А днес искам да съм котка…

Днес преди обед бутах количката из квартала, за да спи бебето. Нищо, че беше около нулата, а слънцето се криеше зад дебели мътни облаци. За малките е добре да спят навън, пък и на него му харесва, заспива бързо и за по-дълго. Аз обаче не трябва да спирам на едно място, че като секне движението, той усеща и се буди. Но няма проблем, ще се разхождам, добре е и за мен да съм на въздух и да се движа. 

Слушам музика на слушалки и си гледам телефона. Да, майките винаги ги съдят, че си гледат в телефоните, защото никой не се замисля, че това им е прозорецът към света и връзката с останалите, а често и единственият начин за развлечение. 

Нямаше как обаче да се забавлявам с инстаграм и фейсбук, защото измежду всички котки, кафета, екзотични дестинации и смешни клипчета, излизат и новините за случващото се в Украйна. 

Знам какво става там, няма как да е иначе. Знам, че преди няма и 24 часа руснаците са пуснали бомби над детска болница и родилно отделение, както и над училища… Знам, че са посегнали и на хуманитарните пътища, както и че вече военните им престъпления са толкова многобройни, че се губи бройката.

Знам прекалено много, но ето че сега и видях – снимки, видеа от бомбандирания майчин дом… И сърцето ми се сви като убодено с нещо много, много остро…

Едната ми приятелка беше споделила статия във фейсбук по въпроса и изрично беше написала, че хора с лабилни нерви и родители по-добре да не отварят линка. Благодаря ѝ за това предупреждение, защото моята психика изключително трудно понася сцените на насилие и нещастие. Не мога да ги изтрия от ума си в продължение на години, тормозят ме, страдам и затова гледам да не си ги причинявам.

Нека това не се разбира като безразличие, напротив. Въображението ми прекалено добре може да възпроизведе чутото/прочетенето и цялото ми същество да се свие от ужас и мъка.

Особено когато става дума за деца, сърцето ми трудно понася. Затова не искам да виждам кадрите от бомбандираните болници, училища, жилищни блокове в Украйна… още трудно се възстановявам от онзи кошмарен случай на открита стрелба по родилки и новородени в Афганистан преди две години. Още ме избива на плач.

Така и тази сутрин очите ми се наляха със сълзи и за да не се разплача насред улицата, вдигнах поглед от телефона. Той попадна върху една от котките на съседите, пусната свободно да тича из квартала. Слизаше от някакво дърво и с леко подскачане по поляната се насочваше към поредното си котешко приключение. 

Изведнъж ми се прииска да съм котка. Без значение каква, но котка, която си ходи по котешките си занимания, вълнува се от птиците в храстите и купичката си с храна, обича да си чисти козината и да спи на топло. Котка, която има капацитета да осъзнае едва шепа от случващото се около нея, а за останалия огромен, пъстър и необятен свят дори си няма идея. 

Котка, която не знае, че точно в този момент някъде там майки и деца страдат по неописуем начин. Котка и нищо повече.

Трудно е, толкова е трудно да живееш в наши дни и пак аз съм една от големите късметлии. Чак ми става неудобно малко, че аз имам лукса на моя спокоен живот, а други не. Защото с какво съм по-различна аз от украинките в унищожената болница?

Старая се да правя каквото мога, за да помогна, което в моя случай се изчерпва до даряване на средства и молби скоро този ужас да приключи. Молби за по-малко засегнати, по-малко ранени, никакви мъртви. 

Не знам дали молбите помагат някак… 

Животът обаче продължава, слънцето изгаря и залязва без значение какво се случва у нас и по света. А на мен някакво успокоение ми носи единствено, като виждам колко много се прави за страдащите в Украйна и на бежанците от страната. Да виждам толкова много организирана помощ и стремеж да се спасят възможно най-много страдащи, ми помага да си върна надеждата, че скоро пак всичко ще е наред.

И дано повече бомби не падат над беззащитни и невинни цивилни глави…

Какви са новите тенденции в безоперативните естетични процедури?

Преди дни в София се проведе Global Aesthetics Academy 2022 – най-голямото събитие на Балканите в областта на естетичната и клинична медицина. Компанията дистрибутор на водещи брандове събра пред българската публика световноизвестни лекари и специалисти, които представиха най-новите тенденции и методи в областта на дерматология, естетиката, хирургия и гинекология. На пресконференцията някои от чуждестранните лектори…

Време за четене: роман за Мерилин Монро по повод 60-годишнината от смъртта ѝ

През нощта на 4 срещу 5 август 1962 година напусна света Мерилин Монро. Само на 36 години, на върха на шеметна кариера. Желаеха я милиони мъже, завиждаха ѝ милиони жени, подражаваха ѝ милиони момичета, ала самата тя не постигна щастието в живота. И отнесе със себе си своята тайна – убийство или самоубийство? Вече 60…

