За завистта към мъжете

Завистта към мъжа ми се зароди няколко месеца след раждането на първото ни дете, когато го виждах как сутрин се подготвя за работа, а след това излиза, за да прекара цял ден без някой да реве на рамото му, да повръща върху него, да мие наакани и напишкани дупета, да има свободата да отиде до тоалетна сам и когато поиска, както и невероятния лукс да се възползва от фиксирана обедна почивка, през която получава готова питателна храна.

Който е гледал сам бебе, знае за какво говоря…

Завистта ми нарастна още малко, когато се появи второто дете, а известно време след него и редките, но все пак случващи се командировки. Нужно ли е да казвам каква недостижима мечта за една майка е идеята да ТРЯБВА да отидеш на чужди разноски в друг град (даже друга държава), сам в хотелска стая, служебни вечери и свободно време за разходки и цялото това нещо за няколко дена?

Отделно на това за завиждане са и разнообразните служебни вечери, тиймбилдинги и други подобни уж работни, но пък доста приятни и добре организирани активности, на които пак да подчертая – трябва да отидеш, защото са важни за кариерното ти развитие в самата компания.

Аз и сина ми

В такива моменти няма как да не си помислиш, че искаш в следващия живот да се родиш мъж.

За завиждане си е и фактът как като мъж хем се сдобиваш със свои деца, хем тялото ти не се раздува до неподозирани размери, после спуква и спихва.

Има доста за какво да им се завижда на мъжете… и който си мисли, че може да има абсолютно равенство между таткото и майката по отношение на грижата за бебетата, доста се бърка. Най-малкото самата природа ни е създала различни и по-различен начин е устроила механиките за възпроизвеждане и отглеждане на поколението. 

Когато обаче се улавям унесена в такива мисли – колко нечестно са устроени биологичните роли на мъжете и жените (поне да можеха и татковците да кърмят бебета, за какво изобщо природата им е дала тия зърна?!), се замислям и за обратната страна на нещата.

Дали щях да се чувствам добре, знаейки, че ми се налага сутрин да излизам от вкъщи, да прекарвам часове наред сред чужди хора, а вечер да се прибирам малко преди децата да трябва да си лягат? Да съм през целия ден далеч от тях и да пропускам толкова безценни моменти, като техните усмивки, смях, радост, опити да пълзят, да се изправят, да правят бели, да се хранят сами.

Да растат, докато аз трябва да работя, за да се поддържа финансовия баланс на домакинството и да чакам събота и неделя, за да прекарам малко повече време с тях.

Прекрасните ми спящи деца

Дали в тази “мъжка” ситуация не бих завиждала на майката, която има възможността да обгрижва бебенцето, да го прегръща и целува колкото иска, да го разхожда, да му пее, да го приспива, да го гледа, докато спи (тогава бебетата сякаш са най-сладки), да трупа толкова много абсолютно безценни спомени и най-вече – да не страда от натрапчивото усещане, че пропуска толкова много от порастването на децата.

Истината е, че когато се чувстваме угнетени, стресирани или сме недоспали, е много, много лесно да си помислим, че на другите им е по-добре. В чуждата градина винаги е по-зелено, гласи ненапразно поговорката.

Когато нещо ни липсва, то ни се струва още по-привлекателно, важно и желано. По-добре е обаче да се замислим как бихме се почувствали, ако ненадейно загубим това, което вече имаме. Тогава именно ти просветва колко дълбоко обичаш майчинството и колко се гордееш именно с факта, че си майка. И как не би сменила това с мъжката роля за нищо на света. Както децата са расли току до сърцето ти, така после не искаш да ги пускаш от ръцете ти. И това е благословия.

Какви са новите тенденции в безоперативните естетични процедури?

Преди дни в София се проведе Global Aesthetics Academy 2022 – най-голямото събитие на Балканите в областта на естетичната и клинична медицина. Компанията дистрибутор на водещи брандове събра пред българската публика световноизвестни лекари и специалисти, които представиха най-новите тенденции и методи в областта на дерматология, естетиката, хирургия и гинекология. На пресконференцията някои от чуждестранните лектори…

by vitamorena октомври 17, 2022

Време за четене: роман за Мерилин Монро по повод 60-годишнината от смъртта ѝ

През нощта на 4 срещу 5 август 1962 година напусна света Мерилин Монро. Само на 36 години, на върха на шеметна кариера. Желаеха я милиони мъже, завиждаха ѝ милиони жени, подражаваха ѝ милиони момичета, ала самата тя не постигна щастието в живота. И отнесе със себе си своята тайна – убийство или самоубийство? Вече 60…

by vitamorena август 4, 2022

По-динамичен, интересен и подценен – женският футбол

Харесва ми да гледам футбол, когато има световно или европейско първенство. Не мога да кажа, че разбирам кой знае колко от детайлните правила на играта, например никога не мога да разбера кога и как е имало засада, но пък ми е изключително интересно да следя динамиката на играта, поведението на футболистите, старанието за отбелязване на…

by vitamorena юли 15, 2022юли 15, 2022

Новият ритуал за посрещане на Джулая на плаж Камчия

Вече са на лице първите кадри от най-новия фестивал на Северното Черноморие! Ritual Gatherings посрещна над 1000 човека на плажа при устието на река Камчия и впечатли с голяма, дървена сцена и няколко светлинни инсталации, направени специално за събитието от FlipZurd студио за сценичен дизайн. На сцената – произведение на изкуството се качиха имена, като…

by vitamorena юли 13, 2022

Препоръчвам – три доста добри (аудио) книги

В последните няколко месеца не съм толкова активна в слушането на аудио книги, като причината сигурно се корени в нуждата от лека почивка от тях. Просто от Коледа насам почти не свалях слушалките, унесена в съдържанието на Сторител, че към момента усещам леко пренасищане.  Все пак бих искала да споделя за последните три книги, които…

by vitamorena юли 7, 2022

Как се осмисля, приема и преживява една трагедия?

Вчера беше неделя, любимият ми ден от седмицата. Имахме хубав ден, посветен на палачинки, пазаруване, домашна работа, игри с децата. Очаквах времето, в което малките ще са вече по леглата, че да се отпуснем с мъжа ми на дивана в хола и да си изберем хубав филм за гледане. Вечерта обаче не се разви така…

by vitamorena юли 4, 2022юли 15, 2022

Реклама

Уроци по родителство? Защо не!

Замислете се само – за всичко в този живот се иска удостоверение за известна компетентност. За намиране на работа – диплома, сертификат, специализиция, за каране на автомобил – шофьорска книжка, даже да преподаваш йога или да правиш масажи е нужно да си минал определен курс на обучение. 

Защо тогава за едно от най-важните занимания, че и най-продължителното и изтощително, каквото е родителството, не се предлага никаква форма на подготовка?! Нито пък се изисква бъдещите майка и татко да покриват някакъв златен стандарт на знания и способности за поддържане на живо, здраво и щастливо дете?

Откакто имам две деца, периодично си мисля за това колко оставени на произвола сме родителите. Очаква се, че роднини и приятели + лекари и мед.сестри ще ти дават достатъчно съвети как точно да навигираш из родителството.

Разбира се, има и купища книги и статии по темата. Проблемът с всички тях (освен с лекарите) е, че или не са особено адекватни, или са морално остарели или овехтели, или откровено си противоречат. Как да знаеш коя точно книга за родители и детеотглеждане е добра и трябва да ѝ се вярва? На базата на опит на автора, на награди от конкурси, на брой продадени екземпляри? Как да знаеш дали народната медицина ще помогне за възпалените уши на бебето или пък ще му навреди? Наистина ли пиенето на узо от майки-кърмачки спасява детето от колики?!

Мога да изброявам до утре съвети, митове и легенди, които съм срещала, но от това особена полза няма. Истината е, че сред тях има смислени и от полза, други – откровени глупости, а трети са направо опасни. Всички те обаче продължават да витаят из пространството и да се спазва малоумната философия на “всеки сам си преценя”, когато става дума за живота и здравето на децата. На базата на какви сигурни знания може майката и таткото да преценят спрямо детето си какво е добро за него?

Разбира се, аз нямам отговор на този въпрос, мога само да кажа какво правим ние и то е, че слушаме внимателно и точно изпълняваме съветите, които ни дава здравният ни работник. В Дания до навършването на година мед. сестра с педиатърски профил те посещава на определени периоди, за да провери как сте вие и новороденото, да го измери, прегледа, да даде съвети и насоки, да отговори на въпроси и притеснения. 

Лично за мен подобна подкрепа ми беше безценна, но бих казала, че определено може и повече и по-добре. 

Защото родителстването се случва 24 часа седем дни в седмицата през всичките месеци, година след година. Въпроси, чудения и притеснения изникват постоянно и както до момента сама се убеждавам, дори това да ти е второ дете, пак ти е сложно и се чудиш за 100 неща.

В края на разсъжденията си бих искала да се върна към началото им, а именно идеята за общообразователни и задължителни курсове за родители, които да дават златен стандарт от базисни знания как да се справяме с бебе и да отглеждаме дете, кои са най-важните неща, които да знаем, най-нужните способности, които да владеем, какво можем да пренебрегваме и какво не, на кого да се доверим и чий съвет да потърсим в случай на нужда (на бабата или на личния лекар?) и т.н.

Ако някой ден нещо подобно бъде въведено, ще съм първият му подръжник и защитник. Пожелавам си да стане реалност. 

