Приключения по никое време или за спасяването (евентуално) на една птица

Така изглеждаше милата птица – търсеща сянка в изключително горещия юлски ден

3/08/2021

Днешният ми дневник е посветен на история от преди няколко седмици, но след като днес пак се сетих за случилото се тогава, реших все пак да го споделя.

В средата на юли мъжът ми замина за кратка почивка до България, а аз – не можеща да летя към момента, останах в Копенхаген заедно с дъщеря ни. Както споделих наскоро, трите седмици на юли са най-отпускарските в цяла Дания, та в деня на заминаването на таткото, реших да оставя малката вкъщи.

Изпратихме го по живо по здраво и аз реших да оползотворя максимално горещия делничен ден, като отидем двете на басейн.

Стягам огромната плажна чанта с каквото е нужно, спретнатни с широки рокли, слънчеви очила и шапки потегляме, като аз решавам, че първо ще минем през близкия супермаркет, за да купим играчки за плаж. 

Пътят ни минава през кварталния мост, който свързва двата своеобразни изкуствено направени острова, на които са построени жилищните сгради в квартала ни. Мостът е с прилично натоварен трафик от автомобили, велосипеди и пешеходци, а под него е широкият и доста дълбок канал с морска вода, където пък минават всякакви лодки и малки яхти. 

Изглед от моста

Няма и обяд, а слънцето – изгряло още в 4, вече жарко напича, небето е изчистено от всякакви облаци. Вятърът е утихнал и жегата почти те смазва (вярвате или не, но в Скандинавието слънцето е много по-силно и дори на 10 градуса при ясно време можеш да изгориш стабилно, за лятото да не говорим).

На моста е особено жежко, защото от никъде не пада сянка и ето ти неприятна изненада – птицата, която бях видяла няколко часа по-рано на същото място, едва беше помръднала, опитвайки да се скрие от слънцето… 

Бедното създание го видях няколко часа по-рано, когато ходих за закуска, но тогава реших, че може би е спряло за момент да си почине или кой го знае. Сега обаче в средата на сгорещения юлски ден това пораснало бебе гларус още стоеше на моста и явно не беше способно да излети или да се премести другаде. 

Дъщеря ми, разбира се, видя птицата и започна да ме пита какво прави тя там, а аз през това време мислех, че надали ще изкара още дълго на тая жега и трафик.

Знаех, че в Дания може и да няма безпризорни котки и кучета, но има общонационален телефон за подаване на сигнали за животни в беда или намерени диви такива. И реших, че не мога за втори път да подмина тая нещастна птица, особено пък че детето е с мен и не ми е особено комфортно да му кажа, че птицата просто си стои така, защото иска и всичко ще е наред с нея.

Така стоеше птицата на моста с часове…

Направих няколко снимки на гларуса и продължавайки към магазина за играчки, звъннах на специалния телефон. Мислех си, че просто ще подам сигнала и гражданският ми дълг ще е изпълнен, но след като видя снимките (качих ги на специален линк, който ми изпратиха за целта) операторката ме попита има ли как да уловя птицата и да я прибера при мен, докато изпратят техен екип да я вземе.

И аз, сещайки се за наличната в килера клетка за транспорт на котката ни, неохотно се съгласявам. 

Обяснявам на малката, че басейнът се отлага, защото ще трябва да помогнем на птицата и за моя изненада рев, тръшкане и протести няма! Даже изцяло ми съдейства да изпълним задачата (това да се разбира, че ме държеше за ръка и слушаше какво ѝ казвам, което е приятно разнообразие на постоянното ѝ търчане във всички посоки и правене, че не ме чува как викам подире ѝ).

Все още натоварена с огромната плажна чанта, но вече прибавени огромна пластмасова лопата за пясък и подобаваща кофичка, хванала детето в едната ръка и мобилния телефон в другата, решавам, че ще е по-удачно още отсега да хвана птицата и да я занеса вкъщи. 

Никога не съм имала особено близък досег с птици и никога не съм ловяла такива, но реших да ползвам едната хавлиена кърпа и да действам бързо. Успях да хвана горкото пернато без проблем, но то никак не беше щастливо и освен, че надаваше силни писъци, се опитваше и да ме клъвне. Останалите птици също започнаха да му пригласят и да кръжат над главата ми, но за щастие никоя не ме нападна или наака. 

Дъщеря ми вече беше дълбоко впечатлена и все още невероятно послушна, вървяща в крачка с мен и плътно до роклята ми, неспираща да задава въпроси какво ѝ има на птицата и какво ще правим с нея.

Обясних ѝ плана – водим я вкъщи, слагаме я в клетката на котето, държим самото коте затворено в друга стая и чакаме лекарите на животни да дойдат и да я вземат, за да я лекуват. В същото време ми звъни телефона – операторите от спешния животински телефон ме питат за адрес и ми дават указания. Аз успявам някак да си отключа входната врата и да заведа всички – дете, птица, чанта за плаж, играчки и мобилен телефон, невредими до вкъщи.

С гларуса, увит в хавлия и хванат здраво под мишница, успявам да изровя клетката на котката със свободната си ръка. Мушкам пернатото вътре, сипвам му вода и го затварям в по-хладната стая на апартамента на спуснати завеси, за да си почине доколкото му е възможно от всички тия вълнения. 

Аз самата също имам нужда малко да отдъхна и да помисля какви ги свърших. Дъщеря ми е тотално забравила за басейна, както и за всичко останало, освен наличната в дома ни птица и не спира да бъбри развълнувано, но и леко притеснено.

След около час идва въпросният миниван за животни в беда с млад ветеринар, който преди да е видял птицата, почва да ме обвинява, че не е трябвало да я мърдам от мястото ѝ.

– Паднала е от гнездото си и родителите ѝ щяха дая хранят, докато е готова да излети сама – ми обяснява той, а аз възмутена, се опитвам да му обясня, че никакви дървета няма наоколо, а пернатото е доста голямо, за да е бебе и да го храни някой в човката.

– Ама защо прибрахте птицата!? – упорства той.

– Защото вашите колеги оператори така ми казаха! – викам аз.

– Съмнявам се. – хили се той насреща.

Трябва да подчертая, че типично по датски целият тон на разговора беше лек и приятен, в никакъв случай поучителен, скандалджийски или обидно наративен. Момчето е младо, явно отдадено на работата си и за жалост, не добре информирано какъв точно е случаят. Когато му нося клетката и той вижда милото пернато, му става ясно, че това не е бебе гларус, паднало от гнездо, а млад гларус, още недостигнал пълна зрялост, който има проблеми с едното си крило. 

Птица в котешка клетка…

– Не е счупено, обяснява – но определено не може да лети. Ще го закарам в клиниката за преглед и тестове, но може да се наложи да го евтанизирам…

При тези думи аз се облещвам насреща и мислено си казвам колко е добре, че малката още на разбира английски, нито пък какво значи тази дума.

Става ми малко тъпо, че явно не съм помогнала на горкия гларус, но както обобщаваме с ветеринаря, по-добре така, отколкото да бъде оставен да се изпържи на жегата на моста или пък прегазен от автомобил/колело, ако беше решил да търси сянка и вода.

Пък и кой знае, може да се окаже, че крилото му има как да бъде излекувано…

Птицата си заминава, аз прибирам клетката и детето обратно вкъщи и обяснявам ситуацията максимално честно, но все пак като за разбиране от 3-годишно дете.

