Да си търсиш работа не е особено весело занимание…

На 35 години съм, имам две деца, един съпруг, над 10 години работен опит, преминала съм през какви ли не периоди и съм се справяла с какви ли не изпитания, но все още ми става угнетено и криво, като получа отказ за работа…

Онези проклети имейли, които много учтиво ти благодарят за проявения интерес към позицията, но ще продължат напред с други кандидати.

И това, ако си имал късмета изобщо да ти отговорят, защото някои дори не го намират за нужно. 

Наясно съм с всички успокояващи и насърчаващи методи, прилагани в такива случаи.

Няма страшно, една врата се затваря, ще се отвори друга.
Не е било писано.
Ще стане следващия път.
Трябва да опитваш още.
Не се притеснявай, те губят.
Провалите са неизменна част от израстването.

И всииииичко останало, което може да бъде казано, си го повтарям сама на себе си. Това обаче не винаги успокоява и насърчава. 

Да си търсиш работа не е особено весело занимание и всеки отказ те удря по самочувствието и увереността, отронвайки по малко от тях.

Не очаквах обаче, че ще продължава да ме жегва под лъжичката, при положение, че в професионалния си живот до момента съм получавала безчет откази за какво ли не – от позиции за работа, през повишения, одобрения на проекти и идеи и т.н. 

Неуспехите са нормална част от живота и не трябва да се приемат като голяма драма или края на света. Въпреки това обаче е и съвсем нормално да ни вгорчават ежедневието. 

Майчинството ми е към края си, затова съм се ориентирала към търсене на по-удачна, смислена и удобна работа от предходната ми, която така или иначе трябва да напусна (нали се преместихме – Когато не си готов за сбъдването на мечтите ти и вече съм прекалено далече от работното място).

Оглеждайки за нова позиция, се чувствам развълнувана от различните възможности, които виждам в разглежданите обяви за работа. Получените откази обаче ме обезсърчават малко или много и зараждат в мен съмнение и притеснение, че може и да не ми се получат нещата. Може и да не успея да си намеря работата, която искам и тогава вече ще трябва да търся друга, не по сърце. А няма по-кофти от това да трябва да работиш нещо, което не ти харесва…

Е, поне успокояващото е, че работните места се сменят, шефове и колеги идват и си отиват, нищо не е чак толкова притеснително и страшно, защото това е само работа. Колкото и да е важна част от живота ни, професията не е семейството и не следва да получава повече внимание и емоция от него. 

От отказите боли, но слабо, пък и се забравя бързо, улисан в подготвянето на следващото мотивационно писмо и кандидатура. В крайна сметка, ако искам да продължавам напред в търсенето, ще трябва да се примиря и с неуспехите. Пък вярвам, че все в един момент ще ми се обърне късметът 🙂

Какви са новите тенденции в безоперативните естетични процедури?

Преди дни в София се проведе Global Aesthetics Academy 2022 – най-голямото събитие на Балканите в областта на естетичната и клинична медицина. Компанията дистрибутор на водещи брандове събра пред българската публика световноизвестни лекари и специалисти, които представиха най-новите тенденции и методи в областта на дерматология, естетиката, хирургия и гинекология. На пресконференцията някои от чуждестранните лектори…

by vitamorena октомври 17, 2022

Време за четене: роман за Мерилин Монро по повод 60-годишнината от смъртта ѝ

През нощта на 4 срещу 5 август 1962 година напусна света Мерилин Монро. Само на 36 години, на върха на шеметна кариера. Желаеха я милиони мъже, завиждаха ѝ милиони жени, подражаваха ѝ милиони момичета, ала самата тя не постигна щастието в живота. И отнесе със себе си своята тайна – убийство или самоубийство? Вече 60…

by vitamorena август 4, 2022

По-динамичен, интересен и подценен – женският футбол

Харесва ми да гледам футбол, когато има световно или европейско първенство. Не мога да кажа, че разбирам кой знае колко от детайлните правила на играта, например никога не мога да разбера кога и как е имало засада, но пък ми е изключително интересно да следя динамиката на играта, поведението на футболистите, старанието за отбелязване на…