За завистта към мъжете

Завистта към мъжа ми се зароди няколко месеца след раждането на първото ни дете, когато го виждах как сутрин се подготвя за работа, а след това излиза, за да прекара цял ден без някой да реве на рамото му, да повръща върху него, да мие наакани и напишкани дупета, да има свободата да отиде до…

by vitamorena юли 12, 2022юли 12, 2022

Да си търсиш работа не е особено весело занимание…

На 35 години съм, имам две деца, един съпруг, над 10 години работен опит, преминала съм през какви ли не периоди и съм се справяла с какви ли не изпитания, но все още ми става угнетено и криво, като получа отказ за работа… Онези проклети имейли, които много учтиво ти благодарят за проявения интерес към…

by vitamorena юли 2, 2022юли 12, 2022

Посрещаме Джулая с 3-дневен фестивал и вечеря с НУЛЕВ отпадък на плаж Камчия

Тази година July Morning ще бъде отбелязан с тридневен фестивал на плажа, при устието на река Камчия от посетителите на четвъртото издание на Ritual Gatherings. Фестивалът ще приложи редица мерки за опазване на локацията – почистване на плажа 25 юни, лекции и дискусии с експерти еколози, разделно събиране на отпадъци и информация за опазване на…

by vitamorena юни 24, 2022

“А майката къде е?!”

На детските площадки като цяло е скучно, поне за родителите. Хем трябва да наглеждаш хлапето да не направи някоя опасна глупост, хем никак не ти е интересно да го буташ на люлката или да търкаш пейката и се бориш с напиращото желание да си гледаш телефона. Който е готов да осъди това признание, просто не…

by vitamorena юни 15, 2022юли 12, 2022

Впечатления от България, пролет 2022

Заради проклетия ковид близо две години не успях да се прибера до България, но ето че тази пролет най-сетне заведох себе си и децата до родината, за радост на баби, дядовци, лели и приятели.  Престоят ни от 4 седмици традиционно беше поделен между Пловдив, Русе и малко София.  За това как летях сама с две…

by vitamorena юни 9, 2022юни 23, 2022

Време за четене: Изключителният роман „Чумни нощи“ на Орхан Памук

В книгите на Орхан Памук се влюбих бавно, но всепоглъщащо. Първо в ръцете ми попадна „Сняг“, който никак не успя да ме грабне. Повествованието вървеше прекалено бавно и тягостно за вкуса ми, едва дочетох книгата и честно казано, към днешна дата не си спомням абсолютно нищо от нея, освен един абсурдно дълъг монолог, случил се…

by vitamorena юни 8, 2022

Впечатления от България, пролет 2022

Заради проклетия ковид близо две години не успях да се прибера до България, но ето че тази пролет най-сетне заведох себе си и децата до родината, за радост на баби, дядовци, лели и приятели. 

Престоят ни от 4 седмици традиционно беше поделен между Пловдив, Русе и малко София. 

За това как летях сама с две деца – едното 4-годишно, другото на няма и 8 месеца, ще пиша някой друг път. Мога да споделя само, че се получи доста по-добре, отколкото очаквах, за което благодаря основно на бога на бебетата, който беше благосклонен.

Други неща обаче са ми на сърце и тях бих искала да коментирам.

Аз и децата

Първо нека уточня, че последните ми прибирания в България минават под знака на дете-отглеждането, затова наблюденията ми са основно върху детските площадки и съоръжения, бебешко-детските стоки в магазините и другите срещнати деца и родители.

Ще започна с най-силно впечатлилите ме неща и това са тротоарите или по-точно – липсата на такива! Последното ми прибиране в България, когато се налагаше да ползвам количка, беше преди близо 3 години и сега с изумление установих как тротоари, паркови алеи и улици са по-зле и от преди. Говоря за кварталите в централен Пловдив и Русе, за София пък – Южен парк и кв. Левски. 

За пореден път си обяснявам защо българската майка не ходи почти никъде с количка чака някой да я закара до центъра или кръжи в квартала. Тротоарите са просто кошмарни за преминаване дори на два здрави крака, какво ли остава за детска количка.

Дупки, изровен асфалт, разбити плочки, неравен паваж, безумно изпълнени “кръпки”, страхотно високи бордюри или изцяло липсващо място за пешеходно движение – това е масово по всички улици и паркове, през които минах. Има само малки отсечки от прясно ремонтирани участъци, където можеш да вървиш с количката на спокойствие и 10 метра по-късно отново си офроуд.

Отделно на това е почти пълната липса на адекватни рампи за колички. Дори в централната сграда на Община Пловдив няма как да се качи детска, инвалидна или друга количка, защото електронната рампа е извадена от движение, но пък надлежно опакована, че да не се развали от дъжд, студ и т.н.

Местата за смяна на бебешки дупета са още мираж, а малкото, които видях – основно в моловете, се изчерпват до плот с мека подложка за бебето и мивка. Това все пак е полезно, но е санитарният минимум.

Искаше ми се да тествам помещенията за смяна на памперси на стария терминал на летище София, защото чух от управата на летището гръмко да се хвалят с тях, но не ми остана време. Ако някой има впечатления, нека да пише, ще ми е интересно да разбера как е организирано.

Дъщеря ми в Пловдив, пред АМТИИ

Не знам дали проблемът е в мен, защото не съм се прибирала от известно време в страната и съм със стари представи, но цените на всичко, най-вече на бебешките и детски продукти, ми се видяха скандално високи. Че те гонят датските! Бебешките пюрета особено – на фона на общия стандарт, цените ми се виждат високи. Някой може да каже “ами, нека майките да правят домашни пюрета” – чудесна идея, но цените на плодовете и зеленчуците са още по-смайващи. Оттам явно идва и причината салатите в ресторантите да са над 10лв…

За мен обаче върхът на харчовете са проклетите електронни колички, кончета и въртележки, които искат по 1лв (в София по 2, щото нали столица…), за да работят близо минута. Строго подчертавам, че това е лично мнение, но за мен това са пари на вятъра. Дъщеря ми обаче умоляваше по всички познати на децата начини да ѝ бъде давана “паричка”, за да я пусне сама в машината и да се вози, та по едни 3-4лв хвъркваха ей така всеки ден (и то само толкова, защото просто забраних да се инвестира повече в тези капани за родители).

Нямам никаква идея как оцелява финансово българският родител…

Особено харесвам тази статуя пред операта в Русе

Като споменах родителите, няма как да преглътна кривото впечатление, което ми направиха почти всички срещнати майки, татковци, дядовци и баби.

Те непрекъснато кръжат около отрочетата си, наставлявайки ги как точно да си играят – “стъпи тук, не там, слез веднага, качи се на другото, не, не така, а иначе” – свободната воля на децата е изцяло орязана. 

След това е непрекъснатото навикване за нещо, най-вече затова, че детето се цапало. А как иначе да си играе? Също така не е нужно винаги децата да са облечени като за модно ревю, когато ги водиш на кварталната площадка. 

За капак са и спорадично избухващите препирни или откровени скандали между родители. 

Мога да споделя как през последните 4 години абсолютно всеки ден съм на детска площадка някъде из Дания поне по един път. Всеки един ден. Никога досега не съм срещала дори повишаване на тон между родители и само веднъж – преди два месеца, станах свидетел как един татко се скара с близо 6-годишното си дете и двамата си обясняваха взаимно колко са ядосани един на друг. 

Дъщеря ми в двора на Кукленския манастир, който е много впечатляващ

Докато в България почти всеки ден чувах и срещах препирни между настойници и отрочета, докато накрая не се наложи и аз да скоча срещу една бабка, позволила си да крещи на дъщеря ми ей така, защото си играела на чешмата заедно с други деца и пръскали вода (при 30 градусова пловдивска жега…)

Самите деца също не бяха лишени от изблици на агресия и доста често наблюдавах прекалена грубост в игрите им.

Разбира се, срещнах и щастливи изключения от цялата тая картинка. Спокойни родители, оставящи децата да играят както им душа иска и само следящи с поглед да не направят някоя опасна глупост. Както и отворени към света дечица, готови да се потопят в света на въображението и игрите с другите връстници от площадката. Нека има повече такива!

Иначе позитивни неща, които ме радваха при престоя ми в родината, са наличията на толкова много баничарници, закусвални и павилиончета за храна и напитки. Където и да отидеш, ще намериш място, от което да си купиш вода, храна и кафе.

В Дания искрено ми липсват подобни места, покрай които да мина и докато съм още на улицата, да си купя през отворено прозорче каквото ми е на сърце. Тук навсякъде винаги трябва да влизаш в самото помещение, а когато бебето ти спи в количка и ти не искаш да рискуваш да го събудиш, това си е проблем.

Отново кадър от центъра на Русе

Другото любимо мое нещо е наличието на такова разнообразие от детски пюрета, пък били те и по 2лв за бурканче, както и възможността за детска кухня – отново нещо, което липсва в Дания. Е, и тук има пакетирани храни, разбира се, но разнообразието не е чак толкова голямо, а абонамент за прясно сготвена детска храна няма.

Бих искала да напиша няколко думи и за пътуването с деца (и бебе) в градския транпсорт, но ще остане за друг път.

Надявам се да не разсърдя никого с текста си, но мотивацията ми да споделям впечатленията си е, за да се инициира диалог и положителна промяна. Все пак няма нищо положително от това да сме вторачени единствено в пъпа си и да не искаме да видим и чуем нищо друго.

Дано догодина пак имам възможност да посетя родината и да имам по-позитивни и щастливи за споделяне наблюдения 🙂

Уроци по родителство? Защо не!