На плаж така и не отидохме, защото просто надух малкия басейн и го сложих в двора, напълнен с вода от градинския маркуч. Малката беше във възторг.

Замислих се колко пъти в България ми се е случвало да попадна на информация за бедстващи животни, блъснати такива и още животински страдания и как съм се молела да бъда пощадена от среща с такива инциденти. Защото спешен телефон и екипи за помощ както в Дания при нас няма. Ако намериш бебета котета, зависи от теб дали ще ги прибереш или ще ги оставиш на улицата. Прибереш ли ги, ще трябва сам да мислиш (и най-вече да плащаш!) как да ги водиш на ветеринар, как да се грижиш за тях, какво да ги правиш после и т.н. Същото важи и за всякакви наранени диви или улични душички. 

Има различни приюти, които със спартански усилия се мъчат да помагат на животни в беда, но там работят доброволци, финансиране няма, само дарения и като цяло са толкова затрупани със сигнали и работа, че трудно могат да откликнат. Аз ги разбирам напълно и тъй като съм имала взаимодействия с тях през годините, дълбоко уважавам работата и отдадеността им. 

Затова и реших, че щом като държавата, в която живея и си плащам данъците, е измислила система, по която да се действа в подобни ситуации, ще се възползвам максимално, дори и това да значи, че ще трябва да си променя плановете за деня.

Пък и смятам, че е добре за дъщеря ми да види и разбере, че можем да действаме в различните ситуации, да се справяме с неочакваните проблеми и даже да помагаме, стига само да искаме. 

Какви са новите тенденции в безоперативните естетични процедури?

Преди дни в София се проведе Global Aesthetics Academy 2022 – най-голямото събитие на Балканите в областта на естетичната и клинична медицина. Компанията дистрибутор на водещи брандове събра пред българската публика световноизвестни лекари и специалисти, които представиха най-новите тенденции и методи в областта на дерматология, естетиката, хирургия и гинекология. На пресконференцията някои от чуждестранните лектори … Нататък Какви са новите тенденции в безоперативните естетични процедури?

Реклама

Време за четене: роман за Мерилин Монро по повод 60-годишнината от смъртта ѝ

През нощта на 4 срещу 5 август 1962 година напусна света Мерилин Монро. Само на 36 години, на върха на шеметна кариера. Желаеха я милиони мъже, завиждаха ѝ милиони жени, подражаваха ѝ милиони момичета, ала самата тя не постигна щастието в живота. И отнесе със себе си своята тайна – убийство или самоубийство? Вече 60 … Нататък Време за четене: роман за Мерилин Монро по повод 60-годишнината от смъртта ѝ

По-динамичен, интересен и подценен – женският футбол

Харесва ми да гледам футбол, когато има световно или европейско първенство. Не мога да кажа, че разбирам кой знае колко от детайлните правила на играта, например никога не мога да разбера кога и как е имало засада, но пък ми е изключително интересно да следя динамиката на играта, поведението на футболистите, старанието за отбелязване на … Нататък По-динамичен, интересен и подценен – женският футбол

Единственото дете на плажа, което

Дъщеря ми в пълния си блясък или колко добре се получава, когато за обличането слуша мама

Дъщеря ми е вече на 3 години и половина, и аз почти свикнах (но още успявам да се изненадам), когато тя е единственото дете сред останалите, правеща нещо различно. Разбира се, повечето пъти е нещо забранено или опасно – катерене прекалено високо, бързо отдалечаване от погледа ми, събиране на откровени боклуци от земята, опити за сприятеляване с преминаващи кучета и т.н.

Никак не искам и аз да бъда единствената майка, която вика по детето си, но трябва да си призная, че ми се случва. Викането се налага основно, защото тя вече се е отдалечила прекалено далеч, за да ме чуе, ако говоря нормално, както и защото нервите са ми кипнали или страхът, че ей сега ще се пребие, взима връх над желанието ми да бъда уравновесена и спокойна като датчанките наоколо.

Още от бебе, дъщеря ми търсеше вечното движение, смяна на обстановка и разнообразие.

Изискваше да ѝ ги осигуряваме чрез категоричния ѝ отказ да стои на едно място в стол или количка (никога не успях да я заблудя, че количката ѝ се движи, докато реално я побутвам напред-назад с една ръка, седнала на пейка).

С тъга, а понякога и сълзи на очите, гледах към другите майки, които се срещаха за по кафе и торта, брънч или дори йога, а бебетата им си стояха спокойни наоколо, дъвчейки крайчеца на дрехата си или парче хляб, докато аз трябваше да навъртам километри разходки, защото моята щерка надаваше недоволни вопли, ако се застоим на едно място.

Заведенията пък ѝ бяха интересни точно 15 минути, след изтичането на които тя искаше да бъде пусната да изследва околната среда чрез пълзене и ядене на всичко, изпречило се на пътя ѝ.

И не си мислете, че не съм се опитала да я приуча да стои на едно място, като съм използвала всякакви налични трикове, освен даването на телефон/таблет. Колкото и да ми е било тежко, твърдото ми разбиране, че бебета и деца под 4 години не трябва да бъдат забавлявани с подобни устройства за повече от 10 минути, винаги взимаше връх.

С израстването на малката обаче положението ставаше по-лесно, защото тя вече разбираше повече и можеше да се заиграва с различни неща. Но пък любознателната ѝ и дива натура растяха заедно с нея, затова и покоят ми като родител беше далеч от необезпокояван.

Никога не трябва да я изпускам от очи на площадката, нито пък да ѝ вярвам, че ще си спази обещанието да не се опитва да се спусне по супер високата и тотално неподходяща за възрастта ѝ пързалка.

По-скоро се стараех да ѝ помагам да си изпълни подвизите без да се самонарани.

На фона на цялата ѝ диващина, малката държи да бъде облечена като “принцеса”, затова тя е момичето с искряща рокля на пайети и вече развалени опашки тип Пипи на главата, която се катери там, където не трябва и заплашително дава вид, че ще падне и пребие всеки момент. 

Учителите в детската градина също като мен вече са ѝ свикнали и са се примирили, че след като няма как да я спрат, поне да ѝ помогнат в начинанието.

Сега в разгара на лятото често ходим на плаж (кварталът ми в Копенхаген е реално издигнат върху морето и навсякъде около нас са канали с морска вода, в която можеш да се къпеш, а като цяло датската столица е богата на градски плажове). Това вече сменя страха ми от пребиване на алармираща опасност от падане във водата.

Напълнила съм ѝ малкия басейн в двора, а тя необезпокоявана тича наоколо гола

Разбира се, миналото лято дъщеря ми успя да падне в единия морски басейн, но за щастие мястото беше плитко и без течение, та успях ловко да я уловя за ръката и извадя от водата (докато вече един от плажуващите на близо татковци демонстративно се беше хвърлил във водата да я спасява).

Тази година – вече на 3 и половина, дъщеря ми се интересува не само от водата, но и от пясъка.

Без значение колко готин бански ще ѝ купя, с какви Елзи, Ани и лъщящи елементи ще бъде украсен, тя го възприема като дреха, с която да стигне до плажа/басейна и там бързо да се съблече и да остане по “гола гъз”, както сама обича да казва. След това хуква през глава, хавлии и хора, за да си намери удобно място, където да се хвърли по корем и да почне с такова удоволствие да се въргаля в пясъка, че чак леко ѝ завиждаш за радостта, която изпитва. 

