Любов, защо се прецака?

Има една кратичка притча за живота и човека. Вторият имал много трудности и попитал първия кога ще го дари с радост.

„Ще направя живота ти щастлив. Но първо ще направя теб силен!“ – така отвърнала съдбата.

И така, между щастието и душевната сила да се бориш с проблемите, някъде безшумно започва и свършва любовта…

В началото, отдадена към по-позитивния нюанс на тези емоции, в края – към негативния.

Когато една любов „се прецака“ или иначе казано изгние толкова много отвътре, че белезите на разяждането личат вече и на повърхността,  всички се питаме дали трябва да сме щастливи или силни?

Да се радваме, че нещо мъртво се откъсва от нас или да бъдем корави, защото ни предстои страдание, изживявайки я…

Когато една любов „се прецака“ това не означава непременно, че ще приключи.

По-скоро ще донесе равносметки, опит, мъдрост, себепознание. Възможно е да бъде преоткрита, да покаже една нова светлина на душите и телата.

Любовта има точно 2 състояния – щастие и сила. Когато е пълноценна и здравословна, важи първото, когато боли и ни разочарова – трябва да се стегнем и да устоим на бремето, което носи.

Любовта „се прецаква“ заради хората в нея. Заради его, заради несподелени ценности, заради нежелание да се поставиш на мястото на другия „в отбора“, заради неспособността да пречупиш разбиранията си, за да станеш по-добър човек в тази връзка.

Но все пак, крепи ни осъзнатият факт, че ако любовта „се прецака“, значи просто не е тази любов, която ни е нужна.

Накрая разбираме, че тези, които искат да бъдат до нас, са до нас и без да ги молим…

Че никой не може да ни даде онова, което друг може да ни обещае. Но ние все пак искаме действията, не приказките.

И в крайна сметка, истинската любов не се прецаква, тя просто се случва. И се запазва…

Както казват мъдрите хора, да започнеш любовта е прекрасно, но да останеш в нея завинаги е велико!

Реклама

Заедно след 35 години раздяла: какво ни готвят ABBA през 2018-а?

АББА (или групата на Агнета, Бьорн, Бени и Ани-Фрид) планира нов общ проект, който ще събере заедно именитите музиканти през 2018 г. След цели 35 години раздяла.

Поп формацията събира четиримата през 1973 г., когато се представят на песенния конкурс Евровизия с песента Ring Ring и са класирани на трето място.

Успехът обаче ги спохожда с песента Waterloo още на следващата година на същия конкурс, провел се в Англия. Тази награда изстрелва шведския квартет в орбитата на неизменните любимци не само в Европа.

Популярността им бързо излиза извън границите на стария континент, а шлагерите следват един след друг. Песните Маmma mia, Chiquitita, Happy new year, Dancing Queen, Money, money, money, Thank you for the music, S.O.S. достигат до челните места на музикалните класации и заемат място в сърцата на милионите си фенове по цял свят.

И така до края на 1982 г, когато Агнета, Ани-Фрид (Фрида), Бьорн и Бени поемат по различни пътища, а групата АББА остава в историята с продадени 370 милиона албума за по-малко от десетилетие. Почитателите на легендарните викинги не могат и не искат да приемат този стряскащ финал на групата.

Любопитен факт са и любовните драми, които спохождат четиримата музиканти.

Агнета и Бьорн се женят през 1971 г., доста преди създаването на групата. Чаровната блондинка е мечта за много мъже, но е отдадена на кариерата си. Мекият ѝ топъл глас е запазена марка за най-популярните хитове на групата. Но както често се случва в света на известните, и бракът между двамата се пропуква, а през 1979 г. се развеждат. Именно в кризисните години, изтъкани от изневери и ревност, се раждат някои от най-лиричните им песни.

Подобна е и съдбата на другата двойка в групата – Ани-Фрид и Бени. Те се женят през 1978 г., а през 1981 г. официално се развеждат. Без драми и сякаш без дълбоки емоции.

На практика с края на браковете им идва и краят на АББА.

Логично, защото макар да изглеждат студени на пръв поглед хора, при шведските музиканти любовта, раздялата, ревността и изневерите сякаш са основен фактор за успеха им, а песните им са близки до сетивността на обикновените хора.