Замислете се само – за всичко в този живот се иска удостоверение за известна компетентност. За намиране на работа – диплома, сертификат, специализиция, за каране на автомобил – шофьорска книжка, даже да преподаваш йога или да правиш масажи е нужно да си минал определен курс на обучение.  Защо тогава за едно от най-важните занимания, че…

by vitamorena юни 23, 2022юли 12, 2022

Не пропускайте – Първа международна олимпиада по ментална аритметика

На 11 и 12 юни 2022 г. България ще е домакин на първата по рода си международна олимпиада по ментална аритметика за деца на възраст от 4 до 14 години.  Събитието се организира от SmartyKids България – мрежа от детски образователни центрове, представена в 11 държави, в т.ч. и в България в 38 населени места.…

by vitamorena юни 8, 2022

Време за четене: Роман за съдбовната връзка на великата дива Мария Калас и Аристотел Онасис

 В тематичната си Колекция „Музи“ издателство „Емас“ ни поднасят роман за любовта на най-великата оперна дива на всички времена Мария Калас и несметно богатия Аристотел Онасис – една от най-емблематичните двойки на 20-и век. Авторката Мишел Марли убедително вдъхва живот на Мария и Аристотел и на техните дръзки и трагични взаимоотношения и ни пренася в…

by vitamorena юни 7, 2022

Хайде на балет! „Вълшебството на Пепеляшка“ – детски балетен спектакъл ви очаква

             Чрез класическия балет и разкошната музика на П. И. Чайковски, малките балерини от балетно студио „Пирует“ и балетно студио „Красимира Колдамова“, разказват за силата на майчината обич, приятелството и вярата в доброто. Изключително цветен и забавен, спектакълът пренася малките зрители в приказния свят на Пепеляшка и нейната майка, чиито дух се превъплъщава в добрата фея.…

by vitamorena юни 7, 2022

Мащабно почистване на плаж Камчия, благодарение на фестивала Ritual Gatherings

Един от най-красивите плажове на северното Черноморие често страда от замърсяване след зимата и преди началото на летния сезон. На 11 юни, от 10 до 14 часа организаторите на фестивала Ritual Gatherings събират доброволци за почистването му. Те си партнират с Община Аврен, която ще осигури извозване на събрания боклук, чували и ръкавици. Целта на…

by vitamorena юни 6, 2022юни 23, 2022

„Отгледано с грижа в България“ или как се насърчава родната продукция

И тази пролет екипът на МЕТРО България лично се включи във вече традиционното засаждане на изчезващия сорт български домати „Розова магия“ в с. Първомай, област Петрич. За шеста поредна година компанията се фокусира върху съхранението на автентичните български вкусове и подкрепя родните фермери в рамките на програмата „Отгледано с грижа в България“.  Инициативата обхваща локални…

by vitamorena юни 6, 2022

Когато дъщеря ти каже в градината, че я удряш…

Беше слънчев пролетен понеделник, когато спокойно си бутах количката със спящото бебе, а преди това бях завела голямата му сестра на градина. Казах си, че този ден се очертава съвсем нормален и обикновен, когато телефонът ми звънна.

Първоначално мислех да не вдигам, защото бях почти убедена, че е някакъв телемаркетинг или молби за дарения, защото кой друг би ми звънял? С роднини и приятели отдавна ползваме месинджър и whats’up, ако непознат номер ми звъни, без предварително да е писал или известил себе си, значи не ме касае. 

Някак си обаче имах вътрешното чувство, че случаят може да е различен и все пак вдигнах. И добре, че го сторих, защото от другата страна ми се представи жена, работеща към социални грижи и ме уведоми, че ме търси във връзка с това, че дъщеря ми е споделила в детската градина, че я удрям. 

Не знам дали можете да си представите как настръхнах.

Бързо отвърнах, че имат цялото ми внимание, а оттам ме попитаха кога най-бързо можем да се видим, че да обсъдим ситуацията. До няколко минути вече бях обърнала количката към автобусната спирка, оттам светкавично намерих пътя към Общината, която до момента не бях имала нуждата да посещавам и ето че чаках за срещата си с датските социални работници. Заедно с мен щяха да присъстват и главният педагог от групата на малката, както и директорката на градината. 

Вътрешно благодарих на себе си, че днес сутринта като никога реших да сложа съвсем лек грим. Знаейки, че изглеждам прилично, а не като недоспала и малко смачкана майка на две деца, се чувствам по-уверена. 

И ето, че се озовах в малка стая с две дами от социалните и двете жени от градината с добавка малкото ми бебе, което пък за късмет се държа изключително спокойно, та ми спести стреса да се чудя и с него как да се справям.

Предложиха ми преводач от датски на български, но аз реших, че ще разчитам на познанията си по езика и само, ако запецна някъде, ще имам нужда от помощ.

Ще направя леко отклонение, за да се похваля сама, защото смятам, че наистина си е постижение, как успях да изкарам целия почти едночасов разговор на датски, да разбера всичко, че и да се изразявам успешно, защото доста говорене ми се събра за това време.

И така, първо ме запознаха с това, което дъщеря ми е казала, а именно че съм я била ударила по носа… След това ме известиха, че те вече са говорили с детето ми – още този предиобед в градината и били впечатлени от социалните ѝ умения.

Това е работата с дъщеря ми, че тя говори по много и постоянно, а за капак говори на датски и то така добре, че прави впечатление и на самите датчани. Неведнъж педагозите от яслата и градината ѝ са ми споделяли, че малката се изразява по-добре на датски отколкото връстниците си, чистокръвни датчани. А ние у дома говорим единствено български… 

Та, приказливата ми дъщеря разказвала какви ли не истории, много от които звучали фантастично невероятни, други съвсем истински, както случаят с въпросното удряне.

Тук е моментът да споделя, че аз не съм я удряла, дори и да съм се чувствала доста изкушена (родителите на супер активни деца ще ме разберат)!

Издърпвала съм ѝ ()леко!) ухото за наказание за тормоза, който осъществява умишлено над горката ни котка, но да я удрям по носа никога.

Сега остава само да го докажа и на социалните…

Те от своя страна бяха изключително приветливи, положително настроени и отзвивчиви.

Обясних им, че дъщеря ми е с богато въображение, но на 4 години още ѝ лиспва представа за времето и реалността и така много често премесва в историите си неща, които е видяла по детските филмчета или сме ѝ чели от детските ѝ книжки, както и представя като свои чужди истории.

Така активно обяснява, че ще се местим в Англия, защото нейно приятелче от предишната ѝ градина се преместиха обратно от Копенхаген към родния Лондон. От друга страна пък иска вечер преди лягане да ѝ разказваме истории от нашето детство, които след това често ползва като свои. Мъжът ми незнайно защо ѝ разказал как негов приятел хвърлил камък по него и му разбил главата и познайте каква история ми разказа тя на следващия ден след градината.

Как обаче е решила да каже, че съм я ударила по носа, не ми стана ясно.

Социалните и представителите от градината обаче се съгласиха с мен, че детското въображение е необятно, похвалиха ме за желанието и старанието да се изразявам на датски и обявиха случаят за приключен. Допълниха, че от каквото са видели и чули, дъщеря ми изглежда като щастливо и енергично дете, което не живее в застрашаваща го среда. 

И срещата приключи, но не и моите вълнения.

Няколко часа по-късно минах през различни чувства като първо дойде гневът, после разочарованието, след това тъгата. Накрая преглътнах и си казах, че явно отглеждането на деца наистина не е лесна задача.

Ден по-късно, докато си играехме вкъщи, дъщеря ми измъкна от някъде една от снимките си от яслата и гордо ми я показа с думите “ето виж, тука, където си ме ударила”.

Погледнах снимката и всичко ми стана ясно.

Когато посещаваше още ясла и ползваше биберон, се случи веднъж да я одраскам по носа с дългите си нокти, в опит да ѝ дам биберона, докато тя активно извръщаше глава. Тва отглеждането на малки деца е абсолютно несъвместимо с дълъг маникюр, пусната коса, висящи обеци, че и гривни.

За жалост, наистина одрасках доста детето по върха на носа и там ѝ стана малка раничка. В яслата точно в този период ги снимали, изпринтили снимките на А4 и ги ламинирали, че децата да си имат за спомен.

Наскоро се преместихме в нов дом, съответно тази снимка беше намерена и подредена сред книгите и играчките в детската ѝ стая. Когато малката ме попита от какво ѝ е раничката на носа, аз чистосърдечно си ѝ признах, че съм я одрала, докато ѝ давах биберона, а тя ми се дърпаше и така без да искам съм я наранила.

И ето ти история за споделяне в градината, разбира се, без всички тези иначе така важни подробности.

Звъннах един телефон на социални грижи да се обясня, оттам показах снимката в градината и разказах какво подозирам, че е породило историята на дъщеря ми, всички се засмяха успокоени и хайде дано този случай да остане блед и незначителен спомен в родителстването ми.

Трябва да споделя обаче, че все пак съм доволна да знам, че служителите в градината няма да останат безучастни, ако подозират, че някое от децата е под заплаха, както и че в общината са толкова проактивни, но и разбрани, готови са изслушат и непредубедени.

Аз, като дете, което е било доста бито от майка си, си мисля колко ли различен щеше да е животът ми, ако някога в моята градина действаха така, а не всеки да си затваря очите и запушва ушите, като стане свидетел на насилие над дете.