По-динамичен, интересен и подценен – женският футбол

Харесва ми да гледам футбол, когато има световно или европейско първенство. Не мога да кажа, че разбирам кой знае колко от детайлните правила на играта, например никога не мога да разбера кога и как е имало засада, но пък ми е изключително интересно да следя динамиката на играта, поведението на футболистите, старанието за отбелязване на…

Новият ритуал за посрещане на Джулая на плаж Камчия

Вече са на лице първите кадри от най-новия фестивал на Северното Черноморие! Ritual Gatherings посрещна над 1000 човека на плажа при устието на река Камчия и впечатли с голяма, дървена сцена и няколко светлинни инсталации, направени специално за събитието от FlipZurd студио за сценичен дизайн. На сцената – произведение на изкуството се качиха имена, като…

За завистта към мъжете

Завистта към мъжа ми се зароди няколко месеца след раждането на първото ни дете, когато го виждах как сутрин се подготвя за работа, а след това излиза, за да прекара цял ден без някой да реве на рамото му, да повръща върху него, да мие наакани и напишкани дупета, да има свободата да отиде до…

Препоръчвам – три доста добри (аудио) книги

В последните няколко месеца не съм толкова активна в слушането на аудио книги, като причината сигурно се корени в нуждата от лека почивка от тях. Просто от Коледа насам почти не свалях слушалките, унесена в съдържанието на Сторител, че към момента усещам леко пренасищане.  Все пак бих искала да споделя за последните три книги, които…

Възрастта, в която…

Днес получихме прекрасен текст от нашата читателка Пепи Гърбучева и с нейното позволение го публикуваме. Всяко последвало цитиране или републикуване трябва да посочва името ѝ като автор и Вита Морена като източник.
Вече съм на възраст, в която не ми се правят компромиси. Нито с мен, нито с другите.
Вече съм на възраст, в която не бързам първа да вдигна телефона и да потърся тези, които са ме забравили. И това няма нищо общо с гордостта или егото.
Научих се да подминавам с усмивка злобата и да не надавам ухо на това, което говорят хората.
Те винаги ще си намират повод да говорят, но това не е мой проблем.
Вече съм на възраст, в която смятам, че съм се доказала достатъчно и съм конкуренция само и единствено на себе си. Разбрах още, че когато не могат да те стигнат, създават митове и легенди около името ти.
Което пък не си струва да опровергаваш.
Вече съм на години, в които ценя много повече малките, спонтанни жестове, защото Те са с най-голямата стойност.
87b16f6f2e8842109f04a35d2fa60a93
На тези години даже и кафето ми сутрин има друг вкус, и разбрах, че не е чак  толкова страшно ако няма с кого да го споделиш.
Не искам вече  „доброжелатели“ да ми дават съвети, нито аз искам да давам. Не искам натрапени истини и остарели постулати да контролират живота ми.
Вярвам, че всеки човек трябва да върви по отредения му Свише път и да вярва в него.
Да държи сърцето си отворено и да благодари за всичко.
Вече съм на възраст,  в която не ми се правят компромиси, но, да, искам да разширявам всеки ден хоризонтите си и да не спирам да се уча!

Жалки свалки, разгорещени ветеринарки или тези жени нормални ли са?

Винаги съм считала себе си и жените в приятелския ми кръг за стилни, класни, стойностни жени. Жени, които са секси не само с телата си, но и с проницателността, ума и интелекта си. И с умението си да разкриват себе си по различен начин на правилните места и пред правилните хора.

Добрите ми обноски и възпитанието, което имам, пък са ме научили, че сексапилът (ако изобщо го имаш) не е онова, което трябва „да крещи“, едва поместил гърдите си в плачещо за внимание селфи в социалните мрежи.

Напротив – смятам, че истинският сексапил е онова, което дори и непарадирайки с него и ненавирайки го в лицата на хората, отново ще бъде забелязан и оценен от мъж с висока летва.

Затова този текст няма да бъде за онези жени, които явно смятат, че единственото нещо, с което могат да впечатлят съмнителната си аудитория, са базовите първични белези на женствеността им…

Защото тези действия всъщност изглеждат жалки. А това, което ще ви споделя сега всъщност имат много по-различна стойност. Доста по-висока и ценна от стойността именно на този тип жени.

И ако вече се питате кои точно, веднага разказвам.

Със сигурност знаете „онези“ жени… Които всеки ден публикуват минимум 2 свои разголени селфи снимки във Фейсбук и трепетно чакат лайкове. Онези, които се снимат с котенца и правят безумни изражения на лицето си, за да ги мислят за сладки.

