“А майката къде е?!”

На детските площадки като цяло е скучно, поне за родителите. Хем трябва да наглеждаш хлапето да не направи някоя опасна глупост, хем никак не ти е интересно да го буташ на люлката или да търкаш пейката и се бориш с напиращото желание да си гледаш телефона. Който е готов да осъди това признание, просто не е прекарвал достатъчно време на детска площадка.

Случва се понякога обаче да намериш приятни за разговор родители или да стане нещо по-вълнуващо от обикновените падания и последвал рев.

Та, един ден на площадката в Пловдив, където ми се налагаше да прекравам доста време при последното ни прибиране в страната, се разигра неочаквана и не чак толкова забавна случка. 

Нека обрисувам първо сцената, а тя е следната – малка детска площадка, защитена с оградка и предлагаща редовните люлки, пързалка, пясъчник и т.н., в близост наблъскан до козирката с чипс, сладолед и семки павилион, предлагаща още три хладилника с бира, сайдер и сок (всичките на двойни и тройни от редовните цени), масички, столчета и пепелници за клиентите, общински пейки (неизпочупени!) наредени щедро една до друга и на тях насядали на раздумка баби и дядовци плюс тук-таме някой родител и безобидната квартална пиянка в компанията на двулитровка бира. 

Така ситуираната градинка се освежава от тупнатия в средата абсолютно безсмислен фонтан. Малък, но на три етажа, с шадраван, за да има къде да си охлажда алкохола пиянката и децата да се мокрят. В крайна сметка, защо общината да разшири детската площадка, едва побираща децата, да оправи разбитата настилка или пък околните съсипани тротоари, като може да харчи толкова усилия и средства за фонтан с шадраван! 

Ако си достатъчно врял и кипял като родител, ще си наясно, че с наличието на подобно водно съоръжение до играещи деца е само въпрос на време някое да се озове цялото във водата. И точно това се случи в един горещ (за щастие) майски следобед. 

Зяпайки вяло какво става наоколо и улисани в разговор, в един момент забелязахме как дядото от съседната пейка рязко скочи (евала, предвид годините му) и се засили към фонтана, откъдето изкара едно няма и двегодишно момиченце, току преобърнало се вътре. 

Настана суматоха, крякане и спорадични възклицания, натоварени с доста обвинителен тон “Майката къде е?!?!?!”

Майката – доста спокойно и невъзмутимо, се появи и започна да прегръща и успокоява изпадналото в истерия момиченце. 

Аз грабнах детското одеало, което носех с мен, и го дадох да завие детето, а друга майка предложи да донесе дрехи и обувки, защото живеела наблизо.

Жената благодари, но каза, че домът ѝ също е близо и ще се прибере без проблем да преоблече детето, а аз само настоях да задържи одеалцето, пък по-нататък може и да се засечем пак на площадката, за да ми го върне.

Така и стана – близо час след разигралата се сцена, се насочвахме към дома, когато по пътя срещнахме майката с вече сухото и спокойно момиченце. Тя носеше одеалото ми и се заговорихме за кратко. Жената сподели, че не е от родителите, които лесно се шашкат и щом не се е случило нищо фатално или страшно, не се притеснява излишно. 

Честно казано, искрено ѝ се възхитих – на това, а и на факта, че изглеждаше изключително добре – и като физика, и като облекло. Самата аз трябва изрично да се постарая, за да изляза от вкъщи в различен от спортно-смачкания вид. 

А относно шашкането, с първото ми дете до момента имам доста опит с падания на и от различни места. Тя също е цопвала във вода – голям детски басейн, малко по-дълбок от шадраван. Успях да я извадя бързо, като я издърпах за ръката, въпреки че до това време един татко вече беше скочил с намерение да помага. И сега се чудя дали не трябваше и аз да скоча, но логиката ми тогава и на място беше, че дълбочината е по-малко от метър и ще ми е по-удобно, а и по-бързо, да я уловя и издърпам. Но кой знае, може и да се бъркам, фактът обаче е, че нищо лошо не се случи, всичко беше наред и след първоначалната си уплаха (най-вече от студенината на водата), щерка ми се върна обратно на ръба на басейна, заплашвайки да падне отново. 

Замислих се, че и моята философия тогава и сега е “щом не е станало нищо страшно или опасно, няма защо да се шашкам”, но пък и често ме връхлитат мисли за конкретни детски падания и ме гризе съвестта и мисълта “а не можеше ли да го предотвратя?!”, както и “ами, ако беше станало нещо лошо?!”.

Почудих се аз как бих реагирала и бих се чувствала, ако бях на мястото на тази майка и моето дете беше паднало във фонтана. Не бих изпаднала в паника и бих реагирала максимално спокойно, но със сигурност осъдителните коментари и погледи на околните щяха да ме изгарят. Защото както вече споменах, насядалите на пейките бабички не си спестиха възгласите, че майката я няма, не си гледа детето и всякакви подобни. 

Истината е, че жената беше седнала на близка пейка и си беше хванала телефона. Много е лесно веднага да зацъкаш с език и да я обвиниш в безхаберие, но реалността е друга. Първо – колкото и да се стараеш, колкото и да кръжиш около децата си, колкото и да ги пазиш, те все някога и някак ще паднат. 

Дъщеря ми беше точно пред очите ми и на една ръка разстояние, когато се хлъзна и падна в басейна, за което писах по-горе.

Също нека кажа, че това, че си гледаш телефона, не означава, че задължително скролваш инстаграм или си пазаруваш обувки онлайн.

Аз съм от тези майки, които редовно могат да бъдат видяни с телефона в ръка и на този телефон в 7 от 10 случаи търся или чета нещо, свързано с децата. Разбира се, има и моменти, когато просто искам да разгледам нещо разтоварващо за себе си, като фейсбук, инстаграм, туитър и в това не трябва да има нищо лошо! Защото повярвайте ми, за повечето майки (мен включително) това е ЕДИНСТВЕНОТО забавление, което имаме!

Най-лесно е да раздаваш осъдителни погледи и да правиш коментари. По-трудно е да бъдеш съпричастен, да се постараеш да влезеш в положение, да разбереш отсрещната страна и първо да се опиташ да помогнеш, преди да съдиш. Защото никой не казва “ей, браво, виж тая майка как хубаво стои до детето си и го люля на люлката вече един час като гламава”, но веднага ще започнат да сочат с пръст, че не се справяш добре, ако детето ти вземе да падне някъде.

Пък аз си пожелавам да срещам по-често толкова уравновесени, усмихнати и спокойни майки, като тази в Пловдив, които не позволяват на детските падания и коментарите на случайни хора да навредят на настроението и родителските им методи.

И съм убедена, че това далеч не е първото, нито последното паднало дете в тоя безсмислен фонтан и за това вина ще носят не родителите, а инициаторите на проекта от Община Пловдив…

Какви са новите тенденции в безоперативните естетични процедури?

Преди дни в София се проведе Global Aesthetics Academy 2022 – най-голямото събитие на Балканите в областта на естетичната и клинична медицина. Компанията дистрибутор на водещи брандове събра пред българската публика световноизвестни лекари и специалисти, които представиха най-новите тенденции и методи в областта на дерматология, естетиката, хирургия и гинекология. На пресконференцията някои от чуждестранните лектори … Нататък Какви са новите тенденции в безоперативните естетични процедури?