by vitamorena юли 15, 2022юли 15, 2022

Новият ритуал за посрещане на Джулая на плаж Камчия

Вече са на лице първите кадри от най-новия фестивал на Северното Черноморие! Ritual Gatherings посрещна над 1000 човека на плажа при устието на река Камчия и впечатли с голяма, дървена сцена и няколко светлинни инсталации, направени специално за събитието от FlipZurd студио за сценичен дизайн. На сцената – произведение на изкуството се качиха имена, като…

by vitamorena юли 13, 2022

За завистта към мъжете

Завистта към мъжа ми се зароди няколко месеца след раждането на първото ни дете, когато го виждах как сутрин се подготвя за работа, а след това излиза, за да прекара цял ден без някой да реве на рамото му, да повръща върху него, да мие наакани и напишкани дупета, да има свободата да отиде до…

by vitamorena юли 12, 2022юли 12, 2022

Препоръчвам – три доста добри (аудио) книги

В последните няколко месеца не съм толкова активна в слушането на аудио книги, като причината сигурно се корени в нуждата от лека почивка от тях. Просто от Коледа насам почти не свалях слушалките, унесена в съдържанието на Сторител, че към момента усещам леко пренасищане.  Все пак бих искала да споделя за последните три книги, които…

by vitamorena юли 7, 2022

Реклама

Чудесата, които се случват, когато си зарежеш телефона за няколко часа

Може да се каже, че съм от пристрастените към мобилния си телефон хора. И честно казано, не виждам нещо особено лошо в това, особено като се вземе под внимание, че се старая да не прекалявам.

Мобилният ми телефон, освен че ме свързва с всичките ми важни и любими хора, както и е способен винаги да ми предостави нужна на момента информация (да живее 5G!), също е свързан към дебитната ми карта (+ Револют) и мога да плащам с него, отделно носи мобилното приложение с корона паспорта ми и още по-важно – на него имам и електронен вариант на здравната си карта, която в Дания е като еквивалент на личната карта в България.

Та, казано накратко – доста полезно устройство.

Понякога обаче е толкова хубаво, когато си оставиш телефона вкъщи и забравиш за него за няколко часа.

Не знам как е при вас, но аз остана ли без телефон за някакво време, после намирам поне 10 известия за пропуснати обаждания, sms-и и какво ли не. А по принцип не съм от хората, на които телефонът им звъни през 20 мин! Ползвам основно чат каналите на месинджър, инстаграм, войс съобщения и т.н., но реално говорене по класическия начин се случва доста рядко и предимно с родителите ми в България.

Та, затова и тази неделя като си оставих телефона вкъщи да се зарежда и излязох за дълга разходка (комбинирана със сладкарница, ммм!) заедно със съпруга и дъщеря ми, се чувствах прекрасно, освободена от отговорността да съм на линия.

И разбира се, когато се прибрах привечер, открих задължителните пропуснати обаждания от близки и непознати, както и смс от мениджъра ми на работа, гласящ “Моля те, обади се при първа възможност”.

На всеки работещ човек е ясно, че нищо добро не вещае включване от мениджмънта в неделя следобед, особено когато аз съм току що излязла в майчинство.

Денят ми до момента беше толкова хубав, че никак не исках да се разваля, но чувството ми за отговорност (и любопитство) надделя и звъннах да чуя какво ще искат от мен.

И о, чудо! Оказа се, че имат неочаквана ситуация с болни колеги и щели да ме помолят за още един извънреден и последен работен ден в понеделник, но докато аз им върна обаждане, те намерили кой друг да спаси положението.

Мисля, че можете да си представите доволната ми усмивка!

За мен технологиите са нещо прекрасно и могат да бъдат от невероятна полза (отделно на животоспасяващи), стога обаче да се ползват умно и с мярка. 

Както е с всичко останало в живота, и най-полезното, добро, интересно или весело нещо почва да вреди, когато прекалиш с него.

Затова си и мисля, че подобни “очистителни” периоди от по няколко часа без телефон могат да са особено ободряващи, а често дори и полезни, както беше в случая от неделя (защото като се познавам, почти със сигурност щях да кажа “да” и да отида за още един работен ден).

За финал мога да обобщя с крилатото клише “лекарството е в дозата” и не виждам нищо лошо както в това, че обичам телефонът ми е да е винаги зареден и близо до мен, така и да имам периоди от деня, в които изобщо да не го поглеждам.