На моменти даже ми напомня на 3-годишен лабрадор, който се радва на плажа и морето точно така – като се мокри във водата, колкото да му стане приятно настръхнало и после да се овъргаля целия в топлия пясък, за да ръси песъчинки минимум до утре.

Защото защо не?

Гледайки към щастливото ми опесъчено дете, вече изровило си дупка в пясъка, но продължаващо да се премята и търкаля, се замислих, че на целия плаж и сред всички останали деца на всякаква възраст не виждам нито едно друго, което да е голо и въргалящо се между хавлиите на хората…

Защото иска да плува, а още не може

За мое леко успокоение поне сме в Дания, където толерантността към подобни детски прояви е невероятно висока.

Пък и се замислих, че не искам да попарвам радостта и удоволствието ѝ, за да си спомня един ден как майка ѝ ѝ се е карала, че си играе в пясъка гола.

Може би ще си спомня как майка ѝ я е карала, изключително против волята ѝ, да си облече жилетката за влизане във водата, която ще я предпази от потъване, но съм по-склонна да приема този спомен, защото какво би могло да е обвинението след това – “ти искаше на всяка цена да ме предпазиш от удавяне”!?

Наясно съм, че не съм единствен родител на палаво хлапе, но определено ми се иска един ден да разбера и какво е да си майка на послушно, играещо си тихо на едно място дете (каквато аз самата съм била).

А вашите родителско-детски истории или съвети можете да ми споделите на Vitamorenablog@gmail.com 🙂

Новият ритуал за посрещане на Джулая на плаж Камчия

Вече са на лице първите кадри от най-новия фестивал на Северното Черноморие! Ritual Gatherings посрещна над 1000 човека на плажа при устието на река Камчия и впечатли с голяма, дървена сцена и няколко светлинни инсталации, направени специално за събитието от FlipZurd студио за сценичен дизайн. На сцената – произведение на изкуството се качиха имена, като … Нататък Новият ритуал за посрещане на Джулая на плаж Камчия

За завистта към мъжете

Завистта към мъжа ми се зароди няколко месеца след раждането на първото ни дете, когато го виждах как сутрин се подготвя за работа, а след това излиза, за да прекара цял ден без някой да реве на рамото му, да повръща върху него, да мие наакани и напишкани дупета, да има свободата да отиде до … Нататък За завистта към мъжете

Препоръчвам – три доста добри (аудио) книги

В последните няколко месеца не съм толкова активна в слушането на аудио книги, като причината сигурно се корени в нуждата от лека почивка от тях. Просто от Коледа насам почти не свалях слушалките, унесена в съдържанието на Сторител, че към момента усещам леко пренасищане.  Все пак бих искала да споделя за последните три книги, които … Нататък Препоръчвам – три доста добри (аудио) книги

Как се осмисля, приема и преживява една трагедия?

Вчера беше неделя, любимият ми ден от седмицата. Имахме хубав ден, посветен на палачинки, пазаруване, домашна работа, игри с децата. Очаквах времето, в което малките ще са вече по леглата, че да се отпуснем с мъжа ми на дивана в хола и да си изберем хубав филм за гледане. Вечерта обаче не се разви така … Нататък Как се осмисля, приема и преживява една трагедия?

Да си търсиш работа не е особено весело занимание…

На 35 години съм, имам две деца, един съпруг, над 10 години работен опит, преминала съм през какви ли не периоди и съм се справяла с какви ли не изпитания, но все още ми става угнетено и криво, като получа отказ за работа… Онези проклети имейли, които много учтиво ти благодарят за проявения интерес към … Нататък Да си търсиш работа не е особено весело занимание…

Посрещаме Джулая с 3-дневен фестивал и вечеря с НУЛЕВ отпадък на плаж Камчия

Тази година July Morning ще бъде отбелязан с тридневен фестивал на плажа, при устието на река Камчия от посетителите на четвъртото издание на Ritual Gatherings. Фестивалът ще приложи редица мерки за опазване на локацията – почистване на плажа 25 юни, лекции и дискусии с експерти еколози, разделно събиране на отпадъци и информация за опазване на … Нататък Посрещаме Джулая с 3-дневен фестивал и вечеря с НУЛЕВ отпадък на плаж Камчия

Тревожни данни за организацията на болничния престой при родилите преждевремнно майки

Организацията на болничния престой на майките, родили преждевременно, оказва съществено влияние върху тяхното психо-емоционалното състояние и преживяване след раждането. През февруари 2021 г. Фондация „Нашите недоносени деца“ проведе онлайн проучване сред 582 майки, родили преждевременно, за да събере информация за организацията на болничния им престой и отражението ѝ върху психо-емоционалното им състояние. 

Данните от изследването разкриват съществена липса на практики, вземащи под внимание преживяванията на преждевременно родилите жени, при планиране на болничния им престой.

Проучването е изградено около хипотезата, че настаняването на майки, родили преждевременно, в обща стая с майки, които не се налага да бъдат отделяни от новородените си и прекарват времето с бебетата си в общата болнична стая, е потенциален източник на допълнително психично страдание за първите, усилва негативните преживявания, свързани с травматичното събитие, както и затруднява психо-емоционалното им стабилизиране. 

Според резултатите, 69.6% от майките, участвали в проучването, са споделяли стая с жени родили на или около датата на термина си, което е оказало негативно влияние върху психо-емоционалното им състояние. Най-често срещаните определения, които анкетираните използват, за да определят начина, по-който са се чувствали в ситуацията, са: депресиращо, съсипващо, кошмарно, вина, тъга, болка, страх. 

„На никого не го пожелавам. Няма по-голяма болка от това да родиш и да не можеш да бъдеш с детенцето си. Срина ме още повече. Гледах как на всеки 3 ч. взимаше бебчето си при нея и го кърмеше. Как го гушкаше, а аз дори още не бях видяла моето бебче. Радвах се за нея, но не можех да скрия сълзите си, опитвах се да се държа, за да не развалям нейния хубав момент, да не я карам да ми съчувства и успокоява, а да се радва на детето си. Плачех най-често нощем. Не искам да се връщам там, в онзи момент…. Боли…“, споделя анонимна участничка в анкетата.

В тази ситуация няма необходимост от инвестиране на допълнителни финансови и материални ресурси или ангажиране на повече от планираните медицински специалисти. Необходимата промяна се свежда до съобразяване на факта, че преждевременно родилите жени, както и майките, чиито бебета се нуждаят от интензивни грижи, се намират в качествено различна ситуация от останалите майки, което предполага обезпечаване на базови условия, подкрепящи тяхното възстановяване, а не нанасящи допълнителни психо-емоционални травми, както е в момента. 

С представените данни, Фондация „Нашите недоносени деца“, се стреми да насочи вниманието на лечебните заведения към проблема и да апелира към предприемане на стъпки за промяна на практиките по организиране на следродилния престой на майките на недоносени, както и новородени, нуждаещи се от интензивни грижи. 

Целта е да се организира настаняването им по начин, съхраняващ достойнството и подкрепящ психическото им възстановяване след преживения травматизъм, асоцииран с преждевременното раждане.