Реклама

Време за четене: роман за Мерилин Монро по повод 60-годишнината от смъртта ѝ

През нощта на 4 срещу 5 август 1962 година напусна света Мерилин Монро. Само на 36 години, на върха на шеметна кариера. Желаеха я милиони мъже, завиждаха ѝ милиони жени, подражаваха ѝ милиони момичета, ала самата тя не постигна щастието в живота. И отнесе със себе си своята тайна – убийство или самоубийство? Вече 60 … Нататък Време за четене: роман за Мерилин Монро по повод 60-годишнината от смъртта ѝ

По-динамичен, интересен и подценен – женският футбол

Харесва ми да гледам футбол, когато има световно или европейско първенство. Не мога да кажа, че разбирам кой знае колко от детайлните правила на играта, например никога не мога да разбера кога и как е имало засада, но пък ми е изключително интересно да следя динамиката на играта, поведението на футболистите, старанието за отбелязване на … Нататък По-динамичен, интересен и подценен – женският футбол

Новият ритуал за посрещане на Джулая на плаж Камчия

Вече са на лице първите кадри от най-новия фестивал на Северното Черноморие! Ritual Gatherings посрещна над 1000 човека на плажа при устието на река Камчия и впечатли с голяма, дървена сцена и няколко светлинни инсталации, направени специално за събитието от FlipZurd студио за сценичен дизайн. На сцената – произведение на изкуството се качиха имена, като … Нататък Новият ритуал за посрещане на Джулая на плаж Камчия

За завистта към мъжете

Завистта към мъжа ми се зароди няколко месеца след раждането на първото ни дете, когато го виждах как сутрин се подготвя за работа, а след това излиза, за да прекара цял ден без някой да реве на рамото му, да повръща върху него, да мие наакани и напишкани дупета, да има свободата да отиде до … Нататък За завистта към мъжете

Препоръчвам – три доста добри (аудио) книги

В последните няколко месеца не съм толкова активна в слушането на аудио книги, като причината сигурно се корени в нуждата от лека почивка от тях. Просто от Коледа насам почти не свалях слушалките, унесена в съдържанието на Сторител, че към момента усещам леко пренасищане.  Все пак бих искала да споделя за последните три книги, които … Нататък Препоръчвам – три доста добри (аудио) книги

Не пропускайте – Първа международна олимпиада по ментална аритметика

На 11 и 12 юни 2022 г. България ще е домакин на първата по рода си международна олимпиада по ментална аритметика за деца на възраст от 4 до 14 години. 

Събитието се организира от SmartyKids България – мрежа от детски образователни центрове, представена в 11 държави, в т.ч. и в България в 38 населени места. След 2 години на онлайн състезания и олимпиади в България и чужбина, организаторите събират децата във вълнуващата надпревара, изцяло присъствено! Олимпиадата ще се проведе в кк Албена и ще събере над 600 участници от България, Румъния, Германия, Белгия и др. 

Малките участници ще се състезават в уменията за бързо и правилно ментално смятане, както и решаване на задачи на древното китайско сметало “абакус”. Участниците са разпределени в 13 различни категории според възрастта и нивото си по ментална аритметика, а близо 200 деца ще получат специални отличия за представянето си. 

Благодарение на организаторите и съдействието на спонсори, всяко дете ще си тръгне с подаръци от двата дни на Олимпиадата, изпълнени със състезателна и развлекателна програма. Освен своите умения по ментална аритметика, децата ще имат възможност да демонстрират и своите таланти в разнообразни области на сцена пред всички участници и семействата им.

Очакваме ви на това вълнуващо събитие на 11 и 12 юни в кк Албена!

Предварителна програма:

Събота, 11 юни 2022г.
8:30 до 10:00 ч. Регистрация
10:00 до 13:00 ч. Състезателна част
17:30 до 19:30 ч. Вечер на талантите

Неделя, 12 юни 2022г.
10:00 до 12:30 ч. Резултати и награждаване

За SmartyKids България:

SmartyKids е водеща международна мрежа от детски образователни центрове,
с 350 центъра в 11 държави по света. В България над 60 SmartyKids центъра работят с деца на възраст от 4 до 14 г., предлагайки занимания по: Ментална аритметика – за деца от 4 до 12 години, Бързо четене – за деца от 7 до 12 години, Финансова грамотност – за деца от 8 до 14 години и съвсем скоро стартиращия курс Красив почерк, който е за деца от 7 до 12 години.

Екипът от преподаватели се стреми да направи процеса на обучение толкова увлекателен, че детето напълно да се отдаде на играта, същевременно разгръщайки своя интелектуален потенциал.

Заниманията по ментална аритметика влияят върху цялостното развитие на детето и не са тясно насочени само към математическите му умения. Ползите от изучаването на ментална аритметика са: подобряване на концентрацията и паметта, развитие на аналитичното мислене на детето, увеличаване скоростта на възприемане на информация, развитие на творческото мислене, самостоятелност и увереност.

Как се осмисля, приема и преживява една трагедия?

Вчера беше неделя, любимият ми ден от седмицата. Имахме хубав ден, посветен на палачинки, пазаруване, домашна работа, игри с децата. Очаквах времето, в което малките ще са вече по леглата, че да се отпуснем с мъжа ми на дивана в хола и да си изберем хубав филм за гледане. Вечерта обаче не се разви така … Нататък Как се осмисля, приема и преживява една трагедия?

Да си търсиш работа не е особено весело занимание…

На 35 години съм, имам две деца, един съпруг, над 10 години работен опит, преминала съм през какви ли не периоди и съм се справяла с какви ли не изпитания, но все още ми става угнетено и криво, като получа отказ за работа… Онези проклети имейли, които много учтиво ти благодарят за проявения интерес към … Нататък Да си търсиш работа не е особено весело занимание…

Посрещаме Джулая с 3-дневен фестивал и вечеря с НУЛЕВ отпадък на плаж Камчия

Тази година July Morning ще бъде отбелязан с тридневен фестивал на плажа, при устието на река Камчия от посетителите на четвъртото издание на Ritual Gatherings. Фестивалът ще приложи редица мерки за опазване на локацията – почистване на плажа 25 юни, лекции и дискусии с експерти еколози, разделно събиране на отпадъци и информация за опазване на … Нататък Посрещаме Джулая с 3-дневен фестивал и вечеря с НУЛЕВ отпадък на плаж Камчия

Уроци по родителство? Защо не!

Замислете се само – за всичко в този живот се иска удостоверение за известна компетентност. За намиране на работа – диплома, сертификат, специализиция, за каране на автомобил – шофьорска книжка, даже да преподаваш йога или да правиш масажи е нужно да си минал определен курс на обучение.  Защо тогава за едно от най-важните занимания, че … Нататък Уроци по родителство? Защо не!

“А майката къде е?!”

На детските площадки като цяло е скучно, поне за родителите. Хем трябва да наглеждаш хлапето да не направи някоя опасна глупост, хем никак не ти е интересно да го буташ на люлката или да търкаш пейката и се бориш с напиращото желание да си гледаш телефона. Който е готов да осъди това признание, просто не … Нататък “А майката къде е?!”

Впечатления от България, пролет 2022

Заради проклетия ковид близо две години не успях да се прибера до България, но ето че тази пролет най-сетне заведох себе си и децата до родината, за радост на баби, дядовци, лели и приятели.  Престоят ни от 4 седмици традиционно беше поделен между Пловдив, Русе и малко София.  За това как летях сама с две … Нататък Впечатления от България, пролет 2022

Нова година по пижама на дивана или щастието в малките победи

Някъде около втората година след раждането на дъщеря ми започнах да недоволствам, че забавленията ми се изчерпват до това да гледам телевизия вечер на дивана вкъщи заедно със съпруга ми.

Сега – три месеца и нещо след появата на второто ми дете, си мечтая за това.

Винаги ме е изумявало как може да ти се променят възприятията, нагласите и желанията във времето. Да, клише е да се каже, че започваш да цениш нещо чак, когато го загубиш, но като го изживееш, осъзнаваш пълния смисъл на израза. 

Преди ми се виждаше скучно и на моменти чак досадно, че всяка една вечер сме приковани в хола на дивана, защото детето спи в другата стая, а баби и дядовци са на 3 часа със самолет от нас. Вече 3 Нови години посрещахме по този начин и аз все си мислех как ми се иска събиране с приятели, по-празнична обстановка, смях, забава, музика, а не пазене на тишина след 20ч и ядосване на всичките гърмежи и фойерверки.