Феновете им виждат искреността в песните и отношенията и им прощават разпадането на формацията, за да ги слушат неизменно дори повече от три десетилетия след последния им концерт.

До 2016 година…

През юни тази година четиримата се събират да пеят заедно на частен купон по повод 50 годишнината от запознанството помежду им.

Но с това не приключват общите им проекти, защото предстои може би най-бляскавото им представяне досега.

Създателят на американското риалити шоу American Idol Саймън Коуел има планове да възроди марката АББА в новаторско дигитално представление, което съчетава изкуствен интелект от ново поколение и смайваща виртуална реалност. Главните герои, разбира се, са четиримата шведи, които макар с посребрени коси, носят заряда на момчетата и момичетата от зората на 80-те.

За да осъществят амбициозния си проект, музиканти и компютърни специалисти имат цяла година на разположение, тъй като премиерата е предвидена за 2018 г.

Звучи обещаващо. А какво ни очаква да чуем, усетим и преживеем с любимите ни поп и диско изпълнители… предстои да видим.

Истинската причина защо жените губят интерес към мъжете

Знам, че много мъже и жени вероятно ще се обидят за това, което съм на път да разкрия. Но нека първо да кажа, че в никакъв случай не съм женомразка.

Обичам мъжете! Нека е ясно!

Аз съм майка на момче, имам прекрасен баща, ценя мъжете в цялото им съвършенство, състрадателност, креативност, грижовност, чувственост и старателност, аз имам много приятели мъже. Така че в никакъв случай не бих могла да изпитам лоши чувства към мъж.

Всъщност няма и причина затова, тъй като всички ние съдържаме в себе си и мъжка, и женска енергия.

Тази автентичност ни прави човешки същества. Вътре в нас, ние носим и мъжкото, и женското начало, което ни сближава и ни кара да влюбваме, да изпитваме влечение към противоположния пол, кара ни да се впускаме в дълбоки връзки, да се впускаме в дълбоки преживявания. Но и понякога ни кара – след време – да губим интерес към мъжете.

И това, категорична съм, няма нищо общо със сексуалния живот, с финансовото им състояние, с фигурата им или колко често спортуват. Жените въобще не са толкова повърхностни, когато решават категорично развоя на връзките си.

Истината е, че жените имат сходни емоционални, интелектуални и социални потребности. Те имат много близки, почти еднакви искания и изисквания в отношенията си с човека до себе си:

• Приятелство (да изпитват чувството за общност и родство),
• Умствено стимулиране (да се чувстват включени в обща дейност, ангажираност и разговор с половинката си),
• Потвърждение (да усещат, че съществуват в интересите на мъжа до себе си, че са атрактивни)
• Взаимност (да усещат романтика, спокойствие, отдаденост).

В някакъв момент от взаимоотношенията, мъжете спират да проявяват някоя от следните функции във възприятието на жената и така нейните психологически нужди малко по малко се усилват. Така се стига до етап, в който тя осъзнава, че нито има какво повече да даде в тази връзка, нито какво повече да получи емоционално от човека, с когото досега е споделяла живота си.

Всеизвестен факт е, че мъжете понякога дори и да “напускат” връзката физически, не се отдалечават емоционално от жената, която обичат. При жените нещата стоят по друг начин – те на първо място преценят дали емоционалният им интерес е достатъчен, за да бъдат с този мъж и ако той не отговаря на потребностите им, напускат взаимоотношенията завинаги.

Но да се върнем към основите: когато в общия живот липсва укрепналото приятелство, когато двойката не се стимулира мисловно взаимно, когато жената се чувства непризната и креативността във взаимоотношенията е изчезнала, това създава предпоставка отношенията да станат скучни и безперспективни за жената.

И колкото да се опитва да се самоубеди, че тези 4 фактора не са всичко, което ѝ е необходимо, че има много по-важни и значими неща от тях в любовта, защо тогава толкова много жени остават неудовлетворени от подобен тип връзки.

И макар повечето жени да са възпитани да търсят стабилността в един партньор, понякога това не е емоционално достатъчно за техните възприятия, понякога това се явява твърде стара традиция, която не може да надвие потребността от задоволително сексуално и емоционално общуване.

Жените са дълбоки, земни, интуитивни души.