Бебето и майката са част от една обща картина, те споделят една история, заради което, благополучието на единия е обвързано с благополучието на другия, а подобряването на грижите за тях изисква прилагането на комплексен подход, адресиращ както физиологичните, така и психо-емоционалните им потребности.

Пълният текст на изследването на Фондация „Нашите недоносени деца“ можете да прочетете тук.

Магическата сила на наспиването

За трите ми години на родител не мога да кажа, че пръскам от мъдрост и се старая да съм пестелива на съвети (освен за нещата, за които на 100% знам, че работят), но едно установих със сигурност – получаването на достатъчно часове качествен сън върши чудеса. Буквално. 

Знам, че не съм открила топлата вода, но залутани във въртележката на ежедневното справяне с дете, мъж, къща, работа и собствените ти настроения, е много лесно да се подхлъзнеш по наклонената права на недоспиването. Даже не си даваш сметка, че се случва, защото сравняваш с живота и режима си от преди – тогава си си лягала около 23:30 и си ставала в 7, било ти е изморено, но след първото кафе нещата почват да проблясват. Сега обаче е друго. Дневните задачи са толкова по-интензивни и усилията да поддържаш домашното тамагочи здраво и живо, са толкова сериозни, че се изморяваш физически и психически много повече. 

Но нищо не е толкова съсипващо, както накъсания нощен сън или казано иначе – нуждата да ставаш по няколко пъти на вечер, за да успокояваш и приспиваш въпросното тамагочи.

Поне за мен това е най-върлият враг на качествения ми сън. Например, дори да съм заспала към 22:30 и да съм се събудила в 8, ако през нощта се е налагало да ставам 2-3 или повече пъти, да сменям памперс, успокоявам, приспивам и т.н., то на следващия ден ще се чувствам смачкана. Още повече, когато подобни нощи се повтарят една след друга в продължение на месеци (защо не и година).

Когато обаче се случи аз и малкото да спим непробудни цялата нощ, и в 6:30 да стана след това, не ми е проблем. Чувствам се по-свежа, оптимистично настроена и енергична. 

Няколко поредни дни на наспиване и вече нищо не може да сломи доброто настроение и ведростта ми. Всичко ми се вижда по-красиво и лесно, всички са ми много по-мили и приятни, имам желание за разговори и ако случайно нещо не върви по план или изскочат неочаквани проблеми, ги приемам с философска мъдрост и усмивка. 

Подозирам, че това е и един от триковете на природата да те склони да мислиш за следващо дете – гледаш през розови очила възможността за второ бебе и спомените за безсънните нощи и следващите ги безкрайни изтощителни дни избледняват в съзнанието.

Но да се върна на добрия сън. За мен една от пиковите точки на деня ми е, когато вечер си легна в моето си легло, завия се малко над ушите с моите си завивки и блажено се отпусна. Честно казано, не ми трябва много, за да заспя, но ако се случи да съм обезпокоена или разсеяна от нещо, имам специална тактика за приспиване.

Фокусирам се върху всяко вдишване и издишване и се старая умът ми да е в настоящия момент, което е по-лесно да се напише, отколкото да се направи. Затова почвам да мисля за 4те ъгъла на леглото, за позата, в която съм легнала, за въздуха, който минава през носа ми, изпълва дробовете и после издишам бавно и дълго. Така контролирам мислите си от отлитане в различни посоки и помагам на ума да се отпусне.

В следващия момент вече блажено спя и от висотата на всичките си (почти) 34 години мога да кажа, че едно от най-големите удоволствия, че и известен лукс е да имаш възможността да се наспиш. Пожелавам го на всички. 

Уроци по родителство? Защо не!

Замислете се само – за всичко в този живот се иска удостоверение за известна компетентност. За намиране на работа – диплома, сертификат, специализиция, за каране на автомобил – шофьорска книжка, даже да преподаваш йога или да правиш масажи е нужно да си минал определен курс на обучение.  Защо тогава за едно от най-важните занимания, че … Нататък Уроци по родителство? Защо не!

“А майката къде е?!”

На детските площадки като цяло е скучно, поне за родителите. Хем трябва да наглеждаш хлапето да не направи някоя опасна глупост, хем никак не ти е интересно да го буташ на люлката или да търкаш пейката и се бориш с напиращото желание да си гледаш телефона. Който е готов да осъди това признание, просто не … Нататък “А майката къде е?!”

Впечатления от България, пролет 2022

Заради проклетия ковид близо две години не успях да се прибера до България, но ето че тази пролет най-сетне заведох себе си и децата до родината, за радост на баби, дядовци, лели и приятели.  Престоят ни от 4 седмици традиционно беше поделен между Пловдив, Русе и малко София.  За това как летях сама с две … Нататък Впечатления от България, пролет 2022

Време за четене: Изключителният роман „Чумни нощи“ на Орхан Памук

В книгите на Орхан Памук се влюбих бавно, но всепоглъщащо. Първо в ръцете ми попадна „Сняг“, който никак не успя да ме грабне. Повествованието вървеше прекалено бавно и тягостно за вкуса ми, едва дочетох книгата и честно казано, към днешна дата не си спомням абсолютно нищо от нея, освен един абсурдно дълъг монолог, случил се … Нататък Време за четене: Изключителният роман „Чумни нощи“ на Орхан Памук

Не пропускайте – Първа международна олимпиада по ментална аритметика

На 11 и 12 юни 2022 г. България ще е домакин на първата по рода си международна олимпиада по ментална аритметика за деца на възраст от 4 до 14 години.  Събитието се организира от SmartyKids България – мрежа от детски образователни центрове, представена в 11 държави, в т.ч. и в България в 38 населени места. … Нататък Не пропускайте – Първа международна олимпиада по ментална аритметика

Време за четене: Роман за съдбовната връзка на великата дива Мария Калас и Аристотел Онасис

 В тематичната си Колекция „Музи“ издателство „Емас“ ни поднасят роман за любовта на най-великата оперна дива на всички времена Мария Калас и несметно богатия Аристотел Онасис – една от най-емблематичните двойки на 20-и век. Авторката Мишел Марли убедително вдъхва живот на Мария и Аристотел и на техните дръзки и трагични взаимоотношения и ни пренася в … Нататък Време за четене: Роман за съдбовната връзка на великата дива Мария Калас и Аристотел Онасис

Проблемът на съвременните родители – огромният глобален натиск!

Общественият натиск и постоянното колебание, дали се справят по най-добрия начин, са най-големият проблем на съвременните родители.

Това показва Глобалният индекс на родителството – първото по рода си проучване и уникален нов инструмент, който измерва „трудността на родителството“ по целия свят. Той е вдъхновен от разбирането, че макар да е прекрасно преживяване, да си родител никога не е лесно и е изключително важно да се идентифицират ключовите проблеми.

Индексът се базира на мащабно проучване, направено през 2020 година, инициирано от Nestlé, като част от ангажимента да подкрепя семействата през първите 1000 дни от живота и е уникален нов начин за сравнение и разбиране на опита на родителите по целия свят, отразяващ възгледите на над 8 хиляди майки и бащи с деца на възраст до 12 месеца. Самото проучване е проведено от Kantar – водеща компания за проучвания и обработка на данни. 