Когато обаче се оказах сама със залепено за мен бебе в тъмна стая, опитваща се да го успокои и приспи, и така всяка една вечер в продължение на месеци, рязко започнах да бленувам за изтягане на дивана, небрежно поглеждане към телевизора и разговор на каквато и да е тема заедно с мъжа ми.

Майките биха ме разбрали най-добре.

На 31и си повтарях, че Нова година е ден като всички останали, сменя се страницата на календара, един месец идва след друг и нищо не е кой знае колко по-различно, та е излишен целият този шум, пукот и напън за партита и забавления. Но вътрешно в себе си го усещах все едно да се убеждавам, че рожденият ми ден не е нищо специално и особено, просто набор от 24 часа, като всички останали 364 дни в годината.

Замислих се в сегашната ни битова ситуация, подчинена на бебешкия режим и нужди, какво би ме накарало да се почувствам по-добре, какво посрещане на 2022а би ме зарадвало. И отговорът беше точно това, от което недоволствах преди – аз и той на дивана по пижами, с пуснат телевизор за фон и говорещи си за нашите си неща. Може би някоя чаша вино, малко шоколад, но най-вече спокойствието да си починеш за няколко часа от грижите за деца и бебета.

Бях убедена, че няма да ми се изпълни това желание. Синът ни имаше като цяло тежки вечери с трудно заспиване, многорев и нужда от мама плътно до него. Като се замислих и за невероятните гърмежи, които започнаха още от 17ч на 31и, реших, че той може да е по-разстроен от преди. Имаше вероятност голямото ни дете, което вече осъзнава какво се случва, но още се плаши от оглушителния шум, да е също стресирано и да има нужда от гушките на родител.

Та, с мъжа ми се настроихме, че ще посрещнем новата година успокоявайки децата ни и си казахме, че това не е чак толкова лошо. В крайна сметка, искали сме ги тези деца, ще се грижим за тях, пък те все растат и ще дойде времето да се забавляват заедно с нас.

Оказа се обаче, че старата и новата година бяха решили да ни направят подарък – старата, за да се компенсира за доста разочарования, новата – за да докаже, че ни готви добри изненади.

На 31и успяхме да приспим успешно и без плач и двете деца. Още по-невероятно, че и двете проспаха абсолютно цялата безумна пукотевица и гърмежи, част от тях случващи се под прозорците ни. Да, на няколко пъти трябваше да влизам в стаята на бебето, да го кърмя и приспивам отново, но в крайна сметка вкъщи беше спокойно, уютно и аз и мъжът ми посрещнахме 2022а заедно, на дивана, с по чаша пенливо вино, усмивки и благодарност.

Даже успяхме да поседим така и да се порадваме на времето си заедно без деца около нас за час и нещо, докато в крайна сметка решихме да си легнем и да поспим.

Чувствах се толкова щастлива и благодарна за малкото ми новогодишно чудо, че чак леко се засрамих от себе си за мрънкането ми преди. После се замислих как сега желая и се радвам на това, което преди виждах като вече изтъркано и още повече ми се повдигна настроението. 

Животът с неговите обрати никога няма да ни обрече на скука. Само е нужно да се научим да не подминаваме малките радости и дребните сбъднати желания.

Именно те са солта на ежедневието ни и го превръщат от нещо посредствено блудкаво в задоволяващо и интригуващо. 

Пък и най-приятно е да знаеш, че имаш още неща, към които да се стремиш и да желаеш, дори и това да е новогодишни празници, прекарани на парти с приятели. Така имаш стимул да продължаваш с всеки един ден, колкото и тежък или досаден да ти се струва той. 

И да, Нова година е ден като всички останали, но и дава усещането за ново начало и именно това му е прекрасното. Пожелавам си единствено и идните нови години да посрещам със същото чувство на благодарност и тиха радост, каквито изпитвах в първите часове на 2022а. А останалото ще дойде от само себе си 🙂

Време за четене: Изключителният роман „Чумни нощи“ на Орхан Памук

В книгите на Орхан Памук се влюбих бавно, но всепоглъщащо. Първо в ръцете ми попадна „Сняг“, който никак не успя да ме грабне. Повествованието вървеше прекалено бавно и тягостно за вкуса ми, едва дочетох книгата и честно казано, към днешна дата не си спомням абсолютно нищо от нея, освен един абсурдно дълъг монолог, случил се … Нататък Време за четене: Изключителният роман „Чумни нощи“ на Орхан Памук

Не пропускайте – Първа международна олимпиада по ментална аритметика

На 11 и 12 юни 2022 г. България ще е домакин на първата по рода си международна олимпиада по ментална аритметика за деца на възраст от 4 до 14 години.  Събитието се организира от SmartyKids България – мрежа от детски образователни центрове, представена в 11 държави, в т.ч. и в България в 38 населени места. … Нататък Не пропускайте – Първа международна олимпиада по ментална аритметика

Време за четене: Роман за съдбовната връзка на великата дива Мария Калас и Аристотел Онасис

 В тематичната си Колекция „Музи“ издателство „Емас“ ни поднасят роман за любовта на най-великата оперна дива на всички времена Мария Калас и несметно богатия Аристотел Онасис – една от най-емблематичните двойки на 20-и век. Авторката Мишел Марли убедително вдъхва живот на Мария и Аристотел и на техните дръзки и трагични взаимоотношения и ни пренася в … Нататък Време за четене: Роман за съдбовната връзка на великата дива Мария Калас и Аристотел Онасис

Хайде на балет! „Вълшебството на Пепеляшка“ – детски балетен спектакъл ви очаква

             Чрез класическия балет и разкошната музика на П. И. Чайковски, малките балерини от балетно студио „Пирует“ и балетно студио „Красимира Колдамова“, разказват за силата на майчината обич, приятелството и вярата в доброто. Изключително цветен и забавен, спектакълът пренася малките зрители в приказния свят на Пепеляшка и нейната майка, чиито дух се превъплъщава в добрата фея. … Нататък Хайде на балет! „Вълшебството на Пепеляшка“ – детски балетен спектакъл ви очаква

Мащабно почистване на плаж Камчия, благодарение на фестивала Ritual Gatherings

Един от най-красивите плажове на северното Черноморие често страда от замърсяване след зимата и преди началото на летния сезон. На 11 юни, от 10 до 14 часа организаторите на фестивала Ritual Gatherings събират доброволци за почистването му. Те си партнират с Община Аврен, която ще осигури извозване на събрания боклук, чували и ръкавици. Целта на … Нататък Мащабно почистване на плаж Камчия, благодарение на фестивала Ritual Gatherings

„Отгледано с грижа в България“ или как се насърчава родната продукция

И тази пролет екипът на МЕТРО България лично се включи във вече традиционното засаждане на изчезващия сорт български домати „Розова магия“ в с. Първомай, област Петрич. За шеста поредна година компанията се фокусира върху съхранението на автентичните български вкусове и подкрепя родните фермери в рамките на програмата „Отгледано с грижа в България“.  Инициативата обхваща локални … Нататък „Отгледано с грижа в България“ или как се насърчава родната продукция

И всеки ден се питам „Аз добра майка ли съм?“

Трудно се създават и отглеждат човеци…

Колкото и да си мислиш, че си подготвен за появата и отглеждането на бебе, дори и след като вече имаш опит с едно налично, винаги оставаш изненадан от предизвикателствата и трудностите, съпътстващи родителството.

Четенето на книги, статии и различни съвети от специалисти доста помагат, но в крайна сметка децата те вкарват светкавично и без предупреждение в най-различни ситуации, в които трябва да реагираш бързо. Нямаш време да се допиташ, да помислиш, да направиш план. 

И често се случва да сбъркаш. Случва се те да паднат, да се ударят, да плачат, да са тъжни, разочаровани, ядосани, а ти дълго да обвиняваш себе си, че не си реагирал навреме, не си успял да предотвратиш ситуацията и сълзите им.

