с по-малко. Избягвайте туристическите капани или иначе казано – заведенията, тупнати до самите забележителности.

IMG_20170524_124237975_HDR

И винаги преглеждайте менюто, което е изнесено отпред, за да се ориентирате. Така ще си спестите шока да получите огромна сметка след скромно хапване в ресторантче край Айфеловата кула.

И взимайте пример от местните 😊 Щом всички са се изсипали на тревичката в парка или са седнали край Сена на самата земя, значи нито е срамно, нито лошо, забранено, мръсно или страшно да го направите и вие.

IMG_20170524_184819537

Лувърът, в който нямах никакво желание да влизам. Оставих го за следващото ми посещение

Искрено очарована съм от Париж и се радвам, че имах шанса именно там да навляза в 30-тото десетилетие на веселия ми живот. Градът е невероятно красив и изумително спокоен! Няма орди тълпи по улиците, задръствания има само на най-големите кръстовища в града, масово хората са кротки (също така и много красиви и добре облечени), никой не ви гледа лошо или пък нещо подобно.

IMG_20170523_200214915

В Люксембургската градина има поствани столчета навсякъде, за да можеш спокойно да седнеш и да отмориш

IMG_20170523_194022292_HDR

Един от фонтаните в Люксембургската градина

IMG_20170523_131732576_HDR

Искрено се чудя какво точно са видели онези хора, които ми говориха толкова много колко разочароващ е градът.

Фонтанът Свети Михаил е нещо забележително!

С ръка на сърцето трябва да кажа, че това беше едно от най-прекрасните ми пътешествия до сега!

Препоръчвам на всеки, а ако имате някакви въпроси или искате да споделите своята пътешественическа история, то можете да го направите на editors@vitamorena.com

Ще се радвам да прочета и други истории 🙂

*За последните ми пътешествия ползвам MotoZ на Lenovo и съм искрено впечатлена и благодатна на този апарат! Буквално ме е спасявал, когато е трябвало спешно да купя билети или да представя такива, помагал ми е да си намеря пътя, прави фантастични снимки, видеа и гифчета, а батерията му е желязна! Ако си търсите смартфон, горещо ви препоръчвам този!

Още пътешествия на Вита Морена:

Писма на пътешественика: магнетичният Истанбул

Античната и романтична Матера

Писма на пътешественика: Бари, Италия

Новогодишни приключения в Прага. Част 2