„Ние виждаме, че родителите в България усещат същото напрежение при отглеждането на децата си, каквото описват майките и бащите в цял свят. Работим в тясно сътрудничество с медицински специалисти – акушери, педиатри, психолози, и виждаме нуждата на родителите да споделят страховете и проблемите си, без да бъдат осъждани, а напротив – да получават подкрепа и разбиране.

Защото социалните медии без спор оказват огромен натиск върху всеки човек и още повече върху семействата, които стават родители за първи път. В отговор на това, Нестле Детско Хранене стартира кампанията „Модерното родителство“. Целта ни е да инициираме открит разговор с майките и бащите, които минават през всички тези предизвикателства и да им помогнем да осъзнаят, че не са сами.“, коментира д-р Ивелина Герова, мениджър Медицинска комуникация Югоизточен пазар Нестле Детско хранене.

Кампанията „Модерното родителство“ се фокусира върху темите и проблемите, които най-силно засягат съвременните родители. Освен натиска от обществото, това са разпределянето на ангажиментите между майката и бащата, ролята на социалните мрежи, осъвместяването на майчинството, работата и социалния живот, самотното родителство и други. Инициативата ще бъде разгърната, като различни специалисти ще дават съвети относно психическото здраве, овладяването на напрежението и поддържането на баланса между партньорите в семейството.

Част от натиска, на който са подложени родителите, е и вътрешен – майките и бащите имат високи изисквания към себе си и споделят, че са се чувствали неподготвени за родителството. В повечето случаи, след като детето се роди, се налага да правят повече компромиси от очакваното. Но външният натиск, който много по-трудно може да се контролира, е по-силен и може да окаже огромно негативно влияние върху отношенията в семейството. 

Глобалният индекс на родителство извежда 5 основни източника на натиск за родителите:

1. Гласът на общността (непоисканите съвети от другите);

2. Осъждащо отношение към родителите и ролята на социалните мрежи;

3. Самота в хиперсвързан свят (усещане за изолация и самота);

4. Родителска вина – майките и бащите, които обвиняват себе си и родителските си умения;

5. Шокът от родителството (чувство на неподготвеност за новата реалност).

„Приносът на Nestlé към промяната в родителството по целия свят, надхвърля решенията и съветите за хранене. Всички майки и бащи трябва да се чувстват уважавани и подкрепяни за избора, който правят както за себе си, така и за детето си. За да постигнем истинска промяна е необходимо да дадем гласност на проблемите и чрез обществен диалог заедно да търсим решения за облекчаване на натиска върху днешните родители“, заключи д-р Ивелина Герова, мениджър Медицинска комуникация Югоизточен пазар Нестле Детско хранене.

Глобалният индекс на родителство не е показател за това дали родителството в една държава е по-лесно или по-трудно. Той дава поглед върху това как се чувстват родителите в различните страни, предизвикателствата, с които се сблъскват и къде имат най-силна нужда от подкрепа. Швеция е мястото, където родителите преминават с най-голяма лекота през етапа на родителството, с общ резултат от индекса 75/100. Това означава, че почти всички условия са изравнени, за да осигурят положително родителско изживяване.

Резултатите от проучването показват, че Чили (58/100) и Германия (56/100) се нареждат в топ 3 на държавите с най-висок резултат, където родителите изпитват най-малко трудности при отглеждането на децата си. 

Обратната тенденция се наблюдава в Китай, където родителите са изправени пред най-много предизвикателства и страната се нарежда на последно място в индекса (39/100), следвана от Бразилия (40/100) и Филипините (43/100). Това обаче не означава, че средата за отглеждане на деца в тези страни е неблагоприятна във всяко отношение. В Китай например споделеното родителство е силно застъпено и разпределението на ролите между партньорите им носи удовлетворение. 

Другите фактори с най-висок рейтинг в Глобалния индекс на родителство са финансовата стабилност (16,7%) и подкрепа за работещи родители (15,6%). Последното включва достъп до социални и здравни услуги за деца, както и възможност родителите да избират дали да се върнат на работа или да останат вкъщи. Според проучването, 74% от майките и бащите в световен мащаб имат гъвкаво работно време, което им позволява да се грижат за детето си с по-голяма лекота.

КЛЮЧОВИ ИЗВОДИ – споделеното родителство и социалният живот са все по-важни

  • Въпреки че 62% от анкетираните са съгласни, че бащите са по-активни и ангажирани в грижите за децата от предишните поколения, само 49% твърдят, че отговорностите за грижата за децата са разпределени по равно между майката и нейния партньор.
  • Някои родители (32%) споделят, че дори в свръхсвързан свят, където приятелите и семейството са само на едно съобщение разстояние, те се чувстват изолирани и самотни.
  • В световен мащаб 25% от майките съобщават, че са преживели „родилна тъга“ или следродилна депресия, въпреки че отговорите в различните държави са различни.
  • Почти една трета (31%) от родителите споделят, че са се чувствали неподготвени за новата реалност след появата на бебето.
  • Родителите считат за доверени източници на информация, свързана със здравето и благосъстоянието на детето, медицинските специалисти (66%), майките им, свекърва и други членове на семейството (62%) и техния партньор (44%). Освен това 73% посочват, че са имали достъп до необходимата им информацият за правилния избор относно здравето и развитието на детето им.

Пандемията от COVID-19 има малко, но по-скоро положително въздействие върху родителството. Майките и бащите споделят, че усещат по-слаб обществен натиск за това как да отглеждат децата си.

Още повече, получават по-голяма подкрепа и се повишава чувството им за сплотеност и принадлежност. В САЩ, Испания и Китай родителите отчитат по-добра финансова стабилнист и по-ниски разходи за грижите за деца, вследствие на оптимизация на семейния бюджет по време на локадауна и липсата на възможности семействата да харчат пари. 

Как да научим децата си на финансова грамотност?

Парите не са цел, а средство, а кредитът не е приход, а разход. Тези неща може да звучат доста просто и елементарно, но всъщност прекалено голям процент от хората не ги разбират. Истината е, че финансовата култура на българите е доста ниска и това води до върволица от проблеми, най-честият от които е затъване в банкови кредити.

Финансовата култура, както всичко останало, трябва да бъде възпитана още в детска възраст. Във времената, в които живеем, родителите могат да получат облекчение в безкрайните си ангажименти и отговорности към децата, като се доверят на помощник.

По отношение на приходи и разходи може да се разчита на SmartyKids Money те ще знаят основните понятия в икономиката – пари, валута, семеен бюджет, финансово планиране, права на потребителя и др.

Финансова грамотност за деца е най-новото предизвикателство, което отправят от SmartyKids Bulgaria към своите настоящи и бъдещи посетители. Специално предназначения курс цели да въведе малките приключенци в „света на парите“, като от ранна възраст ги учи да познават основните инструменти и термини в икономиката, с които всеки възрастен се сблъсква, а също така да управляват финансите си. Така адаптацията им в по-късен етап ще бъде по-плавна и лесна и те ще подхождат с внимание и увереност към всяко финансово предизвикателство. Ще са наясно и с валутите, какво значи семеен бюджет и не на последно място какви са правата им като потребители.

SmartyKids Money са най-новите занимания, предлагани от най-бързо развиващите се и успешни детски центрове у нас – SmartyKids Bulgaria. Освен ментална аритметика и Бързо Четене, брандът стартира трети авторски курс, който е предназначен за деца от 8 до 14 години, като компанията очаква огромен успех поради липсата на такива занимания и нуждата от финансово ограмотяване още в ранна възраст.