И именно тази дълбочина и интуиция ги кара да превръщат взаимоотношенията си в нещо, което мнозина биха определили като твърде сложно. Жените търсят и се нуждаят от повече на ниво душевност. Те търсят повече във взаимоотношенията и взаимодействията с мъжете. Търсят духовен и емоционален обмен.

В интерес на истината, дори и всичко това да звучи наистина неразбираемо, формулата една жена да има нестихващ интерес към един човек са точно тези белези: приятелство, умствено стимулиране, признание и творчество.

Но да се случват свободно, искрено и без скрити цели. Това гарантира автентичността и единството във връзката.

Не че една жена не би могла да съществува и в другия тип взаимоотношения, но тези, покриващи 4-те показателя, са много по ярки и пълноценни.

Автор на статията е лайф коучът Мелани Крисчън;
Източник: themindsjournal.com
Авторският превод: Вита Морена

Болката на една жена не е щастие за друга…

Представи си, че си Дженифър Анистън…

Преди 12 години си щастливо омъжена за един прекрасен рус 39-годишен мъж, който много жени по света желаят. Един ден съпругът ти отива на работа и няколко месеца по-късно разбираш, че той се е влюбил в колежката си. Която между другото е невероятно красива и сексапилна жена…

Е, какво правиш в такъв случай?

Развод. Агония. Дълго лутане в самоанализи каква е била причината той да си тръгне от теб заради нея…

И най-вече разяждащата те мисъл “Колко ли е доволна онази, другата, че ми го е отмъкнала!”

Кармата и законът на вселената работят. Но тук, в такива житейски ситуации, не бива да ги задействаш. Защото не е редно.

Болката на една жена не бива да е щастие за друга!

Говоря по темата, тъй като след като Брад Пит и Анжелина Джоли (има ли смисъл да описвам кои са те, след като със сигурност знаеш) обявиха, че се развеждат, 5 минути по-късно социалните мрежи бяха пълни с картинки на Дженифър Анистън, бившата половинка на Брад, която сякаш отбелязва лична победа, сякаш кръговратът на живота се е задвижил на нейна страна и сега Пит и Джоли са наред да страдат.

Е, да, ама не!

Вероятно някога мъж е изневерявал с теб. Дори да не го знаеш. Вероятно някога ти си изневерявала на мъж. Напълно съзнателно.

Понякога хората се влюбват в непознат, докато са във връзки с неправилния човек. Понякога разбиват семействата си. Понякога изневярата се случва просто ей така, без замесена бивша или бъдеща карма.

Животът е тук и сега, на всеки може да се случи да се увлече повече от препоръчителното в игрите на съдбата.

Грозно е, когато любовта между двама умира, да се намесват стари истории.

Ако си играла ролята на „другата“, най-вероятно нито ти си била щастлива, нито официалната половинка на прелюбодееца. Ако по време на твоя връзка, си търсела страстта навън, със сигурност тези объркани взаимоотношения са ти били в тежест. И никой около теб не е бил изцяло щастлив.

Истината е, че всяко щастие по един или друг начин е изградено върху нечие непознато нещастие. Дори и да не подозираш за него.

Но когато една жена подава документи за развод, защото според нея мъжът ѝ има проблеми с алкохола и наркотиците, сериозно, ти би ли се зарадвала? Ами, ако тази жена не е Джоли, а е твоята приятелка, колежка, съседка – това би ли те развеселило?

Драмата в човешките отношения е общовалидна за всички – независимо дали си Катерина от Ловеч или Анджелина от Холивуд.

Тъжно ми е как всички нападат Бранджелина. Макар да не ги харесвах особено, мисля, че тяхната връзка беше очарователна, отдадена и те наистина бяха съвършени един за друг.

А обвиненията “Така им се падаше!” ме карат да вярвам, че вселената разделя хората, за да даде зрелище на любопитните…

Самата Дженифър Анистън също преживява нещо подобно, поставяйки началото на връзката с настоящата си половинка Джъстин Теру. Когато Джен и Теру “се забиват”, Джъстин все още е обвързан с предишната си приятелка, с която са били заедно цели 14 години!

Не вярвам, че Анистън се е радвала за развода на бившия си мъж.

Просто защото не мога да повярвам, че аз, ти, ние, жените, ще се зарадваме на нещастието на човек, когото сме обичали някога…

И дори да е разбил сърцето ти, дори да те е напуснал заради друга жена, вероятно с времето си осъзнала, че това е бил правилният път, за да развиваш емоционалната си интелигентност.