14553196_584921601707816_8227359388516483072_n

Поривът ми да говоря по темата дойде от именно една такава девойка. Готино момиче, симпатично, чаровно, образовано, работещо, изкарващо парите си честно, издържащо се само, ветеринар, обичащо животните…

По пътя на коя изкривена логика една такава мацка постоянно ще навира гърдите си в моя виртуален свят?

По дяволите, ако наистина всичко, с което разполагаш и излагаш на показ, са само гърдите ти, започвам да ти вярвам, че това е единственото, което имаш!

И кога тази персона и всички подобни на нея жени, защото, убедена съм, и вие поназнавате такива, започнаха да правят този акт на търсене на някакво измамно утопично внимание? Кому е нужна такава показност? Кой я иска, кой истински, ама истински има нужда от нея…

Нормални ли са тези жени?

Понякога имам усещането, че сърцата на тези женици са пълни с намачкани топчета хартия, ей така, просто да са запълнени с нещо, та да не изглежда кухо под сутиена. Вкарват жалките си свалки на мъже, попаднали в жалък момент от живота си и чакат поредния like.

Едва ли биха могли да ти дадат смислен разговор, да ти подарят качествен секс или да те накарат да се почувстваш стойностен мъж. Техният сексапил, убедена съм, че започва и свършва с това да бъдат красиви за едното селфи.

14553124_535403159992070_1214208523257249792_n

Сигурно „търсят подходящия“, но не могат да го открият, защото критериите им за мъж са трайно увредени и изкривени. Та човек, който качва абсолютно еднообразни снимки с акцент цепката между гърдите си по три пъти на ден, със сигурност има някаква грешка в системата.

Често си мисля, че в този объркан свят може би е по-добре да си животно отколкото човек. Да, светът ти ще бъде неразбираем, но ще е семпъл и опростен. Далечен на суетата, на пошлостта… Поне до момент, в който хипотетично попаднеш на такъв ветеринар.

Всъщност е много смешно да виждаш как една жена отчаяно се нуждае от внимание, особено когато ти се чувстваш уравновесена в емоциите си и не си вчерашна за тези номера с навирането на поредните гърди в лицата на пренаситените от еротика и крещящ визуален секс мъже.

Забавно е, защото всяка жена има гърди или пък поне може да си сложи такива. И оказва се, това да си ги покажеш явно, е все едно да си снимаш пръстите на краката… Всеки ги има!

Хем чукаш на дърво да не „ти се разхлопа чак толкова емоционалната дъска“, че да стигнеш до тяхното ниво, хем те удря на хумор, хем ти е тъжно… И в крайна сметка 2 секунди след тези умствени главоблъсканици вече си на следващия пост в нюзфийда си.

15043421_1139304322783969_923373949520183296_n

Просто защото знаеш, че винаги ще има жени, които „ще си го търсят“ по евтиния начин. Точно както винаги ще има дъжд през есента, комари през лятото и алергенни полени пролет. Неизменна част от житейската статистика.

Но това не значи, че не можеш да се справиш с това. Или просто да не му обръщаш внимание. Все пак обикновеният Фейсбук потребител е видял толкова много гърди, че един чифт повече или по-малко никога няма да направят кой знае какво впечатление.

Ако обаче считаш себе си за стойностна жена, дано само не са твоите…

Феминизмът е до време, космите са вечни

photo-1445088803572-b7b975c96e12Много обичам докато се епилирам, да слушам музика от ютуб. Проснала съм една стара червена покривка, опънала съм се на нея или по-точно казано – заела съм невъобразима поза, която и в йогата я няма, и стиснала зъби с един стържещ епилатор в ръка жуля тая кожа и унищожавам косми всякакви.

Те хвърчат с все корените си, падат по покривката, която вече е приела съдбата си, че няма да има следи от шампанско или поне хубаво вино по нея, а косми от всяка част от тялото.

Повярвайте ми, в епилирането, бръсненето, коламаскирането и всички отсналаи методи за обезкосмяване няма нищо забавно, приятно, женско или дори човешко. Това е един гаден акт, жертвоприношение, което всяка жена прави в името не дори на красотата, а в това да се натъпче в общоприетите представи за красота. Защото може да си дебела или анорексично слаба, може да си бяла, жълта, черна или лилава, българка или филипинка, с големи или малки гърди, каквато си искаш можеш да бъдеш и все ще си окей, но космата не можеш да си позволиш да си.

От както има жени на тоя свят, го има и правилото, че те трябва да са колкото се може по-гладки. Сигурно е издълбано в някой камък някъде, но още не са могли да го разчетат. Защото археолозите гледат йероглифи, петроглифи и всякакви други лифи и си мислят, че е сигурно някакъв важен държавен указ, историята на велик вадетел, молитва към боговете.