Кралят на скандинавския трилър Ю Несбьо безкомпромисно изследва тъмните ъгли на човешката душа в „Ревност и други истории“ 

Излизането на нова книга от норвежката крими суперзвезда Ю Несбьо винаги е събитие. А това лято читателите имат възможност да срещнат „бащата“ на инспектор Хари Хуле в ново амплоа с първия му сборник разкази – „Ревност и други истории“, издаван от „Емас“ в безупречния превод на Ева Кънева. В този впечатляващ сборник Несбьо е събрал…

by vitamorena юни 1, 2022юни 9, 2022

Как да започнем с финансовото ограмотяване на децата

Напоследък все повече се говори за обучение по финансова грамотност и предприемачество за деца, а родителите си задават въпроса: “Необходимо ли е и с какво е полезно на детето ми?”. В училище не се говори достатъчно подробно за това как да управляваме парите си, вместо те нас. Затова екип от педагози и психолози, заедно със…

by vitamorena юни 1, 2022

Време за по-различно четене: Български шевици от русенски регион

Над 300 български шевици, събрани в луксозно двуезично издание, което съхранява духа и традициите и се превръща в мост към следващите поколения! “Шевицата е молитва и благослов” В страна с богато минало, каквато е България, фолклорът е онзи даровит майстор, който събира нишките на времето и разказва истории. Веднъж избира да говори с песен, друг…

by vitamorena юни 1, 2022

Да си изпътуваш пътуванията или как сама благодаря на себе си

Една от любимите функции на телефона ми е, когато показва снимки от същата дата преди няколко години. Периодично ме сюрпризира с избрани кадри от определен период и така ми припомня за прекрасни моменти, които съм имала късмета да преживея. И огромна част от тях са спомени от пътешествия. Когато бях малка, семейството ми не пътуваше.…

by vitamorena април 29, 2022юни 7, 2022

Ritual Gatherings и July Morning на плаж Камчия

Тази година July Morning ще бъде отбелязан с тридневен фестивал на плажа, при устието на река Камчия от посетителите на четвъртото издание на Ritual Gatherings. Зад избора на локация се крие желанието на организаторите да върнат и пресъздадат през съвременното изкуство и музика, станалия традиционен за България, ритуал по посрещане на първия юлски изгрев. Фестивалът…

by vitamorena април 26, 2022

Две майки във влака – споменът, който ме изгаря

Има спомени, от които ти става гузно и неудобно. Припомниш ли си ги, изпитваш съжаление за действията или бездействията си. Аз имам не малко такива, които периодично изплуват и ме карат отново да преосмисля себе си.  Иска ми се да споделя за един такъв, пък току виж това е начинът да се освободя поне малко…

by vitamorena април 12, 2022юни 7, 2022

4 години майка – толкова много благодарност и такива хубави спомени

Вчера отбелязахме четвъртия рожден ден на дъщеря ми, което аз приемам и за рожден ден на майчинството ми. 

Докато я гледах как сама си избира и облича дрехите, се замислих (за пореден път) колко е пораснала! И колко прекрасно е това.

Колкото и ясни да са спомените ми от деня на раждането, не бих казала, че времето лети. От тогава насам се случиха толкова много неща, че сякаш цяла вселена се е побрала в тези 4 лета. Толкова радости, изненади, трудни моменти и предизвикателства откакто започнахме да се учим да бъдем родители. А колко ли още ни предстоят!

Сутринта на рождения ѝ ден, когато още по пижама си вижда подаръците 🙂 Датското знаме е задължителен елемент за всеки рожден ден тук, така че тя като родена и растяща в Дания, му се радва, а и го очаква за празника си.

Рожденият ден на малката го отбелязахме със семейно посещение на Den Blå Planet – разкошен датски музей, посветен на морските обитатели. Бяхме ходили там и преди, когато малката беше още бебе. Сега брат ѝ е няколко месечно човече, а тя – гордата му сестра, търчаща из музея с раница на гърба и дърдореща безспир.

Дъщеря ни пред един от най-големите аквариуми

На кратко – имахме чудесен ден. Обикаляхме из музея, дивяхме се на аквариумите и невероятните им обитатели, на видрите, на тропическата гора, после обядвахме в бистрото на музея, поразходихме се още малко, а после се натоварихме в автомобила ни и се отправихме към вкъщи, където ни чакаше (направена от мен) торта и завършек на деня с малко телевизия, хубава вечеря и сладък сън.

С мъжа ми обаче си говорихме колко се е променил животът ни от преди четири години досега. И колко се е вдигнал стандартът ни. 

Когато решихме да се съберем и да имаме семейство, може да се каже, че двамата бяхме на нулата. Аз, местейки се в Дания и в началото на бременността ми, нямах особен избор от възможности за работа. Съпругът ми пък завършваше образованието си и беше неплатен стажант на стипендия и студентски заем. 

Живеехме в едностайно студентско жилище, дюнери от улиците на Ньоребро* бяха нашето “поглезване”, а наемането на кола за ходене до болницата си беше разход. Само 4 години по-късно живеем в къща, посрещаме спокойно разходите си, имаме собствен автомобил и възможност да отидем на музей, да седнем за обяд в заведение навън, да отбележим празниците ни както пожелаем.

Нека не звучи като консуматорска мечта, защото в крайна сметка идеята на парите е да правят живота ти по-лек и да ти помагат да се забавляваш. Не говоря за безразборно харчене за всяка глупост, която видиш или за излишно трупане на вещи, а за това да можеш да живееш спокойно. 

Хубавото е, че дори и преди, когато нямахме много, ние се чувствахме щастливи, уверени в себе си и възможностите ни и смело правехме планове за бъдещето ни. Не си поставяхме грандомански цели, нито пък сме се обсебвали от материалното, но се стремяхме към по-добър стандарт.

Сега, когато го постигнахме, го ценим високо и обичаме да си припомняме как е било преди. Спомените ни радват, защото и тогава се обичахме, бяхме щастливи и също оценявахме какво имаме и колко е ценно то за нас, било и малко.

Тортата е мое дело и трябваше да е с формата на сърце.

Единствено се замислих, че дъщеря ми е все още малка, за да разбере всички тези неща. Тя не може и да оцени колко голяма работа е фактът, че ѝ купихме играчка ит сувенирния магазин на музея. Артикулите там са скъпички, но пък голяма част от стойността им се използва за дарения на различни благотворителни организации (в случая с този музей парите отиват за подпомагане на децата в най-бедните райони на Непал).

Когато аз бях малка, никога не са ми купували играчки или сувенири от забележителните места, на които сме били, а яденето навън беше само на повод, никога просто ей така, защото ни беше скъпо. Бях се научила да искам да ми се взимат неща от магазинчетата и заведенията към различните туристически обекти и забележителности из страната, защото струват прекалено много.

Сега дъщеря ми расте без тези притеснения, но и за да съм честна следва да кажа, че в Дания няма подобни налудничави надценки на обикновени стоки като напитки, храна, вода, сладолед и т.н., само защото се намират на силно посещавано място. Има скъпи ресторанти и туристически капани, но няма да сложат двойна цена на сладоледа в будката на зоологическата градина.

Такива неща си мислех, докато се прибирахме към вкъщи и ме обзе чувство на спокойствие и доволство. Не е нужно децата ни да бъдат обременявани с нашите отдавнашни несгоди. Следва обаче да се стараем да им създаваме хубави спомени. 

А благодарността идва именно от чувството на щастие – когато си щастлив, неминуемо си и благодарен.

С радост очаквам следващите рождени дни на децата ми, за да мога отново така да се обръщам назад и припомням през какво сме минали и колко много имаме.

Другото е здраве. 

*Един от централните и изключително мултикултурни квартали на датската столица, наситен с имигранти и дюнери на всяка крачка.ь

Граничарски дневник: Две леви обувки

Автор: Петър Дончев Поради причина, която няма да коментирам сега, влязох в казармата със закъснение от три седмици. Пристигнах вечерта във Варна. Преспах и рано сутринта поех към Галата, където се явих в Учебния пункт на 8 Граничен отряд или както го наричаха батальона. Показаха ми стая, в която да чакам. После се появи един…

by vitamorena април 5, 2022

Любимият ден на мама – понеделник, когато градината работи

Някъде бях прочела, че родените в неделя са галениците на съдбата, радват се на късмет и благополучие. Аз съм родена в неделя и може да се каже, че винаги съм се приемала за дарена с късмет. Или поне когато ми се е случвало нещо кофти, съм си мислела “е, можеше да е къде-къде по-лошо, пак…

by vitamorena април 4, 2022април 29, 2022

Когато дъщеря ти каже в градината, че я удряш…

Беше слънчев пролетен понеделник, когато спокойно си бутах количката със спящото бебе, а преди това бях завела голямата му сестра на градина. Казах си, че този ден се очертава съвсем нормален и обикновен, когато телефонът ми звънна. Първоначално мислех да не вдигам, защото бях почти убедена, че е някакъв телемаркетинг или молби за дарения, защото…

by vitamorena март 31, 2022април 4, 2022

Време за четене: „Дъщерите на Ханна“

За греховете на бащите Господ наказва децата до трето и четвърто поколение. За делата на майките няма библейски стих, въпреки че те вероятно имат по-голямо значение от делата на бащите. Прастари образци се предават от майки на дъщери, които раждат нови дъщери, които раждат… В края на XIX в. тринайсетгодишната Ханна ражда незаконно дете в…

by vitamorena март 29, 2022

Граничарски дневник: Старшина по чорапи

Автор: Петър Дончев      През първата година, докато бях новобранец, давах наряд часови – на портала, на складовете, на секретна секция. И на знамето. Ужасен наряд – два часа мирно, никакво движение, а не дай боже да заспиш на поста – до военен съд можеше да се стигне. През нощта опасността от заспиване беше съвсем реална.…

by vitamorena март 29, 2022април 26, 2022

Телемедицина в действие – повече професионална помощ и внимание към бременните

Д-р Милена Цолова е сред първите акушер-гинеколози у нас, който внедри възможностите на телемедицината в своята практика. Това ще даде възможност да се провеждат консултации със специалисти по пренатална диагностика извън пределите на лечебното заведение. Чрез внедряване на системата за конферентна връзка по време на преглед, д-р Цолова дава възможност и на бъдещите татковци и…

by vitamorena март 29, 2022

И днес опазих децата живи и здрави, това не е малко

Майчинството е занимание самотно. С второто дете само се убеждавам в това.