От друга страна обаче, са още по-тегавите моменти, когато стресът, умората, липсата на време за развлечения и сън ти идват в много, изнервяш се и се усещаш, че си много по-рязък, дори понякога несправедлив към иначе така обичаните от теб деца.

Идва края на деня, те спят в леглата си, а ти се разяждаш от чувство за вина и не спираш да се питаш какъв родител точно си?

Защо им повиши тон, защо им се скара, беше ли наистина нужно?

Обещаваш си горещо, че утре ще се справиш по-добре, че днес беше за последно да си изпуснеш нервите. Но дори и утре да мине по план, вдругиден или след седмица отново се намираш във водовъртежа на различни проблеми, битовизми, стрес, а това дете просто отказва да те слуша и си прави каквото си науми.

“Колко пъти да ти казвам едно и също!?”

“Защо не ме слушаш?!”

“Ще престанеш ли вече?!”

И още, и още…

Кръговратът на гняв-вина-обещания-мир-гняв-вина се завърта отново и ти все повече си мислиш, че май хич не си добър родител.

Не знам дали и при други е така, но аз често се тормозя, че не съм точно майката, която искам да бъда. Да съм по-търпелива, по-разбрана, по-тиха, по-философски настроена, да отделям повече време за игра, да се карам поне наполовина по-малко, да не правя от мухата слон. Понякога успявам, друг път не… но пък не спирам да се старая и да се самонаблюдавам. Искам да се видя отстрани, за да преценя по-добре поведението си и да се опитам да коригирам каквото където мога. 

Наскоро една позната – майка на две момичета, ми сподели, че мисли за трето дете. 

“Аз съм много добра майка, защо да не отгледам и трето”, каза тя и аз искрено се възхитих на думите ѝ. 

Бих искала да имам същата увереност да кажа “аз съм добра майка” така леко и убедено, както го направи тя. Но не мога. Защото все още знам, че имам много какво да подобря в отношението към децата ми. Все още се боря да запазвам добро и позитивно настроение, докато се опитвам да свърша всичките си задачи за деня и да се уверя, че вкъщи домочадието е нахранено, чисто, добре облечено и ако може – усмихнато.

В едно обаче съм убедена, че не бъркам – след като се е случило да се ядосам или да повиша тон, отделям време да обясня на дъщеря ми защо съм реагирала така. Назовавам чувствата с имената им – “да, бях ядосана, защото” и се старая тя да ме разбере. Признавам си пред нея, че не съм била права, ако случаят е такъв и се извинявам или пък ѝ казвам, че тя е сбъркала, което ме е ядосало, но съжалявам за повишения тон. 

Търся разбиране с нея и се старая тя да знае, че хората имаме различни чувства, които ни владеят и това не е толкова лошо.

Благодарна съм за всеки нов ден, който имам като родител, защото той ми дава още един шанс да се постарая повече, да създам хубави спомени на децата си и да не давам повод на съвестта да ме гризе вечер. Пък времето наистина може да бъде най-добрият ни приятел, стига да не живеем със съжаленията за грешките от вчера.

А дали съм добра майка или не, предполагам, че още много пъти занапред ще се попитам и само децата ми някой ден ще могат да дадат отговор.

Кралят на скандинавския трилър Ю Несбьо безкомпромисно изследва тъмните ъгли на човешката душа в „Ревност и други истории“ 

Излизането на нова книга от норвежката крими суперзвезда Ю Несбьо винаги е събитие. А това лято читателите имат възможност да срещнат „бащата“ на инспектор Хари Хуле в ново амплоа с първия му сборник разкази – „Ревност и други истории“, издаван от „Емас“ в безупречния превод на Ева Кънева. В този впечатляващ сборник Несбьо е събрал … Нататък Кралят на скандинавския трилър Ю Несбьо безкомпромисно изследва тъмните ъгли на човешката душа в „Ревност и други истории“ 

Как да започнем с финансовото ограмотяване на децата

Напоследък все повече се говори за обучение по финансова грамотност и предприемачество за деца, а родителите си задават въпроса: “Необходимо ли е и с какво е полезно на детето ми?”. В училище не се говори достатъчно подробно за това как да управляваме парите си, вместо те нас. Затова екип от педагози и психолози, заедно със … Нататък Как да започнем с финансовото ограмотяване на децата

Време за по-различно четене: Български шевици от русенски регион

Над 300 български шевици, събрани в луксозно двуезично издание, което съхранява духа и традициите и се превръща в мост към следващите поколения! “Шевицата е молитва и благослов” В страна с богато минало, каквато е България, фолклорът е онзи даровит майстор, който събира нишките на времето и разказва истории. Веднъж избира да говори с песен, друг … Нататък Време за по-различно четене: Български шевици от русенски регион

Да си изпътуваш пътуванията или как сама благодаря на себе си

Една от любимите функции на телефона ми е, когато показва снимки от същата дата преди няколко години. Периодично ме сюрпризира с избрани кадри от определен период и така ми припомня за прекрасни моменти, които съм имала късмета да преживея. И огромна част от тях са спомени от пътешествия. Когато бях малка, семейството ми не пътуваше. … Нататък Да си изпътуваш пътуванията или как сама благодаря на себе си

Ritual Gatherings и July Morning на плаж Камчия

Тази година July Morning ще бъде отбелязан с тридневен фестивал на плажа, при устието на река Камчия от посетителите на четвъртото издание на Ritual Gatherings. Зад избора на локация се крие желанието на организаторите да върнат и пресъздадат през съвременното изкуство и музика, станалия традиционен за България, ритуал по посрещане на първия юлски изгрев. Фестивалът … Нататък Ritual Gatherings и July Morning на плаж Камчия

Две майки във влака – споменът, който ме изгаря

Има спомени, от които ти става гузно и неудобно. Припомниш ли си ги, изпитваш съжаление за действията или бездействията си. Аз имам не малко такива, които периодично изплуват и ме карат отново да преосмисля себе си.  Иска ми се да споделя за един такъв, пък току виж това е начинът да се освободя поне малко … Нататък Две майки във влака – споменът, който ме изгаря

Вчера, когато имах време или как се променя перспективата на майките

Изумително е как се променя перспективата ти в различните етапи от живота.

Когато не си отговорен за друг, освен за себе си, мислиш, че от работа и социален живот не ти остава време за самия теб и за почивка. 

После решаваш, че ще имаш дете и когато то стане факт, страдаш по изгубената свобода да избираш сам какво да правиш с времето си. 

След това пък ти хрумва, че искаш второ и когато грижите покрай него започнат, не можеш да повярваш колко по-лесно ти е било с едно, макар и преди да не си го осъзнавала изобщо. Да не споменавам пък как се просълзяваш, сещайки се за годините преди децата и невероятният лукс да си правиш планове и да взимаш спонтанни решения.

Какво им е на хората с три или повече деца, нямам идея и май не искам да знам.

Истината е, че родителството ти показва как може да си едновременно изморен, тъжен, ядосан, стресиран и разтапящо се щастлив, но отнема мнооого време и няколко кризи, преди да се научиш да плуваш сред новите състояния на духа си. Но това е друга тема.

Сега съм подвластна на размисли как съм се справяла преди, когато имах само дъщеря ми и страдах от хронична умора и недостиг на сън, а сега, когато вече имам и малко бебе, се води ежедневна борба за елементарни неща, като всички вкъщи да са нахранени и чисти. Ако може и прахът да е избърсан и котката сресана, ще е чудесно, но да не слагам прекалено високи очаквания към човешките си способности.

Разбира се, с първото дете (почти) всички майки правят умилителни планове за майчинството си. Нещата стартират със заблудата, че това е свободно време, което следва да се посвети на нещо полезно, като курс по език, задочно обучение, развиване на хоби, дори стартиране на малък бизнес! После те удря жестоката реалност и в края на деня се опитваш да се сетиш какво толкова си правила, че се чувстваш така скапана. 