Да се върна на темата – ТРЯБВА да скриеш следите от вероятния си маймунски произход, за да се наречеш жена. Има една шепа отчаяни феминистки, които се опитват да навират косматите подмишниците си в очите на другите като протест срещу възприемането на жената като сексуална вещ и манифест на сосбтвената си отдаденост да измислят междуполови проблеми там, където ги няма. Но тия т. нар. „феминистки“, дори майките си са разочаровали с пълната си липса на женственост.

Има и такива късметлийки, които са попаднали на свестни и леко извратени мъже, които харесват по-натуралния вид там долу между краката и задника. Но дори и те не искат да виждат и галят косми по краката, под мишниците, от пъпа до клитора и на други екзотични телесни места.

ДА, жените могат да имат дори косми по гърба и задника, без да са жертва на жесток хормонален дисбаланс.

Back to the roots с епилацията ми и с ютуб. Скубя си се аз върху покривката, клекнала и запотена, със стиснати устни, но със силна воля да победя майката природа. И слушам Шаная Туейн. Не че толкова ме кефи, но след Дженифър Лопез, чийто вид насърчава кифлата в мен да вземе връх над феминистката, ютуб ми пуска каквото си иска. И така се стига до That Don’t Impress Me Much на Шаная. Да припомня клипа – тя е от главата до петите в тигрово и изглежда супер секси, защото на ония години животиснкият принт едва прохождаше в модата и не беше се превърнал в носията на мутресите.

That_Don't_Impress_Me_Much

И обикаля тази Шаная из една пустиня облечена като за северния полюс и  чака нещо си. Както си чака, така се появяват един след друг от готини по-готини мъже. Един на мотор, друг на тир, трети на бъги, на кон… Всякакви идиоти. Тя до един ги отхвърля! Ей така, сякаш не е насред Сахара, без вода и храна, само с една шапка в кръгла кутия. И чака нещо си, дето и тя не знае какво е. Ама защо ги отхвърля тия неповикани спасители? Лирическата героиня в песента веднага обяснява – единият бил много суетен, другият вманиачен по автомобила си, третият нещо друго и така. Никой не можел да я накара да се чувства като истинска жена до сутринта.

Аз леко зяпнала срещу лаптопа, защото с умиление си припомням тоя стар клип, стържа левия крак с епилатора без дори да го поглеждам дори и си мисля, ако аз бях в тая пустиня на мястото на Шаная какво щях да направя?!

Хвърчат косми и мисли. „Как съм попаднала в тая Сахара, не е интересно, от жените всичко може да се очаква. Ама как да си избера мъж ей така… То само по возилото и на външен вид можеш да се опиташ да ги прецениш. Все едно да чакаш на спирка на градския транспорт и да почнат да спират пред теб разни мъже. Разбира се, че ще ги сиктирдосаш всичките, все пак не е прилично ей така да се качиш при някого. А тази в пустинята може би чака да се появи някой още по-добър. Защото все пак на кон, колкото и да е жребец и да е красив, и черен, трудно могат да се качат двама, че и 100% няма да им е комфортно. Другият пък някакъв тираджия…

Shania-Twain-That-Don-t-Impress-Me-Much-YouTube-577x315

Кара охладено пилешко към арабския свят. Изобщо всичките изглеждат ненадеждни. Но пък до един искат да помогнат на жената в беда, без дори първо да я инспектират дали си е махнала космите! Особено с тоя леопардов костюм, дето ѝ поркива всичко, че тя може да е Йети от глава до пети…“

Вече съм с епилатора на подмишниците и все още не съм намерила решението на тая загадка – как точно взимаш избор като си в беда. Накрая, за да се успокоя ментално, решавам, че просто режисьорът на клипа е бил тъп, както и целият замисъл. Вместо да направят нещо поучително, те насърчават женското неспособие да се вземе решение и да се намери отговор на въпроса „Какво, аджеба, искам“, а ми се пее само „такъв не ща, онакъв не понасям, този е тъп, другият е красив, ама какво от това, за какъв се мисли“.

Изобщо едно голямо, изострено предменструално страдание, причинено само и единствено от хормони. Хормони, които ти докарват и окосмяването, най-вероятно и унищожителните мисли, че само жените са обречени на страдание и ако мъжете знаеха какво наистина ни коства да сме така гладки, меки и благоуханни на любимите им места по нашите тела, щяха да ни носят на ръце и нямаше да се правят на интересни с коментарите си  „това са женски глупости“ и „пак ти става нещо!“.

В крайна сметка, на всички ни става нещо – на тях едно, на нас друго, и по тoва ставане точно се търсим и си отказваме из пустинята, в която бродим по някакви си причини, ясни само на режисьора отгоре.

П. С. Когато се обезкосмявате с епилатор, талкът за тяло е ваш най-добър приятел. Извод-наgрада за всички, стигнали до края на тия писаници.