Колкото и да говориш с други хора, да споделяш с околните майки, да намираш подкрепа и да получаваш насърчаване от близки и приятели, вътрешно ти остава чувството на самотност. 

Партньорът ти отива сутрин на работа, вечер се връща, вълнува се от работните си въпроси и това е съвсем нормално. Ти обаче имаш чувството, че животът за теб е спрял или по-скоро е прескочил на друга вълна.

Теб те вълнува кога (и какво) е акало бебето, кога (и дали?) ще спи, ще успееш ли да се изкъпеш днес, ще успееш ли да сготвиш (какво ще готвиш?), имаш ли достатъчно памперси, с количката или раницата ще е по-удачно да изведеш бебето, кога беше часът за ваксината и още тооооолкова много въпроси!

В главата ти постоянно ври и кипи от мисли за децата и въпреки това имаш чувството, че мозъкът ти сякаш с спрял. 

По цял ден си на крак и вечер си смазана от умора, но усещането е, че нищо не си свършила, нищо полезно не си направила.

Сякаш непрекъснато бършеш кухненската маса и кухненския плот, сякаш непрекъснато нещо подреждаш, прибираш, организираш, купуваш, а ето, че къщата пак има нужда от чистене, от пазаруване, от внимание.

Баба ми, както много нейни наборки, често казваше “къщната работа край няма” и това е самата истина. 

Осъзнаваш, че в майчинството няма особена романтика. Надпреварваш се със себе си и с бебето, за да намериш пролука свободно време да свършиш това, което искаш, а през останалата част от денонощието едва смогваш с това, което се налага да вършиш.

И пак ти остава чувството, че си сама на фронта и че дните са се изтърколили празни.

С тези чувства обаче трябва да се борим, защото са най-сигурният път към депресията. Ако сами не се хвалим и уважаваме за всичко, което вършим (а то е много повече, отколкото ни се струва), няма кой друг да го направи вместо нас. 

Из майчинските постове в инстаграм бях прочела своеобразен мотивиращ пост, който сумиран в едно изречение, звучеше така: “И днес запази децата живи и здрави. Това не е малко!”
Замислих се колко верни са тези думи, всъщност.

Само който се е грижил за друго същество 24/7, е наясно колко предизвикателно може да е това начинание. Особено, че малките деца постоянно търсят начини да се наранят.

Дъщеря ми е абсолютен специалист! Тя не вижда причина да ходи, когато може да тича или да стои на едно място, когато може да се опита да бъде на 10 едновременно. Колело, тротинетка – всичко се кара на максимум скорост, а и решава, че защо пък да не се спусне с колелото по нанадолнище или да кара опасно близо до ръба на пристанището и все ей такива неща.

В повечето пъти подвизите ѝ завършват без наранявания, но има случаи на падания, обелени носове, синини, сълзи (от нейна и моя страна) и това са дните, които преживявам най-тежко. Разбира се, винаги се чувствам лично виновна и отговорна, че не съм успяла да предотвратя падането/нараняването. Все пак аз съм възрастният, аз отговарям за детето. 

Та, когато имам ден, завършил без нечие нараняване или семейна драма, се потупвам сама по рамото и си казвам “браво, това си е успех”. Както и когато съм успяла да свърша дори нещо дребно за себе си – напомням си, че и това е от значение и не трябва да се пренебрегва.

Истината е в малките неща. Те се трупат като зрънца пясък и създават обширния златист плаж на нашето ежедневие и щастие. Затова не трябва да ги пренебрегваме, гледайки и надявайки се само на сбъдването на големите мечти.

Всичко е важно – от това да се събудиш сутрин, до полагането на главата на възглавницата вечер. Ние сме важни, наравно с децата и семейството ни. И когато сме успели да създадем поредния добър, спасен от инциденти или драми ден, следва да го отбележим като значимо постижение. Пък в един момент осъзнаваме колко много са пораснали децата и колко много знания и умения са усвоили.

Тогава разбираме, че всички изминали дни, които ние сме усещали празни, са били всъщност важни. Именно те са помогнали на децата ни да пораснат и съзреят, а какво по-хубаво и добро от това!

Граничарски дневник: Празна пушка двама плаши

Автор: Петър Дончев      „Учебна ли е, другарю старшина?“      Този въпрос задавахме винаги, когато среднощ ни будеха по тревога. „Хайде, момчета, обличайте се по-бързо!“, казваше старшината.       За минутка-две бяхме готови, грабвахме оръжието, излизахме навън и се строявахме пред склада. Идваше старшината и ни раздаваше патрони. По това дали са бойни или халосни, разбирахме дали тревогата е…

by vitamorena март 22, 2022

“Остайница”, “Добър ден, тъга”, “Всички цветя в Париж”, “Корнелия” и още – кое си заслужава да се прочете и кое не

Доскоро гледах на аудио книгите с известно подозрение, че и доза подценяване, но ето че от Коледа насам не мога да спра да слушам. Сторител се оказа изключително добра алтернатива за хора като мен, които поради една или друга причина нямат възможност да четат хартиен или електронен носител, но пък могат да обикалят със слушалки…

by vitamorena март 17, 2022април 1, 2022

Време за четене: „Из мемоарите на едно влечуго“ – завладяващ трилър

На българския пазар вече излезе „Из мемоарите на едно влечуго“ – завладяващия психологически трилър на младата норвежка писателка Силие У. Юлстайн. Това е едва дебютният ѝ роман, но правата за него вече са продадени в повече от тринайсет страни, а у нас се появи с логото на издателство „Емас“ и в превод на награждаваната преводачка…

by vitamorena март 17, 2022

Граничарски дневник: Кой каза на магарето „ТПРУ“

Автор: Петър Дончев Преди да ме пратят на заставата, бях известно време в Резервна рота в щаба на Граничния отряд. Поделението се намираше в центъра на Бургас, на площад Тройката.      Свободните от наряд и учебни занятия можеха следобед да поспят в спалното помещение. Прозорците му гледаха към малка уличка, лятно време бяха широко отворени и…

by vitamorena март 15, 2022

А днес искам да съм котка…

Днес преди обед бутах количката из квартала, за да спи бебето. Нищо, че беше около нулата, а слънцето се криеше зад дебели мътни облаци. За малките е добре да спят навън, пък и на него му харесва, заспива бързо и за по-дълго. Аз обаче не трябва да спирам на едно място, че като секне движението,…

by vitamorena март 10, 2022март 29, 2022

Време за четене: „Най-добрият приятел“ – роман за словашките Хъкълбери Фин и Том Сойер

„Първата прозаична творба на „момчето, записващо всичко в тетрадки“, е блестяща. Всичко е написано с прелестен почерк, сякаш още момчешки, докато разсъжденията и световъзприятието са вече зрели, мъжки. Тази остра двуполюсност създава напрежение, което не ти позволява да оставиш книгата, докато не я дочетеш. Написаното е точно, искрящо и все пак тайнствено. Като живота.“    …

by vitamorena март 9, 2022

Очарованието, удобството (и финансовата практичност) на аудио книгите

Да, и аз бях скептична към книгите за слушане. Че книга ли е, ако не го държиш в ръце и четеш с очите си? Университетското ми образование обаче е “Книгоиздаване” и там имах някои доста готини (понякога и леко лудички) преподаватели, които се постараха да ни отворят очите за многото и различни типове книги и четене. 

Даже в една от лекциите ни разглеждахме различни европейски катедрали като своеобразни книги, след като разказват многовековната си история, включваща ключови за човечеството събития.

Та, да, няма как да се отрече, че и аудио книгите са книги. Не е нужно всички да ги ползват или дори харесват, но пък понякога могат да се появят в точния момент от живота ти и да ти помогнат много.

Така се случи и при мен, когато за Коледа 2021 получих от най-близката си приятелка подарък 6 месеца абонамент за Storytel.

Първата книга, която подхванах, беше “Човек на име Уве” на Бакман и леле, колко ми хареса!!! Отдавна исках да прочета романа, но или не ми оставаше време, или не ми се даваха пари за изданието, или подхващах друга книга. Сега обаче ми се стори удачен момент и честно да си призная, не можех да спра да я слушам!

Именно тази книга ми помогна през часовете истеричен рев на новороденото ми бебе, докато го разнасях на ръце в опити да го успокоя. Както и на часовете самотно бутане на количка, носене в ерго раницата и т.н. Мислите ми потъваха в книгата и така успявах да се разсея и да не полудея от бебешкия рев (който е напълно нормален, но това не го прави по-лесно поносим).

След Уве подхванах другите издания на Бакман, налични в аудио вариант – “Баба праща поздрави и се извинява”, “Брит Мари беше тук”, “Тревожни хора”, както и “Една Коледа в Париж” на Съмърсет Моъм. Изслушах и редица приказки от 1001а нощ, които ми подействаха така добре. 

Имаше някои книги, които подхванах, но оставих, поради липса на запален интерес. 

Съвсем логично, за всяка аудио книга е от значение кой и как я чете. Гласът може да ти хареса, може и да те отблъсне. Девойката, която четеше “Баба праща поздрави” едва я издържах, докато Симеон Лютаков – прочел “Тревожни хора”, толкова ми допадна, че искам да прочета всичко, което той е озвучил, само за да го слушам.

Другото прекрасно на преживяването с аудио книгите е, че ти позволяват да “четеш” във време, когато би било немислимо да подхванеш хартиена или електронна книга. 