С второто дете си доста по-наясно за липсата на свободна воля и време за къпане (то се изразява по-скоро в бързо подмиване, докато с наострени уши се ослушваш плаче ли бебето) и колкото да си мислиш, че си подготвен, реалността пак те плесва през лицето.

Създаването и отглеждането на човеци не е никак лесно, трябва да ви кажа…

Но пък е абсолютно несравнимо приключение

Може да имаш страхотни успехи в работата си, може да отглеждаш кучета, котки, канарчета или морски свине, може да имаш най-прекрасния двор с най-хубавите домати или най-китните саксии с цветя, може да си най-добрият геймър или най-популярният в инстаграм, но месомелачката на родителството те убива и възкресява едновременно. Но това, което изпитваш, гледайки как растат и откриват света отгледаните от теб човечета, е в друг спектър на чувствата.

И си казваш, че все пак всичко си заслужава. Дните и нощите се усещат безкрайни, но месеците летят, децата растат и с времето забелязваш, че ти става малко по-леко, малко по-спокойно, малко по-свободно.

В крайна сметка, и доброто и лошото са само периоди, които отминават, често дори се забравят. Полека лека се връщаш към правенето на планове, взимането на спонтанни решения, нощният сън без будене.

Нужно е само търпение (доста от него) и припомняне защо си започнал всичко от самото начало. Време за себе си пак ще имаш и вече ще го цениш много повече, а до тогава е по-добре да се опиташ да се пуснеш по течението, вместо да се бориш да свършиш повече неща за по-малко време. Все пак, ако сами не сме добри със себе си и не се пожалим, няма как друг да го направи вместо нас. И всичко ще бъде наред, даже и сега е, просто трябва да се погледне от правилната перпесктива 🙂

Граничарски дневник: Две леви обувки

Автор: Петър Дончев Поради причина, която няма да коментирам сега, влязох в казармата със закъснение от три седмици. Пристигнах вечерта във Варна. Преспах и рано сутринта поех към Галата, където се явих в Учебния пункт на 8 Граничен отряд или както го наричаха батальона. Показаха ми стая, в която да чакам. После се появи един … Нататък Граничарски дневник: Две леви обувки

Любимият ден на мама – понеделник, когато градината работи

Някъде бях прочела, че родените в неделя са галениците на съдбата, радват се на късмет и благополучие. Аз съм родена в неделя и може да се каже, че винаги съм се приемала за дарена с късмет. Или поне когато ми се е случвало нещо кофти, съм си мислела “е, можеше да е къде-къде по-лошо, пак … Нататък Любимият ден на мама – понеделник, когато градината работи

Когато дъщеря ти каже в градината, че я удряш…

Беше слънчев пролетен понеделник, когато спокойно си бутах количката със спящото бебе, а преди това бях завела голямата му сестра на градина. Казах си, че този ден се очертава съвсем нормален и обикновен, когато телефонът ми звънна. Първоначално мислех да не вдигам, защото бях почти убедена, че е някакъв телемаркетинг или молби за дарения, защото … Нататък Когато дъщеря ти каже в градината, че я удряш…

Време за четене: „Дъщерите на Ханна“

За греховете на бащите Господ наказва децата до трето и четвърто поколение. За делата на майките няма библейски стих, въпреки че те вероятно имат по-голямо значение от делата на бащите. Прастари образци се предават от майки на дъщери, които раждат нови дъщери, които раждат… В края на XIX в. тринайсетгодишната Ханна ражда незаконно дете в … Нататък Време за четене: „Дъщерите на Ханна“

Граничарски дневник: Старшина по чорапи

Автор: Петър Дончев      През първата година, докато бях новобранец, давах наряд часови – на портала, на складовете, на секретна секция. И на знамето. Ужасен наряд – два часа мирно, никакво движение, а не дай боже да заспиш на поста – до военен съд можеше да се стигне. През нощта опасността от заспиване беше съвсем реална. … Нататък Граничарски дневник: Старшина по чорапи

Телемедицина в действие – повече професионална помощ и внимание към бременните

Д-р Милена Цолова е сред първите акушер-гинеколози у нас, който внедри възможностите на телемедицината в своята практика. Това ще даде възможност да се провеждат консултации със специалисти по пренатална диагностика извън пределите на лечебното заведение. Чрез внедряване на системата за конферентна връзка по време на преглед, д-р Цолова дава възможност и на бъдещите татковци и … Нататък Телемедицина в действие – повече професионална помощ и внимание към бременните

Проблемът на съвременните родители – огромният глобален натиск!

Общественият натиск и постоянното колебание, дали се справят по най-добрия начин, са най-големият проблем на съвременните родители.

Това показва Глобалният индекс на родителството – първото по рода си проучване и уникален нов инструмент, който измерва „трудността на родителството“ по целия свят. Той е вдъхновен от разбирането, че макар да е прекрасно преживяване, да си родител никога не е лесно и е изключително важно да се идентифицират ключовите проблеми.

Индексът се базира на мащабно проучване, направено през 2020 година, инициирано от Nestlé, като част от ангажимента да подкрепя семействата през първите 1000 дни от живота и е уникален нов начин за сравнение и разбиране на опита на родителите по целия свят, отразяващ възгледите на над 8 хиляди майки и бащи с деца на възраст до 12 месеца. Самото проучване е проведено от Kantar – водеща компания за проучвания и обработка на данни. 

„Ние виждаме, че родителите в България усещат същото напрежение при отглеждането на децата си, каквото описват майките и бащите в цял свят. Работим в тясно сътрудничество с медицински специалисти – акушери, педиатри, психолози, и виждаме нуждата на родителите да споделят страховете и проблемите си, без да бъдат осъждани, а напротив – да получават подкрепа и разбиране.

Защото социалните медии без спор оказват огромен натиск върху всеки човек и още повече върху семействата, които стават родители за първи път. В отговор на това, Нестле Детско Хранене стартира кампанията „Модерното родителство“. Целта ни е да инициираме открит разговор с майките и бащите, които минават през всички тези предизвикателства и да им помогнем да осъзнаят, че не са сами.“, коментира д-р Ивелина Герова, мениджър Медицинска комуникация Югоизточен пазар Нестле Детско хранене.

Кампанията „Модерното родителство“ се фокусира върху темите и проблемите, които най-силно засягат съвременните родители. Освен натиска от обществото, това са разпределянето на ангажиментите между майката и бащата, ролята на социалните мрежи, осъвместяването на майчинството, работата и социалния живот, самотното родителство и други. Инициативата ще бъде разгърната, като различни специалисти ще дават съвети относно психическото здраве, овладяването на напрежението и поддържането на баланса между партньорите в семейството.

Част от натиска, на който са подложени родителите, е и вътрешен – майките и бащите имат високи изисквания към себе си и споделят, че са се чувствали неподготвени за родителството. В повечето случаи, след като детето се роди, се налага да правят повече компромиси от очакваното. Но външният натиск, който много по-трудно може да се контролира, е по-силен и може да окаже огромно негативно влияние върху отношенията в семейството. 

Глобалният индекс на родителство извежда 5 основни източника на натиск за родителите:

1. Гласът на общността (непоисканите съвети от другите);

2. Осъждащо отношение към родителите и ролята на социалните мрежи;

3. Самота в хиперсвързан свят (усещане за изолация и самота);

4. Родителска вина – майките и бащите, които обвиняват себе си и родителските си умения;

5. Шокът от родителството (чувство на неподготвеност за новата реалност).

„Приносът на Nestlé към промяната в родителството по целия свят, надхвърля решенията и съветите за хранене. Всички майки и бащи трябва да се чувстват уважавани и подкрепяни за избора, който правят както за себе си, така и за детето си. За да постигнем истинска промяна е необходимо да дадем гласност на проблемите и чрез обществен диалог заедно да търсим решения за облекчаване на натиска върху днешните родители“, заключи д-р Ивелина Герова, мениджър Медицинска комуникация Югоизточен пазар Нестле Детско хранене.