Как се осмисля, приема и преживява една трагедия?

Вчера беше неделя, любимият ми ден от седмицата. Имахме хубав ден, посветен на палачинки, пазаруване, домашна работа, игри с децата. Очаквах времето, в което малките ще са вече по леглата, че да се отпуснем с мъжа ми на дивана в хола и да си изберем хубав филм за гледане. Вечерта обаче не се разви така…

by vitamorena юли 4, 2022юли 15, 2022

Да си търсиш работа не е особено весело занимание…

На 35 години съм, имам две деца, един съпруг, над 10 години работен опит, преминала съм през какви ли не периоди и съм се справяла с какви ли не изпитания, но все още ми става угнетено и криво, като получа отказ за работа… Онези проклети имейли, които много учтиво ти благодарят за проявения интерес към…

by vitamorena юли 2, 2022юли 12, 2022

Посрещаме Джулая с 3-дневен фестивал и вечеря с НУЛЕВ отпадък на плаж Камчия

Тази година July Morning ще бъде отбелязан с тридневен фестивал на плажа, при устието на река Камчия от посетителите на четвъртото издание на Ritual Gatherings. Фестивалът ще приложи редица мерки за опазване на локацията – почистване на плажа 25 юни, лекции и дискусии с експерти еколози, разделно събиране на отпадъци и информация за опазване на…

by vitamorena юни 24, 2022

Уроци по родителство? Защо не!

Замислете се само – за всичко в този живот се иска удостоверение за известна компетентност. За намиране на работа – диплома, сертификат, специализиция, за каране на автомобил – шофьорска книжка, даже да преподаваш йога или да правиш масажи е нужно да си минал определен курс на обучение.  Защо тогава за едно от най-важните занимания, че…

by vitamorena юни 23, 2022юли 12, 2022

“А майката къде е?!”

На детските площадки като цяло е скучно, поне за родителите. Хем трябва да наглеждаш хлапето да не направи някоя опасна глупост, хем никак не ти е интересно да го буташ на люлката или да търкаш пейката и се бориш с напиращото желание да си гледаш телефона. Който е готов да осъди това признание, просто не…

by vitamorena юни 15, 2022юли 12, 2022

Впечатления от България, пролет 2022

Заради проклетия ковид близо две години не успях да се прибера до България, но ето че тази пролет най-сетне заведох себе си и децата до родината, за радост на баби, дядовци, лели и приятели.  Престоят ни от 4 седмици традиционно беше поделен между Пловдив, Русе и малко София.  За това как летях сама с две…

by vitamorena юни 9, 2022юни 23, 2022

Последното дете в детската градина

Опитвам се да сетя дали друг път през живота си съм бързала така, както когато трябва да взема дъщеря ми от детска градина. 

Глаголът “придвижвам” се с колело не е правилен за мен, тъй като аз по-скоро летя. Не знам каква скорост развивам, честно казано не искам и да научавам, само ще споделя, че вече нося каска и малко са другите колоездачи, които ме изпреварват.

Не искам да звучи като хвалене, защото не съм особено горда с това. Бих предпочела да съм като онези романтични майки, елегантно кацнали на големите си дамски колелета, въртящи спокойно педалите из Копенхаген, придвижвайки се към градината на детето си.

Аз пак съм с дамски велосипед, но съм залегнала здраво над него и профучавам по алеите в стремеж да стигна колкото мога по-бързо при дъщеря си. Защото всяка минута ми е важна!

Миналият петък (2 август) някак се замотах на работа и в един момент осъзнах, че ще закъснея за прибирането на малката от ясла. Времето ми с велосипед от работното място до градината е 20-25 мин. Карах като луда и разбира се, заради стреса, който сама си причиних, обърках пътя, което ме забави едни допълнителни 3 минути и когато стигнах до градината (плувнала в пот и червена като презрял домат), часът беше 16:50 (работното им време е до 17ч).

Когато влетях вътре, видях, че дъщеря ми е останала последното детенце и щастливо стои с две от учителките си и нещо си играят.