Докато готвя, чистя, разхождам , приспивам или кърмя бебето, докато караш колело, кола, докато рисуваш, боядисваш и прочее.

Другото особено удобно е подобен абонамент към услуга като Сторител (този материал в никакъв случай не е реклама и не е маркетингово обвързан към платформата), защото на цената, която плащаш, получаваш невероятен избор от издания.

Докато ако трябваше да купя дори само три от книгите на Бакман на хартия, щях да дам сума, която се равнява на абонамента ми за 6 месеца. И определено щях да съжалявам! Защото Бакман е много приятен и романът за Уве ще ми остане завинаги сред любимите, но като цяло авторът пише доста шаблонно, та определено не бих инвестирала парите си в хартиени или електронни негови издания.

Сега съм подхванала “Добра година” на Питър Мейл, който е голямо разочарование и се поздравих сама себе си, че не съм си купувала неговите книги, когато бяха особено рекламирани на първото си издаване на българския пазар. Но за тях може да напиша отделен материал по-нататък.

Мога да обобщя, че аудио книгите са нещо прекрасно и когато се обърнеш към тях в правилния момент, могат да ти помогнат много с характерните за всички книги качества – разпалване на въображението, вълнуване на съзнанието, създаването на нови спомени, усещания и компнежи. Понякога дори да те ядосат 🙂 

Четенето е четене, дори когато е слушане, удоволствието от книгата остава.

Граничарски дневник: Олга

Спомени на Петър Дончев от войнишкия му живот, описани от него самия На заставата имахме три коня. По-точно два коня и една кобила, Олга се казваше. Беше щуро животно и не даваше на никой да я докосне. Можеше да я язди само Петко Конски, който се грижеше за конете и конюшнята. Всеки друг, опитал се…

by vitamorena март 8, 2022март 8, 2022

8и март – „Ден на мама, ден на моята мадама“, ама не точно!

Днес е 8и март и много ми се иска да спрем да гледаме този празник през призмата на майката и партньорката…  Имах преди години едно гадже, който много обичаше да казва “8и март е ден на мама и на моята мадама”. За жалост, това е доста добре формулирано обяснение как традиционно в България се гледа…

by vitamorena март 8, 2022март 29, 2022

Щастието да заспиваш в собственото си легло, в твоя си дом, до любимите ти

Преди няколко месеца, когато се роди синът ми, се появяваха коя от коя по-плашещи новини за ситуацията в Афганистан, след като талибаните поеха окончателно властта в страната. Гледах различни репортажи, в един от който показаха жена – една от стотиците хиляди страдащи там, на която се е наложило да продаде едното си дете – бебе,…

by vitamorena март 7, 2022март 15, 2022

4 години майка – толкова много благодарност и такива хубави спомени

Вчера отбелязахме четвъртия рожден ден на дъщеря ми, което аз приемам и за рожден ден на майчинството ми.  Докато я гледах как сама си избира и облича дрехите, се замислих (за пореден път) колко е пораснала! И колко прекрасно е това. Колкото и ясни да са спомените ми от деня на раждането, не бих казала,…

by vitamorena март 3, 2022март 8, 2022

Книга с кауза: „Войната, която промени Рондо“

„Войната, която промени Рондо“ от Романа Романишин и Андрий Лесив в превод на Христина Йотова идва в момент, в който подобни книги са по-нужни от всякога. Това е история, в която малките читатели намират отговори на безспирния поток от въпроси, провокиран от реалността, в която живеем днес. А техните родители откриват надежда, че светлината побеждава…

by vitamorena март 1, 2022

Граничарски дневник: Дон Карлос

Комсомолската стая се намираше на втория етаж на заставата. Беше ми любимо място за прекарване на свободното време – имаше два шаха, вестници, списания и радиоапарат, поставен на лавичка високо на стената до прозореца.  В един летен следобед влязох в комсомолската стая. Нямаше никой, прозорецът беше широко отворен. Пуснах радиото и за мой късмет тъкмо…

by vitamorena март 1, 2022

О, добре, че е 1и декември!

1и декември и нека подготовката за Коледа официално започне.

В редица съседски къщи видях украсени коледни елхи (че даже и по две в апартамент) още преди две седмици, но ние предпочитаме да изчакаме започването на декември за слагането на украсата. Само лампичките се появяват по-рано на терасата, но те носят толкова светлина и радост в този тъмен сезон, а и дъщеря ни им се радва толкова много, че можем да си позволим окачането им още в края на ноември.

От днес обаче – първият ден на последния месец за годината, официално минахме на коледен джаз и всякакви тематични песни, както филми, а украсата постепенно се появва у нас за радост на малки и големи.

Харесва ми да слагам по малко коледна украса през всеки ден от декември. Така своеобразно отчитам дните до Коледа и създавам повече настроение с наближаването до празника.

Истината обаче е, че тази година имам новородено бебе, което поглъща изцяло ежедневието (и нощите ми), та коледните приготовления леко ми дотежават. Въпреки това обаче се старая да ги правя заради по-голямото ми дете, което е на почти 4 години и доста добре разбира кой празник очакваме. Е, още няма концепцията за време и всеки ден ме пита “Коледа ли е вече?”, както и е убедена, че Коледа идва, когато завали сняг. Но пък това е прекрасно!

Баба ми винаги е казвала, че Коледа е за децата. Честно казано, като бях малка никак не харесвах да чувам това. Усещах го като леко обвинение, че тя сега се занимава с елха, играчки и т.н. единствено заради мен. Мислех си още, че когато порасна, няма да възприемам празника по този начин, а ще е винаги специален, без значение дете ли съм или не. И наистина Коледа е била винаги най-специалното време от годината за мен. 

Харесвам лятото, обожавам пролетта, намирам есента за очарователно уютна, но през декември изпитвам така позната и несравнима с нищо друго коледна атмосфера! Тя може да бъде предизвикана от какво ли не – песен по радиото, украсата по магазините, празничните светлинки в домовете на хората и т.н.

Е, не мога да скрия, че този период от годината носи и прилично количество стрес със себе си.

Какви подаръци да взема? Кога да ги купя? Дали не закъснявам с поръчките? Ще пристигне ли навреме? А коледните картички?! А коледното пазаруване?! Дали не забравям нещо? Украсих ли достатъчно? Това сега трябва ли ми (обикновено въпрос, задаван пред някой щанд с коледни лакомства, украса и лампички в магазина).

Също така декември се усеща като месец на изчистване на натрупания стрес през годината. Просто като си помислиш колко много се е случило от януари насам, леко те заболява главата. 

Но винаги след буря изгрява слънце и така след всичкото бързане, тюхкане, охарчване и чудене, изгряват коледните светлини на елхата и с притихнала душа благодариш на вселената, че имаш късмета да посрещнеш още една Коледа. 

Пък и това време от годината не трябва да се подчинява на материалното – не е важно подаръците да са скъпи, а от сърце, не е важно украсата да е изобилна, а сложена с вкус и достатъчна, че да създаде настроение, не е важно елхата да е голяма и гиздава, а да предизвиква щастливи усмивки и забавление с избирането и украсяването ѝ.

Не е важно да се реди отрупана с ядене трапеза, а да се хапва в приятна компания и весели разговори. Не е важно да честитиш Коледата на всички в телефона си, а на тези, които са ти най-важни.

Не е важно да споделяш снимки и хаштази в социалните си канали, а да обърнеш внимание на тези, които са до теб тук и сега.

Коледа е време да си припомним кои са най-важните неща за нас самите и да им се отдадем без задръжки, изисквания и обещания. Да сме искрени и както казах по-горе – благодарни, че имаме късмета да сме пак тук и сега, сред така добре познатата ни коледна атмосфера, подготвяйки се за изпращането на старата и посрещането на новата година. Защото е привилегия да имаш обещанието за още една година, още едно лято и още 365 дни, които да посветиш на всичко, което е важно за теб. Нека ценим това 🙂

И днес опазих децата живи и здрави, това не е малко

Майчинството е занимание самотно. С второто дете само се убеждавам в това. Колкото и да говориш с други хора, да споделяш с околните майки, да намираш подкрепа и да получаваш насърчаване от близки и приятели, вътрешно ти остава чувството на самотност.  Партньорът ти отива сутрин на работа, вечер се връща, вълнува се от работните си…

by vitamorena февруари 24, 2022март 8, 2022

Граничарски дневник: Образцова застава

Петър Дончев публикува първият си разказ, посветен на спомените си от войнишките години.      През лятото на 1961 г.16-та застава, на която служех, щеше да бъде обявена за Първата Образцова застава на Осми граничен отряд. Намираше се в село Бяла /сега град/, Варненски окръг. Логично изборът беше паднал на нея, Бяла беше родното село на полковник…

by vitamorena февруари 22, 2022февруари 24, 2022

Очарованието, удобството (и финансовата практичност) на аудио книгите

Да, и аз бях скептична към книгите за слушане. Че книга ли е, ако не го държиш в ръце и четеш с очите си? Университетското ми образование обаче е “Книгоиздаване” и там имах някои доста готини (понякога и леко лудички) преподаватели, които се постараха да ни отворят очите за многото и различни типове книги и…

by vitamorena февруари 18, 2022март 8, 2022

Време за четене: Ексцентричната любовна история на 20-и век – „Гала и Дали. Неразделните