Записвайки децата си на SmartyKids Money, те ще научат основните понятия в икономиката като пари, валута, семеен бюджет, финансово планиране, приход, разход, кредит и много други. Ще могат да съхраняват отговорно и да боравят безопасно с банкови карти, ще овладеят способи за увеличаване на своя приход – акумулиране на средства, инвестиции, лихви и печалба.

Ще могат да обезпечават икономическа безопасност на своите средства и ще разпознават „уловките“ в рекламите и промоционалните акции. Ще разпознават мошеничеството и ще избягват контакт с такива хора. И не на последно място – ще направят своя първи бизнес план.

Всяко дете, записано в курса, получава работна тетрадка, която ползва по време на занятията –  12 на брой с посещение веднъж седмично (приблизително 3 месеца). Продължителност на занятието – 90 минути. След всяко занятие има и забавна домашна работа, свързана с всяка от темите.

SmartyKids Bulgaria спазва традицията си и при третия курс, в който също има тематична геймификация за децата, за да бъде обучението приятно и забавно. С много игри, ребуси и приказни приключения учениците ще се научат да познават основните финансови инструменти. Геймификацията предвижда натрупване на точки в „личната сметка“. В края на курса точките се конвертират във виртуална валута и всяко дете съставя бизнес план за свой собствен бизнес.

Всеки желаещ може да се запише на безплатен демо урок, като избере най-близкия център тук!

За SmartyKids България
SmartyKids е най-съвременният развиващ детски център на територията на България. Към момента присъства в 35 български града с 61 центъра, отворени за по-малко от три години. А в международен мащаб над 350 SmartyKids центъра работят успешно в 8 държави. В SmartyKids няма стандартни скучни уроци и банални методики, които превръщат ярки и креативни деца в „сива маса“. Методиките на SmartyKids включват най-добрите изпитани световни практики на преподаване. Екипът от преподаватели се стреми да направи процеса на обучение толкова увлекателен, че детето напълно да се отдаде на играта. Това е запазена марка за трите методики – ментална аритметика (4 до 12 години), Бързо Четене (7 до 12 години) и Финансова грамотност (8 до 14 години). Професионалистите от SmartyKids измерват и проследяват процеса на развитие на висшите психически функции при детето. Те не поставят всички деца под общ знаменател, затова за всеки малчуган се съставя индивидуален план на обучение.

Последното дете в детската градина

Опитвам се да сетя дали друг път през живота си съм бързала така, както когато трябва да взема дъщеря ми от детска градина. 

Глаголът “придвижвам” се с колело не е правилен за мен, тъй като аз по-скоро летя. Не знам каква скорост развивам, честно казано не искам и да научавам, само ще споделя, че вече нося каска и малко са другите колоездачи, които ме изпреварват.

Не искам да звучи като хвалене, защото не съм особено горда с това. Бих предпочела да съм като онези романтични майки, елегантно кацнали на големите си дамски колелета, въртящи спокойно педалите из Копенхаген, придвижвайки се към градината на детето си.

Аз пак съм с дамски велосипед, но съм залегнала здраво над него и профучавам по алеите в стремеж да стигна колкото мога по-бързо при дъщеря си. Защото всяка минута ми е важна!

Миналият петък (2 август) някак се замотах на работа и в един момент осъзнах, че ще закъснея за прибирането на малката от ясла. Времето ми с велосипед от работното място до градината е 20-25 мин. Карах като луда и разбира се, заради стреса, който сама си причиних, обърках пътя, което ме забави едни допълнителни 3 минути и когато стигнах до градината (плувнала в пот и червена като презрял домат), часът беше 16:50 (работното им време е до 17ч).

Когато влетях вътре, видях, че дъщеря ми е останала последното детенце и щастливо стои с две от учителките си и нещо си играят.

Толкова зле се почувствах – че въпреки спартанските ми усилия да се надпреварвам с времето, пак съм закъсняла, че се разплаках като малко дете. Учителките трябваше да ме успокояват, неразбиращи какво ми има, а аз хлипайки да им обяснявам, че страшно много съм бързала, но не искам детето ми да е последното в градината и с мъжа ми се стараем, ама ни е трудно и т.н.

По-възрастната от двете педагожки майчински ме погледна и съвсем спокойно ми каза, че на дъщеря ми всъщност всичко ѝ е наред – забавлявала се е чудесно през целия ден, не е плакала, не е мрънкала, не е страдала от това, че закъснявам с 5-10 минути и че проблем, заради който да се разстройвам, реално няма. Също и допълни, че добре ме разбира какво ми е, след като е минала през същото с нейните деца преди години, но особен смисъл от нерви и притеснения няма. 

Не мога да ѝ отрека, че е права.

На мен обаче ми стана толкова мъчно, като я видях останала последна и как е виждала другите дечица да си тръгват с родителите си, а тя е чакала и чакала, без аз да дойда, докато не са останали повече деца, че сълзите ми отново са готови да тръгнат.

IMG_20190724_152231.jpg

А едно от любимите ѝ неща е след детска градина да отидем заедно на разходка с колелото

Не мога да си обясня какво работят другите хора, че успяват да си взимат децата от градина още в 15:30ч! Особено в петък в нашата ясла децата ги прибират преди 16ч, до 16:30 са останали по-малко от петима малчугани. Сериозно, какво работят тия хора?!

И двамата с мъжа ми се разкъсваме между работата си, взимането на време на детето от градина, желанието ни да спортуваме, да прекараме време заедно, да си почистим все пак къщата, да напазаруваме, да сготвим… 

Може би има и други родители, които разбират правилно написаното от мен и знаят точно какво изпитвам и с какво се боря. Ако имат някакъв (градивен) съвет или пък поне думи на съпричастност, ще се радвам да ги споделят с мен.

Все си мисля, че колкото повече време минава, толкова по-”умели” ставаме в родителството, но дали съм права, само времето може да покаже. А до тогава се моля само то да е на моя страна и да не се опитва да бяга по-бързо от мен.

Четете още:

Специфики на летенето с бебе

Има ли шанс за кариера след майчинството и коя е Урсула фон дер Лайен – голямата жена със седемте деца

Малка, драматична Одисея – да преживееш никненето на зъби и да бъдеш отново щастлив

Малка, драматична Одисея – да преживееш никненето на зъби и да бъдеш отново щастлив

Едно от хубавите неща на родителството е, че забравяш. Тежките моменти, колкото и ярки и безкрайни да са били, се оттичат към дъното на съзнанието, а оттам пропадат в забвение.

17 месеца от раждането на дъщеря ми и аз вече не съм сигурна колко и какви безсънни нощи съм имала в първите ѝ седмици и месеци. Даже съм склонна да кажа, че не сме страдали от такива.

Имам спомени за тежки вечери, когато се научи да се обръща по корем, защото през нощта го правеше постоянно, съответно се разсънваше, плачеше и мрънкаше, а аз трябваше да я обръщам, за да заспи пак и така всеки 15-20 мин. 

Но това ми е като в мъгла и не съм особено сигурна нито колко е продължил периодът, нито кога точно се е случило (може би 6и месец, може би 7и?).