Глобалният индекс на родителство не е показател за това дали родителството в една държава е по-лесно или по-трудно. Той дава поглед върху това как се чувстват родителите в различните страни, предизвикателствата, с които се сблъскват и къде имат най-силна нужда от подкрепа. Швеция е мястото, където родителите преминават с най-голяма лекота през етапа на родителството, с общ резултат от индекса 75/100. Това означава, че почти всички условия са изравнени, за да осигурят положително родителско изживяване.

Резултатите от проучването показват, че Чили (58/100) и Германия (56/100) се нареждат в топ 3 на държавите с най-висок резултат, където родителите изпитват най-малко трудности при отглеждането на децата си. 

Обратната тенденция се наблюдава в Китай, където родителите са изправени пред най-много предизвикателства и страната се нарежда на последно място в индекса (39/100), следвана от Бразилия (40/100) и Филипините (43/100). Това обаче не означава, че средата за отглеждане на деца в тези страни е неблагоприятна във всяко отношение. В Китай например споделеното родителство е силно застъпено и разпределението на ролите между партньорите им носи удовлетворение. 

Другите фактори с най-висок рейтинг в Глобалния индекс на родителство са финансовата стабилност (16,7%) и подкрепа за работещи родители (15,6%). Последното включва достъп до социални и здравни услуги за деца, както и възможност родителите да избират дали да се върнат на работа или да останат вкъщи. Според проучването, 74% от майките и бащите в световен мащаб имат гъвкаво работно време, което им позволява да се грижат за детето си с по-голяма лекота.

КЛЮЧОВИ ИЗВОДИ – споделеното родителство и социалният живот са все по-важни

  • Въпреки че 62% от анкетираните са съгласни, че бащите са по-активни и ангажирани в грижите за децата от предишните поколения, само 49% твърдят, че отговорностите за грижата за децата са разпределени по равно между майката и нейния партньор.
  • Някои родители (32%) споделят, че дори в свръхсвързан свят, където приятелите и семейството са само на едно съобщение разстояние, те се чувстват изолирани и самотни.
  • В световен мащаб 25% от майките съобщават, че са преживели „родилна тъга“ или следродилна депресия, въпреки че отговорите в различните държави са различни.
  • Почти една трета (31%) от родителите споделят, че са се чувствали неподготвени за новата реалност след появата на бебето.
  • Родителите считат за доверени източници на информация, свързана със здравето и благосъстоянието на детето, медицинските специалисти (66%), майките им, свекърва и други членове на семейството (62%) и техния партньор (44%). Освен това 73% посочват, че са имали достъп до необходимата им информацият за правилния избор относно здравето и развитието на детето им.

Пандемията от COVID-19 има малко, но по-скоро положително въздействие върху родителството. Майките и бащите споделят, че усещат по-слаб обществен натиск за това как да отглеждат децата си.

Още повече, получават по-голяма подкрепа и се повишава чувството им за сплотеност и принадлежност. В САЩ, Испания и Китай родителите отчитат по-добра финансова стабилнист и по-ниски разходи за грижите за деца, вследствие на оптимизация на семейния бюджет по време на локадауна и липсата на възможности семействата да харчат пари. 

Фондация „Нашите недоносени деца“: в подкрепа на малките герои

2020 година, която беляза света с множество промени, се оказа особено предизвикателна и за преждевременно родените бебета, техните семейства и здравните специалисти, като ги изправи пред нови и неочаквани предизвикателства.

Невъзможността за посещения на недоносените бебета от родителите им, цялостният натиск върху здравната система в България и нарастващата необходимост от специализирана помощ, проследяване и консултации в условията на усложнена епидемиологична обстановка, разшири дейностите за подкрепа на Фондация „Нашите недоносени деца“.

Основана в отговор на специфичните нужди на децата, родени твърде рано и техните семейства, Фондация „Нашите недоносени деца“ надгради дейностите си през 2020 г., като чрез целенасочени информационни и фондонабирателни кампании успя със своите партньори и дарители да подкрепи 17 неонатологични отделения в страната със защитно облекло, предпазни шлемове и очила, както и нова медицинска апаратура.

Бяха открити също и три семейни стаи в болниците в Стара Загора и Търговище, в които родителите да могат да прекарват пълноценно време с недоносеното си бебе, преди изписването му от болницата – инициатива, която е част от дългогодишните усилия на Фондация „Нашите недоносени деца“ за въвеждане на семейно-ориентираната грижа по време на болничния престой на недоносените и родени с влошено здравословно състояние новородени.

Освен иницииране на множество информационни активности, през 2020 г. Фондацията проведе онлайн конференция „РОДЕНИ ТВЪРДЕ РАНО: медицински и социални аспекти на развитието на недоносените деца”, която събра на едно място водещи специалисти в различни области, които дадоха ценни съвети и насоки по различни въпроси. Материалите от конференцията са достъпни, след безплатна регистрация, тук.

Адаптирайки се към извънредната ситуация свързана с COVID-19, екипът на Фондацията и терапевтите към Център за детско развитие „Малки чудеса“ премина в дистанционен режим на работа като по този начин останаха близо до семействата.

През 2020 г. бяха проведени повече от 500 безплатни дистанционни консултации със специалистите на Център за детско развитие “Малки чудеса” и водещи неонатолози от страната. Бяха подкрепени и повече от 300 семейства чрез предоставяне на общо над 1200 терапевтични сесии за деца и родители, както и чрез провеждане на групи за психологическа подкрепа на родители, чиито бебета са в болница.

Подробен отчет за дейността на Фондацията за 2020 г. и за всички години от основаването й през 2012 г., са публично достъпни на този линк.

През 2021 г. на фокус отново ще бъдат:

– осигуряването на терапевтична подкрепа за преждевременно родени деца и деца с трудности в развитието, както и на техните семейства; 

– подобряването на материалната база в неонатологичните отделения в страната и насърчаване на семейно-ориентираната грижа, чрез изграждането на нови семейни стаи в неонатологичните отделения 

През февруари родителите имат възможност да се възползват от безплатни консултации с ерготерапевта на Центъра за детско развитие Милица Соколов, както и да вземат безплатно участие в онлайн група за психологическа подкрепа с водещ – Ния Коновска, фамилен психотерапевт.

Сред най-важните инициативи на Фондацията е социалната програма към Център за детско развитие “Малки чудеса”. Създадена благодарение на дарители, тя е насочена към деца от семейства с финансови затруднения и има за цел да осигури възможността да посещават терапевтични занимания при нужните им специалисти (логопеди, психолози, ерготерапевт, специалист ранна детска интервенция, фамилен психотерапевт), като семействата заплащат само 50% от стойността на терапията. 

Вече достъпен за поръчки е и „Дневник за герои“, специално разработен за нуждите на родителите, чиито бебета са родени твърде рано или имат нужда от медицински грижи. В него родителите могат да записват всичко важно от раждането, болничния престой и развитието на малките герои. 

Можете да подкрепите каузата и разнообразните инициативи на Фондацията, като поръчате своя “Дневник за герои” или друг благотворителен артикул – дамски гривни “Майка на герой”, мъжки гривни “Татко на герой”, детски гривни “Аз съм герой”, бандани “Аз съм герой”, тениски и бодита “Най-големите герои са най-малките”.

Повече информация за всички начини за дарение можете да намерите тук.

The Terrible Two и периодът на детската истерия и родителското отчаяние

Наскоро писах, че дъщеря ми премина от ясла на градина и споделях вълненията си около това как тя вече не е бебе, а малък тодлър.

Е, сега някак ми се иска да отново да споделя, но този път, че хич не беше лесно преминаването към следващото “ниво”

Не знам дали други родители са се сблъсквали със същото, но в последните 3 седмици нивото на крясъци, истерия и рев вкъщи толкова се е покачило, че очаквам съседите да викнат социалните.