Книги за любов са се писали винаги. Книги за любов са се издавали винаги. Книги за любов са се чели винаги. И не е нужен какъвто и да е повод, за да се отвори темата „любов“ – най-вечната от вечните, темата за тази част от човешките взаимоотношения, без която няма живот.            И все пак, наближи…

by vitamorena февруари 11, 2022

Време за четене: „Бездна“ от исландската крими кралица Ирса Сигурдардотир

Ирса Сигурдардотир неслучайно е наричана от медиите Кралицата на криминалния роман на Исландия и българските читатели имат възможност да разберат сами защо – първите три части от поредицата ѝ за комисар Хюлдар и детската психоложка Фрея могат да бъдат открити по родните книжарници („ДНК“, „Водовъртеж“ и „Изкупление“). За радост на феновете ѝ от издателство „Емас“…

by vitamorena февруари 9, 2022

Време за четене: Противоречивата и могъща владетелка Исабел Кастилска“

      Сред „Известните жени в историята“, популярната поредица историческиромани на издателство „Емас“, се нареди испанка – Исабел I ТрастамараКастилска, една от най-великите владетелки на всички времена. Обединителка на Испания, разширила територията ѝ до невиждани дотогаваразмери. Благодетелка на Христофор Колумб, с чиято благословия генуезкиятмореплавател открива Америка, а Испания прибавя нови земи към териториятаси, ставайки…

by vitamorena февруари 2, 2022

И всеки ден се питам „Аз добра майка ли съм?“

Трудно се създават и отглеждат човеци…

Колкото и да си мислиш, че си подготвен за появата и отглеждането на бебе, дори и след като вече имаш опит с едно налично, винаги оставаш изненадан от предизвикателствата и трудностите, съпътстващи родителството.

Четенето на книги, статии и различни съвети от специалисти доста помагат, но в крайна сметка децата те вкарват светкавично и без предупреждение в най-различни ситуации, в които трябва да реагираш бързо. Нямаш време да се допиташ, да помислиш, да направиш план. 

И често се случва да сбъркаш. Случва се те да паднат, да се ударят, да плачат, да са тъжни, разочаровани, ядосани, а ти дълго да обвиняваш себе си, че не си реагирал навреме, не си успял да предотвратиш ситуацията и сълзите им.

От друга страна обаче, са още по-тегавите моменти, когато стресът, умората, липсата на време за развлечения и сън ти идват в много, изнервяш се и се усещаш, че си много по-рязък, дори понякога несправедлив към иначе така обичаните от теб деца.

Идва края на деня, те спят в леглата си, а ти се разяждаш от чувство за вина и не спираш да се питаш какъв родител точно си?

Защо им повиши тон, защо им се скара, беше ли наистина нужно?

Обещаваш си горещо, че утре ще се справиш по-добре, че днес беше за последно да си изпуснеш нервите. Но дори и утре да мине по план, вдругиден или след седмица отново се намираш във водовъртежа на различни проблеми, битовизми, стрес, а това дете просто отказва да те слуша и си прави каквото си науми.

“Колко пъти да ти казвам едно и също!?”

“Защо не ме слушаш?!”

“Ще престанеш ли вече?!”

И още, и още…

Кръговратът на гняв-вина-обещания-мир-гняв-вина се завърта отново и ти все повече си мислиш, че май хич не си добър родител.

Не знам дали и при други е така, но аз често се тормозя, че не съм точно майката, която искам да бъда. Да съм по-търпелива, по-разбрана, по-тиха, по-философски настроена, да отделям повече време за игра, да се карам поне наполовина по-малко, да не правя от мухата слон. Понякога успявам, друг път не… но пък не спирам да се старая и да се самонаблюдавам. Искам да се видя отстрани, за да преценя по-добре поведението си и да се опитам да коригирам каквото където мога. 

Наскоро една позната – майка на две момичета, ми сподели, че мисли за трето дете. 

“Аз съм много добра майка, защо да не отгледам и трето”, каза тя и аз искрено се възхитих на думите ѝ. 

Бих искала да имам същата увереност да кажа “аз съм добра майка” така леко и убедено, както го направи тя. Но не мога. Защото все още знам, че имам много какво да подобря в отношението към децата ми. Все още се боря да запазвам добро и позитивно настроение, докато се опитвам да свърша всичките си задачи за деня и да се уверя, че вкъщи домочадието е нахранено, чисто, добре облечено и ако може – усмихнато.

В едно обаче съм убедена, че не бъркам – след като се е случило да се ядосам или да повиша тон, отделям време да обясня на дъщеря ми защо съм реагирала така. Назовавам чувствата с имената им – “да, бях ядосана, защото” и се старая тя да ме разбере. Признавам си пред нея, че не съм била права, ако случаят е такъв и се извинявам или пък ѝ казвам, че тя е сбъркала, което ме е ядосало, но съжалявам за повишения тон. 

Търся разбиране с нея и се старая тя да знае, че хората имаме различни чувства, които ни владеят и това не е толкова лошо.

Благодарна съм за всеки нов ден, който имам като родител, защото той ми дава още един шанс да се постарая повече, да създам хубави спомени на децата си и да не давам повод на съвестта да ме гризе вечер. Пък времето наистина може да бъде най-добрият ни приятел, стига да не живеем със съжаленията за грешките от вчера.

А дали съм добра майка или не, предполагам, че още много пъти занапред ще се попитам и само децата ми някой ден ще могат да дадат отговор.

Когато не си готов за сбъдването на мечтите ти

Когато мъжът ми ме попита какво искам за Коледа и аз му отвърнах “къща”, не си представях, че желанието ми може да се изпълни толкова бързо и да ми причини такива непоносими количества стрес.  Понякога мечтите се сбъдват и ние трябва да се справим с всички последици от това. Истината е, че отдавна искахме да…

by vitamorena февруари 2, 2022февруари 22, 2022

Време за четене – трилър от Дания „Сърце в лед“ показва тъмното минало на страната

Българските читатели вече са се убедили, че в скандинавската криминална поредица на издателство „Емас“ влиза само най-доброто от жанра. От техния подбор четем автори като Ю Несбьо, Сьорен Свайструп, Юси Адлер-Улсен, Ирса Сигурдардотир… Издателството отново не разочароват и ни срещат с новото впечатляващо писателско дуо на Дания – Лине Холм и Стине Болтер. Със своя…

by vitamorena януари 5, 2022януари 5, 2022

Нова година по пижама на дивана или щастието в малките победи

Някъде около втората година след раждането на дъщеря ми започнах да недоволствам, че забавленията ми се изчерпват до това да гледам телевизия вечер на дивана вкъщи заедно със съпруга ми. Сега – три месеца и нещо след появата на второто ми дете, си мечтая за това. Винаги ме е изумявало как може да ти се…

by vitamorena януари 5, 2022февруари 22, 2022

Майчинството – занимание самотно или как да намериш общ език с другите майки

С второто дете имам и втора майчинска група. Концепцията е, че майки от един квартал с бебета на сходна възраст е добре да бъдат свързани една с друга, за да могат да си комуникират. Организацията се прави от здравния консултант, който те посещава периодично в дома ти след раждането на бебето. Аз лично наричам това…

by vitamorena декември 8, 2021февруари 22, 2022

О, добре, че е 1и декември!

1и декември и нека подготовката за Коледа официално започне. В редица съседски къщи видях украсени коледни елхи (че даже и по две в апартамент) още преди две седмици, но ние предпочитаме да изчакаме започването на декември за слагането на украсата. Само лампичките се появяват по-рано на терасата, но те носят толкова светлина и радост в…

by vitamorena декември 1, 2021януари 5, 2022

Всеки белег има своята история, но нека я разказва „тихо“

Белезите от операции, травми, изгаряния, както и други нарушения на целостта на кожата са повод за притеснения у много хора. Те не подминават и популярните личности, които разкриват как са успели да заличат своя белег в името на суетата си. Понякога белезите се превръщат в сериозен естетичен проблем, водещ до понижаване на самочувствието и качеството…

by vitamorena ноември 25, 2021ноември 25, 2021

Вита Морена – мама за втори път

В последно време отново бях утихнала и Вита Морена пустееше без нови материали, за което обаче има причина и най-сетне имам време да я споделя.

В края на септември родих второто си дете – този път момченце.

Малкият реши да се появи седем дена преди термин, но не мога да кажа, че ме изненада. Даже точно в деня, когато раждането започна, аз чувствах невероятен прилив на енергия и бях стремглаво устремена към свършване на всички задачи, които исках да бъдат решени, преди бебе 2 да се появи. 

Та, във въпросният ден – една слънчева сряда, учих по датски и писах домашни (че нали записах отново курс, с надеждата, че ще успея да го завърша преди раждането, но уви), после опаковах пратки, закарх ги до мола, оттам ги изпратих, на свой ред прибрах ред други, пазарувах, сготвих, чистих банята и я пренаредих из основи, че да побера станцията за смяна на бебешко дупе, както и останалите козметики на мен, дъщеря ми и мъжа ми, и когато беше станало време да посрещна малката от градина (15:45), бях изключително доволна, че съм свършила всичко, което искам. 

С напредването на вечерта обаче започнах да чувствам контракции, на които реших да не обръщам много внимание. Втората ми бременност, за която скоро ще пиша по-подробно, протече изключително различно от първата и се характеризираше с доста Бракстън Хикс контракции, които в последния месец зачестиха. Та, затова и в този ден реших да не се вглъбявам толкова в подобните на менструални болки, но все пак си погледнах чантата за болницата дали има всичко, което трябва и се изкъпах (с косата), за да съм максимално готова, ако пък току виж нещо се случи.

Най-близката ми и добра приятелка беше прогнозирала раждане на точната дата, на която то наистина се случи, но пък дори тя самата не си вярваше, че може да познае. 

Денят ми вече вървеше към приключване, даже вече приспивах дъщеря ми, когато започнах да се замислям малко повече върху болките, които сякаш започваха да зачестяват.