Засега все още ярки ми остават моментите с никненето на зъби. Знам, че всеки родител ще каже как това е едно от най-тежките изпитания, но докато не го изпиташ лично със сърцето и душата си, не можеш особено да осъзнаеш за какво става въпрос.

vince-fleming-k8Dqzu25nd8-unsplash

При дъщеря ми зъбите засега излизат все в комплект от по 2-3 наведнъж. Процесът е съпроводен със загуба на сън (за нея и мен), периодично висока температура и изключително недоволстване, рев и раздразнение (отново проявяващо се и при двете ни).

Последният такъв период продължи седмица и утихна преди два дни. Първоначално бях видяла жестоки подути синини на венците ѝ на местата на кътниците. Първо горе в ляво, после в дясно, а на долната челюст остана само с подуване. Въпреки че не изглеждаше да ѝ причинява болка, тази синина ме притесни и като всяка друга майка, реших да попитам интернет що е то.

Нека обаче уточня, че чета единствено англоезични сайтове, като предпочитам този на СЗО или други здравни, като го препоръчвам горещо пред който и да е бг форум.

Та, там пишеше, че подобно подуване и посиняване е нормално при никнене на първите зъби, не причинява болка на детето, може би само известен дискомфорт и ако не мине до десетина дни или пък се влоши (особено ако започне изтичане на секрети, сигнализиращи някакво възпаление), нека се потърси лекарска/зъболекарска консултация. 

При нас тези синини предвещаваха бурята, която скоро щеше да ни връхлети. 

janko-ferlic-B0AOKkybaKM-unsplash

И двамата с мъжа ми бяхме започнали работа на нови места и това ни беше донесло вече известен стрес и натоварване, но когато един припрян вторник по обяд ми се обадиха от детската градина, че малката е с температура и не се държи като себе си, нервите лека-полека започнаха да ескалират. 

Надали друг път съм карала толкова бързо колело, както тогава, за да стигна по-скоро при нея. Заварих я спокойна, но наистина гореща. В късния следобед, вече вкъщи, температурата стигна 39.6 и бързичко спретнах топла вана, в която сложих малката буболина, за да се охлади. Това помогна доста за смъкване на темп., особено в комбинация със свещичка панодил след ваната (свещичките действат по-бързо и се слагат лесно).

Следващите дни бяха въртележка от приливи и отливи на температура, радост и тъга, панодил, филии хляб с масло, писъци, рев, прегръдки и молитви към бога на бебетата за здрав сън.

През цялото време със съпруга ми се опитвахме да не драматизираме излишно, да гледаме на ситуацията от друг ъгъл, че току виж оттам изглежда по-приятно, но истината е, че в нас се беше загнездило тягостното и стресиращо чувство, че така ще си останем винаги – изнервени и нещастни.

Детето беше вулкан от емоции, нищо никак не ѝ харесваше, плачеше, караше се с нас и кой знае дали от всичкото викане и дране или от подухващия вечер студен бриз, рязко контрастиращ с горещото време, носът ѝ се разтече, а гърлото прегракна. Имахме едно безкрайно нещастно скрибуцащо бебе, което не можеше да си извади биберона и пръстите от устата.

Никакви дъвкателни играчки не ѝ помогнаха, тъй като тя дори нямаше желание да ги дъвче, а геловете предлагаха краткотрайно облекчение (лесно се преглъщат и “отмиват” от слюнката).

Знаехме, че всичко се дължи на никнещите зъби* и че скоро ще приключи, но това не ни помогна за разведряване на настроението.

И друг път съм изпадала в подобна родителска “дупка” и чувството е ужасно. Изпитваш дълбока депресия и почти те е страх да признаеш пред себе си, че всъщност си нещастен, защото не би трябвало да си! Имаш прекрасно дете, разкошен партньор, уютен апартамент, слънцето весело пече всеки ден, китките на терасата цъфтят, котката мърка, всичко е както трябва да бъде, освен, че в душата ти е сиво. 

Имаш чувството, че последният подобен тежък период е бил съвсем скоро, че не си се наспал от месеци наред, че останалите се забавляват безгрижно, а ти ще тънеш завинаги в грижи, безплодни усилия и стрес.

За капак точно в този момент сякаш всички около мен – приятели, познати и роднини, бяха тръгнали да пътешестват по красивата част от света. Сингапур, Перу, морска Италия, Париж, екзотични острови и разкошни летни вили. А ти буташ количката с ревящо с нея дете и се чудиш какво да направиш, къде да идеш и как да се справиш. В този период милият ми мъж имаше и рожден ден. Постарахме се да направим максималното, за да отбележим подобаващо празника, а плановете за романтични пътешествия ги оставихме за по-нататък.

jenna-christina-cRHOrqzq3J8-unsplash

Излишно е да казвам, че полека-лека положението се нормализира, носът и гърлото почнаха да оздравяват, сънят да се завръща все по-дълъг и непробуден, усмивката и веселото настроение да преобладават над недоволството и мрънкането и така да се почувстваме отново нормални хора.

Докато траеше този тегав период от едва 7 дена, усещащи се като безкрайност, изгубих желание да говоря с когото и било, особено загрижените баби и дядовци, които толкова много ни мислеха и се чудеха как да помогнат. Просто не исках да изговарям наново какви проблеми имаме сега, защото това ме потискаше още повече.

Опитвах се да се справя със ситуацията в главата си. Колкото и да бях наясно, че всичко е период и ще мине, и най-малкото не трябва да драматизирам толкова, не можех да овладея чувствата си и вълните на отчаяние ме заливаха периодично.

Често казано, сега като пиша тези редове, малко ме е срам от себе си, че позволих толкова да затъна в мрачните чувства. Може би фактът, че новата ми работа никак не ме удовлетворява като професионална реализация и четенето на “Черно мляко” на Елиф Шафак – прекрасна автобиографична книга, изследваща проблема може ли жената да е успешен творец и майка едновременно, утежниха емоционалното ми състояние.

janko-ferlic-B0AOKkybaKM-unsplash

Най-уникалното качество на човешката природа обаче е, че никое състояние не се задържа завинаги и душите ни винаги се стремят да изплуват към безгрижните чувства и щастието. Така че колкото дълбока и тъмна да е душевната пропаст, все ще изпълзим от нея, особено ако се стремим към късчето синьо небе, което виждаме над нас и по-често гледаме към него, отколкото към черната пропаст към краката.

Та, ако и вие някога се намерите в подобно състояние, без значение дали предизвикано от никнене на бебешки зъби или нещо друго, то знайте, че наистина това е само период. Стискайте зъби, опитвайте се да не драматизирате излишно и изчакайте бурята да свърши.

*Дъщеря ми има вече 4 кътника, а може би и още някой зъб. Ще знам със сигурност, когато ми позволи да надникна в устата ѝ, защото засега оглеждам само, като е разтворила паст за драматичен рев.

А дали наистина “майката знае най-добре”?!

През първата ми година като родител най-полезна и ценна помощ ми е оказал здравният съветник.
В Дания има изградена система от здравни съветници (които аз наричам за по-кратко и удобно “сестра” от българското значение на мед.сестра). Това са жени с отчасти медицинско, отчасти педагогическо образование, които те посещават в дома ти, за да видят как я карате с бебето и партньора ти.