Връзките винаги ще имат начало и край. Любовта винаги ще стига до едно място, когато няма да ти е достатъчна да продължиш напред. Така е устроен човешкият алгоритъм. Това, разбира се, не означава, че истинската обич не съществува и ти няма да я откриеш.

Джоли и Анистън ли? Вероятно без Брад ще им е по-добре. Сигурно така е било писано за тяхно добро. Без злорадо величие коя кого е “откраднала” от другата, и коя “си го е получила” 12 години по-късно…

Изневери винаги ще има. Винаги ще има и жени, които те превъзхождат. Винаги ще има господа, заради които може би ще си струва да изневериш мъжа си. Или не.

Ако нещо от тези неща се случи и те извади от зоната ти на комфорт, приеми го като знак – че така е трябвало да бъде…

Но нека никога, никога, никога не се радваш на болката на друг човек. Моля те.

Защото щастието привлича щастие, а агонията – още повече тъга…

И което от двете усещания поощряваш, именно то ще се материализира в живота ти занапред.

Минало по никое време

Казват, че хората се делят на два типа – такива, които държат крайчеца на тоалетната хартия над рулото, и такива, които го държат под него.

Но всички обичаме мусака. И всички в някакъв етап от живота си сме изпращали песни по никое време на някого, за да му обясним чрез текста какво изпитваме към него.

Тъпичко, нали?

Тъпичко, защото винаги тези тематични песни са изпратени в малките часове на нощта до човек, който много отдавна е извън живота ти поради една или друга причина.

Може причината да е в него/нея самия или в теб, или в друг човек между вас, или пък в грешното разположение на звездите, но вече се срещате единствено в спомените си и бързо се отминавате.

Или само в твоята глава е имало нещо, а отсрещният дори не е разбрал, понеже не си посмял да си кажеш, а си споделял само песни, пък „нека се сети“.

Тъпичко е още, защото нямаш право да се включваш ненадейно в живота на някого, който отдавна е тръгнал по друг път, и то по този тарикатски начин – със споделен гол линк.

Не си си дал труда дори да съставиш едно просто изречение, в което да кажеш „здрасти, сори, че така от нищото, но се сетих и реших все пак да ти споделя…“

Но така е по-лесно, понеже само опипваш почвата. Чакаш да видиш какво ще ти отговори другата страна – дали е на твоята вълна или не. Защото ако е – идеално!

С една песничка си върнал лентата назад и сега остава само да видиш докъде ще стигнат нещата.

Дали само сладко ще си припомняте миналото и ще си откровеничете, или пък ще стигнете до нещо повече. Ако пък удариш на камък, имаш прекрасното извинение – „ама аз нищо не искам, просто ти споделям песен“. Колко удобно, нали!

Тъпо е и поради още една причина – защото почти винаги такива неща се случват, когато „скърбящата“ страна има някакви съвсем различни проблеми, като караница с гаджето, скорошна раздяла или просто скука, и в самосъжалението си се хваща за сламки от миналото.

Няма лошо в това да си решил, че не можеш да живееш без определен човек и искаш да го върнеш в живота си, но богът на успеха изисква своите жертви и това са желание, упоритост, често дори и сълзи на отчаяние и много старание.

Нищо не идва ей така в живота ни, дори за да спечелиш от тотото, трябва да пуснеш фиш.

Има много лошо в това да си безотговорен както към своите чувства, така и към тези на другите.

Когато ти дойде на ум да си играеш на призрак от миналото и да възкресяваш стари неща (или пък да си внушаваш, че някога е имало нещо), първо спри да пиеш и си вземи студен душ.

Ако пък алкохолът няма пръст, то тогава се обади на най-добрия ти приятел и си поговори с него за нещата от живота и му сподели какво мислиш да правиш, за да те разубеди или поне разсее, докато ти се осъзнаеш и се откажеш от глупостите.

Песните нека си останат в плейлиста или най-много на стената ти във фейсбук, а ако от вътре те напира на чувства, то изживей си ги в компанията на бутилка вино и без налични мобилни устройства.

И вместо финал – най-добре се живее в сегашно време. Миналото е прекалено населено, а бъдещето твърде неясно.