Имайки опита от първо изключително бързо раждане (контракциите започнаха в полунощ, в 8:30-9 сутринта ме приеха в болницата, изпълнени с недоверие, че наистина ще раждам, после установиха 10см разкритие и в 10:20 дъщеря ми беше вече родена), реших, че ще стоя на дивана вкъщи докато мога, ще дишам равномерно и дълбоко и ще чакам контракциите да ми подскажат накъде вървят нещата.

Е, към 22ч вече бяхме сигурни, че бебето ще се появи скоро. Мъжът ми старателно засичаше интервали и продължителност, запишваше даже в един тефтер, а аз се стараех да минавам през болката колкото мога по-спокойно. 

За да не става историята прекалено дълга, ще нахвърлям основните акценти, а те са следните:

В полунощ звъннахме на акушерския център в болницата, в която щях да раждам, да споделим какво се случва и да питаме за съвет. Те казаха да се насоча към тях, когато контракциите са през 3-4 мин, но пък с оглед на предишното ми бързо раждане, да не се свеня да звъня или да отида по-рано, ако усетя, че нещата се забързват.

Към 1ч през нощта усетих, че ми е време да си викна такси и да се насочвам към родилното. Както бяха на неравни интервали от по 6-7 или 10 мин, така изведнъж контракциите станаха постоянни, а в 1, когато таксито вече беше на път към мен, водите ми изтекоха. За щастие, не бяха зелени както предния път. 

Мъжът ми трябваше да остане вкъщи, където спеше 3-годишната ни дъщеря. Решихме, че така ще е най-добре, защото няма как посред нощ да звъним на приятелски семейства, за да им пращаме детето или пък да молим някой да идва вкъщи и малката да се стресира сутринта, виждайки чужди хора, а не мама и тати. Не можеше и дума да става да я водим с нас в болницата, а и за мен най-важно беше да попадна под грижите на акушерките. Пък ако бебето реши да изчака до сутринта, когато градината отваря и таткото може да остави голямата и после да дойде до болницата, би било чудесно.

Но бебето имаше съвсем други намерения. И така, аз с доста сериозни болки, но пък спартански пазеща мълчание, се озовавам на най-застреляния таксиметров шофьор в Копенхаген. Въпреки че му казахме много точно къде в болницата трябва да ме закара (тя е доста голяма, но пък много добре обозначена кое отделение на къде е и т.н.), той решава, че ще ме остави на централцния болничен вход, който по това време на денонощието е затворен. 

На пояснението от моя страна, че трябва да ида до родилното, той отговаря, че не знае къде е. Успявам да му кажа да ме закара поне до спешния център, който се намира от другата страна на болничната сграда, където пък господин шофьорът ми заявява ”Ще трябва да спра на паркинга, защото пред спешния вход е позволено паркиране само за линейки”.

Аз вече нямам никаква възможност да се обяснявам, че да му кресна как цивилни коли имат право на една минута престой, колкото да разтоварят/натоварят болния и усещайки колко постоянни са болките, решавам, че ще извървя тия 50-60 метра от паркинга до спешното сама. 

Трябва да направя едно уточнение – в Дания линейка се изпраща за наистина спешен или важен случай. Тоест, ако човек може да се закара по един или друг начин до болницата, това е добре дошло, освен ако операторите на спешния телефон не преценят, че състоянието му изисква линейка или той сам не помоли за такава. Та, масово раждащите жени (отново уточнявам – говорим за стандартни случаи, без регистрирани проблеми или услоцнения) ги карат до родилното с лични автомобили или с такси, а има и такива, които на колело отиват.

И така, аз успявам да стигна спешното, където криво-ляво ми намериха и пътя до родилното. Там ме поеха две изключително готини и забележително млади акушерки (лекари се появяват само, ако положенето се е влошило, стандартна практика е ражданията да се водят от акушерки – една главна и една помощник, която най-често е и специализант).

В 1:30 най-сетне легнах на родилното легло, в 1:40 измериха пълно разкритие и въпреки че аз преглъщаща болката, споделих ни в клин, ни в ръкав, че не съм готова да раждам, в 1:58 синът ми беше на бял свят. 

След като се убедих, че всичко му е наред и не е синкав, както ми се струваше в началото, дойде време за много големите гушки кожа в кожа, а после останалите подробности, като измерване на бебето, възстановяване на майката, откарване в самостоятелна стая, където двамата с него да се гушкаме още много, както и да поспим малко. 

Не можех да повярвам, че това толкова малко създание е поверено на мен! Та той беше по-дребен от куклите-бебета на сестра си. Беше и на ръба да бъде категоризиран за недоносен, поради ниските си килограми – 2680гр, но на фона на първото ми дете, родено два дена преди термин 2800гр, акушерките заключиха, че ние просто правим малки бебета 🙂 

Първоначално мислех да остана в болницата за 1-2 дена, за да ми помогнат с кърменето и т.н. (с дъщеря ми то изобщо не се получи), но после реших, че ще ми е много по-комфортно вкъщи. Да, в Дания могат да те изпишат същия ден, в който си родила, ако всичко е минало както трябва. И с дъщеря ми направихме така – прибрахме се няколко часа след раждането, сега решихме да повторим.

Е, домашната ни радост трая кратко, когато два дена по-късно се наложи да ме хоспитализират с бебето, поради силна жълтеница. Той трябваше да мине лечение със специални лампи, а аз да съм до него, което пък беше единственото, което желаех. 

Този път кърменето тръгна много добре и за първи път усетих това чувство на тиха радост, щастие и пълно блаженство, за което другите кърмещи жени разказват.

Именно благодарение и на активното кърмене + светлинното лечение, успяхме да преборим жълтеницата за няма и три дена и да се приберем отново вкъщи, където вече липсвах на абсолютно всички. 

В деня, когато се прибрахме от болницата с излекувана жълтеница

Все още се опознавам с малкия прекрасен човек, който гордо мога да кажа, че сътворих и че съм му майка, затова и времето вкъщи с него ми е толкова ценно.

Не мога обаче да не споделя колко по-различно е всичко сега, в сравнение с преди. Колко по-уверена, спокойна и щастлива се чувствам. Разбира се, той е много по-различно бебе (поне засега) от сестра си, но и аз съм различен човек от преди три години, когато тя се роди. Майчинството ме промени и научи на много, но не си правя илюзии, че знам всичко и съм безстрашна. Наясно съм, че ще има още много ситуации, които ще ме хващат неподготвена, още много пъти ще се чудя правилното решение ли съм взела, добре ли си гледам децата или бъркам някъде нещо, но пък кой ли родител не минава през това?

Скоро ще споделя още от новия ми живот на майка на две, че така или иначе този материал стана прекалено дълъг.

Благодаря, ако сте го изчели до тук 🙂
И всеки, който иска да сподели своята родителска история, нека се чувства свободен да ми пише на имейла на сайта – vitamorenablog@gmail.com

Време за четене: Любовта на Роми Шнайдер и Ален Делон в „Роми и пътят към Париж“

Когато говорим за любов, времето сякаш не съществува. Дали ще са Ромео и Жулиета, дали ще са Яворов и Лора, или пък Салвадор Дали и Гала… Дали ще ни делят десетилетия, или векове – усещането за непосредствена близост е винаги едно и също.           Изминаха вече над 60 години от съдбовната среща…

by vitamorena ноември 24, 2021

И всеки ден се питам „Аз добра майка ли съм?“

Трудно се създават и отглеждат човеци… Колкото и да си мислиш, че си подготвен за появата и отглеждането на бебе, дори и след като вече имаш опит с едно налично, винаги оставаш изненадан от предизвикателствата и трудностите, съпътстващи родителството. Четенето на книги, статии и различни съвети от специалисти доста помагат, но в крайна сметка децата…

by vitamorena ноември 24, 2021декември 8, 2021

Вчера, когато имах време или как се променя перспективата на майките

Изумително е как се променя перспективата ти в различните етапи от живота. Когато не си отговорен за друг, освен за себе си, мислиш, че от работа и социален живот не ти остава време за самия теб и за почивка.  После решаваш, че ще имаш дете и когато то стане факт, страдаш по изгубената свобода да…

by vitamorena ноември 17, 2021декември 8, 2021

Колко кафе можем да пием, всъщност?

Независимо дали става дума за консумация на кафе или енергийни напитки, има много противоположни мнения. Много хора дори не могат да си представят как биха преминали през деня без кафе, докато други не харесват вкуса или не търсят ободряващия ефект. Въпреки че за кофеина има разнопосочни мнения, все повече изследвания показват, че той всъщност може…

by vitamorena ноември 2, 2021

Време за четене – „Корона от корал и перли“ предлага спасение от есенната меланхолия

С настъпването на все по-кратките дни и надвисналата зима спомените за море и топли следобеди стават все по-изкушаващи. Тъкмо навреме от издателство „Емас“ представят „Корона от корал и перли“ – пленяващия дебют на Мара Ръдърфорд, който идеално да послужи за бягство от ноемврийската реалност и като билет за Вариния, дом на близначките Нор и Зейди…

by vitamorena ноември 2, 2021

Неудачницата (разказ)

     Автор: Петър Дончев 56-и километър.      Автобусът гълташе километрите. Ема седеше до прозореца и гледаше километричните камъни. Изгаряше от нетърпение да пристигне час по-скоро в малкото крайморско градче. Имаше предчувствие, че там най-сетне ще ѝ се случи нещо различно от всичко досега. Изпрати децата на село при майка си, взе си годишната отпуска и ангажира стая…

by vitamorena октомври 19, 2021ноември 24, 2021