През първите два-три месеца посещенията са най-чести, след което постепенно намаляват и след първата година изобщо спират, като обаче винаги имаш контакт със сестрата и можеш да я потърсиш за съвет, консултация и т.н.

Основната работа на тези здравни съветници е да се уверят, че майката и бебето са здрави и щастливи и всичко се случва както трябва. Те дават безкрайно ценни съвети и така например се успокоих, че бебето ми няма колики, а е просто гладно, колкото и на мен да не ми се вярва, понеже току що е яла.

Отделно на това бяха направили на мен и таткото тестове, които да покажат дали страдаме от следродилна депресия или не (да, подобно състояние заплашва и бащите).

Така се случи, че имах две различни сестри, които следяха мен и малката, като и на двете съм безкрайно благодарна за съветите и помощта, които са ни оказали. Без тях трябваше да се лутам из необятната информация за бебегледане, която доста често спрямо различни източници си противоречи, както и да се чудя кога, как и с какво да започна захранването, окей ли е да давам ягоди или не и още куп въпроси, лутащи се из майчината глава.

***

Моята сестра, заедно с още няколко нейни колежки, решили да организират ежеседмични “срещи” под надслов “Играй и учи” на майки с бебета, които още не ходят на градина. Това не е екзотична идея и на много места из Дания има подобни организирани събития.

Та, всеки понеделник водя малката в една близка детска градина, където тя си играе с други деца, учи се яде самостоятелно, да комуникира и т.н., а ние родителите обсъждаме с педагозите различни теми като това при колко градуса температура трябва да се звъни на спешна помощ и при колко да се даде само панадол, как да научим детето да си обува само чорапите, защо фината моторика е важна и други подобни.

В началото бях скептично настроена към тези събирания, но постепенно видях колко са полезни за малката и колко се забавлява тя, затова реших да не пропускам “бебешка среща”.

На последната такава имахме нова майка с момченце на почти 9 месеца. Жената и семейството ѝ са от скоро в страната и не съм сигурна какъв им е точно статутът, но по линия на някоя от социалните програми в страната ѝ бе осигурен (и платен от общината) преводач, който да улесни комуникацията между нея и здравните съветници.

Не искам да кажа нищо лошо за майката, тя изглеждаше мила и добричка, но гледайки я с детето, за пореден път се убедих, че майката не винаги знае най-добре, а много често има нужда да търси и да се вслушва в съветите на специалистите.

Детето ѝ, както казах на почти 9 месеца, не може да прекара и една минута по корем… В резултат на стоенето по гръб черепът му е видимо деформиран – плосък отзад и повече от нужното изпъкнало чело.

Майката обясняваше, че не слагала момчето по корем, защото почвал да плаче, а сестрите търпеливо и настойчиво ѝ обясняваха, че е задължително да го прави, защото в противен случай детето няма да как да се научи да пълзи (за сравнение – моята дъщеря на 9 месеца се изправяше, на 10 проходи, а на друга майка от групата синът ходеше още на 8 месеца).

В никакъв случай не обвинявам жената, тя прави каквото усеща за добре, а и никоя майка не иска да има разплакано дете. Даже в интерес на истината това е един от най-големите кошмари за всеки родител – детето му да плаче.

Но явно тази майка не е имала правилния съветник до себе си, който да ѝ каже когато е трябвало, че трябва да оставя бебето за минута-две по корем, като постепенно то ще започне да прекарва повече време в тази поза, след това ще се научи да се обръща по гръб само, а после отново по корем и т.н., докато започне да пъзли и расте все по-самостоятелно. И милата му главичка може би нямаше да се деформира така…

На мен самата точно здравният съветник ми каза кога трябва да сложа бебето на детската гимнастика, кога да започна да я обръщам по корем, как да я люлеем в ръцете си и обръщаме с главата надолу, за да ѝ заздравим вестибуларния апарат и т.н.

Тоест, имала съм кой специалист да ми даде насоките, а от мен е зависило да ги изпълня, за да расте детето ми както трябва.

steve-gale-1156506-unsplash

Колкото повече навлизам в родителството, толкова повече се убеждавам, че постулати от рода на “майката знае най-добре” не са съвсем верни. Да, майката може да знае най-добре как да прегърне детето си, за да го успокои и то да спре да плаче или какви игри обича да играе малкото, в колко часа се буди сутрин, коя е любимата му храна и т.н.

Има обаче ситуации, в които майката, бащата или дори цялата рода, може да бъркат и дори да вредят на детето. За редица неща, свързани с отглеждане на бебе, е необходимо да се търсят и спазват с точност съвети на специалисти, които се осланят на векове медицински изследвания и доказан опит, за да ти кажат как следва да се грижиш за детето си, че да расте то най-вече здраво, а след това и щастливо.

В този ред на мисли мога да дам като най-тежък пример анти-ваксърите и вегани/суровоядци, които убедени в собствената си истина, потъват в опасно невежество и поставят под смъртна опасност децата си.

jeremy-mcknight-659966-unsplash

Най-трагичното обаче е, че децата с нищо не заслужават да страдат заради неопитност, глупост, безхаберие или невежество от страна на родителите си.

Затова повече вяра на специалистите и медицинските лица и по-малко излишна самоувереност. Децата ни заслужават да им покажем, че наистина сме готови на всичко заради тях, най-вече да преглътнем егото си.

Как се възпитават добри обноски и се отглеждат щастливи деца? Отговорите на безплатна среща за родители!

Кое прави едно дете добро? Как да възпитаваме подрастващите така, че да създават положително първо впечатление, да градят и запазват по-лесно нови приятелства и да печелят уважението на останалите? А кои от научените в ранна детска възраст правила за поведение ще им помагат през целия живот?

Първа детска Академия за добри обноски и Център за детско развитие “Съкровения” ще отговорят на всички тези въпроси на открита среща “Добри обноски и щастливи деца” на 16 март от 16:00 часа в център “Съкровения” в кв. Овча купел, ул. “Любляна” №23.

Събитието е с безплатен вход, а гостите ще научат повече за съвместната програма за добри обноски за деца от 5- до 10-годишна възраст, която ще започне през април 2019 г.

Невена Басарова-Дичева, специалист по социален етикет и възпитание и основател на Първа детска Академия за добри обноски, ще проведе кратък урок с децата за основните правила на запознаване и представяне, за това колко лесно и приятно е да се спазват правилата.

Добрите обноски започват да се формират осъзнато още на 4-5-годишна възраст, а с тях идват и възможностите за по-добро общуване, игри с приятели и по-щастливо детство. В този период обаче започват и предизвикателствата пред родителите – да дадат възможност на детето да бъде себе си, но и да се съобразява с това, което наричаме правила за добро поведение.

limor-zellermayer-1147442-unsplash

Затова на тази среща ние ще поставим първите стъпки и ще покажем на родителите по какъв начин работата с техните деца може да ги превърне в успели и щастливи личности“, казва Невена Басарова-Дичева.

Входът за откритата среща “Добри обноски и щастливи деца” е напълно безплатен само с предварителна регистрация на този линк.

Първа детска Академия за добри обноски е създадена през 2015 г. и е насочена към деца между 5 и 10 г. Мисията ѝ е под формата на игра с по-малките деца и специално разработена методика за обучение на тийнейджъри да подпомогне родителите в процеса на възпитание на децата и изграждането им като личности.