Чудя се на какво се дължи цялото това неприятно приключение и стигнах до няколко извода.

Първо дъщеря ми страшно се изморява в градината. Тя вече спря да спи следобед, което ѝ изчерпва силите, особено когато има толкова много игра, впечатления и емоции.

Второ, както доскоро беше най-голямата в групата си, сега тя се оказа най-малката. Останалите деца са между 3 и 6 години, което е огроооомна разлика. Понякога игрите на големите са по-груби или пък те нямат особено желание да се занимават с “бебетата” като дъщеря ми.

Третото, което според мен е голям фактор, е избиването на стрес от градината вкъщи. Или иначе казано – там има доста правила, на чието спазване се държи (като това, че всеки има конкретно място, на което стои, ходи се в редица по двама хванати за ръка, не могат да се катерят по парапетите на прозорците и т.н.), съответно подозрението ми е, че когато малката се прибере вкъщи, изкарва цялото си натрупано недоволство върху нас. Както и се опитва още по-яростно да налага волята и желанията си.

Четвърто и доста вероятно – просто периодът е такъв…

На английски съществува израза the terrible 2 И той маркира периода, в който чувствата особено силно бушуват в душите на милите ни деца, както и започва осъзнаването на собствената сила и възможности, желанието да се наложиш и изобщо да го кажа накратко – следбебешки пубертет!

Само хора, отглеждали деца в такава възраст, могат да разберат ужасът на непрестанните истерии (аз така превеждам tantrums) и губенето на търпение в един момент. 

Съветите на специалистите са различни – говорете с децата си за емоциите, назовавайте ги с правилните им имена, дишайте дълбоко, това е период и ще отмине и всичко звучи много добре, но е адски трудно да го прилагаш постоянно.

Нервите ти също не са от желязо и аз лично понякога просто не успявам да се овладея и крещя… крещя на детето си, след което се чувствам като най-лошия човек на света, най-кофти майката и сълзите хич не помагат.

Постепенно обаче започнах да овладявам себе си и положението. Водещо мото ми стана “избирай си битките” и реших да му отпусна края за някои неща.

Не иска да си слага ръкавици и шапка? Окей, нека я брули вятъра, така или иначе скоро ще я прибирам вкъщи. Обула си е ботушите на обратно и не иска да ѝ ги сменя? Нека остане така и се препъва с тях, щом не желае да ѝ помогна.

Иска да изяде нещо от земята и то ПРЕД МЕН, когато ѝ казвам с усещащо се кресчендо в гласа ми “НЕ!!”? Е, тук вече не успявам да се овладея и като видя нещото влизащо в устата ѝ, става скандал.

Иначе специално за ботушите в един от дните си навлякох такава беля на главата, че чак съжалих. Точно бях взела дъщеря ми от градина и я слагам в количката, за да идем до магазина и да ѝ взема редовното парченце шоколад “Киндер” (следобедно време малко шоколад върши чудеса, след като тя е гладна, изморена и в ужасно настроение, а има още няколко часа да изкара до времето си за лягане. И не, не ѝ разваля апетита, даже го изостря още повече).

Та, слагам я в количката и решавам да ѝ сменя грешно обутите ботуши. Защо ми е да го правя?! Никой не знае, но успях така жестоко да я ядосам и разрева, че съжалих стократно.

Шоколадът също не помогна, в магазина дъщеря ми вече врещеше с цяло гърло, а от носа ѝ течаха разкошни зелени сополи, които тя не ми даваше за нищо на света да избърша.

Това обаче не е първият път, когато малката ми спретва подобно зло шоу пред публика и аз като един добре гърмян заек, даже не трепвам. Излизам от магазина с нея и шоколада ѝ и докато стигнем до близката площадка с люлки, не се чува ни гък, ни стон. Малката е спокойна – уморена, но тиха. В очите ѝ предупредително бляскат пламъчетата да внимавам с действията си, но аз си знам урока, люшкам люлката и си мисля за времето, когато този ден ще е далечен спомен.

Разбира се, всичко е период, всичко отминава – и хубавото, и лошото.

Някак успокояващо ми действа, когато други родители споделят, че и те са преминавали или в момента са в такъв период и срещат същите трудности. Дава ми тихото успокоение, че не сме специални, а нормални.

Нормалността не е никак лошо нещо. Не следва да се бърка с посредствеността. Нормалното те успокоява, че не си изпаднал от въртележката на света, а се въртиш заедно с него и всички останали.

Ако има родители, четящи тези редове, които искат да споделят своя опит или болка, могат да го направят на vitamorenablog@gmail.com
Ще отговоря на всички 🙂

Граничарски дневник: Празна пушка двама плаши

Автор: Петър Дончев      „Учебна ли е, другарю старшина?“      Този въпрос задавахме винаги, когато среднощ ни будеха по тревога. „Хайде, момчета, обличайте се по-бързо!“, казваше старшината.       За минутка-две бяхме готови, грабвахме оръжието, излизахме навън и се строявахме пред склада. Идваше старшината и ни раздаваше патрони. По това дали са бойни или халосни, разбирахме дали тревогата е … Нататък Граничарски дневник: Празна пушка двама плаши

“Остайница”, “Добър ден, тъга”, “Всички цветя в Париж”, “Корнелия” и още – кое си заслужава да се прочете и кое не

Доскоро гледах на аудио книгите с известно подозрение, че и доза подценяване, но ето че от Коледа насам не мога да спра да слушам. Сторител се оказа изключително добра алтернатива за хора като мен, които поради една или друга причина нямат възможност да четат хартиен или електронен носител, но пък могат да обикалят със слушалки … Нататък “Остайница”, “Добър ден, тъга”, “Всички цветя в Париж”, “Корнелия” и още – кое си заслужава да се прочете и кое не

Време за четене: „Из мемоарите на едно влечуго“ – завладяващ трилър

На българския пазар вече излезе „Из мемоарите на едно влечуго“ – завладяващия психологически трилър на младата норвежка писателка Силие У. Юлстайн. Това е едва дебютният ѝ роман, но правата за него вече са продадени в повече от тринайсет страни, а у нас се появи с логото на издателство „Емас“ и в превод на награждаваната преводачка … Нататък Време за четене: „Из мемоарите на едно влечуго“ – завладяващ трилър

Граничарски дневник: Кой каза на магарето „ТПРУ“

Автор: Петър Дончев Преди да ме пратят на заставата, бях известно време в Резервна рота в щаба на Граничния отряд. Поделението се намираше в центъра на Бургас, на площад Тройката.      Свободните от наряд и учебни занятия можеха следобед да поспят в спалното помещение. Прозорците му гледаха към малка уличка, лятно време бяха широко отворени и … Нататък Граничарски дневник: Кой каза на магарето „ТПРУ“

А днес искам да съм котка…

Днес преди обед бутах количката из квартала, за да спи бебето. Нищо, че беше около нулата, а слънцето се криеше зад дебели мътни облаци. За малките е добре да спят навън, пък и на него му харесва, заспива бързо и за по-дълго. Аз обаче не трябва да спирам на едно място, че като секне движението, … Нататък А днес искам да съм котка…

Време за четене: „Най-добрият приятел“ – роман за словашките Хъкълбери Фин и Том Сойер

„Първата прозаична творба на „момчето, записващо всичко в тетрадки“, е блестяща. Всичко е написано с прелестен почерк, сякаш още момчешки, докато разсъжденията и световъзприятието са вече зрели, мъжки. Тази остра двуполюсност създава напрежение, което не ти позволява да оставиш книгата, докато не я дочетеш. Написаното е точно, искрящо и все пак тайнствено. Като живота.“     … Нататък Време за четене: „Най-добрият приятел“ – роман за словашките Хъкълбери Фин и Том Сойер

От ясла на градина – трепет и общи впечатления

На две години и 10 месеца дъщеря ми премина от ясла в детска градина и честно да си кажа, не очаквах да се вълнувам толкова много.