Толкова зле се почувствах – че въпреки спартанските ми усилия да се надпреварвам с времето, пак съм закъсняла, че се разплаках като малко дете. Учителките трябваше да ме успокояват, неразбиращи какво ми има, а аз хлипайки да им обяснявам, че страшно много съм бързала, но не искам детето ми да е последното в градината и с мъжа ми се стараем, ама ни е трудно и т.н.

По-възрастната от двете педагожки майчински ме погледна и съвсем спокойно ми каза, че на дъщеря ми всъщност всичко ѝ е наред – забавлявала се е чудесно през целия ден, не е плакала, не е мрънкала, не е страдала от това, че закъснявам с 5-10 минути и че проблем, заради който да се разстройвам, реално няма. Също и допълни, че добре ме разбира какво ми е, след като е минала през същото с нейните деца преди години, но особен смисъл от нерви и притеснения няма. 

Не мога да ѝ отрека, че е права.

На мен обаче ми стана толкова мъчно, като я видях останала последна и как е виждала другите дечица да си тръгват с родителите си, а тя е чакала и чакала, без аз да дойда, докато не са останали повече деца, че сълзите ми отново са готови да тръгнат.

А едно от любимите ѝ неща е след детска градина да отидем заедно на разходка с колелото

Не мога да си обясня какво работят другите хора, че успяват да си взимат децата от градина още в 15:30ч! Особено в петък в нашата ясла децата ги прибират преди 16ч, до 16:30 са останали по-малко от петима малчугани. Сериозно, какво работят тия хора?!

И двамата с мъжа ми се разкъсваме между работата си, взимането на време на детето от градина, желанието ни да спортуваме, да прекараме време заедно, да си почистим все пак къщата, да напазаруваме, да сготвим… 

Може би има и други родители, които разбират правилно написаното от мен и знаят точно какво изпитвам и с какво се боря. Ако имат някакъв (градивен) съвет или пък поне думи на съпричастност, ще се радвам да ги споделят с мен.

Все си мисля, че колкото повече време минава, толкова по-”умели” ставаме в родителството, но дали съм права, само времето може да покаже. А до тогава се моля само то да е на моя страна и да не се опитва да бяга по-бързо от мен.

Четете още:

Специфики на летенето с бебе

Има ли шанс за кариера след майчинството и коя е Урсула фон дер Лайен – голямата жена със седемте деца

Малка, драматична Одисея – да преживееш никненето на зъби и да бъдеш отново щастлив

Кариера в България? Защо не! С помощта на „Български кариерен форум“

За шеста поредна година сдружение „Български кариерен форум“ организира кариерни изложения, предназначени за наши млади сънародници в чужбина.

Двете събития ще се състоят на 10-и март в Посолството на Република България в Лондон Българския културен институт и на 21-и април в Берлин.

Както всяка година, водещи представители на родния бизнес ще се срещнат с български студенти и млади професионалисти от чужбина. Целта на събитията е младежите да се запознаят с възможностите за кариерно развитие, а от своя страна фирмите участници да открият и привлекат свежа работна ръка с чуждестранен опит.

След три успешни изложения във Франкфурт форумът се премества в столицата Берлин.

Мотивите за този ход са наличието на най-голямата българска диаспора във Федералната република, както и разнообразието на университетски специалности и кадри в Берлин и околността.

По настоящи данни в столицата и прилежащата ѝ провинция Бранденбург живеят над 33 000 българи, близо 2 000 от които са студенти.

Въпреки “Брекзит” – процеса на излизане на Великобритания от Европейския съюз – интересът на младите хора към Острова не спира да расте. Затова Лондон се явява изключително стратегическо място за кариерното изложение за шеста поредна година.

Понастоящем в британската столица и региона има над 30 000 установени наши сънародници, като от тях над 2 000 са студенти.

До първото изложение остават по-малко от два месеца, като вече значителна и авторитетна част от поканените фирми са потвърдили своето участие. Посетителите на форума ще имат възможността да срещнат с представители на компаниите “Теси”, “Easy Consult”, EVN, “TBI Bank”, “Карлсберг България” и “Despark”, както и с организациите “Заедно в час”, “Лечение без граници” и “Обединени идеи за България”.