Когато започна с яслата, беше на година и два месеца и не ѝ беше лесно да свикне с институцията, въпреки че мога да кажа само хубави неща за датския модел на грижа за деца в ясли и детски градини. Има и конкретна система, за да свикне детето – първи ден само един час заедно с родител, втори ден – два часа, трети ден родителят си тръгва за 45 мин и после се връща, четвърти ден – само до обяд, пети ден – взимаш детето, като се събуди от сън и т.н., като разбира се, тази схема може много да варира от дете до дете. 

При нас първата седмица мина неочаквано успешно – без рев и драма, но от втората стана проблем, защото малката вече осъзна какво се случва и че я оставям за дълго.

Доста време мина, докато свикне да я оставям в яслата и колкото да се забавляваше там и следобед да не иска да си тръгва, сутрин плачеше… Беше ми изключително тежко да започна работния си ден, знаейки, че съм я оставила разстроена.

В последствие разбрах от други майки, водещи децата си след мен, че щерка ми е съвсем добре, весела и играеща с други деца, съответно сутрешната драма е била само буря в чаша вода. Въпреки това винаги се чувствах в пъти по-добре, когато съм я предала на педагозите в яслата без сълзи, вкопчени прегръдки и проблеми.

Времето обаче тече, децата растат и както обичам винаги да казвам – това е прекрасно!

В яслата дъщеря ми се научи за отрицателно време да пие от чаша (вкъщи настояваше за шише с биберон), да яде с лъжица, като цяло да се храни стабилно и самостоятелно, да се обува и облича/съблича сама, а относно речта и социалните ѝ умения мога да кажа, че толкова рязко дръпна напред, чак ме хванаха неподготвена.

Дъщеря ми проговори перфектен датски (живеем в Дания) и въпреки че няма нито един датчанин в семейството, а вкъщи се говори само на български, тя несъзнателно, но много активно обогатява датския си речник, до степен педагозите в яслата да се учудват от това явление и да ни споделят, че тя говори повече и по-добре дори от датските деца на нейната възраст.

Харесва ми да си мисля, че имам зрънце заслуга за това, след като активно ходех на курсове по датски, докато бях бременна.

И ето, че времето се изплъзна неусетно и стана време за градина.

Както беше кака на бебетата в яслата, така изведнъж се озова сред най-малките в градината. 

Редът е две по две хванати за ръка и колона по двама 🙂

До мястото на градината има организиран превоз – двуетажни автобуси, които взимат децата сутрин и ги връщат вечер на едно и също място, което за наш късмет се намира точно до входната врата на кооперацията ни. Първите два дена придружавах малката в автобуса и към обяд я връщах вкъщи, за да се случи по-леко транзита от едното място на другото. За късмет се комбинирахме с родителите на още едно дете от нашата ясла, които са ни и съседи и така двете ни момичета стартираха заедно своето приключение с ходенето на градина.

Може би основното нещо, което ми направи впечатление тук и се различава коренно от личния ми опит, е свободата на децата да не спят на обяд. Никой не ги задължава и даже масово пропускат дрямката, улисани в игри. Ако на някое детенце му се спи, има преградено място в едната стая, където се слага матрак на земята и му се дава възможността да си почине.

В яслата децата на 1+ година също спят на индивидуални матраци, директно на земята, а малките бебета си имат колички, които се изкарват винаги на двора, без значение какво е времето (изключително характерен скандинавски метод, насърчаващ каляването и доброто здраве). Разбира се, в количката те са с поставени колани и няма шанс да се изправят и преметнат долу.

Дъщеря ми обаче е започнала транзита към пропускане на следобедния сън и условията в градината само ѝ помогнаха да спре с дремките. За сметка на това си ляга още към 7-7:30ч вечер и заспива по-лесно и спокойно.

Всеки ден преди обяд ходят на разходка. Тук се закачат с лебедите в местното езеро и се опитват да паднат във водата (за щастие, е доста плитко)

Друго, което ми направи впечатление в градината, е по-строгият ред, който спазват. Да речем с местата за хранене – всеки има точно определено място, на което стои и ако не иска да яде, е свободен да прави да стане и отиде да чете книжка, например, но не и да сяда на друго място. Обличат се и се събличат сами, както и се насърчават да правят максимално много дейности самостоятелно. За няколко дена забелязах благотворното влияние на този ред – дъщеря ми започна много по-лесно да се задържа на столчето си за хранене, което досега ни беше трудно да я накараме да прави, отделно мрънкането при обличане/събличане на зимни дрехи намаля и почти не се налага да се намесвам в този процес.

Разбира се, не всичко е толкова идилично – усетила по-сериозният контрол в градината, вкъщи се отпуска максимално и на моменти решава рязко да се противопостави на мен или баща си, просто за да упражни волята си и да си “излее” насъбралото се от градината. Но това мисля, че е нормално за всички нас, които на моменти страдаме от натрупващ се стрес на работното място или различна от домашната среда.

Може би ще прозвучи смешно, но някак си ми се струва, че сега времето ще отлети много по-бързо и както днес я изпращам на градина, утре ще дойде училището. Но това не ме плаши, даже ме радва. Невероятно е да виждам как почти всеки ден детето ми показва нови умения или думи. Какво по-хубаво от това?

Преди няколко дни, докато я къпех, тя ме погледна продължително в очите и ми каза, че вижда себе си в тях. Сърцето ми още трепва, като се сетя за този момент…
Така че гледам спокойно към бъдещето и с радост се замислям колко много е пораснала моята малка дъщеря, пък нека това да значи, че и аз не се подмладявам. Харесва ми да мисля, че не остарявам, а отлежавам и с всяка следваща година ставам все по-улегнала и стабилна майка.

Какво е менталната аритметика и защо е полезна за децата

Живеем във време, което предлага изобилие от възможности, обещаващи да ни помогнат да бъдем по-добри родители, а децата ни по-щастливи и успешни.

Един от най-предпочитаните и иновативни методи са тези, с които борави менталната аритметика.

В световен мащаб тя е наложена от години, но у нас навлезе едва през последните две, благодарение на центровете SmartyKids Bulgaria. Към днешна дата те надброяват 49 в 28 български града.

Добре свършената работа в ранните етапи от развитието на човек, е предпоставка за по-нататъшни успехи, затова е добре да избираме мъдро заниманията и курсовете, които да посещават децата ни в невръстна възраст.

Същността на подхода в менталната аритметика се крие в развиването на умение за изключително бързо смятане на ум. Без реално да се извършват сложните аритметични операции.

Това от своя страна допринася за хармоничното развитие на умствените и интелектуални способности на детето. В заниманията се работи със специално сметало Абакус, познато в древни страни от хилядолетия, и използвано в традиционното обучение на източните държави и до днес.

70772811_383242399037186_169258291698860032_n

От септември центровете на SmartyKids Bulgaria вече предлагат и новата си методика SmartyЧетене. В допълнение към менталната аритметика, тя насърчава малките да могат да се учат на бързо четене с разбиране и да развиват страстта си към четенето на книги.

Част от курса предвижда обучение чрез мнемотехника – невероятно изкуство и техника за запаметяване, съвкупност от похвати за облекчено запомняне на максимален обем информация чрез създаване на изкуствени асоциации т.нар. суперпамет.

71271451_1309494735878813_2205772478830084096_n

На SmartyЧетене могат да се запишат деца навършили 7 години. Те ще преминават през специална диагностика, индивидуално проследяваща нивата на възприемане на текст. 

Първият урок от курса е безплатен и не обвързва посетителите по никакъв начин. На него се прави презентация на методиката пред родителите и техните деца. Записването става през сайта на съответния център: https://smarty-kids.bg/contacts/ 

 

Какви умения развива менталната аритметика в децата, можете да видите тук: https://www.youtube.com/watch?v=IBv9MNLYIMc