“Български кариерен форум” е организация, създадена от и за студенти. Екипът се състои от български студенти и млади професионалисти с опит в чужбина. С цел да запази облика си, екипът всяка година се разширява с нови попълнения. За настоящата кампания са привлечени още 12 доброволци, студенти във Великобритания и Германия. Повечето от ангажираните в организацията на форума учат или работят в Западна Европа, а сред дългогодишните доброволци на каузата личат и имена на хора, установили се обратно в България след завършване на образованието си в чужбина.

„BG Careers Fair е едно изживяване. То дава интересен поглед върху пазара на труда в България и дори да не са си мислели, че искат да се развиват в България, може да се окаже, че всъщност са попаднали на Възможността.“ – споделя Ангел Игнатов, председател на Управителния съвет на сдружение „Български кариерен форум“, който е именно едно от лицата, завърнали се в България след успешното си завършване на висшето образование в Шотландия.

Освен възможността да научи повече за реализацията си обратно в родината, всеки посетител на форума може да се регистрира в официалния уеб портал на “Български кариерен форум”, като процесът за тазгодишното издание вече стартира.

Чрез попълване на формата всички заинтересовани от кариерното изложение могат да се осведомят повече за компаниите участници, за възможностите в деня на събитието и да поместят своето CV. До платформата имат достъп всички фирми партньори на организацията, което е предпоставка за по-добра комуникация между трудовия пазар в България и всички млади специалисти в чужбина, от които родния бизнес се нуждае.

На страницата системно се публикуват и обяви за отворени позиции на фирмените партньори, което предлага на младите българи в чужбина да добият поглед върху пазара на труда в България дори ако нямат възможността да присъстват лично на форума.

В момента тече и кампанията за набиране на фирми изложители, като всеки заинтересован бизнес представител може да се осведоми за условията да стане кариерен партньор, поместени в предназначената за целта секция в официалния уеб сайт на “Български кариерен форум”.

 

Защото няма такова нещо като „мъжка работа“

Знаете ли, жените могат всичко. Буквално.

По никакъв начин не искам да обезсмислям или пък подценявам мъжете, но истината е, че в борбата си за равенство, жените настигнаха мъжете, че и ги задминаха.

Те доказаха, че могат да бъдат точно толкова добри (а понякога и повече) в типично „мъжките“ професии, докато мъжете все още не могат да извършват „женските“ работи.

Защото колко точно маникюристи-мъже познавате и колко жени инженери или най-обикновени работници?

Повярвайте ми, работила съм на строеж (не като майстор, но като брокер на място) и там имахме жена-кранистка, както и жена-оператор на хаспел (това са откритите подемни машини, които вдигат тежки товари до някой си етаж).

Интересното е, че паралелно с работата си, жените гледат деца, къща, мъж, а понякога и домашни любимци, а да не говорим колко често са и самотни майки (думата „самотно“ звучи ужасно, но разбирате идеята).

Минди Габриел – пожарникар в Охайо, САЩ

Докато при господата очакванията за битов мултитаскинг все още са крайно занижени.

В тази връзка бихме искали да ви покажем част от проекта на фотографа Крис Крисман, който е решил да снима жени, работещи типично „мъжка“ работа.

Хедър Томпсън – касапин и собственик на малка месарница във Филаделфия, Пенсилвания

Целта му е да покаже точно това – колко мултифункционални и успешни могат да бъдат дамите и как названието „нежен пол“ им отива на 100%, защото дори и в най-тежката и мръсна работа, те отново се открояват с женствеността си.

Разгледайте снимките, а ако искате да разкажете вашата история на жена в „мъжки“ свят, то можете да се свържете с нас на editors@vitamorena.com!

Сейди Самюел – професионален рибар на раци в Рокпорт, Мейн

Ковачите не са само мъже

Джуди Бауман – работник в кариера за злато в Невада

Мира Накашима – дизайнер и дърводелец в Пенсилвания

Крис Алварез – старши геолог към кариера за злато в Невада

Нанси Поли – животновъд с ферма в Пенсилвания

Бет Бевърли – препаратор на животни във Филаделфия, Пенсилвания

Кристина Бурис – оператор на парен котел във Филаделфия, Пенсилвания

Алисън Голдблум – строител на къщи във Филаделфия, Пенсилвания

Леан Джонсън – шофьор на камион в планинска кариера за злато в Невада